Чрез освобвождаване от ограниченията. 

 

Допускането на умишлени логически грешки е добра тренировка като за начало. За да се освободиш от собствените си ограничения, трябва да допускаш логически грешки. Логическата грешка те изхвърля от логическата верига на ограничението, дава ти възможност да го видиш отстрани и да се освободиш от него. Умишлените грешки водят до ускоряване на този процес.

 

Ако имаш математическо образование, прочети теоремите на Гьодел и помисли върху тях. Ако не, Дзен методът с коаните е добро начало, като метод да манипулираш себе си.

Студент от техническия университет, решил междувременно да завърши и богословския вечерно. Тръгнал той на лекции - денем в техническия, вечер в богословския. И всичко вървяло добре, но нашият герой взел да се уморява от това непрестанно сноване от университет в университет, от лекция на лекция, от банка на банка. И една вечер нещеш ли заспал. Ама заспал казвам ти баш на лекцията за божията сила. И не само да си спинка - лекинко да си дремва, ами баш бая мити си откъртил с цветни сънища и свинско прихъркване на на банката. Погледнал го веднъж с неприязън лекторът, погледнал го втори път с палеща се нерва и до третия не издържал. Скочил чукнал с тебешира по банката, точно до ушенцето на спящият студент и не изчакал да отвори добре гуреливите си очите, креснал в ухото на студентина:- Какво ще ми кажете за божията сила колега? - а студента леко позамаян, в просъница отговорил:- Това ли бе? Това е лесно! Как беше? А, да! Божията сила е равна на божията маса по божието ускорение!

 

Та и с твоят въпрос така, собствената енергия може да се открие като се сметне произведението от собствената маса със скоростта ни на движение на квадрат и се раздели на две.

 

Проста физика олум, учи се в шести клас!

Чрез освобвождаване от ограниченията. 

 

Допускането на умишлени логически грешки е добра тренировка като за начало. За да се освободиш от собствените си ограничения, трябва да допускаш логически грешки. Логическата грешка те изхвърля от логическата верига на ограничението, дава ти възможност да го видиш отстрани и да се освободиш от него. Умишлените грешки водят до ускоряване на този процес.

 

Ако имаш математическо образование, прочети теоремите на Гьодел и помисли върху тях. Ако не, Дзен методът с коаните е добро начало, като метод да манипулираш себе си.

Може ли да дадеш един пример, как да допускаме умишлено логически грешки.Например, пример от живота.

Може ли да дадеш един пример, как да допускаме умишлено логически грешки.Например, пример от живота.

Например, родителите възпитават сина си, че всички проблеми могат да се решават без насилие. Детето им вярва като на богове, но за зла беда се оформя група, която почва да го малтретира. Те знаят, че той не се бие. Не може да се бие. Безопасен е и се кефят на страданията му и все по ожесточено го млатят. Детето е безпомощно, тъй като използвайки логиката на не отвръщане на насилието с насилие, което за него е светата истина от последна инстанция, той не може да намери решение на проблема. Докато един светъл божи ден унижен до краен предел от болката и срама, той забива с тежките си обувки силен шут под коляното на най жестокия от насилниците. И о чудо. Вместо да се стовари небето отгоре му и да отиде директно в геената огнена, не се случва нищо. На всичкото отгоре децата не само, че спират да го малтретират, но и започват да се надпреварват да искат да са му приятели. Ритникът е логическа грешка по отношение на истината, че на насилието никога не следва да се отвръща с насилие.

 

Оп съжалявам. това беше неволна грешка. Но то е едно и също. Всеки път, когато примерно човек променя умишлено навиците си, той умишлено нарушава логиката карала го до този момент да ги спазва и да не ги нарушава.

Редактирано 5 декември 201312 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Да ме прощаваш, Реджепе, ама няма нищо по-логично от това в един момент да се защитиш. Друг е въпросът, че агресорите не го очакват, главозамаяни от "превъзходството" си(съвсем логично).

Например, родителите възпитават сина си, че всички проблеми могат да се решават без насилие. Детето им вярва като на богове, но за зла беда се оформя група, която почва да го малтретира. Те знаят, че той не се бие. Не може да се бие. Безопасен е и се кефят на страданията му и все по ожесточено го млатят. Детето е безпомощно, тъй като използвайки логиката на не отвръщане на насилието с насилие, което за него е светата истина от последна инстанция, той не може да намери решение на проблема. Докато един светъл божи ден унижен до краен предел от болката и срама, той забива с тежките си обувки силен шут под коляното на най жестокия от насилниците. И о чудо. Вместо да се стовари небето отгоре му и да отиде директно в геената огнена, не се случва нищо. На всичкото отгоре децата не само, че спират да го малтретират, но и започват да се надпреварват да искат да са му приятели. Ритникът е логическа грешка по отношение на истината, че на насилието никога не следва да се отвръща с насилие.

