Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Уви, да. Затова не е никакъмв проблем да си измисли, че има какво ли не. Включително и душа. Може да си измисли и всевъзможни определения за душа. Които да нямат нищо общо както едно с друго, така и с действителността. Може да си измисли и бог. И собствената си божественост. И накрая се оказва затворен в собствените си измислици. Неприятно

Точно за това човек се осъзнава и преминава отвъд ума и неговите заблуди и измислици, т.е. започва да живее, вместо да си мисли и тогава изведнъж се озовава в ценъра на душата си, лице в лице с Бог. :grimace:

И аз не считам, че е физиологично, и не е. Но може да е физиологично обусловено, това е нещо доста по-различно. Състоянието на всичките ни тела обуславя възможноста и спектъра на осъзнаване. В края на краищата смъртното човешко същество е един инструмент, а всеки инструмент има доста определени качества. Които го правят пригоден, или непригоден за нещо.

Щом като физиологията, физиологичното ни тяло е само един инструмент, нали не си въобразяваш като Маркс и Енгелс и прочие другите материалисти, че инструментът (физиологичната материя) може да определя своя Господар - Съзнанието!? :angry:

Що се отнася до думите на Иисус, които имах предвид, наистина не ги цитирах точно, за което моля да бъда извинена. Ето, сега привеждам точните цитати. :

"Йоан 14:6

Исус му казва: Аз съм Пътят, и Истината, и Животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.

Сега ги цитираш точно, но разбираш ли ги точно?! :cool:

И тук Исус не ти казва, че само той е могъл да се свърже с Бог, не. Той ти казва - Виж ме, погледни ме, аз съм реализираната истина, живата истина, аз съм пример за теб. Направи го и ти като мен, нека моят пример бъде вратата, през която и ти ще преминеш, аз ще те хвана за ръка и ще ти вдъхна кураж с това, което съм постигнал. Защото ще ти покажа, че и ти можеш.

Исус ти казва още:

Нека този, който търси, не се спре в своето търсене

докато не намери. Когато намери, той ще се смути,

И когато се смути, Той ще се изуми от възхита,

и ще царства над Всичко.

Ако вашите водачи заявяват че царството е на небесата,

птиците на небето ще са там преди вас.

Ако кажат, че то е в морето, рибите на морето ще са там преди вас.

Царството е във вас и без вас. Когато познаете себе си, ще знаете.

Тогава ще знаете, че сте Синове на Живия Отец.

Но ако не познавате себе си, вие сте в бедност, и сте бедност.

Много сложно говориш,нищо не разбирам

Тогава се опитай да го почувстваш. :whist:

Айде,и аз да се включа.Понеже до вчера ми беше трудно да си обясня някои неща.Та,започвам с това,че ми се струва,че в тази тема всички имаме различни понятия за "душата".Моля,първо това да изясним и после да пишем душата безсмъртна ли,и смъртна ли е,има ли я изобщо?!

Аз ти казвам, че душата - това си ти, истинската ти същност, а ти не ми вярваш, т.е. не вярваш, че те има?! :yanim:

Aliya,за осъзнаването-ти не си ли във физическо тяло или случайно си го пропуснала този момент?Да,можеш да получиш нефизическо прозрение,ама ми е интересно как като си във физическо тяло?Това да се дели материален и духовен свят-

И ти като си във физическото тяло, да не би да си само едно мъртво тяло?! Само един труп?!

искам да те попитам ти дали имаш ли идея какво е Ум-ът?

Умът е биологически механизъм, био компютър, даден ти от Съществуванието да си служиш с него. Но поради своята механична природа, умът може лесно да бъде програмиран, обуславян, т.е. като компютъра и в ума можеш да инсталираш програми и да задаваш параметри. Което те прави лесно манипулируемо човешко същество - до момента, в който не се осъзнаеш, че ти не си умът само, а си много повече. Че умът ти е само твой слуга, но ти Съществото ти, Душата ти, си истинския Господар. Че умът, това са другите в теб - родители, приятели, общество, медии, институции - това, което си попил от тях и което те са обусловили в теб. Но твоята истина е вътре в теб, в душата ти, в центъра на съществото ти. Твоята истинска природа е душата ти - тя е това, което ти наистина си.

За Бог и че е Милостив-ами,ако не беше досега би трябвало да ни е затрил?

Бог те обича и любовта никога не затрива. Ти самият си изтъкан от любов, т.е. си абсолютно устойчив на затриване.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Точно за това човек се осъзнава и преминава отвъд ума и неговите заблуди и измислици, т.е. започва да живее, вместо да си мисли и тогава изведнъж се озовава в ценъра на душата си, лице в лице с Бог. :)

Напълно съм съгласна с Блу стар, необходимо е да уточним кой какво разбира под едно, или друго понятие. Възможно е с различни думи да говорим за едни и същи неща (това не е кой знае какъв проблем), може и за съвсем различни неща да говорим, това вече не би било много добре, защото действителността е една.

Та: 1. Кой се осъзнава? С какво? Какъв е инструментът? Какво живее? И какво умира, все пак, гробищата имат известно съдържание?

Щом като физиологията, физиологичното ни тяло е само един инструмент, нали не си въобразяваш като Маркс и Енгелс и прочие другите материалисти, че инструментът (физиологичната материя) може да определя своя Господар - Съзнанието!? :wub:

Считам, че е много добре да разберем какво са направили Маркс и Енгелс, та ако не ни харесва, да не го пръвим същото.

В този ред на мисли ще споделя, че откривам много доказателства в полза на тезата, че информационната матрица на всяко човешко същество (каквото и да значи това, каквато и да е природата и) създава необходимото и хармониращото точно на нея тяло, инструмент, което с действията и бездействията си дава свой отпечатък върху самата матрица за следващо нейно творение ( иначе казано, определя кармичните обусловености за смъртната личност при следваща инкарнация) Представяте ли си колко смешно и наивно е да даваме превес на едната, или другата страна на този двустранен и непрекъснато самопораждащ се процес? Не че това може да ни спре да го правим, но нека поне да се позамислим!

