Видях, че има тема за прошката при изневяра. Но тази тема, която пускам е с малко по-различна насока. Ако модераторите смятат, че е излишна нека я изтрият, но аз ще рискувам да я пусна Та...на темата. Според вас сила или слабост е да простиш, ако любимия човек ви нарани с постъпка, думи, ако се скарате за каквото и да било...Мислите ли, че само силните могат да прощават или да простиш е проява на слабост ? Е ...? Пишете...

Трябва да се прости.Та той/тя ти е любимият човек и с каквото и да те е наранил винаги трябва да има прошка,за да покажете,че истински го/я обичате

Редактирано 5 октомври 200619 г. от PoliceMan (преглед на промените)

Понеже ми се карат, че дрънкам много Ще изложа кратичко личното си становище. Да простиш е акт на проявена сила - да простиш и да забравиш! Да забравиш без да си простил, за мен е другата крайност, който иска, може да я нарече слабост!

Ще изложа кратичко личното си становище. Да простиш е акт на проявена сила - да простиш и да забравиш! Да забравиш без да си простил, за мен е другата крайност, който иска, може да я нарече слабост!

Мда - това е. Кратко, точно и ясно.

Редактирано 5 октомври 200619 г. от Вало (преглед на промените)

За мен това са глупости,да простиш било сила,да не простиш-слабост.Ако някой се удовлетворява и успокоява с това,моля.За мен нещата са по-сложни,няма еднозначно решение

Щом съм простила, значи съм проявявила определена сила.. духовната сила да накараш ума си да простиш.. Това определено не е слабост.

Редактирано 5 октомври 200619 г. от baby_muse (преглед на промените)

За мен това са глупости,да простиш било сила,да не простиш-слабост.Ако някой се удовлетворява и успокоява с това,моля.За мен нещата са по-сложни,няма еднозначно решение

Няма еднозначно решение защото няма две еднакви ситуации. Но дори и да се наложи да се разделите е по добре да го направите като приятели. Иначе от цялата връзка връзка не остава нищо.

Абе според мен това зависи от характера на човека

Редактирано 5 октомври 200619 г. от PoliceMan (преглед на промените)

Наистина не е еднозначно,но при всички случаи е по-трудно да простиш.

Да простиш обидата,да простиш лъжата,да простиш предателството,да простиш загубата.Трудно е.Трудно е,когато сърцето и душата ти зоват :"Справедливост!Той трябва да си получи заслуженото.Каквото е сял-това и ще жъне.Никаква прошка!"

Да отмъстиш е лесно.Дори по-лесно от колкото си мислите.....

Да не прощаваш.Да бъдете безмилостни.Лесно е.Сърцето и без това се вкоравява когато са ви засегнали.Жадувате за отмъщение.С цялото си същество жадувате за справедливост.

Ще можете ли да простите в този момент?

Да стиснете ръка на врага си и да му кажете :"Прощавам ти"

Повярвайте-трудно е.Много трудно.

Определено е вярно е че да простиш наистина когато си наранен се изисква голяма сила на ума да заглуши болката на сърцето.

Проява на сила е да простиш, защото пътят към прошката е по-труден и по-трънлив и може да го издържи само един силен човек.

Да стиснете ръка на врага си и да му кажете :"Прощавам ти"

Повярвайте-трудно е.Много трудно.

Не е толкова трудно! Особено ако прощаваш на врага си, докато бършеш кърваво острие в дрехата му.

Няма еднозначно решение защото няма две еднакви ситуации. Но дори и да се наложи да се разделите е по добре да го направите като приятели. Иначе от цялата връзка връзка не остава нищо.

Да... само, че още не съм видял двойка, която да се е разделила и да са си останали приятели(истински приятели)... винаги или оставан някакви чувства от едната страна... или по- лошо и двамата не могат да се гледат.... та иначе да....

Да простиш е акт на проявена сила - да простиш и да забравиш! Да забравиш без да си простил, за мен е другата крайност, който иска, може да я нарече слабост!

