Кога цъфнат налъмите

И така вече официално Украйна изпълнявала план Б

  Зеленски (с)

ПП

Пропаганда за наемане в ВСУ на най подходящото място

 

УП: Умеров уволни двама от заместниците на Буданов и планира нова кадрова чистка

Голяма "демокрация" има в Америка. Всичко на всичко има две партии и няма значение коя партия ще излъчи президент, защото той автоматично се превръща в марионетка на Дълбоката държава.

Подкастът All-In Podcast в YouTube събра на едно място двама от най-известните и световно признати геополитически анализатори Джефри Сакс и Джон Миършаймър. 

По темите "Украйна-Русия" и "Израел-Палестина" двамата мислят еднакво, но имат сериозни разногласия относно Китай. 

Джефри Сакс и Джон Миършаймър:

Близо ли сме до ядрена война? Кой е големият съперник на САЩ? Може ли Тръмп да се справи с Дълбоката държава?

Цитат

Водещ: Вълнувам се, че на този панел ще говорим за външна политика. Смятам, че тук са двама от най-интересните и прочути мислители по външна политика - проф. Джон Миършаймър от Чикагския университет и проф. Джефри Сакс от Колумбийския университет. Радвам се, че сте днес с нас. Светът е голям и в него се случват много събития, така че да започваме. Голямата новина от миналата седмица е, че Дик Чейни подкрепи Камала Харис за президент. Хората, които гледат света през двупартийната американската призма, може да са се изненадали, но едва ли вие двамата сте изненадани. Виждате ли логика в това? Джеф, да започнем с теб.

Джефри Сакс: На практика в САЩ има една партия и тя е на Дълбоката държава - партията на Чейни, Харис, Байдън и Виктория Нюланд, която вече ми е колежка в Колумбийския университет. Нюланд е лицето на всичко това, защото е била във всяко правителство от последните 30 години. Беше в правителството на Клинтън и рушеше политиката ни спрямо Русия през 90-те години. Беше в правителството на Буш-младши заедно с Чейни и рушеше политиката ни с разширяването на НАТО. Беше в правителството на Обама, първо като говорител на Хилари, а после осъществи преврат в Украйна през февруари 2014 г. Това беше много лош ход, защото започна война. След това беше заместник-държавен секретар при Байдън. Виктория Нюланд е назначавана и от двете партии, нанесла огромни щети. Беше съветник на Чейни, съветник на Байдън и от тази гледна точка решението на Чейни звучи логично. Такава е действителността. Големият въпрос е дали съществува друга партия в САЩ.

Водещ: Джон, виждаш ли разлика между републиканци и демократи?

Джон Миършаймър: Не. За мен са като близнаците Туидълди и Туидълдум. Почти нямат разлика. Смятам, че единствената такава е, че когато през 2017 г. президент стана Тръмп, каза, че ще пребори Дълбоката държава и ще води по-различна външна политика. Само че се провали. Сега обещава, че ако бъде избран отново, ще бъде по-различно - ще пребори Дълбоката държава и ще води съвсем различна външна политика от водената досега от републиканците и демократите. Големият въпрос е, дали мислите, че Тръмп може да победи Дълбоката държава на тези две партии. Аз залагам, че не може.

Водещ: Можете ли да дефинирате... Аз не разбирам какво имат предвид хората под "Дълбока държава". 

Джон Миършаймър: Ще кажа няколко думи. Когато говорим за дълбока държава, говорим за административната държава. Важно е да се разбере, че от края на XIX и началото на XX век, следствие на развитието на американската икономика... По онова време е наложително да се развием, както правят всички западни държави - да имаме силна централизирана държава, която може да контролира страната. И с времето влиянието ѝ нараства. След Втората световна война САЩ, както знаете, се месят във всяко кътче на света и водят войни къде ли не. За да правиш нещо такова, ти е нужна много силна администрация, която да направлява една такава външна политика. Но този процес създава едни бюрократи на високо ниво, както и на средно и ниско ниво, които имат установени позиции в Пентагона, в Държавния департамент, в разузнаването и т.н. Те имат интерес да преследват определена външна политика и тяхната външна политика се прокарва и от републиканците, и от демократите. Затова сравняваме двете партии с Туидълди и Туидълдум. Дълбоката държава е в съзвучие с тези две партии.

Джефри Сакс: Има много интересно интервю на Путин за "Фигаро" през 2017 г., където казва: "Разговарял съм с трима различни американски президенти. Те дори идваха на власт с някакви свои идеи. Но след тях винаги идват мъжете с тъмни костюми и сини вратовръзки. Идват и обясняват на новия американски президент как стоят нещата в действителност. Толкова за идеите на президентите."

Това е опитът на Путин и нашият опит. Ето защо Путин неведнъж е казвал, че за Русия няма никакво значение дали демократите или републиканците ще излъчат президент, защото външната политика на САЩ, дирижирана от Дълбоката държава остава непроменена във всички случаи. Има една дълбоко вкоренена външна политика. Според мен тя се води от много десетилетия, но най-новата ѝ фаза е от 1992 г. Наблюдавах част от нея от самото начало, защото бях съветник на Горбачов и Елцин. Видях прилагането ѝ в началото, макар и да не я разбирах напълно. Разбрах я по-късно. Но тази политика се води сравнително постоянно от 30 години, без значение дали президент е Буш-старши, Клинтън, Буш-младши, Обама, Тръмп. Кого назначи Тръмп? Джон Болтън - човек от Дълбоката държава. Това беше краят на илюзията. И обясниха - така трябва да е. Болтън обяснява в мемоарите си, че ако Тръмп се е дърпал по някой въпрос, са намирали начин да го манипулират.

