Ако сега не умра на този мач. Дузпа!

.....хм реализирана........ок ще почакам края на мача.

Ужас Май Кристиано няма да го гледаме повече.. няма потугалциии.. сега само сокче ще пием от портокал

Давай Италия!

Стискам палци на Италия, дано не се издънят на финала

Истини и лъжи за световното

Опитът има огромно значение, годините в повече не пречат на ветераните

Всеки път по време на световно първенство хората се стремят да открият голямата тенденция. Отдаваме се на най-лесния възможен тип дедуктивно мислене и стигаме до заключението, че 64-те мача веднъж на всеки 4 години предлагат правдива оценка на цялостното състояние на играта.

Обикновено тези теории са дело на хора, които нe следят спорта отблизо, а просто правят някое смело, макар често пъти необосновано обобщаващо твърдение.

Преди 4 г., когато Турция и Република Корея стигнаха до полуфиналите (а отбори като САЩ и Сенегал също се представиха добре), лайтмотивът бе, че футболът изпитва ефектите на глобализацията и старите сили Европа и Южна Америка са обречени. През 1998 се говореше как шампионът Франция, който разчита на футболисти с най-различен произход, олицетворява новото мултикултурно общество, където всички живеят и работят добре.

Приятно, макар и доста идиотско заключение, като се имат предвид размириците на етническа почва в страната в края на 2005 година. Отличното представяне на Камерун през 1990 (и приличната игра на Нигерия 4 години по-късно) естествено бе свързано веднага с общия неудържим възход на африканския футбол. Пеле дори заяви, че африкански тим ще стане световен шампион до края на ХХ век.

Всеки, който има основни познания по статистика, ще ви каже, че тези заключения не са нищо друго, освен празни приказки. В развитието на футбола се наблюдават определени тенденции, но не е възможно да се правят генерални изводи въз основа на толкова малко данни, които при това не са представителна извадка. Какви изводи да направим от факта, че всички полуфиналисти в Германия са от Европа? Означава ли това някакво възраждане на Стария свят? Отговорът е по-скоро отрицателен, защото Европа всъщност никога не е изпадала в толкова тежка криза. Просто станахме свидетели на поредното потвърждение на правилото, че по-силните отбори стигат по-далеч от по-слабите.

В следващите седмици ще чуем доста генерални обобщения покрай първенството. Можем да опитаме да отделим митовете от истината още сега.

1. Африканският футбол изостава много от Европа и Южна Америка (само един отбор от Черния континент се класира за втората фаза - Гана, която бе отнесена от Бразилия на 1/8 финала).

Това е мит. Защото Ангола загуби само веднъж. Кот д'Ивоар попадна в много тежка група. Тунис бе ощетен от съдията срещу Украйна. Трябва да отбележим също, че двата най-силни африкански отбора - Камерун и Нигерия, не взеха участие.

2. Опитът има голямо значение (Франция, Италия и Португалия са сред тимовете с най-висока средна възраст на турнира).

Това е истина. Патрик Виейра и Зинедин Зидан, които бяха отписани след бледо представяне в клубните си тимове, блестят на световното. Италия и Португалия се справиха в напрегнати мачове, в които оставаха с човек по-малко от съперника, най-вече благодарение на ветераните. През клубния сезон възрастта тежи, но на световни финали стига един играч да е подготвен физически, годините в повече не са толкова сериозен проблем.

3. Роналдо е дебел и мързелив. Заради него Бразилия отпадна.

Това е мит. Стилът на Роналдо е такъв, че теглото не оказва сериозно влияние върху представянето му. А то в никакъв случай не беше толкова слабо, колкото твърдяха някои наблюдатели. Големите проблеми на Бразилия бяха неб*лансираният състав и някои съмнителни решения на треньора Карлос Алберто Парейра. Това обаче едва ли щеше да има някакво значение, ако Роналдиньо беше във форма.

4. Треньорът на Португалия Луис Фелипе Сколари е гениален или почти. Той има 12 победи от 12 мача на световни финали.