 

Оп съжалявам. това беше неволна грешка. Но то е едно и също. Всеки път, когато примерно човек променя умишлено навиците си, той умишлено нарушава логиката карала го до този момент да ги спазва и да не ги нарушава.

Насилие може да се използва само в краен случай, при самозащита.Така че, това момче, се е държало достойно и въпреки че в даден момент е нарушило своята собствена ценностна система, той не става насилник. Просто следва пак логиката на закона на причината и следствието.Другите са пожънали това, което са посяли.

Да ме прощаваш, Реджепе, ама няма нищо по-логично от това в един момент да се защитиш. Друг е въпросът, че агресорите не го очакват, главозамаяни от "превъзходството" си(съвсем логично).

Прочети въпроса на който отговарям. Ударението не е върху това какво мислим ние с теб за насилието и достойнството, а какво мисли момчето. Неговата истина е различна от нашата истина. Според неговата си истина той постъпва нелогично.

Насилие може да се използва само в краен случай, при самозащита.Така че, това момче, се е държало достойно и въпреки че в даден момент е нарушило своята собствена ценностна система, той не става насилник. Просто следва пак логиката на закона на причината и следствието.Другите са пожънали това, което са посяли.

Кой те пита тебе, какво мислиш за насилието. Нали ти си тази, която пита. В случая изобщо, ама изобщо никой не го интересува какво мислиш ти за насилието. Интересно е какво мисли момчето. Според неговата истина (не според истините на Реджеп или Ауми) то е постъпило нелогично. Аз не виждам по прост пример от този. Имаме аксиома:

"На насилието не се отвръща с насилие." То отвръща. Следователно не се подчинява на тази аксиома. Постъпва нелогично. Аз по просто от това не мога да го обясня. Ако четат други субективисти, да опитат. Предавам се.

Прочети въпроса на който отговарям. Ударението не е върху това какво мислим ние с теб за насилието и достойнството, а какво мисли момчето. Неговата истина е различна от нашата истина. Според неговата си истина той постъпва нелогично.

Кой те пита тебе, какво мислиш за насилието. Нали ти си тази, която пита. В случая изобщо, ама изобщо никой не го интересува какво мислиш ти за насилието. Интересно е какво мисли момчето. Според неговата истина (не според истините на Реджеп или Ауми) то е постъпило нелогично. Аз не виждам по прост пример от този. Имаме аксиома:

"На насилието не се отвръща с насилие." То отвръща. Следователно не се подчинява на тази аксиома. Постъпва нелогично. Аз по просто от това не мога да го обясня. Ако четат други субективисти, да опитат. Предавам се.

А ти откъде знаеш какво мисли момчето ?!

Аз не казвам дали то постъпва логично или нелогично. Казвам, че според Закона на причината и следствието, всеки получава следствието от причините които е сътворил - Третият Закон на Нютон. Тук няма логично или нелогично действие. Има си природни закони, които са извън логиката, обективизма и субективизма.

Сега да не кажеш, че и физичните закони са субективни.

Редактирано 5 декември 201312 г. от Aumi (преглед на промените)

А ти откъде знаеш какво мисли момчето ?!

Аз не казвам дали то постъпва логично или нелогично. Казвам, че според Закона на причината и следствието, всеки получава следствието от причините които е сътворил - Третият Закон на Нютон. Тук няма логично или нелогично действие. Има си природни закони, които са извън логиката, обективизма и субективизма.

Сега да не кажеш, че и физичните закони са субективни.

Аз давам примера, в който предпоставям еднолично, за целите на дискусията, какво мисли момчето. Каквото кажа аз, то това мисли. Казал съм какво мисли и дори защо го мисли. Чети преди да пишеш. Как може да ми задаваш подобен въпрос. Нямам думи.

 

Да. Физичните закони са субективни. Ето на казах го. Какво ще ми направиш. Ще ме биеш ли ?

Аз давам примера, в който предпоставям еднолично, за целите на дискусията, какво мисли момчето. Каквото кажа аз, то това мисли. Казал съм какво мисли и дори защо го мисли. Чети преди да пишеш. Как може да ми задаваш подобен въпрос. Нямам думи.