Умът е биологически механизъм, био компютър, даден ти от Съществуванието да си служиш с него. Но поради своята механична природа, умът може лесно да бъде програмиран, обуславян, т.е. като компютъра и в ума можеш да инсталираш програми и да задаваш параметри. Което те прави лесно манипулируемо човешко същество - до момента, в който не се осъзнаеш, че ти не си умът само, а си много повече. Че умът ти е само твой слуга, но ти Съществото ти, Душата ти, си истинския Господар. Че умът, това са другите в теб - родители, приятели, общество, медии, институции - това, което си попил от тях и което те са обусловили в теб. Но твоята истина е вътре в теб, в душата ти, в центъра на съществото ти. Твоята истинска природа е душата ти - тя е това, което ти наистина си.

Да ... Пак виждам точността и правотата на Блу стар- нужна е терминологична яснота. Не се подразбира от самосебе си какво е ум. Например, в тибетската книга на мъртвите на Согиал Римпоче под “ум“ се разбира нещо, което оцелява след смъртта и трябва да направи избор към кои сфери да се насочи. Това явно няма как да се случи, ако считаме, че умът е биологически механизъм, който очевидно е част от съдържанието на гробищата.

Хайде, ще дам пример, все пак тази тема е за душата.

Не искам да казвам какво е душа. Това и бездруго няма как да го кажем вярно, категорично, но най-вече - убедително. Затова ще кажа какво разбирам под “душа“ - посредник, инструмент за изява на безсмъртната част на човешкото същество във видимия от нас свят. Ако изявата е смъртна, то това говори за качеството на инструмента. И той е смъртен. Потвърждение на този извод намирам освен в живота около мен, и в Библията, където може да се прочете, че душата, която греши, ще умре. Също и в предупреждението, дадено от Твореца на Адам и Ева. Ако безсмъртната част е свързана наистина с първоизвора на Живота, тя явно няма да създава смъртен инструмент, посредник, и съответно - смъртна изява. Така според тази представа виждаме, че човешкото същество може да има една душа - смъртна (този резултат ни е до болка познат), но може да има и безсмъртна душа, при други условия. И с друг резултат. В първия случай няма хармония между дух, душа и тяло, но имаме безброй, безкрайни по многообразие и еднакво неуспешни опити да се хармонизират външно, без да се отчита причината за липсата на хармония. Във вторият случай има хармония между Дух, Душа и тяло. Към това се стремим всички, но все пак трябва да сме наясно какво е условието за тази хармония.

Редактирано от Багира (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Aliya,

Нека задам един въпрос към Вас, защото усещам, че в написаното от Вас има Истина а и може би то е Истината.

Ако човек успее да открие да достигне Душата или истинския Аз, но с течение на времето отпадне от истината и погуби този дар - има ли шанс този човек отново да стигне до Душата си или Истината или този шанс се дава на всеки само веднъж в живота?

Да бъдеш себе си не е шанс, който ти се дава - това е твоята същност!

Да не бъдеш себе си, да не си свързан с душата си е по-трудната задача - но ние хората успяваме да го правим - постоянно бягаме от сърцето и душата си, защото видите ли - умът си има своите специални съображения - времето е такова, да слушаш сърцето си не е конкурентно на пазара, и прочие други неекзистенциални дълбокомислености. И забравяме кои сме - забравяме вътрешно присъщата си интелигентност, онази, с която се раждаме - интелигентността и мъдростта на сърцето и душата си, онзи тихичък, но безпогрешен вътрешен глас на съществото ни.

Умът е хитър и много пъти ще се опитва да ни отклони от пътя ни обратно към себе си - но в крайна сметка умът е само слугата. Истинският господар е вътре в нас, в центъра на съществото ни и можем да го събудим всеки път, когато сме будни и нащрек (по думите на Исус), или казано с други думи - осъзнати, внимателни, наблюдателни - за всичко около нас и в нас, неосъждащи нищо и никого, просто безпристрастни наблюдатели.

Другото име на това състояние на осъзнатост е медитация.

Здравейте отново,

За съжаление според свещеното писание този дар се дава само веднъж. Вижте какво пише в Новия Завет:

4. Защото за тези, които веднъж са били просветени и са вкусили от небесния дар, и са станали причастни на Святия Дух, 5. и са вкусили колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, 6. а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и да се доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват (публично).

(Евреи 6:4-6)

28. Всеки, който отказва да се подчини на закона на Моисей, безмилостно се осъжда на смърт въз основа на показания на двама или трима свидетели. 29. Помислете тогава какво по-страшно наказание заслужава онзи, който е потъпкал Божия Син, показал е пълно неуважение към кръвта на завета, чрез която е станал свят, и е обидил Духа на благодатта!

(Евреи 10:28-29)

http://christian-books.hit.bg/svidetel/06Grjah/014neprostimiatgriah.htm

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Aliya,пак всеки си тълкува нещата,и ги пречупва според него самия,което е нормално,но нужно ли е и навлизане в излишни спорове.Ти си във физическо тяло и докато си в него,докато не счупиш някои неща-ти зависиш от него!Сега разбра ли ме?За да правиш онези неща и да си си Господар-следва да осъзнаеш,че има само Един Господар!Човек,за да може да се разграничи с физическото си тяло-еми,нима е толкова лесно?В крайна сметка изборът и преживяванията са си лично твой!Те са твой избор и никой! няма право да ти ги отнема! ;) Дори ти самата или т.нар. ти душа.За да може тази т.нар. "душа"(ок-ще приема,че според теб съзнанието е "душата" и донякъде е)да "слезе" в твоето физическо тяло(чети добре!!)-то следва да е добре подготвено,ако ли не,ще изгърмиш като 100 ватова крушка,поставена в приспособление,предначертано да работи макс. с 40 вата.Сега разбра ли ме какво имам предвид или да доуточнявам?

За Умът-да,той по първоначален план би трябвало да е "слуга" на човекът,но на кой човек по-точно?

За тялото-да,докато си само физическо тяло,един мъртъв труп си(Аман от тази тема,реве ми се вече. :yanim:). За Умът-ако наистина търсиш какво е,потърси по-надълбоко,защото определено е нещо различно от биологична "добавка" към човека,но пък може и така да се разглежда,ако ти допада идеята. ;) Умът бил другите в един човек-ок.Ама другите какви са и според кого?А и това с "истинската ти същност-как може да разбереш коя същност си?

За любовта и ля-ля-стил ню ейдж,спести ми го,моля те.Но ако не познавате себе си, вие сте в бедност, и сте бедност.Май в това последното,е истината. :blink::) :) Намасте. :)

Редактирано от Blue_Star (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

...За съжаление според свещеното писание този дар се дава само веднъж. Вижте какво пише в Новия Завет:

4. Защото за тези, които веднъж са били просветени и са вкусили от небесния дар, и са станали причастни на Святия Дух, 5. и са вкусили колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, 6. а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и да се доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват (публично).

