Дюд,от петте ми изречения-не разбра ли,че не ти трябва,опонент като мен?

преди 9 часа, _ramus_ написа:

 

ТИ ЙОГИН ЛИ СИ? - да, или не?

Според мен въпросът не е формулиран далновидно (ако се има за цел постигане на по-детайлна представа за връзката между религиозността и залитането във фанатизма)!

Мисля си, че вариантът - "ТИ ЙОГИН ЛИ СИ? - да, или не само?" е по-ползотворен. Защото в "не само" се съдържа факторът, обуславящ залитането "извън йогистките практики"(макар, че и аз имам съмнения, че изобщо има познаване в някаква дълбочина, извън фантазните постановки, заместващи това разбиране).

А иначе по темата! 

Щото ще ме прощавате, ама до момента формата, поне на мен така ми изглежда, е тамън "фанатизирано стеснена", независимо от придадения й до момента "обем".

Религиозното чувство, като израз на ирационалната част на човешка ни природа е било винаги налично сред хората. Но и доста употребявано от властовите "центрове", които сме си формирали в обществата, като част от процесите в самоорганизиращата се система на Социума ни. В същност, смятам дори, че този факт е неизбежен...или както са казали "старите хора" - "Докато има овци, ще има и вълци".

В тази равнина на разглеждане, е неизбежен факт формирането на определени религиозни системи в общественото съзнание, около които, като стожер да възникват религии и да се разрастват религиозни групи в обществата, та и да са ставали основен критерии за народна принадлежност и идентичност. (Не коментирам казуса "религия да предшества културата", щото е в "полето за дискусии"  "предложено" таман от религиозния фундаментализъм, а за негова проява си има и отделни раздели във форума... аз поне се съобразявам с некви граници)

Въпросът е, че доста често, особено у нас в днешно време, се срещат случаи, в които хора "изтрещяват публично" и в този процес има характерни особености. И аз така виждам основния казус на темата, съобразно "позиционирането" й във форума. Ама не виждам кой знай какъв смисъл от преекспонирането през конкретен пример. Този подход е по-скоро за по-необразовани хора, за които казуса на темата едва ли ще стане понятен съобразно стила на списващите я.

Различието на мнението ми с това на рамуса не е в съществената част - за механиката на случването(няма и как щото очевидно за мен - има по-систематизирани наблюдения), а е по-скоро в процедурата.

Смятам, че можеше и без да се обръща толкова внимание на конкретния пример за фанатично залитане в лицето на "простия странник", да се опише установеното възникване и "потъване" в "дебрите на религиозния фанатизъм" от някои хора и "изкривяването", "филтрите", през които започва да се "гледа" света.

Макар, че от друга страна, също и двата примера на "фанатични проповедници"("реално" и "соник", които обаче не си позволяваха да "излизат" от "религиозния раздел"), то в случая с "простия странник" имаме не само "инвазия" с мнения(независимо че е по-прикрит фанатизмът му от другите двама), ами и отваряне на теми, в раздел, в изискуемата област от познание за който, е очевидно за по-грамотни хора, че е невеж, камоли пък да е автор-модератор, с каквито претенции се е показвал. Т.е. "отрезвяваща критика" май е подходящо да бъде приложена (че не ми се предполага до къде може да се стигне, ако тренда за малоумни списвания в сериозни теми, изказвани с апломб на "високо самочувствие на разбирач/ка",  се затвърди като растяща функция).

преди 22 минути, kipen написа:

Смятам, че можеше и без да се обръща толкова внимание на конкретния пример за фанатично залитане в лицето на "простия странник",

Че тя темата е изцяло заради мен. Но ти си дотолкова пристрастен (колко ли пъти ти го споменеавам, но, какво от това), че си сляп за случващотп се. Разбира се аз съм фанатикът, но ети, че и за теб е важно аз да съм "простия странник". Ти разбира се, а особенно пък рамус ми мислите доброто. За мое добро и на кръст ще ме разпънете. Но иначе аз съм фанатикът. Хайде продължавайте да си играете на психолози и големи разбирачи. 

