•  Автор: Гласове
•  
• 10 Окт 2023
•  
• 76
•  
• 0

 

Следвайте "Гласове" в Телеграм

Президентът на Русия Владимир Путин е заявил на преговорите си с премиера на Ирак Мухамед Судани, че трябва да се реши въпросът със създаването на суверенна палестинска държава, предава ТАСС.

 

Според него действията на Вашингтон, който се опитва да монополизира разрешаването на конфликтите в Близкия изток, не са взели предвид "фундаменталните интереси на палестинския народ“.

"И украинската криза продължава, и за съжаление наблюдаваме рязко изостряне на ситуацията в Близкия изток. Мисля, че мнозина ще се съгласят с мен, че това е ярък пример за провала на политиката на Съединените щати в Близкия изток, които се опитаха да монополизират уреждането на проблема, но за съжаление не се интересуваха от намирането на компромиси, приемливи и за двете страни, а напротив, лансираха собствените си идеи за това как трябва да се действа, оказваха натиск и върху двете страни", каза Путин.

"Именно върху двете (страни), върху едната или другата, но всеки път без да се отчитат основните интереси на палестинския народ. Имам предвид, на първо място, необходимостта от изпълнение на решенията на Съвета за сигурност на ООН за създаване на независима суверенна палестинска държава", обясни руският президент.

 

Източници: Агенция "Фокус", ТАСС, РИА Новости

преди 26 минути, Hristo52 написа:

Днес от отбор "амеба" с ръководител *посерков от мойсейково* явно е дежурен @superiority да се смее и да пише глупости! Как са ви смените? На колко часа се сменявате това "мозъците"?  Не ви ли омръзна да сте шутове?

Eй го единия от памперсите на Мосейково. 

Байдън: Ако нямаше Израел, щеше да трябва да създадем Израел, за да защитим интересите си в региона

 

АКТУАЛНО

10.10.2023

Автор:Обективно

 

 

 

Снимка: X/Twitter/@netanyahu

САЩ обещаха пълна военна подкрепа на Израел във войната срещу палестинците в Газа, като изпратиха ударна група със самолтоносач в Средиземно море и обещаха скоро да доставят оръжия на Тел Авив, включително ракети за ПВО „Железен купол“.

САЩ имат нужда от Израел в Близкия Изток, за да защитят своите геостратегически интереси в региона, според американския президент Джо Байдън.

В  реч пред Сената през 1986 г., Байдън, който тогава е сенатор, заявява открито: „Няма за какво да се извиняваме за помощта за Израел. Това е най-добрата инвестиция от 3 милиарда долара, която правим. Ако нямаше Израел, САЩ щеше да трябва да създадат Израел, за да защитим нашите интереси в региона“, казва Байдън. Видеото с речта на американския президент от преди години стана популярно в социалните мрежи на фона на избухналата отново война между Израел и Газа.

Израел е най-големият кумулативен получател на чуждестранна помощ от САЩ, изпреварвайки дори Украйна: до февруари 2022 г. Съединените щати са предоставили на Израел 150 милиарда щатски долара.

През 1999 г. правителството на САЩ подписа меморандум за разбирателство, чрез който се ангажира да предоставя на Израел най-малко 2,67 милиарда щатски долара военна помощ годишно за следващите десет години; през 2009 г. годишната сума беше увеличена до 3 милиарда щатски долара; и през 2019 г. сумата беше увеличена отново, като сега възлиза на минимум 3,8 милиарда щатски долара, които САЩ се ангажират да предоставят на Израел всяка година.

 

https://obektivno.bg/bajdan-ako-nyamashe-izrael-shteshe-da-tryabva-da-sazdadem-izrael-za-da-zashtitim-interesite-si-v-regiona/

преди 5 минути, superiority написа:

Как се роди Израел и какво точно е Палестина?

През 135 година римляните потушили голямото въстание на Бар Кокба. То било пореден опит да се възстанови свободата на еврейското царство (евреите имали по тези земи няколко държави през вековете, но последната и най-голяма била завладяна от Рим). И понеже империята обичала да решава проблеми като мести племена и народи и прекръщава земи, бунтовната земя прекръстили от Юдея на Палестинска Сирия. После тези земи били владени от други империи векове наред, а в тези времена евреите се пръснали по целия свят, най-напред из старите римски провинции. С тях тръгнало по света и християнството, което превзело Рим отвътре. Минали много векове, а тези древни земи били в дълбок упадък. Османската империя безжалостно потискала месното население, не правила нищо за добруването на хората, единствено църквите от цял свят и поклонниците оживявали древното царство Юдея.

Преди да избухне Първата световна война, съюзниците Англия, Русия, Франция и Италия планират поделянето на Османската империя. На Англия се пада и Палестинска Сирия, вече станала само Палестина (името всъщност е с гръцки корени, така древните елини и даже египтяните наричали филистимците хиляда години пр. Хр.).

ВИДЕОПОДКАСТТЪРСЕНЕ

Отвори менюто

ВСИЧКО ОТ ДЕНЯ

МОЯТ 24 ЧАСА

Мнения

Анализи

Как се роди Израел и какво точно е Палестина?

Тодор Чобанов, историк

09.10.2023 12:31466992

Сподели в

СНИМКА: Ройтерс

През 135 година римляните потушили голямото въстание на Бар Кокба. То било пореден опит да се възстанови свободата на еврейското царство (евреите имали по тези земи няколко държави през вековете, но последната и най-голяма била завладяна от Рим). И понеже империята обичала да решава проблеми като мести племена и народи и прекръщава земи, бунтовната земя прекръстили от Юдея на Палестинска Сирия. После тези земи били владени от други империи векове наред, а в тези времена евреите се пръснали по целия свят, най-напред из старите римски провинции. С тях тръгнало по света и християнството, което превзело Рим отвътре. Минали много векове, а тези древни земи били в дълбок упадък. Османската империя безжалостно потискала месното население, не правила нищо за добруването на хората, единствено църквите от цял свят и поклонниците оживявали древното царство Юдея.

Преди да избухне Първата световна война, съюзниците Англия, Русия, Франция и Италия планират поделянето на Османската империя. На Англия се пада и Палестинска Сирия, вече станала само Палестина (името всъщност е с гръцки корени, така древните елини и даже египтяните наричали филистимците хиляда години пр. Хр.).

Заради войната Британия изпитва остра нужда от ацетон, необходим за производството на взривни вещества. Еврейският учен-химик д-р Хаим Вайцман, живеещ в Англия, разработва метод за получаването му, без да са нужни суровини от чужбина, и по този начин Англия заобикаля морската блокада на германския флот. Придобил авторитет в английските политически среди, Вайцман предлага на английския кабинет да изрази “принципното признаване на Палестина за Национален дом на еврейския народ”.

На 2 ноември 1917 г. английското правителство излиза с декларация, която остава в историята като “Балфурова декларация” по името на външния министър Балфур: ”Правителството на Негово Величество се отнася благосклонно към възстановяването на национален дом за еврейския народ в Палестина и ще положи всички усилия да облекчи постигането на тази цел”, се казва в декларацията.

През 1918 г. англичаните отвоюват Палестина от Османската империя. През 1920 г. в Сан Ремо Обществото на народите (ОН) дава на Англия мандат за Палестина, т.е. Англия получава правото да се разпорежда с Палестина съобразно клаузите на ОН . В тях изрично е записано, че ОН “ще отговаря за привеждането в изпълнение на декларацията, направена на 2 ноември 1917 г. от правителството на Нейно Британско Величество, и одобрена от мнението на съюзническите сили, в подкрепа за създаване в Палестина на национален дом за еврейския народ”.

ВСИЧКО ОТ ДЕНЯ

МОЯТ 24 ЧАСА

Мнения

Анализи

Как се роди Израел и какво точно е Палестина?

Тодор Чобанов, историк

09.10.2023 12:31466992

Сподели в

СНИМКА: Ройтерс

През 135 година римляните потушили голямото въстание на Бар Кокба. То било пореден опит да се възстанови свободата на еврейското царство (евреите имали по тези земи няколко държави през вековете, но последната и най-голяма била завладяна от Рим). И понеже империята обичала да решава проблеми като мести племена и народи и прекръщава земи, бунтовната земя прекръстили от Юдея на Палестинска Сирия. После тези земи били владени от други империи векове наред, а в тези времена евреите се пръснали по целия свят, най-напред из старите римски провинции. С тях тръгнало по света и християнството, което превзело Рим отвътре. Минали много векове, а тези древни земи били в дълбок упадък. Османската империя безжалостно потискала месното население, не правила нищо за добруването на хората, единствено църквите от цял свят и поклонниците оживявали древното царство Юдея.

Преди да избухне Първата световна война, съюзниците Англия, Русия, Франция и Италия планират поделянето на Османската империя. На Англия се пада и Палестинска Сирия, вече станала само Палестина (името всъщност е с гръцки корени, така древните елини и даже египтяните наричали филистимците хиляда години пр. Хр.).

