здравейте Българи,като гледам как върви дискусията изникна един въпрос във мен:защо във турските училища не се насажда омраза към БЪЛГАРИТЕ или към Гърците или дай да су върнем турските територии в България,Вие БЪЛГАРИТЕ само това гледате и учите ,все назад гледате,ами границата е отворена вървете и вижте ,уверете се кой какъв е,аз във сайтовете където членувам,турците ми казват ,че Българите са техни братовчеди и ги гледат със добро око,никога няма да чуя от тяхна страна една лоша дума,моля ви се,просто имате закостеняли представи и грешно мислене.така мисля.бл!

Ако захванем темата за българските образи на турска територия, само ще припомня, че самите турци преди вече 9 десетилетия скъсаха с Османската империя и я определиха като ретроградна и деспотична. Съвременна Турция се дистанцира решително от нея и има защо, макар че историята не може да бъде прескочена така или иначе.

Интересно ми е какво пише в турските учебници по история за османското завладяване на Балканите. Не знам турски, за да ги прочета сам, но приятели от Турция са ми преразказвали фрагменти и по тях съдя, че е любопитно, макар че няма националистически страсти и мислене на българите като второ качество хора - нещо, което в нашите се твърдеше съвсем открито: ние сме хора, а те са варвари.

Като цяло съм съгласен със забележката - не е гот да се мислим за врагове. Истина е, че в Турция винаги съм се чувствал добре, а не съм бил само в Истанбул по туристическите места и по крайбрежието. Ходил съм и по съвсем непредставителни локации, които дават една по-различна представа.

Да, рецептивните нагласи и очаквания, формирани от предишния цикъл сериали, влияят на възприемането на следващия, но турските работят поне в още една посока - мълчаливо редактират (в различна степен в различните личностни случаи) представата за "лошите турци", а това вече е сигнал за протичащо взаимодействие между телевизия и стереотипна представа.

И как точно става това редактиране?

И как точно става това редактиране?

Тук е написано приблизително какви са ефектите от това: http://dimitaratanassov.wordpress.com/2010/11/25/turkserialshist/

А точно как - конкретизирайте питането. Елемент по елемент ли да разглобим представата "пет века ни клаха" и да видим разликите между версиите ? пред и сега? Подобни експерименти, отговарящи на въпроса за начина, могат да донесат интелектуално вкусни резултати, но не знам каква би била ползата от тях... Не казам, че я няма. Нека да го направим, дайте Вашето предложение и след това - нека помислим и върху посоченото.

Тук е написано приблизително какви са ефектите от това: http://dimitaratanas...urkserialshist/

Ще ви помоля да излагате вижданията си в постовете по темата, а не да ни давате непрекъснато линкове към блога си.

Елемент по елемент ли да разглобим представата "пет века ни клаха" и да видим разликите между версиите ? пред и сега?

Дайте да видим версиите на тази представа и каква е връзката с турските сериали.

Ще ви помоля да излагате вижданията си в постовете по темата, а не да ни давате непрекъснато линкове към блога си.

Напомням, че дискусията тук е съсредоточена около гледна точка, която е заявена още в самото начало в текст. Ако не познавате възпросната гледна точка, участието Ви в дискусията е безполезно, тъй като бихте попаднали в смшната ситуация да питате за неща, на които отговорът е даден още преди да формулирате въпроса си.

Ето защо - http://dimitaratanassov.wordpress.com/2010/11/25/turkserialshist/

Там ще намерите не един от отговорите на питанията, които вече поставихте. Линкът е даден още в първия ми пост, но явно не всички са обърнали внимание на този факт. Поради тази причина повтарям. Повтарям и условията на дискусията, макар че те би следвало да са прозрачни за всеки, претендиращ да има ум около средния. А за обладаващия знание от високите регистри на хуманитаристиката - съвсем.

Ето защо - http://dimitaratanas...urkserialshist/

Там ще намерите не един от отговорите на питанията, които вече поставихте.