Това е истина. Първоначално бях скептично настроен, но истината е, че Сколари притежава нещо, което липсва на колегите му. Характерът на Големия Фил и това, че той непрекъснато ръкомаха край страничната линия, често пъти засенчват факта, че той е отличен тактик. Бразилецът прави посредствените играчи добри, а добрите - велики.

5. Съдиите съсипаха световното. Има нужда от повече европейски рефери и по-малко представители на недотам развити във футболно отношение страни.

Това е мит. Макар че имаше някои очевидни гафове, малко са страните, "ограбени" от реферите. Греъм Пол и Владимир Иванов бяха скъсани от критики, но техните решения не засегнаха крайния резултат (Австралия продължи напред за сметка на Хърватия въпреки странните отсъждания на Пол. В същото време е трудно да се твърди, че Иванов е попречил на Холандия да бие Португалия на 1/8 финала). Освен това, ако случайно не сте забелязали, както Пол, така и Иванов са европейци. Такъв е и Лубош Микел. Решението му да не даде дузпа за Аржентина срещу Германия (вместо това Макси Родригес получи жълт картон за симулация) бе едно от най-спорните на световното и може би предреши изхода на двубоя и дори на първенството. Но това не беше очевидна грешка, защото ситуацията беше спорна.

Габриеле Маркоти

Особено второто полувреме все едно гледах финала Португалия-Гърция

Португалците с нищо не са си променили играта. Всичко се повтаря. Просто затвори ли им се противника с някоя по здрава защита и гол не могат да вкарат. Владеят играта, халфовете хвърлят какви ли не усилия, ужким контролират нещата, но наближат ли наказателното поле няма как да пробият и единствения начин да закарат топката в наказателното поле е някое центриране, което пък винаги е с неуспех. Трудно ми е да си обясня защо така се получава. Дали нямат класни нападатели? Едва ли. Каквито и нападатели да имат, просто топката не стига до нападател. Това е проблемът. Фиго накрая можеше и трябваше да отбележи, но това май беше единственото по-сериозно положение. Иначе беше ли вкарал португалците ми се струваха сигурни финалисти, тъй като и Франция трудно би могла да отбележи гол пък и на дузпите с тоя вратар.

Бартез за пореден път доказа, че е доста crazy, но португалците не се възползваха. Дано италианците го направят!

Особено второто полувреме все едно гледах финала Португалия-Гърция

Португалците с нищо не са си променили играта. Всичко се повтаря.

Колко е лошо, че си прав. Поне стигнаха до 1/2 финал на световно.

Финалът и той се повтаря и какво ми остава освен да стискам палци на адзурите.

Колко е лошо, че си прав. Поне стигнаха до 1/2 финал на световно.

Финалът и той се повтаря и какво ми остава освен да стискам палци на адзурите.

Да и това е голям успех за тях , като вземем в предвид това , че най-големия им успех е през далечната 1966 година и то 1/4 финал

Да и това е голям успех за тях , като вземем в предвид това , че най-големия им успех е през далечната 1966 година и то 1/4 финал

Не е съвсем така. Те са нямали в миналото добър отбор. "Откритието" Португалия дойде чак на Евро2000. От тогава насам португалците вече поне за мен са футболна сила. Да не забравяме, че на Евро 2000 те трябваше да играят финала, смопняте ли си? Но тогава Франция бе подпирана от съдиите по всякакъв възможен начин и накрая с онази смешна дузпа, превърнала се в златен гол Франция отиде на финал, а това можеше и да е Португалия. Сега отново от дузпа. Отново, за да стигнат до финала с Италия минаха през Испания и Португалия. Абе всичко се повтаря за жалост.

Още не мога да си обясня неумението им да пробиват затворили се отбори. Имат някакъв много особен стил на игра, който срещу някои отбори е много ефективен, а срещу други за безпомощни!

П.П. Коя е тая кобила на снимката в пост №271 най-горе? Немско добиче трябва да е...