(Евреи 6:4-6)

Не трябва да се вадят цитати от Библията извън техния контекст в епохата и тогавашното общество. Обръщението е към Евреите, които не са достатъчно упорити във вярата си и за които вярата е само ритуал - (Евреи 6:2) - учение за измивания, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.

И нека не забравяме, че това са думи - предупреждения на Апостолите, които са си поставили за цел да създадат Църква и да я наложат.

Но това не са думи на Исус - месията на Любовта. Самият Исус никога не плашеше хората с гнева на Бога, нито с изтребление, нито със смърт. Никога не ги нарече грехопаднали твари и дори и за своите мъчители и убийци се молеше в защита пред Бог - "Господи, прости им, те не знаят (не осъзнават) какво вършат!"

Исус никога за нищо не потърси отмъщение, за разлика от реваншистките чувства на своите ученици след смъртта му.

Защото един е Исус и е първи всред своите ученици - няма друг сред тях равен нему по любов и благодат.

...Ти си във физическо тяло и докато си в него,докато не счупиш някои неща-ти зависиш от него!Сега разбра ли ме?За да правиш онези неща и да си си Господар-следва да осъзнаеш,че има само Един Господар!Човек,за да може да се разграничи с физическото си тяло-еми,нима е толкова лесно?В крайна сметка изборът и преживяванията са си лично твой!Те са твой избор и никой! няма право да ти ги отнема! :cool: Дори ти самата или т.нар. ти душа.За да може тази т.нар. "душа"(ок-ще приема,че според теб съзнанието е "душата" и донякъде е)да "слезе" в твоето физическо тяло(чети добре!!)-то следва да е добре подготвено,ако ли не,ще изгърмиш като 100 ватова крушка,поставена в приспособление,предначертано да работи макс. с 40 вата.Сега разбра ли ме какво имам предвид или да доуточнявам?

Първо, никой не се приготвя да ти отнема тялото - дори и душата ти не смята да го направи - не бой се! :lol6:

Второ - ако отричаш и отхвърляш тялото си като грехопаднало и прочие догматични насаждания, то ти никога не ще можеш да се върнеш обратно в душата си. Та нали тялото ти е храм на душата ти. Само с любов и приемане на тялото и ума ти, ти ще можеш да ги проумееш и разбереш чрез наблюдение и осъзнаване. И да разбереш, че тялото е също така свещено, защото то е дом за Душата ти. А умът ти е хубав и полезен инструмент. И чрез разбиране да преминеш отвъд обсесията си и отъждествяването си с тяло-ум, да преминеш отвъд собствено наложените си граници и ограничения и да разбереш, че ти си безкраен и вечен, защото истинската ти същност, най-вътрешното ти същество, твоят център е душата ти. Но без любов няма как да стане - съжалявам, че ще те разочаровам - любовта е онзи алхимичен огън, който ще те преобрази от обикновен метал в злато. ;) Само Любовта може да освобождава от оковите на отъждествяванията, обсесиите, заблудите.

Само любовта е онази светлина, която гони тъмнината, щом се появи в тъмната стая. Иначе можеш да продължиш да опитваш да се бориш директно с тъмнината, но това е предварително загубена битка. Само когато внесеш запалена свещ, тъмнината ще си отиде победена.

Така е с всяко отрицателно явление в живота ти - внеси повече положителна енергия, и отрицателното ще изчезне от само себе си.

Като начало, можеш просто да отвориш сърцето си и да започнеш да обичаш повече ;)

нужна е терминологична яснота. Не се подразбира от самосебе си какво е ум. Например, в тибетската книга на мъртвите на Согиал Римпоче под “ум“ се разбира нещо, което оцелява след смъртта и трябва да направи избор към кои сфери да се насочи. Това явно няма как да се случи, ако считаме, че умът е биологически механизъм, който очевидно е част от съдържанието на гробищата.

...затова ще кажа какво разбирам под “душа“ - посредник, инструмент за изява на безсмъртната част на човешкото същество във видимия от нас свят.

Не може да наричаш душата инструмент - душата е основата ти, твоята истинска същност, а не нечий инструмент. Ако душата си ти наричаш само инструмент, тогава кой си ти?! :offtopic_s: Торба с месо с вграден компютър вътре?! Ако му вземеш душата на човек, то точно това остава от него - труп. А умът също може да премине отвъд смъртта във формата на силни мисли и желания, които оставяш след себе си в колективното и космическо подсъзнание. Но това пак не си ти - твоята истинска същност е много повече и когато го осъзнаеш, тогава вече си в царството на Бога - превръщаш се в Блаженство и любов.

Всичко зависи от твоя избор - ако се отъждествяваш с тялото и ума си, то за теб има смърт. Ако се осъзнаеш и преминеш отвъд обсебеността ти от крйните форми - тяло - ум, то ти ставаш безсмъртен.

За това не е необходимо терминологично определение, а лична опитност и изживяване на истината чрез осъзнаване, самонаблюдение, внимателност, т.е. медитация.

Редактирано от Aliya (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Не може да наричаш душата инструмент - душата е основата ти, твоята истинска същност, а не нечий инструмент. Ако душата си ти наричаш само инструмент, тогава кой си ти?! :wors: Торба с месо с вграден компютър вътре?! Ако му вземеш душата на човек, то точно това остава от него - труп. А умът също може да премине отвъд смъртта във формата на силни мисли и желания, които оставяш след себе си в колективното и космическо подсъзнание. Но това пак не си ти - твоята истинска същност е много повече и когато го осъзнаеш, тогава вече си в царството на Бога - превръщаш се в Блаженство и любов.

Всичко зависи от твоя избор - ако се отъждествяваш с тялото и ума си, то за теб има смърт. Ако се осъзнаеш и преминеш отвъд обсебеността ти от крйните форми - тяло - ум, то ти ставаш безсмъртен.

За това не е необходимо терминологично определение, а лична опитност и изживяване на истината чрез осъзнаване, самонаблюдение, внимателност, т.е. медитация.

