Психология в ежедневието: Видове Емпатия и граници на токсичността спрямо личността.

[_ramus_]

psiholog.co

 

ЕМПАТИЯ И ХИПЕРЕМПАТИЯ –

ТЪНКАТА ГРАНИЦА МЕЖДУ БАЛАНС И ПАТОЛОГИЯ

 

---

Емпатията е многокомпонентно понятие, което от една страна означава да разбираме емоциите и мислите на другите, а от друга – ние самите да ги чувстваме и съпреживяваме.

Емпатията е способност да се поставяме „в обувките на другия“, да разбираме какво преживява, защо се чувства по определен начин.

Емпатията е умението да "усещаме" света през призмата на другия – през призмата на неговия опит, неговите убеждения и ценности.

Понятието е въведено от английския психолог Едуард Титченър през 1909 година, за да обозначи способността на човек да разпознава и споделя емоциите на друго лице.

Емпатията изисква умение да разбираме страданието на другите и да споделяме тази емоция, дори когато тя е болезнена и плашеща.

Емпатията не бива да се бърка със състраданието, което представлява само потвърждаване на чуждата болка, съчетано със съжаление. Емпатията е дълбоко ниво на съпричастност и показва реално желание да се предостави подкрепа и помощ на страдащия.

Способността да се поставите на мястото на другия е един от най-важните компоненти на интелигентността и показва нивото на зрялост на човека. – Аугусто Кюри

Възможно ли е обаче едно от най-полезните и човешки умения, тази да съпреживяваме болката на другия, да премине границата на нормалното и да прерасне в патологично състояние? Оказва се, че да.

Хората със синдром на хиперемпатия сякаш имат дълги антени, които улавят всяка емоция, вибрираща около тях. В крайна сметка обаче те се губят в нуждите на околните и в страданието им, което чувстват като свое.

Често те дори се чувстват виновни за болката, която другите изпитват. Това е болезнено и изтощително.

Всяко поведение, което прави по-трудно връзката с други хора, причинява страдание и ви пречи да живеете нормален живот, се нуждае от диагноза и някакъв вид лечение.

Следователно, хората, проявяващи свръхсъпричастност, които показват постоянен модел на страдание и неспособност да функционират в социалния, личния и професионалния си живот, показват признаци на личностно разстройство.

Важно е обаче да се изясни, че има разлика между това да бъдеш силно чувствителен и да страдаш от синдром на хиперемпатия.

Например в книгата си „Жените, които обичат психопатите” психиатърът Сандра Браун говори за това колко жени не само разбират психопатичното поведение на своите партньори, но дори го оправдават.

С други думи, тяхната прекомерна съпричастност напълно им пречи да виждат ясно в колко нездравословни отношения са. Всъщност те използват невероятно сложни и умни начини да оправдаят насилствените действия на партньорите си.

Това е ясно доказателство, че синдромът на хиперемпатия е нарушение, за което си струва да се мисли и да се говори.

 

Емпатия и хиперемпатия – тънката граница между баланс и патология

Въпреки че емпатията е една от най-положителните и полезни човешки способности, не си мислете, че няма нищо лошо в това да я упражнявате прекомерно. Подобно на всичко друго в живота, и в този случай излишъкът не е полезен и здравословният баланс е препоръчителен.

Хиперемпатията влияе върху способността ви да отделите собствената си личност от тази на човека до вас.

Емпатията е способността да се поставяме в чуждите обувки, но е важно да се уточни, че дори в тях, ние не трябва да преставаме да бъдем себе си.

Също така е важно да познаваме различните видове емпатия, които може да изпитваме, кои от тях са здравословни и кои могат да прераснат в патология.

 

Психологът Пол Екман идентифицира три вида:

1, Емоционална емпатия:

Тя е свързана със способността да усещаме емоциите, които някой друг изпитва.  Накратко, да емоционираме с това , което другият емоционира.

Когнитивна емпатия:

Тя ни дава по-пълно и точно познание за мислите и преживяванията, които са завладели ума на човека до нас. Известна е също и като „перспективно поведение“ и за него са необходими зрели личности, с интерес и опит към по-сложните слоеве на взаимодействие - както с другите, така и със "себе си'.

Състрадателна емпатия:

Те е свързана със способността не само да разберем и почувстваме болката на другия, но и да предприемем действителни усилия да помогнем за разрешаването на неговия проблем.

