Интересно четиво срещнах днес в DW.com. Авторът Николай Цеков ни връща към времето, когато всички бяхме равни, но някои бяха по-равни. Деляхме всичко по братски, което съвсем не означава по равно. Но не мислете, че след като първите по онези времена са единствените, които са бъркали юнашки в меда, тези под тях са бездействали. Така се случи, че след 1989 год. бях управител на две интересни търговски дружества - Винпром Свищов и Месокомбинат Свищов. Тогава в архивите и на двете дружества открих, че и местните величия за всеки празник са получавали благинки. Ей така, за отскок. Всички партийни другари от определено ниво на йерархията нагоре получавали за празниците под формата на "спецобслуживание" значителни количества вино, ракия, месо, колбаси. Получавали ги по домовете си. Списъкът на правоимащите съвсем не беше къс, а количествата бяха съизмерими с това, което едно средностатистическо семейство в града харчеше за тези продукти и питиета за година. Но ето ви и как е стоял този въпрос за тия, които не са били както се казва с един жълтък, като хората от простолюдието, не и с два, като нашите градски величия, а с много, ама много жълтъци:
 

http://www.dw.com/bg/кой-живееше-добре-в-нрб/a-38357409

Десетки хиляди левове за дрехи; нови вили и автомобили, прислуги: висшата номенклатура на комунистическия режим се е радвала на безброй привилегии. Николай Цеков припомня ключови факти от битието на "правоимащите".
Едно от първите достъпни за широката публика автентични свидетелства за сладкия живот на комунистическата номенклатура по времето на Тодор Живков са мемоарите "По коридорите на властта" на Георги Милушев. В продължение на три години той е бил началник на Пето управление на ДС (1986-1989), известно повече като Управление за безопасност и охрана (УБО). Впрочем, както разказва генералът от ДС, кръгът от задачите, които трябва да изпълнява многохилядният персонал на УБО, е разширен още през 1956 - годината, в която Тодор Живков оглавява БКП. Тогава от служба за осигуряване на личната безопасност на висши партийни и правителствени членове УБО се превръща във военно-чиновнически архипелаг с многобройни служби за всестранно жилищно, транспортно, стоково, ресторантско и прочие обслужване на членовете на висшата партийна и управленска каста в НРБ и, разбира се, и на техните семейства.
60 000 лева за храна?

Всъщност, началото на тайната система с огромните привилегии е положено още през 1951 година. Още тогава на членовете и кандидат-членовете на Политбюро е било позволено да ползват всяко тримесечие текстилни стоки за 60 хиляди лева, както и хранителни продукти за същата сума. За сравнение: в началото на 1950-те средната месечна заплата в НРБ е 540 лева.

В своята книга Георги Милушев описва как през 1958 петима висши апаратчици начело с Тодор Живков дават зелена светлина пред използването на т.нар. безотчетни фондове от бюджета на ЦК на БКП. От тях първият секретар на БКП годишно вече можел да прибира без обяснения 20 хиляди лева. Зад грифа "Строго секретно" в ДС започва да кипи трескава дейност за "развитие и обогатяване на управляващите и всесилните", както пише Милушев.

С решения на ЦК на БКП се регламентират една след друга все нови и нови привилегии – за предоставянето на жилища и вили, за командировки зад граница, за покупки на западни коли и за персонално изхранване на висшата номенклатура. Обслужването ѝ е поето от две бази за специално снабдяване. Базата на столичния "Панорамен път" е достъпна за елитния отбор "А" - обкръжението на Живков и шефовете на ключови институции. Базата в софийския хотел "Рила" пък поема отбор "Б" - членовете на Политбюро и вождовете на БЗНС. Георги Милушев си спомня: "В УБО вече трайно съществуваха службата за "домоуправление" (на жилищата, вилите и 42-те резиденции на правоимащите – б.а.), за перални, стопанско-производствени обекти, дърводелска работилница, гараж, (служба) за охрана и поддържане на ловните стопанства [на ЦК], звено за строителство, ремонт и поддръжка (…) УБО се превърна в държава в държавата." С бюджета на управлението се финансират, впрочем, и пътуванията на Владимир Живков до Япония, Филипините, Индия, Сингапур, Малайзия и Тайланд, подбират се апартаменти за родата на Живков, ремонтират се личните коли на членовете на Политбюро и им се купуват нови возила направо от щандовете на Пловдивския панаир. Годишно се раздават десетки хиляди левове на калпак за "изхранване" и за "протокол". Три от най-горните етажи на номенклатурата са обгрижвани и с екстрата "безплатна прислуга". Някои от новите членове на ЦК на БКП са смаяни от чантите с огромните суми, които разните служби на УБО започват да им носят веднага след заемане на поста, свидетелства Георги Милушев.

