току-що, Търсещ истини написа:

 

взаимоотношенията между хората се определят от социални, причинно-следствени закони

Само че, социалните закони, не винаги водят до справедливо разрешаване на проблемите.

преди 5 часа, _Aumi_ написа:

Само че, социалните закони, не винаги водят до справедливо разрешаване на проблемите.

Справедливостта при социума няма нищо общо със справедливостта спрямо индивида. 

Да ти припомня ли „Соломоновото решение“?! 

Пак да повторя: Всичко е справедливо стига да не те касае лично. В тоя случай има субективна несправедливост. = т.е. Винаги има справедливо решение на проблема, но когато не те касае теб самия. 

преди 6 часа, _Aumi_ написа:

Само че, социалните закони, не винаги водят до справедливо разрешаване на проблемите.

Бих допълнил "независимо дали са от бога или от човешки отношения"

преди 3 часа, dioib написа:

Да ти припомня ли „Соломоновото решение“?! 

 

преди 3 часа, dioib написа:

Всичко е справедливо стига да не те касае лично

„Соломоново решение“ е израз, символизиращ разрешаването на заплетена ситуация с помощта на умения, мъдрост и знание и то по такъв начин, че всички страни да са доволни.

.........

Няма как едно решение да е Соломоново, ако и двете страни не са доволни. Т.е. ако това решение е свързано с мен, следва и аз като страна от спора, също да съм доволна и удовлетворена.

преди 5 часа, _Aumi_ написа:

Т.е. ако това решение е свързано с мен, следва и аз като страна от спора, също да съм доволна и удовлетворена.

Спомниш ли си какво е било решението при спора на кой е детето?!  = Да, "мъдро" е, но не е справедливо. 

Компромиси в личен аспект не е удачно и затова има справедливост само за едната страна, но не и за двете. 

Виж по-горе в темата колко хора казаха, че за тях няма справедливост. Задай си въпроса; Защо?! = Защото спрямо тях са вземани множество несправедливи решения. Друг е въпроса за кой/кои са били справедливи. = Едната страна в спора винаги е неудовлетворена и поражда чувството, че няма справедливост. 

В социумът винаги има справедливост, но той е за множеството, а не в полза на всички индивиди в него. 

п.п. Давай справедливост и ще получиш справедливост. Понякога обаче справедливостта е "сурова", тъй както някоя истина е "гола".  

преди 7 часа, dioib написа:

Спомниш ли си какво е било решението при спора на кой е детето?!  = Да, "мъдро" е, но не е справедливо. 

Компромиси в личен аспект не е удачно и затова има справедливост само за едната страна, но не и за двете. 

Виж по-горе в темата колко хора казаха, че за тях няма справедливост. Задай си въпроса; Защо?! = Защото спрямо тях са вземани множество несправедливи решения. Друг е въпроса за кой/кои са били справедливи. = Едната страна в спора винаги е неудовлетворена и поражда чувството, че няма справедливост. 

В социумът винаги има справедливост, но той е за множеството, а не в полза на всички индивиди в него. 

п.п. Давай справедливост и ще получиш справедливост. Понякога обаче справедливостта е "сурова", тъй както някоя истина е "гола".  

Тогава това няма да е Соломоново решение! Така че, го споменаваш неадекватно и напразно!

преди 3 минути, _Aumi_ написа:

Тогава това няма да е Соломоново решение! Така че, го споменаваш неадекватно и напразно!

Обръщам ти внимание, че за социума винаги има справедливост, ако си от него. 

Това, че "Соломоновото решение" е мъдро за даден народ, то приложено към друг не ще е справедливо. -> Това е така наречената Народопсихология. Тя обаче не е "обща" психология, където принципите са за един справедливо, а за много не е. 

Показах ти, как по-горе в темата има много които смятат, че справедливост в живота няма, но това не означава, че няма справедливост в живота, а че за множество е несправедлив. 

