Веригата е: Страх ---> Гняв ---> Омраза ---> Страдание

Така, че гнева е в началото на веригата, и след него има да се извърви още път до страданието, което неизбежно настъпва...

Мисля си, че "веригата" е Честолюбие - Гняв - Съсипия на психичното равновесие за известно време. Защото гневът трансформира човек в нещо непознаваемо.

Има много "практики" как да трансформираме отрицателните си чувства... ала-бала, но те са суха теория. При мен работи - "Майната му!".

Нещо интересно не само за гнева, а и за себепознанието.

Темата е дълга, но си заслужава!

Благодаря ти!

Наистина си заслужава.

Може ли някой да посочи начин/и за изливане на гнева, без това да вреди на други хора?

Редактирано 13 август 201115 г. от Moira (преглед на промените)

Никой не е отговорил на въпроса ми, но аз открих много приятен начин, чрез който изливам натрупания в мен гняв без да вредя на никого. Разхождам се... След подобни разходки се чувствам спокойна и заредена с енергия. Така се топят и излишни килограми, което никак не е за пренебрегване!

Според мен, много е важно човек да се научи да контролира гнева си и да не го излива върху хора. Разрушителната сила на тази емоция причинява тежки травми на човека, който е попаднал под ударите и.

Ако успеем да овладеем гнева си, заемайки се с някаква работа, излизайки на разходка или нещо друго, бихме си спестили много неприятности.

Ако искаме да овладеем гнава си, първо, бавно, на ум трябва да преброим до десет или да се опетаме да задържим погледа си в една точка за 5-10 минути, след това е добре (а и бихме могли вече да го направим) да се заемем с някаква работа, да отидем на разходка или да направим нещо, което решим, че в момента ще ни подейства добре.

Гневът не може да бъде градивен. В състояние на гняв човек не може да мисли трезво.

Нама смисъл да го изливаме навън и да навредим на някого или на нещо.

Най-доброто, което можем да направим е да го потушаваме, ние самите в самите нас.

Редактирано 2 декември 201114 г. от kaloia (преглед на промените)

Психологията.

Човешката психология е много комплексна системата, докато психиката означава нещо по-частно. А иначе психологията (като наука) се справя доста добре, но проблемът е, че някои от нейните изводи не са много приятни по чисто политически и идеологически причини: например, че гневното и агресивно поведение много често се дължи на определени социални фактори, а не защото конкретният човек има някакъв психологически проблем.

Моите почитания, Готичрок, но, смвятам, че внасяте объркване в понятията "психология" ,"психологочен (-но, -на, -ни) и "психика", "психичнен (-но, -на, -ни).

Каква комплексна система е човещката психология? - система от знания за психиката на човека.

А психиката е онова нещо, което изучава психологията.

Тук няма общи и по-частни неща.

Проблемите на личността, са психични проблеми. Проблемите на науката психология ся психологични проблеми.

Така е и при физическото състояние на човека.

Човек има здравословни проблеми, които медицината би следвало да реши.

Медицината, като наука има медицински прпоблеми за разрешаване.

"готиКрок", мило...Щото се рови често в онази епоха, доста също и преди нея, а от време навреме пише в нейното вече далечно бъдеще... т.е. - сега, с аргументи от тогава, понякога и с по-нови! Обаче що е "камък" или цяла скала - ако ще, ама водата и вятъра се справят и с най-коравият постамент...

Моите почитания, Готичрок, но, смвятам, че внасяте объркване в понятията "психология" ,"психологочен (-но, -на, -ни) и "психика", "психичнен (-но, -на, -ни).

Каква комплексна система е човещката психология? - система от знания за психиката на човека.

А психиката е онова нещо, което изучава психологията.

Тук няма общи и по-частни неща.

"готиКрок", мило...Щото се рови често в онази епоха, доста също и преди нея, а от време навреме пише в нейното вече далечно бъдеще... т.е. - сега, с аргументи от тогава, понякога и с по-нови! Обаче що е "камък" или цяла скала - ако ще, ама водата и вятъра се справят и с най-коравият постамент...

“Психология” и „психика” се отнасят както родово понятие към видово понятие.

Ето какво пише в тълковния речник:

психология

ж., само ед. Спец.

1. Наука, която изучава закономерностите на психическата дейност, както и учебен предмет по тази наука.

2. Съвкупност от психически процеси, които обуславят някаква дейност. Психология на актьорската професия.

