"Аватар" и "Хачико" сякаш, така мисля. За други не се сещам.в

Има някои филми, които само са ме трогвали, други пък направо са ме разплаквали. Естествено не мога да изброя всичко, но все пак... Време да убиваш, Незабравимата, Английският пациент(уникален), Списъкът на Шиндлер(също уникален), Титаник, Пианистът, Планината Броукбек, Пърл Харбър, Тетрадката, Амадеус, Безсмъртна Любима, Кървав диамант... Мисля, че на стойностен филм е нормално да пролееш и някоя сълза или поне нещо в душата ти да се размърда.

Бяхме Войници 9 Рота Легенди за страстта има и други ама не са сещам в момента

"Белия Пим-черното ухо."

Филмът който ме трогна до сълзи се казва Eight Below.

Филмите които са ме трогвали(а те не са много) са Осем герои и Титаник .

Hachiko: A Dog's Story

Слонът, моят пръв приятел

Conviction

Има и още много други, но не се сещам в момента.

M. B U T T E R F L Y

http://www.imdb.com/title/tt0107468/

Скоро The Lost Valantine

The man from Earth.

Определено "Тетрадката" и " 7 Паунда" (макар че края не ми хареса изцяло)

Освен изброените Патриотът,Титаник,съм плакала много на Всичко за майка ми на Алмодовар,Незабравимата,Хачико,Белият Бим-Черното ухо и Извънземното на Спилбърг.След първия път,когато гледах Смело сърце,бях като парализирана и едва заспах,и то с плач,Потресе ме. Все още гледам Детско сърце и сълзите ми текат.Неповторим филм. Не е споменат Хубави неща по Даниел Стийл.На повечето филми по нейни книги може доста да се реве. Филмът от 1983 Кой ще обича децата ми?/за майката с 10-те деца,болна от рак,която ги дава за осиновяване преди смъртта си/ ми къса сърцето.Като жена и майка на две деца на подобни филми плача доста... И един мой страшно любим филм,неспоменат досега,по действителен случай-Just ask my children/Просто попитайте децата ми/,излъчван по Холмарк преди години.За мъж и жена,обвинени в блудство към двамата си сина и прекарали години невинни в затвора.Филмът е за действително съществуващия "лов на вещици" през 80-те в Америка.Много силен,вълнуващ филм,и един от най-любимите ми.

Бодигард Титаник

Не помня да съм плакъл на филм естествено ставало ми е мъчно и са ми се насълззчвали очите някой път но не е имало сълзи. Единственият филм на който отроних една сълза беше UP и да знам че е анимация но наистина ме трогна и на моменти наистина ме трогна. Имаше и доста смешни моменти но в този филм по такъв невероятен начин може да те накара да ти излязат сълзи и от смях и от тъга и нищо че е анимация ВСЕКИ ТРЯБВА ДА ГО ГЛЕДА!!!

Скандинавското кино като цяло. За тези, които не са попадали на подобни филми - Aideista Parhain (Mother of mine) Finland. Действието се развива през втората световна война. Финландските деца са експортирани в Швеция по време на бомбардировките. Този филм показва съдбата на едно от тях.

Harjunp?? ja pahan pappi (Priest of evil) Finland. Изключително силен филм за битката на един полицай, готов на всичко за да защити семейството си.

Rukajarven tie (Ambush) Finland. Филм за войната, през погледа на Финландия.

Lieksa. Finland. Лиекса е по- скоро романтичната история на двама души, които са решени да се борят със съдбата си да бъдат поставени на колене и пречупени от изкривената истина на някой друг. Вероятно повечето от вас са гледали клипа на Nightwish - While your lips are still red, саундтрак на филма.

Характерното при скандинавците е, че филмите им са наситени с емоции, не пестят от сцените и не правят цензура. В техните филми няма празна минута, всичко си е на мястото, от - до.

