на 5/1/2017 в 15:00, Гост написа:

На 32 години съм, през март навършвам 33. Никога не съм била с мъж. Сигурно звучи смешно. Само че съм с увреждания. Откакто загуби слуха си, когато бях на 5 години, се чудя защо хората виждам в мен само уврежданията ми, а не виждат душата ми. Чудя се защо външният вид, силикона, тоновете ярък грим, лекото поведение и леките жени са толкова привлекателни за мъжете. Защото са леснодостъпни и не им трябва много, за да си легнат с някого? Защото са здрави? Защото са красиви, макар че силиконената красота докарва рак на гърдата? Нима само външността е важна? Нима душата и интелекта не са от значение? Нима мъжете предпочитат глупави жени? Или смятате, че хора като мен не могат да обичат?

От години си блъскам главата над тези въпроси. Иска ми се да знам кога хората ще си променят мнението за хората като нас. Не, не желая да бъда с някой като мен. Веднъж харесвах такова момче и резултатът бе, че той напълно не чува, учил е цял живот в специално училище и няма моя богат речник, трябваше да бъда ходещ тълковен речник. Не, благодаря. Искам да се чувствам нормален човек, искам да мога да си говоря с някого за музика, песни, за история, за астрономия, някого, с когото да танцувам, който да вижда в мен човешко същество а не Квазимодо. Но и не желая да бъда с някой идиот. Може би имам високи изисквания, но смятам, че имам право на това.Все пак не съм учила 12 години,  за да отиде образованието ми на вятъра.

Защо, по дяволите, сексът и любовта трябва да са недостъпни за хората с увреждания? Докога ще ни възприемате като извънземни? Не си търся приятел, а отговори на въпроси. Не мисля, че мога отново да се влюбя. Бих могла да се влюбя само в някой чаровник с магнетичен поглед, добър, образован............което значи никога. Такива обикновено ги лапват фенките на Николета.

Но пък  замисляте ли се като общество такива хора като мен как страдат и как самотата води до здравословни проблеми при тях? Щом не ни искате в обществото си, защо ни залъгвате с обещания за интеграция и нормален живот, след като обществото не ни ще? Може ли да не сте толкова лицемерни? Да не давате напразни надежди? Всяко момиче с увреждане мечтае да се влюби и да бъде булка. На малцина им се случва. Аз съм от самотното мнозинство.

Общество често ни кара да изтъкваме повече отрицателните страни на един човек вместо добродетелите му.
Първото нещо, което трябва да направите, е да работите върху това да оценявате себе си и да не се смятате за по-малък поради някакъв недостатък, който може да имате. Познавам много хора, които биха могли да подчертаят своите положителни страни, а не отрицателните.
Начинът, по който виждаме себе си, е начинът, по който обществото ни възприема, така че ви каня да опишете себе си не като започнете с недостатъците, които имате, а с качествата, които носят положителни точки в живота ви.

на 16.02.2022 г. в 0:00, троянскикон написа:

Начинът, по който виждаме себе си, е начинът, по който обществото ни възприема, така че ви каня да опишете себе си не като започнете с недостатъците, които имате, а с качествата, които носят положителни точки в живота ви.

Не е така. Начина по който обществото гледа на хората с увреждания формират в човек който е неравностоен с нормалните мисълта, че са самотни, а от там да изтъкват своите недостатъци, за да ги забележат и им обърнат внимание.

Порочността идва от обществото!!! Виж до колко негативизъм има сред сегашното ни общество?! Т.е. до колко негативното е модно ... и до колко даден човек с увреждане не се е поддал на модата.  

Друг е въпроса, че тези увреждания могат да са вродени или вторично причинени било то от глупостта на индивида или глупостта на някой нормален.

Навремето в оня не до там възлюбен строй от някои нещата бяха регламентирани, т.е. Държавата изграждаше центрове за хора с увреждане и именно там те реализираха своите положителни качества ("точки" ...  ) и определено не се чувстваха самотни.Що се касае за секса, хм, това вече е твърде интимно и определено не би следвало да се разисква свободно, не защото е тема табу, а защото всеки сам трябва да осъзнае до колко физиологията му позволява воденето на полов живот.  

“На 37 години съм, през март навършвам 38. Никога не съм била с мъж.”

Поправка

Темата трябва да е актуална…

Искам да се оплача от семейството си и  особено сестра ми. Не обичам да тая всичко в себе си, не искам така да си докарам сериозна болест.