Заради войната Британия изпитва остра нужда от ацетон, необходим за производството на взривни вещества. Еврейският учен-химик д-р Хаим Вайцман, живеещ в Англия, разработва метод за получаването му, без да са нужни суровини от чужбина, и по този начин Англия заобикаля морската блокада на германския флот. Придобил авторитет в английските политически среди, Вайцман предлага на английския кабинет да изрази “принципното признаване на Палестина за Национален дом на еврейския народ”.

На 2 ноември 1917 г. английското правителство излиза с декларация, която остава в историята като “Балфурова декларация” по името на външния министър Балфур: ”Правителството на Негово Величество се отнася благосклонно към възстановяването на национален дом за еврейския народ в Палестина и ще положи всички усилия да облекчи постигането на тази цел”, се казва в декларацията.

През 1918 г. англичаните отвоюват Палестина от Османската империя. През 1920 г. в Сан Ремо Обществото на народите (ОН) дава на Англия мандат за Палестина, т.е. Англия получава правото да се разпорежда с Палестина съобразно клаузите на ОН . В тях изрично е записано, че ОН “ще отговаря за привеждането в изпълнение на декларацията, направена на 2 ноември 1917 г. от правителството на Нейно Британско Величество, и одобрена от мнението на съюзническите сили, в подкрепа за създаване в Палестина на национален дом за еврейския народ”.

Започва масова емиграция на евреи от цял свят към освободената територия. Те започват да обработват и напояват пустеещите полета. Засяват десетки хиляди декари с гори, лозя, градини с портокали, лимони, маслини, смокини. Започва развитие на промишлеността.

Изведнъж Палестина, смятана дотогава за район без особено значение, без природни богатства, поради което и е дадена на евреите, се оказва особено ценна.

Завръщащите се в нея евреи са безимотни и малоимотни, и някои правителства, ангажирани в решаването на еврейския проблем, започват да се опасяват, че в Палестина може да се създаде втора социалистическа държава. Същевременно Великобритания разбира, че за да укрепи присъствието си в района на Близкия и Среден изток, трябва да провежда политика в интерес на многомилионния арабски свят. През 1922 г. Уинстън Чърчил, по онова време секретар по колониите, предоставя 77% от Палестина на емир Абдулах за създаване на арабска държава. Държавата се нарича Трансйордания” – буквално „страна оттатък Йордан”, на изток от река Йордан. Така в разрез с условията на договора от Сан Ремо, Великобритания основава в Палестина две мандатни територии – “Палестина” и “Трансйордания”. Достъпът на евреи в новата територия е забранен, докато арабите могат да посещават и двете. Създаването на еврейска държава се блокира.

ВИДЕОПОДКАСТТЪРСЕНЕ

Отвори менюто

ВСИЧКО ОТ ДЕНЯ

МОЯТ 24 ЧАСА

Мнения

Анализи

Как се роди Израел и какво точно е Палестина?

Тодор Чобанов, историк

09.10.2023 12:31466992

Сподели в

СНИМКА: Ройтерс

През 135 година римляните потушили голямото въстание на Бар Кокба. То било пореден опит да се възстанови свободата на еврейското царство (евреите имали по тези земи няколко държави през вековете, но последната и най-голяма била завладяна от Рим). И понеже империята обичала да решава проблеми като мести племена и народи и прекръщава земи, бунтовната земя прекръстили от Юдея на Палестинска Сирия. После тези земи били владени от други империи векове наред, а в тези времена евреите се пръснали по целия свят, най-напред из старите римски провинции. С тях тръгнало по света и християнството, което превзело Рим отвътре. Минали много векове, а тези древни земи били в дълбок упадък. Османската империя безжалостно потискала месното население, не правила нищо за добруването на хората, единствено църквите от цял свят и поклонниците оживявали древното царство Юдея.

Преди да избухне Първата световна война, съюзниците Англия, Русия, Франция и Италия планират поделянето на Османската империя. На Англия се пада и Палестинска Сирия, вече станала само Палестина (името всъщност е с гръцки корени, така древните елини и даже египтяните наричали филистимците хиляда години пр. Хр.).

Заради войната Британия изпитва остра нужда от ацетон, необходим за производството на взривни вещества. Еврейският учен-химик д-р Хаим Вайцман, живеещ в Англия, разработва метод за получаването му, без да са нужни суровини от чужбина, и по този начин Англия заобикаля морската блокада на германския флот. Придобил авторитет в английските политически среди, Вайцман предлага на английския кабинет да изрази “принципното признаване на Палестина за Национален дом на еврейския народ”.

На 2 ноември 1917 г. английското правителство излиза с декларация, която остава в историята като “Балфурова декларация” по името на външния министър Балфур: ”Правителството на Негово Величество се отнася благосклонно към възстановяването на национален дом за еврейския народ в Палестина и ще положи всички усилия да облекчи постигането на тази цел”, се казва в декларацията.

През 1918 г. англичаните отвоюват Палестина от Османската империя. През 1920 г. в Сан Ремо Обществото на народите (ОН) дава на Англия мандат за Палестина, т.е. Англия получава правото да се разпорежда с Палестина съобразно клаузите на ОН . В тях изрично е записано, че ОН “ще отговаря за привеждането в изпълнение на декларацията, направена на 2 ноември 1917 г. от правителството на Нейно Британско Величество, и одобрена от мнението на съюзническите сили, в подкрепа за създаване в Палестина на национален дом за еврейския народ”.

Започва масова емиграция на евреи от цял свят към освободената територия. Те започват да обработват и напояват пустеещите полета. Засяват десетки хиляди декари с гори, лозя, градини с портокали, лимони, маслини, смокини. Започва развитие на промишлеността.

Изведнъж Палестина, смятана дотогава за район без особено значение, без природни богатства, поради което и е дадена на евреите, се оказва особено ценна.

Завръщащите се в нея евреи са безимотни и малоимотни, и някои правителства, ангажирани в решаването на еврейския проблем, започват да се опасяват, че в Палестина може да се създаде втора социалистическа държава. Същевременно Великобритания разбира, че за да укрепи присъствието си в района на Близкия и Среден изток, трябва да провежда политика в интерес на многомилионния арабски свят. През 1922 г. Уинстън Чърчил, по онова време секретар по колониите, предоставя 77% от Палестина на емир Абдулах за създаване на арабска държава. Държавата се нарича Трансйордания” – буквално „страна оттатък Йордан”, на изток от река Йордан. Така в разрез с условията на договора от Сан Ремо, Великобритания основава в Палестина две мандатни територии – “Палестина” и “Трансйордания”. Достъпът на евреи в новата територия е забранен, докато арабите могат да посещават и двете. Създаването на еврейска държава се блокира.

Трупаната със столетия омраза срещу евреите достига своя апогей с “Окончателното решаване на еврейския въпрос”. От всеки трима евреи в Европа двама са унищожени. Това не са войници, банкери, борсови спекуланти, магнати, а еврейската беднота, мизерията от гетата. Ако евреите имаха своя родина, както им се обещаваше през 1917 г., нямаше да имат тази трагична участ.

Световната общественост научава за истинските размери на небивалия геноцид едва след края на Втората световна война. Народите са обхванати от огромно чувство за вина. И правителствата на спечелилите войната държави решават, че трябва да се даде възможност на евреите да имат своя държава.

На 29 ноември 1947 г. Общото събрание на ООН приема Резолюция № 181 за основаване на еврейска държава в Палестина с площ 14 000 кв. км. “За” резолюцията гласуват 33 държави; “против” са 13 (всички арабски); “въздържали се” – 10.

ВИДЕОПОДКАСТТЪРСЕНЕ

Отвори менюто

ВСИЧКО ОТ ДЕНЯ

МОЯТ 24 ЧАСА

Мнения

Анализи

Как се роди Израел и какво точно е Палестина?

Тодор Чобанов, историк

09.10.2023 12:31466992

Сподели в

СНИМКА: Ройтерс

През 135 година римляните потушили голямото въстание на Бар Кокба. То било пореден опит да се възстанови свободата на еврейското царство (евреите имали по тези земи няколко държави през вековете, но последната и най-голяма била завладяна от Рим). И понеже империята обичала да решава проблеми като мести племена и народи и прекръщава земи, бунтовната земя прекръстили от Юдея на Палестинска Сирия. После тези земи били владени от други империи векове наред, а в тези времена евреите се пръснали по целия свят, най-напред из старите римски провинции. С тях тръгнало по света и християнството, което превзело Рим отвътре. Минали много векове, а тези древни земи били в дълбок упадък. Османската империя безжалостно потискала месното население, не правила нищо за добруването на хората, единствено църквите от цял свят и поклонниците оживявали древното царство Юдея.

Преди да избухне Първата световна война, съюзниците Англия, Русия, Франция и Италия планират поделянето на Османската империя. На Англия се пада и Палестинска Сирия, вече станала само Палестина (името всъщност е с гръцки корени, така древните елини и даже египтяните наричали филистимците хиляда години пр. Хр.).

Заради войната Британия изпитва остра нужда от ацетон, необходим за производството на взривни вещества. Еврейският учен-химик д-р Хаим Вайцман, живеещ в Англия, разработва метод за получаването му, без да са нужни суровини от чужбина, и по този начин Англия заобикаля морската блокада на германския флот. Придобил авторитет в английските политически среди, Вайцман предлага на английския кабинет да изрази “принципното признаване на Палестина за Национален дом на еврейския народ”.