Да, но този път дузпата си беше 100%ва. Всички хвалят Сколари, но за мен от две години насам прави огромна грешка като залага на Паулета. За две големи първенства има 1 гол от вече 11 мача?!?!, а е титуляр. Нуно Гомеш вкара 5 или 6 на евро 2000, а след това неизменно е резерва, не мога да си обясня защо не влезе вчера?!? Дори на Евро 2004 май вкара гол, а Паулета не, въпреки че неизменно беше титуляр. В един момент като изкара Паулета и пусна Шимао, Португалия практически играеше без нападатели. К.Роналдо колкото и акробатично да си мята краката наляво и на дясно има още много да учи как се бележи. Португалците си бяха обречени поради тази причина, те нямаха дори положение и както GFreeman каза, те изобщо не успяха да пращат топката до нападателя. С тези центрирания бяха малко смешни. Единствената им надежда беше Бартез

еее GFreeman, това е Клаудия Шифър

Редактирано 6 юли 200619 г. от lpa (преглед на промените)

еее GFreeman, това е Клаудия Шифър

, чакай пак да погледна , сега и с другото око

А! Верно бе! Тя била! Е съжалявам, заслепила ме е красотата й!

П.П. Ама познах, че е немско

Открийте разликите:

Разликата между двете снимки е две години, ама и на двете господин РЕВалдо е в коренно различно от моето настроение

Редактирано 6 юли 200619 г. от Nonio (преглед на промените)

Да и това е голям успех за тях , като вземем в предвид това , че най-големия им успех е през далечната 1966 година и то 1/4 финал

Не съм съгласен. Мисля, че това им е второто класиране на полуфинал, като предишното е било с големия Еузебио в състава си.

Nonio и Еузебио е плакал тогава както Роналдо сега, но тъй или иначе е станал голям футболист. Мисля, че и Роналдо го чака светло бъдеще, стига да не отиде в "гробницата за футболисти" Реал!

Редактирано 7 юли 200619 г. от alex89_m (преглед на промените)

Много големи футболисти са леели сълзи след отпадане от световно първенство: Марадона , Р. Баджо , Боручага , Бекам .... и др . А още повече , че Роналдо е на 22 години - млад е , неопитен ....не мисля , че има нещо лошо в това

Редактирано 7 юли 200619 г. от ToBy (преглед на промените)

А какво става с този футболист - Серджо Консейсао? Последно го знаех, че беше титуляр в Интер, после остана резерва. А сега? Ей сега на мача ми припомниха за него, споменавайки головете му срещу Гермния на Евро2000.

Аз от самото начало се чудя какво става с него, не съм сигурен дали е в състава, но Сколари ме разочарова с някои негови решение, така че няма да се изненадам, ако е липсата му е по негова вина.

Клозе ми разказа играта, тва не бяха финтове, то не бяха петички. А роналдо както винаги е крайно неефективен, ужас, някой да го научи това момче как и кога да подава!

Поне един гол вкараха. Може би Гомеш трябваше да играе по-често.

A Koнсейсао бил подписал договор ноември 2005 с Лацио. Отново е там.

Редактирано 8 юли 200619 г. от GABRIELA (преглед на промените)

Много големи футболисти са леели сълзи след отпадане от световно първенство: Марадона , Р. Баджо , Боручага , Бекам .... и др . А още повече , че Роналдо е на 22 години - млад е , неопитен ....не мисля , че има нещо лошо в това

Само Ицата оставаше твърд като скала...

Стойчков беше цар на дузпите, нямаше равен, беше пълно ренде (в добрия смисъл), не трепваше. Мисля че има само една изпусната дузпа с/у Мексико, приятелски мач

GABRIELA, аз по постовете някаде споменах, че (сспоред мен) това беше най-голямата грешка на Сколари. Главата не ми го побира как ще държи Нуно Гомеш резерва, дори и рядко влизаше в игра. Но той решава и той си носи отговорността. За жалост го смятат за герой, а за мен определено направи много грешки.

Само Ицата оставаше твърд като скала...

Точно така !!

Ден преди официалното закриване на 18-ото Световно първенство по футбол, статистиците се опитаха да опровергаят някои твърдения, че Мондиал 2006 е преминал под знака на скуката, липсата на изненади и съдийските грешки. Агенция АП представи 25 любопитни случки, които ще останат в историята на Световния футбол.

