Не я убивам, тя ме убива.

Whatever doesn't kill us, simply makes us....stranger

Понятието "самота" е много относително.

Понякога се чувствам сама и сред тълпа от хора.

Тука сте баси серийните убийци. Оставете самотата на мира, не я убивайте.

С нищо,всичко ми е безинтересно,не виждам смисъл в абсолютно нищо.Наблюдавам я през дъното на чашата.

играя на компа дакато не ми посиеният очите

Самотата е за безделниците.

Така както човек има нужда от някого, може да се научи и да няма нужда, което е супер.

убивам самотата със скука. забавно е !пробвайте!

По различни начини. В зависимост от това: къде съм с кого и за колко време, а и не на последно място настроението http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/laugh.gif

Никога няма да убия най-добрият си приятел!

Оставям я да се самоубие.

Когато съм сама съм най-малко самотна..

Когато съм сама съм най-малко самотна..

Колко и странно да звучи и при мен е така.До като съм сам винаги ще измисля с какво да се занимавам, но ако сме повече хората е една масова празня!

Аз разграничавам две усещания за самота: Самота, при която въображението ни просто е поискало таймаут и самота, при която житейските обстоятелства са ни дали технически таймаут. И в двата случая нейното убийство не е решение.

Убивам самотата с музика,кафе,излизане на вън. :biggrin:

Почвам екзистенциален разговор на кафе със снахата и бабата.

изневерявам и

Хе! Човек може да бъде самотен и без да е сам! По принцип работата забавя нещата, които са неизбежни. Едно от тях е смъртта, а другите старостта (водеща до депресии) и отричането от околните. Има няколко начина за справяне със самотата: -мечтите - те са прекрасни, но само до един период от време. След това човек разчита на Бог. -аккохолът - сам да пиеш е глупост, стига да не общуваш с други по това време. Дали реално или нереално, все тая. След това обаче винаги следва само едно - махмурлукът и обещания пред себе си да не правиш повече така. -работата - да, справя се със самотата, но само ако е ползотворна. Ако по цял ден нищо не правиш и колегите ти те смятат за некадърник, няма как да ти избяга самотата. -интернет- по принцип успява да убие времето, но това е псевдоуспех. В един момент се оказва, че няма какво да се търси и гледа в нета. Загубата на време е неизбежна. -жени( мъже) - първите са капризни, вторите самоуверени. Скуката се убива до време. А, да...верно, че тук ставаше въпрос за самота, но все тая - самота=скука -игрите - по-лош порок от всички изброени. Казвам го от личен опит въпреки, че в момента имам инсталирани над 30 игри на компа си и то все над 3 гигабайта. Ако не бяха те, щях да се разходя някъде с велосипеда, както правех преди 10-15 години. Изкарах нещата много черни, но има и нещо друго. Съвкупността от тия ( а и от други) неща, води до убиване на скуката. Винаги са ми се чудили, защо все пак съм щастлив, въпреки, че нямам нищо. Ами щастлив съм , защото гореизброените неща ( и такива, които не изброих) ги редувам. Стане ми скучно, хващам нещо за рогата. Много рядко ми се случва да няма какво да хвана. Това обикновено става веднага след събуждане от сън, когато незнам къде се намирам, но знам, какви съм ги вършил предния ден Малко се чувствам гузен, но това е само до момента в който се разсъня и се сетя, какво съм имал предвид предния ден. Затова си имам една универсална рецепта: -Разходка сред природата - това никога не ми е омръзвало. Просто ме е ограничавало физически. Стига ми един фотоапарат в ръка и много пустош наоколо. Напоследък предпочитам и автомобил до себе си, но преди бях доволен и на един велосипед. Всъщност, последното ме кара да не се чувствам самотен. Или ме кара? Въпрос на гледна точа. Лека нощ. Сънят също е избвление

К'ва самота? Аз със свещ не мога да я намеря...

