Да обсъждаме темите на подобаващото за това ниво.

Веднага бих Ви попитал какво в подобаващото ниво във Вашите критерии. Дали това включва заяждане и изказвания върху текст, който видимо изобщо не познавате? Ако отговорът е положителен, разминаваме се съществено в представите си. Ако не е, докажете го. Знаете как, интелект не Ви липсва.

Дали това включва заяждане и изказвания върху текст, който видимо изобщо не познавате?

Ето в тази тема съм ви препоръчал да си давате резюмета на текстовете. Така се пише изследователски текст - с резюме, за да прецени четящият дали да прочете целия материал.

PS: Тъй като за пореден път започвате да разводнявате дискусията, мисля да не ви отговарям повече, освен ако не напишете нещо по същество по темата.

Редактирано 27 юни 201213 г. от gothicrock (преглед на промените)

мисля да не ви отговарям повече

Най-лесният ход е да обвиниш другия, след собствените обвинения не издържат. Няма по-лековато решение от това да се оттеглиш от дискусия, в която крайно (без)отговорно си заявил нещо, което не си подкрепил никак. Защото никой не видя къде е проблемът, още по-малко Вие успяхте да го посочите.

Ето защо сърдечно Ви благодаря и оценяваш жеста да не оспамвате темата по-нататък. Видимо на доброжелателството е химера, а неутралитетът противоречи на егото Ви. Още ведъж - благодаря.

Ето в тази тема съм ви препоръчал да си давате резюмета на текстовете. Така се пише изследователски текст - с резюме, за да прецени четящият дали да прочете целия материал.

Резюметата са инструмент, към който имам специално отношение, ето защо ще следвам него, а не Вашите препоръки. Защо? - Ей сега ще разберете. Първо - кратките версии на дадени текстове не са смислово пълноценни. Ако даден автор можеше да изрази идеите си и да ги докаже в рамките на страница, едва ли щеше да има мнозина, които да си дават труд да пишат десетки и стотици страници. Второ - резюмето е нужно, но когато четете текст на чужд език, тъй като неговото послание изисква по определение една степен по-голямо усилие. За да не хабите усилия напразно, четете резюмето на универсалния език (английски или друг международен), а след това харчите средства и се напъвате да четете в цялост. Затова резюметата обикновено са на език, различен от този на статията. Българските статии са снабдени с английски резюмета не с цел българинът да прочете чуджоезичното резюме, а с простото и съвсем прагматично намерение чужденецът да види първо него, а едва след това да чете или да търси превод на целия материал.

Далеч съм от мисълта, че имате проблеми с българския, за да Ви предлагам резюме на чужд език. А на български - съжалявам, няма да Ви спестя и милимунда от усилието да упражните четивната си техника. Видимо имате навик за общуване със слово, продължавайте да го практикувате.

Печатните версии на писаното от пратените от мен линкове, разбира се, са с резюмета. На английски обикновено. За публиката извън България. За българи - пълнотекстовите варинати. Който не е доволен - да не чете. И да не опитва да проблематизира понятието за едно или друго, защото дадено четиво му се е видяло дълго. На мен пък друг текст ми е къс, но не натоварвам с това свое мнение никого, защото преценката е субективна.

Не видях никаква смислена информация относно това как точно следва да употребявам понятието "идеология" и кое в моите писания е криво, говорейки на терена на идеологията.

Не видях никаква смислена информация относно това как точно следва да употребявам понятието "идеология" и кое в моите писания е криво, говорейки на терена на идеологията.

Мислех, че ще можете да дадете определение за идеологията, но май това ви затруднява доста. Явно съм ви надценил.

Мислех, че ще можете да дадете определение за идеологията, но май това ви затруднява доста. Явно съм ви надценил.

По всичко личи, че надцених Вас, мислейки Ви за достоен диалогичен партньор. Опитвам се да обясня крайното безумие на това да наплюваш, без да си чел. Направих усилие да посоча логичната последователност - онзи, който не е съгласен, споделя основанията си, а не търси под вола теле, защото става смешен. Поредният хейтър! Съжалявам, че трябва да го кажа, но след като човек, който окачествява, не поема отговорността да даде алтернатива, моето мнение няма как да бъде различно. Определение съм дал и не смейте да твърдите, че не съм. Четете внимателно, а не търсете резюмета. Ако наистина не бях дал своето разбиране, щях да го сторя тук. Но ми се вижда излишно да захващаме отново старата приказка - Вие явно сте достатъчно втренчен идеологолог и търсите да видите точно Вашето определение. Ще Ви разочаровам. Вече не отговарям на едно лице тук. Ще Ви включа в листата на изначално пренебрегнатите.

Лягам да спя. Лека нощ!

Вече не отговарям на едно лице тук. Ще Ви включа в листата на изначално пренебрегнатите.

Лягам да спя. Лека нощ!

Доста интересна тактика за измъкване.

Аз се опитвам да направя нещо много просто предвид темата, която обсъждаме. Тези, на които турските сериали не им харесват, трябва да се аргументират, като анализират следните две неща:

- естетическите качества на турските сериали или липсата на такива;

- идеологическият (или манипулативният) пласт в тяхното съдържание.

