На тази дата

6 юли 20233 г.

На 6 юли 1895г. в София умира от раните си след като три дни по-рано е съсечен от наемни убийци, великия Стефан Стамболов. Той остава в българската история преди всичко като един от най-успешните строители на Нова България. Стамболов е също така революционер, журналист и поет. Апостол на Вътрешната революционна организация през 1875 и 1876г. Той участва в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание.

Стефан Николов Стамболов е роден в Търново, участник в революционното освободително движение, апостол на І революционен окръг в Априлското въстание през 1876 г. След Освобождението е адвокат в Търново и член на Либералната партия.

Стефан Стамболов е народен представител през 1883-1884 г. Председател на Народното събрание през 1885-1886 г. Участва като доброволец в Сръбско-българската война, а след абдикацията на княз Александър І Батенберг на 27.08.1886 г. е определен за регент заедно с Петко Каравелов и Сава Муткуров.

Стефан Стамболов проявява твърдост при смазване на опитите за военен преврат и свиква Велико народно събрание, което на 27.06.1887 г. избира Фердинанд Сакс Кобурготски за княз на България. На 20 август същата година Стефан Стамболов като водач на Народнолибералната партия е назначен за министър-председател и поема в свои ръце управлението на страната.

Историята дава противоречива оценка на 7-годишно управление на Стефан Стамболов, известно като „Стамболов режим”. Безспорна е неговата градивна вътрешна политика, насочена към икономическия възход на страната, постигнат с три основни дейности: протекционистка политика спрямо българските производители, привличане на чужди капитали и сключване на изгодни търговски договори с европейски държави.

По времето на Стамболов се развива огромно транспортно строителство на ж.п. линии, шосета и пристанища. Поставя се градивно начало в много области на държавния, обществен и културен живот.

По отношение на външната политика Стамболов пренебрегва редица клаузи на Берлинския договор, води борба с русофилите и активна политика с Турция и Англия, благодарение на което постига засилване на позициите на Българската екзархия в Македония и Тракия и успява да издейства султански берати за български владици в Охрид, Скопие, Велес и Неврокоп.

Диктаторските методи на управление и насилията по време на избори поставят Стефан Стамболов в изолация и му спечелват врагове сред легалната (партиите) и нелегалната (русофилите) опозиция, от което се възползва княз Фердинанд, който приема оставката му на 17.05.1894 г.

Една година по-късно, на 03.07.1895 г., Стефан Стамболов е съсечен от наемни убийци насред София и след три дни умира от раните си.

Стефан Стамболов оставя и немалко литературно наследство като публицист и политик след Освобождението и сътрудник на сп. „Читалище,” в. „Знаме”, сп.”Славянско единство” и редактор на в. „Нова България”. Най-известна е стихосбирката, издадена още през 1975 г. „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова”. Без да са гениални като тези на Ботев, песните му имат революционно значение за борците от Априлското въстание и войните.

Асен Виденов

6 юли 20233 г.

"По време на Руско-турската война Стефан Стамболов е кореспондент на руските вестници "Наш век" и "Новое время", като същевременно чрез полученото от приятеля му княз Наришкин удостоверение от 27 юни 1877 г. е на интендантска и снабдителна служба за руската армия, съвместно със Захарий Стоянов( с рождено име Джендо Джед ев, наричан НЕДОУЧКАТА), чрез търговския представител на компанията "Льове, Гинзбург, Коган, Поляков и сие" Жейнов. Заедно купуват сено, слама, ечемик и овес за руските войници, ползвайки мрежата на някогашните си революционни сътрудници, мамейки селяните и печелейки добре от руско-еврейската компания. Това дава основание именно на Иван Вазов да отбележи в мемоара си "При Враждебненския мост" (1895) - "Тоя човек с тънък мирис знаеше моментите на бързите забогатявания и наглите сполуки"."

https://bg.wikipedia.org/wiki/Петко_войвода

"През 1891 г. Капитан Петко войвода, който е русофил, е оклеветен за опит за атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов. Синът му от първия брак, който семейството приело охотно и устроило във Варна, е екстрадиран от България, а имотите, купени с парите на баща му, са конфискувани. При обиск в дома им градоначалникът Спас Турчев заграбва и спестяванията на войводата – 110 акции на стойност 44 000 златни лева и още ценни книжа за около 16 000 златни лева, придобити от продажбата на имението, с които войводата е подсигурил старините си. Хвърлен е и е изтезаван сто и четиридесет дни, от 27 юли до 15 декември 1892 г., във варненската тъмница Ичкале (подземията на старите римски терми), след което е интерниран в Трявна."

Бай Ганьо, който уби автора си - или кой е Бай Ганьо в действителността

Всъщност Алеко Константинов става адвокат по принуда. Веднага след завършването си той става прокурор и много бързо напредва в кариерата, но следва логичен сблъсък с управлението на Стамболов и специално със Захари Стоянов, каза адвокат Васил Василев и разказа за малко познатия епизод с кратката бележчица върху визитка от Захари Стоянов до Алеко Константинов, която съдържала указание един редактор да бъде непременно обвинен и осъден – позволил си да пише срещу властта. Алеко скъсал и хвърлил бележката, след което останал без работа. Станал адвокат, благодарение и на един друг малко известен факт – негови братовчеди са Найчо Цанов и брат му, адвокатът на ботевите четници Илия Цанов.

"През 1888 година в Княжество България властта има едно име – Стефан Стамболов.
Кое е правилно, какво не е полезно за народа и кой пречи на просперитета на младата държава за обществено сведение и съобразяване най-често и вместо „президент- министра“ – съобщават Захарий Стоянов и Димитър Петков (Свирчо). Естествено от страниците на правителствения вестник „Свобода“.
Княжество България и новият владетел са с неясно положение на картата на международните отношения, но „умиротворяването“ в страната върви с пълна сила – след смазване на русофилските бунтове повечето от оцелелите политически противници на Стефан Стамболов са в емиграция, въпрос на време е останалите да бъдат затворени в „Черната джамия“

