Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Зависи какво иска да слуша човек. Ако слуша езическите вярвания, има душа. Ако иска да слуша Бога, няма. Божието слово ясно казва, че душата представлява самият жив човек, а не някакво самостоятелно същество, което е вкарано в тялото:

Битие 2:7. И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост

..

Душа, сърце-това са абстрактни понятия.Влагаме различни неща в тях :rolleyes: Умът и разумът са претърпели развитие от хиляди години. Дали човек може без наука? Не бих казал, че може. Всяко едно придобито знание, използвано, приложено...то е чисто и просто парченце наука. :whist:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

От всички божии уникати само човекът е създаден със способността да осъзнае Бог и да прогледне за него, защото само човек има душа, от Бога запалена искра - съзнание, способна да се осъзнае за Бог.

Само човекът може да изпадне в тази заблуда и да вярва в нея! :baby:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Зависи какво иска да слуша човек. Ако слуша езическите вярвания, има душа. Ако иска да слуша Бога, няма. Божието слово ясно казва, че душата представлява самият жив човек, а не някакво самостоятелно същество, което е вкарано в тялото

А кой казва, че душата е самостоятелно същество?! И нали точно в Библията е казано, че Тялото е храм на Духа на Бога и на неговата божествена искра душата?!:

Дали човек може без наука? Не бих казал, че може. Всяко едно придобито знание, използвано, приложено...то е чисто и просто парченце наука.

Разбира се, че човекът може да съществува и е съществувал милиони години без наука. Науката се появява с развитието на човешкия ум и неговата дуалистична представа за света.

Науката е придобиване на познание за другото, за обекта чрез неговото изследване, разделяне, дисектиране и т.н.

Но истинското познание е познанието за субекта, не за обекта, за познаващия, а не за познаваното. Защото ако не познаваш познаващия, как ще познаеш и другото?!

А субектът не можеш да познаеш освен с осъзнаване и любов, което е в света на религията, а не на науката.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Разбира се, че човекът може да съществува и е съществувал милиони години без наука...

Това звучи странно! Може ли пояснение, относно посочената размерност на човешкото съществуване?


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост

....

Едва ли е било точно милиони години. И не съм съгласен, че може без дори късче наука, защото това би значело, че човек би имал по-малко разум и от примат. Дори да счупиш орехчето с камък е логична мисъл, мъничка частичка наука.

Цялата логика, всяко едно нещо, което е служело за улесняване на живота на човек или разбирането на света около него е наука в някаква степен. Науката, ако помислим, наред с етиката човешка, наред с любовта имат много по-дълбоки корени от всяка вяра, всяка религия.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И не съм съгласен, че може без дори късче наука, защото това би значело, че човек би имал по-малко разум и от примат. Дори да счупиш орехчето с камък е логична мисъл, мъничка частичка наука.

Орехчето с камък го чупи и примата. Но само човекът е този, който има потенциалът да осъзнае кой е чупещият с камък.

Науката, ако помислим, наред с етиката човешка, наред с любовта имат много по-дълбоки корени от всяка вяра, всяка религия.

В науката няма любов, ако в науката имаше любов, тя нямаше да създава атомни бомби. Всяко едно научно откритие се е превръщало впоследствие в бомба или друго средство за експлоатация на хората именно защото науката е развивана от ума, а не от сърцето и душата ни. А умът не може да обича - умът може само да прави дисекции на обектите (дори и живи), да разпарчетосва на съставните им части всички живи и неживи творения, да ги анализира и категоризира, да ги подрежда в прашни папки и умствено създадени изкуствени класификации. Умът не може да затихне в преклонение пред мистерията на безкрайния живот, защото умът е страхливец - той не може да приеме мистериознзото, безкрайни и вечното Съществувание. Умът се страхува и затова е създал науката, анализа, концепциите и философските теории.

Религията е тази, която се прекланя пред Любовта на сърцето, пред мистерията наречена живот, пред субекта, т.е. човешкото същество-душа. И религията е тази, която безстрашно се отправя навътре в изследване на човешкото същество и неговия център - душата, от Бога запалената искра. Но тази религия не е мъртвата вяра, наложена от религиозните институции. Истинската религия изобщо не е вяра - истинската религия е знаенето на сърцето, тя е лично изживяване на Мистерията, наречена живот.