3. Психика, особеност на характера.

прил. психологичен, психологична, психологично, мн. психологични.

прил. психологически, психологическа, психологическо, мн. психологически.

психика

ж., само ед.

1. Спец. Свойство на високоорганизираната материя да отразява обективния свят.

2. Съвкупност от вътрешни преживявания като отражение на обективната действителност в съзнанието; душевен мир, душа. Лабилна психика.

прил. психичен, психична, психично, мн. психични.

прил. психически, психическа, психическо, мн. психически.

“Психология” и „психика” се отнасят както родово понятие към видово понятие.

Ето какво пише в тълковния речник:

психология

ж., само ед. Спец.

1. Наука, която изучава закономерностите на психическата дейност, както и учебен предмет по тази наука.

2. Съвкупност от психически процеси, които обуславят някаква дейност. Психология на актьорската професия.

3. Психика, особеност на характера.

прил. психологичен, психологична, психологично, мн. психологични.

прил. психологически, психологическа, психологическо, мн. психологически.

психика

ж., само ед.

1. Спец. Свойство на високоорганизираната материя да отразява обективния свят.

2. Съвкупност от вътрешни преживявания като отражение на обективната действителност в съзнанието; душевен мир, душа. Лабилна психика.

прил. психичен, психична, психично, мн. психични.

прил. психически, психическа, психическо, мн. психически.

Кретен го е писал този речник.

Като гледам, май вече ще се отклоня от разговора, но защо пък да не го направя.

Сенека има три книги за гнева. Пред неговата позиция няма как да не се почувстваш пълен лигльо, но Сенека си е Сенека. Спори с Аристотел, „философ, и то известен, който му възлага (на гнева) задачи за изпълнение и го привлича като полезен помощник, осигуряващ приток на душевна енергия в битки, при осъществяване на замислите, във всяка дейност, при която трябва да се действа с плам”.

Гневът е афект според Сенека, гневът е отклонение от нормалността и няма човек, независимо от социалното си положение, образованието, пола и възрастта, който да не го е изпитвал. Той може да обхване групи от хора, цели градове и племена. Днес тези състояния (смятани за нормални, защото са част от еволюционното ни развитие) са доказани като прекогнитивни, и към гнева се прибавя предизвикалия го спътник (както точно е отбелязал КИИП) – паниката или страха. Според мен (това беше проучване за лична употреба и всичко, което ще кажа по-нататък са предположения на човек далеч от медицината!) е погрешно твърдението на няки психолози, че страхът се преодолява с ярост. Страхът винаги преминава в гняв, но така се затваря порочният кръг на емоционалната двойка. Страданието се усеща едва след излизане от афективното състояние, защото съзнанието е отвлечено от разума и сетивата и те са парализирани по това време, но всъщност обобщава полето на цялото действие, предхожда го и го следва. Единственият начин да се справиш със страха и гнева е да се опиташ да ги разбереш, след това – да не се отъждествяваш с чудовищата, създадени от теб. Привидно външните причини няма да изчезнат, истинската причина е фина нагласа, или навик на ментален, емоционален и физически план. Имам си едно подозрение за ролята на точно тази двойка в отключването на наследствени заболявания като автоимунните (много са, не ми се изброяват, и всички засега се смятат за нелечими и с неясна етиология), защото механизмът на клетъчно ниво е подобен.

Първата стъпка е да имаш късмета да се превърнеш в свидетел на нещото, което наричаш „себе си”. Напълно възможно и изпълнимо е, и оттам нататък нещата малко по малко се разплитат.

„Нищо не трябва да ти е позволено, докато си ядосан. – казва Сенека – Питаш защо ли? Защото искаш всичко да ти е позволено.”

Веригата е: Страх ---> Гняв ---> Омраза ---> Страдание

Така, че гнева е в началото на веригата, и след него има да се извърви още път до страданието, което неизбежно настъпва...

Тази верига при мен, явно, е по-различна. Страхът никога не е бил причина за гнева ми. Страхът изпива енергията ми и трансформира личностните ми качества.

Гняв - омраза, да, когато е свързан с личност. Но, омразата изчезва с афекта.

Страдание - няма, защото няма последици от гнева ми. Той се изпарява без следа.

Аз ли нещо не съм в ред?

психика

ж., само ед.

1. Спец. Свойство на високоорганизираната материя да отразява обективния свят.