Аз съм почитател на форума, а не на вашия блог. А и понеже дискусията се води тук, е нормално да бъдете така добър да уважите читателите на темата и да пишете в нея. Аз лично нямам нито време, нито желание да чета статиите в блога ви, най-малкото защото нещо ми убягва академичната коректност на изказа, която би трябвало да имат. Ще припомня само, че и в други ваши теми е поставян този въпрос и то не само от мен.

Та ако имате нещо да кажете, бъдете така любезен да го споделите с текст в темата.

На нас не ни дреме.

Аз съм почитател на форума, а не на вашия блог. А и понеже дискусията се води тук, е нормално да бъдете така добър да уважите читателите на темата и да пишете в нея. Аз лично нямам нито време, нито желание да чета статиите в блога ви, най-малкото защото нещо ми убягва академичната коректност на изказа, която би трябвало да имат. Ще припомня само, че и в други ваши теми е поставян този въпрос и то не само от мен.

Та ако имате нещо да кажете, бъдете така любезен да го споделите с текст в темата.

След като не Ви допада начина тук, защо изобщо си правите труд да пишете? Изрично ясно е на всеки средно интелигентен, че споделено становище се коментира като такова, а аз съм споделил моето и съм го дал. Честно казано, чудех се на какво се дължи хейтърското отношение към дискусията, а то - на Вас просто не Ви се четяло! След като не Ви се чете, просто зарежете тази дискусия. Учтиво Ви помолих неколкократно да го сторите, време е да кажа, че вече настоявам да го направите, ако смятате да продължите с тези не особено смислени коментари.

Всички ние сме актЮри на този свят, не само във виртуала. От време на време се отчитаме със сцена от "Съпрузи по неволя", но май по-често играем с/на любовниците си. Какво става с Шекер и Кахве?

Редактирано 7 юли 201213 г. от sliderum (преглед на промените)

След като не Ви допада начина тук, защо изобщо си правите труд да пишете? Изрично ясно е на всеки средно интелигентен, че споделено становище се коментира като такова, а аз съм споделил моето и съм го дал. Честно казано, чудех се на какво се дължи хейтърското отношение към дискусията, а то - на Вас просто не Ви се четяло! След като не Ви се чете, просто зарежете тази дискусия. Учтиво Ви помолих неколкократно да го сторите, време е да кажа, че вече настоявам да го направите, ако смятате да продължите с тези не особено смислени коментари.

Коментарите са ми много смислени, но явно не ви изнасят.

И не че не ми се чете по принцип, а ми се четат сериозно обосновани аналитични текстове, каквито тази тема предполага.

Така. Нека да се върнем към темата.

Понеже темата ми е интересна, пък и вече нахвърлях някои неща от рецептивната теория, които вие даже приехте, мисля да се върна към въпроса, до който стигнахме и на който мисля, че ще е добре да отговорите:

По какъв начин историята за турското робство трябва да има връзка със сюжетите в турските сериали при тяхното възприемане от зрителя?

Само да разясня за останалите читатели на темата.

Ако следваме рецептивната теория, ще трябва да направим извода, че зрителят, който харесва турските сериали, съди за качествата на сериалите на базата на своя вкус, изграден от филмите/сериалите, които той гледа, а не на базата на това, което ми е преподавано в училище за турското робство. От гледна точка на киноестетиката така и трябва да бъде. Освен ако някой историк не тръгне да разглежда тенденциозно този проблем. Явно сте се усетили как рецептивният подход проблематизира вашата позиция, уважаеми Visotsky, и вместо да сипете филипики против форумния дявол, помислете как да направите вашата позиция по-защитима. В случая това беше една дяволия от моя страна, но въпреки това изследователски издържана, тъй като тя използва един класически подход към проблема, който дори е и методологически коректен. Ако участвате на научен форум по проблема, една такава критика би могла даже да ви срине тезата, ако не успеете да отговорите на критиката срещу нея.

Редактирано 10 юли 201213 г. от gothicrock (преглед на промените)

Коментарите са ми много смислени, но явно на ви изнасят.