Личната опитност и изживяване са в основата на израстването на човешкото същество, наистина. И ето тук става интересно. Няма как да споделим така постигнатата истина с другите. За нас тя е съвсем, съвсем истинска! А тяхнята истина за тях си е точно толкова истинска, но се оказва различна от нашата! Опитваме се да използваме думите за изясняване на нещата, но това не се получава. Считаме, че като назовем нещо някак си, то е. Луис Карол досто точно описва тази особеност на човещкото същество с думите на героя си Хъмпти Дъмпти: “— Когато аз употребявам някоя дума — каза презрително Хъмпти-Дъмпти, — тя означава точно това, което аз решавам да означава, ни повече, ни по-малко.“

Това, че наричаме нешо еди-как си не го прави да е това.

В един момент ни омръзва да се балтавим сред измислените от самите нас смисли. Ако направим прехода, за който сме призвани и предназначени, можем да преминем от всички мънички истинки към Едната. В която има многообразие на проявите без да има разделение и противопоставяне Преди това - не става. И ключът към това е Безсмъртната душа. Отново получаваме отговор на въпроса има ли човек душа: Ако живее в света на откъснатите едно от друго, противопоставящи се явления, има душа, но друга. Не е Безсмъртната.

Редактирано от Багира (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Първо, никой не се приготвя да ти отнема тялото - дори и душата ти не смята да го направи - не бой се! ;)

Второ - ако отричаш и отхвърляш тялото си като грехопаднало и прочие догматични насаждания, то ти никога не ще можеш да се върнеш обратно в душата си. Та нали тялото ти е храм на душата ти. Само с любов и приемане на тялото и ума ти, ти ще можеш да ги проумееш и разбереш чрез наблюдение и осъзнаване. И да разбереш, че тялото е също така свещено, защото то е дом за Душата ти. А умът ти е хубав и полезен инструмент. И чрез разбиране да преминеш отвъд обсесията си и отъждествяването си с тяло-ум, да преминеш отвъд собствено наложените си граници и ограничения и да разбереш, че ти си безкраен и вечен, защото истинската ти същност, най-вътрешното ти същество, твоят център е душата ти. Но без любов няма как да стане - съжалявам, че ще те разочаровам - любовта е онзи алхимичен огън, който ще те преобрази от обикновен метал в злато. ;) Само Любовта може да освобождава от оковите на отъждествяванията, обсесиите, заблудите.

Само любовта е онази светлина, която гони тъмнината, щом се появи в тъмната стая. Иначе можеш да продължиш да опитваш да се бориш директно с тъмнината, но това е предварително загубена битка. Само когато внесеш запалена свещ, тъмнината ще си отиде победена.

Така е с всяко отрицателно явление в живота ти - внеси повече положителна енергия, и отрицателното ще изчезне от само себе си.

Като начало, можеш просто да отвориш сърцето си и да започнеш да обичаш повече ;)

Aliya,нямах предвид някой да отнема нечие тялото,но щом така си го разбрала.Щом ти свързваш правото на избор с физическото тяло си предполагам човек,който се асоциира основно с него.Не е нито лошо,нито добро това.Просто е твоят избор!За "грехопадналото" тяло-виж,препоръчвам ти да прочетеш в някой учебник по физика или астрономия как се е формирала нашата Вселена,защото там отговори има за това "Грехопадение".А и какво значи според теб "грехопаднало"? че ти си безкраен и вечен, защото истинската ти същност, най-вътрешното ти същество, твоят център е душата ти.Аха,и пак ню-ейдж,бла-бла-бла. :go ahead: Никой никого не може да разочарова,ако вторият не го позволи.А за любовта-в написаното по-горе ти я отъждестви.Каква тъмнина,каква светлина?Пак в стил ню-ейдж си го подхванала.Аз те питам дали знаеш какво всъщност е Светлината и Тъмнината?И защо според теб ги има тук?За отрицателната и положителната енергия-въобще,отказвам да го коментирам!Вярвай си в каквото,поискаш.Друго ми направи впечатление в постовете ти-ти поучаваш и "съдиш" хората,с които имаш трудности да разбереш.За любовта-поучаваш,пишеш кой какво според теб изпитва,но знаеш ли,един съвет,послушай собствените си написани думи и го НАПРАВИ,защото едно е да знаеш за нещо,а друго да го направиш:Като начало, можеш просто да отвориш сърцето си и да започнеш да обичаш повече ;).Намасте. :ph34r:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Aliya,................Намасте. :)

Виждам, че не искаш да разбереш думите ми - това е вид защитна реакция на страхливия човешки ум, който не иска да подлага умствените си илюзии и дълготърпеливо изграждани дълбокомислени конструкции на риск от срутване.

Исус има нещо казано по въпроса в своите притчи: "Не показвай диамантите си на свинете, защото ще ги стъпчат в калта, а теб ще те разкъсат..."

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Виждам, че не искаш да разбереш думите ми - това е вид защитна реакция на страхливия човешки ум, който не иска да подлага умствените си илюзии и дълготърпеливо изграждани дълбокомислени конструкции на риск от срутване.

Исус има нещо казано по въпроса в своите притчи: "Не показвай диамантите си на свинете, защото ще ги стъпчат в калта, а теб ще те разкъсат..."

Защо реши,че не искам да разбера думите ти?Самите думи,сами по себе си са нищо.Как може да разбера едно нищо?Да,благодаря за последния цитат,мислех аз да го постна. :wors: Спирам да ти пиша,защото очевидно-няма смисъл.По междодругото,страхът е част от Его-то и начините му,да манипулира хората,както,и физическото тяло.Пишеш,че аз отказвам да разбера думите ти?Кои думи?

За тъмнината и светлината ли(да,и аз давах преди примера със свещичката)?Или за кое по-точно?Ти май искаш всички да вярваме в светлината и добротата-а аз ти казвам,че Иисус Христос дойде меч да донесе,а не мир!Намасте. :wors:

Редактирано от Blue_Star (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Aliya :

"Виждам, че не искаш да разбереш думите ми - това е вид защитна реакция на страхливия човешки ум, който не иска да подлага умствените си илюзии и дълготърпеливо изграждани дълбокомислени конструкции на риск от срутване.

Исус има нещо казано по въпроса в своите притчи: "Не показвай диамантите си на свинете, защото ще ги стъпчат в калта, а теб ще те разкъсат..."

Това беше грубо.

Редактирано от efe (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Aliya :

"Виждам, че не искаш да разбереш думите ми - това е вид защитна реакция на страхливия човешки ум, който не иска да подлага умствените си илюзии и дълготърпеливо изграждани дълбокомислени конструкции на риск от срутване.