 

Да. Физичните закони са субективни. Ето на казах го. Какво ще ми направиш. Ще ме биеш ли ?

  О, съвсем не!

Можеш ли да ми докажеш, че физичните закони са субективни!

  О, съвсем не!

Можеш ли да ми докажеш, че физичните закони са субективни!

Не. Не мога. Това е въпрос на вяра. Не на доказателства. Аз ти казах и в другата тема в какво вярвам, ти ме заклейми и каза, че аз сам се заклеймявам. Ако искаш, да хвърляме стрелички. Който уцели мишената по близо до центъра, неговата истина да бъде по вярна. Мисля, че така е справедливо.

Не. Не мога. Това е въпрос на вяра. Не на доказателства. Аз ти казах и в другата тема в какво вярвам, ти ме заклейми и каза, че аз сам се заклеймявам. Ако искаш, да хвърляме стрелички. Който уцели мишената по близо до центъра, неговата истина да бъде по вярна. Мисля, че така е справедливо.

Аз не те заклеймих, а казах, че ти сам си се заклеймил като си си поставил някакъв трудно произносим етикет. За което нямам нищо против, защото това е въпрос на свободна воля.

 

А физичните закони са извън обективизма и субективизма. Те съществуват независими от нас и от нашата вяра. Учените са хора, които са стигнали до това да ги открият и докажат чрез формули. Но дори и да не ги доказват, те нямат нужда от доказване.Гравитацията, термодинамиката и инерцията съществуват и са съществували и преди физиците да ги формулират и независимо от това дали вярваме или не в тяхното съществуване.

Аз не те заклеймих, а казах, че ти сам си се заклеймил като си си поставил някакъв трудно произносим етикет. За което нямам нищо против, защото това е въпрос на свободна воля.

 

А физичните закони са извън обективизма и субективизма. Те съществуват независими от нас и от нашата вяра. Учените са хора, които са стигнали до това да ги открият и докажат чрез формули. Но дори и да не ги доказват, те нямат нужда от доказване.Гравитацията, термодинамиката и инерцията съществуват и са съществували и преди физиците да ги формулират и независимо от това дали вярваме или не в тяхното съществуване.

Щото така каза Айн Ранд, да се свети името и. И на княз Кропоткин тоже. Амин !!! 

Щото така каза Айн Ранд, да се свети името и. И на княз Кропоткин тоже. Амин !!! 

Не, така мисля аз.

А и такава е обективната истина.Че физичните закони съществуват и действат и без нашето знание и вяра в тях!

Добре, щом в това вярваш. Значи за теб е така. За мен всички закони са свободна воля на субекти от по голям или по малък порядък. Безсмислено е да оспамваме повече темата. Нито твоята вяра ще се промени, нито моята. Изяснихме си позициите, редно е да спрем. Ако искаш все пак да излъчим победител, има 4 начина

 

1. Да теглим жребий

2. Да отстъпи по умния

3. Да избират читателите

4. Да се бием

Добре, щом в това вярваш. Значи за теб е така. За мен всички закони са свободна воля на субекти от по голям или по малък порядък. Безсмислено е да оспамваме повече темата. Нито твоята вяра ще се промени, нито моята. Изяснихме си позициите, редно е да спрем. Ако искаш все пак да излъчим победител, има 4 начина

 

1. Да теглим жребий

2. Да отстъпи по умния

3. Да избират читателите

4. Да се бием

Тук има физици. Нека и те кажат мнението си.

1. Не е работа на физиците да нищят философията и религиите. 

2. Ако все пак държиш мнението на физиците да реши спора, аз избирам Нилс Бор за арбитър.

3. Може и Вадим Зеланд. Той май даже е жив и можем да го питаме лично.

Редактирано 5 декември 201312 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

1. Не е работа на физиците да нищят философията и религиите. 

2. Ако все пак държиш мнението на физиците да реши спора, аз избирам Нилс Бор за арбитър.

3. Може и Вадим Зеланд. Той май даже е жив и можем да го питаме лично.

Всеки човек може да обсъжда философията. Но тук стигнахме до физиката...така че философията е неограничена и тя обхваща всички нива на Битието.

Всеки човек може да обсъжда философията. Но тук стигнахме до физиката...така че философията е неограничена и тя обхваща всички нива на Битието.

Искаш мнение на физик, ето ти мнение на физик:

 

"Самото изучаване на заобикалящия ни свят води до извода, че върховната реалност е съдържанието на Съзнанието."