И не че не ми се чете по принцип, а ми се четат сериозно обосновани аналитични текстове, каквито тази тема предполага.

Така. Нека да се върнем към темата.

Понеже темата ми е интересна, пък и вече нахвърлях някои неща от рецептивната теория, които вие даже приехте, мисля да се върна към въпроса, до който стигнахме и на който мисля, че ще е добре да отговорите:

По какъв начин историята за турското робство трябва да има връзка със сюжетите в турските сериали при тяхното възприемане от зрителя?

Само да разясня за останалите читатели на темата.

Ако следваме рецептивната теория, ще трябва да направим извода, че зрителят, който харесва турските сериали, съди за качествата на сериалите на базата на своя вкус, изграден от филмите/сериалите, които той гледа, а не на базата на това, което ми е преподавано в училище за турското робство. От гледна точка на киноестетиката така и трябва да бъде. Освен ако някой историк не тръгне да разглежда тенденциозно този проблем. Явно сте се усетили как рецептивният подход проблематизира вашата позиция, уважаеми Visotsky, и вместо да сипете филипики против форумния дявол, помислете как да направите вашата позиция по-защитима. В случая това беше една дяволия от моя страна, но въпреки това изследователски издържана, тъй като тя използва един класически подход към проблема, който дори е и методологически коректен. Ако участвате на научен форум по проблема, една такава критика би могла даже да ви срине тезата, ако не успеете да отговорите на критиката срещу нея.

Нищо подобно! Но нямам други очаквания към лице, което не е запознато с онова, за което говори. В случая нямате хабер от мнението, което съм опитал да предложа, ето защо заставате на грешна страна. Нямате право да коментирате неща, които не познавате. Или може би се учите от премиера, който щедро раздава коментари по всякакви теми.

Вижте как и за какво ползвам рецептивна теория. Проверете как точно съм изградил връзката между турските сериали и представата за "петте века кланета". едва тогава, некоректни човече (по Вашето собствено признание) можете легитимно да критикувате. Обяснявам Ви го няколко страници. Това, че четете рецептивната теория като прозелит, изобщо няма да го коментирам.

Вместо да опитвате да се заяждате съвсем откровено, което даже ни споделихте съвсем открито, можехте да опитате да участвате конструктивно - идея, която подхвърлям повече или по-малко експлицитно страници и не само в тази тема, но така и не мога да разбера защо за Вас позицията на заядлив всезнайко е по-ценна. Дефицити ли имате в тази насока?...

Отново Ви моля или да започнете конструктивно, или просто да заежете темите, пуснати от мен. Настоявам съвсем учтиво. Пречите на дискусията. Спазвайте етиката и се отстранете от местата, където не сте добре дошъл с настоящето си поведение.

Редактирано 7 юли 201213 г. от Visotsky (преглед на промените)

Вместо да опитвате да се заяждате съвсем откровено, което даже ни споделихте съвсем открито, можехте да опитате да участвате конструктивно - идея, която подхвърлям повече или по-малко експлицитно страници и не само в тази тема, но така и не мога да разбера защо за Вас позицията на заядлив всезнайко е по-ценна.

Скъпи Visotsky, аз съм ви изложил теза, базирана на рецептивната теория. Тази теза е валидизирана от подход, който се счита за много надежден и сериозен, а също така прави вашата позиция за турските сериали много проблематична.

Така че очакваме аргументи от ваша страна!

.....................................................................................................

Да поясня отново.

Уважаемият Visotsky би имал много сериозен проблем да се защити от моята теза, поради една много проста причина. Той иска да приравни вкуса на зрителя с вижданията на кабинетния учен за историята, който си мисли, че има право на меродавно мнение, без да зачита, че зрителят може да има различен вкус от неговия. Точно в това се крие и причината уважаемият Visotksy да не може да приеме, че зрителят може и да харесва турските сериали - а ако зрителят харесва турските сериали, то това може да се дължи единствено на заблуда от негова страна, тъй като не е достигнал до прозренията на историка за вредата от гледането на турските сериали.