Та това налага анализ на формата и съдържанието на тези сериали. Както казах, по тези проблеми е писано доста в изследванията за поп-културата, например, както и за начина на нейното функциониране. Уви, тези неща липсват изцяло във написаното от вас по темата.

PS: Ще спомена, че аз лично заемам неутрална позиция по отношение на турските сериали - който ги харесва, няма нищо лошо в това да ги гледа. Но не ми харесва когато някои ги критикува, да пише общи приказки, вместо да направи един по-задълбочен анализ, какъвто се предполага, че трябва да направи един човек, който се изявява в академичното поле.

Редактирано 27 юни 201213 г. от gothicrock (преглед на промените)

Тези, на които турските сериали не им харесват, трябва да се аргументират

На мене не ми харесват. Няма да се аргументирам

Тези, на които турските сериали не им харесват, трябва да се аргументират, като анализират следните две неща:

- естетическите качества на турските сериали или липсата на такива;

- идеологическият (или манипулативният) пласт в тяхното съдържание.

Та това налага анализ на формата и съдържанието на тези сериали. Както казах, по тези проблеми е писано доста в изследванията за поп-културата, например, както и за начина на нейното функциониране. Уви, тези неща липсват изцяло във написаното от вас по темата.

PS: Ще спомена, че аз лично заемам неутрална позиция по отношение на турските сериали - който ги харесва, няма нищо лошо в това да ги гледа. Но не ми харесва когато някои ги критикува, да пише общи приказки, вместо да направи един по-задълбочен анализ, какъвто се предполага, че трябва да направи един човек, който се изявява в академичното поле.

Никъде в текста си не съм заявил естетическа позиция, защото това не е важно. Ето защо идеята за аргументиране на естетическите предпочитания отпада, а призивът по посока включването ? доказва, че някой не е чел обекта, който опитва да коментира.

Идеология не е равно на манипулация. Няма текст (в най-широкия смисъл на думата, включвайки тук и визуалния разказ), който е лишен от идеология. Ако някой твърди обратното - нека да докаже как е възможно текстоизложение, създаващо смисъл, в което няма изложени в системен или несистемен вид идеи. Между другото - тъкмо заради това работата на деконструктивистите (а и на деструктивистите, които видимо имат адепти сред нас) е изключително лесна и изглежда особео примамлива.

Ето защо пет пари не давам нито за форма сама по себе си, нито за съдържание само по себе си. Опитал съм се да разбера на какво се дължи фактът, че лелките в трамвая вече не говорят за турците като за натурално архизло, а като за нормални хора, подобни на нас. Без съмнение сред тях челите четива за мултикултурализъм са незначително малцинство. Всички обаче са слушали някога от учителите си как "пет века са ни клали". Явно е, че каналът, по който тече информацията, смекчаваща образа на турчина, не е нито с академичен произход, нито с учебникарски. Остават безброй без две възможности, а от това множество аз съм избрал да мисля като такава трансмисия турските сериали. Защо - в линка в първия по пост тук.

Заради всичко това всъщност изследвания за поп-култура цитирани няма в текста ми. Пак казвам - няма и защо да ги има - изследвам взаимодействие между ежедневния жизнен пласт и дадени полета, които са по определение предназначени да го подреждат по определен начин. Поп-култура, поп-арт и т.н. сами по себе си не ме интересуват в рамките на написаното.

Няма съмнение, че към вече казаното може да се добави още много, но призовавам за пореден път: ако говорим като съвестни хора и като опитващи се в сферата на по-задълбоченото мислене, нека престанем да обиждаме и да вникваме в стореното от другия. В крайна сметка мой е изборът да погледна нещата така, както съм го направил. Ако някому липсва нещо в рамката, която съм очертал, нека го сподели, но неща като аргументация на естетически преференции и анализи на форма и съдържание (оставям настрана забележката си за това, че и двете формули са дебелашки клишета от началото на 20 век) са съвършено излишни, тъй като такъв обект работата ми изначално няма.

Не съм чел мнението на автора, сигурно няма и да го направя. Въпреки всичко, повече от необходимо е да има такива тема. Защото подобни "продукции" дразнят всеки ден по много ужасно много хора, които не са длъжни да ги понасят.

1. Коя реалност? Че не можеш да си смениш тв канала с дистанционното, та се налага да ползваш брадвата ли?

2. Българска телевизия е само БНТ, но нямам и грам желание да я гледам, защото се издържа с моите пари, а ме е срам от нея, толкова блудкава и скучна е. Останалите са с чужди капитали, но нищо българско не им е чуждо.

Не, не, не! Не мога да сменя канала.

