Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Разследващият журналист Григор Лилов показа документ в Нова телевизия, от който според него се вижда как от валутния борд преди и след затварянето на КТБ са изтеглени на два пъти по 700 милиона лева, които вероятно са изтекли в чужбина

20141109-nmiwvgpcpm.jpg?w=520&h=269

 

 

Според него, БНБ е нарушавала през последните години Закона за валутния борд като е печатала неразрешени банкноти и така е поддържала изкуствено борда.

„В момента са пуснати още 6.5 милиарда лева от БНБ. Продажбите в страната се свиват с една трета, а броя на банкнотите расте“
,
коментира журналистът. Той бе категоричен, че ако гуверньорът на БНБ Иван Искров проговори, няколко български правителства ще се окажат в нарушение на закона и вероятно ще бъдат осъдени.

Според Лилов, състоянието на банковата ни система е далеч от стабилно, а лошите или проблемни кредити са застрашителен процент от отпуснатите.

„В официалния доклад на БНБ до парламента по повод на КТБ се казва, че лошите кредити на банковата система са 35%, а не 18%, както се обявяваше преди време и това е признание за тежкото състояние на трезорите в България“
, твърди журналистът.

Разследващият журналист коментира, че „при 10% се счита ,че банките имат проблеми, при 15 % се задава фалит на банки, по нагоре не искам да анализирам какво може да се случи“. Той бе категоричен, че „БНБ нарушава закона за валутния борд с печатането на тези банкноти, изсипва допълнително между 6 и 8 милиарда лева, за да финансира банките и бюджета. Това говори, че цялата финансова система е под въпрос“.

Затова той прогнозира, че ни чака „Виденова зима“ и обясни, че в страни от третия свят, каквато според него е България, кризите са циклични и стават средно на 15 години, така че да не се учудваме, ако ни сполети нещо подобно на това, станало през 1996/97 година.

 

инфо

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Луна 116 милиона ?? Това не може да е реално.

Що да не е реално ? Да не си мислиш , че са нейни !?.....

А може някой да е сбъркал нулите....колко му е...

И така са 15-20-тина милиона с които вдигат пушилката .

Нека да кажем , че са рибите....

Но дали тези риби не са били стръвта за зарибяване на големите "акули" ? :)

Факт - Вежди пак е министър .....не че искам нещо да кажа !

А "останалите" 4,5 милиарда ?......тях не ги мисли!....имаш си дъвка за дъвчене !....

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ето ги звездите с милиони в КТБ - вижте кой с колко гори

Дует „Ритон” – 300 хиляди

Глория – 100 хиляди

Преслава – 100 хиляди

Станка Златева – 50 хиляди

Тервел Пулев – 30 хиляди

Виктор Николаев – 20 хиляди

Тези пък що да горят ?? Нали защитените са до 200 хил. лева ?

Е Ритон ще ги парнат малко, ама другите могат да си свиркат.

 

Аз затова моите милиони - виж тук - си ги държа на ... друго място.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Що да не е реално ? Да не си мислиш , че са нейни !?.....

 

 Бе то тук си го пише ,ма кой да чете ...

Тоя списък е на персоните от шоу бизнеса ,а ония милиарди за които говориш са на Ахмед Доган ,и останалите политици от оня другия списък :)

 

Чалга дивата се оказа един от най-крупните вложители в банката и шашна България с богатството си. Според запознати, хитовата в близкото минало изпълнителка е натрупала солидните авоари покрай любимия си - 70-годишен турски приятел, който се изявявал като мастит бизнесмен в южната ни съседка.

