Нека е свещичка за теб, приятелю,

вятър в свободните крила.

Нека е целувка, но не за сбогом пратена

от моята до твоята звезда...

Знам, че би искал да съм облачно оловна,сива

точно колкото фасет в пеперудено око,

затова обличам циганската фуста

с големите, шарени волани

и на дансинга във кръг политам…

Нека вятърът, ако може да ме хване!

Редактирано 18 януари 201214 г. от Уиш... (преглед на промените)

"Две гитары за стеной Жалобно заныли… С детства памятный напев, Милый, это ты ли? Эх, раз, ещё раз, Ещё много, много раз! Эх, раз, ещё раз, Ещё много, много раз! Поговори хоть ты со мной, Гитара семиструнная, Вся душа полна тобой, А ночь такая лунная. Эх, раз, ещё раз, Ещё много, много раз! Эх, раз, ещё раз, Ещё много, много раз! Это ты, я узнаю Ход твой в ре миноре, И мелодию твою В частом переборе. Эх, раз, еще раз, Ещё много, много раз! Эх, раз, ещё раз, Ещё много, много раз! Как тебя мне не узнать? На тебе лежит печать Страстного веселья, Бурного похмелья. Эх, раз, ещё раз, Ещё много, много раз! Эх, раз, ещё раз, Ещё много, много раз! Ах болит, болит, болит Голова с похмелья… Уж мы пьём, мы будем пить Целую неделю! Эх, раз, ещё раз, Ещё много, много раз! Эх, раз, ещё раз, Ещё много, много раз! Что за горе? Плюнь да пей! Ты завей его, завей Верёвочкой горе! Топи тоску в море! Эх, раз, ещё раз, Ещё много, много раз! Эх, раз, ещё раз, Ещё много, много раз!"

Закичила ален цвят в косите

вдишвам свободата през ноздрите на дивите коне,

а дирите във пепелта издайнически

рисуват танца на босите нозе..

 

В света ми гръмва пурпурна магия

от коритата си приливат на талази огнени реки

и е шеметно, и бурно, и щастливо е

в сърцето ми момичешко, като никога преди…

Приеми моите адмирации за хубавия стих ...!!!

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=G9UT6yGINXI&feature=related

Редактирано 25 януари 201214 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Благодаря.

„Неизразимо тихо е...

Почти е Дао.

И някак ме докосва тишината ти.

Едно животрептение ни вае,

отвъд вината.”

s.r.

Стъпало след стъпало

събирам камъчета

по пътеката на всеки бод

извезано страдание...

после ги разсипвам

сред руините, там след ехото.

Прегръщам те в сърцето си,

целувам те в мълчание…

.....

....

Вземи ме с теб

и без това не спя нощем,

с тубичка звездно лепило

заедно на хората по очите

камари със сънища да намепим.

Обещавам ти, няма да преча,

в къдрица до детско уше ще се свия,

върховете на дърветата двама,

хванати за ръка ще броим.

Ще имаш сестриче.

-Чуй!- нося си и подходящото име,

на ninni в омайния, ухаещ на мляко

топъл глас съм се скрила…

Вземи ме с теб,

една нощ да рисуваме заедно сънища.

Ти започни от онзи край на небето,

там слънцето първо отива да спи,

аз ще застана в другия край- където

притихнали в сън, зрънцата

се гушат в памучната длан на полето…

Хайде, най- дантелените сънища

тази нощ да сътворим.

 

 

родило се е...

Тоя път бях малко нахална и го дръпнах за пижамата. Но повечето остават в съня.

Редактирано 2 февруари 201214 г. от Уиш... (преглед на промените)

I wish...

Какво ми пречи да си пожелая,

да съм тиха песен на звезда

разказваща безгласно със сиянието си

приказки на спящите деца…

 

Какво ми пречи да си пожелая,

да съм въгленче, с живо огнено сърце

готово да изпише притчи с пръстите си,

на ветровете щедро да ги раздаде…

 

Какво ми пречи да си пожелая

по изгрев да съм утринна роса

целувайки цветята да отгатвам

мислите на заник слънце пътуващ към нощта.