1. Шведът Маркус Албек вкара гол номер 2000 на световните футболни финали в мача от група "В" между Швеция и Англия. Това беше първото попадение за шведите в тази среща. Гол номер 1000 пък е записан през 1978-а година и е дело на холандеца Роб Рензебринк.

2. Роналдо (Бразилия) вкара 15-ия си гол на този Мондиал и стана най-резултатният футболист на Световни първенства за всички времена. Той изпревари с едно попадение повече Герд Мюлер (Германия)

3. Швейцария се превърна в първият елиминиран отбор на Световни финали, който не е допускал гол във вратата си. Швейцарците напуснаха първенството след загуба при изпълнението на дузпи в мача с Украйна след 0:0 в редовното време и продълженията.

4. Португалецът Рикардо Перейра стана първият вратар, който спасява три дузпи при наказателните удари след края на продълженията. Той регистрира постижението на четвъртфинала с Англия.

5. Германия е единственият отбор, който четири пъти е достигал до изпълнение на дузпи на Световни първенства. Освен това те са спечелили и в четирите случая.

6. На 18 години и 357 дни Лионел Меси е 5-ият най-млад голмайстор в историята на Световните първенства. Той вкара за Аржентина в мача със Сърбия и Черна гора.

7. Яхя Голмохамади от Иран е петият най-възрастен голмайстор в историята на Световните първенства. На 36 години и 84 дни той се разписа срещу Мексико на 11-и юни.

8. В мача с Украйна вратарят и капитан на Тунис Али Бумнижел стана петият най-възрастен футболист, който е играл на Мондиал. В този ден той беше на 40 години и 71 дни.

9. Треньорът на Того Ото Пфистер (68 години и 211 дни) беше вторият най-възрастен треньор, който води тим на Световно първенство. Трети в тази класация излезе пък Луис Арагонес - треньорът на Испания, със своите 67 години и 334 дни.

10. С четири мача без допуснат гол на това Световно първенство вратарят на Франция Фабиен Бартез увеличи "сухите" си мачове на 10 и се изравни по този показател с англичанина Питър Шилтън. На Бартез обаче му предстои и финал тази нощ.

11. Равенството на четвъртфинала с Англия сложи край на поредицата от 11 треньорски победи на селекционера на Португалия Луис Фелипе Сколари. Непобедимостта на Сколари обаче с този мач се увеличи на 12 мача, а първото му поражение беше на полуфинала с Франция.

12. С четирите си победи в първите мачове Бразилия постави рекорд от 11 поредни победи на Световни първенства, като тази серия стартира от 2002-а година.

13. "Пътувайки" към финала, вратарят на Италия Джанлуиджи Буфон постигна 453 минути без допуснат гол. Това е пето най-добро постижение за вратар в историята на Мондиалите.

14. Орасио Елисондо от Аржентина е първият съдия, който е ръководил откриването и ще ръководи и финалната среща на Световно първенство. Той е и петият съдия след Бенито Арчундия от Мексико, който има пет мача на един Мондиал.

15. Арчундия стана първият съдия, който официално регистрира пети мач като главен арбитър в рамките на едно Световно първенство.

16. С 16 жълти и 4 червени картона срещата Португалия - Холандия на осминафиналите се превърна в мача с най-много картони на Светновно първенство.

17. Защитникът Кафу стана бразилският играч с най-много мачове на Световни първенства - 20. В същото време той е и играчът с най-много победи на Световно първенство - 16.

18. Гуус Хидинк е треньорът, който на това Световно първенство, класира трети различен отбор за втората фаза - Холандия (1998), Република Корея (2002) и Австралия (2006).

19. Бразилецът Карлос Алберто Парейра е първият треньор в историята на Световни първенства, който е извеждал своите футболисти срещу съперници от всичките 6 конфедерации на планетата.

20. Парейра изравни постижението на Бора Милутинович с участието си на пето Световно първенство.

