"Нашите добри качества ни вредят в живота повече, отколкото лошите."

Лев Толстой

"Добрите хора имат усет към красивото, смелостта да поемат рискове, дисциплина, за да казват истината, способност да се жертват. По ирония на съдбата обаче техните добродетели ги правят уязвими: те често биват наранявани, понякога до смърт."

Ърнест Хемингуей

 

Мнозина се отказват да правят добро, защото в отговор се получавали зло.

Защо?

Защото добро не трябва да се прави винаги и на всички.

Всеки човек е в състояние да усети кога и кому е нужно доброто, което ще направи от сърце.

 

Не помагайте, ако не сте помолени за помощ. Може да нанесете ужасни щети.

Най- големите беди на този свят, са сторени с добри намерения.

Защо непоисканото добро се наказва?

Защо непоисканото добро се наказва? И означава ли това, че в живота трябва да сме пасивни, когато можем да извършим добро? Когато срещнем човек съсипан от собствените си проблеми предизвикани от самия него, но не вярващ и не четящ знаци, трябва ли да го подминем, как можем да му помогнем и това непоискано добро ли би могло да е?

Доброто само по себе си е категория, в която йерархичната скала на човешки прояви зависи изцяло от субективния фактор. Едно и също на вид “добро” за едни може наистина да е добро, а за други да не е, да е нещо съвсем различно и дори с негативен знак. Доброто е “добро” само за този, който го квалифицира като такова, защото  базирано на неговата лична житейска философия, на битието, в което расте и се развива, на обстоятелствата, на които е подложена неговата представа за  “добро” и “недобро”. Поредицата от фактори квалифициращи дадено нещо за  “добро” е дълга и всеки сам за себе си може да изготви подобен списък с пояснения. Непоисканото добро и доброто направено от милосърдие са на много близки отстояния от истински извършеното добро. Границата е тънка и кой от вас къде я вижда и поставя е въпрос на лична преценка и морален избор. Човекът не живее изолирано на земята - той общува, създава връзки и следствия, които съдържат в себе си понятията “добро” и “недобро”.

Какво означава всъщност “непоискано добро”? - да се намесите в живота на даден човек воден от емоционални подбуди (с какъвто и знак да са те!) с мотивацията и убеждението, че вършите добро, защото сте загрижени за човека, на когото смятате, че помагате. Така ли е в действителност? И да, и не. Когато помагате на някого, без да ви е помолил за това, вие правите съзнателна намеса в неговата програма за развитие и усвояване на уроци, които душата му е заложила за усвояване, а това се осъществява чрез придобиване на опит, преминавайки през трудности, преодоляване на препятствия, проява на качества и способнсоти, които душата по този път развива и усъвършенства. Това важи за всеки един човек. Всеки от вас преминава през трудности и знае, че те са го научили на нещо важно и полезно, дали са му нещо, взели са му нещо, за да го придобие.

Помнете, че всеки от вас носи отговорност първо за своя собствен живот, за изпълнението на своята собствена програма и мисия на земята, и след това да проявявате загриженост за друг/други около вас, каквито и да са те - ваши близки, роднини, приятели, колеги, непознати. Отново се връщам на емоциите и чувствата, които ръководят действията ви за едно или друго нещо. Помагайки на другиго, без да е поискал помощ или съвет от вас, вие го лишавате от урока, който му е бил нужен да усвои. Налагайки насилствено своята воля с вашия модел за добро, вие не помагате, вие можете да навредите, при това не само на този, за когото го правите, но и на самите себе си. Владейте ясно съзнанието си, кога е удачно да помогнете, с какво, по какъв начин, до каква степен и кога. Научете се да мислите в перспектива и оказвайки помощ с добро, да погледнете напред в бъдещето и да проектирате промяната, която би настъпила с човека и с неговия живот, на когото помагате, но не през вашите очи погледнато, а през неговите! Може би изглежда лесно и морално отговорно да поискате да направите добро някому, може би...  Да помогнете на страдащ човек е състрадание, но ако помогнете без да са го искали от вас - добре ли ще е наистина? Правете разлика между “добро” и “кауза”. Върнете лентата назад в своя живот и си спомнете колко пъти сте получавали непоискано добро и какви са били следствията за вас от него. Тогава ще осъзнаете каква е разликата между поисканото и непоисканото добро.

 

http://moyatjivot.com/отговори/69-непоисканото-добро-се-наказва

  И отмина Великден. И празниците свършиха. И вече няма да гледам у фейса тави с козунаци и кошници с яйца. Е да ама не - сега започват да питат какво да правим с артисалите яйца и козунаци... То не е една беля. Това лакомията почивен ден няма. Дайте ги на църква, на бедни, на клошари, има толкова гладни хора, които не са и опитали от тях. Ама не - вие искате пак вие да си ги ядете. Е кой разбрал разбрал - поздрави от великденския заяц

на 7-1-2018 в 7:03, Aumi написа:

Защо непоисканото добро се наказва?

Защо непоисканото добро се наказва? И означава ли това, че в живота трябва да сме пасивни, когато можем да извършим добро? Когато срещнем човек съсипан от собствените си проблеми предизвикани от самия него, но не вярващ и не четящ знаци, трябва ли да го подминем, как можем да му помогнем и това непоискано добро ли би могло да е?

