Сега вече ми стана ясно, че някой си е напряавил майтап на гърба на цялото човечество, може би без да знае за последствията. Блажени са верующите!

Като заговорихте за пирамиди......

В геометрично отношение Голямата пирамида от Пирамидите в Гиза е много интересна, най-вече заради това, че съдържа Златната пропорция...

Една права линия е разделена на части в златно съотношение, когато цялата линия към по-големия къс, е както по-големия къс към по-малкия(Евклид).

Златната пропорция AB:BC=BC:AC. Пропорцията изглежда така:

От тази пропорция следва, че G=1.618034 (Закръглено да 6-тия знак)

Дали Голямата пирамида съдържа Златната пропорция? Отговорът е "да". Височината на пирамидата е 146.515м, а основата 230.363м. От тези данни и малко елементарна математика получаваме, че половината основа е 115.182м, а апотемата (височината на триъгълната страна на пирамидата) е 186.369м. Ако разделим апотемата на половината основа получаваме точно Златната пропорция! (186.369 / 115.182 = 1.6180)

Отношението на Земята и Луната е единственото във Слънчевата система, което съдържа Златната пропорция. Освен това Слънцето и Луната изглеждат еднакво големи на небосклона по време на затъмниние единствено гледани от Земята.

Отношението на земния към лунния радиус е 3.67 (6,377,973 м / 1,738,000 м = 3.67)

Отношението на половината основа на Голямата пирамида (115м) към разликата на височината (146м) и половината основата е 3.7 [115 / (146 - 115) = 3.7]

От тези данни следва, че ако приравним половината основа на Голямата пирамида на земния радиус, то тогава еквивалента на лунния радиус би била височината на малкото триъгълниче (фиг. 1 отдолу). Освен това периметърът на кръга с радиус, еквивалентен на височината на пирамидата, и периметърът на квадрата, със страна, еквивалентна на диаметърът на Земята, са почти равни (фиг 1).

Периметърът на синия кръг =2+2+2+2=8 Периметърът на оранжевия квадрат =2*pi*1.273 =8

*Лунният радиус / Земния радиус = 0.273 (1.738.000 / 6.377.973= 0.273) => Радиусът на синия кръг =1 + 0.273 = 1.273)

по материали от http://www.fenomenibg.com/

P.S.Винаги подобни "съвпадения" са вълнували човечеството.За Корана,Библията,пирамидите и т.н от вчера до днес изчетох толкова материал,че ако някой ми беше казал преди-колко много е изписано,никога не бих му повярвал

Една права линия е разделена на части в златно съотношение, когато цялата линия към по-големия къс, е както по-големия къс към по-малкия(Евклид).

Правата линия няма начало и няма край.

Много ми е интересно колко е дължината на цялата линия,та се говори и за отношенията

Горния цитат може да принадлежи на някой пълен идиот и некадърник,но не и на Евклид.

Правата линия няма начало и няма край.

Много ми е интересно колко е дължината на цялата линия,та се говори и за отношенията

Горния цитат може да принадлежи на някой пълен идиот и некадърник,но не и на Евклид.

То се е видяло,че темата стана пълна с оффтопици,но,badr,прочети следното,относно "златното сечение",преди да присвояваш прибързани епитети като "некадърник":

1.)Определение: По-голямата част се отнaся към по-малката, както цялото към по-голямата. Ако по-малката отсечка приемем за единица, то може да запишем пропорцията: (Х+1) / Х = Х / 1, която се свежда до обикновено квадратно уравнение X2 - X - 1 = 0, чието положително решение е:или 1.61803398...

Това число се означава се с главната гръцка буква Ф (фи) - първата буква в името на Фидий.

Любопитно е, че 1/Ф = 0.61803398... Числото Ф е единственото положително число, което се превръща в реципрочното си при изваждане на единица. Може да се представи и като сума от безкрайния ред: Ф=1+1/(1+1/(1+1/(1+ ...

или Ф=√(1+√(1+√(1+√(1+√(1+√(1+...))))))

Ф е границата, към която се стреми отношението на два последователни члена от реда на Фибоначи.

В Книга 6, на "Начала" Евклид за първи път формулира задачата за "делене на отсечка в крайно и средно отношение", а терминът "златно сечение" въвежда Леонардо да Винчи, който го използвал като пропорция на "идеалното човешко тяло". По-късно наричат златна пропорция, златен коефициент и даже божествена пропорция. Великият астроном от XVI-ти век Йохан Кеплер нарича златното сечение "едно от съкровищата на геометрията".