Във вихъра на промените из върховете на държавата се озовава и Захарий Стоянов. И погледът му за нещата от живота се променя, други стават приказките му, делата му често са повод за стъписване. През 1888 година Захарий Стоянов е подпредседател, а от 13 декември същата година – и председател на V-ото Обикновено народно събрание, без уговорки е сред главните фигури на управляващата партия, редактира съвместно с Димитър Петков – Свирчо правителствения вестник. Думата му тежи и често е по-важна от разните закони и разпорежданията на полицейските и административни органи.
Оценките, които дава, са сигурен знак за необходимо поведение. С волята на Захарий Стоянов съвременниците свързват нтернирането на редактора на в. „Народна воля“ Н. Пиперов и екстернирането на сътрудника В. Пекарски. Публично някогашният борец за народни правдини се радва, че Петко Каравелов е пребит от бой в „Черната джамия“ и недоволства, че за статия против Фердинанд Георги Кърджиев е осъден само на пет месеца затвор. „Малко му е – пише правителственият редактор в брой 194 от 1 септември 1888 година на в. „Свобода“. Затвори го без срок с това условие: дордето княз Фердинанд стои в България и той да лежи в затвора, като му съобщава всяка заран смотрителя – князът е още тука. Щом си замине той, тогава го освободи“. Беди застигат и този, който се осмелява да припомни на Захарий Стоянов, че безропотно и със задоволство се е оставил да бъде накичен от княза с орден, след като дълго е клеймил всеки, получил отличието в нарушение на Търновската конституция. Бившият съратник на Захарий Стоянов от Чирпан Никола Касабов изпраща с копие до вестниците писмо, в което не пести оценките си за настоящето на подпредседателя на Народното събрание – „Другарите на падналите тук за Съединението на Северна с Южна България съзаклятници, днес, като празнуват тържествено 6-ти септемврий, считат за нужно да поднесат презрение към вашата мизерна личност, която с „Анна на шею“, фрак и цилиндър, смуче народний пот и заедно с полицейщината тъпче и задушава честното и благородното в България“. Отговорът на редактора на „Свобода“ пристига чрез „органите на реда“ – Никола Касабов е арестуван, а после и интерниран в Трявна. На 6 февруари 1888 година в София излиза първият брой на вестник „Народни права“, издание на Либералния клуб на Васил Радославов и при редакторството на Георги Риболовски. Не стига, че е опозиционен и „посяга“ на правителството и първия министър Стефан Стамболов, ами отделя и специално внимание на Захарий Стоянов. Джендо е прогласен за автор на „глупави статии и блюдкаво разбъркани подлисници“, охарактеризиран е като притежател на скромен характер и носител на слаб ум, за което дори приятелите му го наричали „овчедушие“.
Прошка няма.
Пак в брой 4 от 17 февруари 1888 година авторите на опозиционния вестник информират и за случилото се зад кулисите – „Научаваме се от доста вярно място, че подпредседателя на Нар. Събрание, г. Захарий Стоянов щом прочел първия брой от в. „Народни права“, веднага телеграфирал на Д. Петкова да настои пред г. Стамболова, щото да се спре този вестник по административен начин, за да се не побърка нещо на „почнатото дело“, в трудните времена, когато се спасява България“.
На 1 март 1888 година първият отговорен редактор на вестник „Народни права“ Георги Риболовски застава пред Софийския окръжен съд. В навечерието на делото на „Народни права“, в III-и полицейски участък е настанен под стража и вторият отговорен редактор на вестника Манол Ненов. И за да не се губи време, а и с надежда за повишение полицейските пристави Антонов и Кротев – „един малък, дебел човек“, нанасят жесток побой на поредния вестникар, попаднал в ръцете им.
Само ден по-рано Захарий Стоянов получава писмо от своя приятел и доскорошен политически съмишленик Петър Пешев, брат на обесения през 1876 година председател на Севлиевския революционен комитет Стефан Пешев. „Твоите Записки са прекрасни – пише впечатленият от втория том бъдещ министър. В тях се вижда твоята дарба, която ти създаде име“. И дружески се опитва да отрезви някогашния революционер – „От политическата борба ти загуби доста, защото се увлече твърде много, та покрай защитата на отечеството, написа куп статии, които чернят името ти като свободолюбец... Ти пишеш, че ще дойдеш до крайност с моите политически приятели... Тези ви крайности наситиха вече всички. Доста е. Те не спазват независимостта, а само я погребват“.

Уви, реалностите са вече други и надежда за вразумяване няма. Предстои разглеждане на делото срещу отговорния редактор на вестник „Народни права“ Георги Риболовски на втора инстанция, от Софийския апелативен съд, и подпредседателят на Народното събрание не изпуска от очи поредната си жертва. Няколко дни преди заседанието помощник-апелативният прокурор, който трябва да участва в него, получава визитната картичка на олилиицетворяващия властта. На нея е надраскан текст, който не допуска противене – „Умолявате се, г-н прокуроре, да се постараете за строгото осъждане редактора на в. „Народни права“.
Помощник-апелативният прокурор обаче се оказва Алеко Константинов (каква среща само из кривините на историята!), един от малкото българи с юридическо образование в младата държава, бъдещ автор на „Бай Ганьо“ и „До Чикаго и назад“, все още „някой си Константинов“ не само за развилнелия се биограф на Ботев и Левски.

Реакцията на Алеко Константинов е далече от желаното и очакваното, но е изцяло в духа на всичко, което е бил и остава „Щастливеца“ не само в произведенията си, но и през краткия си живот. „Един негов другар го сварва една сутрин да се разхожда из стаята си бледен и с гневно стиснати устни – описва Пенчо Славейков случката с визитната картичка на подпредседателя на Народното събрание. – На масата беше смачкана визитната кртичка на Захария Стоянов... Никога този другар не бе и не е виждал човека с бохемски нрави да дава воля на своята сиромашка гордост с такива енергични и безцеремонни думи по адрес на политическия мазник“. На 24 март 1888 година Алеко Константинов заема прокурорското място в съдебната зала и с поведението си вбесява и Захарий Стоянов, и министър-председателя Стефан Стамболов, да не говорим за Димитър Петков – Свирчо и цялата управляваща гвардия. „Прокурорът на този съд, някой си Константинов, се явил в съда повече като
защитник на „Народни права“, отколкото прокурор – блюстител на законите – отбелязва моментално официозът „Свобода“.