Исус има нещо казано по въпроса в своите притчи: "Не показвай диамантите си на свинете, защото ще ги стъпчат в калта, а теб ще те разкъсат..."

Това беше грубо.

Исус казва и това:

"Не давайте святото на кучетата,

за да не бъде отнесено на торището (Евангелие на Тома)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Това беше грубо.

http-~~-//www.vbox7.com/play:e994e1cae8

http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=29335&view=findpost&p=1106328

Когато поглеждам в очите ти, никога не те откривам там – като че ли отсъстваш. Ти съществуваш отсъствайки и в това е същността на цялото страдание. Можеш да живееш без изобщо да присъстваш, ако не присъстваш, съществуването ти се превръща в бреме. А точно това се случва с теб. Затова, когато погледна в очите ти, изобщо не те откривам там. Все пак трябва да дойдеш, трябва да бъдеш. Ситуацията е налице – трябва да бъдеш тук във всеки момент – но все пак не си.

Да осъзнаеш това отсъствие, означава да започнеш пътешествието към медитацията, към преодоляването. Ако осъзнаеш, че по някакъв начин отсъстваш – съществуваш, но не знаеш защо, не знаеш как, не знаеш дори кой съществува в теб. Това неосъзнаване поражда страданието, защото когато не разбираш, каквото и да правиш предизвикваш страдание. Не това, което правиш е основното; важно е, когато го правиш дали присъстваш или отсъстваш.

Каквото и да правиш, ако можеш да го правиш присъствайки тотално, животът ти ще стане екстатичен; той ще се превърне в блаженство. Ако правиш нещо без да присъстваш, отсъствайки, животът ти ще е страдание - длъжен е да бъде. Адът означава твоето отсъствие.

Затова съществуват два типа търсещи: единият тип винаги се стреми да открие какво прави. Този тип е на погрешен път, защото въпросът не е изобщо в това, какво да се прави. Въпросът е в съществуването – какво да бъдеш, как да бъдеш. Затова никога не разсъждавай от гледна точка на правенето и действието, защото каквото и да правиш, ако отсъстваш, то ще е безсмислено.

Дали ще се движиш в света или ще живееш в манастир; дали ще действаш в тълпата или ще отидеш на някое усамотено място в Хималаите, е без значение. Ще отсъстваш тук, ще отсъстваш и там и каквото и да правиш - в тълпата или в усамотение – ще ти носи страдание. Ако не си тук каквото и да правиш е погрешно.

Вторият тип, точния тип търсещи, не търси какво да прави, а търси, как да бъде. Първото нещо е как да бъдеш.

Един човек дошъл при Гуатама Буда. Бил изпълнен със състрадание, с любов и попитал Буда: „Какво мога да направя, за да помогна на света?”

Разправят, че Буда се разсмял и казал на човека: „Не можеш да направиш нищо, защото те няма. Как можеш да направиш нещо, когато те няма? Затова не мисли за света. Не мисли за това, как да служиш на света, как да помогнеш на другите. Най-напред бъди – и ако си, тогава каквото и да правиш, се превръща в служене, превръща се в молитва, превръща се в състрадание. Твоето присъствие е повратната точка. Твоето биване е революцията.”

.................................................................................

Гюрджиев обичал да повтаря на своите ученици: „Не ме питайте, какво да правите. Не можете да направите нищо, защото за да направите нещо, най-напред се нуждаете от себе си. А след като те няма, кой тогава ще го направи? Можеш да мислиш за правенето, но не можеш да направиш нищо.”

.................................................................................

Много нещо трябва да се разруши – всичко, което е погрешно, всичко което е неистинско. Преди да се появи истинското, фалшивото трябва да си отиде; то трябва да престане. И това са едни фалшиви представи – че ти си. Това са едни погрешни представи – че ти си душа, атман, Брахман. Не че не си, но тези представи са погрешни.

Гюрджиев трябвало да настоява, че в тебе няма душа. Противно на всички учения той твърдял: „Човекът няма душа. Душата е само една възможност – може да бъде, може и да не бъде. Може да се постигне. Ти си само един зародиш.”

И това ударение е нещо хубаво. Възможността съществува, потенциалът съществува, но все още не се е превърнал в реалност. А ние продължаваме да четем Гитата и Упанишадите, и Библията и да мислим, че сме душата – семето счита себе си за дърво. Дървото е скрито в него, но трябва тепърва да се разкрие. И е добре да помниш, че може да си останеш семе, и да умреш като зародиш – защото дървото не може да се появи, не може да израсте от само себе си. Трябва да направиш за него нещо осъзнато, защото единствено чрез съзнанието то израства.

Съществуват два вида растеш. Единият е безсъзнателен, естествен растеж: ако са налице необходимите условия, нещото ще порасте. Но душата, атмана, вътрешното същество, божественото в тебе е един друг вид растеж. Той може да израсте единствено чрез съзнанието. То не е естествено, то е свръхестествено.

Ако го оставиш само на природата, няма да порасте, ако го оставиш просто на еволюцията, няма да се развие. Трябва да направиш съзнателно определено нещо, да направиш съзнателно усилие за него, защото единствено чрез съзнанието то израства. След като веднъж съзнанието е фокусирано там, то започва да се развива.

................................................................................

Ти знаеш истината, но си я забравил.

Когато слушаш, изведнъж се появява споменът - това, което е било дълбоко заспало, се събужда. Изведнъж се появява връзка.

Тук не става въпрос за съгласие, а за това да откриеш вът¬ре в себе си същата истина, която си чул. И ако нищо не се раздвижи в теб, ако нищо не се събуди в теб, това означава, че каквото и да си чул, в него няма съдържание, няма живот, то е неистина.

Така ще придобиете някаква идея за това, че има два начина да преживееш истината. Единият е чисто логически, когато умът се съгласява с някакъв аргумент. Той не може да не е много повърхностен, защото един друг, по-фин и остроумен аргумент може да унищожи първия аргумент и съгласието да изчезне - което си смятал за истина, вече не е истина.

Вторият начин е напълно различен. Той не представлява ло¬гично, интелектуално, рационално съгласие. Той е връзка между две същества. В теб изведнъж се появява разпознаване: „Това е и моя истина. Не съм бил буден по отношение на това - то е друг въпрос, - но сега съм провокиран, предизвикан." Тогава то вече не е съгласие с мен, а твоя собствена истина. Никой аргу¬мент не може да я унищожи, защото никой аргумент не я е доказал. Никоя логика не може дори да и направи драскотина, защото логиката не е причина за откриването и.