Безграничната алчност на "правоимащите"

Повествованието в книгата "По коридорите на властта" е изпълнено с примери за безгранична, а в редица случаи и нагла алчност за нови безплатни придобивки от страна на партизаните на БКП и техните близки. "Хората от народа" въобще не си поплюват, когато по някакъв начин се почувстват "ощетени" от липсата на някоя от полагащите или неполагащите им се екстри. "Една от големите ми грижи бе как да се въведе някакъв ред във валутата, която теглеха от УБО Владимир и Евгения (Живкови) и (внукът на Живков) Тодор Славков. (...) Понякога даже не си правеха труда да ходят при валутния касиер. Позвъняваше някоя от управителките на вилите им и казваше: "На Тошко да се донесат толкова и толкова долара." Генерали и полковници изпълняваха заповеди на камериерките. А децата харчеха нашироко. Почти всичко се купуваше с валута. Подменяха обзавеждане. Вещите бързо им омръзваха. Между 1985 и 1989 Евгения Живкова бе направила покупки в магазина в (хотел) "Рила" за около 70 хиляди лева, значителна част от които с валута. Претенциите на Владимир и Евгения (Живкови) към завършените им вили нямаха край (…) Тодор Славков беше едва 15 годишен, но искаше значителни суми (100-150 долара) без да пита дядо си. "Виж там" – беше цялата резолюция на Тодор Живков. "Виж там" означаваше децата да вършат каквото им е угодно", пише Георги Милушев.

Правилото, че рибата се вмирисва откъм главата, важи за почти всички "правоимащи". Милушев посочва, че много дори от формално неовластените с "правата" на най-висшата номенклатура апаратчици правят каквото си искат. Величия на соца като Любомир Левчев, Георги Джагаров, Стоян Стоименов, Пантелей Зарев, Ярослав Радев, Димитър Методиев, Георги Божинов и други ползват луксозни държавни вили срещу наем от 12 лева месечно, а само отоплението, токът и телефонът във всяка от придобивките струва на данъкоплатците 600-700 лева месечно. Но някои от тях, като Георги Джагаров, отказват да плащат дори смешните сметки за наем с мотива "Имам право!", се казва още в книгата на Георги Милушев.

УБО – оркестър за сватби и погребения

По време на едно от посещенията на Фидел Кастро в България предшественикът на Милушев на поста началник на УБО - ген. Илия Кашев, се разплаква от злоба, защото кубинската делегация е поискала да ѝ се доставят "леки жени", твърди неговият подчинен и шеф на морския отдел (!) на УБО Димитър Георгиев. ЦК на БКП е съпричастна не само към веселбите, но и към тъжните мигове в братските партии и терористични движения. През 1986 чрез бюджета на УБО ЦК на БКП отпуска 25 хиляди лева за закупуване на колбаси, вино и шампанско за погребението на вожда на Мозамбик Самора Машел. Но това е минималната щета, която велможите на Партията нанасят на събирания с труда на редовите български "труженици" държавен бюджет. Само в Мозамбик до края на 1989 управниците на НРБ вече са успели да закопаят като "перспективни инвестиции" 72 млн. долара, взети назаем от западни банки, както ставя ясно от изследването за външния дълг при комунизма на историка Мартин Иванов.