На 2 ноември 1917 г. английското правителство излиза с декларация, която остава в историята като “Балфурова декларация” по името на външния министър Балфур: ”Правителството на Негово Величество се отнася благосклонно към възстановяването на национален дом за еврейския народ в Палестина и ще положи всички усилия да облекчи постигането на тази цел”, се казва в декларацията.

През 1918 г. англичаните отвоюват Палестина от Османската империя. През 1920 г. в Сан Ремо Обществото на народите (ОН) дава на Англия мандат за Палестина, т.е. Англия получава правото да се разпорежда с Палестина съобразно клаузите на ОН . В тях изрично е записано, че ОН “ще отговаря за привеждането в изпълнение на декларацията, направена на 2 ноември 1917 г. от правителството на Нейно Британско Величество, и одобрена от мнението на съюзническите сили, в подкрепа за създаване в Палестина на национален дом за еврейския народ”.

Започва масова емиграция на евреи от цял свят към освободената територия. Те започват да обработват и напояват пустеещите полета. Засяват десетки хиляди декари с гори, лозя, градини с портокали, лимони, маслини, смокини. Започва развитие на промишлеността.

Изведнъж Палестина, смятана дотогава за район без особено значение, без природни богатства, поради което и е дадена на евреите, се оказва особено ценна.

Завръщащите се в нея евреи са безимотни и малоимотни, и някои правителства, ангажирани в решаването на еврейския проблем, започват да се опасяват, че в Палестина може да се създаде втора социалистическа държава. Същевременно Великобритания разбира, че за да укрепи присъствието си в района на Близкия и Среден изток, трябва да провежда политика в интерес на многомилионния арабски свят. През 1922 г. Уинстън Чърчил, по онова време секретар по колониите, предоставя 77% от Палестина на емир Абдулах за създаване на арабска държава. Държавата се нарича Трансйордания” – буквално „страна оттатък Йордан”, на изток от река Йордан. Така в разрез с условията на договора от Сан Ремо, Великобритания основава в Палестина две мандатни територии – “Палестина” и “Трансйордания”. Достъпът на евреи в новата територия е забранен, докато арабите могат да посещават и двете. Създаването на еврейска държава се блокира.

Трупаната със столетия омраза срещу евреите достига своя апогей с “Окончателното решаване на еврейския въпрос”. От всеки трима евреи в Европа двама са унищожени. Това не са войници, банкери, борсови спекуланти, магнати, а еврейската беднота, мизерията от гетата. Ако евреите имаха своя родина, както им се обещаваше през 1917 г., нямаше да имат тази трагична участ.

Световната общественост научава за истинските размери на небивалия геноцид едва след края на Втората световна война. Народите са обхванати от огромно чувство за вина. И правителствата на спечелилите войната държави решават, че трябва да се даде възможност на евреите да имат своя държава.

На 29 ноември 1947 г. Общото събрание на ООН приема Резолюция № 181 за основаване на еврейска държава в Палестина с площ 14 000 кв. км. “За” резолюцията гласуват 33 държави; “против” са 13 (всички арабски); “въздържали се” – 10.

ЧЕТЕТЕ ОЩЕ

Какво може противоракетната система на Израел?

260 младежи са убити от "Хамас" в кошмарно масово клане по време на фестивал в Израел (Видео, снимки)

Израелските правителствени сайтове са хакнати след нападението на „Хамас“

На 14 май 1948 г. Израел обявява своята независимост. Първият министър-председател на Израел Давид Бен-Гурион казва: ”Вярвате или не, нашият народ Израел се връща, за да подготви идването на Месия.”

На 15 май 1948 г. египетският министър-председател Нокраши Паша издава заповед египетската армия да навлезе в Израел. Заповедта е мотивирана с необходимостта “да се поддържа реда и спокойствието в Палестина”. Армиите на шест арабски държави – Ливан, Сирия, Саудитска Арабия, Трансйордания, Ирак и Египет, навлизат в новосъздадения Израел.

Израел – държава на един ден, без армия и държавен апарат, първоначално отстъпва по всички фронтове. Но накрая набързо сформирани еврейски военизирани дружини, екипирани с пушки и камиони, защитени с торби от пясък, побеждават редовните арабски армии, въоръжени с артилерия, танкове и самолети! За да не претърпят по-големи поражения, арабските държави се съгласяват на примирие. Като последица от войната град Йерусалим е поделен между Израел и Трансйордания (от 1950 - Йордания). Източен Йерусалим, където се намира Старият град - някогашният Йерусалим - попада под властта на Трансйордания. Вследствие на войната 650 000 араби се оказват бежанци. Те са се поддали на призивите на арабските държави да напуснат земите си, за да се завърнат в тях след “бързата” победа над Израел. Възниква арабският бежански проблем.

ВИДЕОПОДКАСТТЪРСЕНЕ

Отвори менюто

ВСИЧКО ОТ ДЕНЯ

МОЯТ 24 ЧАСА

Мнения

Анализи

Как се роди Израел и какво точно е Палестина?

Тодор Чобанов, историк

09.10.2023 12:31466992

Сподели в

СНИМКА: Ройтерс

През 135 година римляните потушили голямото въстание на Бар Кокба. То било пореден опит да се възстанови свободата на еврейското царство (евреите имали по тези земи няколко държави през вековете, но последната и най-голяма била завладяна от Рим). И понеже империята обичала да решава проблеми като мести племена и народи и прекръщава земи, бунтовната земя прекръстили от Юдея на Палестинска Сирия. После тези земи били владени от други империи векове наред, а в тези времена евреите се пръснали по целия свят, най-напред из старите римски провинции. С тях тръгнало по света и християнството, което превзело Рим отвътре. Минали много векове, а тези древни земи били в дълбок упадък. Османската империя безжалостно потискала месното население, не правила нищо за добруването на хората, единствено църквите от цял свят и поклонниците оживявали древното царство Юдея.

Преди да избухне Първата световна война, съюзниците Англия, Русия, Франция и Италия планират поделянето на Османската империя. На Англия се пада и Палестинска Сирия, вече станала само Палестина (името всъщност е с гръцки корени, така древните елини и даже египтяните наричали филистимците хиляда години пр. Хр.).

Заради войната Британия изпитва остра нужда от ацетон, необходим за производството на взривни вещества. Еврейският учен-химик д-р Хаим Вайцман, живеещ в Англия, разработва метод за получаването му, без да са нужни суровини от чужбина, и по този начин Англия заобикаля морската блокада на германския флот. Придобил авторитет в английските политически среди, Вайцман предлага на английския кабинет да изрази “принципното признаване на Палестина за Национален дом на еврейския народ”.

На 2 ноември 1917 г. английското правителство излиза с декларация, която остава в историята като “Балфурова декларация” по името на външния министър Балфур: ”Правителството на Негово Величество се отнася благосклонно към възстановяването на национален дом за еврейския народ в Палестина и ще положи всички усилия да облекчи постигането на тази цел”, се казва в декларацията.

През 1918 г. англичаните отвоюват Палестина от Османската империя. През 1920 г. в Сан Ремо Обществото на народите (ОН) дава на Англия мандат за Палестина, т.е. Англия получава правото да се разпорежда с Палестина съобразно клаузите на ОН . В тях изрично е записано, че ОН “ще отговаря за привеждането в изпълнение на декларацията, направена на 2 ноември 1917 г. от правителството на Нейно Британско Величество, и одобрена от мнението на съюзническите сили, в подкрепа за създаване в Палестина на национален дом за еврейския народ”.

Започва масова емиграция на евреи от цял свят към освободената територия. Те започват да обработват и напояват пустеещите полета. Засяват десетки хиляди декари с гори, лозя, градини с портокали, лимони, маслини, смокини. Започва развитие на промишлеността.

Изведнъж Палестина, смятана дотогава за район без особено значение, без природни богатства, поради което и е дадена на евреите, се оказва особено ценна.

Завръщащите се в нея евреи са безимотни и малоимотни, и някои правителства, ангажирани в решаването на еврейския проблем, започват да се опасяват, че в Палестина може да се създаде втора социалистическа държава. Същевременно Великобритания разбира, че за да укрепи присъствието си в района на Близкия и Среден изток, трябва да провежда политика в интерес на многомилионния арабски свят. През 1922 г. Уинстън Чърчил, по онова време секретар по колониите, предоставя 77% от Палестина на емир Абдулах за създаване на арабска държава. Държавата се нарича Трансйордания” – буквално „страна оттатък Йордан”, на изток от река Йордан. Така в разрез с условията на договора от Сан Ремо, Великобритания основава в Палестина две мандатни територии – “Палестина” и “Трансйордания”. Достъпът на евреи в новата територия е забранен, докато арабите могат да посещават и двете. Създаването на еврейска държава се блокира.

Трупаната със столетия омраза срещу евреите достига своя апогей с “Окончателното решаване на еврейския въпрос”. От всеки трима евреи в Европа двама са унищожени. Това не са войници, банкери, борсови спекуланти, магнати, а еврейската беднота, мизерията от гетата. Ако евреите имаха своя родина, както им се обещаваше през 1917 г., нямаше да имат тази трагична участ.