Четири дни след статията в „Свобода“ – на 30 март 1888 година – Алеко Константинов е уволнен10. „Но не бе доста само отмахването му от служба: онзи, който е пряк виновник за това, се нахвърли върху му с остървението на бясно псе и през колоните на тогавашния официоз „Свобода“ изсипа по негов адрес куп мръсотии“ – разказва Пенчо Славейков.
Алеко Константинов прави опит да се защити. На 5 април 1888 година пише отворено писмо до редакцията на в. „Търновска конституция“, което е публикувано в броя на вестника от 7 април същата година. „В последните броеве на в. „Свобода“ аз съвсем неочаквано станах предмет на жестоки нападки и подли клевети от страна на редактирующите тоя вестник – изненадан е от отмъстителността на бъдещите си герои Щастливеца. –
"Такива феномени като редакторите на в. „Свобода“ могат да бъдат продукт само на едно крайно анормално време, съпрежено с отчаяната апатия, инертност и търпеливост на средата, в която те изникват и съществуват. Инак не може да се обясни такова явление в едно общество, каквото е деморализующата и разлагающата деятелност на поменатите личности, проявена в колоните на редакткируемия от тях вестник. Не, господа, помислете наистина над този крайно печален, но забележителен социален факт: среди нас живеят няколко лица, които ни позорят, псуват, безчестят, развращават подрастающото поколение, убиват в корен всяко благородно проявление на умствените и нравствените сили на всяка личност, угодяват на най-низките страсти на грубите и подивели натури и възвеждат в идеал всичко нечестно, безнравствено и разлагающе, които явно се стремят да изтребят всички условия, необходими за правилния ход и прогрес на нашето общество, а ний... ний всички в о т д е л н о с т виждаме и съзнаваме ужаса на развращающата и антисоциална деятелност на тия личности, но съберат ли се двама българи те дълго-дълго ще се подушват, додето се решат да споделят своето отвращение към горнето явление; дойде ли при тях третий – гробно мълчание и впадат пак в своето обично състояние на апатия, махат с ръка и казват: „а бе, нейсе, ний ли ще оправим света“.
„Нечестното, безнравственото и разлагающето“ обаче задължително няма умора.
И в брой 143 от 9 април 1888 година в. „Свобода“ продължава с ругатните си (не е чудно, че след време бай Ганьо минава и през вестникарството):
„Тю, дявол да го вземе, ходим, ходим, и все негде ще да сбъркаме. Ето на, изтървахме „съвестния“ и „честния“ Алеко Константинов. Язък! Когато не умеем да се ползуваме от хората си, тъй то. А какво добро и симпатично момче беше тоя Константинов Алеко. Просто прелест! Неведе главичката си надоле и като каже две думи, цяла България се развълнува... Възмущава се той, че във всички владеяло апатия и че никой не го поддържал. Ай, сиромаха Алеко! Възмутил се той сега и пише в „Т. К.“ писмо върху тоя предмет, осъжда „Свобода“, че не му дала живот да съществува, плаче и оплаква главата си и по всяка вероятност мисли да стане мъченик! Де, бе, Алечко, де бе, чоджум, ха да те видим и тебе. Морал смешен се видяло на негова дребна милост, че сме казали: „Който иска да служи, трябва да служи честно“. А бе, чоджум, ами ти как мислиш, зер ще да оставят хората и тебе да злоупотребяваш с положението си? Можеш ли се обърна ти на припек? Знаеш, от тебе ще се уплаши правителството. Колко атове са го ритали, та нищо, че от дългоухите ли ще се уплаши? Ще та видим и тебе утре с „Вр. съд. правила“ под мишка да ходиш и да се свиваш. Беки от тебе ще се уплаши, мислиш, правителството? Плюй си в пазвата ти, чоджум. Утре ще видиш, че ти се размахали краката към Свищов...“.

„След като видя с какви хора има работа – продължават спомените на Пенчо Славейков за приятеля му Алеко Константинов, млъкна и не счете за нужно дори да извади на свят визитната картичка на „великия медвенски патриот“... Ала тоя патриот и подир това не забрави своята жертва. Нему вероятно се дължат и някои от по- послешните пречки, с които Алеко имаше да се бори, при желанието си да залови частна работа“."

13 юли 20233 г.

https://fakti.bg/world/798231-13-uli-1878-g-v-berlin-razdelat-balgaria-na-tri-chasti

16 юли 20233 г.

Да си спомним за капитан Георги Мамарчев, неизвестен за повечето българи, недооценен и забравен от родната историография, великан български, чичо на Георги Раковски и негов вдъхновител.

177 години от кончината на Георги Мамарчев - Буюкли, легендарен революционер и борец за свобода, станал жертва на коварството на руската политика. Роден в Котел, борил се за независима България и заточен по волята на руския император на остров Самос, където и умира в 1846 г.

1

23 юли 20233 г.

https://www.facebook.com/SpomeniOtTsarstvoBulgaria/posts/pfbid02JU1BQFPwF8BJJJBbwYs3i1546LgjbTx8YAPfUGPeeyQjxtdKmkk3yLMYpHBsJ7xtl

8 август 20233 г.

За да не е къса паметта ни!

На 8 срещу 9 август 1886 г. група офицери рублофили, подтикнати и платени от Русия, извършват преврат срещу княз Александър І Български!

Превратът на русофилите срещу княза е първият /и не последен/ в най - новата българска история. До него се стига след успешната защита на българското Съединение. Народното дело е подкрепено от княз Александър и целия народ, но срещу него се обявява Русия, която следва своя антибългарски курс. През 1886г. България е разтърсена от остри вътрешнополитически борби. Двата лагера са ясно очертани и заемат крайни притивоположни позиции в отношението си към княза. ,,Петата колона'' на русофилите следва изцяло руската политика и се бори за сваляне на княза, обявен за главна пречка за нормализиране на отношенията с Русия. Срещу ,,петата колона'' застават патриотите съединисти, които считат княза за герой на България и гарант на нейния суверенитет. През 1886г. руската дипломация подготвя и плаща за свалянето на княз Александър Батенберг, което е осъществено чрез преврата на русофилите офицери на 9 август 1886г. След успеха на преврата срещу Батенберг руският посланик в Цариград Нелидов се хвали като признава срамежливо: ,, Организирането на преврата на 9 август струваше на Русия само 300 000 лева.'' Всъщност руските планове са още по-сериозни. Цели се преминаване на България от статут на ограничена под руски диктат автономия към поглъщането и като Задунайска губерния в състава на Руската империя.

Русия не крие намеренията си. На 29 март 1886 година редакторът на вестник „Московские ведомости" царедворецът М. Н. Катков пише в упор:

„Единственото решение на сегашната криза е окупация на България. Там не ни е нужен дипломатически представител при незаконното им правителство, а комисар с диктаторски права". Руският агент Драган Цанков в своя вестник „Светлина" приглася : „Русия трябва да ни окупира. Ако в един прекрасен ден в Русчук и Варна би се показали донците и руската музика би разиграла нашия национален марш, народът пак би въздъхнал свободно, както в 1878 година, при освобождението от турците".

20 август 20233 г.

20 август 917 г. Цар Симеон побеждава Византия при Ахелой

25 август 20233 г.

Единъ Завѣтъ

1 ч. ·

ТОВА НЕ СЕ УЧИ, а ТРЯБВА...

25.08.1916 г. – Руската армия форсира Дунав и стъпва на свещената добруджанска земя, за да воюва с България.

Преди това руският император ни е ОБЯВИЛ ВОЙНА и се заканва да накаже жестоко българите...

На какво се надява?

– на това, че руската армия е по–многобройна и добре въоръжена;

– на съюзниците си на този фронт, Румъния и Сърбия;

– на щедро финансираната десетилетна руска пропаганда, вследствие на която българското общество е разединено. Една част от него е заразена с русофилия и счита Русия за братска. Друга част от българите МИЛЕЯТ САМО за интересите на СВОЕТО Отечество и работят за ОБЕДИНЕНИЕТО му. Трета част също обича България, но счита руската армия за мощна, непобедима и се страхува от нея ...

