Много точно...

Религиите разделят светлината от тъмнината с цел контрол.

По-скоро наблягат на контрола,отколкото на разделянето

По-скоро наблягат на контрола,отколкото на разделянето

Щом в религиите има добро и зло, тъмнина и светлина, бог и дявол... това е с цел хората да се страхуват.

Страх, контрол. Взаимосвързани са, в религиите.

Щом в религиите има добро и зло, тъмнина и светлина, бог и дявол... това е с цел хората да се страхуват.

Страх, контрол. Взаимосвързани са, в религиите.

В новите религии характерно е явлението дявол, сатана и тн.Както и да се нарече това явление не е било необходимо преди висшия ,творящ принцип наречен Бог да бъде антропоморфизиран.

В новите религии характерно е явлението дявол, сатана и тн.Както и да се нарече това явление не е било необходимо преди висшия ,творящ принцип наречен Бог да бъде антропоморфизиран.

Нормално е-не мислиш ли?

Бог вече не е персонификация на природна сила, а на човек-със същите положителни и отрицателни качества, каквито има и човека....

А ако конете вярват в някакъв бог,то Той сигурно ще е с образа на кон. Човек е склонен да придава на Бог своите характеристики...Затова и много хора Го смятат за гневен и отмъстителен. Всичко е относително,както би казал чичко Айнщайн.

Бог има една много неприятна за хората особеност - на него му е през крив макарон дали хората вярват в Бог или не. Но за хората не е все едно.

Хората имат една много хубава особеност - за тях е все едно дали вярват или не. Но за бог не е все едно .

Нормално е-не мислиш ли?

Бог вече не е персонификация на природна сила, а на човек-със същите положителни и отрицателни качества, каквито има и човека....

Не мисля!

Бог не е бил персонификация на природните сили, а още по-малко на човека с каквито и да е било негови качества.

Идеята за Бог се развива заедно с развитието на човека, подобки сравнения са принизяващи за неопределената природа на Ен-Соф, виж за Демиурга бих се съгласил, но пак с големи резерви.

Редактирано 2 ноември 200718 г. от Gothica (преглед на промените)

Не мисля!

Бог не е бил персонификация на природните сили, а още по-малко на човека с каквито и да е било негови качества.

Идеята за Бог се развива заедно с развитието на човека, подобки сравнения са принизяващи за неопределената природа на Ен-Соф, виж за Демиурга бих се съгласил, но пак с големи резерви.

Ти говориш явно за авраамитския Бог, нали?

Тук пък аз не се съгласявамс теб, тъй като винаги ми е било странно, как абсолютно неопределимата и лишена от всякакви атрибути безпределност същевременно, в процеса на сътворението изведнъж започва да изявява различни страни и качества на своята същност ....

Знам как се нарича процесът-Асия, нали?Как абсолютната цялост на абсолютната пустота се е оттеглила в себе си,след това как грехът е разбил вселената ,и как накрая чрез молитва и святост, праведникът трябва да възстанови счупените парченца и целостта на света, обединен с волята на словото......

Но не мога да възприема всичко това.Нещо ми се губи нишката

p.s.имаме си тема за Кабала-ако искаш-можем да продължим дискусията там

Не говоря за авраамовия бог, просто изполвах това понятие като най-популярно.Ако при семитите то е Ен-Соф, то при индусите то е Брахман и тн.Не напразно споменах Демиурга(строителя), който е прояваление на тази изначална пустота и именно той твори вселената.При египтяните той се представя чрез образа на Озирис, при гърците от Зевс и всички слънчеви богове.Ето защо на "това което не може да се опише"не му се налага да придава качества на сътвореното.Ако Съвършенния бе творил то Той щеше да създаде съвършенство.

Както е казал Парцелз:"Природата има своето съвиршенство за да покаже, че е създадена от бог и своите несъвършенства, за да покаже че е само негово подобие."

За Ен-Соф си прав, Gothica-така е.

Но за да се стигне до идеята за изначална пустота ,първо се е преминало през антропоморфизацията на природните сили.И в процеса на търсенето на най-могъщата,изначалната сила, логично се е стигнало до хаоса.Изначалният хаос, родителят на всички ни...

Но дори и той е бивал очовечен понякога.Например в гръцката митология от хаос произлизат не само Гея и Уран (които са си антропоморфни) ами и Тартар, Ереб,Ерос и Никта.

Тоест-погледнато реално-хаос "ражда" човекоподобни божества, чиито приоритет са природните сили-небето,земят,нощта,мрака и любовта (последната си е стихия, откъдето и да я погледнеш )

Да!

Двойките Гея-Уран, Озирис-Изида могат да се приемат като андрогинния Адам Кодмон, но на друго ниво, наистина Гея(бездната) ражда своя син, който сътворява света.

Всичко зависи от нивото на тълкуване, защото в едни и същи символи могат да се облекат различни идеи.

Да!

Двойките Гея-Уран, Озирис-Изида могат да се приемат като андрогинния Адам Кодмон, но на друго ниво, наистина Гея(бездната) ражда своя син, който сътворява света.

Всичко зависи от нивото на тълкуване, защото в едни и същи символи могат да се облекат различни идеи.

Ти разглеждаш Адам Кадмон (аз пък му викам Homo sapiens recens) от гледан точка на дуализма , и на двуполовостта, нали? Предполагам занеш за учението, според което човекът (адам) е обкръжен от сфери. Той има възможността с помощта на сетивата си да почувства само най-близката до него сфера - Асия (мисля,че така беше)

Това учение е също древно, но според мен и моите скромни познания, човекът не е създаден двуполов, а така, както сме и в момента- разделени на мъже и жени.

Въпреки Девкалион и Пира, въпреки Изис и Озирис и цялото им объркано семейство (все не мога да оправя кой на кого беше едновременно син и баща-Тот ми е доста мътен персонаж) , въпреки Гея и Уран и първородния грях от който са се родили цялия сномн богове........

Предпочитам сегашното разделение.

Смятам, че човек е бил двуполов, но нека това не е тема на спор, защото е лично убеждение и вярване, недоказуемо на този етап.

Наистина човек е разположен в сфери.Сегашния човек простира съществуването си в две такива.Сетивната час, неговото тяло, нефеш, се простира в Асия.Неговата психика се свързва в долното лице на Йецира.Тези два свята се свързват в общата точка на Кетер на Асия и Тифарет на Йецира.Това показва, че тялото и ума са свързани но те в никакъв случай не са подчинени един на друг.

Май много задълбахме в Кабала.

май да дадем думата на други по темата, а?

Смятам, че човек е бил двуполов, но нека това не е тема на спор, защото е лично убеждение и вярване, недоказуемо на този етап.

Наистина човек е разположен в сфери.Сегашния човек простира съществуването си в две такива.Сетивната час, неговото тяло, нефеш, се простира в Асия.Неговата психика се свързва в долното лице на Йецира.Тези два свята се свързват в общата точка на Кетер на Асия и Тифарет на Йецира.Това показва, че тялото и ума са свързани но те в никакъв случай не са подчинени един на друг.

Май много задълбахме в Кабала.

Защо говориш в минало време.Човека и сега си е двуполов.Всичко зависи от хормоните.И други подробности.