Ошо

Според Християнството, Юдаизма и Исляма, не всеки човек има душа. Душата е т.н. от Каббала "точка в сърцето".

Ето защо относно нея, в Писанията, често се може да се срещнат думи като:

"изцели душата"

"избави душата ми"

"заклевам се в живота на душата"

"възвръща душата"

"изведи душата ми"

"Нефеш" има няколко значения:

- гърло, гръклян

- дишане (белодробно дишане), отдъхване

- желание, копнеж

- Душа (във връзката и с Бога)

- Живот (в биологическият смисъл на думата)

Думата (Нефеш) е употребена 755 само в СЗ. Употребена е и още една дума - Нешама (Ис. 57:16).

Основното значение на думата в Битие 2:7 е "притежаващ живот" "одушетворен" и се използва често и за животни - Бит. 1:20, 24, 30; 9:12, 15-16; Йез. 47:09 - "живо същество", "живеещо същество".

Не рядко Нефеш се отъждествява с кръвта като същностен елемент от физическото съществуване - Бит. 9:4; Лев. 17:10-14; Вт. 12:22-24

В много случаи се използва като основния жизнен принцип. Характерно е за псалмите.

В редица случаи, свързани с физическото съществуване, думата се отнася за физическите състояния в човека:

- изразява усещане за физически глад

- като източник на чувствата

- свързва се с волята и нравствените постъпки

В някои пасажи Нефеш означава "човек", или се използва с местоименна наставка за обозначаване на личността.

Думата се употребява и за мъртво тяло.

Нефеш не се използва за духовете на мъртвите.

За инстинкти не се ползва.

Руах в СЗ се среща 378 пъти (и 11 пъти на рамейски).

Руах се изпозва за:

- вятър

- дихание

- дух

- тайнствената същност, в която се крие живота, или жизнената сила на човека и на животните. Същата може да бъде смущавана, или насочвана в определена посока! Да бъде наранявана, угнетявана; съживявана.

- Божествена сила (също и като свръхестествено състояние - когато някой действа извън човешките си способности, под влиянието на божествена сила/божествени дарби; екстатично състояние)

Ранната еврейска мисъл едва ли е правила разлика между божествения руах и човешкия руах. Напротив, човешкия руах е можел да се отъждестви с Божия руах.

В по-късна употреба преобладават понятията човешки дух, ангелски или зъл дух, Божият Дух и между всичките съществува ясно разграничение.

прф. д-р протопрезвитер Н. Шиваров; С. Вълчанов; Д. Киров; Т. Коев;...

http://www.kaldata.com/forums/index.php?app=blog&module=display&section=blog&blogid=653&showentry=8874

http://thegreatnews.net/Difficult%20Texts/Gen2_7.htm

Редактирано от rurk (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Душата е епифеномен на нeрвната система - следователно е илюзия, която приемаме за реалност. :lol6:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Душата - това е нещо различно от Духът, според терминалогията в Юдаизма, Християнството и Исляма.

Разбирането за това е аналогична на разбирането на понятиято "Ци" (Жизнената енергия) в Даоизма.

От една страна душата - това е желанието, копнежът на Духа.

Раждането на индивидуалният Дух, т.е. откъсването на Духовна частица от Духовния свят е равно на т.н. желание за познание на добро и зло, желание за изживяване, желание за проявление на тази Духовна частица Светлина (искра).

Неминуемо това отделяне прекъсва връзката с Първоизточника и именно в момента на самото отделяне се появява желанието (душата)/жаждата за изпълване със Светлина, за Пълнота, за Вечна Наслада.

Това нещо прилича на (съ)Съд, който има качеството "безкрайно поглъщене" на Светлина (Наслада, Благодат). Когато връзката между Източникът на Светлината и въпросният съСъд (Получател на Светлината) бъде прекъсната, поради появилото се първично желание за отделност/индивидуалност, то и успоредно с това се появява и жаждата/желанието за наслаждение, именно защото е изчезнала връзката, т.е. съСъда е прекратил приемането на Светлината от Първоизточника, от Твореца. За съСъдът в този момент е настъпил глад, жажда, а от там и се е появило вторичното желание за получаване на Наслаждение, на Светлина, на Благодат, на Щастие.

И тъй всяка една индивидуалност от този свят е отделна от Твореца, от Първоизточника на Светлината. Тази отделност превръща индивидуалността в жадуваща/копнееща.

Именно това, според каббала, се нарича "душа". Копнежът/желанието за Светлина, за изпълване с Благодат, за Пълнота, за Съвършенство, за Безкрайния Свят.

Когато дадена индивидуалност осъзнае този свой копнеж и започне да го разбира, тогава говорим за пробудена душа, т.е. за духовно осъзнаване на положението.

Инак, у всяка една индивидуалност съществува този копнеж, но не всяка индивидуалност разчита желанието си и не всяка го съзнава въобще, като феномен.

Например бълхата въобще не разбира от какво истински има нужда (от Духовна Светлина/Щастие/Благодат за придобиване на Пълнота/Съвършенство).

Това нещо се нарича "неведение".

Всяка една индивидуалност притежава/Е Дух (Духовна частица/светлина/искра). Всяка една физическа форма е израз на такава духовна частица и нейно проявление. Според това до колко тази Духовна частица е израснала в познанието си, в опитността си, е и нейната форма/израз.

Колкото тази Духовна частица е по-голяма (духовна шир_ота) в познанието, толкова и физическата и форма на проява е по-висша.

В някои учения тази Духовна частица се нарича индивидуален Дух/Самосъзнание.

Душата, като термин и определение в Аврамическите религии, е желанието/копнежа за Светлина/Щастие.

Когато този копнеж е обханат от неведение, Духа (индивидуалния) търси въпросното си Насищане в света на твърдата материя (сетивния свят), чрез мимолетни удоволствия.

Такъв Дух, обзет от неведение, взора му/щението му е отправено в погрешна посока, защото всичко, което може да му предостави физическия/материалния/фактическия свят, е нетрайно/мимолетно. Ето защо Духът и да придобие някаква по вид Светлина/Щастие от този физически свят, то това Щастие ще е временно, а това го прави Подобие на Абсолютното Щастие, което е Вечно.