21. Парейра отбеляза 20-ия си мач като треньор на Световно първенство, като по този начин се изравни с Марио Загало и Бора Милутинович. Тази класация се води от легендата на германския футбол - Хелмут Шьон, който има 25 мача на Световни първенства.

22. Осминафиналната среща между Испания и Франция е мач номер 700 в историята на Световните първенства по футбол.

23. Дузпите след края на продълженията на мача Швейцария - Украйна са с най-ниска резултатност в цялата история на Световното първенство. Швейцария пък е първият отбор, който не вкарва нито веднъж при наказателните удари.

24. 11-те гола на Италия до финала са реализирани от 10 футболисти. Такова постижение е първо след това на Франция през 1982-а година, но тогава "петлите" не достигат до мача за титлата.

25. средната посещаемост на мач в Германия е 52 500 зрители и е втора в историята на Световната купа. Все още си остава номер 1 като зрителски интерес Световното първенство през 1994-а година в САЩ, но там стадионите са с доста по-голям капацитет.

Световното първенство в цифри

1 - световен шампион

3 - мястото на Германия

11 - минутите на церемонията по закриването

64 - мача

99,987 - процента на продадените билети

265 - часа слънце по време на Мондиала

1 000 000 - фенове на "Fan Meile" в Берлин

2 000 000 - чуждестранни посетители на Мондиала

5 000 000 - продадени германски знамена

15 000 000 - души наблюдавали мачовете на публични места

20 000 000 - излишък в бюджета на Мондиала

1 000 000 000 - души ще гледат финала по телевизията

30 000 000 000 - телевизионна аудитория на целия Мондиал

Според един от френските телевизионни канали Матераци е обидил Зидан за алжирския му произход и го нарекъл "терорист". Именно това провокира реакцията на Зизу, който удари италианеца и получи червен картон в продълженията на финалния мач за световната купа.

Френските журналисти припомнят, че бащата на Зизу е от алжирското малцинство "кабили", чийто бунт за нормални права е бил потушен жестоко преди тридесет години. Кабилите обаче се считат за воини и до днес.

Обидата на национална основа както в Алжир, така и във Франция се счита за крайно жестоко оскърбление и това донякъде обяснява реакцията на френския капитан.

Ами злобата в очите на Зидан подсказваше, че Матераци е казал нещо доста обидно.

Въпреки това всекидневникът излиза със заглавие "Благодарим ти!" в знак на уважение и респект към огромния принос на Зидан към отбора. Французите не бяха сред фаворитите за финала, а съставът им търпеше доста критики за това, че е със значителна средна възраст.

Либерасион излиза със заглавие "Жестоко" на първа страница, а Льо Фигаро страда за "Разбитите мечти на Сините".

Водещият спортен всекидневник Л'Екип обаче се нахвърля срещу Зидан и определя постъпката му като "глупава".

"Зинедин, знаеш ли, най-трудното нещо тази сутрин не е да се опиташ да разбереш защо Сините, твоите Сини, загубиха финала на световното първенство, а да обясниш на на десетките милиони фенове по целия свят как можа да си позволиш да удариш с глава Марко Матераци 10 минути преди края на продълженията. Какво да кажем на децата си и на другите, за които ти се превърна в пример завинаги? Как можа това да се случи с човек като теб!", негодува в статията си редакторът Клод Друсен.

Вестникът критикува Зидан и за това, че след мача не излезе да вземе сребърния си медал и да каже няколко думи на съотборниците си, които подведе.

Самите футболисти отказаха да коментират с какви думи Матераци е провокирал Зидан и показаха респект към невероятния принос на капитана за класирането.

"Всичко, което искам да кажа на Зизу и смятам, че цяла Франция и целият футболен свят трябва да го каже също, е "Благодаря!" Благодаря и това е", отсече нападателят Тиери Анри.

"Да завършиш кариерата си на финал на световно първенство. Че не си спечелил не накърнява нищо. Напротив, трябва да му благодарим, защото, ако не се беше върнал в националния отбор, нямаше да стигнем толкова далече", каза защитникът Вили Саньол.

