Отразяват я, но под други заглавия.

Примерно:

https://dariknews.bg/regioni/stara-zagora/cyrkvata-nagradi-dvama-prezidenti-i-ruskiia-poslanik-mitrofanova-2325297

https://fakti.bg/bulgaria/715847-starozagorskata-mitropolia-pochete-mitrofanova

 

155 години от кончината на Архидякона на Българската свобода - Раковски.

Цитат

 

На 9 октомври 1867г., от туберкулоза в Букурещ умира великият Георги Стойков Раковски. Един от най-значимите български революционери, национален герой и възрожденец. Първият идеолог и организатор на националноосвободителното движение в България и е негов ръководител през първите десет години. Като идеен вдъхновител на четническото движение, той не само поставя началото на организираното националнореволюционно движение, но го издига на нов, още по-висок организационен етап. Неговият богат опит и теоретична дейност са използвани от следващата генерация български революционери в лицето на Васил Левски и водачите на Априлското въстание от 1876 година. Следи в духовния живот на българския народ оставя и неговата писателска, журналистическа и публицистична дейност. Целият му живот е посветен на делото за освобождение на България от турско робство.

Рожденото име на Георги Стойков Раковски е Съби Стойков Попович, известен и като Георги Раковски. Той е роден в подбалканския възрожденски град Котел в семейството на сравнително заможния търговец и занаятчия Стойко Попович и Руска Мамарчeва. Дядо му Съби Попович е известен търговец на кожи и поддържа оживени връзки с румънските градове. Чорбаджи Стойко Попович е авторитетен терзия, водач на местните еснафи. Той е родом от сливенското село Раково, откъдето идва и приемното фамилното име Раковски. Майката на Раковски, Руска, е сестра на Георги Мамарчев, един от организаторите на Велчовата завера през 1835г. в Търново, капитан от руската армия, който през юли 1829г. освобождава по време на Руско-турската война (1828-1829) Котел и Сливен. Това подтиква Съби да смени малкото си име на Георги, в чест на вуйчо си.

В периода 1828-1834г. Георги Раковски учи в килийното училище в родния си град, където освен български изучава и гръцки език. През 1834г. постъпва в училището в Карлово, където учител му е Райно Попович. Раковски напуска Карлово през 1836г. заради върлуваща по това време чумна епидемия

В края на 1837г. заедно с баща си заминава за Цариград, където продължава образованието си в елитното гръцко училище в Куручушме. Там Раковски изучава философия, красноречие, богословие, математика, латински език, физика, химия, френски, персийски, арабски и други предмети. По време на престоя си в Цариград, Раковски става съучредител на „Македонското дружество“, което има за цел освобождението на българите от турска власт. Под влияние най-вече на Неофит Бозвели, но също така на Иларион Макариополски и Сава Доброплодни, Раковски се включва в борбата за църковна независимост.

Начало на революционната дейност

През лятото на 1841г. Раковски напуска Цариград и заминава за Браила, където се готви за бунт. Там, с помощта на приятели от Котел, Раковски става учител по гръцки и френски език. Още с пристигането си в града Раковски успява да си издейства гръцки паспорт от гръцкия консул в града и се подвизава под името Георги Македон. За участието му в Браилския бунт от февруари 1842г. е осъден на смърт от местните власти, но като гръцки поданик е предаден на гръцките власти за изпълнение на присъдата. Подпомогнат от гръцкия посланик в Цариград Маврокордатос, Раковски успява да избяга и се установява в Марсилия, където прекарва година и половина. Установява контакт с учещите в Атина българи и създава Македонско общество и Славяно-българско ученолюбиво дружество.

След завръщането си в Котел заедно с баща си Раковски участва в борбата на местните еснафи против чорбаджиите. Наклеветени пред османските власти като бунтовници, те са арестувани, осъдени на 7г. затвор и откарани в Цариград за излежаване на присъдата. В затвора Раковски престоява от 1845 до 1848г.