И така Духът, обхванат от неведение, получава от това временно щастие, поради погрешния си възглед и насоченост, и в същото време не успява напълно да се ощастливи (да се изпълни със Светлина/щастие), защото щастието от сетивния свят е нетрайно. Днес го имаш, а утре не.

Днес те обичат, а утре не те обичат. Днес си влюбен, а утре изпитваш омраза.

Щастието/Светлината = Любов

Всяка една духовна индивидуалност е щастлива/изпълнена когато получава Любов. Но, забележете, - дваж по-щастлива става всяка индивидуалност, когато отдава Любов!

Ако Любовта е Светлина в Световете, то от къде да я вземе човек, за да я отдаде?

При положение, че индивидуалният Дух копнее, чрез душата за въпросната Светилна и все още я няма, то как да е отдаде на свой ред?

Ако съСъдът е празен от съдържание, то как, какво да почерпи/да влее/да дари в/на други празни, като него, съСъди?

Всеки един индивидуален Дух копнее за Любов/Светлина. Разбира се, както писах по-горе, не всеки проумява това, не всеки е буден за това.

Следователно, за да се поеме Пътя към окончателното и безвъзвратно изпълване със Светлина, то индивидуалния Дух първо трябва да се проБуди за тази Истина, за своя копнеж/бедност/празнота, за своята Душа.

Когато индивидуалният Дух насочи своя взор/щетние към Твореца/Първоизточника на Светлината, т.е. когато обърне поглед на 180`, тогава и това, което ще получи - Светлината, няма да е нетрайно, а щом то има трайност/Вечност, значи и Насищането/Пълнотата/Съвършенството ще е въэможно.

Чак тогава съСъдът ще има Светлина в себе си и ще може да я споделя/да я дарява.

Аналогично е в Даоизма.

Там се говори за т.н. "Жизнена енергия" (Ци). Повечето хора обаче пропиляват своята "Ци" и не съумяват да я натрупат, защото разхищават своята "Възпроизвеждата енергия" (Дзин):

http://www.kaldata.com/forums/index.php?app=blog&module=display&section=blog&blogid=653&showentry=7959

Публикувано изображение

Т.е. когато човек е отправил своят взор/поглед към мимолетните наслаждания, бъркайки ги, поради неведението, с онова което може да го удовлетвори в Пълнота, тогава у него "Ци" се изчерпва.

С "времето" такъв човек остарява, разболява се, умира.

Ци - Жизнената енергия може да доведе до Вечен Живот, но бива първо да се издигне/трансформира в Шън (Духовна енергия).

Повечето хора, може би над 75%, все още бъркат сексуалните влечения с Любовта.

Да, наистина, погледнато през очите на алхичните процеси в човешкото тяло, сиреч на ендокринологията, Любовта и секса са тясно свързани. Едното може да се породи от другото и обратното, но всичко свършва след като възпроизвеждата енергия е изчерпана. Само чрез това човек може да разбере защо "любовта между двама" с "времето" се превръща в обич, а по-късно в уважение и най-подир - в навик.

Възпроизвеждата енергия е пряко свързана с Жизнената енергия. Това калко Ци ще притежаваш, ще зависи от това до колко си възпроизвел и задължал, а в последствие и трансформирал Дзин.

Това нещо в Даоизма, е описание за изпълването на душата от долу нагоре, с така наречените "лични средства", с личния капацитет, природния, който е даден на всяко същество.

В Йога е аналогично - събуждането и издигането на т.н. "Кундалини".

В Бойните изкусва се отдава голямо значение на Ци. Това е силата, която се влага в поразяването на виталните точки. Същото нещо, като принцип се ползва и в лечителството.

Това са обаче и големи капани.

Глупостта на човека да разхищава своята Дзин, позволявайки да се изразходва по хоризонтала, преди тя да бъде преобразуване в Ци.

Глупоста на човека да изразходва своята Ци, пръскайки я по хоризонтала, преди да е осъществил трансформацията и в Шън (Духовна енергия).

Погледнато прези очите на Даоизма, повечето хора (над 75%) не са будни нито за своя Дух (Шън), Горния Дан-Тян; нито за своята Душа - средния Дан-Тян (Ци); нито за своята Възпроизвеждаща енергия (Дзин) циркулираща в долния Дан-Тян.

Да, имат малко понятие от това що е Дзин, но не и осъзнатостта за нея и за нейте възможности/характеристики.

За Ци е подобно. Човек знае бегло какво е то Любов.

За Шън - тук вече е голяма тъмнина за човека.

Четейки Писанието (библейските книги), имайки в предвид горенаписаното, на човек може да му се изясни и защо е вопъла на псалмописеца, на певеца, към Бога:

"изцели душата"

"избави душата ми"

"заклевам се в живота на душата"

"възвръща душата"

"изведи душата ми"

и т.н...

Душата - съСъдът, копнежът за Любов. Душата - това е Чашата. Какво ще се излее в нея - от това зависи и какво ще може да се отдаде от нея.

Душата е аналогично на онова пространство в човека, което китайците наричат "среден Дан-Тян", Толкин - Средната Земя, както е разбира се и в славянската космология - светът Яв: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%BE_%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE

Публикувано изображение

Редактирано от rurk (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Душата е епифеномен на нeрвната система - следователно е илюзия, която приемаме за реалност. :P

В такъв случай и ти самият си илюзия, епифеномен на ...какво?! :)

Благодаря, rurk, за хубавата музика, за Ошо и за Гурджиев. :wors:

А що се отнася до определенията на душата, нито едно от тях не е Истината - всяко определение е ограничение, затваряне в рамките на думите и понятияата на Безкрайното, Безграничмото и Вечното. Определената Истина не е Истината. Казаната Истина не Истината (Лао Дзъ).

Ето защо душата не можеш да я определиш, но можеш да я изживяваш и познаеш в директна опитност.

Редактирано от Aliya (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В такъв случай и ти самият си илюзия, епифеномен на ...какво?! :cool:

Напротив, реален съм си. :)

Просто човешкият мозък има способността да създава въображаеми реалности. Душата, съзнанието или аз-ът са продукти на мозъчната дейност - неслучайно при хора с тежки проблеми (травми) на мозъчната дейност съзнанието (аз-ът) се разпада.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ето защо душата не можеш да я определиш, но можеш да я изживяваш и познаеш в директна опитност.

