преди 6 минути, Белгиеца написа:

Рожден ден3.06.1868

ти си мъртвец значи

Напротив, дълголетник съм.

Нещо друго ще питаш ли?

преди 12 часа, _ramus_ написа:

Познанието е акт на съвсем нови по отношение на "историческото време", невронни дялове. Това ги прави твърде неустойчиви, защото им се налага да се противопоставят на хилядолетни инерции и природно-зададени атавизми. Но ПОЗНАНИЕТО може да ви промени... и да ви отнеме някои много изгодни и удобни версии на представи и първоначални програми от тия - дето заради тях вие си представяте че сте "тази", която наричате "АЗ". Това е големият въпрос - този за "ЦЕНАТА" на удобството и ползата от природно-зададеното... И ... самотата... - но това е вече друга тема.

Браво ! Чел си ме внимателно и бавно си асимилирал. Знаех си, че ме четеш задълбочено. 

преди 3 минути, Inana.. написа:

Знаех си

форумните актьори с много никове и лица - все са много знаещи. Това е стандарт и норма, а ти си просто поредното повторение, чрез поредния ник, с поредната картинка, минаваща за 'аватар'.

Аз винаги чета внимателно и задълбочено. За всичко съм така. Разчитам на това в главата ми, а не на това между краката и сърбежите които то предизвиква на много фантазьори.

Имаш да чакаш... "да ти се отворят вратите"( за които написа). Дори и в това - пак чакаш нещо си - да стане чудото, като на Коледа. С тия детски приказки от неизживяно детство, предсавени като послания към недоучените и невежите...  от теб - говорителката на гласа на вселенското ДНК...

И така - докато си в очакване на емоционалния и чувствен блян, съставен като гарнитура на физическия сърбеж... между другото да посъветваш невежите с мъдростите на вселената. И тук-там за тия, дето се хващат на фантазните игри по форуми и сайтове за запознанства. Че сърбежите не са само физически... а психичните са далеч по-значими и си напират... А в играта винаги е нужно и огледало - да "връща" сенките, щото избледняват и са нужни стимулни дозички... 

А пълнежа отвътре... като липсва и напира към фантазното... Но фантазното поражда само изживяване, което ражда химери, а не пълнеж. И така ще си стои незапълнено - като утробата, която напира да се запълни и си издава своя зов...

преди 11 минути, _ramus_ написа:

 Разчитам на това в главата ми, а не на това между краката и сърбежите които то предизвиква на много фантазьори.

Чудя се дали да ти отговоря на това...

преди 14 минути, _ramus_ написа:

форумните актьори с много никове и лица - все са много знаещи. Това е стандарт и норма, а ти си просто поредното повторение, чрез поредния ник, с поредната картинка, минаваща за 'аватар'.

Аз винаги чета внимателно и задълбочено. За всичко съм така. Разчитам на това в главата ми, а не на това между краката и сърбежите които то предизвиква на много фантазьори.

Имаш да чакаш... "да ти се отворят вратите"( за които написа). Дори и в това - пак чакаш нещо си - да стане чудото, като на Коледа. С тия детски приказки от неизживяно детство, предсавени като послания към недоучените и невежите...  от теб - говорителката на гласа на вселенското ДНК...

И така - докато си в очакване на емоционалния и чувствен блян, съставен като гарнитура на физическия сърбеж... между другото да посъветваш невежите с мъдростите на вселената. И тук-там за тия, дето се хващат на фантазните игри по форуми и сайтове за запознанства. Че сърбежите не са само физически... а психичните са далеч по-значими и си напират... А в играта винаги е нужно и огледало - да "връща" сенките, щото избледняват и са нужни стимулни дозички... 

А пълнежа отвътре... като липсва и напира към фантазното... Но фантазното поражда само изживяване, което ражда химери, а не пълнеж. И така ще си стои незапълнено - като утробата, която напира да се запълни и си издава своя зов...

Научил си се да пишеш еротично ..Браво !  И на това съм те научила .. Доволна съм .. Най-добрият ми последовател ! Гордея се с теб искрено. 

Повтаряш... отново и отново. Скука... Язък за мита за ДНК-то. Много услужливо замлъква вселенското "говорене" и ролята му да е защитна черупка. И като секне тая роля... и остава ... повторенията... отново и отново. както копнежите. 

преди 19 часа, _ramus_ написа:

защо е повторението на това клише - някой да се замислил, като че авторката е единствената която може да мисли и тя реализира някакъв божествен уникален творчески акт... И? - какво - алелуйа или еврика ...?

