Всеки от нас е чувал поне веднъж този израз. Сигурно е от Библията макар че не съм много сигурен. Той е любимия израз на всички хора от долните прослойки на обществото, на аутсайдерите и на всякакви отрепки и измет. С него те се успокояват, че може би ще дойде времето когато и те ще са първи. Най-вече първи по богатство и материално благополучие....

Та искам да попитам - може ли някой да ми разгадае този израз и от къде е точно? И ако може да ми кажете някои неща като например:

- Кои са тези "последните" и в какво са последни?

- Кога ще станат първи?

- И в какво ще станат първи?

Защото човек може да е първи в много неща. Първи на бягане 100 м., първи по богатство, първи на олимпиадата по математика и още хиляди първи неща...

Това, което аз успях да намеря:

Matthew 20:16 -- "So, the last will be first, and the first will be last."

Матей 20:16 -- "И последните ще станат първи, а първите ще станат последни."

Едно интересно четиво на тази тема, от Димитър Мангуров.

Интересна е темата...

Абе явно има някакъв смисъл този израз от Евангелието на Матея, но аз не мога да го разбера. Затова питам тук ако някой може да го разтълкува. Линка на Инфинити е към четиво за разни секти - Бялото братство, Рудолф Щайнер, Розенкройците и т.н. и не става много ясно какво е имал в предвид Матей с това за последните и първите...

Започваме с целия контекст на фразата:

Защото царството небесно прилича на стопанин, излязъл сутрин рано да наеме работници за лозето си, и, като се услови с работниците по динарий на ден, прати ги на лозето си; като излезе около третия час, видя други, че стоят на тържището празни, па рече и тям: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще ви дам. Те отидоха. Пак излезе около шестия и деветия час и направи същото. А като излезе около единайсетия час, намери други, че стоят празни, и им казва: защо стоите тука цял ден празни? Те му отговарят: никой не ни е наел. Той им казва: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще получите. А когато се мръкна, господарят на лозето казва на своя пристойник: повикай работниците и заплати им, като почнеш от последните до първите. И като дойдоха условените около единайсетия час, получиха по динарий. А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече; но и те получиха по динарий; и като получиха, зароптаха против стопанина и думаха: тия последните работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които претърпяхме теготата на деня и жегата. А той отговори и рече на едного от тях: приятелю, аз те не увреждам; нали за динарий се съгласи ти с мене? Вземи своето и си иди; а на тоя последния искам да дам, каквото и на тебе; нима нямам власт да правя със своето си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, задето съм добър? Тъй ще бъдат последните първи, и първите - последни; защото мнозина са звани, а малцина избрани.

Та искам да попитам - може ли някой да ми разгадае този израз и от къде е точно? И ако може да ми кажете някои неща като например:

- Кои са тези "последните" и в какво са последни?

- Кога ще станат първи?

- И в какво ще станат първи?

Защото човек може да е първи в много неща. Първи на бягане 100 м., първи по богатство, първи на олимпиадата по математика и още хиляди първи неща...

Тук се говори за Царството небесно (рая), представено като стопанин. Той излиза рано и започва да наема работници, за да работят на лозето му. На първите обещава по един динарий. Те се съгласяват. Сетне по-късно през деня на още няколко пъти той наема работници, които работят до края на деня със обещано заплащане "каквото е право". Когато накрая стопанина на лозето събира работниците, той дава на всички по равно - по един динарий, без значение дали са работили от сутринта или едва през последните часове на деня. Онези, първите, на които стопанина обещава динарий, възнегодуват, защото са работили цял ден, а са получили колкото онези, които са работили само час. Отговора на стопанина е, че първите наети работници са получили парите си по уговорката. Оттук насетне стопанина избира към кого колко милосърден ще бъде. Така последните стават като първи. Така и онези, които по-късно са познали вярата в Бог ще бъдат възнаградени не според постоянство или "старшинство", а според "каквото е право". Внимание - смисълът не е че всички ще бъдат наградени поравно, а че Бог ще награди справедливо, според заслугите.