И в тоя смисъл, то винаги ще има справедливост, а така също и несправедливост. За абсолютна, т.е. където няма ощетена страна, то това е утопия. 

Все пак сме в психологическия раздел, а не философския или религиозния.  

В много случаи спрямо мъжете се извършва несправедливост, като ги лишават от бащинство. -> Това е несправедливо за детето, но е справедливо за обществото. 

Мда ... понеже не ще те лишат от родителски права и мислиш, че твоето е адекватно.  

"Соломоновото решение" е тогава, когато се лишиш от свои права самоволно (това е несправедливо), за да има живот твоето дело (дете).  -> Не Соломон е бил мъдър и справедлив, а този който се лишава от правата си в името на по-висше от него.  

Такова нещо като "индивидуална справедливост" няма. Справедливостта е едно, а гледните точки и разбиранията на хората са друго. Все едно един човек да е видял една сграда от улицата и да твърди, че сградата е представата в ума му . Ами не е. Може да се каже, че човекът я познава, но само частично. Затова се говори за субективност на представите, възгледите, разбиранията и т.н., а не на обектите към които те се отнасят.

Колкото до справедливостта на соломоновото решение, то е справедливо. Но трябва да се разграничат двата момента от притчата - първото "решение", което не е действително, а провокативно и второто, което е истинското. В крайна сметка детето получава истинската майка. А да се твърди, че по отношение на жената, която лъже, решението е несправедливо, е нелепост. Едно, че тя знае, че лъже; второ - дори и да не знаеше (т.е. да е заблудена), а просто да няма вярна представа за действителността, това би имало отношение единствено към нейната гледна точка по случая, а не към справедливостта.

преди 1 час, Just a Stranger написа:

то е справедливо. Но трябва да се разграничат

То не е справедливо за делото (детето), а за народа на Соломон. Соломон бил провокатор ...    ...  ...  ... -> Той е Цар и взема решение!!! -> Не му пука за делото (детето), а по този начин показва, че който не отстъпи, то делото (детето) му ще бъде поделено дори с този който няма права над него. = От там иде и максимата: Разделяй и владей.  Дали по равно или не,  му е все тая на Соломон.  -> НО, страхът ... делото (детето) ще бъде погубено в умовете на поданиците му остава. 

Има една друга максима: Този който няма страхове е най-опасен и трябва да бъде унищожен. 

Справедливостта винаги има индивидуален характер, защото няма ли проблем, то каква справедливост търсим?! И от кой???

Тук и на теб да ти обърна внимание, че е психологическия раздел, а не философския. Да, ползвах "Соломоновото решение", но то бе във връзка с наличието и на народопсихология (масова психология сред даден народ) в даден социум.  

преди 1 час, dioib написа:

Той е Цар и взема решение!!! -> Не му пука за делото (детето), а по този начин показва, че който не отстъпи, то делото (детето) му ще бъде поделено дори с този който няма права над него.

Ти да не би да твърдиш, че ако истинската майка не е била готова да се откаже от детето си, Соломон е щял наистина да го посече? Не. Както казах това е било провокация, по реакцията на която цар Соломон се е ориентирал коя майка е истинската. И мъдростта му се състои именно в тази провокация, която използва вместо да вземе пребързано и необосновано решение. Истинското решение идва след това, когато Соломон вече основавайки се на реакцията на жените, дава детето на действителната му майка. 

преди 1 час, dioib написа:

Има една друга максима: Този който няма страхове е най-опасен и трябва да бъде унищожен. 

Това пък какво общо има с темата или с притчата за Соломон? Така разсъждават диктаторите и страхливците, но каква справедливост търсиш в подобни разсъждения. Ти по принцип обичаш да придаваш на думите някакво си твое значение, но думите съществуват за да служат за комуникация, а това означава, че за целите на комуникацията би следвало да се придържаме към общоприетото им значение.

