на 24.09.2023 г. в 22:19, M.Николов написа:

Това е абсолютна лъжа, и всеки може да лесно да го провери, стига да има желание!

Да не споменавам, че от Цариградската конференция не произлиза нищо конкретно.

Без войната, нямаше реален начин да се принуди ОИ да направи каквото и да е по въпроса с българите.

Мирча, не всичко написано от някой в фейсбук е истина.

Специално тази дама е изтипосала доста лъжи в поста си, но не ми се занимава да ги коментирам всичките.

На който му е интересно да гледа:

https://bnt.bg/bg/a/140-godini-ot-tsarigradskata-poslanicheska-konferentsiya-9-01-2017

 

https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=pfbid02pfTUDk4NcwSmvwVtLoZnbdVipsnvbeziqfZvvQHZownumM3v26aTGRMdYGRg2PBtl&id=100051571701261

Дневника и личните записки на българоядеца - граф Игнатиев, който русофилски историци ни натрапват за "българофил" и "благожелател"?

В записките достатъчно ясно се разобличава мита за лошата Европа, която всъщност заедно поставя ултиматум на Османската империя за разрешаване на "българския въпрос", и то благодарение на саможертвата на участниците в "Априлското въстание" и на избитите невинни мъченици при потушаването му! Разбива се и фантастичната лъжа за "безкористния освободител"! Причината за войната е вечния руски завет - завлядяване на Проливите, а повода е предстоящия разгром на Сърбия, която е във война с Османската империя! Единствено предтекстът е "освобождението" на българския народ!

Граф Българоядеца Игнатиев има и други "българофилски" заслуги, например спонсорирането на бунтове, метежи и атентати, през Слявянското благотворително дружество в Петербург, на което той е председател.

ИГНАТИЕВ ЗА ДРУЖБАТА НА РУСИЯ С ТУРЦИЯ

“Нашето влияние пред Портата следва да бъде най-значително. Живеейки в дружба със султана и разпореждайки се с министрите му, бихме могли да подготвим автономията на единоверците и задължените нам християни, да обезвредим Турция и придобивайки правото да се разпореждаме на Проливите да оставим султаните в Константинопол да доизживяват дните си, докато може да се мине без тях, като намерим такова решение на Източния въпрос, което да остави в наше безспорно владение Проливите и съответно-влиянието ни върху българите, гърците, сърбите и арменците”. (стр. 51)

ИГНАТИЕВ ЗА БЪЛГАРИТЕ КАТО ПОСЛУШНО ОРЪДИЕ НА РУСИЯ

“За да бъде властта ни здрава и да не изисква постоянно извънредно напрежение от наша страна, е необходимо постоянно нравствено подчинение на съседните области и да превърнем българското и гръцкото население, от една страна, и арменското, от друга, в послушно оръдие на руската политика и в постоянни съюзници, като унищожим всякаква възможност за преминаването им във враждебен лагер” (стр. 52)

СЛАВЯНИТЕ ТРЯБВА ДА ГЛЕДАТ САМО КЪМ РУСИЯ И ДА СЕ ПОСТАВЯТ В ЗАВИСИМОСТ ОТ НЕЯ, НАРЕЖДА ИГНАТИЕВ

“Всичките ми действия в Турция и сред славяните от 1861 до 1867 г. бяха вдъхновени от споменатите по-горе мисли и клоняха към това – да може Русия сама да господства на Балканския полуостров и в Черно море; и източните народи, особено славянските, да обръщат погледи изключително към Русия, поставяйки своето бъдеще в зависимост от нея, а не от другите европейски държави”. (стр. 55)

ИГНАТИЕВ СИ ПРИЗНАВА, ЧЕ ЗНАЕ ЗА РАЙХЩАДТСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ,Т.Е. ПОДГОТВЯ В САН СТЕФАНО СЪЗНАТЕЛНА ИЗМАМА СПЕЦИАЛНО ЗА БЪЛГАРИТЕ

“Изглежда, че преговорите (по Източния въпрос с европейските сили след ултиматума им към султан Абдул Азис, който Игнатиев не успява да предотврати- бел. И.И.) ще навлязат в по-критична фаза и че държавите по-охотно ще се съгласят на обща намеса в полза на нашите единоверци, ако разсеем опасенията, вдъхнати от незнанието на нашите условия за крайния мир, които трябваше да бъдат представени след сключването на примирието; както и от последствията на нашето двустранно споразумение с Австро-Унгария, предизвикващо недоверие и безпокойство в някои кабинети ( гузна недомлъвка, намек за тайната клауза от Райхщадското споразумение от юли 1876 г., когато Русия и Австро-Унгария се съгласили да не допуснат “голяма славянска държава” на Балканите, т.е. голяма България- бел. И.И.). С оглед на това би било твърде полезно да представим положителна програма, съдържаща исканията, които възнамеряваме да предоставим на Портата заедно с Европа”. (стр. 149)

РУСИЯ Е БИЛА ГОТОВА ДА ИЗБЕГНЕ “ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА” И ДА СЕ СПОГОДИ С ТУРЦИЯ ЗА “ПРАВОТО” Й ДА СМАЗВА ВСЕКИ БУНТ СРЕЩУ УСТАНОВЕНИЯ РЕД В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ, СВИДЕТЕЛСТВА ИГНАТИЕВ

Малцина си дават сметка, че “царят освободител” Александър II е изразил готовност за съхраняване на Османската империя и дори за охраняване на нейното “право” да “смазва” всеки опит на българите да се бунтуват, ако не се задоволят с половинчатата си свобода- както читателят ще се убеди от цитата по-долу. Игнатиев свидетелства:

“Програмата на Гладстон (за самоуправление и даване права на балканските народи от страна на Османската империя- бел. ИИ), разбира се, има и добри, и лоши страни. Тя отстранява политическите усложнения, свързани с разрушаването на Османската империя. Империята би продължила да съществува, тъй като самоуправляващите се области ще продължат да влизат в състава й; те ще внасят данък на Портата, която ще се ползва от доходите, без никакъв разход за администриране на областите, за издръжка на войските в тях и за неспирно потушаване на въстанията. Европа, осигуряваща на християнските области самоуправление, би могла в замяна да гарантира на Портата запазване на status quo и СМАЗВАНЕ НА ВСЯКАКЪВ ОПИТ НА НАСЕЛЕНИЕТО ДА НАРУШИ УСТАНОВЕНИЯ РЕД (курсивът мой- бел. И.И.).