Аман от безхаберни теми....

С какво да сравняваме ? С дечицата в Етиопия или с Бил Гейтс примерно ?

Защото според световните класации бяхме на около 30-то място по стандарт , а сега клоним 80-то .

Твоят критерий какъв е ? Или си търсиш повод да дрискаш из форумите ?

Щото разбира се , че ще има по-бедни и по-богати в която и да е държава . И на всякъде обикновено по-богати са управляващите....

Има обаче нещо за което си кьорав - преди не можеше да се краде безразмерно . Сега е просто несравнимо ,случва се по 1000 пъти повече , че и повече . Примери ли искаш ? Днес става дума да частни милиарди !!!

И още нещо ако ще се сравняваш с Великобритания примерно - къде са твоите колонии ?.....

И така ! С какво да сравняваме , че да видим колко ти е акъла ?

Посочените автори вече са на кантара - жалки мизерници отрязани от "трапезата" и сега повръщат....!

Редактирано 23 април 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 1 час, kalansuv написа:

Така се случи, че след 1989 год. бях управител на две интересни търговски дружества - Винпром Свищов и Месокомбинат Свищов.

Или си бил номенклатура или ликвидатор от СДС.И едните и другите са маскари.

Постоянно ни връщаш 30г. назад та до 9-ти Септември дори.Сигурно имаш "въглен в обувката".Нещо все те човърка.Младите във форума няма да те разберат,а по-старите ни омръзна.

преди 16 минути, Only Fools and Horses написа:

Или си бил номенклатура или ликвидатор от СДС.И едните и другите са маскари.

Постоянно ни връщаш 30г. назад та до 9-ти Септември дори.Сигурно имаш "въглен в обувката".Нещо все те човърка.Младите във форума няма да те разберат,а по-старите ни омръзна.

Той говори за трети лица, макар да изглежда, че говори от първо лице. 

 

А по темата...нима днес няма привилегии за тия с власт - политическа и икономическа най вече? Особено тия с икономическа власт имат огромни привилегии. Доста по-големи от тия в НРБ. И ако в НРБ е имало някакъв страх, че ако сгафиш ще има наказание, то днес няма никакъв страх, защото точно това е и привилегията - като сгафиш, няма наказание. 

Редактирано 23 април 20179 г. от sennheiser (преглед на промените)

И преди, и сега като сгафят с бъркането в меда, е имало мъмрене или плясване през ръцете и замитане на случая.

   А който живееше добре в НРБ дали вече има някой жив от тях ?  Просто това е тема за локуми...

преди 18 минути, ExaFlop написа:

И преди, и сега като сгафят с бъркането в меда, е имало мъмрене или плясване през ръцете и замитане на случая.

Но и лагери. Днес най-много някой куршум да ти тегли конкурента. 

преди 9 минути, Person написа:

   А който живееше добре в НРБ дали вече има някой жив от тях ?  Просто това е тема за локуми...

Абе има, ама вече пенсионери. Има и деца на номенклатура, които наследиха от бащиците си и пак си живеят сега добре, че и ни управляват.

Еее, и де е разликата - 20 години лагер или бърза екзекуция? И лагерите са били за политически непослушните, колкото и грубо да звучи.

Редактирано 23 април 20179 г. от ExaFlop (преглед на промените)

преди 5 минути, ExaFlop написа:

Еее, и де е разликата - 20 години лагер или бърза екзекуция?

Разликата щях да я напиша. Навремето е имало страх ( поне така предполагам, защото и аз живях 17 години по него време). Днес тоя, дето му теглят куршума, не предполага че точно на него може да му се случи. Затова и си кара както си знае, докато на някой друг не му писне и не му свети маслото. А и това е за по-едрите риби. За дребните не е така. Никой няма да си хаби барута напразно. 

Редактирано 23 април 20179 г. от sennheiser (преглед на промените)

преди 12 минути, Person написа:

   А който живееше добре в НРБ дали вече има някой жив от тях ?  Просто това е тема за локуми...