Световната общественост научава за истинските размери на небивалия геноцид едва след края на Втората световна война. Народите са обхванати от огромно чувство за вина. И правителствата на спечелилите войната държави решават, че трябва да се даде възможност на евреите да имат своя държава.

На 29 ноември 1947 г. Общото събрание на ООН приема Резолюция № 181 за основаване на еврейска държава в Палестина с площ 14 000 кв. км. “За” резолюцията гласуват 33 държави; “против” са 13 (всички арабски); “въздържали се” – 10.

ЧЕТЕТЕ ОЩЕ

Какво може противоракетната система на Израел?

260 младежи са убити от "Хамас" в кошмарно масово клане по време на фестивал в Израел (Видео, снимки)

Израелските правителствени сайтове са хакнати след нападението на „Хамас“

На 14 май 1948 г. Израел обявява своята независимост. Първият министър-председател на Израел Давид Бен-Гурион казва: ”Вярвате или не, нашият народ Израел се връща, за да подготви идването на Месия.”

На 15 май 1948 г. египетският министър-председател Нокраши Паша издава заповед египетската армия да навлезе в Израел. Заповедта е мотивирана с необходимостта “да се поддържа реда и спокойствието в Палестина”. Армиите на шест арабски държави – Ливан, Сирия, Саудитска Арабия, Трансйордания, Ирак и Египет, навлизат в новосъздадения Израел.

Израел – държава на един ден, без армия и държавен апарат, първоначално отстъпва по всички фронтове. Но накрая набързо сформирани еврейски военизирани дружини, екипирани с пушки и камиони, защитени с торби от пясък, побеждават редовните арабски армии, въоръжени с артилерия, танкове и самолети! За да не претърпят по-големи поражения, арабските държави се съгласяват на примирие. Като последица от войната град Йерусалим е поделен между Израел и Трансйордания (от 1950 - Йордания). Източен Йерусалим, където се намира Старият град - някогашният Йерусалим - попада под властта на Трансйордания. Вследствие на войната 650 000 араби се оказват бежанци. Те са се поддали на призивите на арабските държави да напуснат земите си, за да се завърнат в тях след “бързата” победа над Израел. Възниква арабският бежански проблем.

На 5 юни 1967 г. започва “Шестдневната” война. Социалистическият лагер застава зад арабите. Израел отново ги разгромява. На 8 юни 1967 г. израелската армия завзема стария град Йерусалим. С войната от юни 1967 г. Израел завзема египетския Синайски полуостров, частта от “Западния бряг”, принадлежаща на Йордания, и сирийските Голански възвишения, . Отново се сключва “примирие” без “признаване”. Израел държи на формулата: “връщане на териториите в замяна на признаване”, по-известно като: “земя срещу мир”, което категорично е отхвърлено.

През октомври 1973 г. арабите отново нападат Израел - войната Йом Кипур. И отново се провалят. На юг египетската армия е пленена на Синайския полуостров, на север сирийската армия е разгромена. Пътищата към Кайро и Дамаск са без отбрана. Израел побеждава “непобедимото” съветско оръжие - дълбоко унижение за една свръхсила. Нов ултиматум на СССР отново спасява арабите.

На конференция в Хартум (Судан) от 1.09.1967 г., арабските страни декларират известните си три “НЕ”:

“НЕ!” на признаването на Израел.

“НЕ!” на мира с Израел.

“НЕ!” на преговорите с Израел.

СССР и арабските страни непрекъснато атакуват Израел в ООН. Междувременно Израел преговоря с Египет, и на 26 март 1979 г. двете страни подписват мирен договор и взаимно се признават. Израел връща Синай на Египет, а последният признава правото му на съществуване.

Да, обаче СССР, с прави не вярващ на радикализма на арабските държави, през 1964 е бабувал на създаването на ООП - Организация за освобождение на Палестина. ООП е арабската застраховка на Москва. До 1967 г. базите на ООП са в Египет, на Синайския полуостров, откъдето се предприемат терористичните набези в Израел. След като Израел завзема Синай през юни 1967 и унищожава базите й, ООП се премества в Йордания. Когато през 1970 г. крал Хюсеин изгонва ООП от Йордания, те се местят в Ливан. И предизвикват сблъсък на верска основа, в който комунистическите “прогресивни” сили и ислямските фундаменталисти съвместно осъществяват първото след Втората световна война религиозно “прочистване” на християни.

На два пъти - през април и юни 1974 г., председателят на ООП Ясер Арафат е на посещение в Москва. След тези посещения СССР обявява: ООП е “единственият представител на палестинците”. Нещо повече – организацията се „вмъква” в арабско-израелския конфликт със задна дата! Няма никакво значение, че през 1948 г. не съществува не само държава, която да се представлява от ООП – не съществува и самото ООП!

На 14 октомври 1974 г. Ясер Арафат говори от трибуната на ООН. “Ние влязохме в света през най-широката врата, сега ционизмът ще изчезне от този свят и особено от Палестина под ударите на борбата на народите”, заявява Ясер Арафат, хванал се за пистолета на кръста. Делегатите на 105 държави, станали на крака, бурно го аплодират!

Та така се раждат Израел и "палестинската държава".

(От фейсбук)

Как беше създаден Израел с писмо до Ротшилд от 67 думи (история на израело-палестинския конфликт)

 

 

 Палестински бежанци, 1948 г. (Wikimedia/Creative Commons)

Преди повече от 100 години, на 2 ноември 1917 г., тогавашният министър на външните работи на Великобритания, Артър Балфур, пише писмо, адресирано до Лайънъл Уолтър Ротшилд, лидер на британската еврейска общност.

Писмото е кратко, само 67 думи, но съдържанието му поставя началото на конфликт, който продължава един век по-късно. То ангажира британското правителство да „създаде в Палестина национален дом за еврейския народ“ и да улесни „постигането на тази цел“. Писмото е известно като Декларацията на Балфур .

По същество: една европейска сила обещава на Ротшилд държава, в която местните жители – палестинците, съставляват повече от 90% от населението.

Декларацията на Балфур, подписана от тогавашния британски външен министър Артър Джеймс Балфур и адресирана до Ротшилд. Източник: Times of Israel

Бившият британски премиер Тереза Мей описа Декларацията на Балфур като „едно от най-важните писма в историята“. Междувременно британското правителство  наскоро заяви, че  „създаване на родина за еврейския народ в земята, с която те имат толкова силни исторически и религиозни връзки, е правилното и морално нещо, което e трябвало да се направи, особено на фона на векове на преследване“.

След края на Първата световна война Великобритания получава мандат да управлява Палестина от 1923 г., който продължава до 1948 г. През този период британците улесняват масовата еврейска имиграция – много от новите жители бягат от нацизма в Европа. Палестинците започват протести и стачки, те са разтревожени от променящата се демография на страната им и британската конфискация на техните земи, за да бъдат предадени на еврейските заселници.

Арабското въстание

Напрежението ескалира в Арабското въстание, което продължава от 1936 до 1939 г. През април 1936 г. новосформираният Арабски национален комитет призова палестинците да започнат обща стачка, да задържат данъчните плащания и да бойкотират еврейските продукти в знак на протест срещу британския колониализъм и нарастващата еврейска имиграция.

Шестмесечната стачка е брутално потисната от британците, които започват масови арести и разрушават палестински домове за наказание, практика, която Израел продължава да прилага срещу палестинците днес.

Втората фаза на бунта започва в края на 1937 г. и е водена от палестинското селско  съпротивително движение, насочено срещу британските сили и колониализма.

До втората половина на 1939 г. Великобритания е събрала 30 000 войници в Палестина. Селата са бомбардирани от въздуха, наложен е комендантски час, домовете са съборени, а административните арести и убийства са широко разпространени.

Британците си сътрудничат с общността на еврейските заселници и сформират въоръжени групи и водени от Великобритания „контарбунтовнически сили“ от еврейски бойци, наречени Специални нощни отряди.

В рамките на Йишув (от иврит – селище) – общността на заселниците преди обявяването на държавата Израел, тайно се внасят оръжия и се създават оръжейни фабрики, за да се разшири „Хагана“ – еврейската паравоенна формация, която по-късно става ядрото на израелската армия.

През тези три години на бунт 5 000 палестинци са убити, 15 000 до 20 000 са ранени и 5 600 са пратени в затвора.

Планът на ООН за разделяне на Палестина

До 1947 г. еврейското население е нараснало до 33% от всички жители на Палестина, но притежава само 6% от земята.

Обединените нации приемат Резолюция 181, която призовава за разделянето на Палестина на две: арабска и еврейска държава.

Палестинците отхвърлят плана, защото той разпределя повече от половината – около 56% от Палестина,  на еврейската държава, включително по-голямата част от плодородния крайбрежен регион на Средиземно море.

По това време палестинците притежават 94% от историческата Палестина и съставляват 67% от нейното население.

Накба от 1948 г. или етническото прочистване на Палестина

Дори преди британският мандат да изтече на 14 май 1948 г., паравоенните формирования на заселниците вече започват военна операция за унищожаване на палестински градове и села, за да разширят границите на бъдещата държава, която трябва да се роди.