“ Господарят император написа “да”, лаконично ни разкрива под линия какво ни е замислял нашият “освободител”, за да избегне “освободителната” война и да се спогоди за българска сметка с Турция. (стр. 168)

РУСИЯ ПРАВИ БИЗНЕС ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА АНГЛИЯ, ЗА ДА СЕ ОТКАЖЕ ОТ ВОЙНА ЗА БЪЛГАРСКАТА СВОБОДА

“ На 14\26 септември нашият посланик в Лондон граф Шувалов по заповед на господаря предложи на граф Дерби в случай на отказ на Портата да приеме мирните условия, предложени й от Англия, да се заеме едновременно България от руски, а Босна от австрийски войски, а Босфорският пролив – от съединените ескадри на държавите. Нашият посланик добави, че ако Англия счита морската демонстрация достатъчна, за да принуди Портата да приеме предложенията на държавите, то Русия е готова да се откаже от сухопътните експедиции”. (стр. 171)

Щеше да е смешно, ако не беше тъжно да научим лично от Игнатиев “новината” за вредата за руските интереси при евентуална отмяна на робството в България. За Русия щяло да бъде лошо да настройва турците срещу себе си по този начин. Преди да се завърне в Константинопол от императорския инструктаж в Крим, състоял се в началото на октомври 1876 г., Игнатиев пише:

“ Що се отнася до последния пункт (от обсъжданата от европейските сили обща платформа с искания към султана- бел. И.И.), т.е. искането да се унищожи повсеместно робството в Турция, то аз смятах за преждевременно да го поставяме. Подобно заявление щеше да настрои безполезно и безвъзвратно цялото мюсюлманско духовенство, чиновничество и народа срещу Русия, още повече, че Портата можеше да отговори, че робството всъщност не съществува, тъй като хората и особено жените, които се намират в робство, не носят това име, а се преименуват в “гепулу”. Значението е тъждествено, но наименованието “роб” може да бъде оспорено. Аз мислех, че във всеки случай подобно искане, непородено нито от преките интереси на Русия, нито от условията за развитие на нашите единоверци, засягащо целия мюсюлмански начин на живот, би могло да бъде предизвикано само при разрив или в окончателна декларация при прекратяване на преговорите”. (стр. 189)

ИГНАТИЕВ СЕ КАХЪРИ ЗА СТАРИТЕ СИ ОСМАНСКИ ПРИЯТЕЛИ (върху които тегне вината за зверското потушаване на Априлското въстание) СЛЕД ЗАДУШЕВНА СРЕЩА СЪС СУЛТАНА

Игнатиев току-що си бил връчил акредитивните писма в Константинопол и имал вече задушевна среща със султана, както сам отбелязва. Посланикът изпаднал в “деликатно положение”, понеже вече бил в “съглашение” с Портата, но се принудил да връчи нота с искане Турция незабавно да прекрати бойните действия срещу изправената пред сигурен разгром Сърбия. Дал 24 часа за размисъл на Турция и дори си натоварил багажа на руски кораб, за да демонстрира готовността си да напусне.

“ От внезапното предявяване на руския ултиматум, след като вече се бяхме споразумели, султанът и министрите стигнаха до заключението, че в Русия е съзряла мисълта за война и че по принцип тя е решена под един или друг предлог, рано или късно да я обяви. Едва от този момент крайните схващания на партията на Мидхад, отдавна говореща за неизбежния разрив с Русия, взеха решителен превес над умерените възгледи на нашите стари приятели и едва от този ден Турция се зае сериозно за борба с нас” (стр. 191)

Игнатиев е съкрушен. За протокола и за сведение на русофилите: “старите приятели на Русия” на Игнатиев в Турция са именно онези управници, под чиято власт са извършени масовите кланета на българи, предизвикали истински шок в Европа. В “студенокръвната Англия” имало многохилядни протестни митинги. Но за Игнатиев било по-важно да си пази приятелството с Турция и да гледа руската дружба с нея да не пострада, поради което откровено скърби за пожертваната дружба със “старите” турски приятели.

ИГНАТИЕВ ПРИЗНАВА АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ КАТО ПОВОД ЗА ЦАРИГРАДСКАТА КОНФЕРЕНЦИЯ И АНГЛИЙСКАТА РОЛЯ ЗА НЕЯ

В гнева си Игнатиев най-после за първи път споменава в записките си нещо,което и днес всеки българин трябва да знае: тъкмо българите са причината за поредицата от събития, довели до английската инициатива за свикване на Цариградската конференция и до самата война накрая. Посланик Шувалов, според Игнатиев, прокарвал в Лондон идеята България да бъде ограничена на юг до Балкана. Във връзка с това Игнатиев изригва:

“Така бе изгубена от погледа на руското правителство изходната точка на изстъпленията, извършени в Южна България от мюсюлманите. А именно те предизвикаха предложенията на Дерби ( външен министър на Великобритания 1874-1878 г.- бел. И.И.) да се свика конференция, решенията на Цариградската конференция и картата, съобщена на Портата от европейските представители; накрая – европейският ултиматум, подаден от тях до Портата в навечерието на отпътуването на посланиците на всички държави от Константинопол”. (стр. 261)

Това признание за основополагащата причина за всички изброени от Игнатиев в международни събития е толкова рядко откровение на един великоруски шовинист, че има стойността на унищожителна антитеза спрямо молитвите на днешните български русофили в храма на тяхната безусловна вяра в Русия, които “пропускат” да забележат, че пролятата българска кръв е подбудила европейците да се обединят в противодействието си срещу османския гнет. Игнатиев, без да иска (защото избягва да покаже отношение към доминиращата българска първопричина за падналите след нея плочки от европейското домино) признава косвено, че руската война срещу Турция, замислена като поход към Проливите, е породена от трагичната българска борба и съдба.