преди 2 часа, dioib написа:

Справедливостта винаги има индивидуален характер, защото няма ли проблем, то каква справедливост търсим?! И от кой???

Да, вече казах, че подобни схващания са твърде удобни, когато искаш да сведеш всичко единствено до собствената си гледна точка. Когато някой се води от принципа: "само моята справедливост е справедливост", каква справедливост можеш да очакваш? Убиецът да убие, пияницата да се напие, лъжецът да излъже? Хайде по-сериозно. 

преди 2 часа, dioib написа:

Тук и на теб да ти обърна внимание, че е психологическия раздел, а не философския. 

Ако си забравил, каза го първо на мен. Но в случая моите мнения от днес са си точно за този раздел. А твоите?

преди 3 часа, Just a Stranger написа:

Ти да не би да твърдиш, че ако истинската майка не е била готова да се откаже от детето си, Соломон е щял наистина да го посече?

Твърдя, че ако не е бил цар, то дали биха го приели на сериозно?! 

И да ти повторя, че явно без повторение не може да схванеш:

Цялата притча е за определена народопсихология, а не за всяка психика и по-точно е свързана с женската психика, защото баща който чуе такова решение е щял да убие Соломон.  

преди 3 часа, Just a Stranger написа:

Това пък какво общо има с темата или с притчата за Соломон?

Не знаеш как чрез страхове се раздава справедливост ли?  

преди 3 часа, Just a Stranger написа:

Да, вече казах, че подобни схващания са твърде удобни, когато искаш да сведеш всичко единствено до собствената си гледна точка.

Гледната точка за справедливост винаги едностранна. = Справедливо или не. Всичко което не те касае го приемаш като справедливо. = Ето за теб твоите схващания за справедливостта са справедливи, а моите не. = Вече си казал!!! Другото не е справедливо. В случая аз съм несправедлив:

преди 3 часа, Just a Stranger написа:

Ако си забравил, каза го първо на мен. Но в случая моите мнения от днес са си точно за този раздел. А твоите?

Т.е. до вчера не са били ли ?!  = Значи си лицемер.  

преди 7 минути, dioib написа:

Цялата притча е за определена народопсихология, а не за всяка психика и по-точно е свързана с женската психика, защото баща който чуе такова решение е щял да убие Соломон.  

С подобни разсъждения се отклоняваш от смисъла на притчата и забиваш в изцяло предполагаеми сюжети. А притчата е актуална и днес, и за хора с различна народопсихология. 

А дали всеки мъж би убил Соломон в една такава ситуация? Да предположим, че му се е удала възможност наистина да го убие. Дали ще го направи и дали това е мъжката психика или друга? Това убийство не би спряло изпълнението на решението, а детето би останало без баща. И всичко това поради прибързаност, защото знаем как се развива историята в бъдеще. Прибързаността и отмъстителността мъжки качества ли са? Защото за мен поне има също толкова отмъстителни и прибързани жени, колкото и мъже. 

преди 19 минути, dioib написа:

Не знаеш как чрез страхове се раздава справедливост ли?  

Ами то в изрази като "раздаване на справедливост", обикновено се намеква, че такава няма. Ако някой луд нарече действията си "справедливи", те такива ли ще са? Само не ми отговаряй: "за него ще са справедливи", защото субективната преценка няма значения в случая. Затова в съда тя не важи, а се отдава значение само на обективните факти (доколкото могат да се изведат).

преди 32 минути, dioib написа:

Гледната точка за справедливост винаги едностранна. = Справедливо или не. Всичко което не те касае го приемаш като справедливо

Опитай се да спреш автопилота и да помислиш. Наричаш "справедливост" субективността, пристрастията, та дори и заблудите. Така лишаваш понятието изцяло от смисъл. И защо всичко, което не ме касае трябва да приема за справедливо? В това твърдение няма логика. Което не ме касае мога да приема за справедливо или не, според преценката си. И пак: това, че аз го смятам за справедливо или несправедливо, не означава, чв то е задължително такова. 