Същият този историк обаче не си дава сметка, че анализът на съвременни и актуални събития като популярността на турските сериали сред българската аудитория е нещо много различно от анализа на исторически събития, които са отделени с определена времева дистанция.

Редактирано 7 юли 201213 г. от gothicrock (преглед на промените)

Скъпи Висотски! Приятелю! Братовчеде! Хм! Какво мислех да пиша?... Турско робство? Ах,.., ха! Просто присъствие! Прочети мат`риялите на оная кучка Балева(няма да й изброявам научните титли, понеже ги обявих още тогава за: Нищожни!)(прочетете и някои от съвременните учебници по история...Ха ама каква история, вече все по-трудно се убеждавам, че се пише в тях историята на моята България, а не на някаква страна с подобно име, намираща се в паралелна реалност) Ха, Турция се била отказала от експанзионистичните си интереси - ха-ха!? Лол, при това преди еди колко си десетки ли бяха, или дори стотици години - ми ще се "откаже" за момента. И на теб да ти набият канчето и ти ще посвиеш перките...поне за известно време. Е да...ама не!Турция вече от прилично дълго време време се чувства достатъчно силна да прави мизерии по света(папеса Johnana, кой я отстреля), да пробва реакции, да насажда исляма и да подготвя територии(тия много, ама много наистина милиони гастербайтери, които вече подяждат сериозно местното население в доста "бели" юропейски територии), по всякакъв възможен начин и всички средства. От най-пряко живото опасните оръжейни системи спрямо кюрдите, до уж безобидните сериали промиващи мозъци in to Bulgaria и не само, както и всичко което е в диапазона на тези крайности...Та питам се, на чии интереси точно служиш? Малко е трудно да се хване извисената нишка на мисълта, добре оплетена около високо литературна и философска терминология, макар че темата явно вече след последното й развитие не изглежда да е за този раздел, или поне не в тази секция и се чудя защо принципно не само ти, а и някои други колеги въобще сте я подхванали от тази гледна точка? Градски легенди made especialy for us... Да се върнем на заглавието...ей поне една още думичка да имаше в него...Някакъв поне препинателен знак - един едничък, ако за дума толкова се свиди някому. Та раздела, "Политика" ли е, или "Философия"?...Ах, ох.. изкуство? Чакайте малко! Турски сериали и изкуство...на едно място ли? Време е за бира!

Скъпи Visotsky, аз съм ви изложил теза, базирана на рецептивната теория. Тази теза е валидизирана от подход, който се счита за много надежден и сериозен, а също така прави вашата позиция за турските сериали много проблематична.

Така че очакваме аргументи от ваша страна!

.....................................................................................................

Да поясня отново.

Уважаемият Visotsky би имал много сериозен проблем да се защити от моята теза, поради една много проста причина. Той иска да приравни вкуса на зрителя с вижданията на кабинетния учен за историята, който си мисли, че има право на меродавно мнение, без да зачита, че зрителят може да има различен вкус от неговия. Точно в това се крие и причината уважаемият Visotksy да не може да приеме, че зрителят може и да харесва турските сериали - а ако зрителят харесва турските сериали, то това може да се дължи единствено на заблуда от негова страна, тъй като не е достигнал до прозренията на историка за вредата от гледането на турските сериали.

Същият този историк обаче не си дава сметка, че анализът на съвременни и актуални събития като популярността на турските сериали сред българската аудитория е нещо много различно от анализа на исторически събития, които са отделени с определена времева дистанция.

Присвоявате си не само правото да говорите, без да познавате обекта на говоренето, но и да тълкувате чуджи мисли в присъствието (макар и виртуално, то все пак е присъствие) на автора им, който все пк би могъл да бъде далеч по-добър себетълкувател от Вас. Това вече минава всички граници и отива отвъд всяко нахалство!