ИГНАТИЕВ ЗАМИСЛЯ ИКОНОМИЧЕСКИ ХОДОВЕ ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА БЪДЕЩАТА БЪЛГАРСКА ЗАВИСИМОСТ ОТ РУСИЯ

“Така Русия щеше да получи възможността да реализира в европейските банки заем от триста милиони златни рубли…Българският данък би останал на наше разположение. Така Русия щеше да си осигури претекст от икономическо естество, за да установява своето влияние за дълго време над освободената от нас страна.”(стр. 563)

Първи ноември - Ден на народните будители | National Geographic България

Малцина знаят, че днес е Световният ден на мъжете | Лайф.dir.bg

Днес!!!  Догодина ще е друго!!!  

Цитат

Не знаех, че на 4 ноември тази година се отбелязва Световният ден на мъжете, споделя Васил Христов от София, един от анкетираните. "Смятам, че това е обратен огън от страна на мъжкото съсловие срещу силната феминизация на света около нас. Не съм запознат с фондацията на Михаил Горбачов, но мъжете също заслужават такъв празник в съвременното общество", посочва той. "Ценностите, които някои мъже изповядват днес, елиминират изначалната мъжка същност и природа на градители, защитници и стоици", допълва Христов.

 

На 21 ноември 2023 г. се навършиха точно десет години от началото на Евромайдан – най-мащабната вълна от протести в историята на Украйна от нейната независимост през 1991 г. Интензивната фаза на протестите продължава до края на 2014 г. и завършва с отстраняването на Виктор Янукович от президентския пост и възстановяването на конституцията от 2004 г.

Пътят към Свободата: 10 години от началото на Евромайдана в Украйна

Цял ден чаках някой софиянец да публикува нещо по повод честването на освобождението на града ни преди 146г. Повечето местен народ едва ли са се сетили, но всички онези, които постоянно хленчат за чуждите беди и се кичат с чужди знамена, защо и днес мълчат и никой не се сети, че е българин от София!?

Навършват се 146 години от Освобождението на София

преди 1 час, ivottoshev написа:

Повечето местен народ едва ли са се сетили

Щот явно не са останали натурални софиянци...

на 5.01.2024 г. в 1:48, цър-вул написа:

Щот явно не са останали натурални софиянци...

Навсякъде в сайтовете бе отразено, по ми е интересно цитат от статията  на фейкомета тошеффффф :

Цитат

На 4 март се навършват 146 години от Освобождението на София.

Други споменават едни емблематични думи на Гурко  :

https://debati.bg/na-4-yanuari-chestvame-145-godini-ot-osvobozhdenieto-na-sofia/

Че без българския героизъм руснаците не биха преминали Балкана за да стигнат до стратегическите успехи срещу османската империя.

И както казва покойния Божидар Домитров, именно българите спасихме задниците на руснаците на Шипка

https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/6387735

Редактирано 1 февруари 20242 г. от miro20 (преглед на промените)

преди 1 час, miro20 написа:

Навсякъде в сайтовете бе отразено, по ми е интересно цитат от статията  на фейкомета тошеффффф :

Ако беше прочел статията, щеше да разбереш че "март" е печатна грешка. 

---  ---  ---  ---  ---  ---  ---  ---  ---  ---  ---  ---  

 

преди 1 час, miro20 написа:

И както казва покойния Божидар Домитров, именно българите спасихме задниците на руснаците на Шипка

https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/6387735

Този Божидар Домитров, когото цитираш, същият Божидар Димитров ли е, който казва че Украйна е измислена държава?

... и ако става въпрос за същият човек, ти му вярваш безрезервно, нали?

Цитат

Руски заселници основават американския град Форт Рос.

Форт Рос – Уикипедия (wikipedia.org)

Три празника на 14 февруари, изберете кой да празнувате - Любопитно | Vesti.bg

1950 г. – СССР и Китайската народна република сключват 30-годишен договор в Москва

АКО ИСКАТЕ ВЯРВАЙТЕ: Ето какво никога не трябва да правите на 29-и февруари! - Интересно - Телеграф (telegraph.bg)

Балкански съюз – Уикипедия (wikipedia.org)

Борис III на "Шипка": Освобождението на българския народ е апотеозът на сбъднатите най-съкровени въжделения

Четете и ревете продажни мекерета.

И още.Специално за бъбречето и другите заблудени овце.

https://www.24chasa.bg/mneniya/article/17287179

 

https://www.24chasa.bg/mneniya/article/17287118

https://www.24chasa.bg/mneniya/article/17286768

И още:

Доц. Георги Димов: 3 март е може би най-важната дата за историята на съвременната ни държава

 

 

Доц. Георги Димов - историк в Института по балканистика в Българската академия на науките пред ФОКУС

Нека да започнем с въпроса колко важен е 3 март за българската история?