През април 1948 г. повече от 100 палестински мъже, жени и деца са убити в село Деир Ясин в покрайнините на Йерусалим.

Това задава тона за останалата част от операцията и от 1947 до 1949 г. повече от 500 палестински градове и села са унищожени в това, което палестинците наричат Накба, или „катастрофа“ на арабски.

Приблизително 15 000 палестинци са убити.

Заселниците завладяват 78% от историческа Палестина. Останалите 22% са територията на Западния бряг и Ивицата Газа.

Приблизително 750 000 палестинци са принудени да напуснат домовете си.

Днес техните наследници живеят като 6 милиона бежанци в 58 лагера в Палестина и в съседните Ливан, Сирия, Йордания и Египет.

На 15 май 1948 г. Израел обявява своето създаване.

На следващия ден започва първата арабско-израелска война и сраженията приключват през януари 1949 г. след примирие между Израел и Египет, Ливан, Йордания и Сирия.

През декември 1948 г. Общото събрание на ООН приема Резолюция 194, която призовава за правото на завръщане на палестинските бежанци.

Годините след Накба

Най-малко 150 000 палестинци остават в новосъздадената държава Израел и живеят под строг контрол почти 20 години, преди да получат израелско гражданство.

Египет поема ивицата Газа, а през 1950 г. Йордания – административното управление над Западния бряг.

През 1964 г. е създадена Организацията за освобождение на Палестина (ООП), а година по-късно е създадена политическата партия „Фатах“.

Накса или Шестдневната война

На 5 юни 1967 г. Израел окупира останалата част от историческа Палестина, включително Ивицата Газа, Западния бряг, Източен Йерусалим, сирийските Голански възвишения и египетския Синайски полуостров по време на Шестдневната война срещу коалиция от арабски армии.

За някои палестинци това довежда до второ принудително разселване или Накса, което означава „неуспех“ на арабски.

През декември 1967 г. е създаден Марксистко-ленинският народен фронт за освобождение на Палестина. През следващото десетилетие поредица от атаки и отвличания на самолети от леви групи привличат вниманието на света към тежкото положение на палестинците.

Започва строителството на селища в окупирания Западен бряг и Ивицата Газа. Създадена е двустепенна система с еврейски заселници, предоставяща всички права и привилегии на израелски граждани, докато палестинците трябва да живеят под военна окупация, която ги дискриминира и забранява всяка форма на политическо или гражданско изразяване.

Първата интифада (1987-1993 г.)

Първата палестинска интифада избухва в Ивицата Газа през декември 1987 г., след като четирима палестинци са убити, когато израелски камион се сблъсква с два микробуса, превозващи палестински работници.

Протестите се разпространяват бързо в Западния бряг с млади палестинци, които хвърляха камъни по танкове и войници от израелската армия.

Това също така довежда до създаването на движението „Хамас“, разклонение на „Мюсюлмански братя“, което участва във въоръжена съпротива срещу Израел.

Суровата реакция на израелската армия е водена от политиката „Счупете им костите“, застъпена от тогавашния министър на отбраната Ицхак Рабин. Тя включва убийства по бързата процедура, закриване на университети, депортиране на активисти и разрушаване на домове.

Интифадата се провежда предимно от млади хора и се ръководи от Обединеното национално ръководство на въстанието, коалиция от палестински политически фракции, ангажирани с установяването на палестинска независимост.

През 1988 г. Арабската лига признава ООП за единствен представител на палестинския народ.

Интифадата се характеризира с народна мобилизация, масови протести, гражданско неподчинение, добре организирани стачки и комунални кооперации.

Според израелската правозащитна организация B’Tselem 1 070 палестинци са били убити от израелските сили по време на Интифадата, включително 237 деца. Повече от 175 000 палестинци са арестувани.

Интифадата също подтиква международната общност да търси решение на конфликта.

Споразуменията от Осло и Палестинската власт

Интифадата приключва с подписването на Споразуменията от Осло през 1993 г. и формирането на Палестинската власт, временно правителство, на което е предоставено ограничено самоуправление в Западния бряг и Ивицата Газа.

ООП признава Израел въз основа на т.нар. решение за две държави и на практика подписва споразумения, които дават на Израел контрол над 60% от Западния бряг и голяма част от земните и водните ресурси на територията.

Палестинската власт трябва да направи път на първото избрано палестинско правителство, управляващо независима държава на Западния бряг и Ивицата Газа със столица в Източен Йерусалим, но това никога не се случва.

Критиците на палестинската власт (ООП) я разглеждат като „корумпиран подизпълнител на израелската окупация“, който си сътрудничи тясно с израелската армия в потушаването на несъгласието и политическата активност срещу Израел.

През 1995 г. Израел изгражда електронна ограда и бетонна стена около Ивицата Газа, прекъсвайки взаимодействието между разделените палестински територии.

Втората интифада

Втората интифада започна на 28 септември 2000 г., когато опозиционният лидер на „Ликуд“ Ариел Шарон прави провокативно посещение в комплекса на джамията „Ал-Акса“ с хиляди служители на силите за сигурност, разположени в и около Стария град на Йерусалим.

Сблъсъци между палестински протестиращи и израелски сили убиват петима палестинци и раняват 200 за два дни.

Инцидентът предизвиква масово въоръжено въстание. По време на Интифадата Израел нанася безпрецедентни щети на палестинската икономика и инфраструктура.

Израел отново окупира райони, управлявани от Палестинската власт, и започва изграждането на разделителна стена, която заедно с необузданото строителство на селища унищожава палестинските поминък и общности.

Селищата са незаконни според международното право, но през годините стотици хиляди еврейски заселници са се преместили в колонии, построени върху новопридобитата палестинска земя. Пространството за палестинците се свива, тъй като пътищата и инфраструктурата, предназначени само за заселници, нарязват окупирания Западен бряг.

По времето, когато са подписани споразуменията от Осло, малко над 110 000 еврейски заселници живеят на Западния бряг, включително в Източен Йерусалим. Днес цифрата е повече от 700 000, живеещи на повече от 390 квадратни мили земя, на която са живели палестинци.

Палестинското разделение и блокадата на Газа

Лидерът на ООП Ясер Арафат умира през 2004 г., а година по-късно втората интифада приключва, израелските селища в Ивицата Газа са демонтирани, а израелските войници и 9 000 заселници напускат анклава.

Година по-късно палестинците гласуват за първи път на общи избори.

„Хамас“ печели мнозинство. Въпреки това избухва гражданска война между „Фатах“ и „Хамас“, продължила месеци, която води до смъртта на стотици палестинци.

„Хамас“ гони „Фатах“ от Ивицата Газа и „Фатах“ – основната партия на Палестинската власт – възобновява контрола върху части от Западния бряг.

През юни 2007 г. Израел налага сухопътна, въздушна и морска блокада на Ивицата Газа, обвинявайки „Хамас“ в тероризъм.

Войните в Ивицата Газа

Израел започва четири продължителни военни нападения срещу Газа: през 2008, 2012, 2014 и 2021 г. Хиляди палестинци са убити, включително много деца, и десетки хиляди домове, училища и офис сгради са унищожени.

Възстановяването е почти невъзможно, тъй като обсадата не позволява на строителни материали, като стомана и цимент, да достигнат до Газа.

Нападението от 2008 г. включва използването на международно забранени оръжия, като например бял фосфор.

През 2014 г., в продължение на 50 дни, Израел убива повече от 2 100 палестинци, включително 1 462 цивилни и близо 500 деца.

По време на нападението, наречено от израелците операция „Защитна граница“, около 11 000 палестинци са ранени, 20 000 домове са разрушени и половин милион души са разселени.

По данни на ООН от 2008 до 2020 г. убитите палестинци са 5 590, а убитите израелци – 251

 

https://obektivno.bg/kak-beshe-sazdaden-izrael-s-pismo-ot-67-dumi-do-rotshijld-istoriya-na-izraelo-palestinskiya-konflikt/

 

@superiority, защо копираш и публикуваш една и съща статия сто пъти?

Ще докладвам за спам, темата се разводнява и става трудна за четене заради подобна идиотщина! 

....аси, спамер се оплаква от спам.

преди 4 часа, valkiria1 написа:

Нека да уточним в самото начало. Не"говориш" и обясняваш на идиотите, невежите и любителите на конспирации в темата. За разлика от тях, аз съм човек,който познава много добре Близкия Изток. Повече от половината съм го изходила с краката си, видяла с очите си и работила по проекти там.  Това продължава до ден днешен. Така че, диалога ти с мен  трябва да е над нивото на ширещата се тук простотия и невежество.  В този смисъл, не се опитвай, поне мен да заблуждаваш волно или неволно, освен, ако наистина не познаваш проблемите вътре в Исляма, сектите в него, динамичния и разнороден комплекс от доктрините в него, интерпретацията на Исляма, радикалния и реформаторския Ислям и борбата преди всичко между тях. По същество:

1 Няма нищо верно в твърдението ти, че ХАМАС  е създаден от евреите. Името на групировката означава "Ислямско движение за  съпротива" и то е насочено по своята същност към борба с Исраел и неговото унищожение, както и създаването на държава Палестина. В този смисъл, няма как евреите да създадат групировка, която да се бори за унищожаването на държавата им. ХАМАС са разклонение на египетските"Мюсюлмански братя", които с всички сили се мъчат да се впишат в партийния живот и политически плурализъм на Египет. ХАМАС са екстремисткото крило на тази египетска групировка, което тя "изнесе" към другите държави в региона. Най-показателно за групировката е изказването на един от лидерите, който заявява открито, че най-добрия начин да изразиш себе си е чрез насилието, защото съвременниия свят заслужава това. Коментара е излишен и не следва продължение ,което да обсъждаме повече.