Като повечето политически теми във форума

преди 4 минути, sennheiser написа:

не предполага че точно на него може да му се случи

Ама това са твои предположения. Всички с такова битие са си съвсем наясно с този изход.

Редактирано 23 април 20179 г. от ExaFlop (преглед на промените)

преди 9 минути, ExaFlop написа:

Като повечето политически теми във форума

Ама това са твои предположения. Всички с такова битие са си съвсем наясно с този изход.

Съмнява ме. Ако бяха наясно, щяха да се откажат навреме. При тях просто мисленето е различно, нямащо нищо общо с мисленето на нормалния човек. Те и затова успяват отначало - нямат скрупули.  Виж, аз за година мога да стана милионер, но трябва да зарежа моите житейски ограничения. Имам много хора, които мога да излъжа и които ще ми повярват. Аз ще ги излъжа, ще им взема парите, но в момента просто съвестта ми не е на това "възвишено" ниво

 

Редактирано 23 април 20179 г. от sennheiser (преглед на промените)

"Кой живееше добре в НРБ. "        Аз! Що, проблем ли е???

преди 1 час, ExaFlop написа:

И преди, и сега като сгафят с бъркането в меда, е имало мъмрене или плясване през ръцете и замитане на случая.

Пък най им баше смърт да ги изтипосат на втора страница в "Расботническо дело"

преди 38 минути, Кумчо вълчооо написа:

"Кой живееше добре в НРБ. "        Аз! Що, проблем ли е???

И аз не се оплаквам. Ама властта имала привилегии и яхти- боли ме фара! Всяка власт ги има... Ама яхтата на Тато беше държавна, а не лично негова. И като го свалиха, тя вече не беше "неговата яхта".

преди 2 часа, Кумчо вълчооо написа:

"Кой живееше добре в НРБ. "        Аз! Що, проблем ли е???

И аз живеех добре, въпреки че разчитах на мизерната си заплата на млад специалист.

Посещавах кина, театри, купони, не пропусках почивката на море и успявах да съм в крак с модата.

Чувствах се спокойна за бъдещето си.

Въпроса въобще не е да се мисли толкова повърхностно.

Естествено всички живееха относително добре . Най голямото преимущество бе именно втълпеното "спокойствие" както за настоящето, така и за "светлото бъдеще" на потомците в социализма.

Само че се връщам на това което говорех за "безплатния сладолед".

Ако бяха ни казвали  всичките засекретени доклади на пленумите на БКП, мисля нямаше да сме толквоа "спокойни".

И за престъпността имаше публиквуани доклади ... примеро се сещам за цялата  '88-ма са около 5 хил преписки, 2-3 хил криминални дела, между кото 100-на изнасилвания, 100-на убийства... и т.н..  останалото към 2 хил  кражби.

За прословутите заводи и т.н. също е хубаво да се мисли ... Докато тук ни бе обзела грандомания по съветски почин, и се строиха безсмислени грандомански проекти като Кремиковци,

в "злия Запад" бяха в пъти по производителни , ефективни и печеливши .

Затова накрая на тази грандоманска нерентабилна съсипия, соца фалира, а  "злия Запад" постигна далеч по справедлива социална система, огромна икономика и производство.

 

И дежурно ще ви пропомня цифрата 1.6 трлн евро .

 

 

Днес, докато търсих нови черни пътища с колелото в Стара Планина, случайно разбрах, че съм бил седнал върху, затрупана уранова мина, от втората световна война.С този голям насип от първата снимка, са затрупани входовете на 20-40 километрови тунели под земята.След, като се разрових в интернет по темата, попаднах на много интересен разказ, на един от малкото останали живи работници от мината.Съветвам всеки да го прочете и сподели, особенно привържениците на братушките, защото изглежда доста истински и брутален..Разказа на човека го открих в един форум, където са били споделени снимките от мината.-->>>>>>