3 март е може би най-важната дата за историята на съвременната ни държава, защото именно тогава тя като птица феникс възкръсва, и всъщност всички последвали събития – и Съединението, и обявяването на България за царство, едно велико дело през 1908 г,. са последвали събития именно от 3 март. Ако нямаше 3 март, нямаше да ги има тези дати и всъщност нямаше да познаваме историята такава, каквато е днес. Още повече, 3 март е резултат от дейността на поколения българи, цяла плеяда българи през Възраждането, техните усилия, патронажни усилия за Освобождението на България, тяхната жертва, тяхната работа, техният труд за възвеличаването на българската държава, за откриването на историята на българската държава. Така че до голяма степен 3 март е едно колективно дело, много важно, сакрална дата за нашата история и ние трябва да я пазим и почитаме, независимо от историческите превратности.

А можем ли да направим границата колко голям е бил приносът на Руската империя за освобождаването на България? Тъй като важно е да отбележим, че ние се освобождаваме с една от многото руско-турски войни. И всъщност, какъв е бил приносът, за да можем ние днес да имаме собствена държава под една или друга форма?

Ние се освобождаваме наистина с една от многото руско-турски войни, но тя е необикновена до известна степен, защото, въпреки че е десетата война по ред, това е война на духа, това е една идеалистична война и това го признават немалко историци, като Барбара Йелавич – един от изследователите на Балканите. Дори самият Кисинджър се чудеше на тази война, но разбира се, тя има своята предистория, своите корени. И аз смятам, че всеки историк трябва да познава духа на времето, за да може да обясни тези събития. Нищо не е бяло и черно, всяко нещо има своите нюанси. Тук трябва да отбележим, че голяма роля, поне според мен, изиграва “Пролетта на народите" – появата на националните изяви, появата на нациите, на народите, т.е. упадъкът на империите.

Защото по това време всички познати за нас държави са империи – и Британската империя с важните коридори по море, които тя поддържа към Индия, и Германската империя с пангерманизма. Но панславизмът едно много интересно явление, ако говорим за южните славяни. Всъщност това е причината, която води до онзи патос в Руската империя, до онова силно национално движение в Руската империя, което е причина за тази Руско-турска война, поредна Руско-турска война. Всъщност Руската империя не е била готова за тази война, още повече, че тя търпи големи поражения по време на Кримската война, парижките преговори. В крайна сметка самият император Александър ІІ е поставен пред голяма дилема, но той все пак усеща пулса на своето общество и в крайна сметка предприема тази съдбоносна за България война. Тук искам да отбележа още две неща, много важни.

Едното е, че България буквално, ако трябва да използваме жаргон, хваща последният влак, защото малко след това и в самата Османска империя, особено в началото на ХX век започват едни революционни процеси на младотурците и формирането на турската нация, каквато я познаваме днес. И потърпевши, ако трябва да вземем историческия пример, например са арменците, които по това време са над 2 милиона в империята. Знаете за големия геноцид срещу тях. Второто важно нещо, което ние трябва да отбележим, ако съблюдаваме историята, е, че България е в хинтерланда на Истанбул, т.е. в сърцевината на империята. През България минават важните търговски пътища, минава Виа Диагоналис, Понтийският път, осеяна е с гарнизони, това е житницата на империята, произвежда жито, произвежда различни животински продукти, дори шивашката дейност е съсредоточена тук.

Т.е. това е икономическият център на империята по това време. И в крайна сметка, освобождаването на България по това време самостойно е много трудно дело. Наистина има симпатии, между другото, от Англия до Русия към българските жертви, които тя дава по време на Априлското въстание, по време на подвизите на нашите революционери, чиито имена ние трябва да споменаваме постоянно. И в крайна сметка, тази голяма война, защото по това време Турция извежда една 300-хилядна армия, тази голяма война на два фронта, не само на Балканите, а и в Кавказ, е решаваща за нашето Освобождение. Малко преди това, освен Априлското въстание, има една война между Сърбия, Черна гора и Турция, в която сръбската армия, въпреки че Сърбия по това време е автономна, в крайна сметка губи.

Знаем за въстанията в Босна и Херцеговина. Но панславизмът е онова явление, което е водещо за нас. Тук не говорим за произхода на българите, тук говорим за едно идеологическо течение по това време, духовно течение и това, което ние сме дали по това време. Защото вижте, за да бъдем освободени, ние сме изтъквали като аргумент нашата славна история от Първата и Втората българска държава. И в крайна сметка, ако трябва да сме още по-конкретни, ще ви дам един друг исторически пример. Един век по-рано, преди Руско-турската война през 1877-1878 г., т.е. в края на XVIII век, голямата руска императрица Екатерина ІІ или Екатерина Велика, повлияна от православието, от религиозния ентусиазъм, се мъчи отново да води поредните войни с Турция, с Османската империя и се мъчи отново да основе тук, на Балканите, независими държави.

В този смисъл те са империи и тя се мъчи да възстанови Ромейската, или както днес е известна, Византийската империя и една буферна държава – Дакия. Така че по това време, когато няма панславизма, Русия е увлечена от идеята за Трети Рим, за византинизма до голяма степен. Когато се появява славянската идея и България като първата държава, в която приобщава славяните, от която разпространяват своята култура из днешните руски земи, има своята много важна роля. И всъщност това довежда и до нейното освобождаване. Така че ние трябва много внимателно да почитаме и да пазим тази дата, защото тя е основополагаща за нашето развитие и за нашата поява като Трета българска държава, която стига дори до царство, което е нещо много важно, между другото, и ние трябва да пазим този спомен.

Тъй като заговорихме за Руската империя и за нейните интереси, важно е да споменем, обаче, че Санстефанският мирен договор, който е подписан в началото на март 1878 г., е прелиминарен и всъщност по-късно, когато подписваме Берлинския договор, не конкретно България, а Великите сили, които участват в преговорите за подписването на този договор, България бива орязана откъм територии. Остава Софийският санджак и земите на север от Стара планина. Т.е. можем ли да кажем, че Русия е отстоявала интересите на българите по това време, или по-скоро геополитическата ситуация е била такава, че е трябвало да отстоява собственият си интерес в тези условия?