Водещ: Какви са мотивите им? Война, забогатяване, власт? Трите заедно или комбинация от тях? Има ли някаква философия в тази политика на Дълбоката държава или се прави по инерция? Тоест, щом започне да се следва определена политика, трудно се изменя, защото се изгражда система, в която работят хиляди хора.

Джефри Сакс: Ако имах късмета да седя до най-големия политически философ в света, той би дал добър и точен отговор, а именно: Ако искате да разберете външната политика на Америка, знайте, че нейната цел е максимизиране на властта. И Джон обяснява защо е така. За някои неща имаме разногласия, но смятам, че е отлично описание на американската външна политика. Тя е максимизиране на американското влияние по света, като крайната цел е да бъдем световен хегемон. Аз смятам, че това може да ни убие, защото е самозаблуда. Не неговото тълкуване на тяхната идея, а фактът, че имат такава, е странен за мен. Но такава е идеята. И всеки път, когато се взима решение, както съм видял досега - аз съм икономист и виждам въпросите за сигурността по различен начин, - през последните 30 години то винаги е клоняло в една посока, а именно - повече власт. Клинтън бе изправен пред вътрешнокабинетна дилема: Да се разширява ли НАТО?

Водещ: След Студената война ли се появява този феномен?

Джефри Сакс: Ще оставя Джон да отговори.

Джон Миършаймър: Две бързи вметки. Първо, смятам, че хората, които следват такава външна политика, вярват в нея и наистина смятат, че вършат това, което е редно. Второто, което искам да кажа, допълва казаното от Джеф. Той каза, че основното е властта. Като всеки добър реалист, и аз смятам така. Ние смятаме, че имаме правото, отговорността и силата да обикаляме по света и да го преправяме по американски образ. Хората от външнополитическото статукво, Републиканската партия и Демократическата партия, го вярват. До голяма степен това мотивира външната ни политика след края на Студената война. Спомнете си, вече нямахме голяма сила, която да ни съперничи. Какво да правим с огромната власт, с която се сдобихме? Решихме да преправяме света по свой образ.

Нека бъда ясен. Благодарен съм, че съм роден в либерална демокрация и обичам либерализма. Но въпросът е, смятате ли, че можем да обикаляме по света и да налагаме либералната демокрация на други държави, в някои случаи буквално да им я натикваме в гърлото? Да го правим с насочено към тях оръжие? Смятам, че това е почти невъзможно. Почти винаги това ни се връща тъпкано - Ирак, Афганистан и т.н. Второ, така се подкопава либерализмът в САЩ, защото се изгражда дълбока държава. Разберете, че оплакванията тук от потискането на свободата на словото са свързани с факта, че имаме амбициозна външна политика. Двете неща вървят ръка за ръка. 

Джефри Сакс: Позволете ми малко да не се съглася. На едно мнение сме с Джон, че целта е власт. Наистина, Джон, за 40 години работа зад граница не смятам, че на САЩ им пука за други държави. Не смятам, че им пука дали са либерални демокрации или диктатури. Ние искаме да ги контролираме, да им изсмукваме ресурсите, да имаме военни бази, властите им да са марионетки на САЩ, да разширяваме НАТО. Знам, че ти и други вярвате в държавотворчеството. Боже, ако тези хора са такива, то са толкова некомпетентни, че е невероятно!

Ще ви дам само един пример. Приятел съм с един от малкото афганистанци с докторска степен, икономист и водеща фигура в академичните среди през последните 30 години. Човек би си помислил, че ако хората в Държавния департамент се интересуват от държавотворчество, поне веднъж в този период биха го попитали нещо за Афганистан. Никога не се е случвало.

Водещ: Не са го питали нищо?

Джефри Сакс: Никога. Той ме е питал дали мога да му уредя среща в Държавния департамент. Нямаха никакъв интерес. Всичко е за власт. Голям си идеалист, Джон. На Америка не ѝ пука за другите държави. С очите си съм виждал превратите, цветните революции, свалянето на правителства, в това число и на демократични президенти. Въобще не им пука. Такъв е Вашингтон. Хайде, бъди реалист.

Водещ: Да поговорим за ролята на САЩ във войната в Украйна.

Джефри Сакс: Нека изясня няколко неща. Вижте, преди всичко, почти винаги, когато се намесваме, ситуацията се отнася по някакъв начин до властта на САЩ. Дали става въпрос за Украйна, Сирия, Либия или другите места, дори да го обрисуваме сякаш защитаваме нещо, повярвайте ми, не е така, правим го заради властта и интересите на САЩ и запазване на американската хегемония.