Прекомерно съчувствие или хиперсъпричастност:

В случаите на прекомерно съчувствие или хиперсъпричастност не само чувстваме това, което изпитва другият човек, но и страдаме заедно с него. Това може да се сравни почти с физическа болка, която предизвиква безпокойство, но не знаем как да я излекуваме.

Какво е да имаш синдром на хиперемпатия?

Ще разгледаме характеристиките на хората с този синдром, за да ви помогнем да различите емоционалната чувствителност от патологичната свръхсъпричастност.

На първо място, докато преживяват болката на другия, те губят представа за собствената си идентичност. При тях често се наблюдава склонност към психози, промени в настроението – дълбока депресия към истерично, необуздано щастие.

Те са търпеливи и зависими. Искат да разрешат проблемите на всички, за да се почувстват ценни и необходими. Нуждаят  се от постоянно взаимодействие и се утвърждават, като правят услуги.

Ако някой се опита да им наложи ограничения, те се чувстват наранени и отхвърлени. Също така те често са склонни прекомерно да закрилят другите, което пречи на околните да се чувстват независими.

Прекомерната емпатия вреди сериозно на продуктивността им по време на работа. Те чувстват, че никой не разбира техния алтруизъм и нуждата им да подкрепят и помагат на другите.

И накрая, често виждате как от състояние на прекомерна съпричастност те влизат в състояние на яростно негодувание. Заради големите разочарования, които търпят, те в крайна сметка се изолират, потопени в ярост и отчаяние.

Какво можете да направите, ако откривате в поведението си признаци на патологична емпатия?

Както вече посочихме, всяко поведение, което създава проблеми в отношенията ни с околните, което причинява страдание и ни пречи да функционираме нормално и да водим спокоен живот, се нуждае от диагноза и терапия.

Препоръчително е всеки, който разпознава в поведението си признаци на патологична емпатия, да потърси професионална помощ.

Независимо дали сте свръхсъпричастни или сте просто свръхчувствителни, винаги е добра идея да научите техники, които могат да ви помогнат да поставяте граници, да имате по-голям контрол над собствените си мисли, да се грижите по-добре за собствените си нужди.

Не забравяйте, че прекомерната съпричастност не просто ви разстройва, тя ви изолира от останалия свят."

=======================================================

webstage.bg

 

Емпатията е прекрасно нещо, но може да навреди на здравето ви | webstage.bg

 

9 – 11 минути

---

Съпругът ви не е получил очакваното повишение и е депресиран. Ракът на гърдата на приятелката ви се е върнал. Като подкрепящ партньор и приятел, вие чувствате болката им. Но научните изследвания показват, че за тази загриженост плащате и съответната цена.

Емпатията – способността да се усеща и споделя емоцията на друго лице, виждайки нещата през неговите очи, играе решаваща роля за сплотяването на хората. Това е радостта, която изпитвате на сватбата на приятел или болката, която чувствате, когато станете свидетел на нечие страдание.

„Емпатията е основната стъпка за изграждане на интимност във взаимоотношенията“, казва Робин Стерн, асоцииран директор на Центъра за емоционална интелигентност  в Университета Йейл. „Когато някой се чувства чут и видян от теб, тогава се появява доверието“, добавя тя.

Но тази привидно положителна емоция може да има и неблагоприятни последствия, особено ако се чувствате толкова силно погълнати от чувствата на друг човек, че пренебрегвате собствените си чувства и нужди. Стърн казва, че онези, които редовно дават приоритет на емоциите на другите, са по-податливи на тревожност и имат по-високо ниво на депресия.

„Когато говорим за емпатично изтощение, обикновено мислим за онези, чиито професии изискват да се помага на другите, като медицински сестри, лекари, социални работници, но на всички нас ни се налага също да влизаме в подобна роля, независимо дали става дума за болен родител, дете или приятел, който преминава през тежък период.“, казва Джамил Заки, асистент по психология в Университета в Станфорд. „Да се грижим и подкрепяме тези, които ни интересуват, е сред нашите най-ценни и важни роли, но също така е и нещо, което ни поглъща: все пак всички искаме да се полагаме грижи за другите, но без да изгубим себе си.“

В проучване, публикувано миналата година в списание "Здравна психология", изследователите разгледаха ефекта от родителската съпричастност върху 247 двойки родители и юноши. Чрез кръвни тестове, въпросници и водене на ежедневни дневници, учените установиха, че родителската съпричастност е силно свързана с по-доброто психологическо и физиологично благополучие при подрастващите. Родителите в проучването, които  също са имали силно емпатични родители, имат много по-високо ниво на самочувствие и по-дълбоко усещане за цел и смисъл в живота, отколкото тези, които са имали родители с по-ниски нива на емпатичните способности.

