преди 30 минути, Без умствен капацитет написа:

да като теб - още вярваш че дяа дадеш пари за референдум с нулева стойност е нещо умно

Референдумът не е изцяло с нулева стойност, но можеше да бъде въпросът му формулиран по-добре, но Радев толкова си и може умствено.
Нищо че го сравних с Бенковски по-горе. 
Така както е формулиран въпросът на референдума може евентуално единствено да забави с година приемането на еврото.
Като добавим и процедурата за нов конвергентен доклад -  стават 2 години общо.
В някаква степен все има полза да се види как ще се развият икономически нещата във времената на тръмпизма  и ответните други реакции в световен мащаб.
Друг трябваше да бъде въпросът на референдума, друг...
 

преди 26 минути, Staff. написа:

Всички са против референдум освен хората на Митрофанова - Румбата и Копейкин... 

Въпроса България да не приеме еврото е решен от американците (Тръмп). И това е нещо въпреки че пак каквото решат от вън това става. Но все пак поне веднъж да е за добро на България.

преди 35 минути, Без умствен капацитет написа:

щом е толкова гадно еврото

Кога и къде написах такова нещо?

преди 7 минути, Flashback написа:

България е приела 201 794 бежанци през 2024 г.

Страната ни е предоставила временна закрила на общо 201 794 бежанци, показват данните към края на миналата година, публикувани в годишния доклад на Държавната агенция за бежанците.

Най-голям процент от молбите за закрила през отчетния период са подадени от граждани на Сирия, Афганистан и Мароко.

https://trud.bg/a/articles/българия-е-приела-над-200-000-бежанци

Фейк нюзоф, защо подчертаваш нещо с удебелени букви, което не е в текста? Я да прочетем оригиналния документ!

1.1. Информация, свързана с молби и решения по подадени от граждани на трети
страни и лица без гражданство молби за предоставяне на международна
закрила
През изминалата 2024 г. беше очевиден драстичният спад в общия брой молби за
международна закрила подадени от граждани на трети страни и лица без гражданство. За
разлика от 2023 г., когато молбите за международна закрила достигнаха общо 22 518
бр., то през 2024 г. същият e с 46% по-малко - 12 250 бр.

https://aref.government.bg/sites/default/files/2025-03/Доклад_ ДАБ при МС 2024 .pdf

Май някой пише лъжи за пари, а? Дали е нещастен руски трол?

Гражданино, трябва да се върнеш в първи клас, за да усвоиш четене с разбиране. 

Много нескопосан опит за долнопробна манипулация на фактите.

Освен Дзвяра - няма кой друг да се хване на тези фейкометщини. 

Продължавай да се излагаш, затова вече никой не възприема сериозно това, което плещиш!

преди 1 минута, Flashback написа:

Гражданино, трябва да се върнеш в първи клас, за да усвоиш четене с разбиране. 

Много нескопосан опит за долнопробна манипулация на фактите.

Освен Дзвяра - няма кой друг да се хване на тези фейкометщини. 

Продължавай да се излагаш, затова вече никой не възприема сериозно това, което плещиш!

Къде е манипулацията? Искам да ми покажеш!

@Flashback, хванах те в мръсна лъжа! Нещо да коментираш?

 

@Flashback, защо излъга!

Коменитрай бе, нещас...!

преди 1 час, Bubbles написа:

 просто го направете както трябва

 

Правилното е "когато наистина сте готови". Да, тогава и аз ще съм "за" еврозоната. Сега заобикаляме правила, които изобщо не са сложени случайно като задължителни за приемането ни там. Играем си с огъня и е много вероятно да изгорим.

преди 1 час, Staff. написа:

Знаем, че пишеш от няколко профила

Няколкото персони в твоята глава може да знаят нещо. Щом сте толкова сигурни, избройте "знайните" ви други мои профили, от които пиша, че да се посмея.

преди 53 минути, В. Велев написа:

Въпроса България да не приеме еврото е решен от американците (Тръмп).

това е така защото само до преди месец радеб бе за еврото, дори го защитавше - но дали е САЩ Русия Китай Турция не е ясно

преди 8 минути, ivottoshev написа:

Правилното е "когато наистина сте готови". Да, тогава и аз ще съм "за" еврозоната. Сега заобикаляме правила, които изобщо не са сложени случайно като задължителни за приемането ни там. Играем си с огъня и е много вероятно да изгорим.