преди 45 минути, kipen написа:

също и двата примера на "фанатични проповедници"("реално" и "соник", които обаче не си позволяваха да "излизат" от "религиозния раздел")

Да, но рамус си пише същото и в раздела за религия и това не е проблем, въпреки че не спазва темите. Но как така някий религиозен ще стъпи на свещената земя, в храма дори - темите в психология. Той само елитът от фирумни психолози е достоен да пише там. Но пък аз съм фанатик, какво ли разбирам - само мога да се заблуждавам. 

преди 53 минути, kipen написа:

то в случая с "простия странник" имаме не само "инвазия" с мнения(независимо че е по-прикрит фанатизмът му от другите двама), ами и отваряне на теми, в раздел, в изискуемата област от познание за който, е очевидно за по-грамотни хора, че е невеж, камоли пък да е автор-модератор, с каквито претенции се е показвал. Т.е. "отрезвяваща критика" май е подходящо да бъде приложена (че не ми се предполага до къде може да се стигне, ако тренда за малоумни списвания в сериозни теми, изказвани с апломб на "високо самочувствие на разбирач/ка",  се затвърди като растяща функция).

Ами точно на това ти мнение, ако имаше модератор тук щеше да ти обясни каква точно е целта на този раздел и кой се очаква да пише в него. Ти изобщо колко мнения в подфорума виждаш да отговарят на изискванията, които иначе отнасяш към моите мнения? И защо е това специално отношение? Да, много е удобно да съм изтрещял. Така някак си отпада необходимостра да се орговаря на някои въпроси. А колко още не съм задал и няма да задам. Аз за разлика знам кога ще прекаля засягайки даден проблем. 

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Ти разбира се, а особенно пък рамус ми мислите доброто. За мое добро и на кръст ще ме разпънете.

не занасяй всяко написано в личните си религиозно-нравствени дебри. Като не можеш да излезнеш от главата си, просто замълчи. Глупотевините и без това нараснаха прогресивно и вече две седмици нямаш едно адекватно включване .

Не че диалоговата форма с алкохолното петно на калдата може въобще да доведе до нещо повече от глупости, но твой е избора да се занасяте дружно и да участва всеки сред цирка на другия, но пък и двамата имате сходството да се играете на 'споделящи изключителните си прозрения, мъдрости, знания, опит'.  

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Да, много е удобно да съм изтрещял. Така някак си отпада необходимостра да се орговаря на някои въпроси.

За кого да е "удобно" пък толкова? Въобще ти на някакви военни игри ли си играеш? На някакви надмощия, лагери, налагане... Ми вземи порасни първо, вместо цирка със 'споделянето' и леенето на клишета от духовни заемки. ПОрасни, ама не ти стиска - фантазния свят е къде-къде повече удобен, лесен, предлага ползи... и най-важното - само приказки и преживявания - и е достатъчно да се фантазира някой на каквото му е кеф.

Можеш да си списваш фантазиите и биткаджийските игри и някъде другаде. Тук темата е за клопката за религиозността. И за ролята на самия субект, относно маниите си.

Да, ти си пример в тая тема, но е само условно. Пожарникаря - дето е "будист", също е пример за същото. Не че съм го написал. Има и още - таман сред "твоите" е розовата вселенска мъдречка, дето също е ясновидка, тя знае какво ще става, с кого, как... даже и диагнози раздава... като й падне пердето и почва от тия слова - теософските, и измишльотините й за "гласът на нейното ДНК"... Нещо повече - тя даже е в ролята на "сияйно същество" - така си списва делириума... Също е от нахаканите, сигурните, но пък е любовчийка и сексаджийка, още повече че в "гепи.ме" си има територия, както и сред калдата, в 'затворената група'... капитанът на кораб - дето е просветлен, докато си троли за 'партийката си' е едни раздели, а иначе в 'духовните' той е и духовен - да си помисли някой че тролът не може да духовничи...