преди 11 часа, Just a Stranger написа:

смисъла на притчата

Смисъла на притчата е, че има ли проблем, то решението да го взима друг, а не да се саморазправяме. 

преди 11 часа, Just a Stranger написа:

А дали всеки мъж би убил Соломон в една такава ситуация?

Ти или раздаваш справедливост или се подчиняваш на несправедливостта раздадена от друг.

И всичко това е в някакъв социум. 

Пак да те попитам пък аз: Когато няма проблем, то за какво ни е справедливост?

Психологически: Ти или правиш (раздаваш) справедливост или търсиш справедливост. 

преди 11 часа, Just a Stranger написа:

Ако някой луд

Ако всички са луди?!  

В психологията няма варианти. Там има страхове, мании, пристрастия, зависимости и т.н., чрез които въздействаш на другия/другите или реагираш. Лесно се изолира лудия, но когато са много, какво?! 

преди 11 часа, Just a Stranger написа:

Опитай се да спреш автопилота и да помислиш.

Същото се отнася и за теб...

Не я наричам по никакъв начин. ->Върни се назад в темата и виж. Другите неща са твои интерпретации в някаква насока. 

преди 11 часа, Just a Stranger написа:

Така лишаваш понятието изцяло от смисъл.

 

После как да не ти напомня (потретя...), че справедливост не е понятие върху което може да се философства.  

Да ти го повторя: Справедливост се прави (постъпваш справедливо) или не. -> Ти или си справедлив в живота или не си. Когато твърдиш, че живота не е справедлив, то означава, че спрямо теб са извършвани множество несправедливости. Защо?! -> Защото друг е вземал решение на даден твой проблем, а не ти. Това решение те е удовлетворило или не. Нямаш ли удовлетвореност, то значи, че е несправедливо спрямо теб. 

преди 4 часа, dioib написа:

Смисъла на притчата е, че има ли проблем, то решението да го взима друг, а не да се саморазправяме. 

OMG. До какви заключвния ли ще стигнеш, ако продължа да ти репликирам? 

преди 26 минути, Just a Stranger написа:

OMG. До какви заключения ли ще стигнеш, ако продължа да ти репликирам? 

Никога не "заключавам". -> Добре ми е известно, че моето мнение не е важно за теб, а е важно какво мислиш ти. 

Трябва да разбереш, че не съм против твоето мнение, а че имам различно мнение, което не може да го проумееш и затова го отричаш.

Твоя начин на мислене е свързан със социума, докато моето е извън социума. = Аз разбирам как мислиш ти, но не и обратното. Не може да "излезеш" извън твоя "стерилен" манталитет обоснован, че твоето е меродавно и, че за теб е важно само и единствено как мислиш ти. -> ОК, показваш някакво лично становище по въпроса, но то не е обективно!!! 

Казуса е елементарен: Всяко мнение различно от твоето = не е вярно. 

Нека дадем и други да изкажат мнение по темата. = Твоите аргументи се изчерпаха, моите също. Да ти припомня основния ми възглед по темата все пак, че иначе полемиката с теб я изчерпахме:

на 18.02.2022 г. в 6:06, dioib написа:

Постъпвайки справедливо, то има, а ако не си справедлив, то не очаквай справедливост в замяна!!!

Аз казах!!!

Помисли върху това което съм изказал. 

п.п. Кога за последен път ти се е наложило да си справедлив?! 

на 1.03.2022 г. в 10:04, Just a Stranger написа:

Затова се говори за субективност на представите, възгледите, разбиранията и т.н., а не на обектите към които те се отнасят.

Само да ти напомня, че сам си вкарваш автогол. Старшинката така или иначе е бльон, той даже и собствените си думи не ги чете...

Красотата на този автопример е... че ти по принцип не ги разбираш тия примери и въобще не си в състояние да смелиш какво означават тия твои думички, извън собствената ти главица...