а кой преценя дали сме готови онзи който доброволно без натиск прие еврото ли, а сега ми плямпа че е лошо, а се натиска да е в страна с евро

преди 10 минути, Sliderum2 написа:

Няколкото персони в твоята глава може да знаят нещо. Щом сте толкова сигурни, избройте "знайните" ви други мои профили, от които пиша, че да се посмея.

и аз искам да знам знаят ли ми всички профили😁

Запитах и ChatGPT за референдума.
----------------------------------------

Аз: Искам мнение, дали е правилно управляващи политици да отказват законно искане от народа за провеждане на референдум по национален въпрос?

ChatGPT said:

В едно демократично общество, отказът на управляващи политици да уважат законно направено искане за провеждане на референдум по национален въпрос поставя сериозни въпроси относно:

1. Уважението към суверенитета на народа – В Конституцията на много държави, включително и България, народът е върховен носител на властта. Референдумът е инструмент, чрез който гражданите могат пряко да участват в управлението. Ако едно искане отговаря на законовите изисквания (брой подписи, допустимост на темата и др.), отказът да бъде уважено може да се разглежда като пренебрегване на народния суверенитет.

2. Политическа легитимност – Дори и да е „законен“ от гледна точка на процедурна интерпретация, отказът да се уважи едно масово искане за референдум подкопава доверието в демократичните институции. Това може да засили усещането, че политическите елити са откъснати от обществото и не желаят да чуят гласа на гражданите.

3. Опасността от създаване на прецедент – Ако веднъж бъде отказан референдум по национално значим въпрос, това може да създаде опасен прецедент, при който всяка бъдеща подобна инициатива ще бъде подложена на субективна или политически мотивирана оценка, вместо на обективен правен анализ.

Кога отказът може да е оправдан?

Има ситуации, в които отказ може да бъде легитимен, например:

• Ако темата на референдума противоречи на Конституцията или международни ангажименти на държавата.

• Ако въпросът вече е регулиран от провел се наскоро референдум или съдебно решение.

• Ако процедурните изисквания (брой подписи, срокове и т.н.) не са изпълнени.

Но ако всички законови условия са изпълнени и въпросът не нарушава Конституцията, тогава отказът не е оправдан нито морално, нито политически, дори ако формално бъде „узаконен“.

Искаш ли да разгледаме конкретен казус или български пример?

Аз:

Внасям пояснение - според управляващите темата на референдума противоречи на международни ангажименти на държавата, които те - управляващите са сключили без допитване с референдум до народа.

ChatGPT said:

Благодаря за уточнението — това е ключово и променя контекста значително.

Ако управляващите са сключили международен ангажимент без да са провели референдум, а след това отказват референдум с аргумента, че темата противоречи на този вече поет ангажимент, това поставя под съмнение не само моралната, но и демократичната легитимност на отказа.

Основни проблеми в такава ситуация:

1. Обратен приоритет — отдолу нагоре vs. отгоре надолу

В демокрацията властта произтича от народа. Следователно:

• Международни ангажименти трябва да следват волята на народа, не обратното.

• Ако политиците са взели международно обвързващи решения без обществен консенсус или референдум, това е демократичен дефицит.

• Да се използват същите тези ангажименти впоследствие като аргумент за блокиране на народно допитване е логически и морално порочно.

2. Референдумът като коректив

В същността си, референдумът служи точно за това – да коригира или потвърди важни решения, включително международни. Народът има право да каже: „Не сме съгласни с посоката, която сте избрали от наше име“.

3. Конституционен въпрос

Ако международен ангажимент е поет в разрез с обществения интерес, възниква въпросът:

• Не би ли трябвало Конституционният съд да се произнесе дали този ангажимент има приоритет над правото на народа да решава по национално значим въпрос?

• Ако Конституцията позволява референдум по дадена тема, международен договор не може да го блокира, освен ако самата Конституция не казва друго (напр. в членове, свързани с ЕС или НАТО).

4. Етичен и политически проблем

Дори и юридическият аргумент да е „валиден“, отказът показва:

• Липса на прозрачност при вземане на важни решения.