И какво става?

Само след дни, на 1.09.1916 г. България реагира адекватно и обявява война на Румъния;

Трета армия, командвана от славният ген. Стефан Тошев, посреща нашествениците в Добруджа;

Българската войска, водена от изключителните си пълководци, като ген. Тодор Кантарджиев, ген. Иван Колев, ген. Панталей Киселов, показва чудеса от храброст и военно майсторство;

След редица бляскави победи многобройната обединена армия на враговете ни е сразена и прогонена от земята ни. Сбъдва се казаното от ген. Колев към неговите кавалеристи ..„КАКВО ТЪРСЯТ СЕГА КАЗАЦИТЕ В НАШАТА ДОБРУДЖА? ЩЕ ГИ БИЕМ И ПРОГОНИМ КАКТО ВСЕКИ ВРАГ, КОЙТО ПРЕЧИ ЗА ОБЕДИНЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ...”;

А после българската армия тържествено марширува в Букурещ.

Случайно ли е, че СЪЩОТО се случва и днес в Европа? СЪЩОТО Е!

Същата Русия, водена от същите имперски амбиции, , НАПАДНА Украйна и от месеци избива хора там. Това, че сега Русия не намери за необходимо да обяви война и дори не смее да нарече подлата си агресия „война“, не е разлика, а само липса на достойнство... И днес има „българи“, които са заразени с обич към Русия. И днес има хора, които считат руската армия за могъща и непобедима, независимо, че ходът на войната ПОКАЗВА ТОЧНО ОБРАТНОТО.

Украйна се бие НА СВОЯ ЗЕМЯ, за нея и за СВОЯ НАРОД! И след цели 107 години и тази ВОЙНА ще завърши по същия позорен за агресора начин – ще бъде сразен и прогонен. И вероятно после пак ще води гражданските си войни там..

Valentin Simeonov

25 август 20233 г.

Миро нарочно пропуска решаващото в тези събития участие на турската армия. И се оплита като пате в калчища в събитията в Украйна. Там е Бандеристан и украинските руснаци не желаят такова бъдеще.

1
1

(:IдioiдI:)

Лига на легендите

Пол:Мъж
Град:Нова махала
Интереси:Психология, Социология и всичко което е свързано с човек (разгледан като програмируемо устройство).

25 август 20233 г.

преди 1 час, attj написа:

Миро

Ти на тоя ли пъ се надяна!!!

Иде черъпът!!! Бегай го защитавай!!!!

Мирко е ку!!! Той не го прави за пари, а за удоволствие.. Това е "завоя" (по селски латински) на българинът!!! Не го вини!!! Толкова е вече в "критическа възраст", т.е. и той да покаже, че нещо е допренесъл за България, като е заклеймил комунизма.

1

2 септември 20233 г.

https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=pfbid0FwgjyMrSAAxwxnDkFK22JNeohuVLdZb3neygYeZJHgpBVqSUqrXBnSJazoiEjPeLl&id=100069560094907

4 септември 20233 г.

https://fakti.bg/bulgaria/810902-4-septemvri-1974-g-parvata-atomna-centrala-na-balgaria

Когато обясняваш на дебилите, че сме били развита индустриална държава, а те ти се блещят насреща.

5 септември 20233 г.

На 5 септември 1944г. СССР обявява война на България.

"На 4 септември 1944 г., премиерът Муравиев прочита по националното радио декларация за програмата на правителството, което ще поддържа политика на пълен неутралитет с прекратяване на участието в Тристранния пакт.....На 5 септември Министерският съвет заседава през целия ден. Научавайки за пленените български военни, министрите взимат решение да скъсат дипломатическите отношения с Райха. Нотата е връчена на Бекерле в 3 часа през нощта на 5 срещу 6 септември, защото той е открит чак по това време. На заседанието е поставен и въпросът за обявяване война на Германия. Военният министър генерал Маринов се противопоставя категорично и настоява за отлагане. Изтъква, че това решение би поставило под заплаха войсковите части в Сърбия и Македония.

По време на вечерното заседание на кабинета пристига новината, че Съветският съюз е обявил война на България.

Червената армия вече е готова за нахлуване. Забавянето, необходимо на Москва да изпревари България и да й обяви война, преди България да обяви война на Германия, е успяло.

На следващия ден копие от съветската нота е връчено на Муравиев. В началото на текста се изразява разбиране, че "малката страна България не е била в състояние да се съпротивлява на мощните въоръжени сили на Германия по времето, когато тя държеше в ръцете си почти цяла Европа”. Следват обвинения как България е подпомагала Германия, а не е скъсала с нея, и констатацията, че на дело и досега България се намирала в състояние на война със Съветския съюз - затова и СССР й обявява война.

Правителството незабавно иска примирие и взима решение да обяви война на Райха. След дълги дебати, отново по настояване на министър Маринов, е прието обявяването на война на Германия да бъде оповестено чак на 8 септемри.

Посланиците на Съединените щати и Великобритания са уведомени от Молотов за обявената от Съветския съюз война на България, без никакви предварителни консултации. Те остават изненадани и искат обяснения. На 6 септември британският посланик Кларк-Кер пита Молотов за причините за това неочаквано решение, когато България е на крачка от подписване на примирие със Съюзниците. Искали са да попречат на сключването на примирието или искат да участват в преговорите? Възнамеряват ли да нахлуват в България, или имат специфични изисквания към българското правителство? Молотов отговаря, че причините за обявяване на война са описани в съветската нота. Преминава към дълги и объркани обяснения, от които поне няколко трябва специално да бъдат отбелязани.

"Съветското правителство е получило “непотвърдени” сведения, че на 5 септември през нощта България е скъсала отношенията с Германия”. Непотвърдени ли? Нотата е връчена през нощта на Бекерле, съветските посолства в София и Анкара са уведомени веднага и правителственото решение е оповестено от всички медии. Наркомът продължава: "Съветският съюз е призовавал 3 години България да скъса с Германия”. Пак е “забравил”, че до преди по-малко от месец (12 август) Съветсикят съюз е искал възстановяване на консулства и премахване на германските десантни лодки и хидроплани,и че и двете му желания са били изпълнени.

Молотов неколкократно споменава на Кларк-Кер, "че сега няма нужда да се бърза" и казва, че съветските интереси ще бъдат най-добре защитени, като се остави България за известно време "ДА СЕ ВАРИ В СОБСТВЕН СОС" - това е емоционалният израз на истинската кремълска признателност за всичко, сторено от България през петте години война. Относно навлизането на Червената армия и съветските окупационни планове, Молотов смънква, че „тези въпроси ще зависят от военните решения, а и политическите съображения могат да тласнат съветското ръководство да въведе войските на българска земя”.