Този "повик за мислене" на фона на представния контраст - хората повтарящи общоприети тривиалности - твърде напомня на хрумването на пещерняка да погледне към небето с любопитство. Но отдавна света не живее сред пещери, въпреки че толкова много хора си продължават битието "както тогава". Естесвтвената склонност към бързи лесни обяснения, ги свежда да са повърхностни и някъде около пещерите са се зародили и митовете и религиите. Би трябвало, принципно, оттогава да са се случили достатъчно натрупвания... но уви. Понеже ученето явно не е лесна работа, се предпочита да се "мисли" непосредствено и на ниво квото виждам, чувам, усещам и емоционирам...

та... замислянето - без основания, осмислена синтезирана информация от натрупвания - е подвеждащо. За справка и пример - темата за плоската земя, в която няколко "умника" го играят на най-мислещите същества на вселената, но твърде първобитни...

Съмненията са нещо чудесно, и са чудесен рационален похват, но те са инструмент - за оня, който умее да си служи с него. За който не може - зацикля. СЪМНЕНИЕТО е чудесно да сработва на първа фаза от замислянето, но натрупването би било чудесно ако се продължи с образованието и ученето, защото чрез тях е възможно да се стигне до нужното натрупване и замислянето да не е на "пещерна основа", а да е актуална на днешното съвремие. Всъщност , информацията за такова натрупване е налична и без да е нужно академично заведение. Но са единици сред милиони тия, дето са толкова лично организирани, за да реализират самостоятелно образоване до степен на "преден фронт на познанието". Случвало се е... но е по-скоро в рамките на изключението.

Разбира се, че споделям как твърде много хора отказват да мислят... Но то... "мисленето"... не е лесна работа. А всеки му се иска да се изживее на индивид... но за същото не се иска само да ти хрумне да се замисляш от време на време...

==============

Та - "тази каша" не генерира каквото и да е. Явленията "мен, мислите, чувствата, характерът" (като сте подминали "паметта" )  не ги генерира мозъка... Така ви изглежда на “прима виста” което е естествена склонност сред всички опити за "първоначалните замисляния". Ако наистина ви интересува какво означава да се "замислите" точно това е посоката в която научния консенсус е твърде нестабилен, макар да е извървян сериозен път през неизвестното и да са реализирани много открития... Демек - имате възможност за изява, но само ако сте сериозна. Защото тази робинзоновска роля на "размислителка" е главно за пред огледалото, в пиесата "Аз и Малкия принц"...

И нещо друго. Наличен е прост пример (макар и малко първобитен) - за това че кислородът изменя мозъчните процеси, както и че за да се самосъхрани възможно по-дълго, изключват множество дялове, като други се объркват. Примерът е в една игра, която играехме като деца - щото детското любопитство и безотговорност са колкото вселената Та в тази игра, без да имаме никаква идея как и какво се случва точно, си доставяхме "изгубване на съзнание" чрез намаляване на притока на кръв (респективно кислородна недостатъчност)... Има няколко варианта, изключително прости - ще ви ги напиша ако сте любопитна. Риска е минимален, но винаги е наличен - теоретично...

Но има и друг вариант - за пример. Т.н. явление ПНЕВМОКАТАРЗИС - се достига с дихателна техника чрез която се изменя състоянието на съзнание. При нея нямате никакъв риск, а и ефектите са главно емоционално-разтоварващи (поне при по-голямата част от практикуващите го)

И нещо друго - припомнете си че без мозък - вас ви няма. Дали има нещо оттатък умирането на тялото - това няма как да се докаже, но рационално се приема че "е краят"... Докато не са налични обективни и проверими доказателства за обратното. Защо е така 'суховато', защо да не отпуснем волята на фантазното, желаното, на приказното - защото чрез същото се генерират заблуди, а не познание. Познанието, докато стане познание... е нужно да се заобиколят огромен брой възможности за самозаблуда. Заради това са съставени сбор от правила, условия, изисквания и трикове с които да се отсява кое е фантазно и кое е реално. Разбира се че това също не е с абсолютен характер и възможността за заблуда остава... но се намалява рязко възможността за подвеждане и грешки. Ако вие имате сериозни идеи - това е поле за безкрайна изява, особено ако ви се намира от "по-особено сиво вещество", пък било то и "сива каша".