Като цяло семейството ми е ужасно. Писала съм го и преди,но никой не ми вярва - третират ме като дете, не като възрастен, не вярват, че имам душа, чувства, мисли, желания......

Сестра ми е особено гадна. Значи, съвсем случайно разбрах, че у тях има някакви проблеми, ама не ще да ми каже нищо. Не само това, ами иначе си позволява мен да ме нравоучителства на тема морал! А самата тя доста се е променила. Почна да участва по маратони,  изведнъж заобикнала природата  и хукнала да бере череши, пък преди фермерстваше само във "Фармвил", носи блузка с влюбени бухалчета, и изобщо живота си живее, но мен поучава, както и племенницата. Нарича я "невъзпитана" и "неблагодарна", дразни се какъв език има, при положение, че живеят в София - град, който вече си е същински cin sity  откъм морал.  Но най - дразнещото нещо за мен е, че се оказва, че има профил тук и ми следи нещата и явно по нейна вина съм останала без предишния си профил...............

Истински ме е яд! Значи за нея морала не важи, иначе мен високопарно ще ме поучава! Да не говорим колко ми е дразнещо да я виждам щастлива - защото на мен не ми се позволява да бъда щастлива и нормална. Вкъщи ми вдигат скандали за желанието ми да нося романтични блузи с голи рамене, проститутски били, а аз съм на 38 години.

Не само това, не им пука, че съм нещастна и си нямам приятел, че имам нужда от секс и любов и липсата им ми се отразява зле.

После приказвайте да не съм изтъквала здравословните ми проблеми............. След като нашите и цялото общество ги изтъкват.

Не е честно просто! Трябваше аз да съм щастлива, аз да съм човекът с хубавите снимки и парадиращ със щастието си във фейсбук, аз трябваше да нося хубави дрехи...............

Но не. Мен нарочно ме хвърлят в депресия, та да се тъпча като прасе и да качвам килограми................. та да се депресирам още повече..................

На 38 години съм  и не знам какво е щастие, по вина на цялото общество. Принудена съм да стоя и да чакам, просто защото в този град няма и един подходящ човек за мен, всички са вече заети!

Да, обществото ми е длъжно, след като се държи така! Трябва да има поне един човек за мен! И той да не е някой идиот!

Аз поне не бих тръгнала да нравоучителствам  като свръх моралната ми сестра!

Опитвах се да се боря с предразсъдъците срещу хората с увреждания и не става. И после защо съм била агресивна. А вие кога ще отстъпите от нацистките си псевдонаучни възгледи за хората с увреждания?

 

Толкова ли много искам - само един човек за мен? Само един!

преди 15 минути, Anneliese написа:

Не е честно просто! Трябваше аз да съм щастлива, аз да съм човекът с хубавите снимки и парадиращ със щастието си във фейсбук, аз трябваше да нося хубави дрехи.........

 неравенството води  до завист

а иначе щом не правиш фелацио

 малка си за секс  и не заслужаваш 

 един човек за теб

Има неща, които изобщо не бих правила,защото са ми под достойнството!

А сестра ми пък е много достоен човек - от малка само ме поучава, а тя самата е невероятната лицемерка и егоистка!

Като бяхме малки, все повтаряше, че детската стая и всичко в нея било нейно и нищо не било мое. Към един момент, понеже имахме едни големи декоративни възглавници към леглото, като тухли, та си бяхме разделили стаята и си имахме наша берлинска стена.

За първата ми осъзната Коледа ми подариха кукла без коса и много дрешки, а на нея - разкошна кукла с хубава коса и много дрехи. Драма направи, фотографът искаше да ме снима с куклата, а сестра ми се мръщи. Пък аз изобщо не съм я пипала, тя не ми я даваше.

Като бяхме вече и двете ученички, тя веднъж си беше купила много хубав таен дневник, а аз не можах да си намеря никъде същия.

Не искаше да ме учи на английски език.

За другарската ми вечер мама ми даде да облека нейна жилетка и ми даде нейно колие (защото нямах свои бижута), и сестра ми като разбра, истеряса и отказа да ги носи повече.

Като бях гимназистка, веднъж си намерих една страхотна червена блуза със черно сърце. Сестра ми веднага си я присвои, разшири я и вече не можех да я нося. Пак така ми сви един готин бял колан с надпис LOVE.

Като си купих за 9 клас в гимназията, хубави тетрадки от София (бях се прибрала за почивните дни и ги показах на сестра ми), и тя веднага ми поиска няколко! Казах и да си купи, тези са мои и баба ми ги е купувала за мен!