Ясер Арафат беше терорист, който умело манипулираше световната общественост. Той заграбваше милиони от средствата, които светът отпускаше за палестинците. Докато те живееха в бидонвили, Ясер купи замък за милиони във Франция, където днес живее вдовицата му Суха и дъщеря им. Когато той умря, се разрази огромен скандал в самата му партия. Суха отказа да върне на Палестина повече от 100 млн.долара, които заграби под предтекст, че трябват за образованието, спокойствието и сигурността на дъщерята на Арафат. До ден днешен, вдовицата получава повече от 10 млн. долара годишно за издръжка. Така ,че недей да ми обясняваш, колко са несправедливи евреите. За твое сведение палестинците получават ток, вода и газ, напълно безплатно от Исраел. Къде са огромните суми ,които всяка година са отпускани на палестинците от световните организации?  Голямата грешка на Нетаняху беше, че преговаря и търси споразумение с терористи, че даде повече от 20 000 разрешителни за работа на палестинците от Газа. ХАМАС умело го заблудиха, че няма да ескалират повече напрежение, срещу икономически вложения в ивицата. В резултат на това, в Исраел влязоха "работници", които добре проучиха граничните градове и кибуци и ги удариха безмилостно. Оцелелите разказваха, че съвсем ясно се е знаело всичко, дори за убежищата, които са атакувани най-напред. Какво и да се опитваш да внушиш, светът видя закланите войници, изнасилени жени ,  влачени за косите млади хора към ивицата, отвлечена на инвалидна количка жена на 85 години, труповете на убити от упор деца  и отвлечените такива.

Не си единствения който се радва на труповете и на жертвите, които в момента са в тунелите на ивицата. Това е въпрос на морал и аз няма да коментирам дали го имаш или не. Светът няма да свали шапка на терористи и доказателства затова пристигат непрекъснато. Палестинците ще бъдат оставени без подръжка, средства и помощи. Така ще бъде до онзи момент в който самите те, не изчистят от себе си бацила на ХАМАС, който се е впил в ивицата и я използва за обогатяване и терор. Щом искат да бъдат заложници на терористи и да ги допускат сред себе си, ще живеят така.

Нетаняху има много грехове към евреите и направи много грешки. Ще си плати за всичко. В момента обаче, всички трябва да са единни.

И нека никой не ми  развява знамето за  невинните палестински жертви. Те са наясно във всеки един момент, какво се случва, когато нападат, убиват и изнасилват или прикриват убийците, които са техни синове, бащи  и съпрузи. Лесно е да се правиш  на смел срещу безазщитни жени, деца и старци. Нека сега опитат същото и срещу войници. Война е-ще има жертви и от двете страни. Но никога повече няма да бъде същото. Можеш да бъдеш сигурен.

Катар дава пари на Израел за водата и електричеството, като евреите печелят от цялата тази схема.
Тази година евреите прекалиха, избиха и изгониха от домовете им сумати хора, като всичко това ставаше под защитата на армията. Западните политици не реагираха, а медиите не отразява тези събития. Евреите въобще не са невинни, защото позволиха на техните националисти да действат по този начин без да са провокирани.
Това нямаше как да продължава безкрайно и палестинците реагираха, за съжаление избиха невинни хора, което развърза ръцете на евреите да използват в пъти повече сила.
 Това което Израел прави в момента си е чист геноцид, който се случва под одобрението на световната общност.
Съюзнице на палестинците вместо да им помогнат, ръкопляскат на добре организираната атака, която добре знаят до какво ще доведе. Лавров и иранците, като цяло мълчат и гледат цялото шоу, Хисбула няма да посмее да се намеси, защото САЩ са готови да ги направят на салата и са им набрали отдавна. Отново се показа, че ООН е напълно безсмислена организация и правото е в тоя, който има повече бомби и снаряди.

 

преди 6 минути, superiority написа:

Сега остава да покажеш коя е тази новина, за която твърдиш че съм публикувал 100 пъти? 

"Как се роди Израел и какво точно е Палестина?" я публикува в един коментар, копирана поне пет пъти, а след 10 минути в нов пост я публикува още веднъж.

преди 1 час, superiority написа:

Газа е едно гигантско гето, в което царят мизерия, нечистотия, ниска култура. Там гневът и омразата са безпределни, те не признават никакви нюанси, никакви компромиси. Ето защо Газа се оказа най-плодородното място, където радикални ислямски режими да сеят семето на фундаментализма и “свещената война”. Семето на тероризма. При тази чудовищна безработица и беднотия Газа е резервоар за готови на всичко млади самоубийци. И затова пътят към победа над тероризма минава задължително през победа над мизерията в Газа.

Съвсем правилно си помислих, че твоята глава проста това не може да съчини. Че е дело на купен жълт сайт. Русофобски естествено.Знаеш ли, че за плагиатство се лежи и в затвор а? Ало, този "превъзходващия"  @superiority

Кое ти е превъзходството? Блесна със "знания" Това че дрънкаш глупости и плагиатстваш? А знаеш ли ,че сайтовете имат и авторски права. Жалък си момче.

преди 3 минути, чичо Сашо написа:

Съвсем правилно си помислих, че твоята глава проста това не може да съчини. Че е дело на купен жълт сайт. Русофобски естествено.Знаеш ли, че за плагиатство се лежи и в затвор а? Ало, този "превъзходващия"  @superiority

Кое ти е превъзходството? Блесна със "знания" Това че дрънкаш глупости и плагиатстваш? А знаеш ли ,че сайтовете имат и авторски права. Жалък си момче.

Хахахахаха! Недей бе? Пощади го бе! ХААХАХАХАХА! 

преди 38 минути, superiority написа:

Оплаква се от мен, не иска да показвам на хората истината. Факта, че защитава терористична организация е достатъчен всеки да разбере какво представлява Флаша.

Точно ти няма как да показваш истината, защото не си усвоил нито четене с разбиране, нито критично мислене. 

Показваш само едната страна на монетата, нарича се пропаганда и субективност, което е противоположното на обективност. 

А виждам, че и собствени мисли нямаш, плагиатстваш и повтаряш като папагал това, което ти е харесало из необятния интернет.  

Изродът скърби (или беше кърби, както и да е, моето по ми харесва) май се поразплака за жертвите от еврейска страна ... "торжество лицемерия", както каза Оля Скабеева, а за палестинските деца сълзи няма ли?! Също тя по "60 минут" непрекъснато дава как военните сили на евреите рутят десететажни "военни обекти", в които явно живеят такива, които не заслужават сълзи. И това са същите, преживели Холокоста (имам предвид същата нация), гадна история, сега кой прави Холокост.

Но мнението на @valkiria1 е важно за мен, защото преди много години ме предупреди какво ще се случи в щатите, тогава изкуфявах по Тръмп и беше права.

И пак повтарям, не съм на страната на Израел. Народ, преживял геноцид и осъществяващ го над други народи ... No comment!

преди 6 часа, miro20 написа:

ех ех ....

кво да се прави... демократична държава е все пак...  но поне /отново/  си ли чи кой с кой е .

То и тук стана нормално да се защитават всякакви крайни ислямисти, мракобесни диктатори , геноцидни несменяеми кремълски режими  и всякаква сволочь пред които ИДИЛ и Бен Ладен бледнеят...

А сега освен всичко и все повече обеднинени срещу цивилизования свят християнските и демократични принципи .

И още по страшно е и тук  колко промити мозъци лъжепатриоти , гамени и заблудени комундели в момента защитават такива.,

 

Както са си събрани, да идват да ги товарят по камионите и на самолета за Палестина, да си врякат на воля в пустинята.

преди 6 часа, Hristo52 написа:

Когато те управляват идиоти...

Хайде идиотите да почнат да се смеят!

"недейте подкрепя Израел, защото мюсюлманите ще започнат да колят европейци" е много странна тактика, за да изкараш палестинците жертва 

Краят е супер обаче, направо от наръчника за пропаганда и лъжи, клишетата са рецитирани перфектно. 

преди 5 часа, AAUUXX написа:

Причината за войната е територялна ,Палестина иска да върне земята която и принадлежи.

През 1947 г. се предлага разделянето ѝ на две независими държави – еврейска и арабска. Създадена е обаче само еврейската държава Израел, която освен териториите, които биха ѝ принадлежали според плана за разделение, анексира и някои области, които би трябвало да принадлежат на държавата на арабите (палестинците). След това части от Палестина, които не бяха част от Израел (Западния бряг и ивицата Газа) са включени към Йордания и Египет.

Ми арабелите да бяха приели предложението  

преди 1 час, Flashback написа:

@superiority, защо копираш и публикуваш една и съща статия сто пъти?