Но нещо много важно - личните изживявания... не са мост към обективната реалност. Настроенията, емоционирането и непрекъснатата склонност към чувственост - не са извор на познание. Те стават такъв когато самите те станат обект на изучаването, но с чувства и изживявания никой нищо не е опознал. Така, че това не е адекватна посока на разгръщане по отношение на ПОЗНАНИЕТО. 

Познанието е акт на съвсем нови по отношение на "историческото време", невронни дялове. Това ги прави твърде неустойчиви, защото им се налага да се противопоставят на хилядолетни инерции и природно-зададени атавизми. Но ПОЗНАНИЕТО може да ви промени... и да ви отнеме някои много изгодни и удобни версии на представи и първоначални програми от тия - дето заради тях вие си представяте че сте "тази", която наричате "АЗ". Това е големият въпрос - този за "ЦЕНАТА" на удобството и ползата от природно-зададеното... И ... самотата... - но това е вече друга тема.

 

На мен не ми изглежда, че мозъкът генерира нещо. Напротив, Точно това което ВИЕ казвате съм го написала: мозъкът “не генерира каквото и да е”. 

Но за дихателните практики, имам само бегли познания за източните учения и нямам интерес да се запознавам по-подробно. Чела съм, че дихателните практики не са подходящи за поне половината хора от бялата раса. Нямам никакъв личен опит. Не че ги отричам. Но щом вие имате опит, практикувате ги, много бих се радвала ако споделите тези които вие смятате за най-подходящи за начинаещи. 

преди 9 часа, Inana.. написа:

Научил си се да пишеш еротично ..Браво !  И на това съм те научила .. Доволна съм .. Най-добрият ми последовател ! Гордея се с теб искрено. 

Нови и нови превъплъщения...

Когато обличате нова дреха, защо не съблечете старата!
И защо изпитвате нужда да се разкриете?

Въпреки че, никой не може да се скрие напълно, колкото и да се превъплъщава в нови никове.


 

преди 5 часа, Гретел написа:

много бих се радвала ако споделите тези които вие смятате за най-подходящи за начинаещи. 

1. темата не е за това.

2. Аз съм директен човек и ще карам директно - за сериозните неща в живота това "да зарадвам някого" не е мотив за каквото и да е. За сериозните неща в живота - идеалите на социалната матрица отиват на заден план, защото индивидуалната отговорност остава единствена. Поради същото една от "цените" е отпадането на всички преживяващи, емоциониращи и чувствени наградни наслади - да са приоритетни, определящи. Това не е лесна работа - за да се стигне до такова "вътрешно психично преразпределение". Освен емоционалната и чувствена "загуба" като приоритет, са нужни и други изменения - със заучените матрични идеали - като колективни, семейни ценности и много от ролята на първосигналните инстинктивизми...

В този смисъл - практикуването на техники за индивидуално развитие (една от които са дихателните практики) не е работа за матрични хора с висока степен на чувственост и неустойчива емоционалност. В стремежа си същите да намерят "покой" привиждат в някои индивидуални практики "лекарство" за кризите си, пренебрегвайки останалите... "условия" и "цена"...Това е масова обществена илюзия и си позволявам да ползвам моментната възможност да напиша тия редове.

3. въз основа на т.2 - няма как да поема отговорност аз 'да смятам кое е подходящо за начинаещи' като споделям кое съм открил да е подходящо за мен.

Индивидуалното развитие не е групово занимание, независимо че по него се случва да се обменя опит между сходни или резонансни Пътуващи в тази посока. Пътя по него се върви от сам човек, чрез търсене, проби, грешки, падане и ставане. Поемат се рискове, губят се,. залага се цена за... понякога "най-важните неща" в живота. Понякога цената е собствения си живот... Няма правила, няма рецепти, няма асфалтови магистрали и идеологически влакове, няма сборни групи, няма щастливи "споделяния"...

Съществуват и някои форми на колективно "начало" - поне на етапи в които начално потегля "трансформацията" - от колективна личност към самостоятелен и самоотговорен индивид. Проблемите и отговорностите са сложни, залитанията по идеологически посоки - огромни... Това е положението - без никакви розови приказни очила. 

Заради това - в контекста на написаното - твърде много фантазьори се изживяват на много светнати... ама "чакали чрез секса и чувствеността" да им се "отворили вратите към опитността и мъдростта" - като последните са върховен синтез от огромни и сложни наслагвания от извървян път и неговото осмисляне от Пътуващ... Та така - докато си посексят и покефят - да им светне за "големите работи"...

