" Дързост и Красота "

" Дързост и Красота "

И аз като го видя и се разплаквам.

Аз не съм много много трогващ се тип ,но си спомням като малък че направо ме потресе:"Белият Бим черното ухо"

Сетих се и за The Elephant man на Линч.

Помня, че Джон Хърт беше казал, че ако има човек, който не е плакал или този филм не му е подействал по какъвто и да е емоционален начин, то той не иска да познава този човек.

И дори да не отрони човек сълза, си остава емоционалният ефект от филма - особено при идеята, че е направен и по истински случай.

Сетих се и за The Elephant man на Линч.

Помня, че Джон Хърт беше казал, че ако има човек, който не е плакал или този филм не му е подействал по какъвто и да е емоционален начин, то той не иска да познава този човек.

И дори да не отрони човек сълза, си остава емоционалният ефект от филма - особено при идеята, че е направен и по истински случай.

" Не мога да ти кажа сбогом "- Руски от социализма

Онзи ден плаках много на От любов към играта...чак се учудих на себе си...

Ласи...

И аз като го видя и се разплаквам.

Ахам

Онзи ден ставам за работа в 6 часа сутринта.Пускам телевизора още сънен, и и по Канал 1 - ще се сетиш ли какво върви ?

Направо се разревах със сълзи, чувайки от екрана страстите Форестърови

Ахам

Онзи ден ставам за работа в 6 часа сутринта.Пускам телевизора още сънен, и и по Канал 1 - ще се сетиш ли какво върви ?

Направо се разревах със сълзи, чувайки от екрана страстите Форестърови

Не мога да разбера защо се подигравате на сапунките? Някои бабки може и да хлипат през времето, когато ги дават

Иначе аз съм плакала и на Ориндж Каунти, когато Мариса почина...

Не мога да разбера защо се подигравате на сапунките? Някои бабки може и да хлипат през времето, когато ги дават

Иначе аз съм плакала и на Ориндж Каунти, когато Мариса почина...

Неее -не си разбрала - не се подиграваме.

Абсолютно сериозно ти казвам -онзи ден, когато пуснах телевизора -сълзи ми излязоха на очите.....

Неее -не си разбрала - не се подиграваме.

Абсолютно сериозно ти казвам -онзи ден, когато пуснах телевизора -сълзи ми излязоха на очите.....

На майтап или не - напълно те разбирам. Аз не съм го засичала от година-две, но ако случайно плиключи - трябва да обявят ден на национален траур. Дързост и красота е сапунката на нашето детство, а можа да бъде и на нашия живот. Още помня в училище как се коментираше смъртта на Каралайн.

http://bg.wikipedia.org/wiki/Дързост_и_красота

Аз съм плакала на "Титаник" , "Ледена епоха 1", "Армагедон", "Гладиатор", "Флюк" (за един мъж, който умира в катастрофа и се преражда в куче; отива да търси семейството си и всячески се опитва да им покаже, че се е върнал....няма да го преразказвам, гледайте го, филма си струва), "Цар Лъв 1", "Дух", "Любов и духове" и май не мога да се сетя за друг.Има страхотни филми, над които има за какво да се замислиш.

Каквато съм ревла на почти всички тъжни филми. И Титаник разбира се. На Ефектът на пеперудата задължително си цивря всеки път... Пърл Харбър не го харесвам особено, но е странно, че винаги последните минути на филма ме трогват до сълзи. А Изкуплението Шоушенк е уникален, това не е само филм, а приказка, събитие, не знам как да го опиша, просто история, която те пробожда в сърцето.

На майтап или не - напълно те разбирам. Аз не съм го засичала от година-две, но ако случайно плиключи - трябва да обявят ден на национален траур. Дързост и красота е сапунката на нашето детство, а можа да бъде и на нашия живот. Още помня в училище как се коментираше смъртта на Каралайн.

http://bg.wikipedia.org/wiki/Дързост_и_красота

И аз бях малка, когато започна великата драма...Не знам дали е сериалът на нашия живот, ама определено някои от актьорите се променяха и остаряваха пред очите ни Аз в началото също я харесвах Каралайн, ама после станах привърженичка на Брук Сега изобщо не знам какво се случва, но определено не си спомням да съм плакала точно на Дързост и красота

Титаник

Титаник

Аз пък на него така и не се разплаках...

Сетих се, че като малка много плаках на Малката русалка

Снощи си припомних един от филмите, които са ме трогвали до сълзи, а именно "Тънка червена линия".

Предай нататък

Спомням си колко много плаках като малка на "Белия Бим,черното ухо"...всъщност ако сега го гледам съм сигурна че пак ще ме разчувства.

Сещам се за три филма. Имаше в тях хора, болни от левкимия - A walk to remember, Keith и The sisterhood of traveling pants. Последният попринцип е комедия (не някоя олиго/френска), но имаше момиченце. болно от левкимия...

А, да.. и "Тетрадката" - доста трогателна история...

Винаги плача на "Титаник", независимо колко пъти съм го гледала.

A walk to remember (Незабравима разходка) и на още няколко ама на този падна голямо реване

Понякога се чудя - в моите ли вени тече лед или просто всички сте до толкова чувствителни, че филми като Тетрадката и Титаник могат да ви разчувстват?

Не съм плакала на: горе споменатите, Гладиатора, Смело сърце, Армагедон, Пърл Харбър и прочие.

Плакала съм на: Танцьорка в мрака, Гатака, Човекът-слон, Моят живот без мен и...Голяма риба. Всъщност не бяха точно сълзи - добре си спомням, че една сълзичка се пророни от лявото ми око на финалната сцена, когато всички дойдоха на погребението.

Може и да има някое и друго филмче, на което съм проронила някоя сълза, но в момента нямам ярки спомени. Но на горе споменатите си признавам, че с пакетчето кърпички съм ги гледала (с изключение на Гатака, тогава се разплаках на финалната сцена).

П.П: Любо, ти верно ли си се разплакал на Requiem for a dream?

Само аз ли нищо не почувствах, след като го изгледах този филм?

Филмите, които са ме разплаквали са много. Като малък на село гледах един филм, много го пускаха на БТВ преди foxkids. Не му знам името. Разправя се за едно куче, което в предишния си живот е било мъж с жена и дете, но претърпява катастрофа и се превръща в куче, което в началото е отгледано от една бездомница, а след това намира жена си и детето си и остава при тях.. Най-много плаках, когато започна да вали сняг, а кучето стоя в/у момчето за да го топли и след като майката дойде, кучето си замина.. Филмат, които е пронизвал очите ми е Пърл Харбър и Последният самурай

слона моя приятел хах