Ако разгледаме конфликта в Украйна дори малко под повърхността, ще видим, че причината за него не е, че Путин нахлу в Украйна, а че Америка иска да разшири властта си в региони от бившия Съветски съюз - нещо напълно различно. Второ, ако ще играем ролята на световна полиция, както сме решили, е невероятно с какви цинични глупости оправдаваме действията си. С цинични тъпотии обяснявахме, че защитаваме жителите на Бенгази, а сринахме Либия с бомбардировки, за да убием Муамар Кадафи. Защо го убихме? Експерт съм по този регион и мога да ви кажа, че може би причината е, че Саркози не харесваше Кадафи. Нямаше друга причина, освен че Хилари е любител на бомбардировките. Накрая Обама бе убеден: "Щом държавният ми секретар казва, нека организираме експедиция на НАТО." Нямаше нищо общо с Либия. И това отприщи 15-годишен хаос. Измамихме и Съвета за сигурност на ООН, защото, както във всеки друг случай, използвахме фалшиво извинение. По същия начин опитахме да разрушим Сирия и заговорничехме да свалим Виктор Янукович в Украйна през февруари 2014 г.

Проблемът с тази теза е, че ние не сме добрите, не се опитваме да спасим света, не се опитваме да създаваме демокрации. Между другото, съществува една комисия, в която членуват всички светила, които познавате, неоконсервативни откачалки, наречена "Комисия за мир в Чечня". Майтапите ли се? Смятате ли, че знаят къде се намира Чечня или им пука за нея? Но Чечня бе възможност да отслабят Русия, да подкрепят джихадистко движение в нея. Това е игра! Игра, която Джон описва най-добре от всички по света. Игра на власт. Ние не защитаваме ценности. Ако искате да защитавате такива, отивате в Съвета за сигурност на ООН и започвате да убеждавате други, защото другите държави не са луди. Те не искат хаос в света. Ние сме тези, които играем игри. Ирак очевидно беше игра, преди да нахлуем. В онзи ден, щом отвореше уста, Колин Пауъл изричаше лъжа след лъжа. Очевидно. Затова другите казваха "не". Ако сме искрени за ценностите си, отиваме в Съвета за сигурност на ООН и там въпросът за нечия сигурност става общ.

Водещ: Струва ли си да се опитваме да отслабваме и сдържаме Китай и Русия?

Джон Миършаймър: Напълно подкрепям сдържането на Китай.

Водещ: Добре, сдържаме.

Джон Миършаймър: Не ме интересуват смени на режими и опити да се превърне Китай в демокрация.

Водещ: Няма да стане.

Джон Миършаймър: Да. Опитахме и още тогава смятах, че е глупаво да се следва политика на сближаване с Китай. За Русия не смятам, че е сериозна заплаха за САЩ и мисля, че Съединените щати трябва да имат добри отношения с Путин. Удивително глупава политика е да сближаваме Русия и Китай. В света има три големи сили: САЩ, Китай и Русия. Китай е равносилен конкурент на САЩ - най-сериозната заплаха. Русия е най-слабата от трите големи сили и не е сериозна заплаха за нас. Ако ви интересува балансът на силите и имате интерес да сдържате Китай, искате Русия да е на ваша страна. Но на практика ние тикнахме Русия в лагера на Китай. Удивително глупава политика. Още повече, със затъването ни в Украйна и затъването ни в Близкия Изток за нас става трудно да се завъртим към Азия, за да се справим с Китай, който е основната ни заплаха.

Джефри Сакс: Може ли само да кажа нещо? Две трети от казаното беше перфектно.

Водещ: Ще му пишеш петица? Или пет плюс?

Джон Миършаймър: Шест минус.

Джефри Сакс: Винаги му давам толкова. Искам само да добавя, че Китай също не е заплаха. Просто не е такава.

Джон Миършаймър: Ще стигнем до това.

Джефри Сакс: Китай е пазар, има чудесна храна, чудесна култура, прекрасни хора, десет пъти по-стара от нашата цивилизация - не е заплаха.

Водещ: Като икономист можеш ли да поговориш за последствията от един студен или горещ конфликт с Китай, имайки предвид търговските взаимоотношения?

Джефри Сакс: Унищожаването на Калифорния. Ще срине изцяло икономиката. Нашата икономика е най-облагодетелствана от възхода на Китай. Така че е лудост. Може би ако наистина ви вълнува дали един работник в Охайо ще има точно определена работа на точно определена поточна линия, е оправдано да сте срещу Китай. Но ако ви е грижа за технологичния сектор в Калифорния, за мира и бъдещето, трябва да сте прокитайски настроени.

Водещ: Защо е общоприето схващането, че вече сме в състояние на конфликт с Китай? Не само сред партиите, но и едва ли не навсякъде другаде.

Джефри Сакс: Джон го каза много точно и го предвиди по-добре от всеки през 2001 г. Каза: Щом Китай се разрасне, ще имаме конфликт. Това е теорията на Джон и той е прав. Американската външна политика цели власт, Китай става силен и става наш враг - враг на стремежите ни към световна хегемония.

Водещ: Интересно е, че вие двамата имате подобни виждания за Украйна, но различни за Китай. Джеф е икономист и мисля, че вижда света по по-положителен начин заради потенциала за търговия и в общи линии заради икономиката. Джон, ти го виждаш по-скоро като игра с нулев резултат заради баланса на силите. Ще ни обясниш ли тази разлика?