Защото да вярваш означава, че не знаеш - и затова ти се налага да вярваш.

Но да си религиозен в сърцето си означава, че ти знаеш - срещнал си се с мистерията на живота и се прогледнал за нея. И тогава науката, която азвиваш, също ще е подчинена на основния закон на Съществуванието - Любовта. Но само ако този, който развива науката, е станал религиозен в сърцето си. Тогава науката и религията се сливат в едно човешко познание, чийто господар е човешкото същество в неговата цялостност - сърце, ум, душа.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А кой казва, че душата е самостоятелно същество?! И нали точно в Библията е казано, че Тялото е храм на Духа на Бога и на неговата божествена искра душата?!:

Разбира се, че човекът може да съществува и е съществувал милиони години без наука. Науката се появява с развитието на човешкия ум и неговата дуалистична представа за света.

Науката е придобиване на познание за другото, за обекта чрез неговото изследване, разделяне, дисектиране и т.н.

Но истинското познание е познанието за субекта, не за обекта, за познаващия, а не за познаваното. Защото ако не познаваш познаващия, как ще познаеш и другото?!

А субектът не можеш да познаеш освен с осъзнаване и любов, което е в света на религията, а не на науката.

Къде пише, че е храм на "неговата божествена искра душата"? Стих?

Между другото, как реши, че човечеството съществува няколко милиона години?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Орехчето с камък го чупи и примата. Но само човекът е този, който има потенциалът да осъзнае кой е чупещият с камък.

В науката няма любов, ако в науката имаше любов, тя нямаше да създава атомни бомби. Всяко едно научно откритие се е превръщало впоследствие в бомба или друго средство за експлоатация на хората именно защото науката е развивана от ума, а не от сърцето и душата ни. А умът не може да обича - умът може само да прави дисекции на обектите (дори и живи), да разпарчетосва на съставните им части всички живи и неживи творения, да ги анализира и категоризира, да ги подрежда в прашни папки и умствено създадени изкуствени класификации. Умът не може да затихне в преклонение пред мистерията на безкрайния живот, защото умът е страхливец - той не може да приеме мистериознзото, безкрайни и вечното Съществувание. Умът се страхува и затова е създал науката, анализа, концепциите и философските теории.

Религията е тази, която се прекланя пред Любовта на сърцето, пред мистерията наречена живот, пред субекта, т.е. човешкото същество-душа. И религията е тази, която безстрашно се отправя навътре в изследване на човешкото същество и неговия център - душата, от Бога запалената искра. Но тази религия не е мъртвата вяра, наложена от религиозните институции. Истинската религия изобщо не е вяра - истинската религия е знаенето на сърцето, тя е лично изживяване на Мистерията, наречена живот.

Защото да вярваш означава, че не знаеш - и затова ти се налага да вярваш.

Но да си религиозен в сърцето си означава, че ти знаеш - срещнал си се с мистерията на живота и се прогледнал за нея. И тогава науката, която азвиваш, също ще е подчинена на основния закон на Съществуванието - Любовта. Но само ако този, който развива науката, е станал религиозен в сърцето си. Тогава науката и религията се сливат в едно човешко познание, чийто господар е човешкото същество в неговата цялостност - сърце, ум, душа.

Чак малко, се`а. Кой създава атомната бомба - душата или мозъчната функция разум и също: какво толкова не могат да се разберат помежду си, та правят разни лоши неща?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Между другото, как реши, че човечеството съществува няколко милиона години?

Интересно, Вие от колко време мислите, че съществува човечеството?

п.п.Ами как да не е храм? Ако трябва говорим за Библията /ще си позволя да използвам търсачката "Естир", погледни само колко пъти е използвана думата "душа" в Библията -

душа

Второзаконие 6:5

и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила.