След окупацията на България през 1944, СССР не само наложи кървав терор с името „социализъм“, но и се домогваше до всичко, което представлява интерес за него. Тоест ограбваше ни. За влаковите композиции с плодове, зеленчуци, консерви, месо, яйца и какви ли не стоки знаем всички. Но малцина знаят, че СССР ограби и хиляди тона уранова руда от България. Става дума за една колосална кражба, защото уранът винаги е бил скъпа стратегическа суровина. За 45 години от страната ни е изнесено огромно количество уран.
Кражбата бе „платена“ с едно от най-големите престъпления на комунистическия режим – убийството на няколко хиляди българи, облъчени смъртоносно за трите години в мините. Всички хора, които познавах от зловещия лагер, са отдавна мъртви. Аз бях осъден на 15 години затвор като куриер на горянски отряд. Куриозно е, но това ме спаси от смъртта.
През 1944 заработи урановата мина в с. Бухово. По това време мината в Яхимов, Чехия, вече бе изчерпана. От сибирските лагери СССР изпрати 80 минни инженери и миньори за разработване на мината, придружени от „специалисти“ от КГБ. По-късно те бяха върнати в Сибир и на тяхно място бяха изпратени български миньори от трудови войски. Тогава там служеха само „неблагонадеждни“
– децата на „народните врагове“. Като ги изпращаше в радиоактивната мина Бухово, където ги чакаше рано или късно неминуема смърт, ЦК на БКП постигаше две цели – избиваше потенциалните си противници и ги използваше за доставка на уран за бомбите на „големия брат“.
За обслужване на мина Бухово имаше щаб в с. Яна. През 1952, когато попаднах там, в мината влизаха рудниците „Бухово“, „Борче“, „Сеславци“, „Девети септември“ и филиали в Стара планина, в Родопите над Наречен и др. Всеки рудник имаше разклонени галерии, които образуваха гигантска паяжина с площ от хиляди квадратни километра, в които кипеше денонощен труд. Една огромна подземна промишленост.
В урановите рудници се работеше на три смени. Често войниците миньори попадаха на богати жили или гърнета с находища уран концентрат. Рудата се товареше на ръка и камиони, покрити с брезент и неподлежащи на проверка, я караха към пристанищата. Оттам – с кораби към СССР. След като бе построен мостът при Русе, се използваха и двата пътя. Много влакови композици тръгнаха нататък. Нали СССР трябваше да прави хиляди атомни бомби.
Службата в Трудови войски беше 3 години. Предостатъчно време за смъртоносното заразяване. Сигурно днес съм единственият жив свидетел
на робския труд. Ние нямахме защитни облекла. В рудника имаше само войници, офицери, много руски минни инженери и „технически“ лица от КГБ, чието единствено занимание беше да ни следят. Цивилните миньори са дошли много по-късно. Рудник „Сеславци“ обхващаше огромен район с широчина от 2 до 8 км и дължина до 40 км. Всяка галерия имаше номер и два изхода – единият до лагера, а вторият, наричан БИС, бе далеч с километри. Живеехме във военен лагер в бараки. Там имаше и тухлени сгради за администрацията, ремонтни бази, стругарски работилници, матричари, автомонтьори. Спомагателните работници бяха 800 души, а войниците миньори повече от 1500. Работеше се зверски, по стахановски и работата не спираше дори за секунда. Работехме на три смени, непрекъснато. На забоя четири компресорни пистолета буреха (пробиваха) дупки в скалата. Вдигаше се невероятен шум, видимост почти нямаше, гъст слой прах покриваше всичко. Тогава нямаше мокро пробиване. Вдишваш само прах. Работехме, опрени ребро до ребро, пистолетът тресе цялото тяло, а всеки допълнително