2. Съвкупност от вътрешни преживявания като отражение на обективната действителност в съзнанието; душевен мир

Абсолютно точно!

Веригата е: Страх ---> Гняв ---> Омраза ---> Страдание

Така, че гнева е в началото на веригата, и след него има да се извърви още път до страданието, което неизбежно настъпва...

Тази верига при мен, явно, е по-различна. Страхът никога не е бил причина за гнева ми. Страхът изпива енергията ми и трансформира личностните ми качества.

Гняв - омраза, да, когато е свързан с личност. Но, омразата изчезва с афекта.

Страдание - няма, защото няма последици от гнева ми. Той се изпарява без следа.

Аз ли нещо не съм в ред?

Страхът и гневът имат различна природа, но това не пречи понякога да се комбинират. Те, също така, са първични чувства, докато омразата и страданието са по-сложни чувства.

Паниката и гневът се комбинират винаги. Това са реакции на амигдалата, която се намира в примитивния обонятелен мозък, около който по-късно са се развили останалите дялове, отговарящи за по-сложни чувства. Именно защото са примитивни реакции, са толкова трудни за преодоляване, още повече, че изпреварват разсъдъчния процес, за разлика от трайни чувства като любовта и омразата. Всъщност те не могат да се отстранят, а единствено да бъдат разбрани и да не им се позволява да изплуват на повърхността. Нещо такова препоръчва (заповядва ) Сенека

Редактирано 2 декември 201114 г. от witness (преглед на промените)

а като насъбереш много а -

един ми е на хоризонта за атака

а като насъбереш много а -

един ми е на хоризонта за атака

Атакувай, но разумно!

Може - ако в пристъп на силен гняв човек реши да свърши някоя нежелана омразна за него работа...Много жени споделят, че къщата свети след чистене в такива моменти.В редица спортове, където се налага хвърляне на огромни физически усилия, даже е необходимо.При мен това помага особено много, когато искам да развия скорости над 65 км / ч с велосипеда, или когато изкачвам някой 8 % баир.

Много жени споделят, че къщата свети след чистене в такива моменти.

хахаха

не знам колко дяволи трябва да ме ядосат че да се хвана и да оближа къщата

не съм от тия определено,

аз се спасявам в енигматиката - моята работа и живот и призвание -

акъла ми като е зает за водоравно и отвесно - за яд и негативизъм вече не мисля

Може ли някой да посочи начин/и за изливане на гнева, без това да вреди на други хора?

Когато гняв избухне в нас с огромна сила отведнъж и ни е невъзможно да го потушим, най-доброто в случая е да ритнем стена с крак, да удрим с юмрук върху масата/бюрото по няколко пъти или да хвърляме/тръшкаме чинии/чаши на пода (последното не е за предпочитане по разбираеми причини ) докато се успокоим напълно и започнем да мислим трезво. Действа безотказно.

мда, и не стискайте зъби че пломбите и коронките не са без пари

Стискайте зъби, когато прецените, че се налага, нищо няма да им стане на пломбите и коронките.

Цялата идея на темата или въпросът като цяло... е безсмислен! Няма нищо градивно в гнева! ------------------------------------- Допълнително психоанализа в Карлуково за обсъждащите ненужна тема .... особено за автора! иначе напред българино!

Редактирано 22 март 201214 г. от Alain_Delon (преглед на промените)

Цялата идея на темата или въпросът като цяло...

е безсмислен!

Няма нищо градивно в гнева!

-------------------------------------

Допълнително психоанализа в Карлуково

за обсъждащите ненужна тема ....

особено за автора!

иначе напред българино!

А какво ще кажеш за революциите?

Стискайте зъби, когато прецените, че се налага, нищо няма да им стане на пломбите и коронките.

да бе да няма да им стане друг път няма да им стане

стискай зъби ти - аз не стискам

Революциите не бива да се вкарват в този контейнер! Едва ли народно недоволство може да опишеш като положителна черта на гнева!Гняв като такъв...няма! Или свободата влиза в подобно сравнение!! Няма никаква връзка с образа на гняв,който визираш и смесваш! -------------------------------------------------------------------- Принципно съществуват много ненужни теми... точно заради Вашият въпрос ,Мойра! - очеваден отговор - НЕ, няма нищо градивно в гнева! (изключвайки умишлените сравнения в много по-далечен план)

Редактирано 23 март 201214 г. от Alain_Delon (преглед на промените)