Вижте, въпросът ви е много интересен. Разбира се, че всеки има някакъв интерес в дадена ситуация. Днес живеем в още по-сурови времена, когато реалполитиката и личният интерес на всяка една държава е водещ в нейните действия. Това е било време, аз ви казах, в което е имало идейни течения, религиозни течения, като православието, панславизмът, които са взимали емоционален връх в обществото. От друга страна, обаче, ако видим резултатите, ще видим, че Русия не излиза като големият печеливш от тази война. Тя дава огромни жертви – знаете, десетки хиляди жертви. Но тук трябва да отбележим, че и българите имат голям принос. Още повече самите руснаци до голяма степен подкрепят българското опълчение. Знаете за опълченските комитети, които подкрепят финансово, с въоръжение.

Например за Самарското знаме, забележете, ако говорим за 24 май и защо трябва да бъде сменена, Самарското знаме, ако знаете, освен Иверската Богородица, са изобразени и Кирил и Методий, т.е. това е едно признание за нашата духовна роля, на българите, по време на Златния, а после и на Сребърния век при Иван Александър, които ние имаме в православния свят. От друга страна Русия взима териториални придобивки, но да не забравяме примерно, че Англия взима остров Кипър, който е важният коридор към нейните владения в Индия, Австро-Унгария също придобива територии на Балканите, Сърбия и Румъния – също така добиват своята независимост.

Наистина това е много сложна политическа обстановка по това време и за да бъде разбрана, трябва да отбележим, че по това време първо има съглашение между тримата императори на Германската империя, на Австро-Унгария и на Русия за едно поддържана на статуквото и тези действия на Русия до голяма степен противоречат на това съглашение. От друга страна, Източният въпрос и Източната криза, т.е. как да бъде овладяно османското наследство, е един много спорен въпрос, в който и Франция, и Англия имат своя интерес, и до голяма степен Русия прави каквото е възможно. Наистина Александър има такова споразумение, има такива предварителни договорки. Тук не трябва да отричаме историята и не трябва да изпадаме в крайности между -фили и -фоби в никакъв случай.

Трябва да познаваме историята такава, каквато е, и да бъдем обективни. Затова казах, че трябва да уловим духа на времето и да разберем какви са били условията, геополитическите условия, както биха се изразили. От друга страна, Русия повежда тази война с голям риск и всъщност и в крайна сметка тя няма най-големите териториални придобивки. Наистина има голяма емоция, когато се правят едни планове за Велика България. Ако видим конкретните документи тогава на руски политици, благородници, които чертаят карти на България, ще видим едно огромно землище, една огромна територия. И наистина Руската империя съчувства. И тук говорим чисто за национален интерес, без да гледаме реалната политика, която властва по това време.

Нобеловата аристокрация, елитът на обществото има желание България наистина да стане една огромна империя. Но в крайна сметка така са били подредени обстоятелствата, че не е имало никакъв шанс това да се случи. Но все пак това е идеалът за българското землище, включващо Тракия, Мизия и Македония, т.е. истинското българско средновековно землище. И затова аз мисля, че Санстефанският идеал е нещо, което трябва да се помни. Още повече че по това време има още две много силни идеологически течения, национални течения, като “Мегали идеята", която гърците подкрепят, позовавайки се на историята, на Ромейската империя и т.н., на гръцкия език, на културата. И от друга страна - очертанията във Велика Сърбия на Гарашанин. Т.е. България гони своите цели, но пътят след 3 март пред нея е открит. И ето, ние вършим едно велико дело като Съединеното, като Независимостта. Така че това е историческият шанс, който ние използваме и е много важен за нас, за да можем да влезем в семейството на европейските народи и да се развием като едно царство, което е нещо много важно за това време.

И понеже ми се иска да обърнем внимание на българския принос, тъй като има и хора, които смятат, че свободата ни е била подарена под една или друга форма, а ние знаем за боевете на Шипка и за това какъв принос са имали българските опълченци и колко хора са загинали там, колко значим е бил техният подвиг, за да може в крайна сметка да се стигне и до Санстефанския мирен договор, а по-късно и до Берлинския договор, но с тях всъщност България отново да се появи на картата на Европа?

Въпросът ви е много важен и мисля, че това е най-важният и съществен въпрос дотук, защото българският принос е голям. Той започва още преди войната, с жертвите, които българите дават, с борбата, със своето просвещение, със своето доказване пред света за приноса в историята, в културата още от делото на Паисий. Така че това е един много дълъг процес, в който ние имаме много важно участие, в който ние даваме своите жертви, в който имаме своите пасионарни личности именно в лицето на революционерите, в който те жертват живота си буквално за нашата свобода. От друга страна, обаче, българите имат реално участие във войната.

Знаем, че битките при Плевен през августовските дни тогава са изключително решаващи. Дори има една теория, че руснаците по това време решават да прекратят войната, да се върнат, което означава гибел за бъдещата българска държава. Всъщност боевете при Плевен са изключително важни. Тази епопея, това е нещо велико, в което ние се доказваме под ръководството, разбира се, на руски генерал – на ген. Столетов. Сега много се заговори за участие на поляци, финландци и т.н. Да не забравяме, че империите са мултиетнически. Тези поляци и финландци съответно участват в различни точки на света – и в Кавказ, и в потушаването на бунтовете в Австро-Унгария, финландци в Полша, защото все пак руският император е велик княз на Финландия и цар на Полша по това време.