Но с тук свършват добрите новини. Колкото по-емпатичен е родителят, толкова по-вероятно е той да страда от хроничен възпалителен процес. Учените смятат, че „родителите, които лесно се ангажират с тревогите и борбите на другите, стават уязвими, заради допълнителната тежест, с която се товарят и свързаното с това изразходване на допълнителни физиологични ресурси, помагайки на другите.“

Има ли здравословен начин да бъдеш емпатичен?

Психолозите описват съпричастността по три начина: можете да мислите, можете да чувствате, можете да действате.

С когнитивната съпричастност разбирате какво мисли и чувства някой друг, също както се свързвате с героите на роман, когато четете или пък, когато виждате гледната точка на другия по време на бизнес преговори. Когнитивната емпатия е съответствие на две съзнания, което ни дава психологическото усещане как работи мисълта на другия. Подобен начин на настройване към друг човек не само ни дава разбиране за неговата гледна точка – той ни казва как да общуваме с него възможно най-добре: какво има най-голямо значение за него, какви са моделите му за света и дори това какви думи да използваме или да избягваме в разговора.

С емоционалната съпричастност всъщност, обувате обувките на друг човек и усещате цялата гама от емоциите и преживяванията му. С нейна помощ ние чувстваме това, което чувства и другият човек в една мигновена физическа връзка. Тази емпатия зависи от друг вид внимание: настройването към емоционалните потребности на другите хора означава да разчетем мимиката, гласа и други невербални знаци за това как те се чувстват във всеки един момент. Изследванията показват, че този вид емпатия зависи от нашето настройване към собствените ни емоционални сигнали, които автоматично отразяват чуждите емоции. Това е емпатията, която оставена неконтролирана, може да доведе до прегаряне и пълно изтощение.

И съществува емпатичната загриженост, която влиза в действие винаги когато някой изразява загрижеността си за друг човек. Този вид емпатия е част от мозъчната верига на родителската любов – връзката чрез сърцето. Той намира място и в работния процес: може да го забележите, когато един лидер показва на хората, че ги подкрепя, така че да му се доверят и да бъдат свободни да поемат рискове, вместо да поддържат безопасна отбранителна позиция. Това е тази съпричастност, която се появява, когато се чувствате загрижени за страданието на друг човек, с желанието да помогнете на нуждаещия се, но без да потъвате в емоциите му.

Коя позиция ще заемем, когато реагираме на страданието на някой друг, може да засегне нашето собствено здраве и благополучие. В едно изследване на списание  "Експериментална социална психология", изследователите поставят задача на 200 студента, които трябва да действат като помощници на свои връстници, които преминават през лична криза. Всеки участник бе помолен да прочете лично есе, описващо тежестта на  свой колега от финансовите борби и стреса от поемането на грижата за по-малък брат, след смъртта на майката.

Докато четат текста, една трета от доброволците са помолени да помислят как се чувства това лице (емпатична загриженост), останалите са помолени да си представят как биха се чувствали, ако са на мястото на засегнатото лице (емоционална емпатия). Контролната група бива помолена да остане незасегната и обективна.

След това учените измерват участниците за различни физиологични прояви, включително нивата на хормоналния стрес, сърдечната честота и кръвното налягане. Те установили, че онези, които са се поставили в обувките на другия човек, са имали значително по-високи нива на „бий се или бягай“ реакция, сякаш и те самите преминават през това стресиращо преживяване.

Водещият изследовател Анеке Буфон отбелязва: „С течение на времето хроничното активиране на стресовия хормон кортизол може да доведе до редица сериозни здравни проблеми като сърдечно-съдови заболявания, което е особено важно за здравните специалисти, които се сблъскват с болката и страданията на другите ежедневно.“

„Хората приемат, че съпричастността е свързана с положителни ползи за здравето, но за първи път имаме физически доказателства, че не всяка съпричастност е еднаква и че нейните положителни или отрицателни ефекти зависят от начина, по който я приемате“, казва Буфон.

„Невро-научните изследвания върху емпатията показват, че ако сте съпричастен към човек, който изпитва болка, тревожност или депресия, вашият мозък ще покаже активизиране на подобни схеми в собствения ви мозък“, отбелязва Ричард Дейвидсън, професор по психология и психиатрия в Университета на Уисконсин в Медисън.