 

Таман се чудех от къде тая чалгаджийка с 2 хита в края на '90-те извади тия суми ,то се оказа че е заработвала при дъртия турчин :)

Редактирано от KiriL Cox (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ФГВБ официално обяви кои са гарантираните депозити в КТБ

 

Във връзка с многобройни постъпили във Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) запитвания, свързани с гарантирането на средствата по депозитни продукти на „Корпоративна търговска банка“ АД (КТБ), и правото на вложителите в КТБ да получат изплащане на гарантираните си суми, ФГВБ заявява, че следните депозитни продукти на КТБ:

  • Преференциален безсрочен депозит;
  • Безсрочен депозит „Плюс”;
  • Срочен депозит „4х4”;
  • Безсрочен депозит „Евролев”;
  • Стандартен срочен депозит и
  • Преференциален депозит с издаване на депозитен сертификат (поименен)

са гарантирани от ФГВБ и не попадат в обхвата на изключенията от гаранцията. Независимо от преустановяването на предлагането на тези продукти, средствата по тях продължават да са защитени от ФГВБ, така както са защитени и средствата по другите официално обявени продукти на банката, тъй като договорите са сключени при стандартните и официално обявени лихвени условия.  

От Фонда поясняват, че изключването от гаранция съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките се отнася за влоговете с привилегировани лихвени условия, т.е. влогове с индивидуално договорени по-добри лихвени условия от тези, които банката публично предоставя на вложителите си и прилага по отношение на тях.

Повече информация вложителите в КТБ могат да получат на тел: 0700 144 03 и на уебсайта на ФГВБ: www.dif.bg.

http://www.banker.bg/finansov-dnevnik/read/fgvb-oficialno-obiavi-koi-sa-garantiranite-depoziti-v-ktb

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Така е. Гарантирани са само влоговете и депозитите, които са по тарифа на банката. Ако са договорени индивидуални и преференциални условия влога ти не е гарантиран!

ЗАКОН ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ В БАНКИТЕ

Чл. 5. (1) Не се изплащат гарантираните размери на влоговете в банката на:

1. лицата, на които са били предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители;

Ахахахахха, сетих се, че го обяснявах преди време:

По закон всеки депозит ти е гарантиран, дори да фалира банката, но НЕ и договорените извън официалната тарифа на банката.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Така е. Гарантирани са само влоговете и депозитите, които са по тарифа на банката. Ако са договорени индивидуални и преференциални условия влога ти не е гарантиран!

ЗАКОН ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ В БАНКИТЕ

Ахахахахха, сетих се, че го обяснявах преди време:

Не са гарантирани преференциалните лихви, или парите изобщо ?

Редактирано от jhoro (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не са гарантирани преференциалните лихви, или парите изобщо ?

Изобщо. Ако имаш преференциални условия гаранцията ти отпада.

p.s.

Това се използва и като маркер от анализаторите за доверието в дадена банкова система и преди се говореше, че в България има много влогове, които са с преференциални условия, което показва доверие в банковата система.

Говоря ти преди 2 години някъде.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Изобщо. Ако имаш преференциални условия гаранцията ти отпада.

Въй-й-й-й, те май повечето депозити може да се окажат такива - що да ги слагат тук, ако не е за по-висока лихва.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Въй-й-й-й, те май повечето депозити може да се окажат такива - що да ги слагат тук, ако не е за по-висока лихва.

Грешиш.

Банката има "Тарифа", тя се обявява пред БНБ. Тя е длъжна да работи по тази тарифа и там е записано примерно, за депозит до 100 000 лева - 8% годишна лихва.

Извън тарифата (преференциално) е да отидеш и да си договориш лихва 8,5% или 9%. Когато кривнеш от предварително обявените лихвени проценти, както в примера, тогава ти отпада гаранцията.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Грешиш.

... лично аз бих предпочел да съм щастлив, отколкото да съм прав. ...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Местя коментарите в тмата за КТБ, мисля, че мястото им е тук.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Негарантирани влогове за 400 млн. лева в КТБ станали гарантирани

 

Депозити в Корпоративна търговска банка (КТБ) за 403 млн. лева, които по сега действащия закон не са гарантирани, са се превърнали в такива чрез сделки, извършени след поставянето на банката под специален надзор. Това съобщи пред "Дневник" депутатът от Реформаторския блок Мартин Димитров. Заради това по-рано тази седмица министърът на финансите Владислав Горанов внесе нов проект на Закон за гарантиране на влоговете, с който се предвижда този вид прехвърлени влогове да не се покриват от държавния фонд.