тресе съседа си. Отзад, на два-три метра зад пробивчиците, стоят с готови резервни пистолети други четирима, готови, ако се счупи бургия или компресор, в същата секунда да започнат работа. След като дупките са готови, слага се експлозив и след взрива веднага започва товарене. Бързо, по-бързо. Неописуема бързина. Зверска, жестока работа, навсякъде прах и само прах. Ако някоя вагонетка скъса маркуч, тича дежурният шлосер и трябва веднага да съедини двете парчета. Вагонетките летят непрекъснато и изкарват рудата. Ако бяхме обикновени миньори, неминуемо щяхме да хванем силикозна болест. Но прахта е примесена с радиокативни частици, които влизат в дробовете и облъчват до края на дните.
В лагера за руснаците имаше специални жилища укрития.
В тях никой българин нямаше право да влиза. Спомням си някои от имената на руските началници – Мамонтов, Снегарьов, Пузанов. За най-дребно провинение заповядваха всички да работим още 2 часа след края на смяната. Макар да бяхме хиляди, работници не достигаха. Ако рудата е концентрат, тя се товареше и се изпращаше веднага към корабите. Стандартната руда се насочваше към обогатителната фабрика. Когато миньорите стигнеха до нова уранова ядка, руснаците напускаха с коли мигновено, като мишки потъващ кораб. Прибираха се в своите къщи с оловни прегради против радиацията, оловото спира гама-лъчите. Оттам ни наблюдаваха и издаваха команди. В рудника имаше 70 дозиметристи, които ходеха с малки сандъци на шията си. Измерваха нивото на радиацията с уреди, насочени към даден предмет или въздуха. Всеки руснак водеше като ловджийско куче пред себе си по един дозиметрист. Руснаците не влизаха никога в мините. Те имаха телефонни слушалки, слагаха ги на входа на мината и ни говореха оттам. После вземаха слушалката, включваха я в стълб с телефонен кабел и докладваха.
Всички използвани термини бяха руски. Вместо галерия казвахме „щолна“, канцелария беше „бухалтерия“, войник – „солдат“. Нашите началници командваха така- „Солдат Иванов, два шага вперьод.“ Работехме 7 дни в седмицата, почивка бе спането. Свиждане имаше само някой новобранец, другите не смееха да канят близките си. КПП-то беше на 10 км от лагера. По пътя хвърчаха непрекъснато камиони, но никой войник нямаше право да се вози с тях. Всеки пропуск за влизане или излизане от зоната се издаваше от руснаци, влизаше се само с руски документ. Данните се съобщаваха на КПП-то по телефон, ако има несъответствие в цифрите, човекът не се пуска. Ние бяхме затворници.
Целият рудник бе много строго охраняван от Вътрешни войски, стреляха на месо без предупреждение. Убиха двама трудоваци, защото беряха лешници. Прочетоха заповед на военния министър Петър Панчевски за награждаване на убийците, Застреляха един козар, влязъл в зоната. Зоната не беше оградена, нямаше табели. Той не е знаел къде отива. Козите пасяха около тялото му.
Потресаваща гледка.
Скоро ме арестуваха като куриер на горянски отряд с ръководители Петър Пейчев, Борислав Йорданов и Благой Златански. Това беше втората ми присъда, първата излежах като 17-годишен в централния затвор, където създадохме нелегална организация. Бях подведен по ал. 70, чл. 1, който предвижда смърт. Но въпреки зверските мъчения тримата ръководители – бяха ги осакатали от побоища – поеха вината върху себе си. Екзекутираха ги. Разминах се „само“ с 15 години. Първо бях в софийския затвор, там осъденият от т. нар. народен съд Ото Мандел ме настани в дърводелната. Но за кратко, преместиха ме в наказателното. В затворническата ДС беше най-страшно. Там доразследваха кой от кого е бил вербуван и пр. Нямаше подслушвателни устройства тогава и доносници стояха постоянно пред килията или пък провокатори подлъгваха да кажеш нещо против властта. Там убиваха за две неправилни думи. Хора починаха от побоища при разпити. В килията ми имаше човек, който бе убит така. Като вярващ беше съден по пасторските процеси. Донесоха го от разпит стенещ, едва дишаше. Шепнеше нещо и не след дълго почина. Сигурно е имал вътрешен кръвоизлив.