Ще докладвам за спам, темата се разводнява и става трудна за четене заради подобна идиотщина! 

@laplandetza няма ли да го докладваш и него, или между колеги не е редно?

Ще видим как някои ислямски български организации ще реагират. Аз имам информация за организиране на протест ли ще е, или <шествие> за Мир около посолството на терористичния режим от израел.

•  Автор: Ирини Зикидис, Фейсбук
•  
• 10 Окт 2023
•  
• 344
•  
• 2

 

Следвайте "Гласове" в Телеграм

Аз съм озадачена, приятели. Та нали “Хамас” бяха от добрите, защото подкрепиха “умерената опозиция” в Сирия и воюваха срещу Асад?! Ех какви романтични и демократични времена бяха. Не помните ли? Да, тези същите „бунтовници“ от Хамас носеха демокрацията в Сирия. А нашите либерални шушляци пишеха оди за демократичните им подвизи, свързани предимно с рязането на глави и изнасилването на сирийки. Сега Хамас отново станаха лоши и отвратителни, защото се опитаха наскоро да си „рестартират“ отношенията с Асад и се върнаха към стария си проект да работят срещу Израел.

 

Нима сега се учудваме на многобройните митинги в Лондон, Париж, Виена и Берлин, където се празнува удара срещу Израел, и то не само от капсулованите мюсюлмански диаспори, но и от западни либерали? Няма какво да се чудим, Мюсюлмански братя ОТДАВНА са в сърцето на Европа. А Хамас са ядрото на Мюсюлмански братя. Сами си го направихме. Никога, никога, НИКОГА няма да простя на либералите, че вкараха тумора в сърцето на Европа, а сега пищят истерично заради метастазите на същия този тумор.

Хайде да видим какво казват Дойче Веле: „Qatar is Hamas' most important financial backer and foreign ally. Qatari Emir Sheik Hamad bin Khalifa al-Thani was the first state leader to visit the Hamas government in 2012. So far, the emirate has transferred €1.5 billion ($1.8 billion) to Hamas…. The organization is also supported by a range of nonstate initiatives and foundations, some of which are based in Germany. According to the German weekly Der Spiegel, donations to Hamas from Germany-based groups are increasing.“

(Катар е най-важният финансов поддръжник и чуждестранен съюзник на Хамас. Емирът на Катар шейх Хамад бин Халифа ал Тани беше първият държавен лидер, който посети правителството на Хамас през 2012 г. Досега емирството е превело 1,5 млрд. евро (1,8 млрд. долара) на Хамас. Организацията е подкрепяна и от редица недържавни инициативи и фондации, някои от които са базирани в Германия. Според германския седмичник Der Spiegel даренията за Хамас от базирани в Германия групи се увеличават.)

 

Нещо да кажете?

И да, мисля, че предрекох случилото се в свои стари статуси преди години:

17 септември 2020

Преди броени дни се случиха две събития, които накараха доста хора, интересуващи се от геополитика, да вдигнат изненадано вежди. Първо, Израел, ОАЕ и Бахрейн подписаха „историческо споразумение за мир”, заслугите за което - може би напълно заслужено - отидоха при Доналд Тръмп, и дори доведоха до предложение за Нобелова награда за мир. Примирието на довчерашните противници съвсем очаквано предизвика немалко сътресения в Близкия Изток, и почти веднага доведе до друго принудително сближаване между Турция, Иран и Катар. Второ, според някои израелски и арабски медии се е състояла среща между Хамас и Хизбула. За незапознатите с изключително интересната тема за радикалните групировки, които не правят никаква разлика между Мюсюлманско братство, Хамас, Хизбула, Ал Кайда, Ислямска държава, муджахидините, талибаните и т.н., обяснявам. Хизбула е шиитска военна групировка, базирана в Ливан, която по същество е иранско прокси. По време на войната в Сирия, където Иран подкрепи правителството на Башар Асад, това прокси воюваше срещу Мюсюлмански братя в лицето на групировки като Ахрар ал Шам и Свободната Сирийска Армия.

Хамас пък е палестинска паравоенна организация, която е част от Мюсюлмански братя. Ето защо информацията за срещата на тези две радикални враждебни групировки, както и евентуално сближаване между тях, е наистина силно изненадваща. Тук е нужно да отворим една скоба и да напомним какво стои зад тези странни и необясними на пръв поглед близкоизточни пируети. „Арабската пролет” е термин, който обозначава серия от протести до граждански войни в няколко десетки мюсюлмански държави, започвайки с Тунис през 2010, и продължавайки с Египет, Алжир, Либия, Йордания, Сирия и т.н. Избухналите спонтанни и абсолютно справедливи протести на гражданите, бяха плод на натрупания гняв срещу корупцията и политическия произвол на управляващите. Много бързо, обаче, както при всяка революция, на терен се появявиха и играчи, възползващи се от ситуацията. В случая с Арабските пролети, този играч беше Мюсюлмански братя, с широката медийна подкрепа на либералните сили, особено на тогавашната американска администрация на Барак Обама, както и с логистичната и финансова подкрепа на Турция и Катар. И целта им беше една – промяна на целия политически ландшафт. 

Темата за Мюсюлмански братя е колкото интересна, толкова и плашеща. Поне за мен де. Най-общо казано, Мюсюлмански братя претендират да са „цивилизования ислям, изповядващ демократични ценности”, който от години работи усърдно на Запад и е създал, признавам, супер напредничава мрежа. Схемата е много проста – открили са безброй различни благотворителни, образователни и други неправителствени организации, които на пръв поглед нямат връзка нито със самите братя, нито помежду си. За връзките на тези организации с братята, обаче, са изписани вагони материали от журналистически публикации до научни изследвания. Също така се е изписало много за конвергенцията между либералния глобализъм и „цивилизования ислям” на Мюсюлмански братя, проследени са и паричните потоци, които либерални НПО-та наливат в каузите на Братята. Да напомням ли за странните аномалии от типа на прогресивни леви в със знамената на ССА в САЩ и феминистки в Берлин които се търкалят по земята, докато крещят „Аллах Акбар”? Или влизането в политиката и издигането до върховете й на Линда Сарсур и Илхан Омар – и двете защитнички на каузата на Мюсюлмански братя? 

Въобще, противоестественият съюз между либералната левица и Мюсюлмански братя, както и тяхната идейна, политическа и финансова конвергенция е доста добре документирана. Какво се случи в Близкия Изток с избухването на Арабската пролет в редица държави? Израел, Саудитска Арабия и ОАЕ не само реагираха враждебно, но и започнаха принудително да се сближават, заради опасността Арабската пролет да подпали и техните черги. Въпреки че много хора мислят, че тези страни са сред инициаторите на Арабската пролет, тяхната политическа игра беше далеч по-сложна. Въобще, мутацията на Братята в посока по-мек ислям, обогатен с елементи на демокрация, яко изнерви Саудитите и ОАЕ, които са си средновековни монархии, а Израел няма как да допусне възхода на Братята в лицето на палестинската кауза. Израел публично коментира, че администрацията на САЩ в лицето на Барак Обама ги е изоставила. Случи се още нещо интересно, което кой знае защо, изобщо не получи гласност в България – Бенджамин Нетаняху изгони Сорос и всичките му либерални НПО-та от Израел.

И какво направиха тези играчи?

Включиха се със свои сили в процеса, за да могат поне отчасти да го контролират, след като не могат да го спрат. И Саудитите и Израел и ОАЕ подкрепиха военния преврат на Сиси в Египет, за да свали от власт Мюсюлмански братя. По същия начин, проблемът с Братята се проектира и в Либия. Същите играчи плюс Сиси на власт в Египет сега подкрепят Хафтар в борбата му с правителството на Мюсюлмански братя в Триполи. А Сирия се оказа най-сложното поле. От една страна Саудитите, Израел и ОАЕ нямаха нищо против Асад да падне от власт, поради близостта му с Иран, но от друга страна, не искаха да позволят на управляваните от Катар, Турция и подкрепените от Запада Мюсюлмански братя да вземат властта в Сирия. Затова се включиха със свои проксита на терен. По този начин в Сирия се получи геополитически триъгълник, т.е. конфликтът имаше три върха: 1. Турция, Катар, администрацията на Обама и ЕС с изпълнител Мюсюлмански братя и техните въоръжени групировки на терен 2. Иран - Сирия - ливанската Хизбула 3. Саудитска Арабия, Израел, ОАЕ - опитваха се хем да бутнат Асад, хем да не позволят на Мюсюлмански братя да вземат властта. Именно постоянните противоречия между 1 и 3 много помогнаха на Сирия да устои. Нека не забравяме, че цели 4 години преди намесата на Русия във войната, сирийците воюваха сами. Иронията се състои в това, че Саудитите и Израел станаха съюзници по неволя, и действаха срещу неутрализирането на Мюсюлмански братя на терен, а това косвено помогна на Сирия да удържи положението поне за известно време. Когато Тръмп спечели изборите през 2016, той радикално промени американската външна политика в Близкия Изток. Не знам дали Путин се е радвал на избирането на Тръмп – вероятно, но със сигурност Нетаняху беше изключително щастлив.