от http://elrid.cult.bg/f/Pages/Golden_proportion.php

2.)А,ето и някой също така любопитни "съвпадения" обхващащи мирозданието

Златното сечение на Творението

Божествената симетрия е навсякъде около нас и в нас - тя е в математиката на нашата мисъл и в геометричните природни и изкуствени форми

Френският учен Беноа Манделброт, авторът на книгата “Фрактална геометрия на природата” (1977 г.) търси общи параметри, присъщи на характера на природата и поведението на човека. Той прави извода, че и природата, и човекът действат на принципа на фрактала, т.е. на безкрайното раздробяване и подобие на дребните части на цялото.

Безупречно определение за математически фрактал е библейският израз “Аз съм Алфата и Омегата, началото и краят, първият и последният”.

Фракталната неустойчивост, нерегламентираност, пластичност само доказват, че светът е устроен така, че да може да реагира на тласък отвън, да бъде управляван. Тъй като нестабилността на хаотичните системи ги прави извънредно чувствителни на външно въздействие.

В тази фина и много чувствителна многоликост се съзира изключителното въображение на най-Великият фрактал – Творецът. Всяка една молекула в Неговата нежна паяжина, водеща и най-малките частици към основния обект, “виси” на фина нишка, която я свързва с останалите молекули.

Всяка нова молекула има собствени спирали и изпъкващи части,

като езици на пламък,

и в тях има нови молекули, още по-малки, безкрайно разнообразни, винаги подобни, но никога идентични. Точно като в чудото на миниатюризацията – всеки нов детайл е вселена, цялостна и многолика. А Художникът е творил така, както и вселенското съзнание – с прости физични закони, повтаряни с безкрайно търпение, навсякъде и във всички сфери еднакво.

Така се самосъздава и природата, и човекът, като един сложен математически обект, който събира всичко неизбежно и непредсказуемо. Като едни безкрайни итерации (последователности на сумиране), от които най-простият, но базисен, е моделът на итерация, известен като

ред на Фибоначи: 0,1,1,2,3,5,8,13 и т.н.

В него всяко следващо число е сбор от предните две, а резултатът от делението на всяко следващо число на предишнато асимптетно се приближава към трансцедентното число 1,6180339, изразяващо пропорцията на златното сечение, от която светът е буквално наводнен.

За първи път терминът “златно сечение” (фи) е въведен от великия древногръцки астроном Клавдий Птоломей (90-160г.), а популярност получава благодарение на Леонардо да Винчи. Но 250 години преди него италианският математик Леонардо Пизански (1180-1240 г.), по прякор Фибоначи (Син на Добродушния) обяснява тази нарастваща закономерна последователност. Той я наблюдава при размножаването в животинския и в растителния свят.

Йохан Кеплер пък я открива в музиката в интервалите между основните мажорни и минорни тонични тризвучия (1,3,5 или 1,5,8). Той забелязва, че обикновено

кулминацията на мелодията е в точката на златното сечение и е с неговата обща продължителност – 1,618

След тях още много учени забелязват, че всички процеси (биологически, исторически, социални, обществени, финансови) са подчинени на пропорцията на знаменитото златно сечение. И че неговата същност се изразява със следната формула: малката част от цялото се отнася към голямата така, както голямата към цялото. И съответства на числото 1,6180339, което изразява съразмерността, хармоничността и красотата на природните обекти, шедьоврите на изкуството.

Анализът на пропорциите на забележителните архитектурни паметници показва, че основните им размери също са близки до числата на Фибоначи.

Още през XIII век Тома Аквински вижда

пряка връзка между красотата и математиката

Връх на числовото послание е пирамидата в Гиза, която не е гробница, а неразрешима още главоблъсканица от числови комбинации. Храмовите жреци предават на Херодот, че площта на всяка от нейните стени е равна на квадрата на височината й. Дължината пък на нейната стена е 783,3 фута (238,7 м), а височината е 484,4 фута (147,6 м). И като се раздели дължината на височината, се получава съотношението фи – 1,618. Така древните египтяни чрез числовите символи са предали за бъдещето така ценното знание, и то в една предписмена и предйероглифна епоха.

Във всички вътрешни и външни пропорции на пирамидата шества числото 1,618, то играе централна роля. Същото съотношение е открито и в мексиканските пирамиди. Това говори, че са построени приблизително по едно и също време от хора с еднакво равнище на развитие.

Числото фи не подминава и биологията. Всичките кости на жабата са в пропорция фи. Частите на тялото на водното конче също са в тази пропорция. Вездесъщото съотношение е и във всеки вид риба, в пропорциите на човешкото и животинското тяло.

Деленето на общата височина на човека в съотношението на златната пропорция преминава през естествените разчленявания на тялото. Между голямата му и малката му част има същото съотношение, както между голямата част и цялото, за да изглежда прекрасно.