Не че има значение за фанатика дали е интелигентен. За фанатизма - няма значение, но за контекста в който участва - има. Поне това - интелигентен си, но това спира да работи, защото фанатичния уклон го 'спира' с лекота и му дърпа хомота в която посока реши фанатичното.

----

Не се занасяй с измислиците че "отпадала необходимостта да си давал отговори" - та ти въобще не знаеш къде се намираш бе човек... Какви отговори - от месец вече няколко пъти ти задавам простички въпроси и само ДА, или НЕ е нужно за тях. В тази тема - също... да не би да отговори някъде, с нещо?

На кого ги разтягаш тия реторични трикове от на Атила времето, като толкова пъти си опитвал и никъде не ти минава номера? Ти си единственият който не вижда че е нелепа тази игра и с нея само си вкарваш "автогол" - гол, след гол...

=================

Такаааа - темата е погледната вече от толкова много хора...

Никой не показа с нещо, че е отворил линковете, които съм дал, и да каже - ето я истината за вселената, живота... евала на духовните същества, че закрилят нас хората, че дирижират и "отглеждат" човешкия зеленчук и се грижат за "реколтата". Браво на духовните възвишени бащици ( и майки ), добре са си дечицата в образуваната детска градина, щото имат дори сигурно бъдеще с такива "пазители".

никой досега не даде знак по какъвто и да е начин - евала на човека, дето сред форума донесе благите вести и вселенските духовни мъдрости...

Не ми е чудно защо е така - едно и също нещо, през погледа на различни хора има различно отражение. Но за фанатика различностите нямат значение... той е в плен на заблудата си, че... само да разкрие истината, само да снесе благите вести, само да поднесе правилните положения... и всички ще заживеят мирно и щастливо, доволно и сигурно...

Който се противи - той е един, или друг, другите са невежи, те са в плен на заблуди, а не той. Те искат да му отнемат ценното, безкрайния му опит и да неглижират светната му мъдрост, те са зли, лоши и негативисти, докато той е добрата, светлата и крилата душа... И прочее още от плоския свят на детската градина и децата в нея. 

След като никой досега не показа с нещо че е от полза за него - интересно ми е "странника" като негов пореден ник - на какво основание той решавал че "някой би имал полза" от заблудите му?

Не че въпросния ще отговори с нещо, но така или иначе не разчитам нещо въобще да отговори, най-малкото пък - по същество. Но работата не е относно него - работата е, че той е пример за нещо, което се разиграва сред голяма част от участниците сред виртуала.

преди 5 часа, _ramus_ написа:

Разбира се, че не си. Йогините не обикалят по форуми, не списват любимите си свещени слова по темите, блога си, не дирижират фантазмите си... Йогините работят в самостоятелна работа и не се занимават да разиграват личните си театри да са пред публика и те да са говорители

Ето това съм сигурен, че няма да си позволи да го приеме като етичен принцип в поведението си "мадхямика"... и не само... 

На мен, примерно, това желание за публично споделяне на концепциите, които съм си изградил, беше много силно по едно време...и знам колко неустоимо е да вярваш в собствената "правота" и нейната "абсолютна" стойност. Да "се отлепя" и да погледна "отстрани" фанатичната си вяра си беше големо предизвикателство за мен. Независимо, че поне в съвременните достижения, за момента не откривам противоречия, но и не съм толкова компетентен.

Опитвах се да споделям за относителността на "преценките за стойностите", ама явно не ме бива да се изразявам разбираемо.

Според мен темата има потенциал да е доста полезна за хора, които тепърва развиват способността "да се поглеждат отстрани".

преди 11 минути, kipen написа:

Ето това съм сигурен, че няма да си позволи да го приеме като етичен принцип в поведението си "мадхямика"...

разбира се - нали ако го приеме театрото веднага ще спре. Кой ще играе, как ще се разиграва любимият образ, чрез любимите сценарии? Нали за тях е нужен контекст в ролята на огледало?