Излизайки на свобода, той отново продължава своята революционна дейност. През 1851-1854г. пише няколко текста, запазени до днес в ръкопис са: „Три съня“, „Неповинен българин“ и „Дневник на четата“. След избухването на Кримската война (1853) Раковски заедно с група българи създава в Свищов Тайното общество, което има за задача да събира пари за освобождението и сведения за османските войски и да ги предава на руското военно командване. Новосъздаденото Тайно общество приема като знаме на бъдещата българска република трибагреника — бяло, зелено и червено. За осъществяването на тази задача Раковски и неговите другари постъпват като преводачи в турската армия. Тяхната дейност обаче е разкрита и той отново е арестуван. При отвеждането му в Цариград обаче успява да избяга. Членовете на Тайното общество продължават да събират средства, като под формата на дарения за читалище внасят 20%, а 80% отиват за въоръжение. По онова време Свищов има статут на свободна област въз основа на договора от Sistova (новото име на града, преди това наричан Zigit), сключен на 4 август 1791г. между Австрия и Турция, в който град е можело да се разпорежда само валиде ханъм - майката на султана.

През юни 1854г. Раковски организира чета от дванадесет души и броди с нея из Източна Стара планина. Тогава прави опит да се свърже и с руските войски, които по това време са преминали на юг от река Дунав. През есента, руската армия се изтегля отвъд Дунава и Раковски разпуска четата си. Известно време се укрива в Котел, където написва преживяното от него в цариградския затвор. По това време написва и първата редакция на поемата си „Горски пътник“.

В края на 1855г. Георги Раковски се установява в Букурещ, където завършва втората редакция на поемата „Горски пътник“, но още на следващата година се премества в Нови Сад, Австро-Унгария, където издава „Предвестник горскаго пътника“. Тук той започва и редактирането на вестник „Българска дневница". Издава и пробния брой на вестник „Дунавски лебед". През 1857г. Раковски започва печатането на поемата „Горски пътник“. През същата година по настояване на османските власти той е изгонен от Нови Сад и се прехвърля отново във Влашко. Живее известно време в Галац и Яш, където участва в подготовката за създаване на Болградската гимназия, носеща днес неговото име.

На 7 март 1858г. Раковски преминава от Молдова в Руската империя, тъй като османското правителство оказва силен натиск за екстрадирането му върху молдовския княз Никола Богориди, представител на видния котелски род Богориди. След кратък престой в Кишинев, в края на март той пристига в Одеса, където е приет в дома на видния български търговец Никола Тошков. Със съдействието на Николай Палаузов е назначен за надзирател на българските ученици в Одеската семинария, но радикалните му възгледи предизвикват недоволство и по настояване на Стефан Тошкович е уволнен.

Със съдействието на Одеското българско настоятелство Раковски прави неуспешни опити да започне издаването на български вестник в Одеса, а през 1859г. публикува етнографската книга „Показалец или ръководство как да се изискват и издирят най-стари чьрти нашего бытиа, языка, народопоколениа, стараго ни правлениа, славнаго ни прошествиа и проч.“, която посвещава на Никола Тошков.

През есента на 1860г. Раковски се премества в столицата на Сръбското Княжество - Белград, където продължава своите исторически изследвания. Тук започва и издаването на вестник „Дунавски лебед", в който засягат теми от политическо, просветно и стопанско естество, но и такива, свързани с църковно-националната борба, единството на българския народ и др.

По това време започва последното значително преселване на българи в Украйна, инициирано от руските дипломатически представителства и засегнало главно Видинско, Белоградчишко и Ломско. Раковски започва енергична кампания срещу обезбългаряването на региона и през 1861г. издава брошурата „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“, в която остро критикува руската политика. Освен това той води оживена кореспонденция по въпроса с общественици, като Пандели Кисимов и Кръстьо Пишурка, и публикува в своя вестник „Дунавски лебед“ десетки статии срещу преселването, както и кореспонденции за тежките условия, при които са поставени преселниците в Руската империя. В резултат и на кампанията на Раковски бежанската вълна бързо затихва, в Ломско руски агенти са прогонвани от българските села а във Видин тълпи от селяни обсаждат руското консулство, настоявайки да получат обратно паспортите си.

През 1861г. Раковски изготвя „План за освобождението на България" и „Статут за едно Привременно българско началство в Белград". Тези две съчинения бележат нов етап на идейното развитие на Раковски. В тях той за пръв път излиза с идеята за създаване на „ръководен център на борбата", както и организирането на територията на Сръбското Княжество на една армия, която да премине в България и да вдигне на въстание българското население. За ръководство на въстанието Раковски предвижда едно Привременно българско правителство, което е създадено през юни 1862г. в Белград под негово председателство.