Значи възлюбвайки Господа ставаш Божий храм нали - Дух, Душа и Тяло - Цялостен човек Божий

1 Коринтяни 3:16

Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас?

Редактирано от Алморот (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Интересно, Вие от колко време мислите, че съществува човечеството?

Различаваш ли човечеството като цивилизация, като разумен вид "homo sapiens" , както предшестващите клони на еволюцията на човека в предразумно състояние? Човека може да се нарече разумен от някакви си няколко десетки хиляди години, а цивилизация има от не повече от 8000 до 10000 години.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
:) Аз чета, чета... а вие си пишете. Питам, защото съм се начела и наслушала на какви ли не неща, а изводите за себе си ги вадя :). Поздрави!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
:) Аз чета, чета... а вие си пишете. Питам, защото съм се начела и наслушала на какви ли не неща, а изводите за себе си ги вадя :). Поздрави!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
публикувано (редактирано)

...

Koлко романтично. Но изглежда и някои животни имат някакъв потенциал за самоосъзнаване, щом като на някои видове маймуни им дадеш огледало, те се оглеждат в него, знаят че това е техният образ, а не срещу тях да седи друга маймунка.

Науката е безчувствена, тя е инструмент, а водещата сила-желанието да знаем как и защо. Има добри хора, има лоши хора. Атомна бомба, но атомна електроцентрала, която принципно е създадена за да може да произвежда електроенергия, не за да избива хора.

Човек е този, който избира кое и дали да използва нещо за добро или за зло. Изборът, решението са негови, не нечии. Умът не е създал науката поради страх, а защото иска да знае и проумее природата на нещата. Но тя не е основното, основното нещо е човекът, този който седи зад науката, знанието, но наистина и любовта, и милостта, добротата. Всеки човек обаче е различен, някои са добри, други не. Обаче всичко това е съсредоточено в разума, в мозъка ни. Ти се опитваш да разделяш понятия, да създаваш някакъв дуализъм, добре. Обаче науката и човещината, знанието и любовта и т.н са двете страни на една и съща монета, те вървят заедно. Човек обича, за това знае. Не вярваш? Представи си, че имаш дете и то е тежко болно. Ти го обичаш, за това ще искаш да знаеш как да го излекуваш.

Разбира се, другата страна на монетата може да бъде не любовта, а злото. Обаче самата наука е обективна и безчувствена. Важен е човекът зад нея. Не можеш да виниш науката заради избора на човек. Науката не избира, човек с нея, със знанието и разума си прави своят избор.

В резюме-душата и стремежа за знание са нарицателни за проявленията на едно и също нещо. Човек с разума си сам решава на къде да поеме. Всичко е негови решения. А невярващите не са зли хора. Вярата не е определяща, определящ е човека.

Редактирано от Гост (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

За хората на официалната наука искам да споделя и аз имам такава приятелка и добре се разбирам с нея, много идеи си разменяме тя е учителка по Химия и Биология :whist:. Преди малко се видяхме и споделих за темата, препоръча да се прочете книгата - "Терминален експеримент"в нея се описвало как когато човек си замине от този свят олеква с няколко грама- това било душата която напускала тялото. Признавам, не съм чела тази книга а и тя я е чела доста отдавна, но хората радетели на официалната наука обичат да четат научна фантастика :ph34r: за това реших да споделя. Приятно четене!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

За хората на официалната наука искам да споделя и аз имам такава приятелка и добре се разбирам с нея, много идеи си разменяме тя е учителка по Химия и Биология :whist:. Преди малко се видяхме и споделих за темата, препоръча да се прочете книгата - "Терминален експеримент"в нея се описвало как когато човек си замине от този свят олеква с няколко грама- това било душата която напускала тялото. Признавам, не съм чела тази книга а и тя я е чела доста отдавна, но хората радетели на официалната наука обичат да четат научна фантастика :ph34r: за това реших да споделя. Приятно четене!

Като издишаш въздуха(колкото и да ти е чудно въздуха има тежест) от белите си дробове, наистина олекваш с няколко грама, а мъртвите са наистина в категорията на здраво и завинаги издишалите...Освен това като умре човек често се "изпуска", ако ме разбираш. Тогава олеква с доста повече от няколко грама.