преди 11 минути, kipen написа:

На мен, примерно, това желание за публично споделяне на концепциите, които съм си изградил, беше много силно по едно време...и знам колко неустоимо е да вярваш в собствената "правота" и нейната "абсолютна" стойност.

Разбира се - така беше и с мен. Бях на около 35 тогава... Думите ти са доста точни - относно случилото се и с мен.

преди 11 минути, kipen написа:

темата има потенциал

За мен - темата си е просто тема.

Дали ще има хора... които ще им е полезно да се огледат - възможно е, но не съм идеалист, нито стават чудеса. Всъщност съм доста скептичен откъм такава възможност. Да, " има я като опция'' но... дори и няма значение толкова.

Темата не може да определи даден субект. Докато е по-скоро обратното - субекта определя през призмата си, темата. Дали ще е една или друга тема - зрелия субект разполага с достатъчно умения да вниква. 

Колкото умението "да се погледнеш отстрани" и при това " да е адекватно" и да се изкопчиш от заблудите си... чрез поглеждането... Това вече е за "зрели хора".

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Ти изобщо колко мнения в подфорума виждаш да отговарят на изискванията, които иначе отнасяш към моите мнения?

Аз съм видял една тема с академично формулирано заглавие, но с никакъв подобен пълнеж. Виждам и постове, в който се пропагандират термини, които нямат нищо общо с психологията...

...но пък биха могли да се ползват като примерно и характерни за използващ ги в сеанси на психотерапия. Щото в психологията и прилагането й в частта без медикаменти - психотерапевтирането, няма значение какви са ти убежденията, а как и защо си ги построил и помагат ли в адаптирането на човека към социалните му взаимоотношения и като цяло във вътрешната му психодинамика.

Вече веднъж ти подхвърлиха дилемата, която съдържа по-високата оценка на този живот, за сметка на недоказуемите "множество други животи". Адаптацията към социалната действителност е свързана с преодоляването на доста конфликтни "точки" в прехода, процеса на трансформация на младежа в мъж.

преди 7 минути, kipen написа:

...но пък биха могли да се ползват като примерно и характерни за използващ ги в сеанси на психотерапия. Щото в психологията и прилагането й в частта без медикаменти - психотерапевтирането, няма значение какви са ти убежденията, а как и защо си ги построил и помагат ли в адаптирането на човека към социалните му взаимоотношения и като цяло във вътрешната му психодинамика.

Вече веднъж ти подхвърлиха дилемата, която съдържа по-високата оценка на този живот, за сметка на недоказуемите "множество други животи". Адаптацията към социалната действителност е свързана с преодоляването на доста конфликтни "точки" в прехода, процеса на трансформация на младежа в мъж.

Хммм... Това си заслужава да го поразмисля... От време на време силно ме озадачаваш с такива писания - толкова точни думи... че и съдържанието им... И ми дават съвсем друг ракурс на вглеждане...

Всъщност фанатизма е израз на дезадаптация спрямо социалния контекст. Обикновено такава типология са маргинали, но все пак имащи нужда от група, от рефлексиите й спрямо тях...

преди 3 минути, _ramus_ написа:

за сметка на недоказуемите "множество други животи"

нали си спомняш какво изригна Въпросният в отражение на тази... 'дилема' - цитирам по смисъл "живей си го твоя единствен живот... " ( не ми се рови сега в защитните му изцепки)

Дядо ми, светла му памет, често ми казваше една турска поговорка - "зорлем гюзелик елмаз", "на сила хубост не става"...

преди 7 минути, kipen написа:

на сила хубост не става

не знам - не виждам тук нито "сила ", нито "хубост".

Въобще не правя тук  темата с някакви претенции за алтруизъм и 'добро', нито за полза някому. Тия игри вече не ме интересуват - играх ги, когато ми беше времето за тях.