Кой и кога ти е казал, че живота е честен?

Животът (с главно Ж) е такъв, какъвто е. Ние хората сме тези, които следва да пригодим своите представи спрямо тази съществуваща действителност. Включително и по отношение на справедливостта. За основа на разбиранията ни за справедливост служи закона за равновесието. От край време везните са символ на справедливостта и баланса. Светът на феномените е двуполюсен във всяко едно отношение. А понеже Животът е движение, то и балансът не е статичен, а динамичен. Няма да се отклонявам в посоката на метафизиката, както предполагат последните две изречения, а единствено ще посоча, че също както равновесието, така и справедливостта би следвало да се разглежда в динамика, т.е. във времето. Това предполага редуване на периоди в които справедливостта е силно проявена с периоди, в която преобладава несправедливостта. В момента според определени източници сме в края на точно един такъв период на беззаконие и упадък (духовен упадък за сметка на превес на материалното). Няма как изхождайки само от това, което виждаме около себе си, да добием представа за действителността и да разберем справедливостта в нея. Необходим е един поглед "отвисоко", който да ни бъде представен и на който да се доверим и приемем доколкото можем да осъзнаем. Иначе си оставаме в илюзията и с кредото на невежите, че правото е на по-силния.

преди 42 минути, Just a Stranger написа:

Животът (с главно Ж) е такъв

Животъ с Ж е ж. със (14-тата буква) и още 4 други букви+Ъ професоре по физика

 

преди 45 минути, Just a Stranger написа:

 "отвисоко"

Високо, високоооо!Мороко морокооо.

преди 2 часа, Just a Stranger написа:

Необходим е един поглед "отвисоко", който да ни бъде представен и на който да се доверим и приемем доколкото можем да осъзнаем

Разбира се - необходима е приказка за "високото", някой да й се довери... и да я приеме като такава. Както ти си направил с "анонимката" - едно поредно лично утвърждение с  пояснение и обяснение защо е "правилното", защо е важно, разбира се.

Иначе как на свой ред да се превърнат на глашатаи на личните си фантазии (които за тях не са лични и не са фантазии, защото са преживяване че са "реални" )

преди 2 часа, Just a Stranger написа:

правото е на по-силния.

А байдъуей - "силния" също настоява че той е "справедлив" и връща баланса в кръговрата на дуалностите. (които въобще не са дуалности, но в "правилните детски приказки, е важно героите да говорят на детски език, с детски думички и представности).

И да - правилното и "баланса" си остават фантазиите на някой си... Силните имат възможността да налагат своята си представа. Слабите нямат такава възможност и смятат че "това не е справедливо", защото силните действат...

И идва ред на "вярата" че има някъде, някакъв по-справедлив ред, някакъв "ред свише"... Защо да се вярва в това - защото носи полза на тия, които преживяват в момента несправедливостта и им се поражда импулс за "възвръщане на баланса", наричан сред хората 'отмъщение". А цялото нещо - справедливост. (която етимология също е свързана с "прав"/право, правилно )

Няма нищо по-човешко от усещането и илюзията за 'справедливост'. Освен това - толкова субективно и контекстуално зависимо...

преди 1 час, Benkovskiqt написа:

Високо, високоооо!Мороко морокооо.

Точно. Виж как живееш в някакъв си твой свят. И как ще видиш от друга перспектива докато си толкова привързан към своята.

За мен не е никакъв проблем да вляза в тона на темата и да започна да се оплаквам от това, колко несправедлив са животът, съдбата и най-вече хората. Обикновено не е проблем да се намери гледна точка от която нещо да се покаже в желаната светлина - като справедливо или като несправедливо. Справедливостта винаги е тясно свързана с определени правила, а човек може изобщо да не е съгласен с общоприетите такива и да поддържа някакви си свои. Изводите всеки сам може да си ги направи, предполагам.