Баща ми харесва да ги гледа. Не мога да му забраня, не съм убеден че е редно да се опитвам. Понеже недочува редовно усилва телевизора прекалено. Аз го понамалявам, той го позасилва. И какво се получава? - освен че съм изгонен от любимата ми стая, го слушам все едно че съм там. Включително с "погребалната" музика и изобилието от банални фрази за пълнеж. Чува се отгоре, отдолу, кънти в целия квартал. Така по един два часа делнично, ако човек има късмет и пропусне повечето. Любим момент от ежедневието е като почнат да ги обсъждат или да извличат житейски изводи от тях. В един по-идеален свят щях да сменя канала, но тук няма как. И не ми разправяй, че били съвсем дребни проблеми на битието. Това нещо съсипва важна част от деня ми и няма как да съм доволен от това положение. Хубаво, турците може и да не са толкова виновни че правят долнокачествена продукция, акцентираща върху изкуствен начин на живот. Обаче сто пъти повече са виновни въпросните лайфстайл теливизийки, които са решили че ще излъчват компресирано само това. Естествено, че какъвто и боклук да пуснат по това време ще се гледа. Но какво налага да е точно по-този начин? Едва ли някой ще се сърди, ако ги излъчват по друго време или поне ги разнообразяват с продукция, която не е подобна. И без това им се кефят предимно хора от определена възрастова група, които нямат какво друго да правят.

Трудно ми е да си обясня черногледщината и шовинизма, а също и неистовия стремеж да се задълбава в съвсем дребни и преодолими проблеми на битието, завладели и тая тема. Никой не задължава никого да гледа каквото и да било. И всеки, обхванат по някаква причина от (внезапен) патриотизъм, може да се отдаде на слушане/гледане на подходящи песни и маршове, възхваляващи българския дух и бойни успехи. Има предостатъчно тв канали и с такова съдържание.

Не ми пука какви сериали дават, все едно, не ги гледам, с изключение на част от българските - ни турски, ни американски, не правя никаква разлика между тях. Те си имат строго определена зрителска аудитория, та неслучайно са прицелени в праймтайма или в други времеви пояси, но това със сигурност не е по политически, а по чисто икономически причини. Това не са моите сериали и избягването им не ми създава никакви проблеми и/или лоши чувства.

Икономика и политика минават почти без разлика през моите уши.

Между другото така понамразих онази телевизийка, че БНТ ми се струва като манна небесна. Била тя и толкова блудкава и скучна.

Никъде в текста си не съм заявил естетическа позиция, защото това не е важно.

Ето защо пет пари не давам нито за форма сама по себе си, нито за съдържание само по себе си.

Точно това отношение показва защо не можете да си обясните следното нещо:

Опитал съм се да разбера на какво се дължи фактът, че лелките в трамвая вече не говорят за турците като за натурално архизло, а като за нормални хора, подобни на нас. Без съмнение сред тях челите четива за мултикултурализъм са незначително малцинство.

Плюс това, като учен, за какъвто имате претенции, че сте, не можете да си позволите да пренебрегнете тези аспекти, които са абсолютно задължителни за подобен анализ, най-малкото защото текстът ви няма да издържи на евентуалната критика. (Впрочем, точно това става и с текстовете ви, които предлагате за обсъждане в темите. )

Заради всичко това всъщност изследвания за поп-култура цитирани няма в текста ми. Пак казвам - няма и защо да ги има - изследвам взаимодействие между ежедневния жизнен пласт и дадени полета, които са по определение предназначени да го подреждат по определен начин. Поп-култура, поп-арт и т.н. сами по себе си не ме интересуват в рамките на написаното.

Ами няма как да се изследва проблемът, без да се вземе предвид как функционира културата, защото това, което изследвате, е най-вече културен феномен. Ако нямате адекватен подход към гледането на турските сериали като културен феномен, няма да имате и адекватни изводи по този проблем.

Редактирано 28 юни 201213 г. от gothicrock (преглед на промените)

Не съм чел мнението на автора, сигурно няма и да го направя. Въпреки всичко, повече от необходимо е да има такива тема. Защото подобни "продукции" дразнят всеки ден по много ужасно много хора, които не са длъжни да ги понасят.

Не, не, не! Не мога да сменя канала.

Баща ми харесва да ги гледа. Не мога да му забраня, не съм убеден че е редно да се опитвам. Понеже недочува редовно усилва телевизора прекалено. Аз го понамалявам, той го позасилва. И какво се получава? - освен че съм изгонен от любимата ми стая, го слушам все едно че съм там. Включително с "погребалната" музика и изобилието от банални фрази за пълнеж. Чува се отгоре, отдолу, кънти в целия квартал. Така по един два часа делнично, ако човек има късмет и пропусне повечето. Любим момент от ежедневието е като почнат да ги обсъждат или да извличат житейски изводи от тях. В един по-идеален свят щях да сменя канала, но тук няма как. И не ми разправяй, че били съвсем дребни проблеми на битието. Това нещо съсипва важна част от деня ми и няма как да съм доволен от това положение. Хубаво, турците може и да не са толкова виновни че правят долнокачествена продукция, акцентираща върху изкуствен начин на живот. Обаче сто пъти повече са виновни въпросните лайфстайл теливизийки, които са решили че ще излъчват компресирано само това. Естествено, че какъвто и боклук да пуснат по това време ще се гледа. Но какво налага да е точно по-този начин? Едва ли някой ще се сърди, ако ги излъчват по друго време или поне ги разнообразяват с продукция, която не е подобна. И без това им се кефят предимно хора от определена възрастова група, които нямат какво друго да правят.