На него се възлагало управлението на всички дела, отнасящи се до „всеобщото българско въстание". В духа на тези разбирания Раковски се заема и с организирането на революционната армия и такава е създадена през 1862г. в лицето на Първата българска легия в Белград. През юни 1862г. Легията участва в боевете с турския гарнизон на белградската крепост Калемегдан. Нейното разтурване (след нормализиране на отношенията между Сърбия и Османската империя) показа слабата страна в плана на Раковски. Поставянето на ръководния център вън от пределите на страната, както и изграждането на революционна армия на чужда територия поставяли националнореволюционното движение в зависимост от политиката и целта на други държави. В същото време напрегнатите отношения между Османската империя и балканските държави давали основание на Раковски да вярва, че е възможно изграждането на един балкански съюз, в който да бъде отредено място и на българския народ.

През пролетта на 1863г., със съгласието на сръбското правителство, Раковски предприема разговори в тази насока в Атина и Цетина с видни обществени и политически дейци. След неуспеха на мисията си в края на 1863г. Раковски се установява отново в Букурещ, където се надява да намери по-добри условия за осъществяването на своите идеи. Там от март 1864г. започва издаването на вестник „Бъдущност“. След спирането на вестника на 19 юли 1864г. Раковски издава на български и румънски език и единствения брой на вестник „Бранител“ с цел създаване на българско-румънски съюз. Същевременно успява да довърши и през 1865г. да издаде подготвеното още в Одеса списание „Българска старина“.

В края на 1866г. Раковски образува „Върховно народно българско гражданско началство“ в лицето на Тайния централен български комитет (ТЦБК). Според Христо Македонски ТЦБК е създаден без знанието и одобрението на Раковски. Ръководството на новата организация се състои от седмина членове: председател, подпредседател и още петима членове. Неговата задача е да координира, организира и да изпраща чети в поробената България, като по такъв начин да бъде сложен край на безразборното прехвърляне на такива чети в българските земи.

През 1866г. Раковски отново посещава Руската империя, прекарва известно време в Кишинев, Киприяновския манастир и Одеса и преминава през българските колонии в Южна Бесарабия. Целта му е да събере пари за организиране на въоръжени чети, както и да подготви участието в тях на бесарабски българи. Той не постига голям успех с намирането на пари, заради натиска на руската полиция върху българската общност в Одеса.

На 1 януари 1867г. новата организация издава „Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лято“, в който са записвани организационния принцип на изграждането на четите и правата и задълженията на самите четници. Раковски твърдо вярва, че със създаването на добре организирани чети ще може да се вдигне народа на борба и ще се постигне освобождението му.

През пролетта на 1867г. са прехвърлени четите на Панайот Хитов и на Филип Тотю. На 9 октомври същата година Раковски почива от туберкулоза.

Раковски и Левски са две части на една идея — национално-освободителната. Васил Левски е най-успешният и последователен ученик на Раковски, който доразвива идеите му. Раковски проумява, че е нужно народът да се организира в един бунт, в който четите да играят огромна роля — не на кърджалии, и хайдуци, а на на народни защитници. С тази цел той написва "Горски пътник", както и "Привременният закон за горските чети", който трябва да послужи като устав на новото българско правителство. Пак той сформира Двете легии. Именно в тези две легии трупа своя боен опит Васил Левски. Тук той става знаменосец на Раковски и се сдобива със своя прякор — Левски — даден му именно от Раковски, за неговото мъжество и решителност. Пак по време на участието си в двете Легии ( Първата и Втората) Дяконът вижда че народът не е подготвен да въстане и трябва убеждение по места. За тази цел Апостолът се свързва най-напред с друг ученик на Раковски — Иван Касабов, но тъй като той поддържа теза за автономия на България пътищата им се разделят. Постепенно Левски взима идеята на Раковски за "привременното правитество" и я доразвива, но той отбелязва, че това "привременно правителство" трябва да стъпи върху едни тайни комитети, които да работят вътре в страната и закълнат хората — а не да се чака помощ отвън. В това е голямото осъзнаване, до което достига Левски, като продължител, на делото на Георги Раковски. В последните си мигове 1867г. Раковски има оживена кореспонденция с Левски по този въпрос. той се радва, че ученикът му е достигнал до същите изводи до които е достигна и самият той "и дори го е задминал" и иска да го подпомогне, но вече е изтощен от непрестанното киснене по затворите и тичане в опити за бунт и църковни борби. Умората взема своя връх и той се разболява тежко ( скоро след това умира). Г. С. Раковски обаче може да е спокоен — делото на живота му е продължено от неговия достоен наследник.