Тази сума представлява разликата между цесиите и прихващанията, извършени от клиенти на банката. По данни на БНБ, които бяха оповестени при отнемането на лиценза на банката, след датата на поставянето й под специален надзор до 31.10.2014 г. включително. В този период в КТБ са постъпили уведомления за прехвърлени вземания за 1.183 млрд. лева, а отделно са заявени прихващания за близо 780 млн. лева.

Димитров даде пример, при който вложител със сметка за 1 млн. лева към датата на затварянето на КТБ е раздробил влога си на пет части и всяка от тях е прехвърлил на отделни хора чрез цесия. На практика новите собственици на влога притежават депозити в рамките на гарантирания от държавата размер - до 100 хил. евро (196 хил. лева). По думите на Димитров това е напълно законно, но е неморално.

Сумата от 403 млн. лева., които се налага Фондът за гарантиране на влоговете да изплати при настоящото законодателство, идват тъкмо от такива сделки.

По-добре е тази сума да остане във Фонда вместо да отиде за изплащането на такива влогове, които се появяват в резултат на подобни сделки, коментира депутатът. Така, по думите му, на Фондът ще се наложи да бъде даден по-малък заем от 1.7 млрд. лева - колкото е недостигът в него в момента за изплащане на гарантираните депозити в КТБ. По данни на БНБ общо гарантираните депозити в банката с отнет лиценз са около 3.8 млрд. лева.

Според него обаче има опасност новите собственици на депозитите да си търсят правата в съда. Все пак за отправна точка не трябвало да се взима датата на отнемането на лиценза на КТБ, а първият одитен доклад на Българската народна банка (БНБ), в който е отчетено кои депозити са гарантирани, смята той. Според юристи обаче за тези сделки ключова ще бъде датата на несъстоятелността на банката, която съдът предстои да определи.

По време на заседанието на временната бюджетна комисия в четвъртък министър Горанов аргументира предлаганата промяна в режима с това, че с нея не се оспорва действителността на прехвърлителните сделки. А само това, че новият титуляр всъщност не е вложител, а само притежател на сметка. "Не казваме, че този, който е купил вземане, не го притежава. Ние казваме, че той не е направил влог в банка и няма право на обезщетение, а има вземане от търговско предприятие, но за съжаление на последно място", каза той.

http://www.dnevnik.bg/biznes/2014/11/15/2419430_negarantirani_vlogove_za_400_mln_leva_v_ktb_stanali/

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

...

Не е коректен коментара. Цесията е позволена, АКО и двете страни са наясно със състоянието на банката и евентуалните негативи от това.

Цесия може да се прави до момента на отнемане на лиценза на банката.

Може ли фондът да откаже да плати гаранцията на цесионера?

По действащото законодателство, както беше посочено по-горе, фондът няма правно основание да откаже плащане на гарантираната сума на цедента, ако цесията е извършена преди отнемане на лиценза на КТБ.

В случай че фондът смята, че цесията е извършена в заобикаляне на закона, т.е. единствената й цел е цедентът да получи плащане от фонда над гарантирания по закон размер, без страните по цесията да са имали някакво друго основание за цесията, то фондът би следвало да установи нищожността на цесията с иск пред съда.

Източник - Законни ли са цесиите и прихващанията в КТБ, вестник Капитал.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не е коректен коментара. Цесията е позволена, АКО и двете страни са наясно със състоянието на банката и евентуалните негативи от това.

Цесия може да се прави до момента на отнемане на лиценза на банката.

Източник - Законни ли са цесиите и прихващанията в КТБ, вестник Капитал.

