преди 23 часа, haidukpikaso написа:

Ами като ми благодарят - макар че съм го направила от сърце а не за благодарности

Не!  

В днешно време и с благодарностите се спекулира.

По-елементарно е. 

Когато и те пожелаят да ти направят добро.  

на 13.11.2020 г. в 5:54, iИ.дИоNд.Ni написа:

В действителност дори мисълта да направиш добро е добро. Друг е въпроса дали ще го възприемат като такова. 

 

И най - малкото добро е по - голямо от най - голямото добро намерение. 

 По между другото постоянно давам цигари на много хора .И в последно време давам стотинки на просяци. Иначе големи доброти не съм извършвал скоро.

преди 21 минути, Anzhel Dimitrov Dimitrov написа:

И най - малкото добро е по - голямо от най - голямото добро намерение. 

 По между другото постоянно давам цигари на много хора .И в последно време давам стотинки на просяци. Иначе големи доброти не съм извършвал скоро.

И как реши че е така? Мисълта зад действието е много по-важно от самото действие. Освен това за разлика от действието, което може да бъде извършено един-два пъти, то мисълта е помисляна многократно. Всъщност това, което мислим сме самите ние. С действия човек може да прикрие истинските си мисли и намерения. С действия може да заблуди и да излъже, но мисълта винаги показва точно какъв е.

Благословена бъди !

преди 3 часа, Shiniasu написа:

И как реши че е така? Мисълта зад действието е много по-важно от самото действие. Освен това за разлика от действието, което може да бъде извършено един-два пъти, то мисълта е помисляна многократно. Всъщност това, което мислим сме самите ние. С действия човек може да прикрие истинските си мисли и намерения. С действия може да заблуди и да излъже, но мисълта винаги показва точно какъв е.

Това е поредната тъпотия ,която ръсиш.

преди 13 минути, Anzhel Dimitrov Dimitrov написа:

Това е поредната тъпотия ,която ръсиш.

Казваш: "По-лесно е да дам пет или сто лева на някого и да се отърва, вместо през цялото време да следя да нямам лоши мисли." 

преди 4 часа, Shiniasu написа:

...

Всъщност това, което мислим сме самите ние. С действия човек може да прикрие истинските си мисли и намерения. С действия може да заблуди и да излъже, но мисълта винаги показва точно какъв е.

Как би разбрал каква е у-мисълта на някого или зад нечие действие? Можеш вероятно само собствените си мисли да знаеш.

Действията биха могли да са добри, и често се наричат заради това безрезервни, защото не ги извършваш със самомнението: Добър човек съм и за това ще взема да дам цигара, или левче на просяк. А всъщност зад това стои утешението в подтекст, че понеже не си способен и във възможност за по героични и големи и добри дела, поне това благо-волиш.

А реално, това да дадеш цигара, или левче-стотинки на просяк, не е нещо съществено. Фатката е, да имаш две цигари и едната да я дадеш на просяка. Да знаеш, че имаш храна/хляб, и последните си стотинки да дадеш на нуждаещ се.

Друга "камбанария" е, да не причиняваш зло или да пречиш, също косвено е добро.

Мисля Съмърсет Моам беше го казал добре в цитат, за мислите на хората, и какви Чудовища биха се оказали, ако ...ни се изписваха на челата...свободна интерпретаци по смисъл.

преди 55 минути, Shiniasu написа:

Казваш: "По-лесно е да дам пет или сто лева на някого и да се отърва, вместо през цялото време да следя да нямам лоши мисли." 

Да мислиш да дадеш на всеки по една пенсия не е като да отвориш ,,Каритас " .ти може и да си мислиш ,но без дела си нищо.

преди 32 минути, Maleficient написа:

Как би разбрал каква е у-мисълта на някого или зад нечие действие? Можеш вероятно само собствените си мисли да знаеш.

Точно собствените мисли имах предвид. Тях можеш и да определяш (донякъде, защото много мисли се случват автоматично, в следствие на вече установен навик).