Това е една нова аристокрация, в която има и финландци, и поляци, и т.н. Това е съвсем нормално. Пак казвам, по това време нямаме още оформените нации, които днес познаваме. Въпреки това българите взимат много голямо участие. Този дух, тази сила, тази енергия е усетена тогава по време на войната. Все пак много от тях се награждават. Ако видим отношението на руските офицери към българските военни, към българските офицери, то е изключително топло, изключително добро, защото те проявяват огромен героизъм. Знаем, с камъните - борба на живот и смърт. Т.е. тази борба, този 3 март е извоюван с кръвта на много българи и ние трябва да уважаваме тяхната памет. Сега тук искам да отбележа и още нещо. Тъй като паметниците са много – няколкостотин паметника само в България, много паметници има в Русия, които са унищожени от болшевиките впоследствие заради царизма в Русия.

Тук искам да отбележа, че това залитане -фили, -фоби настроения – те винаги съпътстват българската история. Още преди Освобождението сякаш има две Българии и това са го усещали някои от големите български учени. Една България, която беше на дребните чорбаджии, защото българите не са имали онзи голям дял в търговията в Османската империя, който например гърците и арменците например са имали. Дребни чорбаджии, които са се мъчили някак си да запазят статуквото и да бъдат част от една мултиетническа империя, която търгува с Австро-Унгария, с Русия, със Средиземноморието, с Египет и т.н. – т.е. да бъдат част от една богата клика в тази империя. И една друга България, която е имала нашите революционери, на хората, които са записали името си в историята и които ние днес почитаме. И ако следваме техния пример, трябва да наподобяваме тях – смели, които говорят истината, имат национален идеал, въобще едни хора, които се борят и дават живота си за България, нещо, което днес е много рядко срещано.

От друга страна, ние трябва да отбележим, че след Освобождението отново настъпват такива контрасти в българската история. И всъщност, ако през царството 3 март влиза като официален празник, честван е – знаем, 1934 г. Паметникът пред Шипка цар Борис го открива, знаем за огромния ентусиазъм по време на 3 март. Тогава първоначално е 19 февруари по стария календар. Знаем за либералното отношение – само тук искам да отворя една скоба – на Русия към България, тъй като Александър ІІ е много интересна личност – това е най-либералният владетел на времето си, всъщност той загива именно от това. Осем атентата има срещу него от руска страна и всъщност един от големите атентати 1880 г. е по време на тържествената вечеря в чест на Александър Батенберг.

Една година по-късно той е убит. Т.е. той е най-либералният владетел. Не е наречен "цар Освободител“ заради България, а заради това, че през 1861 г. той отменя крепостничеството и е наречен "цар Освободител“ заради това – много либерален владетел. А самата война у нас неслучайно е наречена "Освободителна“ още в Третата българска държава. Но както се чества този празник, така по времето на едни събития, които много наподобяват днешните, защото все пак историята е циклична, преповтаря се, когато говорим за Интернационал, отново за едно мултиетническо общество – 1951 г. този празник е забранен и в крайна сметка до 70-те години, когато се появява т.нар. нов тип социализъм, който набляга на държавен социализъм, празникът отново е възстановен.

От 1951 г. той е забранен, защото горе-долу целите и мечтите на това общество са почти като днешните. Днес отново се прави такъв опит. Българското общество не трябва да бъде толкова нагаждаческо, толкова конформистко. Това именно го е унищожило през вековете. Именно тази енергия, този порив за свобода го е спасило. Затова 3 март трябва ни напомня за жертвата и за тези хора, които днес съсипват нашето общество. Тези пасионарни хора – знаете пасионарната теория за хората, които са жертвали живота си главно в името на даден идеал, също днес отсъстват. И този паметник трябва да ни напомня не само за една сакрална, важна дата, началото на нашата история на Третата българска държава, но той трябва да ни напомня по-скоро за онова общество, което е дало кръвта си и живота си, дало е своето бъдеще, за да се случи тази дата и да се възстанови Третата българска държава.

Но в последната една година протече един такъв дебат трябва ли да бъде сменен националният празник, като да кажем, че една част от обществениците заявяваха, че не 3 март, а 24 май или 22 септември трябва да станат национални празници. По едно време си се появи идеята, че 3 март може да остане национален празник, но и 24 май да бъде национален празник, въпреки че това също е един значим ден за нашата страна. Трябва ли в този смисъл изобщо да се отваря дебатът за промяната на националния празник? Разделя ли той обществото в действителност, тъй като социологическите проучвания от миналата година показаха, че 2/3 от българите изобщо не подкрепят смяната на националния празник?

Мисля, че първо историята е такава, която много лесно може да бъде разрушена. Това означава смърт на един народ и една нация. И нациите, както видяхме през панславизма, се появяват въз основа на митове, легенди и история. Те трябва да много внимателно да бъдат съхранявани, обгрижвани, особено ако имат свои национални герои, дори в днешно време, които много добре лавират политически. Това беше една димка в очите на обществото, поредният опит да бъде разрушено националното, както е било през 1951 г., съответно за да се харесаме на някой.

Аз мисля, че това нещо е много вредно за държавата и в крайна сметка българите трябва да съхраняваме и пазим своята история. Много може да се говори по темата. 24 май е изключителен празник, но ролята, която ние, българите, някак си имаме в това като наследници и на Ромейската империя, на православния свят – все пак Търново е бил и Третият Рим по едно време, а Русия всичко това, което прави, всъщност го прави пак за идеята за Трети Рим. Това е една цяла наука. Тези хора, които го правят това, те не разбират това нещо. От друга страна, България трябва не толкова да се бори политически и да се нагажда политически и да разрушава празника, а по-скоро трябва да търси своята културна роля в Европа, да доказва на Европейския съюз своята много важна роля за цивилизационния процес в Европа и най-малкото, което е – да се гордее със своята история, а не да се срамува от нея.