Няколко неща:

1. Вярно, че турските сериали предизвикват полярни рефлекси. Едни ги харесват, други не ги понасят. Но това до голяма степен се дължи не на естетически качества на гледаното, а на взаимодействие между понятия и стереотипични нагласи - турците са лоши, значи няма как да произведат нещо хубаво, ето защо ние трябва да се бунтуваме срещу всичко турско с перспектива да издавим всички турци в Босфора. Тук изпускаме още един важен аспект - турските битпазар-стоки, които навлязоха в България след 1990г. и клишето "турски боклуци", което добре се сглоби с това за петте века "робство": преди са ни владяли политически, а сега чрез търговията искат да ни завладеят икономически, това беше логиката на националистите.

2. Музиката също е лакмус за нагласите спрямо турските сериали. Казано от аналитична гледна точка, музикалният фон е едно от най-професионално направените неща в тях - има от всичко в много точна пропорция. Ритмите на Ориента са представени в ключа "world music", който е особено мореден и в който се изявяват и български изпълнители, които иначе у нас се харесват. Не само български, разбира се, но като цяло този опит за синтез между фолклор и съвременна етно-ейсид-джази обработка води до един наистина професионален продукт, който добре рекламира и самата Турция. Вслушайте се в музиката на рекламите на страната като туристическо място - тя е практически същата. Пак казвам - тази музика се харесва или не допада в зависимост от това с какви трайни нагласи взаимодейства. За едни е нещо много готино, тъй като представя един смекчен и лишен от стряскащи контрасти Ориент, а за други е "помия", тъй като е част от османския тртавматичен код.

3. За телевизиите подобен продукт, който не струва скъпо, пълни програмата и привлича зрители, продавайки рекламно време, е идеален начин за пускане на принтера за банкноти. Хем самите те не влагат усилия за производство на собствени продукции, хем така или иначе получават приходи.

Спомнете си латино-сериалите - те са доста близка успоредица на турските, макар да има значителен брой сингализиращи разлики, които правят сравнението още по-интересно. В този случай нямаме стереотипичните разкази за лошите турци, да речем. И т.н....

А относно четенето или пропускането на даден текст - това, разбира се, е личен избор. Тук обаче дадената статия е основа за дискусия. Без нея рискуваме да изпаднем в парадигмата на почитаемия форумен дявол: "Не съм чел, но искам да се изкажа. Нямам представа каква е идеята на автора, но не е такава, каквато той е заявил.". Справки - тук. Такива теми може да има само при положение, че имаме нагласата да разменяме една идея по-задълбочени мнения, а това няма как да се случи в две изречения с подлог, сказуемо и евентуално пряко допълнение.

На мене не ми харесват. Няма да се аргументирам

Това за аргументирането беше по повод на уважаемия Visotsky, който се опитва да пише изследователски текстове по въпроса.

А относно четенето или пропускането на даден текст - това, разбира се, е личен избор. Тук обаче дадената статия е основа за дискусия. Без нея рискуваме да изпаднем в парадигмата на почитаемия форумен дявол: "Не съм чел, но искам да се изкажа. Нямам представа каква е идеята на автора, но не е такава, каквато той е заявил.". Справки - тук. Такива теми може да има само при положение, че имаме нагласата да разменяме една идея по-задълбочени мнения, а това няма как да се случи в две изречения с подлог, сказуемо и евентуално пряко допълнение.

Форумният дявол има доста добра представа как трябва да се пише подобно изследване, за разлика от уважаемия Visotsky, който явно има съвсем бегла представа от социология и социална психология, които са необходими за адекватното разбиране на проблема.

Форумният дявол има доста добра представа как трябва да се пише подобно изследване, за разлика от уважаемия Visotsky, който явно има съвсем бегла представа от социология и социална психология, които са необходими за адекватното разбиране на проблема.

Всички видяхме къде и колко Ви е етиката. А тя по необходимост включва да не се държите некоректно, което Вие продължавате да правите.

Относно това какъв факт са лелките в трамвая, говорещи за сериали - тук е фундаменталното ни разминаване. Не се занимавам с поп-култура, защото за мен това е първо соациален феномен. Разбирам го като такъв и затова подхождам рецептивно, а не културално. Моята позиция в случая е такава. Ако имате как да я делегитимирате, но съдържателно, а не с голословни заяждания, давайте, би ми било интересно. Ако обаче нямате, зарежете ни да си говорим в тази тема някакви неща, пък нека те за Вас да нямат никакъв смисъл. Впрочем, в самото начало се бях заблудил, мислейки Ви не само за интелигентен, но и за възпитан. В този момент се отказвам от второто определение. А с невъзпитани люде предпочитам да не общувам. Пак казвам - ако имате нещо по същество, сцената е Ваша. Ако обаче желаете да се заяждате и да избивате комплекси, не тук, настоявам.