Започваме с целия контекст на фразата:

Защото царството небесно прилича на стопанин, излязъл сутрин рано да наеме работници за лозето си, и, като се услови с работниците по динарий на ден, прати ги на лозето си; като излезе около третия час, видя други, че стоят на тържището празни, па рече и тям: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще ви дам. Те отидоха. Пак излезе около шестия и деветия час и направи същото. А като излезе около единайсетия час, намери други, че стоят празни, и им казва: защо стоите тука цял ден празни? Те му отговарят: никой не ни е наел. Той им казва: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще получите. А когато се мръкна, господарят на лозето казва на своя пристойник: повикай работниците и заплати им, като почнеш от последните до първите. И като дойдоха условените около единайсетия час, получиха по динарий. А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече; но и те получиха по динарий; и като получиха, зароптаха против стопанина и думаха: тия последните работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които претърпяхме теготата на деня и жегата. А той отговори и рече на едного от тях: приятелю, аз те не увреждам; нали за динарий се съгласи ти с мене? Вземи своето и си иди; а на тоя последния искам да дам, каквото и на тебе; нима нямам власт да правя със своето си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, задето съм добър? Тъй ще бъдат последните първи, и първите - последни; защото мнозина са звани, а малцина избрани.

Тук се говори за Царството небесно (рая), представено като стопанин. Той излиза рано и започва да наема работници, за да работят на лозето му. На първите обещава по един динарий. Те се съгласяват. Сетне по-късно през деня на още няколко пъти той наема работници, които работят до края на деня със обещано заплащане "каквото е право". Когато накрая стопанина на лозето събира работниците, той дава на всички по равно - по един динарий, без значение дали са работили от сутринта или едва през последните часове на деня. Онези, първите, на които стопанина обещава динарий, възнегодуват, защото са работили цял ден, а са получили колкото онези, които са работили само час. Отговора на стопанина е, че първите наети работници са получили парите си по уговорката. Оттук насетне стопанина избира към кого колко милосърден ще бъде. Така последните стават като първи. Така и онези, които по-късно са познали вярата в Бог ще бъдат възнаградени не според постоянство или "старшинство", а според "каквото е право". Внимание - смисълът не е че всички ще бъдат наградени поравно, а че Бог ще награди справедливо, според заслугите.

Според мен смимълът е следния- и първите и последните са хора, повярвали в Бога. Последните са по-късно повярвалите в Бога, а първите са по-рано повярвалите в Бога. Последните стават първи, защото те са в т.нар.*първа ревност* за Бога - когато човек повярва в началото е като влюбването - мислиш и говориш само за това, това е на първа място за теб. Докато за повярвалите по-рано, минавайки времето те започват да се отдалечават постепенно от първата си любов и за това те стават последни в Божието царство.

Всеки от нас е чувал поне веднъж този израз. Сигурно е от Библията макар че не съм много сигурен. Той е любимия израз на всички хора от долните прослойки на обществото, на аутсайдерите и на всякакви отрепки и измет. С него те се успокояват, че може би ще дойде времето когато и те ще са първи. Най-вече първи по богатство и материално благополучие....

В живота и лекциите (или ако искате - проповедите си) Исус предава няколко прости идеи, отново и отново, чрез пряк изказ, метафори, сентенции, образи, и не на последно място - чрез самият си живот, чрез постъпките и собствената си съдба - като вид поезия в действие.

Трудността да се обяснят чрез езика идеите, които предава идва на първо място от факта, че езикът е линеен, а душата - нелинейна. Образно казано, душата на човек е стрела, която поразява хиляди мишени едновременно, затова и всичко сътворено от човешката душа е стрела, която поразява хиляди мишени едновременно. Всяко обяснение на един текст или идна постъпка само по себе си вече е изкривяване на нейният смисъл, защото обхваща само една от множеството нишки на битието, които държи в ръката си Влюбеният.

Все пак, ще се опитам да обясня този аспекти думите на Исус (така както ги схващам според собственото си невежество), които ми се струва най-значим, макар и да съм сигурен, че дори и да съм успял да доловя един от аспектите на думите му, със сигурност има множество други, които ми се изплъзват.

Идеята, изразена в цитираният текст е причината Исус да приема и търси обществото на "отрепките" - проститутките, мразените от всички събирачи на данъци, просяците. Това са "студените" - Бъдете горещи или студени! Вас хладките най Ви мразя!