 

преди 8 часа, miro20 написа:

По това време започва последното значително преселване на българи в Украйна, инициирано от руските дипломатически представителства и засегнало главно Видинско, Белоградчишко и Ломско. Раковски започва енергична кампания срещу обезбългаряването на региона и през 1861г. издава брошурата „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“, в която остро критикува руската политика.

Позволих си да те цитирам и да допълня с малко, от неговите (Раковски) послания:

Цитат

„Руското правителство, кое досега лъстеше нашите добродушни българи със сякакви лукави и лъжовни обещания, днес вече открива булото си и явно показва убийствената и злобната си политика към тях. То е наумило и труди се с всичките лукави и безчестни средства да разори и опустоши милото ни Отечество България и да уникакви нашата народност, самото нам скъпоценно и свято наследие!
Руското правителство с предателски начин е успяло да издействува ферман от Портата, в който му се допуща да преселва българите в своите омразни пустини. От него подкупени безчувствени някои си българе скитат се по бедна България и мамят простодушнаго народа да се пресели в Русия, като му правят много лъжовни и мечтани обещания! Във видинската бедна област тия народоубийци са успели да придумат и измамят много челяди и във Видин се е отворила явна канцелария, де ходят тия окаяни Българе да се записват за преселение в Русия, като им дават и нещо си пари да ги заловят по-добре и като ги заплашват лъжовно чрез подкупниците си и от страна уж на турското правителство, че ако не се преселят в Русия, щат ги пресели после насила в Азия. Лъжа лукава! Само да измамят простаго народа да се пресели.
Длъжност свята към милото ни Отечество налага ни да открием простодушному народу какво нещо е тая Русия и нейното мъчителско монголско правителство, и какви вечни мъки ги чакат, ако са тия излъжат и идат да влязат в нейните железни нокти. Но преди да дойдем на този предмет, нужда е да покажем вкратце нашим братям какви неприятелски сношения е имала още от стари времена с наши праотци и как тя сякога старала да ги завладей, какви же злини им нанесла досега за награда и що са тия кръстили и първите начала образования й дали.
Послушайте, братя Българе, а особено вие от Видинска област! Русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и досега останали такива в най-голямата си част. Българите са ги най-напред покръстили, дали са им писменост, Свещеното писание и първото образование. Това е познато беки от целия свят и техните учени го признават. Но какво благодарение са отдали тия на българите за това благодеяние! Ето: Разорили и завладели Волжското им пространство и порусили досущ тамошните българи, като им наложили насила езика си. До времето Великаго Симеона, Царя Български, южните страни на Русия, които днес назовават Малорусия, са били населени от българи, съставяли са част от Българското обширно царство, но и тия са паднали в руските мъчителски ръце и днес са досущ порусени. Освен историята, коя свидетелствува, техният език, песни и обичаи са още живи доказателства за това. Те още не приемат да се назовават и руси!
Руското царство от времето на княза им Светослава (969-976) е почнало да се усилва и да напада явно на българите. Той, Светослав, като го бяха наели със заплата Българете да дойде да им помогне против византийците и против царя им Петра, Симеонова сина, защото той, руският княз Светослав, щом влезе в България, почна да плени и да граби и поиска му се даже да я завладей, щото ония, които го бяха призовали на помощ, обърнаха се против него, изгониха го от България с помощта на Византийците и най-после Българите в Южна Русия, на Днепра река, избиха му всичкото войнство и него самого.
От время же того Светослава до время Великаго Петра Българите никакви приятелски сношения не са имали с Русите. Великий Петър Първи е почнал да мисли как да разпространи влиянието си в България и той е начнал да интригува против Влахо-Богданските князе, кои бяха до него време Българи, а именно против Кантимира, Молдавского княза. Той, злочестивий княз, измамен от руската злоба и лъжлива политика, биде принуден да остави Молдавското княжество и да побегне в Русия, отдето намалко остана да го предадат неприятелите му на турците!
От тях времена, като почна да слабей Турция, Русите започнаха често да минуват Дунава и да разоряват бедното ни Отечество. Колкото пъти руските войски са минували Дунава, най-големи опустошения и разорения е претърпяло нашето бедно Отечество"