Всички говорят за Зидан

Зинедин Зидан беше този, който първи разкри тайното мото на френския национален отбор: Всички трябва да умрем заедно. В неделя вечер Зидан първи от французите се предаде, след като предпочете личната саморазправа пред борбата за втора световна титла за Франция.

Какво предизвика гнева на Зидан, който блъсна с глава Марко Матераци 10 минути преди края на продълженията на финала, засега остава загадка. Факт е обаче, че Зидан завърши забележителната си кариера с червен картон вместо със световната титла.

Днес велекият французин бе избран за най-добър играч на световното първенство, но това едва ли е утеха за французите.

"Колко тъжно, че голям играч като него приключи кариерата си с червен картон, след като игра страхотно във всички мачове на световното първенство", коментира френският селекционер Раймон Доменек.

Именно Доменек убеди Зидан да продължи да играе за Франция и изгради отбора около големия полузащитник.

"Хубаво би било Зидан да получи овации от публиката 5 минути преди края, вместо това. И той, и всички ние сме тъжни от този край", каза още Доменек.

Французите обвиниха Марко Матераци за провокацията му към Зидан.

"Когато видях това, ми се прииска да размажа лицето на Матераци. Изгонването на Зидан не отслаби нашата сила, напротив, искахме още по-силно победата", каза защитникът Уилям Галас.

Давид Трезеге, който пропусна решителната дузпа за Франция, също защити Зидан, като каза, че неговата постъпка е провокирана от отвратително оскърбление.

"Той може да напусне футбола с висока вдигната глава. Другият (Матераци), макар и световен шампион, не може. Защото има по-важни неща в живота от футбола", каза Трезеге.

Зинедин Зидан засега отказа да коментира каквото и да било след мача.

Дори и италианците не проумяват какво предизвика Зидан да прояви подобна бруталност.

"Наистина е странен начинът, по който той завърши кариерата си", каза селекционерът на Италия Марчело Липи.

Андреа Пирло, избран за играч на финала, заяви, че тази постъпка е нетипична за характера на Зидан.

"Той удари Матераци инстинктивно. Може би е бил нервен или уморен. Въпреки това, Зидан си остава голям шампион", каза Пирло.

Марко Матераци бе не по-малко търсен събеседник след финала от Зинедин Зидан. Матераци обаче не пожела да разкрие пред журналистите какво е казал на французина, за да предизвика неговата реакция.

"Чао, чао момчета", извика Матераци и се измъкна от тълпата репортери.

Италианските футболисти започнаха да протестират и да искат намеса от рефера и неговите помощници. Те обаче не повлияха за решението на главния съдия. Четвъртият съдия бе този, който информира рефера за случилото се.

Наставникът на "петлите" Раймон Доменек се оплака, че за първи път е използван видеозапис за разрешаване на сложната ситуация. Според него именно четвъртият съдия е направил това и е посъветвал рефера.

Говорителят на ФИФА Андреас Херен обаче отрече подобно нещо.

"Четвъртият съдия Луис Медина Канталехо е видял инцидента на живо. Той е видял какво точно е станало още на момента и е информирал незабавно главния съдия чрез системата за комуникации. След това реферът изгони Зидан", каза Херен.

Истината лъсна под пудрата и силикона

Италиански фен се къпе във фонтан в центъра на Рим след спечелването на световната титла

В този вид световните първенства по футбол умират бавно, но сигурно

Едва ли някой ще се наеме да спори, че отминалото световно първенство бе сред най-скучните в историята. Въпреки големите усилия, огромната рекламна кампания и опитите всичко да изглежда розово. Просто нямаше голям футбол. Нямаше незабравими мачове, нямаше спиращи дъха моменти, нямаше дори нови звезди, които да изгреят точно по време на мондиала. Напротив. Имаше застаряващи такива, които след края му са вече част от историята. Първенството приличаше на стара и поувяхнала дама, за която са положени неимоверни усилия да изглежда все така млада и апетитна. Но въпреки лифтинга, липосукцията и силикона истината остана на бял свят. Дамата е състарена и вече не я бива. Независимо от услужливите ухажори, които се навъртат около нея повече за да й поддържат реномето, отколкото защото реално искат нещо от нея. Все пак дамата световен футбол все още не се е преселила в по-добрия свят. Все още може да се съживи, да бъде опреснена. Как? Например след внимателно вглеждане в