/Георги Боздуганов -"България - военният трофей на Сталин"/

6 септември 20233 г.

на 4.09.2023 г. в 7:23, M.Николов написа:

https://fakti.bg/bulgaria/810902-4-septemvri-1974-g-parvata-atomna-centrala-na-balgaria

Когато обясняваш на дебилите, че сме били развита индустриална държава, а те ти се блещят насреща.

Когато комунетата идея си нямат какво е индустриална държава и производство, и ти се блещят насреща със строеж на АЕЦ. :giggle1:

А днес е една от най достойните за истински национален празник , дата. Честит празник на всички българи.

2 ч. · София, Област София ·

ШЕСТИ СЕПТЕМВРИ ИЛИ ОСЪЩЕСТВЕНАТА НЕВЪЗМОЖНОСТ

Историята за българското Съединение всъщност започва доста преди 6.09.1885 г. Априлското въстание поставя пред европейските сили въпроса за възстановяване на българската държавност под формата на автономия, макар и в рамките на Османската империя. Великите сили /без Русия/ вече са приели и признали съществуването на Българската екзархия, която е припозната и от султана с нарочен указ /ферман/, в който на практика е очертано българското землище и то след проведен плебисцит в балканските владения на империята. Две трети от християнското население в оспорваните области Мизия, Тракия и Македония се самоопределя не към Цариградската патриаршия, която е фактически под гръцки контрол и се ползва с мощната подкрепа на Руската империя, а новата Българска Екзархия. Една подробна карта показва резултатите от проведения плебисцит – границите на българското землище се оказва територията на днешна България /без черноморските градове и южната част на Родопите/, цяла днешна Северна Македония, цяла днешна Югоизточна Сърбия с Ниш, заедно с източната половина на Косово и цяла Северна Добруджа.

На Цариградската посланическа конференция през зимата на 1876-1877 г. тези български етнически граници са препотвърдени, като към България са добавени и черноморските градове, както и Лозенград /днес Къркларели/ и югозападна Македония, невключена в султанския ферман от 1870 г. Така в Цариградска България влизат териториите от Тулча до Костур/ днес Кастория в Гърция/ и от Ниш до Лозенград /Къркларели/. Цариградска България е с територия 178 000 кв. км., разположена от Дунав до днешната граница на Северна Македония и България с Гърция /до Арда/ и приблизително по днешната българо-турската граница. От Запад на Изток България разположена западно от р. Южна Морава и Охридското езеро до Черно море от устието на Дунав до Урдовиза /днешен Китен/.

Както е известно тази голяма Цариградска България не е по вкуса на Русия и Австро-Унгария, които още през юни 1876 г. в Райхщад са се договорили да не се допусне създаването на голяма славянска /разбирай най-вече българска/ държава. Тяхното решение е продиктувано от империалистически интереси, които признават съществуването само на малки и зависими държавици от тях на Балканския полуостров и е следното:

Русия да получи правото да вземе реванш след поражението си в Кримската война и започне война против Османската империя с цел завладяване на част от нейната територия и поставянето и под руски и австро-унгарски контрол. Това съвсем не е нито в български, нито в сръбски интерес, защото двете империи фактически се договарят за създаване на свои собствени зони на влияние в ново-завладените територии. Разбира се Руската империя ще обяви загриженост за „православните християни“ – нито тук, нито в манифеста за обявяване на руско-турската война става дума за „някакви си българи“, както откровено цинично ще признае по-късно виден руски дипломат.

На Руската империя е изгодна не голяма и обединена, а малка, разпокъсана и зависима от нея България.

Русия получава правото да си върне Бесарабия, което да стане за сметка на откъсване на Северна Добруджа от бъдещата България. Даже веднага след Сан Стефано е публикувана руска карта с присъединената към нея „Руска Добруджа“!

Затова и в Цариград България е разделена по меридиана на Източна и Западна със скритото намерение източната половина да е под опеката на Русия, а западната – на Австро - Унгария.

Но и това не удовлетворява Северната империя.

В Цариград Руската империя чрез граф Игнатиев внушава на младия турски император конституционна реформи, които да предотвратят разделянето на империята. Това проваля Цариградската посланическа конференция. Така войната на Русия вече може да започне, но не против както по време на предходната Кримска война, а със съгласието на основните заинтересовани западни Велики сили.

Войната, която наричаме освободителна завършва успешно и благодарение на огромния принос на българските опълченци и българското население.

Османската империя иска примирие и то е сключено в Одрин през януари 1878 г. "Основите на мира" от 19/31 януари 1878 г. е всъщност първото руско-турско споразумение за създаване на българска държава. Според проф. Петко Петков „пренебрежителното отношение в България към «Основите на мира», приети от турската страна на 19/31 януари 1878 г., особено на фона на историографската апологетика за санстефанските прелиминарии, е несправедливо и неоснователно. То се омаловажава или направо се пренебрегва. В значителна част от съвременната историческа книжнина цялата драматична история на изхода от войната (януари–юли 1878 г.) продължава да се свежда до апотеозно възхваляване на санстефанския мир".

Всъщност целта е апология на санстефанския мит с цел да се докаже, че Русия ни освобождава, а Западът ни разделя.

„На фона на така създадената виртуална санстефанска "реалност" безсилието на Русия да съхрани съществуващото само на карта българско национално единство, се оправдава с целенасочената политика на западните Велики сили за разпокъсване на българските земи. Стига се дотам в сериозни академични издания да се твърди, че Северна Добруджа е отстъпена на Румъния с чл. 46 на Берлинския договор независимо от същественото обстоятелство, че в този случай Великите сили само потвърждават това, което Русия вече е наложила със Санстефанския договор (чл. 19) и е предвидила като възможна "цена" за връщането на Южна Бесарабия още в края на 1877 г“, продължава проф. Петко Петков.

Пропуска се и обстоятелството, че още в Сан Стефано Русия подарява Нишкия санджак /област / на Сърбия. Но с това не свършват фалшификациите на българската история от русофилско-комунистическите „историци“.

Но защо и е на Русия втори предварителен договор в Сан Стефано? Само за да е сключен на рождения ден на руския император? Какъв е смисълът на този предварителен мирен договор, който е без никаква международно-правна стойност и легитимност? Самата руска империя вече се е договорила с другите велики сили, че териториалното разделение на Балканите ще бъде съвсем различно от това, което е очертано в Сан Стефано. Дори Одринското примирие очертава едни граници на България, които са не по-малки от тези, постигнати на Цариградската посланическа конференция. С други думи, ако в Сан Стефано дори бе само препотвърдено решението на всички Велики сили преди година, никой не би имал право да оспори една призната от всички Велики сили България в Цариград, макар и разделена на две по меридиана.