И може би е редно да кажем, че в сегашната конюнктура когато знаем, че на няколко стотин километра от нас се води война, и има хибридна война, в която постоянно хората биват разделяни по темата, е добре да помним историята си, да почитаме нашите герои, и също така да сме признателни на тези, които са били на страната на България в този период, които под една или друга форма са подкрепили националните интереси на хората тук, живели през този период, а не постоянно да се води малка идеологическа война за това всъщност какви са били целите на едните, на другите в тази голяма палитра.

Да, така е. Между другото признателността към някого не е проява на слабост, това е проява на сила. Залитането, конформизмът, снишаването са проявата на слабост. И всъщност България трябва да прави едно-единствено нещо, което са правили нашите деди – да гледат своя национален, тук говорим за нас, своя национален интерес, само и единствено него, не да изпада в крайности на фили и фоби, да прави политики и ПР от това нещо, защото това е на гърба на нашата нация и на оцеляването на нашата нация. Това са много турбулентни, много трудни - виждаме, че светът се променя около нас и ние трябва да се съхраним такива, каквито сме, защото иначе ще изчезнем от историческата бих казал карта.

И един такъв въпрос: колко е важна историята за оцеляването, съхраняването и продължаването на един народ напред?

Много важно.

Тъй като виждаме една съседна на нас страна, която постоянно се опитва да намери историческото си минало, и много пъти прибягва до чужди герои, чужди подвизи.

Историята, аз много често казвам, , че един човек може да спаси живота на един човек. Докато един историк може да спаси живота на една държава. Защото историята е основният ти аргумент, аз съм изследвал този процес тук, на Балканите, не толкова конфесионални, религиозни или исторически, а аргументът е този, върху който се създават държави. Ако искаш да бъдеш политик на Балканите, трябва да познаваш много добре историята. Чърчил беше казал, че Балканите произвеждат повече история, колкото могат да изконсумират, и това е факт.

Това е факт между другото за цяла Европа. А днес отсъства религията. Вече го виждаме в Европейския съюз, този хубав Европейски съюз, който познавахме навремето, който беше изтъкан въз основа на Римската империя и на православието и на тяхната култура, днес вече все повече се разрушава. Липсват идеологиите, защото социализмът изчезна, неолиберализма е икономическа идеология. Така че в крайна сметка основният аргумент остава историята. И ако забелязвате ролята на историята, нейните активи все повече ще растат.

Това е изключително и много важно и ние не трябва да изопачаваме историята. Не трябва да залитаме от едната крайност в другата, а реално погледнато да се гордеем и да изтъкваме специално това, което сме постигнали в Европейския съюз. Защото историята в крайна сметка е унищожаването на икономиката, демографската криза. Историята ни е единственият аргумент, с който да се гордеем. Историята става все по-важна, това е моето заключение – историята е все по-важна, но ние трябва да се съхраняваме и пресъздаваме такава каквато е.

А в момента според вас полагаме ли достатъчно усилия, така че младите поколения да са добре информирани за миналото ни, да имат известно чувство за патос, когато се сещат за него, да познават традициите и обичаите, паметните дати?

Има няколко процеса исторически, които могат да отговорят на вашия въпрос. Единият е, че когато една държава се намира в криза, обикновено се връща на един по-ранен стадий на своето управление. Ние се върнахме много често от едни специфични течения, които са от 30-те на миналия век, които отдавна са отхвърлени от науката, социалния дарвинизъм, като това, че няма чисти нации и народи. От друга страна, обаче, някак си се обезличава ролята на България и нашата културна роля най-вече, която имаме на европейския континент.

Защото реално или не след изчезването на Ромейската или Византийска империя, България е може би е този съхранител на тази православна култура, и държави, като Гърция, като Сърбия са много по-млади от нея. Всъщност затова именно Фердинанд е толкова горд, защото той е тук, той е наследник на императорите, на цезарите. И мисля, че ние някак си не познаваме контекста, а изпадаме в едни фрагменти, които мислим, че сме най-велики, най-древни, от друга страна държавата не полага никакви, почти никакви политики за разпространение на тази наша история и култура в света. И в крайна сметка изпадаме в пълно затъмнение.

Мисля, че тук трябва да се намери една рационална политика, трябва държавата да се намеси, да положи много усилия в преводи на книги, разпространение по чужди университети и библиотеки, т.е. на българския учен малко да му се повдигне авторитета, да не говорим само за материалния аспект, т.е. авторитета сред обществото. Търсим думата на експерта както в медицината, както в други науки, трябва да търсим думата на експерта, на хората, които се занимават професионално с извори, работят с извори, познават методологията на историческия процес, и съответно да не изпадаме в тези крайности, защото историята много често се подчинява на политиката в наше време, подчинява се на едни нови течения, които в крайна сметка са изключително популистки и много вредни за нас. Трябва да се намери балансът, и това е изцяло роля на държавата. Сякаш днес отсъстват държавата. Това е може би това, което отсъства.

Надяваме се, че хората, които отговарят за тези неща, ще се вслушат във вашите думи и в призивите и на ваши колеги, и историята отново ще бъде като ценност и извор, от които да черпим за бъдещите ни решения за нашето развитие.

Да, защото тя се преповтаря. Миналото неизбежно става бъдеще – това са го казали много историци. Така че ние трябва много внимателно да следим сравнителния анализ на историята. Историята, особено за България това е много показателен след националните катастрофи, знаете уроците, които все още за съжаление не си взимаме.

 

 

 

Малко за успокоение на М.Николов, че се беше превъзбудил тези дни...

Трети март и "Освобождението": какво празнуваме на тази дата

На 3 март 1878 две империи - Руската и Османската - подписват мир. Там даже няма български участници. Основите на българската свобода са положени 2 години по-рано - на 20 април 1876 г.