броя на квотите за отделните континенти

Четирите места и половина, които се падат на Азия, са направо грях. Видяхме чудесно какво могат "колоси" като Саудитска Aрабия и Иран, дори и Япония. Петте квоти на Африка май също й дойдоха твърде много. Нито един от отборите от Черния континент не предложи нищо особено на този шампионат въпреки неистовите опити на подопечните на Блатер, които се скъсаха да ги хвалят по никому неизвестни причини. Дори единственият тим, прескочил във фазата на елиминациите, този на Гана, беше толкова далеч от истината, че мързеливите бразилци ги победиха, без дори да намокрят фланелките. Да, следващият шампионат ще е в ЮАР и там несъмнено ни чака продължение на сапунката "В Африка футболът е страхотен", която от известно време шефовете на световната централа играят с нарастващо настървение. Само че истината е съвсем друга. Тамошните футболисти може и да са номер едно като физика, но тази игра не опира само до това. И да се чака някакъв подвиг от отбори, които са почти неграмотни тактически и психически, е направо невежество. Всичко казано дотук в никакъв случай няма да промени разпределението на квотите по континенти, но води до ясен извод. В тази игра има две места, където се ражда всичко. Това са добрата стара Европа и непресъхващият извор на таланти Южна Америка. Другото е просто пълнеж. И колкото по-малък е той, толкова по-добре за футбола. Което пък ни води към следващото - 32 отбора на финалите? Не са ли множко? Със сигурност не са, поне що се отнася до домакините на финалите, спонсорите, телевизиите и всички онези, които успяват по някакъв начин да се закачат на благодатното клонче на световното първенство. Клонче, от което валят пари. При това много. Така че за тях 32 отбора са си екстра. Никой обаче не пита нито запалянковците, нито футболистите. Едва ли феновете умират от желание да гледат мачове като Коста Рика - Еквадор или Того - Корея. Но няма как. Едва ли и на играчите им е приятно да се бъхтят цял месец,

след като са изиграли 60-ина мача

с клубните си отбори и са вече на върха на силите си. Нищо чудно, че при това положение в Германия не видяхме много голове. Всички гледаха по-скоро да не получат, отколкото да вкарат. Звездите бяха свършили въздуха и ефектните изпълнения се броят на пръсти. Още повече че мачовете с националните отбори отдавна са загубили онзи смисъл, който имаха по време на романтичната ера на играта. Милионерите с бутонки на краката са вече печени бизнесмени, които много добре си правят сметката. Как и за какво да се изразходват. И най-вече срещу колко. Сигурен съм, че сега организаторите на световното ще отчетат рекордни приходи, рекорден зрителски интерес, рекордно покачване на имиджа на играта и прочие. Но никак не съм сигурен, че страстните привърженици на футбола са останали доволни от видяното. Нито пък, че благодарение точно на този шампионат голяма част от малките деца са се превърнали в безгранично привързани към играта фенове. А без тях бъдещето не изглежда чак толкова розово, колкото ни го описват.

Витомир Саръиванов

GABRIELA, аз по постовете някаде споменах, че (сспоред мен) това беше най-голямата грешка на Сколари. Главата не ми го побира как ще държи Нуно Гомеш резерва, дори и рядко влизаше в игра. Но той решава и той си носи отговорността. За жалост го смятат за герой, а за мен определено направи много грешки.

имаше лоша контузия и явно не е бил на достатъчно добро ниво в подготовката

иначе добър завършек на първенството, Матераци трябва паметник да му издигнат в Милано

имаше лоша контузия и явно не е бил на достатъчно добро ниво в подготовката

иначе добър завършек на първенството, Матераци трябва паметник да му издигнат в Милано

Еми да прав си !!! Вкара Изравнителния гол , вкара си и дузпата , а пък на всичкото отгоре тои бе причината Зизу да напусне играта!