Беше опасно и да стоиш до прозорците. Стреляха със снайпер на месо и улучваха точно този, който се бе изпуснал да каже нещо.
Бяха професионални убийци.
След това ме прехвърлиха в сталинския затвор – тогава Варна се казваше Сталин.
Вкараха ме в единочка за един месец.
Беше зима, а аз само с една риза върху голия цимент. Бях обречен. Спаси ме един „кофте“ – криминален, видял ме заспал на пода. Подхвърли ми 4 налъма и една дреха, пълна с въшки. Те ми спасиха живота.
На този човек не му знам и името.
След една година ме пратиха в Белене. Там пак по чудо се разминах със смъртта. Един ден през 1955 се връщахме от работа и вместо да ни броят, вътре както сме строени по петорки, този път ни спряха пред портала. Към нас се приближи началникът на II обект Петър Гогов. Ние бяхме застанали на тясната пътечка и той трябваше да нагази отстрани в калта с лачените си ботуши. Това го вбеси. Държеше в ръце една тояга и внезапно замахна с нея. Аз бях тогава крайно вдясно и той улучи мен. На тоягата имало закован пирон, който ми направи огромна рана на ръката. Имаше разкъсана артерия, кръвта ми изтичаше. Внесоха ме през вратата, двама души седнаха на ръката ми и д-р Никола Грозев ме оперира на място, без упойка. Ако не беше го направил, днес нямаше да съм жив. Той спаси много хора, хиляди. А беше лагерист като нас, работеше на обектите. В Белене имаше само двама доктори на 8000 души.
Днес на надгробните надписи на войниците трудоваци често се среща- починал на 22, 24, 25 години. Помня Борис Стефанов – здраво селско момче. Баща му загубил крака си на фронта и Борис започнал на 12 годишна възраст да оре. След 9.IХ.1944 ги обявили за кулаци и така Борис попада в лагера на урановата смърт. Когато ме арестуваха, Борис отишъл при батальонния ни командир, бивш царски офицер, с молбата да ме защити. И той свидетелства на процеса в моя полза, каза, че съм дисциплиниран и полезен работник.
Когато през 1960 излязох от затвора, Борис дойде вкъщи. Не го познах отначало. 30-годишен, той бе старец с бели коси, смазан, немощен, като излязъл от гигантска мелница. Смъртта го душеше. След уволнението живял на чист въздух, хранил се с мед и мляко, но нищо не помогнало. След време дойде баща му да ме покани на панихида за 40 дни от смъртта. Косата ми настръхна. Той, инвалидът, беше здрав, с черна коса, синът му изглеждаше преди няколко месеца много по-стар от него.
Всичките ми приятели от мина Бухово починаха млади.
През 1964 получих покана да се явя в ИСУЛ на преглед, викаха всички войници миньори. Не се явих!
Когато уранът бе изваден и откаран в СССР, руснаците предадоха мината на България и тогава бе създадена фирмата „Редки метали„. За нея оставиха остатъците от находищата.
Колко са жертвите на този български Чернобил? Аз мисля, че са хиляди. А колко е цената на изнесената суровина? Може би милиарди долари. Но какво е тя в сравнение с един-единствен човешки живот?
Това са въпроси, които ще останат без отговор. Но не трябва да се мълчи нито ден за чудовищните престъпления на „реалния комунизъм“.