Да. Изживяваме я. Познаваме я в директна опитност. Опитността на смъртните ... Това вече би трябвало достатъчно да ни говори.

Нито едно от определенията и за душа не е Истина, това е точно така. Затова предложих да не казваме какво е душа, а кой какво разбира под този термин.

Някъде там, отвъд, зад всичките ни представи за нещата, все пак са самите неща. Осветени от Светлината на Създателя. Всеки от нас носи частица от този свят на Истинността. Ако и се доверим, можем да открием общото в частичните си истини, можем да видим гигантския пъзел на Света, в който живеем. И от който всеки от нас стиска по парченце-две.

Кое ни е по-ценно- парченцето, или цялата картина? А може би... Това, чието изображение виждаме на картината?

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=d2afuTvUzBQ

Чудя се, обаче, ако не можем да определим какво е душа, как питаме има ли човек Душа?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Здрасти Багира, радвам се да те срещна, липсваше ми :biggrin:. Ще си позволя да цитирам Орлин Баев, надявам се че той няма да има нищо против. Бях го питала за нещо и така по време на разговора той ми отговори - "Да знаеш без да знаеш! Гласът на безмълвието! :huh: Душата с разума няма как да се опише - преживява се! Другото са определения за когниции, за его параметри - мисли, чувства и възприятия!" Поздрави!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Алморот,да ме прощаваш,ама "да знаеш без да знаеш" се получава при осъществяване на връзката с нещо друго,използвайки душата за трансмитер.Намасте. :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Алморот,да ме прощаваш,ама "да знаеш без да знаеш" се получава при осъществяване на връзката с нещо друго,използвайки душата за трансмитер.Намасте. :)

Добрееее, а тогава ти можеш ли да ми отговориш по- точно на въпроса който зададох на Орлин, за ми дадеш бързо-кратко определение на въпроса - Що е душа? Значи това е предизвикателство което съм отправила и към себе си. Всеки от нас е чел, всеки е учил по нещо и е прегърнал някаква идея, не е въпроса да спорим и да си вадим очите а имайки своето познание да успее да извади най- ценното от него и да го събере в 1-2 изречения може да са прости на външен вид но да съдържат дълбочината на неговата философия. Дълги разговори, спорове и цитати всички знаем и можем, предизвикателството е да го кажеш докато седиш на един крак ;) Поздрави!

п.п. Ето какво бях писала на Орлин, не е нещо тайно така че едва ли ще ми се разсърди че го споделям. Нека го направим като игра да е конструктивно.

"Привет и извинявай че отнемам от времето ти. Тази сутрин докато си медитирах се сетих за една приятелка която преди много време поиска от мен да и дам определение за душата. Знам че в портала и не само там този въпрос е обсъждан мноооого, но нещо изникна в мен като кратък отговор който формулирах като гатанка. Ето я и нея - "Какво е това което усещаш като живец в себе си но не можеш да го назовеш. Условно хората го наричат?...":P кажи ми сега като експерт тази гатанка отговаря ли на въпроса що е душа или не? Добра ли е или не? Поздрави!"

Редактирано от Алморот (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Уви! Многократно сме се убеждавали, че правилният отговор предполага правилен въпрос. Когато въпросът е"Какво е душа?", точно тогава се получава надхващане, надвикване, схоластични спорове. Ако казваме какво ние приемаме за душа, това отваря възможност и другите да си кажат какво приемат и създавайки една обща мозайка,пда получим по- пълна картина. Заядливо ще вметна, че това, на основата на една смъртна душа, е непостижима утопия.Което историята многократно доказва. Всъщност не са ми известни опровержения на този печален факт.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мда за това си мисля за Учителите/ дълбоките мислители/ на човечеството как в едно изречение на външен вид простичко дават дълбоките отговори така че да обхванат всички съзнания и тези отговори винаги са подпечатани със сила, а всичко останало са просто коментари... :) Както казва народа " Дума- дума вади".

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добрееее, а тогава ти можеш ли да ми отговориш по- точно на въпроса който зададох на Орлин, за ми дадеш бързо-кратко определение на въпроса - Що е душа? Значи това е предизвикателство което съм отправила и към себе си. Всеки от нас е чел, всеки е учил по нещо и е прегърнал някаква идея, не е въпроса да спорим и да си вадим очите а имайки своето познание да успее да извади най- ценното от него и да го събере в 1-2 изречения може да са прости на външен вид но да съдържат дълбочината на неговата философия. Дълги разговори, спорове и цитати всички знаем и можем, предизвикателството е да го кажеш докато седиш на един крак :speak: Поздрави!

п.п. Ето какво бях писала на Орлин, не е нещо тайно така че едва ли ще ми се разсърди че го споделям. Нека го направим като игра да е конструктивно.

"Привет и извинявай че отнемам от времето ти. Тази сутрин докато си медитирах се сетих за една приятелка която преди много време поиска от мен да и дам определение за душата. Знам че в портала и не само там този въпрос е обсъждан мноооого, но нещо изникна в мен като кратък отговор който формулирах като гатанка. Ето я и нея - "Какво е това което усещаш като живец в себе си но не можеш да го назовеш. Условно хората го наричат?...":speak: кажи ми сега като експерт тази гатанка отговаря ли на въпроса що е душа или не? Добра ли е или не? Поздрави!"

Привет,Алморот.Значи преди си имах мое мнение какво е душата,сега пак си го имам,но го доразвих(с помощта на някои добри люде :speak: ).Какво е душата с прост отговор-еми,свързващото звено между материя и анти-материя.Дух-душа-тяло. ;) По време на медитациите,ако човек е с открито сърце,къде се предполага,че трябва да се озове?Т.нар. "ки" при будистите-имат добро обяснение за него. ;) Намасте. ;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Просто човешкият мозък има способността да създава въображаеми реалности. Душата, съзнанието или аз-ът са продукти на мозъчната дейност - неслучайно при хора с тежки проблеми (травми) на мозъчната дейност съзнанието (аз-ът) се разпада.

Това, което се разпада, е умът и неговият продукт егото /Азът/, но не и Съзнанието. Будите също нямат Аз / Его, но са напълно осъзнати и себереализирани човешки същества.

От друга страна, лудниците са пълни с хора, с прекомерно развит Аз / Его.

...Чудя се, обаче, ако не можем да определим какво е душа, как питаме има ли човек Душа?

А може ли изобщо да има човек без душа!? :mad:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...