Джон Миършаймър: Добре. Много е важно да се изтъкне, че с Джеф сме на едно мнение по множество въпроси, включително за Украйна и Израел-Палестина, но сме на съвсем различни мнения за Китай. Нека ви обясня моята позиция, след което Джеф да ви каже защо смята, че греша. Въпросът опира до това, дали имаш за приоритет сигурността и оцеляването или благоденствието. Икономистите, а предполагам и повечето от вас тук, имат за приоритет максимизиране на благоденствието. Реалистите като мен приоритизират изгледите за оцеляване на държавите. Когато живееш в анархична система, т.е. няма върховна власт, няма страж, който да те спаси, ако загазиш, каквато е международната система, най-добрият начин да оцелееш е да си много силен. Като деца в Ню Йорк казвахме, че трябва да си най-големият и най-лошият в квартала. Просто това е най-добрият начин да оцелееш. Ако си много силен, никой не се закача с теб.

САЩ са регионален хегемон - единственият такъв на планетата. Ние господстваме в западното полукълбо. Това, което Китай започна да прави с все по-засилващата му се икономика е да преобразува икономическата мощ във военна и вече да се опитва да господства в Азия. Иска да ни избута отвъд първата островна верига, после отвъд втората островна верига - да стане както сме ние в западното полукълбо. Ни най-малко не обвинявам китайците. Ако бях съветник по националната сигурност в Пекин, щях да съветвам Си Дзинпин да прави точно това. Но от американска гледна точка е неприемливо. Ние не търпим да имаме равнопоставени конкуренти. Не искаме на планетата да има друг регионален хегемон.

През XX век има четири държави, които заплашват да се превърнат в регионални хегемони като нас: имперска Германия, имперска Япония, нацистка Германия и СССР. Съединените щати изиграват ключова роля в изхвърлянето на четирите държави в кошчето на историята. Нашата цел е да сме единственият регионален хегемон в света. Ние сме безмилостна велика сила и никога не забравяйте този факт. В резултат на това имаме засилено военно съревнование между Китай и Съединените щати, и то се върти около сигурността, а не около благоденствието. Това, което виждате, че започва да се случва, е, че тази конкуренция се пренася във всяка сфера, особено на високите технологии. Не искаме да ни победят във войната на високите технологии. Ние се конкурираме икономически и военно, защото най-добрият начин Съединените щати да оцелеят е да бъдат единственият регионален хегемон на планетата.

Водещ: Да се прехвърлим към Джеф. Джеф, мисля, че с Джон сте на едно мнение, че играта, която се играе, е за власт. Мисля, че Джон казва, че има умни и тъпи начини да се преследва власт. Сдържането на Китай е сред умните начини, а политиката ни в Украйна е сред тъпите. Сякаш ти казваш, че всеки стремеж към власт е нещо лошо и не трябва да играем тази игра. Натам ли клониш?

Джефри Сакс: Нелош начин да се каже, но бих го описал другояче. Четох една страхотна книга - тази на Джон. В нея описва - ще го цитирам, а после може и той да се самоцитира - как регионалните хегемони всъщност не са заплаха един за друг. Защо? Защото между тях има голям океан. Аз дълбоко вярвам, че Китай не е заплаха за Съединените щати и че единствената заплаха за САЩ в света, вземайки предвид океаните, огромната ни територия и армия, е ядрената война. Наистина мисля, че сме близо до ядрена война. Защото нашият манталитет ни води в тази посока. Манталитет, че всичко случващо се застрашава нашето оцеляване и следователно винаги трябва да прибягваме до ескалация. Според мен с малко благоразумие можем да спасим планетата.

Защо не одобрявам случващото се в Украйна? Не виждам никаква причина НАТО да се намира по руско-украинската граница. Както казах, бях съветник на Горбачов и Елцин, които искаха мир и сътрудничество. Но каквото и да са искали, със сигурност не са искали американска армия по границата си. Ако продължим да натискаме в тази посока, ще стигнем до война. Джон го обяснява най-добре от всички. Война вече има, а от тази сутрин даже имаме и нова ескалация. Блинкен каза, че ако иранците доставят ракети на Русия, ние ще дадем на Украйна ракети с голям обсег. Това е рецепта за война.

Директорът на ЦРУ Бил Бърнс пък каза миналата седмица нещо абсурдно, както самият той е наясно. Но ако един директор на ЦРУ каже истината, си загубва работата. Каза: "Не се притеснявайте от ядрена война и дрънкането на оръжия." Моят съвет пък е: Притеснявайте се много от възможността за ядрена война. Бъдете разсъдливи. Не е нужно американската армия да бъде на руската граница. Моят съвет пък към Мексико, понеже утре отивам там, е следният: Не давайте на Китай или Русия да строят военни бази по р. Рио Гранде. Няма да е добре за Мексико. Както не бе добра идея за Украйна, няма да бъде и за Русия и Китай. И за САЩ не е. Трябва малко да се отдалечим едни от други, за да не стигнем до ядрена война. Между другото, препоръчвам и друга добра книга - "Ядрена война: Един възможен сценарий" на Ани Джейкъбсън - вътре пише, че светът ще свърши за два часа и е доста убедителен наръчник. 

Следователно моят съвет е да разберем, че Китай не е заплаха за сигурността на Съединените щати. Големи океани и много ядрени оръжия стоят между нас. Второ, не е нужно да се навираме в лицето на Китай. Какво имам предвид? Не е нужно да започваме Трета световна война заради Тайван. Този въпрос е сложен, но би било най-тъпото нещо на света, за което да умрат внуците ми. Всеки ден се възмущавам, когато играем тази игра. С Китай имаме три споразумения, в които се казва, че ще стоим настрани. Така и трябва. Тогава Китай също няма да има причина да воюва.