А конкретно - за фанатика никой не може нищо да направи... Нищо! Там "дъ пойнт ъф ноу ритърн", вече е премината... Може би точно тук вече идва гореспоменатата поговорка...

А аз си спомнях за дядо ми! 

Да се извиня,че се намесих в темата.

преди 17 минути, kipen написа:

Аз съм видял

Единствено това, което си допуснал да видиш и не противиречи на вече приетата позиция. От начашото на участието ти тук си така. И сам си знаеш, доколко не си склонен да погледнеш и от друг ъгъл. А всъщност никоя гледна точка сама по себе си, не е достатъчна за истинско разбиране. 

преди 26 минути, kipen написа:

Вече веднъж ти подхвърлиха дилемата, която съдържа по-високата оценка на този живот, за сметка на недоказуемите "множество други животи". Адаптацията към социалната действителност е свързана с преодоляването на доста конфликтни "точки" в прехода, процеса на трансформация на младежа в мъж.

Аз прилагам възгледите си и търся развитие още в този живот. Нищо не отлагам за следващите. Да, вярвам безрезервно във безпределността на развитието, но това не е подценяване на настоящото въплъщение. Да, събитията отминават дори и най-тежките, но ако от тях не бъде извлечена съдържащата се опитност - ето тогава те са преминали напразно. 

Човешкият ум е много привързан към илюзията за завършеност. Да е порастнал и зрял е част от нея - просто етап зад който е неспособен да види. Но "порастналият" как да разбере, че още не се е излюпил? 

 

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Но "порастналият" как да разбере, че още не се е излюпил? 

мдаааа - там е работата. Попита ли вече "себе си"?

Фантазьорите вече са научили да се правят на 'развиващи се', на прилагащи възгледи... Така, пред монитора и по форумите са даже и йогини, дето са по модерни йоги.

Давай още с фанатизма... те границите се изписват. Ти си единствееният, за който те са невидими.

Чувал ли си за двойнствеността на свободата и оковите - за славеят роден в клетка, клетката се явява неговата вселена. И да отпадне, няма да лети другаде, няма и как - тя е светът му. За всички останали птици - славеят е в клетка, но той никога няма как да разбере това.

Та така - ти си единственият който сам си е отредил да не разбере че още не си пораснал. И духовното същество да слезе и да ги го каже - все едно. От трона дето си си направил да седнеш, никога няма как да станеш, без значение колко и какви стъкмистики си си изфантазирал за да се докарваш като 'цар'.

И в темата с това заглавие, ти списваш чудесно примерът със себе си... и невидимата за теб "клопка на религиозния". Всъщност - за теб клопката е твоят рай, но не че някога ще разбереш, докато дърдориш фанатично фантазиите си за 'развитието'.

Всъщност - ти затова ги и повтаряш толкова упорито... евентуално с повторение и "ха" да стане... Пък тя иска мотика, оран, сеене... докато стане време за реколта. Даже и така пак не е сигурно, що да тънеш само в несигурности - кеф ти фантазия, кеф ти сигурност - воала. Кво му плащаш?

Йоги и Ленчета... - много важно. Ти си им само ползвател за да си рисуваш трон за да се изживее малката мишка на цар. Тоя хъс да се изкараш като свободен, да се развиваш... и колко ги решаваш и разбираш работите... са просто комплексарски фантазми. Такива и ще си останат... 

преди 3 минути, _ramus_ написа:

Чувал ли си за двойнствеността на свободата и оковите

Има и по-конкретен пример

преди 1 час, Just a Stranger написа:

търся развитие още в този живот

"Търсенето" е взаимозависимо с "ненамирането"....

преди 13 минути, kipen написа:

"Търсенето" е взаимозависимо с "ненамирането"....

навремето си говорих с дъщеря си следното, макар и перефразирано:

"Искам да ти кажа нещо!

Може, но ако ми го кажеш няма как повече да го искаш. И трябва да избереш - ще го искаш или ще ми го кажеш..."