 

Юджийн Уигнър, гениален физик, носител на Нобелова награда.

Българинът в кривото огледало на чуждия успех

Не сме нещастни, но нищо не може да ни накара да повярваме в това. Българинът би бил щастлив, ако той и съседът му си купят леки коли, но е склонен да изпадне в мигновена депресия, ако ненадейно съседът му подкара „Мерцедес“. С други думи, българинът се оказа неподготвен за социалното неравенство.

 

Българите са на последно място сред европейците по лично щастие и на 13-о място отзад напред сред общо 156 страни в света. След нас се нареждат само Ботсвана, Мадагаскар, Сенегал, Сирия, Коморските острови, Гвинея, Танзания, Руанда, Бурунди, Централноафриканската република, Бенин и Того. Това не е родно социологическо откритие, а извод във Втория годишен доклад на ООН за световното щастие, изготвен от авторитетния екип на Джефри Сакс от Колумбийския университет.

Първата реакция

на българските институции и изследователи е: това не може да е вярно. Първата реакция на средностатистическия българин е: вярно е и още как. Диаметралната асиметричност на двете реакции подсказва, че твърдението може би не е вярно, но това няма никакво значение. Стигаме до фундаменталната истина, че в обществените дела няма никакво значение какво в действителност се случва, важно е само онова, което хората си мислят, че се случва. Извън всякакво съмнение е, че не бихме могли да бъдем по-щастливи и да се чувстваме по-щастливи от „отличниците“ в споменатия доклад. Хората в Дания, Норвегия, Швейцария, Люксембург, Холандия, Швеция, Канада, Австрия и прочие живеят много по-богато, по-спокойно и предвидимо, в по-чисти и уредени населени места и по-високо организирани общества и социални системи. Както е и извън всякакво съмнение, че не можем да сме по-нещастни от хората в Судан, Ирак или Афганистан, а и в редица други страни, където от години се води гражданска война и животът на всеки гражданин е всекидневно и непосредствено застрашен. С други думи за себеусещането за щастие

материалното благоденствие

е важен критерий, но нито е единствен, нито е решаващ. Защо все пак се самоопределяме като нещастен народ? Какво е обяснението? В множеството емпирични изследвания, които сме правили по темата, сме се опитвали да дадем отговор на няколко въпроса: Първо, каква е представата на българския гражданин за щастие или нещастие? Второ, кога в живота си се е чувствал истински щастлив или нещастен? Кое приема за житейски успех или провал? Познава ли по-щастливи или по-нещастни от него и защо ги смята за такива, и така нататък.

Данните, които сме получавали и получаваме в отговор на зададените в нашите социологически анкети въпроси, изобщо не свидетелстват в полза на извода, че българинът има погрешна представа за щастието и нещастието. Той сравнително точно и обективно определя мястото и ролята си в заобикалящия го социум.Когато например човек на възраст 65, 70 и повече години декларира, че се е чувствал истински щастлив преди 20 и повече години, това е съвсем разбираемо. По същия начин би отговорил и неговият връстник в Дания и Люксембург, тъй като няма нищо по-естествено от

носталгията по безвъзвратно отминалата младост

Много по-съществено е, когато 30-годишен младеж отговаря, че живее не само по-зле в сравнение с миналата година, но и по-зле в сравнение с останалите хора и очаква да живее по-зле догодина в сравнение със сега. Събирателният корен на колективното усещане за нещастие на българина е в сравненията, които прави между собствения си живот преди и сега, но и в сравненията с останалите хора. Обърнете внимание на начина, по който се е движила тенденцията във времето.

През 1990 г. делът на преценяващите, че живеят по-добре в сравнение с останалите хора, е бил 2%. Тази стойност се запазва приблизително до края на XX век, след което започва да нараства. Към настоящия момент делът на „щастливците“ надвишава 8%. Най-прибързаният извод, който бихте могли да направите, е, че тези хора имат доходи над средните за страната, живеят в големи и просторни жилища, имат много високо образование или интересна работа. Нищо подобно. Близо една трета от представителите на групата са със средни и по-ниски доходи, сред тях има и безработни. Очевидно е, че

по други причини

преценяват, че живеят по-добре в сравнение с другите хора. Най-често измежду тях са хармоничният семеен живот, децата и други ценности, които съвкупният български гражданин поставя на по-високо място от парите, славата, признанието и прочие. По-интересна е тенденцията в групата на „нещастните“, сиреч на хората, които смятат, че живеят по-зле в сравнение с останалите. През 1990 г. делът на тази група е бил 7%, в настоящия момент надхвърля 30%. В числото на „нещастните“ има всякакви - и хора с високи доходи и просторни собствени жилища, и хора с добро образование и професионална реализация, и даже с високи позиции в бизнеса и обществото.