Разбирам го като такъв и затова подхождам рецептивно, а не културално.

Случайно да знаете, че рецептивната теория подхожда културологично и антропологично, особено в по-късния си период?

(Даже има и книги по въпроса, които са преведени на български, ама явно някой го е пропуснал. )

Можем да обсъдим какво прави възможна рецепцията на турските сериали като културен феномен и защо те се радват на такъв успех сред публиката.

Случайно да знаете, че рецептивната теория подхожда културологично и антропологично, особено в по-късния си период?

(Даже има и книги по въпроса, които са преведени на български, ама явно някой го е пропуснал. )

Можем да обсъдим какво прави възможна рецепцията на турските сериали като културен феномен и защо те се радват на такъв успех сред публиката.

Започвам с въпрос: правите разлика между културология и антропология, нали?

На мен ми върши работа един определен аспект на идеята за рецептивна естетика. Ползвам това, което работи в конкретния случай. Мимоходом ще отбележа, че културалния тренд, към който ни насочвате, още през 50-те започва да издиша, а зад него се появяват далеч по-съвременни неща, далеч по-олекотени като аналитична конструкция, мотивирани най-вече от социологията. Моят избор пада тъкмо върху употребата на по-леки обяснителни модели, които са по-лесно проследими и не изграждат дълбочина на анализа самоцелно, а единствено до степента, която създава разбиране. Няма никакво съмнение, че различните социални явления и факти имат различна дълбочина, ето защо има такива, чието максимално задълбочаване просто би могло да обърка обснението за тях. Примери за това - бол, един от които е сравнителното религиознание в редакцията му, израстнала върху аналитичната психология на Юнг. Да, нещата звучат прекрасно, анализите отварят огромни смислови полета, но тъкмо тази парадигмауспя да сгреши фундаментално в един сериозен брой от опитите си. С което не искам нито за миг да я обезсмислям, самият аз ползвам Юнг там, където ми върши работа и с нужното внимание, удържайки именно тази вродена склонност на концепциите му да навлизат по-дълбоко, отколкото е нужно.

Тъкмо това е причината да избягвам т.нар. cultural turn и да го заменям с алтернативите, които ми се струват по-работещи. Тук ще спомена, да речем, микроисторията - една доста ефикасна подборка от методологически техники, сглобени оттук и оттам, ситуационно променяща много гъвкаво конфигурацията си спрямо параметрите на обекта. Тя е се появява най-вече върху основата на социологията.

Редактирано 28 юни 201213 г. от Visotsky (преглед на промените)

Започвам с въпрос: правите разлика между културология и антропология, нали?

След като ги споменавам и двете, е явно, че правя. Рецептивната теория използва и двете. Просто антропологията обхваща повече неща, докато културологията се занимава по-конкретно с теория на културата.

Мимоходом ще отбележа, че културалния тренд, към който ни насочвате, още през 50-те започва да издиша, а зад него се появяват далеч по-съвременни неща, далеч по-олекотени като аналитична конструкция, мотивирани най-вече от социологията.

Ами това не е вярно, поради простата причина, че културологичните подходи стават много актуални в края на 50-те и началото на 60-те години на 20-ти век, а рецептивната теория едно десетилетие по-късно. 50-те години властват т.н. иманентни подходи, които вие използвате на 100%, маскирайки ги като уж рецептивни. Та 50-те години няма как да издиша нещо, което се е появило малко по-късно.

Нека да обясня с какво се характеризира рецептивната теория. Да вземем възприемането на турските сериали. Традиционните подходи ще изведат възприемането на сериала от зрителя на базата на съдържанието на сериала - т.е. сериалът предопределя реакцията на зрителя. Рецептивистите извеждат възприемането на сериала от културните и социалните стереотипи на зрителя и начина, по който те предопределят възприемането на съдържанието от зрителя - рецептивистите наричат това "хоризонт на очакване". Именно моделът за възприемане на дадено съдържание от зрителя е водещ за харесването на сериала, а самият сериал просто може да оправдае интереса на зрителя или да не го направи. С две думи, зрителят е водещият елемент, а не сериалът.

Та, скъпи Visotsky, защо турските сериали удовлетворяват хоризонта на очакаване на зрителя?

Редактирано 28 юни 201213 г. от gothicrock (преглед на промените)

Ами това не е вярно, поради простата причина, че културологичните подходи стават много актуални в края на 50-те и началото на 60-те години на 20-ти век, а рецептивната теория едно десетилетие по-късно. 50-те години властват т.н. иманентни подходи, които вие използвате на 100%, маскирайки ги като уж рецептивни. Та 50-те години няма как да издиша нещо, което се е появило малко по-късно.