Ако си представим живота като бойно поле, "горещите" са тези, които са влезли в битка и са я спечелили. Славата е тяхна, и животът е техен. Но какво да прави лекарят при здравите?

Остават "студените" и "хладките". "Студените" са тези, които са извадили мечът, но са проиграли победата - просяците, проститутките, наркоманите, престъпниците. Презираните от "нормалните", "почтените", "честните", "трудолюбивите", "интелигентните", "успелите", "умните", "щастлитите". Именно това е и третата група - на хладките. Това са дезертьорите от бойното поле на живота. Тези, които са избягали, без дори да изтеглят сабята си. Страхливците, които са оставили тълпата бягаща от полесражението да ги повлече със себе си, тези, които имат оправданието "всички правят така". Тези хора причиняват на себе си и на околните несравнимо повече болка, отколкото явно пропадналите, "студените".

Дезертьорът винаги има нужда да оправдае себе си пред себе си. И за да не види собственият си страх, обругава не само "студените", но и "горещите" - поставя ги на една плоскост. "Горещите" са "успели идиоти", "студените" са пропаднали идиоти, но и едните и другите са "идиоти" - хора стоящи извън нормалното общество... на страхливци. И в това общество, най-закоравялите дезертьори лесно стават първи. Никита Хрушчов става ген.-сек. на КПСС, защото цялото Политбюро вижда в негово лице безопасна мижитурка. Но това не му пречи да окъпе Унгария в кръв, а собствената си страна в прах от унищожниете девствени целини.

Самият Исус е "отрепка" на обществото, в което живее, при това най-долна отрепка - богохулник. В едно общество, където всичко се върти около религията, това е възможно най-голямата дагма, богохулникът е по-лош от убиеца, от изнасилвача, от прелъстителя на деца. Исус е екзекутиран по възможно най-унизителният начин. В онази епоха кръсът е страшен не само заради физическата болка - има и далеч по-мъчителни и жестоки начини на екзекуция - а заради унижението - на кръста се екзекутират робите, най-долните "отрепки" в едно робовладелско общество.

Великият Шегаджия си знае работата - децата на "разумните", "почтените" римски велможи и войници, организирали процеса и екзекуцията, почитат като Бог, човека, осъден за богохулство...

........

Много по-лесно е студеният да стане горещ, отколкото хладкият. Студеният вече е застанал очи в очи с болката си, преодолял е първият, най-тежкият страх. Ако не сега, то утре, ако не утре, то вдругиден... Можеш да научиш неумелият да се сражава, а какво да правиш с този, които не иска да се научи?

drahshta, тълкувала съм си текста почти така, както ти, но не съм съгласна с изказването ти: "Самият Исус е "отрепка" на обществото, в което живее, при това най-долна отрепка - богохулник. В едно общество, където всичко се върти около религията, това е възможно най-голямата дагма, богохулникът е по-лош от убиеца, от изнасилвача, от прелъстителя на деца. Исус е екзекутиран по възможно най-унизителният начин. В онази епоха кръсът е страшен не само заради физическата болка - има и далеч по-мъчителни и жестоки начини на екзекуция - а заради унижението - на кръста се екзекутират робите, най-долните "отрепки" в едно робовладелско общество." Съвременниците му не го възприемат така. А умира на кръста, защото е наказан от Римската власт като бунтовник а не като "богохулник".

Матей 26:63

63 Но Исус мълчеше. Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос Божият Син?

64 Исус му каза: Ти рече. Но казвам ви, от сега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ на небесните облаци.

65 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето сега чухме богохулството. Вие какво мислите?

66 А те в отговор рекоха: Изложи се на смъртно наказание.

Марк 14:61

61 А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Син на Благословения?

62 А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци.

63 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?

64 Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че се изложи на смъртно наказание.

Йоан 10:31

31 Юдеите пак взеха камъни за да Го убият.

32 Исус им отговори: Много добри дела ви показах от Отца; за кое от тия дела искате да Ме убиете с камъни?

33 Юдеите Му отговориха: Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог.

Матей 26:63

Марк 14:61

Йоан 10:31

Прав(а) си.