Най-голямата трансформация е настъпила с групата на българските граждани, които преценяват, че живеят като всички останали. През 1990 г. техният дял е възлизал на повече от две трети, днес е наполовина по-малък. Какво се е случило? Основно няколко неща - социално разслоение, отчуждение, възникване на масова бедност и видимо богатство с очевидно необясним и несправедлив произход.

Чувството, че си незаслужено по-беден

от съседа, а той е несправедливо по-богат, е кривото огледало, което заставя мнозина да губят представата си за обективна преценка за нещата. Това е в състояние да направи както бедния щастлив, така и богатия нещастен. Българинът би бил щастлив, ако той и съседът му си купят леки коли, но е склонен да изпадне в мигновена депресия, ако ненадейно съседът му подкара „Мерцедес“ и си надстрои къщата с един етаж. С други думи българинът се оказа неподготвен за неравенството и усещането, че това е завинаги, го кара да се чувства крайно нещастен. 

Голямата причина за колективната омраза към политиците и институциите е, че те са издигнати на пиедестала на житейския успех, до който се добират само избрани по някакъв тайнствен и непознат начин екземпляри. И най-познатият и почтен в масовите представи човек спира да бъде такъв в момента, в който започнат да го показват по телевизията. Чуждият успех е основание за омраза, собственият провал - също за омраза, но към успелия.

Защо в Судан, Ирак или Афганистан, където месечните доходи не надвишават 30 долара и всяко излизане на улицата носи риск за живота, хората се чувстват по-щастливи или по-малко нещастни от българите. Защото там още не са опознали неравенството. Една от основните причини за емиграцията не е в масовата увереност, че в Западна Европа или САЩ можеш да получиш тези възможности, които тук нямаш, а в това, че там неравенството няма противоестествена природа, както е тук. В крайна сметка българският емигрант не живее по-щастливо на Запад, но смята, че живее в мир със себе си, и не се дразни от околните освен от себеподобните си емигранти.

Още по-драматична е тенденцията

в сравненията не с останалите хора, а с друго време. Само преди десетина години делът на онези български граждани, които са преценявали, че живеят по-зле в сравнение с миналата година, е бил по-малко от една трета. За сметка на това тогава близо две трети са очаквали да живеят по-добре през следващата година.През 2013 г. 74% са на мнение, че живеят по-зле от миналата година, и само 26% очакват да живеят по-добре догодина. Няма нито един обективен факт, който да потвърждава извода, че се чувстваме основателно нещастни. Няма обаче сила, която да ни накара да повярваме, че сме или бихме могли да бъдем щастливи.

 

http://pressadaily.b...а-чуждия-успех/

 

 

Дали пък ключът на щастието не е в начина ни на мислене?

 

 

Българинът в кривото огледало на чуждия успех

Не сме нещастни, но нищо не може да ни накара да повярваме в това. Българинът би бил щастлив, ако той и съседът му си купят леки коли, но е склонен да изпадне в мигновена депресия, ако ненадейно съседът му подкара „Мерцедес“. С други думи, българинът се оказа неподготвен за социалното неравенство.

 

.......

 

Дали пък ключът на щастието не е в начина ни на мислене?

 

Да, българинът не е подготвен за социално неравенство.

Ако всички са еднакво бедни - за него няма да е проблем. Но как така другият ще кара мерцедес, а той не ?Да, ключът за щастието се крие най-вече в начина на мислене !

Редактирано 12 декември 201312 г. от Aumi (преглед на промените)

п.п. Това не са навици, а начин на живот, който се определя от начина на мислене.

Ключът към щастието е осъзнаването на факта, че имаме всичко, от което РЕАЛНО се нуждаем. Нещастието и депресиите идват от това, че ни се внушава, че се нуждаем от много повече. Клишетата за бедни и богати, красиви и грозни, добри и лоши съсипват човешката ни същност, отнемат свободата ни да мислим и да се чувстваме щастливи с това, което имаме.

Щастието при интелигентните хора е най-рядкото нещо, за което знам.

Ърнест Хемингуей

 

 

Аз съм щастлив човек - по своите си критерии.

По критериите на останалите не ме вълнува.