Ако си дадете труд да прочетете, ще видите, че една от тезите ми се състои във факта, че правейки сериалите си, турците се прицепват в това те да бъдат трансмисия на позитивен имидж на Турция и обществото ? зад граница. По този начин турците се опитват да скъсат със серията стереотипични образи за себе си, част от които е и митът "пет века ни клаха". Производителите на тези сериали имат за цел ясна зрителска група - най-масовата, която, тъй като не е единна, получава множество продукти, които изглеждат различно, но предлагат едно - позитивен имидж на Турция. Тук сякаш не е лишено от логика да предположим, че турците са успяли да внедрят предварително в сериалите си точно този техен зрител, който им е нужен. Но това - за който е чел статията ми, пък и авторите на рецептивната теория, част от които са достъпни и на български. Ясно е, че посланията са добре филтрирани през естетиката на сериалите, които следват възприемаемата от зрителя форма. Тази, която е доказано ОК за предаване на подобен тип информация. Няколко пъти опитах да Ви обясня, че основата на конструктивния диалог е предварителната подготвеност, но уви!

http://dimitaratanassov.wordpress.com/2010/11/25/turkserialshist/

Не на последно място - видимо "кабинетните учени" са особено силна фиксация за Вас. Имате биографична травма на тази тема или какво? Представете си, че даден учен не е кабинетен. Има и изследователи, ходещи на терен, разговарящи с всеки, на когото попаднат. Които все пак не пропускат и да четат онова, което колегите им пишат, макар четенето да е самотна и по-скоро "кабинетна" дейност.

Редактирано 8 юли 201213 г. от Visotsky (преглед на промените)

По този начин турците се опитват да скъсат със серията стереотипични образи за себе си, част от които е и митът "пет века ни клаха".

Тук нещо се объркахте. Турското робство мит ли е или реален исторически факт? Все ми се струва, че е второто.

Иначе кабинетният учен не е нещо лошо, стига дисциплината му да не изисква той да излезе от кабинета, както това е нужно, когато става въпрос за проблемите на нашето съвремие.

Тук нещо се объркахте. Турското робство мит ли е или реален исторически факт? Все ми се струва, че е второто.

Иначе кабинетният учен не е нещо лошо, стига дисциплината му да не изисква той да излезе от кабинета, както това е нужно, когато става въпрос за проблемите на нашето съвремие.

Как дадено събитие може да бъде исторически факт и заедно с това да генерира исторически мит? - въпрос за домашна работа.

В тази група влизат и петте османски века - за някои те са "турско робство", национална травма, част от идентичностния ни код, която има нужда от актуален носител на вина и това са турците. За други понятието е "османско владичество", защото днешна Турция възниква след революцията на Мустафа Кемал, а на Балканите в края на средновековието идват османци; защото цялото население на Османската империя са "роби на падишаха", макар заедно с това да има и роби в смисъла, дефиниран от римското право - живи вещи, а те далеч не са били само от българските земи, нито всички българи до един са имали такъв статут... И т.н.

Как дадено събитие може да бъде исторически факт и заедно с това да генерира исторически мит? - въпрос за домашна работа.

Ами въпросът си е много сериозен! Ако твърдите, че турското робство е мит, значи то не е било реален исторически факт -следователно, сериалите се опитват да се борят с фиктивни представи, което пък ги прави напълно безобидни.

Много объркана ви стана тезата.

Ами въпросът си е много сериозен! Ако твърдите, че турското робство е мит, значи то не е било реален исторически факт -следователно, сериалите се опитват да се борят с фиктивни представи, което пък ги прави напълно безобидни.

Много объркана ви стана тезата.

Прочетете повече по въпроса. "Исторически факт" и "исторически мит" не си противоречат. Фактът е реконструкцията на историята по документи, да речем, а митът - идеологически смляната и изградена спрямо даден обществен дневен ред представа за историята. Не се ли замисляте защо историята "се пренаписва"? Нямате ли усещането, че не е само въпрос на намиране на нови детайли от позитивно естество, а има и още някакъв компонент, който води до съответните резултати? Има поне още един филтър, няма съмнение.

