Тази 83-годишна дама създаде играчки от чорапи за 1 100 бедни деца, които нямат играчки.

59 ГОДИНИ БЕЗ ПЕТЯ

 

https://sosbg.org/sos-priatel/?gclid=EAIaIQobChMI7qWfruCl8AIVR-G7CB1B2QLKEAEYASAAEgKQePD_BwE.  

Ей тук дарявам всеки месец.

И вие може да дарите .

 Най - добрият начин да благодарите на Господ е като направите добро.

Проповеди относно Господ , медитации ,усамотяване в манастири , обсъждане на духовни теми и тем подобни дейности свързани с духовност не се считат. Всякакви духовни практики са безсмислени ако не правите добро.

Считам, че направих.

НО, резултата ще го видим утре.

Резултата от вчера е положителен.

Това, че си помогнал на някой в нужда и има резултат, който в бъдеще да подобриш ме кара да се чувствам удовлетворен.

Малка е крачката от удовлетвореността до щастието.

Да се радваш на друг, че вече му е по-леко от вчера.

 

Абитуриенти, дарили парите за дрехите си на нуждаещи се, отиват на бал

 

Споделяне

 

 

В будизма е казано простичко: правилни действия. Зад тях стоят правилните стремежи, мотиви, нагласи и навици. Т.е. човек трябва да постъпва винаги правилно според разбиранията и съвестга си, и да не допуска "изключения". Всичко това трябва са се възприема за нормално, без предварителната нагласа, че правим нещо изключително, да търсим заслуги и признание. Последното евентуално може са си дойде като естествено следствие, но може и да не дойде. Ако приемаме доброто като нещо повече от нормално, ние всъщност го подценяваме, колкото и парадоксално да звучи. Така подценяваме и себе си. 

Умението да се поставиш на мястото на другия, абстрахирайки се от своите предпочитания, интереси и приоритети, до голяма степен предпазва от погрешни действия. "Не прави на другите това, което не искаш те да направят на теб" е старо и полезно правило, акцентиращо и върху неприемливостта и ненормалността на погрешното и егоистично действие, както и на това, че да постъпваш правилно е в реда на нещага.

преди 7 часа, Theros написа:

Т.е. човек трябва да постъпва винаги правилно според разбиранията и съвестга си, и да не допуска "изключения"

 

Цитат

В будизма е казано простичко: правилни действия. Зад тях стоят правилните стремежи, мотиви, нагласи и навици. 

 

Правилните действия според разбиранията на различните хора и религии, са много различни.

Затова трябва да се посочат какви точно са правилните действия според БУдизма.

Днес исках да направя добро- да дам пари на Учителя. Той ми отказа, имал си, пък жена ми ме дръпна- "За това, което е направил му е платила държавата".

Да, дадош пари на правеилния човевк.  Отделно това не позволих на друг човек да мер ползва зас посредник.  

Да, знам, че добро е разтигателно понятие, но считам, че винаги го правя добро, а не за себе си, а иначе = отново съм щастлив, защото и дне направих микро добро в името .... хм ... не казвам, но Ви уверавям, че не е за себе си. 

Това е красота, т.е. доброто друг ти го прави!!!  

Аз пък мисля, че доброто трябва да се прави безкористно и постоянно.

Без да се чака резултат.

Винаги, когато мога правя добро и обикновено го хвърлям зад гърба си.

Нищо, че съм попадала на тотален идиотизъм, като например недоволни от това, че се опитвам да направя добро или да усмихна някого.

преди 5 часа, Буря написа:

Аз пък мисля, че доброто трябва да се прави безкористно и постоянно.

Без да се чака резултат.

Винаги, когато мога правя добро и обикновено го хвърлям зад гърба си.

Нищо, че съм попадала на тотален идиотизъм, като например недоволни от това, че се опитвам да направя добро или да усмихна някого.

Аз все се чудя дали наистина винаги и на всяка цена трябва да правим добро...без то да е поискано?!

Все повече се говори за Закона на непоисканото добро, и че добро трябва да се прави само, ако е поискано, защото щяло да се върне като зло.

Та в този ред на мисли си мисля дали наистина е така .

Знаем, че според Закона на Карма, ако твориш добро, ще ти се връща добро.

Винаги ли хората които имат нужда от помощ, го заявяват и молят за помощ?

Трябва ли да не се притичваме на помощ на хора в нужда, ако не са ни помолили за това?!

Човек трябва да е най-вече добронамерен, разумен и отговорен, защото нагласата, че прави добро е в известна степен възгордяване. Само времето ще покаже доколко той наистина постъпва правилно, но ако намерениетто е добро грешките са с по-малка тежест, а положителен ефект ще има дори и да не е точно търсеният.