Но начина по който човека поставя кавичките си мисля, че всичките му постове са всъщност готови WORD документи (или друг офис пакет). Когато човек пише автентичен пост във форума кавичките се получават така " " , а не „ “

Тоест почти е сигурно, че това е трол, който заработва дневната дажба - мощен копи-пейс на избрани документи в редица форуми.

Тази тема наистина е  правене на мъгла за отвличане на вниманието от истинските проблеми на страната в момента . Всички кражби и разсипии дето така подробно ни ги описват някои тук са като пакости извършени от 3 годишно хлапе в сравнение с зулумите които се правят в момента от деца и внуци на цитираните хора. Така че да си говорим за онова време е все едно да преливаме от пусто в празно . Наистина е лошо че са избити и провален живота на доста хора тогава но в момента България обезлюдява както не е обезлюдявала по време не само на соца а даже на никоя война. Хора мизерстват със доходи неколкократно под жизнения минимум като пенсиите не им стигат само за лекарства студуват и гладуват в европейска държава през 21 век. Според мен това е проблемът , а не че Живков и семейството му са си живели нашироко на държавна сметка. Лично аз спирам да пиша по тази тема защото не виждам какво ново може да се каже по нея.

преди 5 минути, lsmurf написа:

Тази тема наистина е  правене на мъгла за отвличане на вниманието от истинските проблеми на страната в момента . Всички кражби и разсипии дето така подробно ни ги описват някои тук са като пакости извършени от 3 годишно хлапе в сравнение с зулумите които се правят в момента от деца и внуци на цитираните хора. Така че да си говорим за онова време е все едно да преливаме от пусто в празно . Наистина е лошо че са избити и провален живота на доста хора тогава но в момента България обезлюдява както не е обезлюдявала по време не само на соца а даже на никоя война. Хора мизерстват със доходи неколкократно под жизнения минимум като пенсиите не им стигат само за лекарства студуват и гладуват в европейска държава през 21 век. Според мен това е проблемът , а не че Живков и семейството му са си живели нашироко на държавна сметка. Лично аз спирам да пиша по тази тема защото не виждам какво ново може да се каже по нея.

Нали искате да се върне миналото, когато например през 1986 год. средната работна заплата беше 120 лв. А ето как са живяли другарите.

Как няма да спираш да пишеш в тази тема. Защото всички привилегировани комунисти първи се пребоядисахте на демократи.

преди 9 минути, kalansuv написа:

средната работна заплата беше 120 лв.

на доносчиците им даваха още 20 лв премий!

Егати темата - кой бил живял добре в НРБ : властимащите. Ма наистина ли - не може да бъде. Добре, че беше тази тема да се информирам - инак откъде ще се сети човек, че точно пък властта били живеели добре. 

Тролче скапано - имай поне малко уважение към жертвите на комунизма и спри да пишеш такива малоумия, че позориш паметта на хора, пред които ти си просто едно дребнаво, глезено, тъпо, незначително човече. 

преди 23 минути, kalansuv написа:

когато например през 1986 год. средната работна заплата беше 120 лв.

Ми имам познати например в България изкарваха около 700 кинта месечно и това 80 година нъкъде моята беше около 300 но не съм бил чантаджия. Това работниците взимаха пари за разлика от тия с чантите какъв явно си бил ти. Лично аз си живеех добре не се оплаквам нищо,че не съм бил чантаджия!

преди 33 минути, lsmurf написа:

Тази тема наистина е  правене на мъгла за отвличане на вниманието от истинските проблеми на страната в момента . Всички кражби и разсипии дето така подробно ни ги описват някои тук са като пакости извършени от 3 годишно хлапе в сравнение с зулумите които се правят в момента от деца и внуци на цитираните хора. Така че да си говорим за онова време е все едно да преливаме от пусто в празно . Наистина е лошо че са избити и провален живота на доста хора тогава но в момента България обезлюдява както не е обезлюдявала по време не само на соца а даже на никоя война. Хора мизерстват със доходи неколкократно под жизнения минимум като пенсиите не им стигат само за лекарства студуват и гладуват в европейска държава през 21 век. Според мен това е проблемът , а не че Живков и семейството му са си живели нашироко на държавна сметка. Лично аз спирам да пиша по тази тема защото не виждам какво ново може да се каже по нея.

Напълно съм съгласна с теб.

И аз спирам да пиша в темата, пусната с цел, да ни отвлече вниманието от зулумите след 10 ноември.

преди 6 часа, miro20 написа:

а  "злия Запад" постигна далеч по справедлива социална система, огромна икономика и производство.

Все още я диря тая система, и свещта ми скоро прегаря... ама щом казваш...

Редактирано 23 април 20179 г. от Lumberman (преглед на промените)