Емпатията, от друга страна, активира различна част от мозъка, областта, свързана с мотивацията и наградата. Така че, емоционалната съпричастност може да ви причини болка и изтощение, но емпатичната загриженост ще породи у вас желание да помогнете.

„Въпреки че е възможно да изпитвате и трите вида емпатия наведнъж, емоционалната емпатия често е вход към страданието“, казва Дейвидсън. „Това не означава, че не може да имате смесица от емоции, но усещането за болката и страданието на другия е предпоставката за съчувствието.“

Психолозите казват, че можем да се научим да регулираме нашата емпатия, както и другите емоции, и дори да преобразуваме прекомерната емоционална съпричастност в по-малко стресиращо състрадание. "Може да усещаш страданието на другия, но не е нужно да оставаш там", казва Стърн.

Един от начините за поддържане на съпричастността в норма е чрез „състрадателна медитация“, казва Дейвидсън.

„Представете си ваш близък, който е болен или преминава през стресиращо събитие. След това си го представете, че е освободен от това страдание. Повтаряйте си тихо наум фразата: „Бъди щастлив и се освободи от болката.“, добавя Дейвидсън.

„Изместването на фокуса от бедата и тревогите върху благополучието и щастието на човека, всъщност пренасочва пътя на нашия мозък от болезнената емпатия към по-благоприятните области на състрадание. Този процес ни помага да се отделим от страданието му“, добавя той. „Изследванията показват, че тези прости упражнения действително имат ефект върху действията ни в реалността, което увеличава вероятността да сме по-полезни.“

Трансформирането на първоначалната емоционална съпричастност в емпатична загриженост, не означава, че ви е грижа по-малко за човека. В края на краищата, отразяването на емоционалното състояние на друг човек не е толкова полезно, защото каква помощ ще му окажете, ако и вие също страдате?

[NewRedDragon]

Виж сега, бате.... то и аз мога да ти докажа, че 2+2 е 5, ама не съм луд. Айде бегай някъде

[Мих. Люз.]

Бе няма ли бг-мами за вас с тези измислици?

Погледнах от любопитство каките на сайта, от който е донесена измислицата... Специализацията им е "всичко". Лекуват всичко в психологията, бря-бря-бря! Е, това малко противоречи на понятието "специализация", но карай.

А лекуват с капките на д-р Бах. Това е роса, събирана от различни цветя, разредена многократно във вода и уиски. И те лекуват всичко психологично, бря-бря-бря. Пенкилер. Спицялиски са И по бахотерапия, знайш... Купуваш 30 мл. бахови капки за 24 лева, пак разреждаш и се лекуваш...

 

Тази тема и подобни глупости не бяха ли за раздел "Празни приказки, да си почешем езиците!"?

[Търсещ истини]

преди 5 часа, Мих. Люз. написа:

Лекуват всичко в психологията, бря-бря-бря!

Психологията е нова наука и в своето юношество е пълна с романтика и усещане, че може да реши всичко. Не си е намерила конкретното място и предмет. Хора отвън също й придават една тайнственост и всемогъщие, напълно невярно, прочее. Психологията много прилича на религия и уж "обяснява" душата. Лично аз бих се радвал, ако помагаше, но не забелязвам такова нещо... колкото дядо поп- успокоява, докато животът оправя нещата.

[Мих. Люз.]

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Психологията е нова наука и в своето юношество е пълна с романтика и усещане, че може да реши всичко. Не си е намерила конкретното място и предмет. Хора отвън също й придават една тайнственост и всемогъщие, напълно невярно, прочее. Психологията много прилича на религия и уж "обяснява" душата. Лично аз бих се радвал, ако помагаше, но не забелязвам такова нещо... колкото дядо поп- успокоява, докато животът оправя нещата.

Скочих срещу тази неясна и даже несъществуваща в реалността "емпатия" (освен в главите на некои...), защото в прекрасния нов западен свят много се използва от политкоректните толерастюги за обвиняване, стигматизиране, остракиране и разпъване на кръст на човека, който са си набелязали. И, тъй като това е много мъгливо понятие, а и въобще не съществува в реалността (освен в главите на некои...), не можеш да ги обориш. "Нямаш емпатия... ти си лош, лош, лош!" – с всички отрицателни последствия за живота на жертвата на властващите сега там политкорект-толерастчета.

ПП. Ах, да! И думата "токсичност, токсичен" е в арсенала на скапаните либерастюги-толерастюги-политкоректари.