Нека да обясня с какво се характеризира рецептивната теория. Да вземем възприемането на турските сериали. Традиционните подходи ще изведат възприемането на сериала от зрителя на съдържанието на сериала - т.е. сериалът предопределя реакцията на зрителя. Рецептивистите извеждат възприемането на сериала от културните и социалните стереотипи на зрителя и начина, по който те предопределят възприемането на съдържанието от зрителя - рецептивистите наричат това "хоризонт на очакване". Именно моделът за възприемане на дадено съдържание от зрителя е водещ за харесването на сериала, а самият сериал просто може да оправдае интереса на зрителя или да не го направи. С две думи, зрителят е водещият елемент, а не сериалът.

Та, скъпи Visotsky, защо турските сериали удовлетворяват хоризонта на очакаване на зрителя?

Навярно имате и Ваша собствена история на хуманитаристиката, според която културалните подходи се появяват през 50-те години. Общоприетата, към която аз се придържам, твърди други неща. Какви - прочетете. Има достатъчно неща по въпроса. 50-те години, нека напомня, културологичните парадигми започват да излизат от мода, притиснати от постмодернистки и други пост- неща.

Относно рецептивния модел - едва ли бих приел определение, изведено като математическа формула, но няма да застана срещу принципно вярното наблюдение, че рецептивната есетика обръща посоката на анализа - вече не е важно какво е вложил авторът, с какви изразни средства посланието достига зрителя и какво от иманентно присъщото на творбата може и бива прочетено, а тъкмо напротив - зрителят подхожда към даден обект с всички афективни, познавателни и всякакви други филтри, които изграждат у него картина, плод на взаимодействието с наблюдаваното. Принципът е много хитро адаптиран от епистемологията на Кант и идеята за феноменалния свят, плод на предмета-сам-по-себе-си и на оптическия инструментариум - механизъм, който оставя самият свят, оголеният от валенции и отношения свят, под прага на сетивно регистрируемо. Макар феноменалният свят да прави усилия да завладее цялото поле и да се самопредстави за свят-сам-по-себе-си, той не престава да бъде феноменален, а наблюденията върху него - ситуационно валидни. Оттук - и схемата на Кант за типовете съждения.

Мисълта ми беше, че същото, но в друга сфера, е рецептивната естетика - зрителят, подобно на познаващия у Кант, не е просто обект, върху когото дадени съдържания някак си се отразяват, а е субект, той участва в моделирането на образа, който получава.

Същото може лесно да се приложи върху турските сериали - те взаимодействат с група жилави представи за турчина и турското, повлиявайки върху социално значими информационни потоци. Това в крайна сметка твърдя.

А защо се харесват - това не е проблем на текста ми. Дори не знам защо през цялото време дирите в незначителните части от него, които познавате, тъкмо обяснение на този проблем. Да, бих могъл да поразсъждавам и върху това, но като цяло слабо ме интересува. Тук трябва да навляза в полета като социология на популярната куптура, което е готино занимание, но не се сещам как бих могъл да изтълкувам конкретния случай и да не бъде скучно, тъй като е доста познато отвсякъде. Ако все пак държите - мога да опитам, опирайки се отново на рецептивни аналитични сюжети, защото мисля, че в случая има причина за това.

Навярно имате и Ваша собствена история на хуманитаристиката, според която културалните подходи се появяват през 50-те години. Общоприетата, към която аз се придържам, твърди други неща. Какви - прочетете. Има достатъчно неща по въпроса. 50-те години, нека напомня, културологичните парадигми започват да излизат от мода, притиснати от постмодернистки и други пост- неща.

Общоприетата представа е, че през 19-ти век и първата половина на 20-ти век културологията е поддисциплина на социалните науки, докато през втората половина на 20-ти век се обособява като самостоятелна дисциплина. А постмодернизмът в определени случаи доразвива или радикализира някои културологически концепции.

Относно рецептивния модел - едва ли бих приел определение, изведено като математическа формула, но няма да застана срещу принципно вярното наблюдение, че рецептивната есетика обръща посоката на анализа - вече не е важно какво е вложил авторът, с какви изразни средства посланието достига зрителя и какво от иманентно присъщото на творбата може и бива прочетено, а тъкмо напротив - зрителят подхожда към даден обект с всички афективни, познавателни и всякакви други филтри, които изграждат у него картина, плод на взаимодействието с наблюдаваното. Принципът е много хитро адаптиран от епистемологията на Кант и идеята за феноменалния свят, плод на предмета-сам-по-себе-си и на оптическия инструментариум - механизъм, който оставя самият свят, оголеният от валенции и отношения свят, под прага на сетивно регистрируемо. Макар феноменалният свят да прави усилия да завладее цялото поле и да се самопредстави за свят-сам-по-себе-си, той не престава да бъде феноменален, а наблюденията върху него - ситуационно валидни. Оттук - и схемата на Кант за типовете съждения.

Мисълта ми беше, че същото, но в друга сфера, е рецептивната естетика - зрителят, подобно на познаващия у Кант, не е просто обект, върху когото дадени съдържания някак си се отразяват, а е субект, той участва в моделирането на образа, който получава.

Тук ще се съглася с вас, за да видите, че форумният дявол все пак е доброжелателен към вас.