Ще повторя същото и от икономическа гледна точка. Вчера ме попитаха: "Правилно ли беше да допуснем Китай в Световната търговска организация?" Отвърнах: "Разбира се, това обогати всеки един от вас." Не лично мен, а тази страна и целия свят, включително самия Китай. Това е нормално. Икономиката не е игра с нулев резултат. Всички сме на това мнение. Смятам, че сигурността също не трябва да бъде такава игра. Можем малко да се раздалечим едни от други. Китай не си губи времето да охка, че Америка е хегемон в западното полукълбо. Най-големият му интерес не е да срине властта на Америка в този регион.

Джон Миършаймър: Повечето от вас вероятно никога не са се запитвали защо САЩ обикалят по цялата планета, месейки се в делата на всяка държава. Правят го, защото са силни и защото са регионален хегемон. В западното полукълбо няма заплахи за нас, следователно сме свободни да обикаляме навсякъде. Голямата опасност, Джеф, е, че ако Китай стане регионален хегемон...

Джефри Сакс: Ще се държи като нас?

Джон Миършаймър: Точно така.

Джефри Сакс: Не можем ли да измислим нещо по-добро?

Джон Миършаймър: Искам да ти кажа, Джеф, че по-добре да предотвратим да се случи, като спрем Китай да се превърне в регионален хегемон. Не искаме той да обикаля свободно. Ти спомена изграждането на военни бази в Мексико. Това е най-големият ни страх.

Джефри Сакс: Не и моят. Китай няма интерес да го прави, защото не иска война.

Джон Миършаймър: Джеф, това е защото още не са регионален хегемон.

Джефри Сакс: Да, и ако се опитваш да ги спреш да станат регионален хегемон, ще имаме Трета световна война. Защото както ти каза, напълно е възможно това положение да завърши с война. Аз не искам да свършва с война заради теорията, че може би някой ден ще се държат по-различно от днес. За мен тази част от теорията не е добра.

Водещ: Джон, можем ли да сдържаме Китай, да му попречим да стане регионален хегемон, без пряко да защитаваме Тайван? Тук ли теорията се превръща в практика?

Джон Миършаймър: Не става въпрос само за Тайван. Има три ключови зони в Източна Азия, които да държите под око. Едната очевидно е Тайван, втората е Южнокитайско море, а третата е Източнокитайско море. Смятам, че най-вероятното място на конфликт няма да е заради Тайван. Мога да обясня защо за момента Тайван не е сериозен проблем. Но Южнокитайско море е много опасно място. Наистина може да се окажем във война, дори да не защитаваме Тайван. Не трябва да наблягаме толкова на него. Съгласен съм с Джеф, че със сигурност не искаме война, още по-малко ядрена. Той е прав, че има риск от такава, ако избухне каквато и да е война между Китай и САЩ. Мнозина тук помним Студената война и тази постоянна заплаха. Но моята теза е, че е неизбежно, защото в свят без върховна власт, в който се грижиш за оцеляването си, имаш заложен интерес като всяка друга държава в системата да бъдеш колкото се може по-силен, а това значи да доминираш в своя регион.

Водещ: На тази шахматна дъска има един играч, който още не се е проявил. Има и известно пренасочване към него. Говорим за Южнокитайско море. Да, имаме Южна Корея, Япония и Австралия, но общо те са няколкостотин милиона души. Но най-бързорастящата държава и развиваща се икономика е Индия. Тя изглежда, че има доста прагматичен подход - купува евтин нефт от Путин и има свой светоглед. Не трябва ли през следващите 10-20 години да направим Индия приоритет? Как гледате на нея?

Джон Миършаймър: Определено я виждаме като съюзник. Тя е част от четириъгълника, от структурата на съюзи, която изградихме в Източна Азия, включваща Австралия, Япония, САЩ и Индия. Индия умно поддържа добри отношения с Русия. Индийците разбират, както ние с Джеф, че руснаците не са заплаха за тях. Но от индийска гледна точка истинската заплаха е Китай. В това отношение Индия се вълнува от два региона. Първият е индийско-китайската граница в Хималаите, където са имали конфликти и съществува опасност от избухване на война. Второто място, което е може би дори още по-опасно, макар и не сега, а след време, е Индийският океан. Китайците започват да имитират Съединените щати. Не само искат да са регионален хегемон, а и да излъчват сила. Китайците изграждат флот, който да може да се придвижи от Източна Азия през протока Малака и Индийския океан до Персийския залив. Щом някой спомене навлизане в Индийския океан, индийците откачат. Това е допирната точка между американците и индийците.

Джефри Сакс: Да го разгледаме от друга гледна точка. Защо китайците развиват такъв флот? От 40 години чета есета за геостратегическите региони в Южнокитайско море, Източнокитайско море, Индийския океан, които да се използват срещу Китай. Това е нашата политика на задушаване. "Вижте протока Малака, вижте какво можем да сторим тук. Първа островна верига." Това е американската стратегия. "Можем ли да държим китайските подводници извън Тихия океан с първата островна верига?" Разбира се, че ще реагират. Богати са, изграждат флот, за да пазят петрола, който е нужен за икономиката им. Може ли да сме по-благоразумни и да отхвърлим идеята за геостратегически региони, за да нямаме ядрена война, която би развалила деня ни? Това искам да кажа. Да помислим малко. Можем да разгледаме двете гледни точки и да се опитаме да деескалираме.