Проф. Пламен Цветков абсолютно точно отбелязва, че последното нещо, което е целял договорът от Сан Стефано, е създаването на истински независима и обединена държава на българите.

„Това е договор, който по същество представлява акт на узаконяване на една практически неограничена окупация на България от руската армия “. Всъщност мечтата на Руската империя е да се добере до подстъпи за пряка атака на Цариград и черноморските проливи. Това е фаталният препъни-камък пред идеята за силна, независима и обединена България. А липсата на срокове за изтеглянето на руската войска от България и застрашителната ѝ близост до Босфора обединява западните сили за противодействие срещу амбициите на Санкт Петербург. Те разбират, че в Цариград Русия ги е измамила и воюва не за някаква справедлива българска кауза, а за да се добере още по-близо до Проливите, превръщайки фактически България в свой протекторат.

Затова и два месеца след договора от Сан Стефано руският посланик в Лондон Шувалов и лорд Солсбъри се договарят за свикването на Берлинския конгрес. Още тогава руската дипломация се съгласява да бъдат орязани земите на новата българска държава - просто защото не желае да остави на Балканите голяма и силна държава под каквато и да е форма не на руска , а на дори малка западна протекция. Неслучайно големият спор на Берлинския конгрес е не за границите на Княжество България, а за сроковете за изтегляне на руските войски.

Този възглед трудно си пробива място сред митовете, умишлено наслагани в българските учебници по история.

Проф. Христо Матанов обръща внимание на обстоятелството, че учебниците по история продължават да премълчават или прескачат неудобните за Москва факти. „Като автор на подобни учебници често съм се замислял дали с някои от изнесените факти няма да засегна нечий „обществен “интерес. Самоцензурата е част от работата по писането на учебниците по история, а водеща роля в тази работа играят указанията на Министерството на образованието и науката. Те издават стремеж към някаква „балансираност“, която означава писане и преподаване на история „под сурдинка“ - с цел да се зачитат „традиционни“ представи за отношенията ни с Русия. В миналото тези представи се създаваха от завършилите образованието си в Русия български историци, както и от марксистките писачи на учебници. И днес обаче продължаваме да мълчим за тези грижливо пазени митове“, признава проф. Матанов.

После се питаме защо в Берлин българската земя е разпарчатосана със съгласието на Русия.

Защо Русия прави всичко това?

За да осъществи своите стратегически планове. За да си създаде свой плацдарм на българска земя. Той е необходим за бъдещото завоюване на мечтания от Русия Константинопол и контрол над Проливите. За да не разберат българите истината, споразумението от Райхщад и това от Лондон остават тайна, като вината за разкъсването на българската земя, после се вменява на „колективния Запад“, както руската пропаганда и до днес нарича цивилизована Европа.

А наивните българи и до днес са дезинформирани и вярват в измислиците за „лошия Запад" и "добрата" "Освободителка" Русия!

Колко е "добра“ Русия всъщност българите разбират след като сами организират и извършват Съединението на Княжество България и с Източна Румелия.

Тогава рухва митът за „братската“ "освободителка" и "покровителка" Русия. Тогава се вижда, че тя най-яростно се бори срещу реализиране на българския национален идеал. Русия дори агитира Османската империя да ни нападне. Когато това не става, насъсква Сърбия за война срещу страната ни. Нещо повече, за да обезпечи сръбската победа, изтегля в Русия висшия команден състав от българската армия... А после, когато въпреки това побеждаваме сърбите, точно Русия и Австро-Унгария спират българското настъпление и спасяват сърбите от унищожителен погром...

6 септември 20233 г.

преди 4 минути, miro20 написа:

Тогава рухва митът за „братската“ "освободителка" и "покровителка" Русия.

Ми НЕ!!! Нали помниш Манифеста на Фердинанд (който ти пръв показа тук) и думите с които той започва?

По волята на незабвения цар Освободител, великият братски руски народ подпомогнат от румънци и българи сломи робските вериги, които от векове сковаваха България

Цели дваесеикусур години след Освобождението, според съвременниците и очевидци на събитията руснаците все още са "великият братски руски народ" и "освободители".

Как някой платен соросоиден трол ще чете историята сега, няма никакво значение :hit:

6 септември 20233 г.

преди 52 минути, ivottoshev написа:

Цели дваесеикусур години след Освобождението

Да, именно. А не на 3-ти март, когато сме "задунайская губерния с окупационен корпус" и дори не са ни допуснали на подписването.

Как се закопа пак сам, не е истина

Пак си показа комплексите и вадиш "сламките" за да си "вечно благодарен " към чуждия окупатор кото бе категорично ПРОТИВ Съединението , вместо да се радваш на истинския изцяло БЪЛГАРСКИ АКТ и ПРАЗНИК , какъвто е днешния ден.

Нека си е на твоята робска антибългарска съвест :getout:

6 септември 20233 г.

преди 19 минути, miro20 написа:

Да, именно. А не на 3-ти март, когато сме "задунайская губерния с окупационен корпус" и дори не са ни допуснали на подписването.

И как така през тези двайсе години все още съвременниците не са били разбрали че сме "губерния" и все още наричат руснаците - братя :speak:

Чааааааак сега - 120 години след събитията някой почва да чете историята така, както му е платено да я чете. Е, аз на кого да вярвам? На съвременниците и очевидци на събитията, или на сегашните платени пишман "историци", които са обект на подигравки от страна на колегите си :getout:

ПП: Дай да видим къде пише за тази "задунайска губерния" че ми проглуши ушите с нея.

9 септември 20233 г.

Девети септември спаси България от монархо-капиталистическия режим, който довежда страната до ТРИ НАЦИОНАЛНИ КАТАСТРОФИ!!! Девети септември облекчава донякъде последствията от ТРЕТАТА КАТАСТРОФА:

България е трябвало да плати 45 млн. долара на Гърция и 25 млн. долара на Югославия. Сумата е трябвало да бъде платена за осем година под формата на стоки по цени от 1938 г.

За начална дата на участието на България във войната против хитлеристка Германия се счита 28 октомври 1944 г., датата на подписване на примирието между България и държавите от антихитлеристката коалиция. Преди тази дата страната е в състояние на война с Великобритания, САЩ и СССР, както и с Германия и Унгария. С примирието е уредено и изтеглянето на българските войски от окупираните територии на съседни държави. Последвалото участие на българската армия в окончателния разгром на хитлеристка Германия е съществен фактор за сравнително благоприятния характер на подписания договор.