Напомням какво е различното във външно-геополитическите линии на Тръмп: 1) Спиране на финансирането на „Арабската пролет” и всички движения на Мюсюлмански братя в ислямския свят; 2) Абсолютен протекционизъм за Израел; 3) Възпиране на Китай и китайската експанзия. Тръмп дори опита да обяви Мюсюлмански братята за терористична организация и цялата либерална американска преса скочи на амбразурата да ги защитава. Тоест, най-големият удар, който нанесе Тръмп, е сближаването между ОАЕ и Изарел. И се очаква това да е само началото на процеса на така нареченото „Аврамическо споразумение”. И неговият мащабен геополитически проект е пълната противоположност на глобалисткия проект, прокарван чрез Арабската пролет. Какво се случва? Почти всички арабски страни от региона, ЗАЕДНО с Израел в момента се обединяват първо срещу резултатите от Арабската пролет и второ срещу Неоосманския проект на Турция и Катар. Виждаме същата коалиция и по повод споровете в Източното Средиземноморие за териториалните води и икономичеките зони с прибавен един нов участник – Гърция. Тоест, същите играчи, в същия състав, контрират Турция и на друго място. На целия този фон, Израел започва да се сближава стремително с голяма част от арабските страни в региона, срещу изоставянето от тяхна страна на палестинската кауза. Няма да е далеч от истината, ако кажем, че всички тези процеси се явяват своеобразна контрареволюция. Какво се случва с Турция, Катар и Иран? Иран, който е най-последователният противник на самото съществуване на държавата Израел, и за когото борбата с Израел е едва ли не в основата на неговата политическа идеология, raison d'etre така да се каже? Ами няма друг избор, освен да започне да се сближава с единствените останали противници на Израел – Турция и Катар. Да не говорим, че Турция и Иран си имат и други общи теми, освен борбата с Израел: страха от кюрдите и възникването на Кюрдска държава, както и нелош общ бизнес с ирански петрол, който заобикаля санкциите срещу Иран. И така, стигаме до забележителния момент, в който израелските служби преди броени седмици излязоха със становище, че враг номер едно на Израел в момента вече не е Иран, а Турция. Въобще, днешната американска политика е тотално различна от предишната, и обещава драматично да промени баланса на силите в региона. Момчета и момичета, не искам да ви разочаровам, но няма да откриете "добрите" и "лошите" в този текст. В геополитиката добри и лоши няма, има интереси, прокарвани на живот и смърт от големите играчи. Не знам за вас, ама на мен Близкия Изток ми е по-интересен и от „Съдебен спор”. И преди някой пак да се изуми как така коментирам такива "сложни" теми, веднага ще му кажа - колко па да е сложно, ако имаш натрупана през годините обща геополитическа култура, да следиш читавите медии за новини и да формулираш изводи? И как да се оставя в ръцете на "журналисти", които не правят разлика между Хаменей и Хомейни, но пък получават пари за пасквилите си?

Добре дошли в реалния свят. В света на реалната политика, където подобни организации са само инструмент в прокарването на геополитически интереси. С целия цинизъм и мръсотия, които можем да си представим. А всякакви картини показващи борбата между доброто и злото са само за посредствените индоктринирани умове и техният пещерен примитивизъм. И тепърва ще сме свидетели на нови реки от кръв.

 

https://glasove.com/na-fokus/irini-zikidis-liberalite-vkaraha-islyamistkiya-tumor-v-sartseto-na-evropa-a-sega-pishtyat-isterichno-za-deystviyata-na-hamas

         Аз мисля, по - голямата цел е да се отслаби линията на интереси между Китай-Русия през Иран, Сирия, горещата точка Палестина е удобен Стартер за основното разиграване.

Ако съм прав ...... Кога ще активират талибаните от Авганистан?................ при Голяма Игра ще се разгори от Балканите- косово и босна до границата с Китай, като това ще мобилизира  Добриъе Правилни Сили  за  вероятно за следваща голяма стъпка , която ще разстърси Света.

преди 36 минути, superiority написа:

Давид Коен: Ако не влезем в Газа, няма да може да унищожим силите на "Хамас“

Никой нормален човек не може да пожелае колективното наказание и убийството на 2 милиона души, половината от които са деца под 14 години. 

Предложили им да бягат в Египет и ударили КПП

Симпатични са еврейте. 

Египет е казал че ще пропуска по 2000 на ден

Е Хамас е отговорил с няколкостотин ракети.

   

 

Според Путин, Съединените щати са пренебрегнали интересите на палестинците, включително необходимостта от независима палестинска държава. Палестинците искат държава на Западния бряг и Ивицата Газа със столица Източен Йерусалим - цялата територия, превзета от Израел през войната от 1967 г.

https://news.bg/int-politics/putin-nasilieto-v-izrael-i-palestina-pokazva-provala-na-sasht-v-blizkiya-iztok.html

преди 19 часа, Гражданин написа:

"Крякахте", "вашите". Защо не съм те видял някъде да спориш така и с копейките?

Ами явно не четеш.

 

преди 1 час, superiority написа:

не искат да признаят съществуването на държавата Израел"

Обясни ми сега как се признава нещо което НЕ съществува?
Ся ще ми дадеш пример сиогурно с Косово...

преди 29 минути, Bubbles написа:

Ами явно не четеш.

 

Повечето "неутрални" копаят дъното, но ти не си паднал толкова ниско. Ти покоряваш върховете на наглостта. 

 

преди 6 часа, Moriati написа:

Валкирия,да знам че си била там,но някои неща видимо си пропуснала

За Хамас например,

Та малко повече четене никога не вреди,

Основаването на Хамас дискутирахме в частта му, когато ти написа, че е създаден от евреите. Не. Не е. И няма смисъл да се дискутира повече. Но, ясно посочих грешките на Нетаняху. Той се предовери на Хамас. Колосална грешка е да вярваш и да търсиш разбиране от терористи. Както и да им вярваш. Исраел вкара милиони долари в инфраструктурата на Газа. Даде 15 милиона на Хамас долара месечно  като помощ, за да се плащат заплати и разходи на администрацията им. Отпусна квота за 20 000 работници. Обеща още 100 000 хиляди такива. Хората от кибуците наричаха палестинците от Газа -нашите съседи. Те също вярваха ,че помагайки им икономически, нещата повече няма да ескалират. Но приказката за вълкът и козина му я знаеш. Примирието е било просто средство да се приспи бдителността. "Работниците" разучиха градовете, кибуците, те влязоха и посяха смърт. Знаеха адреси-убиха семейството на генерала и отвлякоха него. За другите жертви-днес бяха допуснати журналисти да видят труповете, смъртта и разрушението. Исраел плати жестока цена за лековерието си, за раздвоеното правителство и за искреното си желание да сложи край на междуособиците. Абас беше по диалогичен и по искрен, но Нетаняху го пренебрегна. Както вече написах, той ще плати своята цена затова. Тогава, когато му дойде времето. Сега силите са хвърлени другаде. Хамас причини зло и на самите палестинци от ивицата. Нетаняху обеща в Кнесета , че ако примирието продължи при доброто намерение от двете страни, Исраел щеше да отстъпи на  Хамас, както по-рано  постъпи с Ливан, по отношение на находищата  добива на газ и може Газа да получава дял от приходите. Вместо това-терористите донесоха смърт и разрушение.Добре координирани атаки от няколко места-обучени и тренирани бойци в Сирия и Ливан. Мизансцена от хилядите други безмозъчни и манипулирани бяха пуснати да убиват и мародерстват, за да всяват паника и страх. Всяка една държава, която отпускаше помощи на Палестина, трябва да е наясно, че директно спонсорираше Хамас. Парите отиваха за изграждане на тунели, за производство на муниции, за въоръжаване и обучаване на терористи. Виждам как тъпите червени кратуни в този форум се радват на тази ситуация. Тази паплач ще тръгне през Египет към света и скоро това, което става в Исраел ще се пренесе в Европа. За идиотите, безебниците и безхлебниците от двата пола в тази тема е ясно. Не можеш да изискваш от някой нещо, което го няма . Ще се хилят като идиоти и това е най-лесния начина да ги разпознаеш. Палестинците от ивицата дълго ще ги гледате все така-дрипави, бедни и необразовани. Защото всичко е заграбено от Хамас. Дълго време,много дълго време никой вече няма да вярва нито на палестинците, нито на Хамас. Но идиотите и тъпанарите спокойно могат да продължават като оплаквачки да квичат и леят сополи по нещо, което им е втълпено да вярват. Докато не им дойде до главата  няма да се освестят и ще четеш глупости в едно непремерено голямо количество.

Газа вече няма да е същата. Там няма да има палестинска държава. Каквото и да става, каквато и цена да плати, Исраел ще счупи гръбнака на Хамас. Трета кървава грешка, трети Йом Кипур няма да има.

Президентът на Египет нареди масивен хуманитарен конвой за Газа - въпреки заплахите.

преди 11 минути, valkiria1 написа:

Исраел плати жестока цена за лековерието си ... 

спрямо кои по-рано в историята??? 

Все пак не забравяй кога е създаден Израел и от кои. Същите финансират терора!!! 

п.п. Жално ми е за кибуците, но покрай сухото гори и мокрото ....