Същото може лесно да се приложи върху турските сериали - те взаимодействат с група жилави представи за турчина и турското, повлиявайки върху социално значими информационни потоци. Това в крайна сметка твърдя.

Очевидно е, че те взаимодействат с други представи, а не с "жилавите представи за турчина", които са доста негативни. Иначе нямаше да се харесват толкова на зрителската аудитория.

Редактирано 28 юни 201213 г. от gothicrock (преглед на промените)

турците дали ще гледат "Козият рог"

ама ей така на ден по няколко пъти да им се върти по техните телевизии

турците дали ще гледат "Козият рог"

ама ей така на ден по няколко пъти да им се върти по техните телевизии

Не мислиш ли, че сравнението е леко неуместно, предвид жанровите разлики между "Козият рог" и турските сериали?

И защо според теб турските сериали се гледат от българите?

Общоприетата представа е, че през 19-ти век и първата половина на 20-ти век културологията е поддисциплина на социалните науки, докато през втората половина на 20-ти век се обособява като самостоятелна дисциплина. А постмодернизмът в определени случаи доразвива или радикализира някои културологически концепции.

Кое чия поддисциплина е - работата е спорна. До днес историците твърдят, че археологията била помощна историческа дисциплина. Какви, прочее, са критериите за отделяне на дадено поле на познание в самостоятелна дисциплина? Философията наука ли е?

С това казвам, че нещата хич, ама хич не са еднозначни. Някои твърдят, че почти до средата на 20 век психологията е дисциплина, подчинена на философията. Твърдение, с което не мога да се съглася, доколкото за психология се говори доста по-рано. Нямам предвид "За душата" на Аристител.

Тук ще се съглася с вас, за да видите, че форумният дявол все пак е доброжелателен към вас.

Трудно ми беше да си представя, че тъкмо тук няма да го сторите, макар че казуистиката е способна на чудеса.

Очевидно е, че те взаимодействат с други представи, а не с "жилавите представи за турчина", които са доста негативни. Иначе нямаше да се харесват толкова на зрителската аудитория.

След като турските сериали променят точно представата за изначално злия турчин, явно взаимодействат тъкмо с нея. Трудно ми е да си представя по-сложно и косвено взаимодействие. Ако Вие можете да изградите подобна логика и да я легитимирате - бих я прочел с интерес.

турците дали ще гледат "Козият рог"

ама ей така на ден по няколко пъти да им се върти по техните телевизии

Сравнението е потресаващо неуместно. В турските сериали българи, доколкото знам, изобщо няма. Нека да не привнасяме в дискусията излишни националистически страсти, те само показват колко сме потиснати и до каква степен османската травма окупира целия терен на нашата идентичност.

След като турските сериали променят точно представата за изначално злия турчин, явно взаимодействат тъкмо с нея. Трудно ми е да си представя по-сложно и косвено взаимодействие. Ако Вие можете да изградите подобна логика и да я легитимирате - бих я прочел с интерес.

Нека да се върнем към рецептивната теория.

Когато зрителят гледа турски сериал, кои стереотипи е по-вероятно да станат релевантни към сюжета - тези от учебниците по история или тези от подобните сериали по телевизията, които не са турски? Или още по-конкретно, зрителският интерес от какво се определя повече - от предметите в училище или от телевизионните продукции, които зрителят гледа и които отговарят на неговия вкус?

Аз лично смятам, че учебниците по история не са единственият критерий, който определя вкуса на зрителя. А при това положение не трябва винаги да се очаква зрителят да има тенденциозно отношение към турските сериали, и ако му допада съдържанието им, е нормално да ги гледа. Разбира се, това не е валидно за всички зрители, както и темата го показва.

Редактирано 3 юли 201213 г. от gothicrock (преглед на промените)

За мен е зажно това, че те се гледат и влияят на обществото, променяйки ключови стереотипични представи.

Тези зрители, които имат стереотипни представи за турците, не гледат, според мен, турски сериали. Като бетон са, категорично отказват, като най-твърдата част от тях са бетон и за взприемането на много други неща от сосиалния живот и изобщо от живота, като такъв.

Редактирано 3 юли 201213 г. от Марея (преглед на промените)

Тези зрители, които имат стереотипни представи за турците, не гледат, според мен, турски сериали. Като бетон са, категорично отказват, като най-твърдата част от тях са бетон и за взприемането на много други неща от сосиалния живот и изобщо от живота, като такъв.

Не съм съгласен. Въпрос на проучване. Аз съм попадал на не един и двама, които не понасяха турци, заклеваха се как никога няма да им стъпи кракът в Турция, но не само, че ревизираха мненията си (някои - радикално, други - не дотам), но дори в Турция им хареса и в момента е предпочитано място.

Нека да се върнем към рецептивната теория.

Когато зрителят гледа турски сериал, кои стереотипи е по-вероятно да станат релевантни към сюжета - тези от учебниците по история или тези от подобните сериали по телевизията, които не са турски? Или още по-конкретно, зрителският интерес от какво се определя повече - от предметите в училище или от телевизионните продукции, които зрителят гледа и които отговарят на неговия вкус?