В тази връзка е и темата - съвсем по детски, въоръжени с идеологични и приказни готови представности, някой си, имал мнение за "смъртта". И дори - много светнати, щото имали "лични преживявания". Преживявания без участие на тялото са налице при всяко сънуване ... И... нищо.

Защото никои думи вече не носят отговорността на Пишещия ги... Заради това виртуалът се е превърнал в бунище за фантазии и Бленуващи.

преди 5 часа, _ramus_ написа:

1. темата не е за това.

2. Аз съм директен човек и ще карам директно - за сериозните неща в живота това "да зарадвам някого" не е мотив за каквото и да е. За сериозните неща в живота - идеалите на социалната матрица отиват на заден план, защото индивидуалната отговорност остава единствена. Поради същото една от "цените" е отпадането на всички преживяващи, емоциониращи и чувствени наградни наслади - да са приоритетни, определящи. Това не е лесна работа - за да се стигне до такова "вътрешно психично преразпределение". Освен емоционалната и чувствена "загуба" като приоритет, са нужни и други изменения - със заучените матрични идеали - като колективни, семейни ценности и много от ролята на първосигналните инстинктивизми...

В този смисъл - практикуването на техники за индивидуално развитие (една от които са дихателните практики) не е работа за матрични хора с висока степен на чувственост и неустойчива емоционалност. В стремежа си същите да намерят "покой" привиждат в някои индивидуални практики "лекарство" за кризите си, пренебрегвайки останалите... "условия" и "цена"...Това е масова обществена илюзия и си позволявам да ползвам моментната възможност да напиша тия редове.

3. въз основа на т.2 - няма как да поема отговорност аз 'да смятам кое е подходящо за начинаещи' като споделям кое съм открил да е подходящо за мен.

Индивидуалното развитие не е групово занимание, независимо че по него се случва да се обменя опит между сходни или резонансни Пътуващи в тази посока. Пътя по него се върви от сам човек, чрез търсене, проби, грешки, падане и ставане. Поемат се рискове, губят се,. залага се цена за... понякога "най-важните неща" в живота. Понякога цената е собствения си живот... Няма правила, няма рецепти, няма асфалтови магистрали и идеологически влакове, няма сборни групи, няма щастливи "споделяния"...

Съществуват и някои форми на колективно "начало" - поне на етапи в които начално потегля "трансформацията" - от колективна личност към самостоятелен и самоотговорен индивид. Проблемите и отговорностите са сложни, залитанията по идеологически посоки - огромни... Това е положението - без никакви розови приказни очила. 

Заради това - в контекста на написаното - твърде много фантазьори се изживяват на много светнати... ама "чакали чрез секса и чувствеността" да им се "отворили вратите към опитността и мъдростта" - като последните са върховен синтез от огромни и сложни наслагвания от извървян път и неговото осмисляне от Пътуващ... Та така - докато си посексят и покефят - да им светне за "големите работи"...

В тази връзка е и темата - съвсем по детски, въоръжени с идеологични и приказни готови представности, някой си, имал мнение за "смъртта". И дори - много светнати, щото имали "лични преживявания". Преживявания без участие на тялото са налице при всяко сънуване ... И... нищо.

Защото никои думи вече не носят отговорността на Пишещия ги... Заради това виртуалът се е превърнал в бунище за фантазии и Бленуващи.

 

Добре, разбрах.

преди 8 часа, Aumi написа:

Нови и нови превъплъщения...

Когато обличате нова дреха, защо не съблечете старата!
И защо изпитвате нужда да се разкриете?

Въпреки че, никой не може да се скрие напълно, колкото и да се превъплъщава в нови никове.


 

Разбира се че може да се скрие напълно. Предишния ви въпрос- защо всъщност не го прави, е доста по- добър, но предполага размисъл... а това ви затруднява- признайте си. както ви затруднява да признаете, че парче месо ви доставя много по- голямо удоволствие, от цяла долина с трева.

на 24.01.2019 г. в 3:22, Anjel Dimitrov написа:

 

Какво по точно те интересува?

 

 

Още тръпна в очакване...

преди 1 час, Anjel Dimitrov написа:

...

Дал съм линк за ,,До отвъдното и обратно",там има написано(малко ,но основно като отговор за твоите въпроси) и ще пиша още една книга,самоче подробно с описание ,,какво може да следва след смъртта?" и за какво всъщност се бъхтя и за какво ще е добре и вие да се бъхтите.

заглавието е като пътеписа на Алеко "До Чикаго и назад".

Проблемът е не Какво? може да следва, а ако не е така няма да има как да се върнем, за да ти обясним, че грешиш.