Войнико, виж какво пишат в определението за самотата по-умни хора. Самота е състояние, което може да произтича от: 1. преднамерен избор 2. заразна болест 3. неприемлив външен вид 4. отблъскващи персонални навици 5. последствие от заетост по определена работа 6. корабокрушение. Тъй като твоята не е от № 6, намери коя от останалите е. Пребори причината. После, когато вече няма да си сам, ще искаш поне секундичка усамотение, за да се пренесеш на мястото, където искаш да бъдеш ти самия. Той и животът е такъв - гаден и прекрасен. Ама никой не иска да го убие.

на принципът на изключването остана 4,явно някъде греша

Доста от мненията, написани тук са вярни - музика, позитивна компания, вода, книги, разходки, сън.. Но, ако се замислим малко, не стигаме ли до извода, че всъщност, онова, което ни избавя от самотата е ПЛАЧЪТ?! Сълзите имат уникална сила. Да, вярно е, че 5 минутен плач не може да заличи причинената болка или мислите, които ни карат да се обезценяваме и омаловажаваме. Но всеки път, когато се опитваме да потушим тази самота, прибягваме до методи, които някак си предизвикват сълзите в нас. И всеки път, когато те се излеят и усещаме, че не е останала и капка от тях в нас, се чувстваме по-малко тъжни и дори олекотени. И тогава идва моментът, когато и една глупава шега може да предизвика усмивката /макар и за момент/. Или пък довежда до спокоен унес. Всички ние, които слушаме музика, предизвикваме цялата си емоционалност. А тя неминуемо води до 2 момента: или слагаме маската и се самозалъгваме. Уж с намерението да излъжем околните, за да прикрием терзанията си; или оставяме нашата, вътрешната ни река да се излее. Като по този начин сълзите изиграват своята роля - а именно изхвърлянето на "цялата мръсотия" от нас самите. Аз самата обичам и предпочитам в тези моменти на "самота" да бъда сама. Дори да се намирам сред хора, отново съм сама с мислите си. Защото само така успявам да вникна дълбоко в проблема си и да открия своя отговор или начин как да го преодолея. Преди всичко, самотата се лекува чрез самоосъзнаване. Ако съумяваме да бъдем НАПЪЛНО честни със себе си, то значи, че ще успеем и да се "излекуваме".

Редактирано 25 септември 201015 г. от sericsson (преглед на промените)

... или я оставям да пукне от скука...  иначе сериозно... не знам какво е скука откак ме заключваха в празна стая... а може би тогава се научих, че на човек може да му е скучно, само ако е ужасно скучен 

Войнико, виж какво пишат в определението за самотата по-умни хора.

Самота е състояние, което може да произтича от:

1. преднамерен избор

2. заразна болест

3. неприемлив външен вид

4. отблъскващи персонални навици

5. последствие от заетост по определена работа

6. корабокрушение

Не зная кои са "по-умните хора", които цитираш, но определено не са особено умни На прима виста се сещам поне още 6 причини човек да бъде самотен:

7. инвалидност - един човек, ако е парализиран или сляп и разчита единствено на социални грижи, би бил безкрайно самотен;

8. старост - колкото и добре да изглежда човек над 80, ако живее в градска среда, сред млади и забързани хора, ще се чувства самотен, а понякога - дори и да живее с порастналите си вече деца;

9. бедност - ако останеш за по-продължително време без доходи и жилище, дори да поддържаш приемлив външен вид, като нямаш 5 стотинки в джоба и единствената ти грижа е как да не умреш от глад и студ, нямаш особено богат избор на социални контакти;

10. езикова бариера - иди да живееш в някой голям корейски град, където почти никой не говори дори английски и ще видим няма ли да си самотна;

11. драстична разлика в интелекта с околните - примерно, ако един член на МЕНСА попадне в затвора, заобиколен единствено с цигани и всякакви боклуци с два пръста чело и двуцифрено IQ;

12. известност - в момента, в който станеш светска и популярна личност, всеки започва да те търси само за да получи някаква облага от теб, а вътрешно оставаш самотен, ако си достатъчно проницателен, за да си дадеш сметка за подбудите на околните.

По темата - "Столичная - connecting people"