На рисунката на Албрехт Дрюрер “Изучаване на пропорциите” се вижда, че размерите на човешкото тяло (за единица е избрана главата) се съотнасят като 1:2:3:5:8 и образуват реда на Фибоначи. Дължините на костите на пръстите също са в съотношение фи помежду си. Изобщо основата на всички живи същества е една – тази на Свещената Божествена геометрия. От което следва, че

нейният Творец е най-великият Геометър

И целият свят е така строен и красив, именно защото е на основата на Неговата Геометрия и Неговите геометрични линии.

Строежът на човешките и животинските кости също е подчинен на това съотношение, затова са една оптимална система, т.е., максимална носеща способност при минимален разход на материя. Тази пропорция е обикновено на местата, където нещо се прегъва или променя посоката си.

Всяко изумително творение в мирозданието и в човека съответства на правилото на златното сечение. От листенцето на тревичката до биологическата популация. И всички те са изумително красиви, защото съдържат естетика на реда, която граничи с хаос и защото изразяват мъдростта в простотата и принципа за единното просто, задаващо разнообразното сложно

Тази идея се вижда и в устройството на цялото мироздание, заложена е и в генома на човека и на животното. Книгата на цялата природа е написана с езика на нелинейните, неправолинейните фрактали. При линейните всяка част е умалено точно копие на цялото, а при нелинейните всяка част прилича на деформирано копие на цялото.

Причудливите очертания на бреговите линии и сложните извивки на реките, начупените очертания на бреговите линии и сложните извивки на реките, начупените повърхности на планинските хребети и чудните очертания на облаците, буйните корони на дърветата и разклонените мрежи на кръвоносните съдове и невроните, плахото блещукане на свещта и разпенените турбулнтни потоци на планинските реки – всичко това са фрактали.

Едни от тях, като облаците и потоците, постоянно менят формите си, а други, като дърветата и невронните мрежи, ги запазват неизменни. Но и двата типа фрактални структури имат нещо общо и това е самоподобието им. Изпълняват основния закон за единство в многобразието на мирозданието, който пък е доказателство за Единния му Творец, както и за Божествената, базисната фрактална геометрия

А тя е навсякъде около нас и в нас. Цялата символика на различните религии и езотерични школи също съдържа елементи на фрактални конструкции, базиращи се на някаква фундаментална геометрична първооснова и това е изображение на модифициран кръст.

Външната архитектурна сферично-кубично-пирамидална форма на евроазиатските християнски манастири, на будистките ступи и храмове, на ислямските джамии, на египетските пирамиди, на пирамидалните конструкции на цивилизацията на маите и т.н. съдържат една и съща фрактална база – триизмерният кръст и развиващ се от него вписан в куб октаедър, трансформиращ се в сфера. Следователно – не фракталните форми са символ, модел на фундаменталните технологии, а, обратно, базисните езотерични технологии са проява на фракталната структура на информационната първооснова на нашата Вселена. А фракталната геометрия е ефективно средство за описване на морфологичните свойства на природата и човека.

Божественото съотношение е и в най-добрите образци на изкуството. А защо е така, ни обяснява още през XIII век Тома Аквински. Той смята, че у човека е заложена предустановена хармония и формулира един от основните принципи на естетиката - на човека са приятни обектите, които имат правилни пропорции, тъй като между красотата и математиката има пряка връзка и тя е заложена в човешките инстинкти.

Великият гръцки философ, основател на неоплатонизма, Плотин още преди две хиляди години пише: “Никога окото не би могло да възприеме слънцето, ако то самото не е подобно на слънцето; също както и душата няма да може да вижда прекрасното, докато самата тя не е прекрасна, а за да види красотата и божествеността, човек също трябва да стане прекрасен и божествен.”

А това са взаимодействащите си части от едно цяло, подобията на

фракталите слънце – око; Бог – душа

В тази връзка немският физик Херт Айлен Бергер добавя: “Усещането за прекрасното се подхранва от съчетанието на подреденост и безредие, което се наблюдава при естествените явления – облаци, дървета, снежинки, при които са присъщи устойчивост и хаотичност. И точно тази хармония между хаоса и реда изгражда нашата представа за красота.

Затова в изкуството се наблюдава строга закономерност на взаимните преминавания на хармоничните и дисхармонични стилове, на лявополукълбовите и дяснополукълбовите тенденции, на Аполоновото и Дионисиевото начало, или по-общо, на Космоса и хаоса.

През 1753 г. математикът Робърт Симсън от университета в Глазгоу открива, че когато числата станат по-големи, съотношението между последователните числа се доближава към числото фи, към златното сечение, наричано Божественото съотношение. Цялото число е 1,6180339887498948482 и прилича на числото пи /  / по това, че десетичните му стойности продължават до безкрайност, без да повтарят прогресията.