Да, акт на волята (сила) е да простиш и да забравиш,

без натякване и връщане към провинението...

Да простиш е сила, но е въпрос на воля да вземеш решение да простиш.

Слабост е да не можеш да прощаваш, защото всеки ден ни се налага да прощаваме на някой

дали на човека в автобуса, който те е настъпал без да иска, или да простиш на някой, който неволно те е засегнал, ето това е сила- да забравиш и простиш грешката на другия.

Дори ти може да си в ролята на този, който сгрешава към някой...

Проява на слабост е да отмъстиш. За да превъзмогнеш обидата и да простиш се иска много сила. Ако, обаче, прощаваш..., и прощаваш..., и прощаваш... непрекъснато на един и същи човек, това не е любов, а страх, т.е. слабост. Границата между проявата на сила и на слабост е много тънка и зависи от хиляди фактори, в основата на които е това, как се чустваш самия ти.

Редактирано 6 октомври 200619 г. от desert_rose (преглед на промените)

Прошката е чудо, което се получава от само себе си. Прощавайки, ние отхвърляме омразата към другия. В ума и душата ни настава покой. Прошката е нещо лично, невидимо, едно искрено нашепване, звучащо дълбоко в душата.

Отказът от прошка се дължи на страха. Тъй като се страхуваме какво могат или не могат да ни направят другите, ние избираме гнева, нападението, отбраната като начин да се чувстваме сигурни. Омразата - най-гибелното, най-нездравословното чувство, може да бъде победена единствено от прошката.

Прощаването не изисква от нас да изневеряваме на убежденията си или да пренебрегваме принципите си. Не е необходимо да правим компромиси с личностния си интегритет. Не е нужно да се отказваме от това, което наричаме своя истина. Достатъчно е да се поставим на мястото на другия и да се опитаме да проумеем неговата истина. Законът за прошката не иска от нас да живеем, опитвайки се да угодим на всеки, изневерявайки на себе си.

Законът за прошката ни помага да стигнем до истината, че не духът ни настоява да отстояваме на всяка цена някаква своя правота, а личното ни его.

Грег Андерсън

Не бих го каза по- точно затова цитирах Грег Андерсън от "Чудото на прошката "

Зависи от ситуацията...Ако прощаваш на някой малоумник, който се гаври с теб значи и ти си малоумница...Ако човекът отсреща заслужава винаги има място за прошка и за забрава...Трудно/лесно относително е...Понякога пък и на никой не му пука, че те е наранявал камо ли да иска прошка...Разни хора, разни идеали...

Редактирано 6 октомври 200619 г. от dindi (преглед на промените)

Проява на слабост е да отмъстиш. За да превъзмогнеш обидата и да простиш се иска много сила. Ако, обаче, прощаваш..., и прощаваш..., и прощаваш... непрекъснато на един и същи човек, това не е любов, а страх, т.е. слабост. Границата между проявата на сила и на слабост е много тънка и зависи от хиляди фактори, в основата на които е това, как се чустваш самия ти.

Когато кръвта реве за възмездие, когато се чувстваш убит и знаеш, че прошка няма, ти остава само пътя на справедливоста. Тогава вземаш света в ръцете си обръщаш всички правила наопаки и наричаш любовта си МЪСТ. Това е сила, която не пожелавам на никого. Сила, защото носи покой въпреки, че си отрекъл всичкото добро на света. Няма слабост в отмъщението, само много гордост и тъга!

Когато кръвта реве за възмездие, когато се чувстваш убит и знаеш, че прошка няма, ти остава само пътя на справедливоста. Тогава вземаш света в ръцете си обръщаш всички правила наопаки и наричаш любовта си МЪСТ. Това е сила, която не пожелавам на никого. Сила, защото носи покой въпреки, че си отрекъл всичкото добро на света. Няма слабост в отмъщението, само много гордост и тъга!