Между другото, не смятам, че Индия ни е съюзник. Тя вече е голяма сила и ще има своите си интереси, няма да бъде съюзник на САЩ. Аз харесвам Индия, че преследва своите интереси. Но идеята да се съюзи със САЩ срещу Китай е само в нечии вашингтонски мечти. Поредната самозаблуда на хората там. Те трябва да си изкарат паспорти и да обикалят малко из света, за да научат нещо. В момента във Вашингтон има мои лоши студенти, които не са слушали преподавателя си.

Водещ: Джефри, в момента правим айфони в Индия. Това не е ли важно? Изместваме производството на айфони. Като икономист може да коментираш последствията от това. "Епъл" напуска Китай, а Япония финансира компании да отидат от Китай във Виетнам и Индия. Не е ли това решението? Сякаш така китайците са по-склонни на преговори. Си Дзинпин изрита рисковите и въобще всички инвестиции от Китай, изрита образователните стартъпи и две-три години след това се озова в Сан Франциско да иска от нас да инвестираме повече и да пита: Къде отидохте?

Джефри Сакс: Преди всичко, поканете ме пак след 10 години, за да коментираме колко умни са били тези решения.

Водещ: На Си Дзинпин?

Джефри Сакс: Не, говоря за преместването в "големия ни съюзник" Индия. Там ще имаме други проблеми.

Джон Миършаймър: Искам да попитам нещо Джеф по темата. Моята теза е, че светът работи по този начин.

Джефри Сакс: Да, така работи.

Джон Миършаймър: Но ако аз описвам как работи светът, ти как ще ме победиш?

Джефри Сакс: Ти описваш един свят и смятам по-добре от всеки човек, когото съм чел и познавам, описваш как работи американската външна политика. Аз смятам, че тя ще убие всички ни. Не заради Джон, а защото той прави точно описание на един изключително погрешен подход, а именно - стремежът към власт. И че дори да си в безопасност като регионален хегемон, никога не си изцяло в безопасност, ако друг регионален хегемон прави същото като теб. Не можеш да го позволиш, затова трябва да се месиш във всяко кътче на света. Момент, нека довърша, защото е важно.

Важно е да се каже: В ядрената епоха няма втори шанс. За мен това е най-важният факт в живота ни. Намираме се в пряка, а не в прокси война срещу Русия, която има 6000 ядрени бойни глави. Не се сещам за нищо по-слабоумно от това, освен факта, че съм виждал стъпка по стъпка как се озовахме в тази бъркотия, смятайки, че можем да се месим навсякъде, включително да разширим НАТО до Грузия в Кавказ и Украйна. Направихме го, защото трябваше да се месим, не можехме да си седим на мястото. Ако направим същото с Китай, ще има война. Но тя няма да бъде като Кримската война, Първата или Втората световна война. Това е моята разлика. Тук говорим за фина теория, която обяснява много неща, но... Ех, да можехме да накараме ChatGPT, Оптимус и другите роботи да ни спасят от ядрена война! Нека направим нещо повече от това, да казваме, че е неизбежна.

Водещ: Джон, книгата ти се нарича "Трагедията на голямата игра на власт" и ясно описва трагичния аспект в съперничеството между големи сили, което може да доведе до катастрофа. Джеф казва, че сме в ядрената епоха и ще стигнем до ядрена война. Трябва ли да вървим по този път, или има начин да се отклоним?

Джон Миършаймър: Първо, сърцето ми е с Джеф, но умът ми не е. Щеше ми се да е прав, но не смятам, че е. Отговарям директно на въпроса ти: Смятам, че нямаме изход. Намираме се в желязна клетка - така работи международната политика. В анархична система не можеш да си сигурен, че някоя силна държава няма да те нападне и да ти донесе век на национално унижение. Така че правиш всичко възможно да го избегнеш, като се опитваш да трупаш сила за сметка на друг. А това води до всякакви проблеми. Може ли да се избегне война? Аз правя разлика между военно съревнование, което смятам за неизбежно, и война, до каквато се стига след съревнование. Мисля, че може да се избегне пряка война, както при Студената война. Да се надяваме, че ще се случи същото в съревнованието САЩ-Китай. Мога ли да го гарантирам? Не. Дали това силно ме тревожи? Да. Но пак да кажа, това е трагичният аспект на света, в който живеем.

Водещ: Нека само задам още един въпрос. Трябваше да обърнем повече внимание на Близкия Изток в този разговор. 

Джефри Сакс: Може ли аз да започна, а Джон да има последната дума? Всеки ден работя в ООН и обсъждаме въпроса с посланици от целия свят. През последните 50 години има споразумение за това, кое ще доведе до мир: две държави, може би с голяма стена между тях, с границите от 4 юни 1967 г., държавата Палестина да стане 194-тия член на ООН, столицата ѝ да бъде Източен Йерусалим и тя да контролира ислямските свети места. Това казва международното право. Международният съд на ООН наскоро потвърди, че израелските селища в Западния бряг са незаконни. Международният съд на ООН вероятно ще отсъди също така, че Израел нарушава конвенцията за геноцида от 1948 г., което аз определено смятам, че прави.