Точно така е и с "Търсача"... "Търси и ще намериш" - е просто залъгалка. Докато търсиш... няма да намериш, защото се изиграва намиране. Но за да се продължава с търсенето, играта преминава във - все "не е достатъчно" или "все не е това"... И Търсача си заживява с 'търсенето' на... нещо си - подобно на "в очакването на ГОДО" - дето няма как да дойде, но очакването е по-важно от "ГОДО".

-------

п.с.:

за тия, дето не са чували - ето подзказка: https://bg.wikipedia.org/wiki/В_очакване_на_Годо Не че ще разберат, защото това е пиеса, която всички вариации на интерпретация са еднакво валидни и са според 'зрителя". И не става за 'фанатици'...

 

преди 1 час, adobeaa написа:

Да се извиня,че се намесих в темата.

Тва не го разбрах?!? Защо е нужно да се извиняваш, при положение, че всеки може да си изкаже критиката по отношение на чуждите разсъждения. Дори това е идеята в "свободното комуникиране".

преди 20 минути, _ramus_ написа:

Точно така е и с "Търсача"... Търси и ще намериш... е просто залъгалка - докато търсиш... няма да намериш, защото се изиграва намиране. Но за да се продължава с търсенето, играта преминава във - все "не е достатъчно" или "все не е това"...

Не съм съгласен, че докато търсиш няма да намериш! Винаги намираме нещо.

Виж "фанатикът" мога да твърдя, че винаги намира нещо сигурно - "битки".

преди 6 часа, kipen написа:

Не съм съгласен, че докато търсиш няма да намериш! Винаги намираме нещо.

Ок.

Исках да кажа, че при повечето хора търсенето се задейства от "нямането", от дефицита. Но Търсещият търси  онова, което си представя че като "го намери" и ще се запълни, ще е щастлив, ще е доволен, сигурен..... Но това се дирижира от несъзнаваното, а там е преди всичко импулса за търсене, а няма как да има точна идея за "какво търси", за да го насочи точно.

Сетих се импровизирано за една аналогия - усещането за глад при човека не е на достатъчно прецизно ниво. Може да се усеща недостиг на множество и различни елементи, витамини, нутриенти... вместо за конкретен от тях се стартира цялостен сигнал за "глад" в опит да се "набави храна". Оттам пък минава през призмата на програмата, че 'щом има глад, значи има недостиг на енергия и се насочва търсенето към бързи въглехидрати'... И става една каскада от изкривени сработвания.... които отново довеждат до сигнал че "го няма", защото не е набавено...

Търсещият определя търсенето по това, кой е той, а сложните несъзнавани процеси не определят "какво да намери", нито "какво да търси" - той просто търси, защото усеща надостига... или го "преживява"...

Точно с преживяването идва и 'капана" - религията,идеологията, фантазирането - могат да променят преживяването за нямане, в "намиране". Но това пък маскира същинските дефицити... и те си стоят, дори се засилват. С дози преживяване за "намерих" се маскира отново и отново... за да се тушира дефицита... заради това са нужни непрекъснати дози, защото ПРЕЖИВЯВАЩИЯ получава бонуса чрез преживяване да не усеща недостиг... Но недостига не е само до усещането му, нито се определя от преживяването.

Може би изглежда объркано, защото концепцията е сложна и касае синтез от доста широк периметър. Поне не намерих по-точни думи за момента.

преди 8 часа, kipen написа:

Тва не го разбрах?!? Защо е нужно да се извиняваш, при положение, че всеки може да си изкаже критиката по отношение на чуждите разсъждения. Дори това е идеята в "свободното комуникиране".

Отказах се от философията,много отдавна.Разбрах,че предпочитам по директен подход.Но,много ме дразнят,разни месии.

преди 8 часа, kipen написа:

Не съм съгласен, че докато търсиш няма да намериш! Винаги намираме нещо.

Виж "фанатикът" мога да твърдя, че винаги намира нещо сигурно - "битки".