Иначе ако трябва да определя какъв е характера на мислите на друг човек, бих разчитал на интуицията си. Ако не и категоричен извод, то поне ще съм по-внимателен с човек, ако имам съответното усещане. А има и хора, които виждат по-фините излъчвания (аурата) и поне характера на мисълта лесно могат да различат. Така или иначе идеята на това, което написах по-рано беше, че мислите са далеч по-важни, а ние мислим постоянно. Отделно въпросът, че подобните мисли се усилват и мислейки в определена посока, ние усилваме съответните мисъл-форми (сега думата егрегор май е по-популярна), които влияят и на останалите хора. 

п.п. Когато казвам, че мислите са по-важни, не го правя с намерението да оправдая бездействието. Напротив, то също е необходимост в света в който сме. Просто правя сравнение между двете.

преди 19 часа, Anzhel Dimitrov Dimitrov написа:

И най - малкото добро е по - голямо от най - голямото добро намерение. 

По,най,по,най ... в доброто няма. Най-доброто е в минало, по-добро е в бъдеще. В основата е желанието да помогнеш. 

(Мисля, че тук съм споделял една случка, но ще си позволя да повторя запомнените думи от един добър човек): След като не мога да ти помогна, няма да ти преча. Това бе в следствие на отправена молба от мен към него, и не бе свързана с мен лично. 

Добрите помисли се забелязват. За да ти се породи добро намерение, то първо трябва да разбереш другия какво му е. Да прецениш дали може да му помогнеш или да направиш така, че да не му пречиш. За това си трябва вид комуникация, която не винаги е изразена с думи.  

Реално доброто е жест от твоя страна, другия да е добре. Теб те няма в "уравнението", а резултата = другия е по-добре след като те е срещнал. Запомнил ли си някой човек, то означава, че го считаш за добър човек. Колкото повече хора помниш, че са ти направели добро, то толкова "по-богат" ставаш в доброто и в последствие може да споделиш от същото, за да направиш поне малко по-добре някой който е в нужда. 

Да знаеш каква е нуждата на другия е изкуство. Това изкуство се изгражда от допира ти с повече добри хора, и докато ги помним същите, то ние ще сме в състояние да помогнем или направим така, че да не попречим на друг. 

Ще завърша с клише: Научим ли се да забелязваме добрините, ще се научим и да правим такива. Всеки само избира какво да помни = добрините на другите които е срещнал или лошотиите. Помниш ли лошотиите, то не си добър човек. Как в такъв случай можеш да направиш добро?!  

преди 17 часа, Anzhel Dimitrov Dimitrov написа:

Това е поредната тъпотия ,която ръсиш.

Не, не е тъпо. Словореда е изграден на вид приети изкази. Изисква вникване във въпросния. Да, разбирам, че ти не намираш смисъл, но това е, защото не подхождаш с мисъл, а с твои разбирания. Не можеш да вникнеш как с приложение на съдържащото се в написаното (изреченото, споделеното)  ще те направи по-добър човек и/или ще те научи да правиш добрини.   

Човек не се учи да бъде добър, напротив – учи се да бъде лош. Добротата е в хората по рождение!

  М. Юнг

 

"Доброто винаги ще компенсира липсата на красота у някого. Но красотата не може да компенсира липсата на доброта…!"

ПРИТЧА ЗА ДОБРОТО И ЗЛОТО

Една жена всеки ден пекла питка за членовете на семейството си и една допълнителна питка за някой гладен минувач. Понякога оставяла питката на перваза на прозореца, за да може ако мине гладен, да го ощастливи. Всеки ден минавал един прегърбен човек и взимал питката. Вместо да благодари на жената, той казвал:

- Злото, което правите, остава при вас. Доброто, което вършите ви се връща!