Договорът влиза в сила на 15 септември 1947 г.
Териториални клаузи
Според договора:
границите на България се възстановяват във вида, в който са съществували до 1 януари 1941 г., т. е. преди подписването на Тристранния пакт с държавите от Оста;
искането на България за Западна Тракия е отхвърлено, освен това тя се задължава да демилитаризира южната си граница.
Военни клаузи
Българската войска е сведена до 65 хил. души, задължителната военна служба за населението е запазена. България няма право да строи укрепления по границата си с Гърция. Военноморският флот е ограничен до 3500 души и тонаж от 7250 тона, като е забранено производството и притежаването на контактни мини и торпеда, торпедни катери, подводници и щурмови кораби.

Военните клаузи на Парижкия договор никога не са прилагани на практика, тъй като България попада под контрола на Съветския съюз, който в условията на Студената война открито се конфронтира с доскорошните си съюзници и въоръжава страната.

Финансови клаузи
Парижкият договор предвижда репарации, които в много отношения са по-тежки от наложените от Ньойския договор в края на Първата световна война. България се задължава да изплати 70 милиона долара репарации, от които 45 милиона долара на Гърция и 25 милиона долара на Югославия. Изплащането трябва да стане в стоки по цени от 1938 г., завишени само с 10 – 15%, което увеличава реалната стойност на задължението до 119 милиона долара. Тази сума е многократно по-ниска от репарациите, определени с Ньойския договор, но е почти два пъти по-голяма от реално изплатените по него суми. В допълнение към това репарациите трябва да бъдат изплатени само за 8 години, което прави годишните вноски над 8 пъти по-високи от плащаните по Ньойския договор. Стойността им се равнява на половината от целия годишен износ на страната през 1945 – 1946 г. По-късно Югославия опрощава репарациите на България.

Освен наложените репарации България се отказва от всички свои вземания от Германия за времето след 1 септември 1939 г. Стойността им е около 100 милиона долара, главно неизплатени стоки, изнесени в Германия въз основа на клиринговите взаимоотношения между двете страни. На България не е разрешено да компенсира тези вземания с германските активи на българска територия, които съгласно решение на Съюзната контролна комисия в Германия се дължат на Съветския съюз, както и самите вземания от Германия.

1/ В преамбюла на мирния договор, България иска да бъде призната като съвоюваща и да се посочи точната дата, на която са започнати военни действия срещу Германия.
2/ Относно чл.1 на проекта на мирен договор за Територията на България, нашата външна политика успява да парира гръцките претенции за български територии, равняващи се на 1/10 от тогавашната територия на страната. Обединените народи(САШ, Фр и UK) отклоняват обаче българското искане за излаз на бяло море. Това искане подкрепя само СССР.
3/ Дипломатите ни възразяват и на военните клаузи- Гърция иска южната българо-гръцка граница да бъде демилитаризирана и то от към българската част.
4/ Относно репарациите, дипломатите ни настояват да не плащаме над 20 милиона долара, а обединените народи(САШ, Фр и UK) са настоявали за репарации в размер на 125 милиона. Окончателно репарациите се фиксират на 80 милиона долара. След парижката мирна конференция, въпросите с мирните договори се решават в Ню Йорк в края на сесията на външните министри в края на 1946г. Следва самото подписване и влизане в сила на договора с България.
Парижкия мирен договор с България
Този договор е подписан февруари 1947г., ратифициран е през Август 1947г. и влиза в сила от 15.09.1947г. Най-важните разпоредби:
1/ Териториални въпроси се третират само в чл.1, само с едно изречение- Границите на България се установяват такива, каквито са били към 01.01.1941г.- косвено се санкционира крайовската спогодба за южна Добруджа. Тогава окончателно се признава връщането на южна Добруджа на България.
2/ Военните клаузи- остава авиацията, сухопътната войска се свежда до 55 хиляди души, противовъздушна артилерия продължава да има.
3/ репарации се дължат само на Гърция и Югославия.
Репарациите за Гърция се решават трудно. България предлага репарациите за Гърция да се уредят, като се отчете, че България и Гърция имат сериозни насрещни вземания една от друга от преди втората световна война. Въпросът се решава доста по-късно- 1964г. С Югославия нещата се развиват по-бърза. С Гърция в Атина се сключва договор за уреждане на вземанията с цел взаимен интерес. Така през 1964г. се изчислява приспадането на репараците от дължимото на България от Гърция. Остават едни 7 милиона долара /от първоначални 45 милиона/, за които двете държави се споразумяват да се уредят като в продълж на няколко години се отделя процент от българския износ за Гърция.

ОБОЩЕНИЕ И ИЗВОДИ: Без радикалната промяна на Девети септември и подкрепата на СССР в Париж България щеше да понесе немислими териториални и финансови загуби от своите съседки Гърция и Югославия(а вероятно и от Румъния и Турция) и техните вечни покровители: САЩ, Фр. и UK.

1

16 септември 20233 г.

16 септември 1918 г. Подвигът на Девета плевенска дивизия при Дойран

22 септември 20232 г.

Цитат

Русия плаща българската независимост с 80 милиона златни франка, тогава равни на 674 тона злато. България никога не връща "заема". 674 тона злато, платени за свободата на чужд народ, който "обяви" освободителите си за врагове...

На 6-ти септември 1885 г. Захари Стоянов прочита една прокламация в Пловдив и това се смята за Деня на българското Съединение. Честваме го тържествено, честваме го с много казионни прояви. Какво се опитвахме да съединим през 1885 г. ? Не знам дали отговорът на този въпрос се търси. Когато съм присъствал на подобни тържества, не съм чувал някой български политик да говори всъщност защо имаше Съединение. Говори се, че това е акт на българска идентичност, на българска самостоятелност, че това сме го направили въпреки или против великите сили, което не е така, но така се говори за повдигане на националния дух. Няма лошо. Хубаво. Нека да си казваме, че някога сме направили нещо със собствени сили. Макар, че то не е съвсем така.

Който познава историята знае много добре, че Съединението е позволено от великите сили, защото Русия плаща цената за него. Ние се съединяваме с т.нар. Източна Румелия през 1885 г. Княжество България е една орязана територия от Санстефанска България, за която пледира граф Игнатиев, за която пледира руският цар, руското правителство, а това, което получаваме реално на Берлинския конгрес през 1878 г., няма нищо общо с истинските етнически граници на България. Получаваме едно орязано парче земя между Дунава и Стара планина, което бива наречено Княжество България. То не е суверенно княжество, а е подчинено на султана, на Високата порта. Всъщност получаваме попечителство на султана над Княжеството. Източна Румелия или южната част от България, и то не цялата остава като провинция, в която има български управници, но е изцяло под администрацията и контрола на Турция.