 

19 октомври 1915г. се оказва един изключителен ден в най-новата история на България. Правителството, ръководено от премиера Васил Радославов, взима изключително тежко, но родолюбиво държавническо решение – катедралният храм в София „Св. Александър Невски” да бъде преименуван и да носи името Съборна църква “Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий”. Единодушно гласуват всички министри, а смелото решение е взето с протокол № 166 на МС. Така българската държава ясно показва, че Русия е вражеска страна, а България може да има самостоятелна и независима външна политика, отказвайки да бъде третирана като васал на „братушките“ и имперските им амбиции.

Поклон пред делото на премиера либерал Васил Радославов. Този акт ще остане ярък пример за родолюбие и национална независимост.

И колко време остава това име?

Без Русия Булгаристан щеше още да мечтае за национална независимост подобно на Кюрдистан.

преди 16 часа, БаалБек написа:

Така българската държава ясно показва, че Русия е вражеска страна, а България може да има самостоятелна и независима външна политика, отказвайки да бъде третирана като васал на „братушките“ и имперските им амбиции.

Не вървиш, душко. Лоботомиро20 ви закопа с ето този свой пост:

на 22.09.2022 г. в 10:58, miro20 написа:

 

Забележи как почва официалният манифест:

"По волята на незабвения цар Освободител, великият братски руски народ подпомогнат от румънци и българи сломи робските вериги, които от векове сковаваха България"

Мислех че това е сложило край на опитите ви да представите бялото като черно, но вие държите да ставате за смях отново, и отново, и отново... Лошо няма. Аз слагам пуканки и чакам нова порция смешки в опит да защитите незащитимото 

преди 2 часа, attj написа:

Без Русия Булгаристан щеше още да мечтае за национална независимост подобно на Кюрдистан.

квой туй булгаристан бре льольо?

преди 6 минути, insec написа:

квой туй булгаристан бре льольо?

Льольовците не знаят, че в Турция така наричат България.

преди 41 минути, attj написа:

Льольовците не знаят, че в Турция така наричат България.

аз виждам, че ти така наричаш България - льохман нещастен!!!

преди 10 минути, insec написа:

аз виждам, че ти така наричаш България - льохман нещастен!!!

Ви - незрівнянний шматочок Болгарії - на украински.  А същото на български - шматка безподобна от България си ти. България я наричат различно на различни места.  Прабългарите също са казвали Булгаристан.  Те произхождат от Азия в района на сегашен Казахстан.  Ниска ти е културата.

преди 32 минути, insec написа:

бабината ти на културен припек - "булгаристан" е транслитерирано от турски България, съответно, когато някой чок тИрикат, къде са го мандръсили турски череши, иска да се изрази унизително и презрително за България я нарича булгаристан. Тейба у льольото смотан.

Коментирай  Афганистан, Казахстан, Туркменистан, Киргистан, Пакистан  и т.н.    Там няма турци.    Или си в недостиг?  

преди 8 часа, insec написа:

аз виждам, че ти така наричаш България - льохман нещастен!!!

Говоря му  за родния район на прабългарите -  а то псува     

 

преди 18 часа, ivottoshev написа:

Не вървиш, душко. Лоботомиро20 ви закопа с ето този свой пост:

Забележи как почва официалният манифест:

"По волята на незабвения цар Освободител, великият братски руски народ подпомогнат от румънци и българи сломи робските вериги, които от векове сковаваха България"

Мислех че това е сложило край на опитите ви да представите бялото като черно, но вие държите да ставате за смях отново, и отново, и отново... Лошо няма. Аз слагам пуканки и чакам нова порция смешки в опит да защитите незащитимото 

Простотията ти край няма    евтин трол фейкомет , и националнокастриран антибългарин.

"дявола чете евангелие" .

Хванал си се като слепец за една дума и не виждаш картинката.

Следващата стъпка предполагам е да наречеш Фердинан туркофил ? или турско мекере както е популярно сред някои псевдопатриоти ?

Затова че в манифеста още пише "Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция."

 

 

преди 2 часа, miro20 написа:

Простотията ти край няма    евтин трол фейкомет , и националнокастриран антибългарин.

"дявола чете евангелие" .

Хванал си се като слепец за една дума и не виждаш картинката.