Това продължавало с дни. Жената се разстроила и започнала да мисли: "Този човек не казва нито една дума в знак на благодарност. Всеки ден казва едно и също, но какво ли означава то?". В крайна сметка, решава да се отърве от гърбавия човек и слага отрова в питката. Точно когато посегнала да я сложи на прозореца, се замислила: "Какво правя аз?". Хвърлила питката с отровата в огъня, замесила нова и я сложила на перваза, както обикновено. Гърбавият отново минал и рекъл:

- Злото, което правите, остава при вас. Доброто, което вършите ви се връща! — след което продължил по пътя си, без да подозира за ужасните мисли, които се въртели в главата на жената.

Всеки ден, слагайки питката на прозореца, жената отправяла благословия към сина си, който бил заминал да живее в далечен град. В продължение на месеци не била чувала вест за него, за това този път помолила за неговото завръщане. Същата вечер някой почукал на вратата. Когато отворила, жената с изненада открила, че това е синът й. Той бил отслабнал, с мръсни дрехи и гладен. Когато видял майка си, синът казал:

- Майко, чудо е, че се върнах. Докато бях на толкова километри от вас, бях толкова изнемощял, че мислех, че ще умра. Но тогава срещнах един гърбав човек. Помолих го за храна. Той ми даде една цяла питка и рече: "Това е, което аз ям всеки ден. Днес ще го дам на вас, защото вие имате по-голяма нужда от него."

Като чула това, лицето на майката пребледняло. Спомнила си за отровната питка, която искаше да даде на гърбавия човек. Ако не я беше изгорила в огъня, щеше да попадне в ръцете на собствения й син.

Именно тогава, тя осъзнала значението на думите — "Злото, което правите, остава при вас. Доброто, което вършите ви се връща!".

Управителят на един кучешки приют в американския щат Мисури Джо Клепаки стартира програмата “Четящи приятели”, която помага за адаптация на наплашени кучета.

Същността на “терапията” е в това деца на 6-15-годишна възраст да избират потиснато животно и да му четат.

Според Джо Клепаки тембърът на детския глас и спокойният ритъм успокояват наплашеното животно и рано или късно всяко куче проявява любопитство и се опитва да се приближи. Тогава децата поощряват този интерес с нещо вкусно.

Тази терапия не само помага на кучетата, но и позволява на децата да четат по-бързо, както и да развият любов към животните и да установят истинска връзка с тях.

 

Чудо - доброволци изградиха за три дни нов дом за незрящия Мартин и баща му

ИСКАМ ДА ДОКОСНА ХОРАТА,

ПО-ДОБРИ ДА ГИ НАПРАВЯ

 

СМИСЪЛЪТ НА ДОБРОТО

https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/28951/karbovski-vtori-plan-sezon-8/karbovski-vtori-plan-28-11-2020

Споделеният залък е два пъти по-сладък.

Дадох хляб

 

Днес денят ми изгря отдалече,

плисна слънце по моя дувар.

Днес денят ме обича, човече -

дадох хляб на един помияр.

Най-самотното улично куче,

но ме гледа с очите на свой.

А градът изкикоти се звучно:

"Удари го! Смажи го от бой!"

Можех, да. Да го фрасна с тояга;

да го ритам до мръкнало чак...

То е куче и тъй му приляга -

изтребление пълно, до крак!

Имах хляб във ръката си само.

И додето замахвах... Не знам...

Изведнъж натежа като камък,

вкоравен от обида и срам.

И го взех, разделих го на части -

две за кучето, две и за мен.

О, как светна тогава от щастие

този мрачен и никакъв ден.

Залюля ни в едно - половинки,

невъзможна комбина, но хоп -

дадох залък за жълти стотинки,

а спечелих приятел до гроб.

~ Ники Комедвенска ~

 

ДОБРОТО РАЖДА ДОБРО:

Вълна от съпричастност към децата, които учеха на стар телефон

https://nova.bg/news/view/2020/12/07/307734/доброто-ражда-добро-вълна-от-съпричастност-към-децата-които-учеха-на-стар-телефон/