А иначе не е рядкост хората да отвръщат с негативизъм и съпротива дори и срещу действия в тяхна полза. Това си е тяхно решение и тук трудният момент е, да се намери балансът между желанието да се помогне и тяхната свобода. Точна рецепта едва ли има. "Не прави непоискано добро" е много близко с "насила хубост не става". Не е особено трудно да бъде прекрачена границата на разумността и тактичността в стремежа да се помогне и уж добрите намерения да се окажат налагане над другия. Знаем с какво е постлан пътят към ада според една друга поговорка. Това разбира се не означава, че намеренията ни не трябва да са добри, а именно да не прекрачваме някои граници в стремежа да ги реализираме.

преди 8 часа, Theros написа:

Човек трябва да е най-вече добронамерен, разумен и отговорен, защото нагласата, че прави добро е в известна степен възгордяване. Само времето ще покаже доколко той наистина постъпва правилно, но ако намерениетто е добро грешките са с по-малка тежест, а положителен ефект ще има дори и да не е точно търсеният.

А иначе не е рядкост хората да отвръщат с негативизъм и съпротива дори и срещу действия в тяхна полза. Това си е тяхно решение и тук трудният момент е, да се намери балансът между желанието да се помогне и тяхната свобода. Точна рецепта едва ли има. "Не прави непоискано добро" е много близко с "насила хубост не става". Не е особено трудно да бъде прекрачена границата на разумността и тактичността в стремежа да се помогне и уж добрите намерения да се окажат налагане над другия. Знаем с какво е постлан пътят към ада според една друга поговорка. Това разбира се не означава, че намеренията ни не трябва да са добри, а именно да не прекрачваме някои граници в стремежа да ги реализираме.

Тук опираме до концепцията за ненавреждане или ненасилието - Ахимса. Вместо да правим непоискано добрро, е по-добре да не вършим на никого зло. 

преди 14 часа, _Aumi_ написа:

Аз все се чудя дали наистина винаги и на всяка цена трябва да правим добро...без то да е поискано?!

Все повече се говори за Закона на непоисканото добро, и че добро трябва да се прави само, ако е поискано, защото щяло да се върне като зло.

Та в този ред на мисли си мисля дали наистина е така .

Знаем, че според Закона на Карма, ако твориш добро, ще ти се връща добро.

Винаги ли хората които имат нужда от помощ, го заявяват и молят за помощ?

Трябва ли да не се притичваме на помощ на хора в нужда, ако не са ни помолили за това?!

Нищо в този живот за мен не е на всяка цена. Зная и цената на не поисканото добро.

Вкусът е трапчиво-горчив, за някои почти отровен.

Но правенето на добро си е нещо, което идва от вътре. Аз не гледам на него като на прищявка. Добро или правиш или не правиш. Зависи какво влага всеки в това. И със следващия цитат ще дам пример...

преди 10 часа, Theros написа:

че прави добро е в известна степен възгордяване.

Ето го и примера. Аз това не го разбирам.

Ако някой търси възгордяването в това, то той изобщо не знае какво прави.

преди 15 часа, _Aumi_ написа:

1. Аз все се чудя дали наистина винаги и на всяка цена трябва да правим добро...без то да е поискано?!

4.Все повече се говори за Закона на непоисканото добро, и че добро трябва да се прави само, ако е поискано, защото щяло да се върне като зло.

Та в този ред на мисли си мисля дали наистина е така .

Знаем, че според Закона на Карма, ако твориш добро, ще ти се връща добро.

2. Винаги ли хората които имат нужда от помощ, го заявяват и молят за помощ?

3.Трябва ли да не се притичваме на помощ на хора в нужда, ако не са ни помолили за това?!

Законът на Кармата не го знам, но знам един друг закон: За да направиш добро се изисква смелост, защото трябва да допуснеш, че може другият да те намрази. Образно: По-лесно се прави добро на непознат.-> Самият "закон на Кармата" не е обективен!

1. = Да! -> Въпроса е дали може да си я позволим тази "всяка цена"!?

2. = Не! -> Мнозина не обичат да се молят за помощ. 

3.  = Не! -> Твърде "не"-та има във въпроса ти. = Въпроса ти е зададен твърде сложно и е в негативна конотация.  Принципно трябва да се притичаме на помощ на хора в нужда,, но  как може да разберем тяхната нужда, ако не са сподели затрудненията си? 

4.  Самият страх от злото е необоснован. Злото няма как да засегне добронамерен, защото въпросният не прави добро с користна цел. (И кой е измислил този  "закон на непоисканото добро"?)  

Наличието на съмнение в теб само по себе си означава, че не си разбрала за себе си какво е добро и какво е лошо.

Запомни го от мен: Види ли, че някой има нужда от помощ, то културният човек първо ще попита: "Имате ли нужда от помощ?". -> Това е начина да се изкаже съпричастност към затрудненията на даден човек.  

преди 54 минути, Буря написа:

Вкусът е трапчиво-горчив, за някои почти отровен.