Затова румънци, сърби и черногорци не празнуват 3-ти март, нищо че ги има в Санстефанския мирен договор

Чети и се ограмотявай Николофффф. Не се прехласвай по руска пропаганда, която има дълбоки корени в България и ти си една от жертвите.

 

Преди 90 години, на 9 март 1934 г., се ражда Юрий Алексеевич Гагарин - съветски офицер, полковник, военен пилот и космонавт, първият човек в историята на човечеството, който извършва космически полет!

на 2.03.2024 г. в 15:56, M.Николов написа:

Борис III на "Шипка": Освобождението на българския народ е апотеозът на сбъднатите най-съкровени въжделения

Четете и ревете продажни мекерета.

 

За мен 6. септември е по-голям празник от 3. март. Нищо, че толкова години е бил малко или много неглижиран.

20 години България в НАТО

Френският президент Еманюел Макрон каза повече от веднъж през последните седмици, че не може да се позволи на Русия да спечели. Нещо наистина го предизвиква... Може би фактът, че на 31 март 1814 г., точно преди 210 години, руснаците влизат в Париж.

Честит ден на авиацията и космонавтиката.

Ех, чаках някои от копейковците да се сети за Априлското въстание, но не са им спуснали опорките.

Да са живи и здрави. И да помнят, че българите са дали началото на свободата си.

Ето какво е писал великия Илия Бешков в "Черната тетрадка", стр. 92-95:

Русинът обитава огромно земно пространство, което той не успява да насели и да овладее – то доминира над него.

Оттук идва първото чувство на подчиненост. Един огромен труп, който търси за своята неограниченост (пространственост) една глава, която да координира действията и движенията му, за да ги доведе до какъвто и да е порядък, подобен на човешкия.

И ако тази глава е в Кремъл, той я приема за своя, каквато и да е тя. Какво би правил този огромен труп без глава? Съвсем основателен страх, тъй като не са достатъчни костният и мускулният мозък, за да гарантират безопасното съществуване на това живо туловище.

Русинът няма глава и винаги намира такава, задължително чужда, на която той е подчинен и покорен, а не свободен, разумен и целесъобразен с нея. И естествено, най-много се хвали с нея, не познава и не признава друга, боготвори я и задължава всички хора към това.

Русинът е дълбоко и абсолютно невярващ – в нищо невярващ, защото е дълбоко опорочен. Неосъзнал и непознал себе си, той непрекъснато лъже, лъже без мярка и без полза, защото не знае какво му е потребно, нито за какво е нужен на другите. Той убива, плаче, моли се и краде едновременно само за да не пропусне едно от тези неща, за да не изглежда недостатъчен, непълен човек. Порочен и не вярващ, той е в пълна малоценност, която именно иска да прикрие с дързост, лъжа, сълзи и накрая самоубийство.

Русинът има единствената потребност – да се похвали с нещо – каквото и да е – царизъм, болшевизъм, деизъм, атеизъм, анархизъм или нихилизъм, стига те да са „най-“ и да заплашват света, което отговаря тъкмо на страха му от света.

„Православна“ Русия води единадесет „освободителни“ войни, за да завоюва Полша, България и Турция, и като не успя – това правоверно православие бе заменено за 24 часа с болшевизъм, с атеистично православие, което започна нови „освободителни“ войни срещу България, Полша, Турция… и целия свят.

Христос бе заменен със Сталин (досега успешно!). Иконките под ризите на мужика са заменени със Сталин, без да се е извършила някаква промяна в мозъка му. Църквите са пълни с „богомолци“ и всички те любят всеотдайно своя вожд и баща на човечеството, който е първият, откритият и най-ожесточеният хулител на Бога и Христа.

Това би могло да се дължи на едно разюздано свободомислие, ако русинът можеше да мисли, но той е негоден за мислене – този процес за него е приключен или не е започнал.

преди 18 часа, БаалБек написа:

Ех, чаках някои от копейковците да се сети за Априлското въстание, но не са им спуснали опорките.

Да са живи и здрави. И да помнят, че българите са дали началото на свободата си.

Априлското въстание коства още 30 000 жертви. Свободата не ни е дар. Струва главите и кръвта на хиляди достойни българи и невинни жертви.

Два примера.

Национален празник на Гърция е датата на избухването на въстанието през 1821 г. срещу османското владичество. Започва Руско-турската война от 1828 – 1829 г., завършила с Одринския мирен договор, с който Османската империя признава независимостта на Гърция. Големият гръцки журналист Константинос Левидис пише: „Българи пълководци начело на българи доброволци се сражаваха заедно с гръцките герои в свещената борба за отечеството и свободата...“

Денят на сръбската държавност е национален празник на Сърбия, който се празнува на 15 и 16 февруари. Празникът чества Първото сръбско въстание от 1804 г., когато в село Орашац започва борбата за освобождение от османско робство. Забележете: днес Сърбия е единствената държава на Балканите, която по някакъв начин подкрепя Русия, но не чества договора от Букурещ между Русия и Турция от 28 май 1812 г., с който Турция признава автономията на Белград, последван по-късно от независимостта на Сърбия.

Нека не забравяме, че хиляди българи са участвали активно, а много от тях са дали живота си по време на гръцките и сръбските въстания. Време е за преосмисляне на важните дати от родната ни история. 20 април е началото на българската свобода. 20 април е национална революция. Той създаде и привременното българско правителство. А Георги Бенковски е всепризнатият главен апостол, двигателят на бунта. Априлското въстание е българската Голгота.

/Огнян Стефанов/

26 април 1986 г. Аварията в Чернобил

30 години от смъртта на Айртон Сена: Краят на една епоха във Формула 1