Моето решение за всичко това е прилагане на международното право: две държави, колкото трябва висока стена, дават се на палестинците права, създава се държавата Палестина, спира се израелското клане над палестинци, слага се край на апартейда в Израел. Двете държави ще живеят рамо до рамо. Израел яростно се противопоставя на това. Целият израелски политически елит яростно отхвърля идеята. Стотици хиляди незаконни заселници в Западния бряг също са срещу това. Смотрич, Бен-Гвир, Галант и Нетаняху се противопоставят. Според мен въпросът не опира до желанията на Израел, а до прилагането на международното право. Искам да го видя приложено. Не защото Израел е съгласен, а защото така трябва.

Една държава стои на пътя на прилагането на международното право. Не е Иран, не са саудитците, не е Египет, Русия, Китай или страна от Европейския съюз. Само една държава - Съединените американски щати. И израелското лоби. Някой написа много добра книга по темата. Най-добрата книга по въпроса е написана от Джон. Ето какво спира решението, което може да донесе мир. Смятам, че трябва да донесем мир, защото така не само ще има мир за палестинците и израелците, но и ще потуши един от пожарите, който лесно би могъл да се разрасне до Трета световна война.

 

Решено! Евросъюзът дава на Киев 35 милиарда евро от замразените руски активи

Европейският съюз ще заеме на Украйна до 35 милиарда евро (39 милиарда долара),обезпечени със замразените руски активи, за да помогне за възстановяването на нейната икономика, обяви изпълнителният орган на блока в петък, предава CNN.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви заема в публикация на X като част от посещението си в Киев, като посочи, че това бележи "още един голям принос на ЕС“ за възстановяването на Украйна.

"Безмилостните руски атаки означават, че Украйна се нуждае от продължителна подкрепа от ЕС“, написа тя, добавяйки, че заемът е част от "обещанието на Г-7“.

През юни Групата на седемте, която обединява някои от най-големите икономики в света, се съгласи да отпусне колективен заем от около 50 милиарда долара на Украйна, обезпечени с печалби от замразени руски активи.

https://fakti.bg/world/913802-resheno-evrosauzat-dava-na-kiev-35-miliarda-evro-ot-zamrazenite-ruski-aktivi

преди 1 час, attj написа:

Лудите са много.    Миро и той вярва,  че някой ще присвои руски пари.  Федерацията им ще реагира по много начини. Всички са наясно.  

преди 13 минути, Nikita' написа:

Европейският съюз ще заеме на Украйна до 35 милиарда евро (39 милиарда долара),обезпечени със замразените руски активи,

Дават заем обезпечен с тези активи. При положение, че не сме ние собственик на тези активи ще се случи нещо интересно в случай, че заемът не може да се обслужва. А това лесно може да стигнеш до извода дали ще може да се обслужва. Но да се върнем към това какво ще стане. Кредитодателя след като не може да си получи парите от кредитополучателя ще посегне към обезпечението. И тук е големият автогол.  Собственика на активите ще си вземе активи на същата стойност от чужда собственост на кредитодателя на територията на собственика.

Дзверо, не знам на какво се хилиш като идиот, но в укропските социалки хич не се радват на тези нови траншове. 

Хохлите говорят, че скоро пан Зельо щял да сваля възрастта за мобилизация от 25 на 21 години. 

До последния украинец!

Накрая нито територия, нито хора! 

Зрадата ще е тотална!

Нов украински боен робот започна да избива руски войници в Курск

 

През май украинските разработчици показаха нов въоръжен наземен робот - Fury ("Ярост" - бел. ред.). Четири месеца по-късно той вече е на фронта и изглежда спечели първата си голяма битка, предава "Форбс". (Видеото е архивно.)

Вчера бойната машина е атакувала укрепена руска позиция в Курска област. Заобикаляйки мините и стреляйки с картечницата си в координация с експлозивни дронове и минохвъргачки, роботът е пробил руската защита.

"Резултатът: част от врага бяха унищожени, останалите избягаха", съобщиха в социалните мрежи от 1-ви отряд на 8-и украински полк със специално предназначение, оператори на робота.

Те посочват, че машината е била ударена с РПГ и от руски дронове, но това не я е спряло. Роботът е завършил мисията си, след което се е върнал в базата за частичен ремонт.

Fury е един от няколкото въоръжени наземни робота, разработени от украинските инженери. Украйна се опитва да неутрализира огромното числено превъзходство на Русия в жива сила и тежка техника, с нови технологии, вероятно с помощ от САЩ.

По този начин украинците вече произвеждат и използват успешно модерни въздушни и военни дронове.

Данните от фронта в Украйна пък доведоха до съществени промени в проекта за нов основен танк за американската армия - "Ейбрамс Екс".

Развитието на роботизираните военни технологии в Украйна доста прилича на това на авиацията през Втората световна война, когато само за няколко години от направени от хартия и плат биплани се стига до реактивни изтребители. По-късно много от тези иновации намират и широко цивилно приложение.

Fury има четири колела, радио за приемане на команди от оператора, видеокамери и картечница с дистанционно насочване. Той е плътно покрит с броня, като е много по-лек и много по-слабо уязвим с бронираните машини с човешки персонал. Украинските военни са особено доволни от добрите комуникационни възможности и способността на робота да води битка както в дневни, така и в нощни условия.

Русия, САЩ и други държави също разработват подобни машини, но това е първият случай, в който такъв робот участва и побеждава противника в реална битка.

Интересно е къде Fury води първата си битка, край руското село Волфино, в района, където Украйна предприе миналата седмица изненадващо второ голямо настъпление в Курска област.