Съединяването между Княжеството и Източна Румелия става, защото на Берлинския конгрес дядовците на днешните лидери в Европейския съюз седнаха и нарязаха България като баница. Ей така, насякоха поне минимум пет парчета, след което многострадалния български народ тръгна да обединява себе си. Сръбско-българската война от същата 1885 г. е първата война, която младата българска държава води. Спечелва я успешно, с героизма на своите съвсем млади офицери и войници. Това е причината Съединението да бъде оставено без последици, да няма военна намеса на Турция и ново разкъсване на България.

България побеждава, но е оставена така, защото Русия плаща цената. Също една дребна подробност в историята, която се прескача от днешните писачи на учебници, тъй като не е политически коректно. Трябва да се каже, че независимостта на България идва чак през 1908 г., когато в султанска Турция се прави един масонски преврат на младотурците. Да, но младотурци-немладотурци, те тогава искат контрибуция. Контрибуция е заплащане като обезщетение срещу нанесени щети.

Тогава през 1908 г., за да приключи сагата с независимостта и Съединението на поне две части от България, Османската империя поставя на масата едно изискване – 125 милиона златни франка. Да й се платят за това, че България обявява независимост.. Ако не – война. Кой спасява положението? Великобритания?! Франция?! Италия?! Германия?! Не. Русия спасява България, като опрощава вземанията, които има да получава от Турция, заради Руско-Турската освободителна война. Т.е. Русия плаща за независимостта на България. Това го казвам за сведение на патологичните русофоби, които в момента управляват България, които преподават в университетите като Нов български, които учат подрастващите студенти на неверни глупости за историята на България и които внушават омраза към Русия – Освободителката на България.

Един от грешните изводи, които се набиват и които днес се учат и се вкарват в съзнанието на младите хора, е, че Великобритания тогава е подкрепила нашето Съединение. Ще кажа само, че тази същата Великобритания, за която се казва, че защитила България, всъщност представя българите като дивашко племе, което не заслужава въобще да получава разширение на юг от Балкана. Пише го в английската книга ,,Българите такива каквито са". Издадена в Лондон през 1885 г.

Какво пише в тази книга? В нея пише, че българите са варвари, дивашки племена, които са дошли в територии, които се владеят от великите гърци, тъй като Гърция дава цивилизацията на целия свят и това, което се нарича Източна Румелия, всъщност принадлежи на Гърция, казват англичаните. В тази книга пише още също така, че българите са едно дивашко племе, което е правило какви ли не зулуми и диващини на Балканите, докато дошли турците, които въвели ред и хармония сред населението по тези земи. Ред и хармония са въвели турците! Това го пишат англичани през годината на нашето Съединение. Турците са били една прекрасна цивилизована раса, така се изразяват авторите на книгата, която е наложила ред и се е отразила много благотворно на дивашките племена като българите.

Напоследък се убеждавам, че много често трябва да припомням азбучни истини на някои папагали тук, на някои излъскани мозъци в България, които продължават да твърдят, че Уинстън Чърчил е велик политик. Този дегенерат-алкохолик често е казвал, че България трябва да се затрие. Той какво е повтарял? Повтарял е същите тези от тази книга. Той е повтарял същите виждания на английския елит спрямо България.

Хайде, продължавайте да обяснявате, че Англия била защитила България. Защитила я е на кукуво лято. Англия винаги е играла срещу България. Англия, основният фактор, който удължава турското робство на България с поне 50 години.

Проектираната от Англия Гърция още от 1828-ма година получава автономия. Защо? Защото над нея е английският политически чадър, защото Османската империя е абсолютно послушна спрямо Великобритания, става нейна колония и слуша всичко каквото й се каже оттам. Защото всичко това трябва да работи срещу основната, огромната, единствената, православна империя, тогава царство Русия. Всичко, което работи срещу Русия, е добре за Англия.

Западна Европа, тогавашният европейският съюз Англия – Австро-Унгария – Франция – Германия нарязаха България по един дивашки, варварски начин. Кои са диваците и варварите? Англичаните, французите, германците, австро-унгарците. Те са диваците. Те са варварите на Европа. Ние сме цивилизаторите на Европа. Ето това трябва да се учи в учебниците, но то ще се учи в учебниците, когато изхвърлим националните предатели от политиката и когато България се управлява от наистина мислещи и познаващи истинската история хора. Защото на мен ми омръзна от невежи бездарници, които претендират да са политици и които искат да забравим това, което е било. Искат да не узнаем каква е истината.

Русия винаги е стояла зад нас и е била готова и да ни освободи и да ни защитава, освен, ако разбира се, не се държим идиотски и кретенски, както сега го прави поредното българско правителство кабинетът ,,Борисов 2", президентът ,,Плевнелиев 1". / Коментар на Волен Сидеров

1. След Съединението Австро-Унгария насъсква сърбите срещу нас; а когато българската армия побеждава и стига до Пирот, австро-унгарците заявяват, че трябва да спре, иначе ще се бие с австро-унгарски войски. Пише го във всеки учебник по история, но на русофобите не им изнася.
2. Стефан Стамболов настоява руските инструктори да напуснат България. Русия уважава желанието на българския премиер и руските инструктори напускат България. Интересно, как така русофобите настояват руски инструктори да са останели? Та нали са били ,,окупатори"?
3. Никой не поставя в изолация България след Съединението. Ако има някой да се опитва да я изолира, това е Сърбия.
4. Бунтовете срещу Батенберг са извършени от патриотични български офицери, които са недоволни от слабото му и безволево управление.
5. Князът се оттегля от престола поради собствената си некадърност, защото не се справя нито с вътрешната, нито с външната политика.
6. След Балканската война (няма Първа балканска война) Фердинанд нарежда да нападнем бившите си съюзници. В отговор всички ни нападат, румънски войски стигат до Враца и само намесата на Русия спасява България от пълна окупация от страна на Гърция, Сърбия и Румъния.
7. България нахлува в Добруджа през Първата световна война. Тогава Добруджа е румънска според Букурещкия мирен договор от 1913 г. и румънците просто си я защитават, подпомогнати от руснаците, на които са съюзници. А България няма доблестта дори да нахлуе самостоятелно в Добруджа, а го прави, като подчинява армията си на германския корпус на генерал Макензен.
8. Никой не открадва целия златен резерв на България. Това са поредните русофобски измислици.
9. Половината парламент (ако е толкова) е наказан съвсем справедливо, защото обявява война на САЩ и Великобритания.
10. И допълнително: през 1908 г. Русия плаща компенсация на Турция, за да не нападне Турция България след обявяване на българската независимост. Компенсацията е 80 милиона златни франка, което по тогавашния курс на франка е 674 тона злато. България никога не връща "заема".

22 септември 20232 г.

https://fakti.bg/bulgaria/817595-radev-ot-nas-zavisi-da-imame-samochuvstvie-na-dostoen-narod

Честит празник!

24 септември 20232 г.

на 22.09.2023 г. в 7:49, morandis написа:

6 септември в 8:46 ч. · София, Област София ·