Хайде спри се малко с тези епитети а? Така или иначе свързавш хората с архетгипите доста неточно. Това последното не е проблем, ако не разгласяваш заблудите си така нашироко и убедително. Ама той решил, че нещо е така и вече да се покаже колко много ги разбира нещата. Да, точно това те води в участието ти - да покажеш колко много знаеш. А преди това е комплексът за малоценност. Виж рамус е движен от друго. Мислиш си че имате много общо, но само така си мислиш. 

А иначе за търсенето си прав - все ще намериш нещо. Може и да е горчив опит, но така се развива умът и разбирането. А последните правят търсенето по-ефективно с времето. Човек все по-точно започва да установява кое колко струва.

Та за критичността: тя намеса ли е в чуждото търсене, когато се превърне във взискателност налагаща своята воля над тази на търсещия?

И да отговоря на преднамереното нахалство на рамус:

АЗ СЪМ ЙОГИН

може и да съм фанатик,

но въпросът е вие за кои по дяволите се мислите, че ме съдите

(да, вие няма да си признаете, че ме съдите - пракалено егоцентрични сте за да си го признаете).

Години писане по темите с епитети като "фанатици" и "идиоти" към толкова участници, много от които се отказаха от участие във форума.

Сега и тема откри (не че е първата) с целта да покажеш проблемите на вярващите и религиозните. Ама те са фанатици бе, не е рамус.

Да, винаги трябва прожекторите да бъдат насочени към някой за да се отклони внимананието. Стар прийом.

"О, вижте фанатиците, колко са зле горките. Ама аз пиша само да посоча недостатъците им с чисто образователна цел. Не че създават някакви проблеми..."

Но пък аз търся битките. Моите битки са преди всичко с мен самия. Аз нямам нужда да убеждавам никого във възгледите си. Аз умея да се фокусирарм върху себе си и собствените си слабости. Но помислете вие зъ себе си. Лесно е да насочиш фокуса към друг.

В тази тема повече няма да пиша. Тя така или иначе няма място тук и служи само като средство някои хора да погалят егоизма си и самочувствието на психолози.

 

преди 3 часа, _ramus_ написа:

Исках да кажа, че при повечето хора търсенето се задейства от "нямането", от дефицита.

И аз това исках да подскажа - за взаимовъзникващата връзка....обаче ми скри шапката направо със систематизирания и детайлен пример... ...аз клоня повечко към мистичните залитания и така често пропускам холизма, възникващ като представа при синхронизирането на психичните образи и психосоматичните им отражения ... ама "човек се учи докат е жив", за разлика от фанатика, който вярва, че знае.

Иначе по тази линия - за "търсенето и намирането" и фанатизмът като хиперконцентрирана форма на религиозност, както и "клопката", водеща до неспирни "потъвания", може да се изведе и друга зависимост.

Примерно по "оста": фанатизъм - воля - желание - компенсиране - липса - страх. Така може явлението фанатизъм у хората да се погледне през призмата на страх от загуба или страх от възможност за незадоволяване на нужда. При подобен "прочит" се проявява възможност за установяване на доста специфични връзки, които според мен са в несъзнаваното, щото са "сглобени" доста преди по-високите нива на съзнателност за мотивацията на действията ни. ....макар, че това ми предложение не е нищо повече от "не по врат, а по шия", просто преразказване на идеята от детайлния ти пример за "търсенето, нямането и установяването на дефицита". 

 

преди 1 час, Just a Stranger написа:

преди 9 часа, kipen написа:

Виж "фанатикът" мога да твърдя, че винаги намира нещо сигурно - "битки".

Хайде спри се малко с тези епитети а? Така или иначе свързавш хората с архетгипите доста неточно. Това последното не е проблем, ако не разгласяваш заблудите си така нашироко и убедително. Ама той решил, че нещо е така и вече да се покаже колко много ги разбира нещата. Да, точно това те води в участието ти - да покажеш колко много знаеш.