При златния правоъгълник съотношението между дължината и ширината е златното сечение. И ако от него се извади квадрат, ще остане по-малък златен триъгълник и всяко такова следващо изваждане ще довежда до все по-малки златни триъгълници.

Атинският Партенон също се вписва в златен правоъгълник. А Леонардо да Винчи и художниците Сьора и Мондриан също са използвали тази геометрия в своите творби. Самата Слънчева система също е спирала на Фибоначи и е вихър, в центъра, на който е Слънцето.

Но не съществуват правоъгълници или спирали със златно сечение, ако те не са създадени изкуствено, казва Дурвало Мелхиседек. И тъй като спиралата на правоъгълниците със златно сечение няма нито начало, нито край, отива навън и навътре безкрайно, животът прибягва до хитрост и намира друга спирала за сътворение.

Така природата заобикаля проблема и чрез

реда на Фибоначи намира началото на безкрайността

по http://www.usuri-bg.net

Trichocephalus - badr ти подсказва, че евклидовата геометрия се опира на три недефинирани понятия. Точка, Права и Равнина! Като недефинирано понятие, правата е безкрайна - няма мярка, която да я опише. Следователно, когато говориш за съотношения, може да се говори само за отсечки - те вече са мерими. badr не подлага на съмнение твърдението (това е известно от векове), а подлага на съмнение източника или интерпретатора, който цитираш.

П.П. Не обърнах внимание споменаваш ли връзката на златното сечение с Точката на Лагранж.

Trichocephalus - badr ти подсказва, че евклидовата геометрия се опира на три недефинирани понятия. Точка, Права и Равнина! Като недефинирано понятие, правата е безкрайна - няма мярка, която да я опише. Следователно, когато говориш за съотношения, може да се говори само за отсечки - те вече са мерими. badr не подлага на съмнение твърдението (това е известно от векове), а подлага на съмнение източника или интерпретатора, който цитираш.

Благодаря.Точно това имах предвид

А и мисля съвсем ясно го изразих.

То се е видяло,че темата стана пълна с оффтопици,но,badr,прочети следното,относно "златното сечение",преди да присвояваш прибързани епитети като "некадърник":

@Trichocephalus

Ако погледнеш по-внимателно поста ми ще видиш,че в полето за данните от цитата отсъства името.

Защото критиката ми не е насочена към теб,а именно към източника ти.

А реакцията ми бе в смисъл,че Евклид не би сгрешил толкова елементарно,а коментирания цитат е обикновена клевета към неговата безспорна ерудиция.

Ще си позволя само да намекна, че някога ми се е случвало да влизам в часове,в които се говореше за кръстосани прави,за втория забележителен предел в математиката и т.н.

Та правя този намек за да разбереш,че далеч далеч не ми е чужда математиката.

И не виждам нуждата да ми превеждаш аргументи в защита на златното сечение.Не съм го подлагал на съмнение.

Запознавам братята Мисюлмани а и не само (вкл и любопитните) със:

СТАТИСТИЧЕСКИТЕ и МАТЕМАТИЧЕСКИТЕ Чудеса в КОРАНА

1- Статистични чудеса в Корана (няколко примера)

Al-Dunya – Този живот – 115 пъти

Al-Akhira – Отвъдното – 115 пъти

Al-Mala'ikah – ангел – 88 пъти

Al-Shayateen – дявол – 88 пъти

2- Математически чудеса в Корана**

78 букви (без повторение 14), които се намират пред определени 29 сури.

A) Ако след това се образува координатна система с х–абсциса = повторенията на тези букви и у–ордината = буквите в последователността им в корана и след това се начертаят съответните точки, се получава арабската дума Аллах: الله Възвишеният

B) Разменят ли се след това координатните оси, като повторенията се поставят върху ординатата и буквите върху абсцисата, се получава арабската дума за Мухаммед: محمد (Аллах да го благослови и с мир до го дари)

Източник ТУК

78 букви (без повторение 14), които се намират пред определени 29 сури.

A) Ако след това се образува координатна система с х–абсциса = повторенията на тези букви и у–ордината = буквите в последователността им в корана и след това се начертаят съответните точки, се получава арабската дума Аллах: الله Възвишеният

B) Разменят ли се след това координатните оси, като повторенията се поставят върху ординатата и буквите върху абсцисата, се получава арабската дума за Мухаммед: محمد (Аллах да го благослови и с мир до го дари)

Източник ТУК

Маша-Алла!Много интересно.

Арабите са доста добри в поезията и имат дар-слово,НО до сега не са могли

да измислят дори и една ая като тези от Корана:перфектни и неповторими.