Следващата стъпка предполагам е да наречеш Фердинан туркофил ? или турско мекере както е популярно сред някои псевдопатриоти ?

Затова че в манифеста още пише "Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция."

Ако беше написано само от политическа коректност, нямаше да пише "ВЕЛИКИЯТ БРАТСКИ РУСКИ НАРОД". Щеше да пише просто "Русия", както пише просто "Турция".

Все пак те разбирам. Като няма за какво да се хванеш за да излезеш сух от водата - ще се хващаш и за сламка, та поне в собствените си очи да не изглеждаш глупак. Това обаче само кара останалите още повече да ти се смеят 

Цитат

Денят на народните будители е български официален празник, честване на делото на българските просветители, книжовници и революционери - първоначално на тези от времето на Българското Възраждане, Освобождението и първите десетилетия след него (до 20.те години на 20.ти век), по-късно (донякъде в съгласие с изначалната му идея) обсегът му се разширява и върху културни дейци и личности със съществен принос за възхода и запазването на народа въобще, включително и от предходни епохи, както и от по-ново време. Отбелязва се ежегодно с факелни шествия на 1 ноември в Република България. Празнувал се е официално от 1922 г. до днес (2022 г.), с изключение на периода 1945-1992 г.

Ден на народните будители – Уикипедия (wikipedia.org)

Честит празник!!!

На днешният ден 1957г към открития космос полита първото живо същество... Да си спомним за кучето Лайка, първият космонавт на света изпратен от СССР...!

На днешния ден, 9 ноември 1989г., преди 33 години, рухва Берлинската стена, превърнала се в едно от най-уродливите творения на тоталитарната комунистическа диктатура в съветския блок и разделението на Европа. С това е поставено началото на края на комунистическата система в Централна и Източна Европа.

ПОМНЕТЕЕЕЕ!!!

На 24 ноември 1858 г. послушникът Васил Иванов Кунчев бил заведен от вуйчо си, йеромонах хаджи Василий в Сопотския мъжки манастир „Св. Спас“, където бил постриган за монах под името Игнатий. Пострижението извършил йеромонах Кирил, таксидиод на Рилския манастир в този край. Присъствали всички близки и роднини на бъдещия Апостол. На следващата 1859 г. в карловската църква „Св. Богородица“ Пловдивският митрополит Паисий ръкоположил младия монах за йеродякон, а вуйчото удостоил с архимандритско достойнство. И двамата живеели в метоха на Хилендарския манастир в Карлово и служели в църквата „Св. Богородица“.

И още на тази дата:

На 24 ноември 1943г., само на 23г., по време на бомбардировка над София, геройски загива Мито Симеонов Дисов, пада край водите на река Искър, след като е отсякъл с крилото на машината си, опашката на самолет - „летяща крепост“ сееща бомби и смърт над България. Той е сред най-храбрите български летец-изтребители загинал във въздушен бой, един от легендарните защитници на небето на България през Втората Световна война (1941-1944).

преди 1 час, БаалБек написа:

На 24 ноември 1943г., само на 23г., по време на бомбардировка над София, геройски загива Мито Симеонов Дисов, пада край водите на река Искър, след като е отсякъл с крилото на машината си, опашката на самолет - „летяща крепост“ сееща бомби и смърт над България. Той е сред най-храбрите български летец-изтребители загинал във въздушен бой, един от легендарните защитници на небето на България през Втората Световна война (1941-1944).

Срещу кого ли се е бил Мито Симеонов Дисов? Чии са били Летящите крепости, сеещи бомби и смърт над България?  

Защо премълчаваш тези факти? Виждат ти се маловажни ли?

10 декември 1877 г. Плевен пада

14.12.1503 г. е роден Нострадамус

14.12.1799 г. е починал Джордж Вашингтон

23 декември 1876 г. Цариградската конференция заради Априлското въстание

На този ден през 1918-та Удроу Уилсън излага своите "14 точки"

"Президентът на САЩ осуетява плана за ликвидирането на България като независима държава и разделянето й на три части"

 

10 януари 1944 г.: Най-разрушителната бомбардировка над София

 

Само за ден са убити 750 души, ранени са около 700.

Напълно са разрушени 3304 сгради, частично – 427

 

Сега на "достойните" чеда на Карвария и Наглосаксия, пукнали в небето над София... има паметник в същата тази София.

Найс, а?