 

Какво ми пречи да си пожелая

да съм камъче, стоплено в любяща длан

под възглавницата скришом да намигам,

за усмивка в утрините. За нишан.

 

Какво ми пречи да си пожелая

да се отворят всичките вратички

в малкото ми сърчице, да влезе полъх,

да се родя отново, вечно непораснало дете.

Това синьото в крайна сметка реши,че е по- добре да го няма.

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=me1KCUQxOA4

Редактирано 8 февруари 201214 г. от Уиш... (преглед на промените)

мечта ли?

Мъничко след 5 е. Чудесен час

за излизане от приказките,

дори джиновете още спят

забулени с морфеевото одеало.

 

Открехвам тихо прозореца

да поздравя раждането на деня,

дарявайки го с име и целувка

по звездното начало…

 

Мъничко след 5 е. Самоварът

на масичката някак бодро

се прокашля, вероятно вече е забъркал

по щипка чай от утринни мъгли,

суграшица, начупени парченца

от ледена пързалка, като огледало.

Мъничко след 5 е. Чудесен час

да изпратя тишината си

по живо и по здраво,

че времето лети, яхнало шейната

със зачервено копченце - носле,

сгушено като врабче във шала си.

 

Мерил, беше забравила през нощта един фенер да свети и аз...

:)

О, Уиш... Когато фенерът е забравен, светлината му не ни плаши, а доверчиво ни привлича... и нощни страсти осветява, понякога и нощни драми... а от време на време в проблясъците на огнените му езици се прокрадва една чудесна приказна картина, в която изпращаме мълчанието... Красиво е... П.П. Този фенер остава светещ и се радвам, че влезе и в очарователните Нетърпеливки с прекрасния ти стих и "моята" песен на Bliss...

Струни..

Цигулка на щурче…Любов.

Тя и Той от въглен нарисувани,

уж двама са, а са едно.

Пред мен танцуват…Рисуват.

Притча - кратък филм.

И сякаш нямо, единствено с телата си

разказват цялата история

на Той и Тя събрана в мъничка кутия…

Отново струни..

Цигулка на щурче.. Любов.

Странни знаци по кули от камъчета издълбани,

смътно познати на пипане... неразгадани.

По раменете им голи охлюви лежат…

Той и Тя – въвеждат ме в магията,

през очите им усещам всичките нива,

всичките  посоки на обичане

” От Осанна до Разпни го”.

Той и Тя ме водят, аз не спирам,

танцът им ги съпровожда до една река…

Той я къпе, кръщава я в името

на нещо непознато от мене досега.

Отново струни…

Цигулка на щурче.. Любов.

По челата им алени цветя избиват.

Големи и червени рози...

Непозната форма на Любов.

Струни...

Нел, красиви са.. Още много струни, моля! На мен докато ми кънтят в ушите тия от съня , едва ли други ще открия.

едно малко нетърпеливче...

 

Оле затвори очички е тук...

На границата

между обсебването

и свободата,

като целувка през стъкло

се събужда усещане

за парещ лед

по устните.

Познато.

Прашни спомени

/Жестове-

Мимики

Театър/

Завръщане...

Каданс...

Безсъние в съня...

Амбивалентност в чувствата.

Изтръпване до бяло...

Трифазна жестокост

от оголен кабел

по кокалчетата тече.

Плъзгане.

Бръснарско ножче.

Парченце огледало.

Капки кръв.

Болка

от нечие

наранено острие.

Редактирано 27 февруари 201214 г. от Уиш... (преглед на промените)

http://www.youtube.com/watch?v=o8mGFNv-sXg&feature=related

Благодаря за песента, Жоро! /надявам се мога да те наричам така/

Днес е празник на сърцето. Няма да изричам познатите думички, но ще ги изпратя по своя си начин към всички..

"Повечето неприятности по света са породени от езикови грешки и най-обикновени недоразумения..... Навлезеш ли в зоната на любовта, езикът, какъвто го познаваме, става отживелица. Каквото не можеш да изразиш с думи, може да се разбере с мълчание."

Потръпват тръните от мрачната корона Разкъсали челото през пурпурни бразди Оставен сам духът се дави в трона си Дори на път осеян с греещи звезди