Аз лично смятам, че учебниците по история не са единственият критерий, който определя вкуса на зрителя. А при това положение не трябва винаги да се очаква зрителят да има тенденциозно отношение към турските сериали, и ако му допада съдържанието им, е нормално да ги гледа. Разбира се, това не е валидно за всички зрители, както и темата го показва.

Заслужава си да помислим как изобщо се формира представата за "злия турчин", след като вече 20-ина години в учебниците я няма. Изглежда логично да очакваме, че тя постепенно ще избледнее, а накрая съвсем ще изчезне. Да, ама не! Факт е, че днес продължава да има млади хора, продукт на същата тази образователна система, която, както вече маркирахме, не се опира на текстове, дамгосващи турците.

Видимо проблемът тогава не е там или не е само там. Едното възможно решение е някъде да калкулираме фигурата на даскала - когато преподавателят говори за едни азиатски орди, които колят и бесят когото сварят, нормално е учениците са възпроизвеждат същите разкази, а това е част дори от стратегията за по-добро представяне и получаване на по-висока оценка. Бил съм учител и смея да заявя, че голяма част от историческата колегия е съвършено демотивирана и намира убежище тъкмо в подобни клишета. Въпреки че учебниците вече са се отърсили от тях, те пребивават в друг тип медиуми, които се явяват дори по-важни в рамките на преподаването. Мнозина ученици изобщо не отварят учебници, а рецитират чутото в час преди седмица. Да си призная, някога по определени предмети и аз съм действал почти така, макар и не съвсем.

Тук, разбира се, трябва да попитаме до каква степен учениците изобщо слушат в час, казано най-простичко. Мнозина все още слушат, колкото и да не ни се вярва, особено когато се говори за травматични теми, на които се дават лесни обяснения. Този тип елементарна, но доста въздействаща реторика, вече има и политическо представителство, което автоматично я изважда от сферата на ретроградното и непрестижното. Днес, макар институцията на домашния (трапезния) разказ да е отпаднала напълно - младите практически не разговарят за съществени неща с бабите и дядовците си, нито са готови да слушат спомените и опита им - това говорене получи забележим медиен излаз, а негови говорители са знакови фигури, които впечатляват както с личен, така и с професионален успех. Сред тях са "медийните звезди" Николай Овчаров, покойният Георги Китов, Божидар Димитров... и т.н.

Ролята на традиционните информационни посредници, разказващи за миналото, днес е поета от механизми, които разпространяват всеки бит данни до всеки дом, създавайки унифицирана среда, която след това подлежи на мобилизация. Според мен няма съмнение, че училището продължава да влияе, макар тази негова роля да е затихваща, тъй като то не намира адекватните начини да бъде конкурент на масовата и медиализирана до предел култура на всекидневното, в която целенасочено се вплитат съдържания, чието поглъщане от потенциалните възприематели води до тяхното идеологическо унифициране и групиране около дадена кауза, представена като обществено значима. Във времето на глобализация, в което всеки по един или друг начин страда от собствената си нищожност, няма по-логично от това мобилизацията да се осъществява в най-общо линии така.

Не би могъл да застана против мисленето, че телевизията като дъвка за очите предлага едно и също в различна опаковка, създавайки усещане за различност на продукта, но всъщност настанявайки всяко следващо съдържание върху добре положената от предишното основа. Да, част от моята теза е и това, че телевизията, доколкото предлага начин за загубване на време, който не изглежда съвсем непрестижен, сменя едно с друго, за да държи буден интереса към себе си, ето защо сменя латино-сапунките с турски. Следващите може да бъдат китайски, да речем... Да, рецептивните нагласи и очаквания, формирани от предишния цикъл сериали, влияят на възприемането на следващия, но турските работят поне в още една посока - мълчаливо редактират (в различна степен в различните личностни случаи) представата за "лошите турци", а това вече е сигнал за протичащо взаимодействие между телевизия и стереотипна представа.

Както вече отбелязах, самият образ на "варварите от Анадола" не е еднозначен, нито има само един източник, за да мислим, че взаимодействието е еднопланово. В него има както парчета наука, доколкото учебниците се пишат от университетски люде (не твърдя, че е най-добрият начин), много информация от ежедневно-битовия хоризонт, транслирана чрез различни медиуми, част от които и в дадени случаи дори бихме могли да открием, че са домодерни (бабата и дядото, въпреки че тяхното въздействие е сводимо вече към статистическата грешка).

здравейте Българи,като гледам как върви дискусията изникна един въпрос във мен:защо във турските училища не се насажда омраза към БЪЛГАРИТЕ или към Гърците или дай да су върнем турските територии в България,Вие БЪЛГАРИТЕ само това гледате и учите ,все назад гледате,ами границата е отворена вървете и вижте ,уверете се кой какъв е,аз във сайтовете където членувам,турците ми казват ,че Българите са техни братовчеди и ги гледат със добро око,никога няма да чуя от тяхна страна една лоша дума,моля ви се,просто имате закостеняли представи и грешно мислене.така мисля.бл!