 

 

http://moyatjivot.com/отговори/69-непоисканото-добро-се-наказва

 

Има една приказка ,,Направи добро за да изядеш лайно,, горе долу така седят нещата с непоисканато добро.

Това се нарича карма. Когато си правиш кефа с кофти постъпки ти става хубаво. А когато ти правят кофти ти става кофти.

С добра дума и револвер можеш да постигнеш много повече, отколкото само с добра дума. Той е добър с живите, а ако не е добър, значи те е убил. Добряк.

на ‎4‎.‎12‎.‎2013‎ г. в 2:02, haidukpikaso написа:

Трудна тема нали

Да.... трудна е ....

Принципно доброто е доста спорно понятие ....

Има случаи в които си мислиш, че си направил добро, а де факто да си навредил.

Как можеш да разбереш дали си направил добро или обратното.....

Ще разкажа една случка от моя живот:

Навремето в една компания с употреба на достатъчно количество алкохол съм дал съвет на един човек.

Естествено съм забравил какъв точно е бил и т.н. до момента в който на телефона ми се появи един телефонен номер от някъде извън България.

Понеже имам доста познати извън България, но кодът бе различен от локацията на моите познати леко се учудих кой пък се е преместил и е решил да му имам новите координати.

Вдигнах и след като човека ми напомни кой е.... (въпросния на който съм му дал съвет) започнаха неговите благодарности към мен.

Тогава смътно си спомних какъв бе съвета, но не с точната формулировка.

Както и да е....

Зарадвах се, че съм му бил в полза и че ме помни и се е сетил за мен.

След година от въпросното. Човека пак ми звънна и пак ми благодари.

Бях трогнат от неговата памет на една привидно безпаметна вечер преминала под доста задушевни пиянски разговори за нещата от живота.

Дали съм му направил добро?!

След второто позвъняване се замислих.... Дали не е имало по-добра идея, дали не е имало по-добро решение за решаване на неговия проблем там назад във времето, някъде до такава степен забулено във времето....

Сега четейки вече са изминали почти, хм май има десет години. И се замислих как е човека в момента..... Да, знам как е бил преди осем и седем години... и дали изобщо съм му направил добро.

Някак си дали си направил добро на някой зависи от обратната връзка.

Замислих си и върху това, до колко сме склонни да благодарим.

Да, трудна е темата, но в мен асоциативно напира контра въпроса: На кого благодари днес.

Реално казвайки - Благодаря ти, или Ви, извършвате едно добро. 

Мисля, че по този начин човек може да се чувства щастлив и да му е весел света, ако ли пък не, то поне малко да си вдъхне кураж сам на себе си, че е помогнал, че е осмислил деня си и е направил едно нещо което е зарадвало друг.

Благодаря!     

Човек, когато  прави добро това не бива да се афишира публично според мен.Освен, ако човекът получил доброто с постъпките си не те предизвика да му го напомниш...при всичко други ситуации то трябва да си остане там където се е случило.Разнасянето му в пространството ей така като народна песен на мен ми идва доооста ниска топка.

преди 42 минути, franchesko написа:

Човек, когато  прави добро това не бива да се афишира публично според мен.

Според мен трябва. Чували ли сте историята за свети Николай? Тайно и скромно той дарявал на децата, на момите, на изпаднали в беда, на убити (възкресява три деца), на потъващ корам (ръга шаран в пробойната). Този субект е познат като Дядо Коледа. Извинявайте, ама като го е правил тайно и скромно, от де знаем за него? И ако беше толкова тайно и толкова скромно, щяхме ли да знаем кой е Дядо Коледа и да слушкат децата за подаръците му?

преди 1 час, аm-аm написа:

....И ако беше толкова тайно и толкова скромно, щяхме ли да знаем кой е Дядо Коледа....

Не се съмнявай ! Обяснението е просто , но не си го потърсил ! Известно е - който търси намира !

Та ! Колкото и да е тайно , винаги има предател или някой друг в категорията ! 

преди 5 часа, by_chechi написа:

Обяснението е просто , но не си го потърсил ! Известно е - който търси намира !

Егати обяснението. Три пъти пускал торба с жълтици по тъмно през комина и три пъти са го сгащвали. Да не е имало фейсбук страница с люти папараци, че да го издебнат?

Деца от столичния квартал "Люлин" продават свои вещи и играчки, за да съберат пари за храна и ваксини за кучетата от приюта в Богров. Децата са съседчета и продават до своя блок 769 в близост до офиса на "Еконт". Вещите се предлагат на символични цени. Някои от предметите са ръчно изработени от малките дарители, те благодарят за подкрепата на всички, които са си купили от техните вещи и са написали мили думи за тях във Фейсбук. Досега децата са събрали над 500 лева.

 

Дойде с 1 лев в магазина. Взе кафе и 2 цигари за майка си. Останаха й 10 стотинки и ме попита;" може ли да ги пусна в тази кутия"/кутията е за дарения за Мици, за трансплантация на черен дроб/.... И ги пусна с тази усмивка, а можеше да си купи бонбон!!! Не е до расата или до възпитанието, до ДУШАТА е...или я имаш, или я нямаш.

Темата, от прям и ясен въпрос "Днес направи ли добро?", се е е превърнала в "Положителните новини" на Ken.