А изказването Ви по-горе издава съвършено непознаване на азбучни положения. Едно от които е, че боравим не със свят-сам-по-себе-си, а с феноменална реалност. Не докосваме историята, а я конструираме и реконструираме. Доколкото тя е феномен, в разказа за нея неизбежно е калкулирано и нещо друго. Елемент от това е идеологическия дневен ред на "тук и сега".

Прочетете повече по въпроса. "Исторически факт" и "исторически мит" не си противоречат. Фактът е реконструкцията на историята по документи, да речем, а митът - идеологически смляната и изградена спрямо даден обществен дневен ред представа за историята. Не се ли замисляте защо историята "се пренаписва"? Нямате ли усещането, че не е само въпрос на намиране на нови детайли от позитивно естество, а има и още някакъв компонент, който води до съответните резултати? Има поне още един филтър, няма съмнение.

Фактът има реален референт, докато митът няма - митът деформира факта.

А изказването Ви по-горе издава съвършено непознаване на азбучни положения. Едно от които е, че боравим не със свят-сам-по-себе-си, а с феноменална реалност. Не докосваме историята, а я конструираме и реконструираме. Доколкото тя е феномен, в разказа за нея неизбежно е калкулирано и нещо друго. Елемент от това е идеологическия дневен ред на "тук и сега".

Напротив! Форумният дявол има доста добри познания, свързани с анализа и интерпретацията в обществено-хуманитарните дисциплини. Иначе нямаше да ви хваща по бели гащи, като в изказването ви за мита.

PS: Искате да кажете, че историята не борави с реални факти, а с конструкции и реконструкции на факти, които са фиктивни?

Редактирано 9 юли 201213 г. от gothicrock (преглед на промените)

Фактът има реален референт, докато митът няма - митът деформира факта.

Напротив! Форумният дявол има доста добри познания, свързани с анализа и интерпретацията в обществено-хуманитарните дисциплини. Иначе нямаше да ви хваща по бели гащи, като в изказването ви за мита.

PS: Искате да кажете, че историята не борави с реални факти, а с конструкции и реконструкции на факти, които са фиктивни?

Работите с определение за мита, което е от средата на 17 век. Не говорим за гръцката митология или за някаква подобна система от митове, обясняващи света, а за съвсем друго нещо. Вие чували ли сте изобщо за историчекски мит? Не говоря за фалшификации, а за историческа митология.

Кой кого хваща по бели гащи оставете на публиката да прецени, не я правете толкова глупава, че да я насочвате. Добре, че моите са бели, защото по Вашите видимо има и цветни петна. Направете си труда да почетете повечко за историческите митове, защото явно там експертизата Ви е нулева. Мога да Ви препоръчам литература, макар да не съм длъжен да го правя, особено след непрестанните Ви хапливи и съвсем незаслужени с нищо от мен коментари.

Историята борави с реконструкции, да. Дори отварянето на вратата на историческия архив е идеологическо действие. Ако не знаете това, явно наистина познанието Ви по теория на историята е доста изветряло.

Работите с определение за мита, което е от средата на 17 век.

Не, от 20-ти век е и е много актуално.

Историята борави с реконструкции, да. Дори отварянето на вратата на историческия архив е идеологическо действие. Ако не знаете това, явно наистина познанието Ви по теория на историята е доста изветряло.

Което прави и вашето историческо писане идеологическo действие. А идеологическото мислене също създава фиктивни реалности като митовете. Нещо съвсем оплетохте фактите и фикцията във вашето писане.

Редактирано 9 юли 201213 г. от gothicrock (преглед на промените)

Не, от 20-ти век е и е много актуално.

Което прави и вашето историческо писане идеологическo действие. А идеологическото мислене също създава фиктивни реалности като митовете. Нещо съвсем оплетохте фактите и фикцията във вашето писане.

Също боравите с понятия за "факт" и "фикция", характерни за домодерната критика. Погледнете какво пише за историческия факт Хейдън Уайт, например. Прочетете след това и Пол Рикьор. Има какво да научите.