Един човек 80+ сподели: От време на време на човек му трябва и малко отрова.  Добре, че е "почти".   -> "Всяко нещо което не на убива ни прави по-силни!" 

преди 13 минути, <:IdioibI:> написа:

 

 Добре, че е "почти".   -> Всяко нещо което не на убива ни прави по-силни! 

Особено отровата на не поисканото добро.

Гласувам с две ръце "ЗА"

преди 1 час, Буря написа:

Ето го и примера. Аз това не го разбирам.

Изпусна част от изречението, а тя смея да твърдя, е съществена за разбирането.

Точно когато действията идват отвътре, човек просто прави това, което смята за необходимо. Каже ли: "Аз направих добро", това за мен е повече самооценка, отколкото оценка на извършеното. Това не означава, че доброто, което евентуално е направил, не е добро. Просто казвам, че намирам за по-правилно да се въздържи от такава оценка.

преди 3 минути, Theros написа:

Изпусна част от изречението, а тя смея да твърдя, е съществена за разбирането.

Точно когато действията идват отвътре, човек просто прави това, което смята за необходимо. Каже ли: "Аз направих добро", това за мен е повече самооценка, отколкото оценка на извършеното. Това не означава, че доброто, което евентуално е направил, не е добро. Просто казвам, че намирам за по-правилно да се въздържи от такава оценка.

Не се изразих правилно. Не, че не разбирам смисъла на написаното, напротив - много правилно съм разбрала.

Не разбирам самото възгордяване от това, че си направил нещо. Възгордяването, тази лична самооценка, който някой дава сам на себе си, въз основа на собственият си мироглед. Тя нито е обективна, нито правилна.

Виж това, че сам ще се почувстваш добре, това за мен е различно. Когато се усмихваш вътрешно на това, че някой се усмихва заради теб, когато ти е топло и уютно в собствената ти кожа и чуваш песента на птици в главата си, това за мен не е възгордяване. Това е усещане за уют.

преди 3 часа, _Aumi_ написа:

Тук опираме до концепцията за ненавреждане или ненасилието - Ахимса. Вместо да правим непоискано добрро, е по-добре да не вършим на никого зло. 

Да, или казано по друг начин: не прави на другите това, което не искаш те да направят на тебе. Може би първо трябва да се опитаме да разберем дали и доколко отсреща искат помощта ни, как ще я приемат и евентуално да я предложим тактично, без налагане и чувство за превъзходство.

преди 6 часа, Theros написа:

Да, или казано по друг начин: не прави на другите това, което не искаш те да направят на тебе. Може би първо трябва да се опитаме да разберем дали и доколко отсреща искат помощта ни, как ще я приемат и евентуално да я предложим тактично, без налагане и чувство за превъзходство.

По същият начин стои въпросът и дали винаги трябва да правим поискано добро, и дали помощта към другите е винаги добро, въпреки добрите ни намерения. Например, ако някой човек на когото не му се работи, ни иска непрекъснато пари, или някой алкохолно или хазартно зависим, ни иска непрекъснато пари, добро ли е ако ние винаги му даваме, и това може ли да се нарече помощ и добро?

преди 11 часа, _Aumi_ написа:

Например, ако някой човек на когото не 1. не му се работи, ни иска непрекъснато пари, или някой. 2 алкохолно или 3. хазартно зависим, ни иска непрекъснато пари, добро ли е ако ние винаги му даваме, и това може ли да се нарече помощ и добро?

Трите случаи са различни. 

На този който не му се работи не му даваш пари, а храна. -> Това е добро. Защото дадеш ли му пари ще ги похарчи за други неща, но не и за храна за себе си или децата си. -> Едва ли друг път ще ти поиска пари.

На този който е алкохолик не му дава пари, а алкохол. -> Това е добро. Защото дадеш ли му пари, то ще почерпи и други и алкохолиците ще станат повече. -> Ще се зарадва и ще те почерпи теб. 

На този който е хазартно зависим не му даваш пари, а хазартна игра. Това е добро. Защото дадеш ли му пари, то после трябва да ти даде процент от печалбата. Никой хазартно зависим не желае да дели печалбата си!  -> Ще му вдъхнеш надежда, че може да спечели честно. 

Има едно общо между тях. И трите групи имат достойнство и усетят ли, че им даваш парите с надменност, то ще те намразят. Предполагам не желаеш такава карма!?  

Някъде е речено: Не му давай каквото иска, а каквото му е необходимо! -> При трите случая : 1. Ще е недоволен, но ще е сит или децата му ще са ти благодарни. = Печелиш децата му, като работници. 2. Ще е доволен и винаги ще е готов да ти помогне и той. 3. Ако спечели, то ще повярва в късмета си и си го спечелил като клиент. 

Забележи кой не ще е доволен, но това ще е повърхностно,  Защото си "засял" амбицията да те опровергае, че работейки ще има повече от теб.