Редактирано 11 август 201213 г. от AriesWildChild (преглед на промените)

Titanic

The Notebook

и учудващо но: UP (анимацийка е)

Филмът се основава на автобиографичната книга "Анонимна", написана от немска журналистка, в която тя описва събитията случили й се през април-юни 1945 година. Филмът засяга деликатните сексуални отношения между немските жени и червеноармейците. Започвайки от масовите изнасилвания и завършвайки до любовните отношения...

Може би най-добрият филм, за съдбата на евреите в концентрационните лагери.

Няма човек, които да не е плакал, когато е гледал тъжен филм!Вие от кои филми сте се трогвали до сълзи?

'"Walk Remember" Много хубав филм. Не е за изпускане. 

'"Walk Remember" Много хубав филм. 

Напълно подкрепям

http://www.imdb.com/title/tt0120255/

Изключително тежък...смущаващ. Може би ми подейства и това, че го гледах може би година след трагедията в Лим...

Филм, който няма да гледам втори път, но ще помня дълго...

Не съм циврил, но ме разстрои много...Не знаех за какво се разказва. Почнах да го гледам, по едно време филма свършил и аз зяпам такъв тъпо... Помня, че два дена ми беше адски гадно.

Редактирано 5 октомври 201312 г. от Методи Дамянов (преглед на промените)

Аз най съм се просълзявал на индийския филм Невинното дете.

Още помня как всички в кино салона хлипаха по време на прожекцията и след края и почти (да не кажа всички) дами си бяха извадили кърпичките от чантите.....

..ами не са малко,но да кажем,че един от тях е "Децата на хората" .. "Hachiko"..или пък Life of Pi / Животът на Пи/ ,но не и толкова "Титаник" и то заради сладникавия Леонардо ди Каприо,който отдавна не е тийнейджър,дето 17годишните да си припадат по него..Дано тоз актьор да стигне Класата на Пачино,де Ниро и дори на Брад Пит 

Този път завинаги-канадски филм от далечната 1981 г.

Ще поразкажа

 

Започва като много хубав романтичен филм за влюбена двойка. Студенти. Момчето е в хокейния отбор на университета. Живее с леля си и вуйчо си,които помня бяха против връзката им. Обаче пристига призовка за войната във Виетнам. Вуйчото настоява Матю(така се казва момчето) да отиде. Той е влюбен обаче много и двамата страдат с приятелката му. Накрая след доста преживявания той тръгва на фронта. Там в една битка избухват снаряди и в следващите кадри вече се връщаме отново в Канада.

Момичето се е оказало бременно и е родило много красиво русичко момченце-кръстено както татко си Матю.

Един ден както тя си играе с него на площадката покрай тях минават лелята и вуйчото. Те чуват,че тя нарича детето Матю. И се споглеждат.

Завеждат я в една клиника за ветерани от войната. След няколко кадъра из болничните стаи на неподвижни хора или на инвалидни колички,кадъра се спира на човек,който прилича на Матю. Съсипан,подпухнал,със големи сенки под очите,камерата бавно се отдалечава от лицето му,за да видим,че е на инвалидна количка..........без крака.

В далечината се вижда стоящата му приятелка отпреди 4-5 години и го наблюдаваща в гръб,гледайки към количката.

След секунди тя извиква Мааааатюююююю и се втурва към него ......

 

Покъртителен филм

 

Бях ученик като го гледах и плаках

 

След няколко години в казармата ни бяха водили отново на този филм

 

Отново се просълзих

.......

Дори и сега

Велико и тъжно беше

 

И като си помисли човек ,че след войни ...такива случаи може би са хиляди.............

 

Не знам,може и да се намери някъде филма

на това попаднах,това е филма,но дали се тегли не знам

http://movies.msn.com/movies/movie/this-time-forever/

 

 

И на други филми съм се просълзявал,но този филм никога не мога да го забравя

---------------

оказа се,че тук има кадри от филма

http://www.youtube.com/watch?v=6y0PEFRID1c

Редактирано 31 януари 201412 г. от Паралел (преглед на промените)

Последно Filth. Много потискащ