Да, и моето писане на история е идеологическо действие. Няма как да бъде друго. Както съм имал честта да спомена, има идеологии, присъщи на полето на дадена дисциплина. Има и такива, които са външни спрямо него. Ако си представяте текст без идеология - дайте да го видим. Така мислят позитивистите, които живеят в заблудата за свят-сам-по-себе-си. Затова нека уточним - смятате, че живеем в обектна реалност или в свят на феномени? Това все пак е първата конвенция, която трябва да проверим.

Погледнете какво пише за историческия факт Хейдън Уайт, например. Прочетете след това и Пол Рикьор. Има какво да научите.

Ето тук ме похвалихте, че използвам Хейдън Уайт, сега пък ме упреквате, че не съм го чел.

Я сега да ми кажете, какво е общото и различно между анализа и интерпретацията според Пол Рикьор, да видим вие колко сте чел?

Да, и моето писане на история е идеологическо действие. Няма как да бъде друго.

Значи казвате откровено, че вашето писане е идеологическо действие - т.е. то не е обективно и цели да насажда фиктивни факти и проблеми. В такъв случай не виждам защо изобщо имате претенции, че сте написал нещо сериозно и научно издържано.

PS: Не е никак случайно, че винаги се запъвате, когато ви се постави въпрос за идеологията - неслучайно поставих този проблем по-рано в темата.

Ето тук ме похвалихте, че използвам Хейдън Уайт, сега пък ме упреквате, че не съм го чел.

Я сега да ми кажете, какво е общото и различно между анализа и интерпретацията според Пол Рикьор, да видим вие колко сте чел?

Значи казвате откровено, че вашето писане е идеологическо действие - т.е. то не е обективно и цели да насажда фиктивни факти и проблеми. В такъв случай не виждам защо изобщо имате претенции, че сте написал нещо сериозно и научно издържано.

PS: Не е никак случайно, че винаги се запъвате, когато ви се постави въпрос за идеологията - неслучайно поставих този проблем по-рано в темата.

Значи докажете, че наистина ползвате Хейдън Уайт и знаете как да го прилагате, а не се дръжте като полуграмотен прозелит. Относно хваленето - тогава е имало повод, тъй като начетеността и доброжелателността го заслужават. Всезнайковщината и пренебрежителното отношение хич не заслужават положително отношение. Каквото и да е чел даден човек, това не му дава право да се държи гадно, а Вие даже признахте, че го правите. Ако струвате толкова - давайте, продължавайте да го доказвате.

Относно обективността - попитах Ви нещо, което ще даде търсения от Вас отговор. В какъв свят живеем - феноменален или сам-по-себе-си?

Редактирано 9 юли 201213 г. от Visotsky (преглед на промените)

Значи докажете, че наистина ползвате Хейдън Уайт и знаете как да го прилагате, а не се дръжте като полуграмотен прозелит. Относно хваленето - тогава е имало повод, тъй като начетеността и доброжелателността го заслужават. Всезнайковщината и пренебрежителното отношение хич не заслужават положително отношение. Каквото и да е чел даден човек, това не му дава право да се държи гадно, а Вие даже признахте, че го правите. Ако струвате толкова - давайте, продължавайте да го доказвате.

Хейдън Уайт прише критика на историзма, като свежда историческото писане до определен набор от тропи (поетически фигури). Аз правя нещо подобно с вашето писане по темата - т.е. подлагам го на критически анализ, доста успешен при това.

Относно обективността - попитах Ви нещо, което ще даде търсения от Вас отговор. В какъв свят живеем - феноменален или сам-по-себе-си?

Въпросът ви не е коректен, скъпи Visotsky! Нарича се "ноуменален", а не "сам-по-себе-си".

Иначе на въпроса - и от двете по малко. Например, математиката и числата са ноумени, докато нещата в света са феномени.

А сега бъдете така добър да ми отговорите на въпроса, който ви зададох в по-горния си пост - какво е общото и различно между анализа и интерпретацията според Пол Рикьор? И нека да се върнем към това, че вашето писане е идеологическо!

Редактирано 9 юли 201213 г. от gothicrock (преглед на промените)