[Just a Stranger]

преди 48 минути, Търсещ истини написа:

Психологията е нова наука и в своето юношество е пълна с романтика и усещане, че може да реши всичко. Не си е намерила конкретното място и предмет. Хора отвън също й придават една тайнственост и всемогъщие, напълно невярно, прочее. Психологията много прилича на религия и уж "обяснява" душата. Лично аз бих се радвал, ако помагаше, но не забелязвам такова нещо... колкото дядо поп- успокоява, докато животът оправя нещата.

Не "помага", защото очакванията ти са както в медицината - уж я наричаме "медицинска помощ", но всъщност отиваме лекарят да реши проблема вместо нас. И по същия начин очакваш да бъде и помощта на психотерапевта (и на попа). Само че в последния случай е засегната област на която само отвън, без участието на самия човек, няма как да се въздейства в желаната посока. Т.е. не може да очакваш да отидеш и да ти решат проблемите - тази настройка сама по себе си е погрешна. В случая става въпрос точно за помощ, което предполага самият човек да поеме основната отговорност и на него да се паднат основните усилия, а психотерапевтът (или попът) само да го наставляват в някакви граници.

По въпроса за това дали, доколко и кога емпатията може да навреди на здравето, то за мен това е пресилено. Да, може да навреди, но не повече отколкото личностните емоции и чувства. Степента в които можеш да контролираш едните определя и степента в която можеш да контролираш другите. Не е проблемът в това, че ще доловиш как се чувства другия. Ако не са неговите емоции, ще са твоите, които пак ще те разболеят при прекомерна емоционалност.

[Търсещ истини]

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Не "помага", защото очакванията ти са ...

Веднъж се възмути, че казват какво си или не си самият ти. Моля да не ме слагаш на психоаналитичната кушетка и да не казваш какъв съм. Не съм търсил психологическа помощ, а темите, които развивам тук са косвена психологическа помощ, като дават възможност хората да се изразяват.

По темата бих добавил, че емпатията е богатство. То е като умението, ако преди време си минал зад една купа слама, сега да можеш да кажеш какво вижда човекът от оня ъгъл. Така можеш да прогнозираш поведение, да имаш ясна представа за социалната реалност. Изобщо- добро е. Идеята за прекаляване, токсичност и бърнаут са модерни, хората търсят граници, които обаче са субективни и човек трябва сам да си ги определи сам въз основа на опита си.

[_ramus_]

на 29.07.2021 г. в 9:28, Shiniasu написа:

Степента в които можеш да контролираш едните определя и степента в която можеш да контролираш другите.

за пореден път ти обръщам внимание, че представностите ти са много далеч от същината.

Опита да се контролират емоциите и "другото" са приказки за деца, от представите на децата относно "контрола" и нямат нищо общо с никои психонауки и психопрактики.

Останалите коментари са просто поредната манджа на некомпетентни хора, търсещи мегдан да пишат буквички на екрана си.

Интересно е също явлението при което най-шумни и най-упорити в мненията си са именно най-некомпетентните.  Но пък за тях - "мнението" е като изпражненията - важно е да "излезнат".

Най-ироничното е, че форума, с "тия мнения" е точно с психологична роля за самите Мнителници, защото изхождането подава усещане за облекчение и рефлексия на важността на монолога. Разбира се - в техните глави.

[dioib]

преди 4 часа, _ramus_ написа:

за пореден път

 И, за пореден път подкарваш поредна тема с присъщия ти стил = на хулиш другите. 

Сам някак си твърдиш, че те са с "лечебна цел" към другите, но  това което наричаш критична укор си е елементарна наглост. 

В същност липсата ти дори на когнитивна емпатия е известна. и че проявяваш психопатични симптоми. Въпросните са по-лоши отколкото хиперемпатията, която наричаш "токсичност" в личността. 

Да ти припомня, че в много лекарства има отрова, а твоето е "свръх доза".

НО, какво ти пука ... нали се мислиш за велик ... и хм ... "компетентен" ....   

[Търсещ истини]

Психология в ежедневието: 

При психолог отиват дезориентирани хора, които често имат не психичен, а дезадаптационен проблем. В този смисъл, помощта, която те искат е да се ориентират в живота. Не да им се променя психиката, а да им се разясни живота.

На един объркан мигрант- от село в града е по- добре да му бъдат обяснени нравите и институциите в града, вместо да се ровим в миналото му. На един объркан бездомник е по- добре да му посочим вратата на социалните или някакъв друг социален ресурс, който да му реши проблема, отколкото да го разпитваме за сънища.