Преди да прочета последните коментари тук - все си мислех, че става дума само за сделки между вложители и кредитополучатели.

Коментираните тук са си чисти мошенгии.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Преди да прочета последните коментари тук - все си мислех, че става дума само за сделки между вложители и кредитополучатели.

Коментираните тук са си чисти мошенгии.

 

В реда на случващото се в последния месец направо са си мошенгии.

Нещата са в две насоки.

Първо имайки влог от 1 милион лева, държавата не ми го гарантира целия, а в размера на 200 000 лева.

Аз хващам още 4 души и им цесирам вземането в размер на всеки по 200 хилки.

Така изведнъж се оказваме (ужким) 5 вложителя с по 200 000 и се надяваме, че отиваме в графа гарантирани влогове.

 

Второ аз съм фирма с усвоен кредит от 5 милиона лева.

От другата страна ти си фирма, която има 5 милиона в сметките си, но знаем, че фирмите не ги касае гарантирането по никакъв начин.

Сядаме на масата и се договаряме за следното: аз ще ти изплатя на теб в рамките на 3 години сумата 2,5 милиона лева.

Ти си съгласен да вземеш някой лев, макар и на 50% от парите в банката, защото все пак е нещо и така или иначе си губиш цялата сума и в случая даже при по-първобитно мислене започваш да си мислиш, че печелиш.

От своя страна аз се оказвам нула на нула в банката: имам да и давам парите от кредита, но имам да взимам същата сума от парите от цесираното вземане.

Тоест банката си удовлетворява кредита от затворените пари и така се изравнява и всичко е ток и жица.

 

 

Ето ти ги двата варианта.

Това е реалността, а не хипотези.

Надявам се съм обяснил нещата разбираемо, но ако имаш въпроси питай.

 

Така само държавата се оказва нагъзена и на пангара, защото сметките показват, че трябва да изплатят гаранитрани депозити в рамките на 2 милиарда (сумата  е примерна).

Изведнъж, обаче, противно на всякакви сметки на одитори и ликвидатори, една сутрин държавата осъмва с 10 пъти по-голяма сума за изплащане, вследствие горните операции и манипулации.

 

Найс, а?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ето ти ги двата варианта.

Това е реалността, а не хипотези.

Найс, а?

Благодаря - най-вече за старанието и това, че си написал толкова много на ранина (аз се събудих в 11:30)

Втория вариант ми е ясен от самото начало, за първия просто не се бях сетил - не ми е чак толкова "българско " мисленето.

Но при втория - не "всичко е ток и жица." - Депозанта си цесира вземането на кредитополучателя (какви проценти си е тяхна работа) - въпроса е че банката хартисва. Тези 5 млн. - смятай ги като текущ остатък по главница, а не като целия кредит. Банката е очаквала върху тази сума и сериозна сума лихви.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Е нали промениха закона и при предсрочно погасяване нямаш наказателни лихви и подобни утежнения.

Иначе всичко се пресмята към деня на сделката и дължимите лихви се калкулират, разбира се, това е безспорно.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Е нали промениха закона и при предсрочно погасяване нямаш наказателни лихви и подобни утежнения.

Иначе всичко се пресмята към деня на сделката и дължимите лихви се калкулират, разбира се, това е безспорно.

То ясно, че по новия закон при предсрочно погасяване се гледа само остатъка от главницата до момента.

Но - не от юридическа, а от практическа гледна точка - ако аз имам 10К кредит, може да намеря от друго място сумата и да ги върна. Една фирма с 5 млн. кредит и капитал - 6-7 млн. (общо) по-трудно ще извади остатъка.За банката тези лихви за в графа - приходи за бъдещи периоди.

Ако хипотетично всички, дето са взели кредити решат да дадат парите директно на вложителите - от банката не само няма нужда, ами може да се окаже че парите не стигат.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Имаше едни политици  ,шоумени , не ги виждам в сиписъците ,или те са някаква по-специална графа :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...