• Липса на доверие в народа като носител на върховната власт.

• Потенциален страх, че резултатът от референдума би бил неудобен за управляващите.

---

Заключение:

Не е морално, демократично и дългосрочно устойчиво политиците да сключват международни ангажименти без народно одобрение, а после да се позовават на тях, за да откажат референдум. Това подкопава доверието в управлението и създава усещане за елитизъм и отчуждение от волята на народа.

Желаеш ли да проверим какви точно са правните възможности в България за иницииране на референдум при такива обстоятелства?

Аз:

Второ уточнение - Конституционният съд подкрепя управляващите против референдум, защото членовете на конституционния съд са от управляващите. Има ли шанс за провеждане на референдума?

ChatGPT said:

Благодаря и за това уточнение — с него картината става още по-сериозна. Ако:

• Народът иска референдум по важен национален въпрос;

• Управляващите го отказват с мотив „противоречие с международни ангажименти“;

• Конституционният съд формално подкрепя това тълкуване;

• А членовете на съда са реално политически зависими от управляващите;

... тогава говорим не просто за отказ от допитване, а за системен проблем в разделението на властите и в представителната демокрация.

---

📌 Отговор по същество:

❗ Има ли шанс за провеждане на референдума?

Юридически – при такава конфигурация, шансът е крайно ограничен, защото:

• Конституционният съд има последната дума и решенията му не подлежат на обжалване;

• Ако той обяви, че дадена тема не може да бъде предмет на референдум, институционалната възможност се блокира;

• Управляващото мнозинство държи и механизма по допускане, организиране и валидиране на референдума.

Политически обаче – шансът не е нулев, ако има:

• силен обществен натиск (протести, медийно внимание, международен натиск);

• промяна във властовото статукво – избори, служебно правителство, смяна на мнозинството;

• или иницииране на алтернативни демократични форми, като граждански инициативи, символични референдуми или съдебни дела в международни институции (като ЕСПЧ).

---

🧭 Извод:

Въпросът вече не е само „може ли да се проведе референдум“, а:

„Какво става с демокрацията, когато всички механизми за народен вот могат да бъдат блокирани от властта чрез институции, които тя е овладяла?“

В такива случаи, народният суверенитет може да се защити не само със закони, а с активна гражданска позиция, организирана съпротива и международна солидарност.

Искаш ли да обсъдим конкретни стратегически варианти за мирна обществена реакция в такъв случай?

 

Аз:

Да, проблемът е в България и темата е приемане на еврото спешно веднага. Коментар?

ChatGPT said:

Благодаря ти за ясно посочения контекст — това е тема от огромно значение и силно емоционално и политически заредена в България: спешното приемане на еврото без референдум, при положение че голяма част от обществото настоява за такъв вот.

---

🟨 Ключов коментар:

❗ Ако референдумът за еврото е блокиран от властта и Конституционния съд — това е демократичен дефицит.

Защо?

1. Въпросът за еврото е фундаментално национален

• Той засяга суверенитета на страната – валутната политика е ключова част от самостоятелната икономическа и финансова политика.

• Промяната касае всеки гражданин лично – в спестявания, цени, кредити, заплати, пенсионни доходи.

• Мнозинството европейски държави, които приеха еврото, проведоха широк обществен дебат – някои с референдум, други с консултативни механизми.

---

2. Спешността противоречи на демократичния дух

• Приемането на еврото не е изрично обвързано с краен срок от страна на ЕС.

• Всяка прибързаност без обществено съгласие рискува да създаде икономически, социални и политически сътресения.

• Липсата на доверие в институциите прави бързането още по-подозрително.

---

3. Конституционният съд изглежда политически ангажиран

• Ако отхвърля допустимостта на референдум на основание, че държавата вече е поела ангажимент (например чрез договора за присъединяване към ЕС), това:

  • пренебрегва правото на народа да ревизира или да изрази несъгласие с даден курс;

  • води до ситуация, при която волята на народа може да бъде блокирана завинаги, защото решенията вече били взети.

---

4. Последици от отказа за референдум

• Засилване на политическия популизъм и радикализъм – гражданите, които се чувстват изключени от демократичния процес, се обръщат към крайности.