Компетентен и авторитетен патрон би решил по- добре проблема отколкото театрална постановка.

[_ramus_]

Бездомниците чудесно знаят "вратите" на социалните ресурси относно тях...

"Обърканите селски мигранти"... също с времето се научават на градските порядки, но това не им пречи да си запазят селските в ограничена от тях, среда. Това може да се види навсякъде из големите градове.
 

Дезадаптация означава нещо съвсем различно сред хората които разбират от тази познавателна материя.

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

Не да им се променя психиката, а да им се разясни живота.

Много ми е интересно и задавам въпрос -

Според какво и кого вие сте с категоричната представа и мнение че "ролята на психолога е да променя психиката"... ???

Както и какво въобще означава "промяна на психиката" в същите ваши представи?

А специално - "да им се разясни живота" - е доста странна фраза... На вас така ли ви "адаптираха" - като "ви обясниха живота"?

В опита си да сте предпазлив ви се налага доста да обирате изказа си, но така той става неточен и доста проблемен. Но дори и така обран - пак личи че имате проблеми с психонауките и сте доста далеч от тях.

Разбира се - думичката "мнение" има доста различен смисъл и роля за всеки. Точно както и "бог", всеки си я наглася според личната си полза и удобство... и потребности. Но пък - Ползващият тия думички се "изписва сам, това, дето му е в главата" и... така си разкрива сам профила.

[some_spirit]

Цитат

ЕМПАТИЯ И ХИПЕРЕМПАТИЯ –

ТЪНКАТА ГРАНИЦА МЕЖДУ ТЪПИЗЪМ И ТЪПОТА

всъщност няма никаква емпатия, има само телепатия и имаме опорката на извънземните енергийни разуми - рамус, постващ тъпизми след тъпизми от някакви си концлагерски сайтове за психология

(в кухата статийка цитирана тук не пише как става тази емпатия; по официално определение емпатия е когато чуваш само емоциите на другите, когато чуваш мислите е телепатия, но емоциите са вид мисъл, така че нещото наречено емпатия отпада напълно - (никому ненужен тъпизъм), имаме само телепатия)

[Гост]

Не знам дали съм добър, но проявявам емпатия и съчувствие към почти всичко. Например към хора, животни, растения, дори и към предмети. 

Мога да проявя съчувствие към някой, който не познавам. Например, имаше един филм на ужасите, който гледах малко, но след време като видях актрисата, която играеше една от ролите там, изпитвах емпатия и ми беше мъчно за нея. Предметите, към които проявявам съчувствие, умиление и т.н. са музикалните инструменти, книгите и компютрите.

Сигурно ще си кажете, че съм мекушав, но не мога да се променя, а и нямам желание.

[kipen]

на 7.01.2022 г. в 15:16, Mystery__22 написа:

Не знам дали съм добър, но проявявам емпатия и съчувствие към почти всичко. Например към хора, животни, растения, дори и към предмети. 

Мога да проявя съчувствие към някой, който не познавам. Например, имаше един филм на ужасите, който гледах малко, но след време като видях актрисата, която играеше една от ролите там, изпитвах емпатия и ми беше мъчно за нея. Предметите, към които проявявам съчувствие, умиление и т.н. са музикалните инструменти, книгите и компютрите.

Сигурно ще си кажете, че съм мекушав, но не мога да се променя, а и нямам желание.

Принципно има и малко патологично развитие, което се дължи на неразбиране, че прекрачваш някои "здравословни граници". Няма отрови, има дози! Все пак още не "правиш секс" с колата или велосипеда си, като някои англичани, примерно.

Що не прочетеш по-внимателно статията! 

Има и един съвременен, установен факт, обективизиран в термина "свръхчувствителни хора". Вземи си предвид това за теб и паралелно с това отново прочети статията. Според мен ще ти "прозвучи" по различен начин цялата тема.

[_ramus_]

на 7.01.2022 г. в 15:16, Mystery__22 написа:

Сигурно ще си кажете, че съм мекушав,

Не, не си мекушав. Просто си фантазьор.

Децата фантазно разиграват "емпатия" дори и с куклите или с количките си - всичко тече сред детската фантазия. Та ти си го описал доста точно и това е игра на емпатия. Фантазно всеки може да я играе същата игра - всяко дете минава през това... но идеята е да го израсте. Точно това е въпросът - че като потъне сред фантазното и... не му се излиза.