Докато значителни украински сили се борят да задържат завзетата руска територия, по малките части, включително 8-и полк продължават да настъпват, търсейки слабости и възможности за обкръжаване на руските войски в района, посочва "Форбс".

https://www.vesti.bg/sviat/nov-ukrainski-boen-robot-zapochna-da-izbiva-rusnaci-6209106

преди 1 час, miro20 написа:

Ще ще.... "лудите" не вЕрвахте че е възможна загуба на рашистка територия, но ВСУ опроверга категорично това в курска област

 

До няколко седмици всички ще видят последствията за ВСУ в Курск.  Те са там със западна техника и бронирани машини.     Подлежат на унищожение -защото вероятно няма да успеят да избягат от там.  Миро вярва на Зеленски- а евреинът въобще не брои своите загинали.    Изпратил е там  4  бригади в абсолютно самоубийсвена мисия.  

преди 11 минути, attj написа:

До няколко седмици всички ще видят последствията за ВСУ в Курск. 

Имаш предвид три дни? 

преди 7 минути, Nikita' написа:

Имаш предвид три дни? 

И това е много - добре, че Путин не слуша лудите си генерали за тактически ядрени удари.  Радиоактивност пак ще дойде и в България -също като през 1986 година при аварията в Чернобил.   Някои хора още помним.

преди 9 минути, attj написа:

И това е много - добре, че Путин не слуша лудите си генерали за тактически ядрени удари.  Радиоактивност пак ще дойде и в България -също като през 1986 година при аварията в Чернобил.   Някои хора още помним.

Ти сега при Путин ли си? 

 

преди 6 минути, Nikita' написа:

Ти сега при Путин ли си? 

Не - обаче изглежда ти си при Кокич в Мосейково.    Пустите санитари пак са го прибрали за да го лекуват с инжекции.  Няма го.

преди 1 минута, attj написа:

Не 

Тогава как стигна до този извод?

преди 20 минути, attj написа:

добре, че Путин не слуша лудите си генерали за тактически ядрени удари.

? 

Как я измисли тази глупост след като не си при него и не знаеш кого слуша и кого не слуша? 

преди 1 час, maxthon написа:

Дават заем обезпечен с тези активи. При положение, че не сме ние собственик на тези активи ще се случи нещо интересно в случай, че заемът не може да се обслужва. А това лесно може да стигнеш до извода дали ще може да се обслужва. Но да се върнем към това какво ще стане. Кредитодателя след като не може да си получи парите от кредитополучателя ще посегне към обезпечението. И тук е големият автогол.  Собственика на активите ще си вземе активи на същата стойност от чужда собственост на кредитодателя на територията на собственика.

Може да го опростят. 🙂

Володимир Зеленски: Отвлякохме 40 хиляди руски военни в Курска област

Курската операция на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) продължава. Според президента на страната Володимир Зеленски около 40 хиляди руски войници са били "отвлечени“ на Курското направление, предава УНИАН.

"Вече успяхме да отвлечем около 40 хиляди руски военнослужещи на това направление. Има и попълване на обменния фонд за Украйна .. Благодаря на всички наши бойни бригади, на всеки войник, сержант, на всеки командир за тяхната смелост“, заяви той във вечерно обръщение към украинците.

Зеленски също така добави, че украинските бойци вече са успели да намалят щурмовия потенциал на руснаците в Донецка област.

"Ситуацията остава изключително тежка, всеки ден се водят тежки боеве – Кураховско направление, Покровское направление“, посочи държавният глава.

https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Volodimir-Zelenski-Otvlyakohme-40-hilyadi-ruski-voenni-v-Kurska-oblast-2269626

преди 19 минути, BANKATA написа:

Може да го опростят. 🙂

Урсула сошла с ума - според оценки в Москва.

Потопиха кораб в пристанището на Одеса

  Регистриран в Антигуа

 

преди 27 минути, BANKATA написа:

Може да го опростят. 🙂

Както всички други до момента? Ще трябва да си ходят ако го направят. Особено когато целите на инвестицията не се изпълнят.

преди 13 минути, maxthon написа:

Както всички други до момента? Ще трябва да си ходят ако го направят. Особено когато целите на инвестицията не се изпълнят.

Предстоят промени в САЩ.   В Европа десни националисти ще печелят следващи избори.    Новите на власт ще погледнат различно на правата на донски и запорожски казаци.     Бандеровците ще загубят всичко.    Никой не знае защо умират като оглупели  будали.   

преди 1 час, maxthon написа:

Както всички други до момента? Ще трябва да си ходят ако го направят. Особено когато целите на инвестицията не се изпълнят.

Да. Може да го опростят. И ще им дадат друг заем и него също ще го опростят, и после пак. Аз проблем с това нямам.

преди 1 минута, BANKATA написа:

Да. Може да го опростят. И ще им дадат друг заем и него също ще го опростят, и после пак. Аз проблем с това нямам.

Е така де, но това не са само твои и мои пари. Всичко могат да направят в името на това да си останат на власт. Разбира се обикновените хора никой не им пука за тях.

току-що, maxthon написа:

Е така де, но това не са само твои и мои пари. Всичко могат да направят в името на това да си останат на власт. Разбира се обикновените хора никой не им пука за тях.

кажи го и на Путин!

току-що, BANKATA написа:

кажи го и на Путин!

Казвам го на тези, на които не им пука за нас. Всеки един управляващ чак до Брюксел.