Редактирано от sliderum (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Като издишаш въздуха(колкото и да ти е чудно въздуха има тежест) от белите си дробове, наистина олекваш с няколко грама, а мъртвите са наистина в категорията на здраво и завинаги издишалите...Освен това като умре човек често се "изпуска", ако ме разбираш. Тогава олеква с доста повече от няколко грама.

Хихихихииииииииииииии добре бездушнико/ как да се обръщам към вас с бездушници или с умници? Мен лично от бездушието ме втриса, но... ваша воля :) ) . Едва ли писателят е имал това в предвид. Прочети книгата и аз ще гледам да намеря време за нея но в момента съм започнала други неща. Нали е НАУЧНА фантастика и награди е получила тази книга, учен човек я е писал, а и всеки стига до истините вървейки искрено по своя си път. Отговорите са някаде там и ние можем винаги да се стремим към тях, да ги търсим и да ги откриваме малко по малко и това е изумително красиво и дълбоко...:)

p.s. Sorry, проблем с бездушната машинка :)

Редактирано от Алморот (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Хихихихииииииииииииии добре бездушнико/ как да се обръщам към вас с бездушници или с умници? Мен лично от бездушието ме втриса, но... ваша воля :) ) . Едва ли писателят е имал това в предвид. Прочети книгата и аз ще гледам да намеря време за нея но в момента съм започнала други неща. Нали е НАУЧНА фантастика и награди е получила тази книга, учен човек я е писал, а и всеки стига до истините вървейки искрено по своя си път. Отговорите са някаде там и ние можем винаги да се стремим към тях, да ги търсим и да ги откриваме малко по малко и това е изумително красиво и дълбоко...:)

p.s. Sorry, проблем с бездушната машинка :)

Не`ам думи: "At a young age, Sawyer was determined to become a professional paleontologist specializing in dinosaur fossils"

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Но изглежда и някои животни имат някакъв потенциал за самоосъзнаване, щом като на някои видове маймуни им дадеш огледало, те се оглеждат в него, знаят че това е техният образ, а не срещу тях да седи друга маймунка.

Да можеш да се видиш в огледало не е самоосъзнаване. Самоосъзнаване е не само да видиш външно как изглеждаш, а да разбереш вътрешно кой си - а това не го може нито една маймуна. Това е заложен потенциал единствено в човека - и само човек може да реши да го развие в своя божествена реалност, или да остане на нивото на животинския свят - неосъзнат.

Човек е този, който избира кое и дали да използва нещо за добро или за зло.

Точно така - човекът е важният, не науката, нито религията самоцелно, а човекът, който ги създава. И ако човекът е неосъзнат, непрогледнал за Божествената истина, то и науката, и религията, създадени от него, ще са в услуга на разрушението, на злото, а не на Любовта, Истината, Благодатта. Ако човек обаче е осъзнат за Божествената реалност, за истината на това, което Е, то само този осъзнат човек е истински религиозният човек и науката, която той твори, също ще бъде дълбоко религиозна, съзидателна и творческа.

В резюме-душата и стремежа за знание са нарицателни за проявленията на едно и също нещо.

Не, душата няма нужда да се стреми към нищо - душата отдавна знае истината на Бога - от цяла вечност! Умът е този, който се стреми да знае, да определи и класифицира, защото умът се страхува от огромното Съществувание и от неизвестното. Да е страхлив е в природата на ума - защото умът по природа е ограничен и повърхностен - една био машина, която работи само според заложените в нея програми отвън, от другите.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Интересно, Вие от колко време мислите, че съществува човечеството?

п.п.Ами как да не е храм? Ако трябва говорим за Библията /ще си позволя да използвам търсачката "Естир", погледни само колко пъти е използвана думата "душа" в Библията -

душа

Второзаконие 6:5

и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила.

Значи възлюбвайки Господа ставаш Божий храм нали - Дух, Душа и Тяло - Цялостен човек Божий

1 Коринтяни 3:16

Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас?