Още с първите изречения и си "потърси" "битка", ама няма и да го "видиш" това....вече не ти се връзвам на "потъванията" ...."изригваш" ги кът провокации, еле па "критичността", ама вече не си ми интересен. Всеки може да чувства, ама не всеки може да сглобява. Аз мога да "сменявам каналите на телевизора", а ти към момента - не! Не моето его се тресе от желание за надмощие, което да проектирам за пореден път върху..., който ми потегли на его-игричката....

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Аз нямам нужда да убеждавам никого във възгледите си.

Аз умея да се фокусирарм върху себе си и собствените си слабости.

Не знам - заслужава ли си да се коментират аналитично, повярвани и заблудни положения. Може би има смисъл и ще го направя.

От друга страна - заблудните положения никога не са заблудни за Заблудения.Те винаги ще са верни за него и хем заради това ще ги вярва, но и ще ги вярва, защото му изглежда, че са верни. Резултира до усещането за полза, при това 'устойчиво усещане", заради което същия влага психична енергия, за да го задържи колкото може по-дълго.

Така интерпретационното поле се затваря чрез така поставените условно, взаимни кръстосани връзки. Заблуденият никога няма как да разбере това, защото:

1 - силата на несъзнаваните защитни сработвания го държат на "дистанция" от всякакъв възможен дисонанс, чрез който да се отслабят вече направените чрез "повярване", връзки. Обаче дисонанса е именно вектор на възможна "заблуда", чрез него става възможно (само като възможност) пробив на двустранната рефлексия описана от по-горе и блокираща напора към "затваряне, недопускане" на друго, освен повярваното... (за да не се загуби "ползата" ).

Несъзнаваните механизми за поддържане на баланс се основават на първосигнални и примитивни структури, но пък работят бързо, имат кратки неврони пътища, които са "предварително определени"... и заради еволюцията - винаги са с приоритет. Именно заради това при тях понятието "полза" има съвсем друго значение - съвсем елементарно и опростено, двоично и плоско-поставено.

2 - усещането за полза идва от подаването на сигурност, на подреденост, на усещане за ред и така - предсказуемост. Това намалява естествения фон на тревожност, който за несъзнавания свят е от основно значение и е цел, за да увеличи функционалността и деятелността.

-------------

Въпреки всичко условно описаните процеси не са задължително манийни. Естествените заблуди са у всеки човек, но далеч не при всеки се придружават с "манийно отключване".

По същия начин - не е задължително кръстосаните затварящи рефлекси( като между две огледала) да са свързани  с религиозност или идеология . Но съчетанието на няколко условия, довежда и до религиозната форма на манийност, наречена :"фанатизъм".

Като социално понятие - фанатизъм най-общо се нарича "абнормална привързаност и идентификация" спрямо даден мироглед, идеология, гледна точка, възгледи...

Ако е свързано с религията - крайна форма на религиозно привързване, при което личността на даден субект се слива с религиозната приказка и "заживява" изцяло в нейният контекст, описателност, характеристики.

Не са характеризирани 'степени' на фанатизъм никъде... Но все пак фанатизирането е процес и в него естествено са налични и 'етапи', колкото и условни да са те. В темата съвсем самостоятелно се заяви основния 'пример' в нея и колкото и да е относително и с приближения, може да се направи примерен анализ на "тия етапи". Но за това - по-нататък.

-

 

преди 16 часа, Just a Stranger написа:

Защото ти си нямаш представа какво точно правиш в темата

Мога да ти го обесня философски,психологически и в стил "Anger Management".Да речем,в предишните си животи,не си бил наясно,че е нужно,самоусъвършенстване.Сега си просветлен( и работиш,върху следващият си живот).Значи,изключваш "живеене" в този(заради мъките и лишенията),а през следващият,няма какво да правиш,защото си вече на друго ниво.И така,два живота,напразно.Като се стремиш към нещо,знаеш ли,какво е То?Не.И не ми казвай-вътрешен мир.Той се постига,за не повече от година.Не знаеш също,кой го изисква и защо.