Постоянно ми се подиграва, че не мога да смятам и да си връзвам връзките на обувките.

Не ми позволи да се гордея с племенницата си и да качвам нейни снимки при важни събития, да се гордея с нея.

Позволява си да ме нравоучителства, а сега самата тя не е от най - моралните!

Е, идва ми в повече!

на 11.07.2022 г. в 16:28, Banesc написа:

 малка си за секс

ти си още по-малко

на 11.07.2022 г. в 17:14, Anneliese написа:

Има неща, които изобщо не бих правила,защото са ми под достойнството!

А сестра ми пък е много достоен човек - от малка само ме поучава, а тя самата е невероятната лицемерка и егоистка!

Като бяхме малки, все повтаряше, че детската стая и всичко в нея било нейно и нищо не било мое. Към един момент, понеже имахме едни големи декоративни възглавници към леглото, като тухли, та си бяхме разделили стаята и си имахме наша берлинска стена.

За първата ми осъзната Коледа ми подариха кукла без коса и много дрешки, а на нея - разкошна кукла с хубава коса и много дрехи. Драма направи, фотографът искаше да ме снима с куклата, а сестра ми се мръщи. Пък аз изобщо не съм я пипала, тя не ми я даваше.

Като бяхме вече и двете ученички, тя веднъж си беше купила много хубав таен дневник, а аз не можах да си намеря никъде същия.

Не искаше да ме учи на английски език.

За другарската ми вечер мама ми даде да облека нейна жилетка и ми даде нейно колие (защото нямах свои бижута), и сестра ми като разбра, истеряса и отказа да ги носи повече.

Като бях гимназистка, веднъж си намерих една страхотна червена блуза със черно сърце. Сестра ми веднага си я присвои, разшири я и вече не можех да я нося. Пак така ми сви един готин бял колан с надпис LOVE.

Като си купих за 9 клас в гимназията, хубави тетрадки от София (бях се прибрала за почивните дни и ги показах на сестра ми), и тя веднага ми поиска няколко! Казах и да си купи, тези са мои и баба ми ги е купувала за мен!

Постоянно ми се подиграва, че не мога да смятам и да си връзвам връзките на обувките.

Не ми позволи да се гордея с племенницата си и да качвам нейни снимки при важни събития, да се гордея с нея.

Позволява си да ме нравоучителства, а сега самата тя не е от най - моралните!

Е, идва ми в повече!

битовизми казваш

това че прави фелацио

не  значи че не е морална и е под достойнството и 

а мен сестра ми ме гонеше с нож като бях малък  а аз и режех дрехите с ножица  да са модерни 

на 11.07.2022 г. в 16:10, Anneliese написа:

 

Толкова ли много искам - само един човек за мен? Само един!

Само с мяу мяу по форумите няма да има никой за теб  и отказа ти да приемеш помощ даже и от белгиййската мида

на 11.07.2022 г. в 16:10, Anneliese написа:

! Значи за нея морала не важи,

То и за тебе морала е непозната материя

на 11.07.2022 г. в 16:10, Anneliese написа:

Да не говорим колко ми е дразнещо да я виждам щастлива

Чудя как още не си пукнала жлъчката от завист

на 11.07.2022 г. в 16:10, Anneliese написа:

Опитвах се да се боря с предразсъдъците срещу хората с увреждания и не става.

С това мяукане по форумите само ни съсипваш репутацията, вземи за пример мен и теб, що отношението към мен е добро а ти се превърнала в посмещишето на форума? 

на 15.07.2022 г. в 11:17, petie1 написа:

що отношението към мен е добро а ти се превърнала в посмещишето на форума? 

Да се смириш с несъвършенството си свързано с физиология не е лесно. 

Човек с увреждания първо трябва да приеме за себе си, че не е нормален. 

Няма нищо срамно или прочие да си ненормален, но не забравяй факта, че по-големи расисти са негрите. 

Да, живеем във времена където ненормалните са болшинство. Това е от една страна, а от друга когато нормален подходи по ненормален начин към ненормален, то последния надава вой, че нормалния е садист, и че е ненормално да се държи ненормално, НО всеки нормален си има праг на чувствителност и след което се възползва от своята си "привилегия", че не е с увреждания. 

Според мен би следвало да проумее тази статия нашата "принцеса" и разбере, че не всичко американско е лошо...  

В САЩ въвеждат гореща линия за спешна психологична помощ и подкрепа - kaldata.com