на живота, които ни дърпа надолу,

на любовта ,която ни издига отново..

А ти гори!…Гори с последни сили

пищящи в тялото на изтъняла от живота клечка!

Искра до факела в сърцето си прати!

Лумни горещо!

А ти гори!… Страданието е печат,

призвание, съдба човешка..

И въпреки това...чуваш ли?! Гори!

Лумни горещо!

Редактирано 9 декември 201114 г. от Уиш... (преглед на промените)

И насън недостижима ми е свободата,

много ниско вероятно летя,

дали са ми малки крилата

или малка птица съм по душа, затова?!

Небето ли не ме обича истински, бащински

или очите лъжовно горят

вперили взор все напред и напред,

разбиващи поредните граници

за сърцето тих устрем, екстаз, радостен ек...

И насън недостижима ми е свободата,

не птичата, а онази без крила,

без сърце, без очи дето се вдишва...

В която потъвайки да забравя, дори че съм птица,

да забравя, дори че летя..

 

..

 

Отведи ме оттук! Отвлечи ме!

Посоките да не зная

очите ми превържи !

Дай ми ново име,

спомените заличи !

Отведи ме оттук !

Отвлечи ме !

В съня си ме вкарай,

в твоя свят ме събуди!

Накарай ме да забравя...

/Вместо коледен подарък

амнезия ми подари..!/

Научи ме как се диша

зад стените на броня,

как се казва всяко нещо,

като дете ме научи !

Научи ме да сричам!

Научи ме на обичане!

Да летя ме научи!

 

 

Четирийсет дни, четирийсет нощи

опази сърцето си от черните мъгли,

далеч от себе си в зандан прати го,

хвърли ключа със затвори очи..!

Преглъщай времето на малки глътки,

направи от него японска церемония за пиене на чай!

Четирийсет дни, четирийсет нощи

опази сърцето си, далеч от ехото ти

високо, на поход в планината го прати!

За търпението има винаги награда.

Пречистено, сияйно като слънце

ще се върне. Сигурен бъди докрай !

 

Четиридесет дни измивай със сълзи всяка капчица черна по душата си бяла, дай на сивото вечния дан - ще си цяла! Четиридесет дни не заспивай! Гори!

И до черен въглен изтляла Пепелта във ръката смъди Изгоряло във огнена хала Е останало нищо - а все още боли

Нека боли, желязото на огъня в плисъка

се калява до бяло - пищи, този въглен

ръката ми води , отколешен разказвач на съдби.

от чернилката му, изпод саждите,

в тъмнината проговарят очи.

И съска във дивата ярост, кованият черен метал Венчан със водата и сплавен, със въглена черен от там Изправен и нежно обточен, премазван със тежкия чук Пиронът съдбовен във раната, на поход е тръгнал от тук

В пещта дали би се хвърлил отново,

ако знаеше свойта съдба,

своя път изчегъртал в немилост

с неплатимо тежка цена…

Три К-та - капан, карабина, катурнат Изронена тухла - стена Изщраква от сянката глухо Ку-клукс-клянг - Гърмеж! - тишина... Така се заплаща цената, А грешките мои са - Да! И бих ги платил във играта Отново една по една...

Цял живот все нещо плащаме

и все неплатили, уви, нозете ни боси

с джобовете протрити, износени,

досущ герои сме от черно-бял филм.

Лентата върти се, не спира, монотонно жужи,

Какво ни остава, приятелю...

Допиваме виното в екрана вторачени,

В салона зад нас ехидно святкат очи.

Раз-два-три... и ...

Нажежени силуети
на дансинга се топят,
из въздуха мирис на свещи догаря.
И на хипноза.
От акордеона звуци дъждовно валят
и валят, и валят...преливат канавки
улиците се превръщат в реки,
а те - същински хлапаци, нехаят.

Нажежени силуети на дансинга се топят,
левитират в кръга на прожектора
взели своята доза.
Спрели времето, пулсът, дъхът,
опиянени от ритъма,
от танца си, от страстта...
...тази древна наркоза.

Нажежени силуети
на дансинга се топят,
някой в тъмнината пали n-та цигара,
времето около него с мачете сече,
нощта в плаващи пясъци се разтваря.
Една секунда безпристрастно
целува поредният фас,
очите му морни затваря.



 

***

„Ако сълза от небето се откъсне...

Ако с въздишка отиде си деня...

Ако сън реалността изведнъж прекъсне...

Ако с мелодия започне вечността...”

Ако думите наскърбят тишината…

Ако в душата си усетиш как зрее стих…

Ако виждаш отвъд тъмнината…

Ако позволиш Океанът да мине през теб, само за миг…

Ако летиш високо, въпреки прангите…

Ако виждаш слънцето зад слепотата на зид…

Ако пращаш писма доверявайки се на вятъра…

Ако живеейки в калната яма, съумееш да се съхраниш чист...

Ако раздаваш частици от себе си дори на онези, които извръщат глава, ако държиш скрити старите белези и не свеждаш покорно глава, ако успееш да преглътнеш обидата и в сърцето запазиш скъпоценния стих, живял си на живота извън коридата, без победители, победени и алчната публика... живот безценен, оставящ след себе си щрих...

Видя ли ,че се върна?

Оставям на пода тебешири, който иска да заповяда да порисуваме. Даркито и той може да начертае някоя жаба... негов избор , ако ли не, ще го измъчваме да танцува.

пп днес ми е ден за правописни грешки

Редактирано 29 декември 201114 г. от Уиш... (преглед на промените)

Първа съм! Готова

Ефиии, този глас ми е толкова близък, а изборът ти е страхотен.

Познай сега какво въртене ще падне.

If I were a painter

I would paint my reverie

If that's the only way for you to be with me

We'd be there together

Just like we used to be

Underneath the swirling skies for all to see

And I'm dreaming of a place

Where I could see your face

And I think my brush would take me there

But only...

If I were a painter

And could paint a memory

I'd climb inside the swirling skies to be with you

I'd climb inside the skies to be with you

Най- хубавото е , когато всеки го прави по неговия си начин, рисуването имам предвид.

Ех, ако бях художник, щях да нарисувам спомените си Ако бях поет - сънищата си Обаче, аз съм просто на всяка манджа мерудия

Хехехе, ароматната ми меродийка тя. Караш ме да си представям манджа без подправки ли?

Ако бях художник, щях да нарисувам своя блян щях да нарисувам своите пръсти, вплетени в твоята длан...

Редактирано 29 декември 201114 г. от proletsearch (преглед на промените)

Хм, здравей и на теб. Ех, ама и двамата сте едни,повярвайте ми с думите е лесно нямате идея блян или спомен с четка как се твори, казват ръце за да рисуваш /особено сплетени/ много труд се изисква, вероятно години майсторство се гради.

По повод това, аз наистина се престраших скоро да опитам да нарисувам  образ от детството ми, на литературен герой ... и ми се искаше да е различен , както го виждам през моите очи. Оказа се, че май не съм дорасла...

Здрасти,

Не зная как се рисува блян, но ако има такъв налице, то диапазона ти от идеи ще се разшири значително.

П.П Въобще не зная как се рисува, затова съм се отдал на любителска фотография - изобщо не е съотносимо със сложността на рисуването, но пък върши работа като отдушник на творческата ми страст ...Твоите рисунки / картини са страхотни, така, че сложно или не - ще се справиш!

О, идеите са най- малкия проблем.

Добрата фотографията според мен като наблюдател, също изисква определени качества, които не е желателно да се подценяват.

Мерси от името на рисунките и хубава нощ! ( :