Земята е на по-малко от 6000 години, колкото и странно да изглежда това в очите на "учените".

За хората на официалната наука искам да споделя и аз имам такава приятелка и добре се разбирам с нея, много идеи си разменяме тя е учителка по Химия и Биология :). Преди малко се видяхме и споделих за темата, препоръча да се прочете книгата - "Терминален експеримент"в нея се описвало как когато човек си замине от този свят олеква с няколко грама- това било душата която напускала тялото. Признавам, не съм чела тази книга а и тя я е чела доста отдавна, но хората радетели на официалната наука обичат да четат научна фантастика :lol6: за това реших да споделя. Приятно четене!

Няма как при смъртта човек да олеква с няколко грама, понеже му излизала душата, поради простата причина, че душата представлява самият жив човек.

"Бог сътвори човека от пръст и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; И ЧОВЕКЪТ СТАНА ЖИВА ДУША (Битие 2:7)

Да можеш да се видиш в огледало не е самоосъзнаване. Самоосъзнаване е не само да видиш външно как изглеждаш, а да разбереш вътрешно кой си - а това не го може нито една маймуна. Това е заложен потенциал единствено в човека - и само човек може да реши да го развие в своя божествена реалност, или да остане на нивото на животинския свят - неосъзнат.

Точно така - човекът е важният, не науката, нито религията самоцелно, а човекът, който ги създава. И ако човекът е неосъзнат, непрогледнал за Божествената истина, то и науката, и религията, създадени от него, ще са в услуга на разрушението, на злото, а не на Любовта, Истината, Благодатта. Ако човек обаче е осъзнат за Божествената реалност, за истината на това, което Е, то само този осъзнат човек е истински религиозният човек и науката, която той твори, също ще бъде дълбоко религиозна, съзидателна и творческа.

Не, душата няма нужда да се стреми към нищо - душата отдавна знае истината на Бога - от цяла вечност! Умът е този, който се стреми да знае, да определи и класифицира, защото умът се страхува от огромното Съществувание и от неизвестното. Да е страхлив е в природата на ума - защото умът по природа е ограничен и повърхностен - една био машина, която работи само според заложените в нея програми отвън, от другите.

Съжалявам, но "душата" не знае нищо за Бога. Душата е самият жив човек и ако не иска да чуе Божия глас, ще си остане в мрак. А това означава вечна смърт. Ако човекът познаваше бога, щяхме да сме безсмъртни, а не да чакаме Месия да дойде и да ни спасява. От какво ще ни спаси, ако ние сме безсмъртни? Впрочем, ето какво каза Исус по отношение познанието и вечния живот:

Йоан 17:3 А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил.

Ако ние познавахме Бога, имаше ли нужда тепърва да го правим?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Аха, ясно...

Та казваш -

Земята е на по-малко от 6000 години, колкото и странно да изглежда това в очите на "учените".

Ще обясниш ли?

П.П. Учените да си отварят ушите и очите на четири, че много има да учат :rolleyes: хихихихи. Ай аз отивам при лошотиите. Чаоки за сега :speak:))

Редактирано от Алморот (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Аха, ясно...

Та казваш -Ще обясниш ли?

П.П. Учените да си отварят ушите и очите на четири, че много има да учат :* хихихихи. Ай аз отивам при лошотиите. Чаоки за сега :)))

Моят сайт Редактирано от OCHAKVANE (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
Знаеш ли, не съм съгласен. Или сега ще ми кажеш, че динозаврите са живели паралелно на хората? Има си начини за датиране с въглерод, които са относително точни и казват-много повече от 6000години

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Знаеш ли, не съм съгласен. Или сега ще ми кажеш, че динозаврите са живели паралелно на хората? Има си начини за датиране с въглерод, които са относително точни и казват-много повече от 6000години

Ш-ш-шт! На верующите е (почти) невъзможно да се промени светогледа, понеже те такъв нямат. За тях, или поне за доста от тях Земята е плоска, за доста от другите е сферична но не се върти, и само католиците най-накрая признаха последното, като Ватиканът реабилитира Галилео Галилей!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...