Аз наричам отмъщението - слабост, защото е най-лесния път...грешка - ярост - отмъщение - покой. А обратното е по-трудно, да се примириш с грешката първо вътре в себе си, да намериш душевен комфорт, да преодолееш вътрешните си нагласи. След това да се обърнеш към човека, който е сгрешил, да можеш да го погледнеш в очите и да не ти напира онова натрапчиво чувство "ти ме излъга". Когато всичко това се случи си готов да простиш.

Когато кръвта реве за възмездие, когато се чувстваш убит и знаеш, че прошка няма, ти остава само пътя на справедливоста. Тогава вземаш света в ръцете си обръщаш всички правила наопаки и наричаш любовта си МЪСТ. Това е сила, която не пожелавам на никого. Сила, защото носи покой въпреки, че си отрекъл всичкото добро на света. Няма слабост в отмъщението, само много гордост и тъга!

Прав си, това се получава когато човек много силно е обичал някой друг и му е вярвал безрезервно, а този някой го е предал.Предал е любовта му и тогава тази силна любов се превръща в Омраза- и човек иска да си отмъсти за нанесената щета върху душата му. И решава, че иска да отмъсти на злодея, който е наранил душата му.

"отмъщението, само много гордост и тъга!" Така е отмъщението е поради това, че са наранили теб самия толкова жестоко, че не можеш да го преодолееш , но истината е че тъгата е преди всичко причината

за желанието ти да отмъстиш. И тогава си мислиш само да си отмъстя и всичко ще ми мине, обаче не съм сигурна, че би минала раната от това....

Дори не съм си представяла, че една любов може да се превърне в Омраза и да желае човек да си отмъсти за нараняването.....

Приказки,приказки...направо да плачеш ли да се смееш ли.И как се отмъщава? И какво се постига? По-добре ли ще се почувства нараненото его,със съставен план за мъст?

Удовлетворението от това е само една заблуда, която трае твърде кратко...и наранява още повече...

Приказки,приказки...направо да плачеш ли да се смееш ли.И как се отмъщава? И какво се постига? По-добре ли ще се почувства нараненото его,със съставен план за мъст?

Понякога се случва....аз не казвам, че е добро да се отмущава, не казвам, че ще има добър резултат от това....просто по някога на човек му се случват неща които дори и не си е прдставял, че са възможни...

Не е мислел, че ще преживее или изпита такива чувства...

Аз по принцип не мразя никой човек, а дори и да изпитам такова чувство бързо го преодолявам...

Но болката от това , което споменах е голяма и дори аз не съм си мислела, че е възможно Една Любов да се превърне в Омраза и човек да жадува Отмъщение...

Не става въпрос за любовни мъки, тук за отмъщение няма място! Става въпрос за истински рани. За кръв и за мъст! Ако някой наслник отнел е на девойка невинната радост? Как ще погледнеш след това себе си, знаейки че не си въздал справедливост със собствените си ръце. Или когато духът на приятел реве за ранено достоинство, как ще се наречеш приятел после, ако не излезнеш с него за да се срещнете в очи с насилниците над духът. За брат, сестра, дете и близък триста пъти бих се потопил в кръвта на тези, които са ме ранили. Има морал и красота, които уважавам, но в сенките се крие на изпървото повик, което не ще ме остави спокоен, додето не му задоволя жаждата. Не го желая на никого... И пак казвам сила е и много много тъга!

Не знам дали е сила или слабост - въпрос на възприятия. Мога да кажа за себе си - лесно се паля и лесно прощавам - ако е за дребни и незначителни нещица. Останалите - не прощавам. Колкото и да ми се иска, принципно същество съм за добро или зло. Допуснала съм само едно изключение, защото човекът наистина го заслужи по всеки един начин и заради години, споделени с него. За всички останали не се замислям и реша ли веднъж, просто продължавам.

За да простиш винаги е необходима сила, въпросът е човекът отсреща да го оцени, а не да го превръне в слабост!