Богатите,които живеят охолно и се грижат за земните си богатства,които са бездушни и студени по сърце,на земята сега за първи.Бедните,скромните с добри сърца,които обичат Исус на земята са последни.Но при Второто пришествие,когато Исус ще се върне и ще вземе своите искрени чеда,т.е. "вторите" на земята,те ще имат огромна слава заедно с Христос!!!Во век и веков те ще са с Него и ще царуват заедно с Него!А тези-"първите" на земята ще са в ада за вечни времена и няма да видят покой!!! Затова се казва,че последните ще станат първи!

Както казват богатите : Блажени са верующите.

Както казват богатите : Блажени са верующите.

Защото тяхно е царството небесно!

Амин!

А тези-"първите" на земята ще са в ада за вечни времена и няма да видят покой!!!

Е на това му се вика садизъм...Това ли ви е добрината? Вярвайте си в тези глупости,щом ви харесва...

Както казват богатите : Блажени са верующите.

На пръв поглед е точно така. Като че ли древните писания са предназначени за тях, те управляват и съдят. Както и поръчват писания за разни божества. На времето писанията за божествата са били доста скъпо удоволствие.

На втори поглед не е точно така, защото в издателската еврейска система преди около 2000 години е станал сериозен пробив, който е доста модифициран и шлайфан през вековете. Ха да видим кой ще е пръв.

Аз пък ще ви кажа една друга фраза, която прочетох...някъде...

" Последните, никога няма да станат първи, докато първите - винаги ще имат, последната дума !!!"

"30 Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи"

Този израз е употребен и преди притчата с лозето в следдствие на друга притча.

"16 И ето един момък дойде при Него и рече: Учителю, какво добро да сторя, за да имам вечен живот?

17 А той му каза: Защо питаш Мене за доброто? Един [Бог] има, който е добър. Но ако искаш да влезеш в живота пази заповедите.

18 Казва Му: Кои? Исус рече: Тия: Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай;

19 Почитай баща си и майка си; и Обичай ближния си както себе си.

20 Момъкът Му казва: Всичко това съм пазил [от младостта си]; какво ми още не достига?

21 Исус му рече: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и дай на сиромасите; и ще имаш съкровище на небесата; дойди и Ме следвай.

22 Но момъкът, като чу тая дума, отиде си наскърбен, защото беше човек с много имот.

23 А Исус рече на учениците си: Истина ви казвам: Мъчно ще влезе богат в небесното царство.

24 При това ви казвам: По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство"

"29 И всеки, който е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, [или жена], или чада, или ниви, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот.

30 Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи. "

След това е притчата с лозето ,като смисъла е подобен.

"12 Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.

13 А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?

14 Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.

15 Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър?

16 Така последните ще бъдат първи, а първите последни. "

Визира се :завист,алчност

Не става въпрос за бедни и богати ,а за човешкото око ненаситно.

Остатъка на старозаветните.

С тези примери се показва отмиращата епоха на Стария завет.

Каквото получа това ще дам или обратното.

Дори апостолите му тогава не проумяват смисъла и го питат, а той им отговаря по единствения възможен начин.

"25 А учениците, като чуха това, зачудиха се твърде много и думаха: Като е тъй, кой може да се спаси?

26 А Исус ги погледна и рече им: За човеците това е невъзможно; но за Бога всичко е възможно.

27 Тогава Петър в отговор Му рече: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; ние, прочее, какво ще имаме?

28 А Исус им рече: Истина ви казвам, че във време на обновлението на всичко, когато Човешкият Син ще седне на славния Си престол, вие, които Ме последвахте, тоже ще седнете на дванадесет престола да съдите дванадесетте Израилеви племена. "

Дори във въпроса на Петър стои старозаветното мислене -аз дадох всичко какво ще получа.

А новото учение е да дадеш не за да получиш,а да достогнеш до Себе си.

На пръв поглед е точно така. Като че ли древните писания са предназначени за тях, те управляват и съдят. Както и поръчват писания за разни божества. На времето писанията за божествата са били доста скъпо удоволствие.

На втори поглед не е точно така, защото в издателската еврейска система преди около 2000 години е станал сериозен пробив, който е доста модифициран и шлайфан през вековете. Ха да видим кой ще е пръв.

В еврейската система не е ставал пробив.Римско е писанието.Просто са използвали това което ще звучи най-достоверно. Идеята е била за спасяване на Империята,резултата-спорен.