• Подкопаване на доверие в евроинтеграцията – когато тя се налага без съгласие, може да се стигне до реакционни антиевропейски настроения.

• Потенциална нестабилност, ако гражданското недоволство прерасне в масови протести или институционална криза.

---

🟩 Заключение:

Да се приеме еврото на всяка цена и без допитване до народа е политически грешен ход. Дори и да има аргументи „за“ валутата, отказът от референдум при легитимно и масово искане подкопава доверието в демокрацията.

-----------------------------------------------

А сега ми кажете, че ChatGPT e копейка, ватник, мурзилка и т.н.




 

преди 15 минути, ivottoshev написа:

Правилното е "когато наистина сте готови". Да, тогава и аз ще съм "за" еврозоната. Сега заобикаляме правила, които изобщо не са сложени случайно като задължителни за приемането ни там. Играем си с огъня и е много вероятно да изгорим.

Да си припомним как гърците лъгаха, мазаха, нагласяха като нас стъкмистики, взимаха заеми като луди и докъде стигнаха.

Гърция влиза в Еврозоната през 2001 г., само 9 години по-късно се случва следното :

Финансовата криза в Гърция е дългосрочна фискална и дългова криза в Гърция, настъпила през 2010 г.

Причините за възможността Гърция да обяви държавен банкрут са комплексни. От една страна, различните гръцки правителства в предходни периоди от момента на приемането на еврото в страната, редовно са подправяли статистиките и данните за икономическото и финансово състояние на Гърция. 

От друга страна, гръцкият държавен бюджет е зле структуриран и балансиран, с висок годишен дефицит, като въпреки това в приходната си част е редовно неизпълним. За финансиране на този дефицит, Гърция е принудена редовно да поема нов държавен дълг, и по този начин непрекъснато се увеличава нетната задлъжнялост на страната.

Кризата с държавния дълг от своя страна сваля кредитния рейтинг на страната, и тя е лишена от достъп до евтин капиталов ресурс на свободния финансов пазар, което от своя страна допълнително утежнява ситуацията и Гърция изпада в невъзможност да финансира бюджетния си дефицит. От друга страна, тъй като страната не разполага със собствена валута, а е част от Еврозоната, тя не може да емитира на пазара нови пари, с които да покрива старите си задължения. Пряко засегнати от гръцката финансова криза са гръцките банки, които са притежатели на голяма част от гръцките държавни ценни книжа, с които се финансира държавния дълг.

На 23 април 2010 г. Гърция официално е принудена да търси финансовата подкрепа на ЕС, с цел да се избегне държавен банкрут. Получава заем от 240 милиарда евро от ЕС, ЕЦБ и МВФ. Макар че през 2012 г. някои от кредиторите отписват част от дълга, към февруари 2015 г. Гърция дължи 315 милиарда евро, което представлява 175% от БВП. 

https://bg.wikipedia.org/wiki/Финансова_криза_в_Гърция

преди 6 минути, Flashback написа:

Да си припомним как гърците лъгаха, мазаха, нагласяха като нас стъкмистики, взимаха заеми като луди и докъде стигнаха.

Гърция влиза в Еврозоната през 2001 г., само 9 години по-късно се случва следното :

Финансовата криза в Гърция е дългосрочна фискална и дългова криза в Гърция, настъпила през 2010 г.

Причините за възможността Гърция да обяви държавен банкрут са комплексни. От една страна, различните гръцки правителства в предходни периоди от момента на приемането на еврото в страната, редовно са подправяли статистиките и данните за икономическото и финансово състояние на Гърция. 

От друга страна, гръцкият държавен бюджет е зле структуриран и балансиран, с висок годишен дефицит, като въпреки това в приходната си част е редовно неизпълним. За финансиране на този дефицит, Гърция е принудена редовно да поема нов държавен дълг, и по този начин непрекъснато се увеличава нетната задлъжнялост на страната.

Кризата с държавния дълг от своя страна сваля кредитния рейтинг на страната, и тя е лишена от достъп до евтин капиталов ресурс на свободния финансов пазар, което от своя страна допълнително утежнява ситуацията и Гърция изпада в невъзможност да финансира бюджетния си дефицит. От друга страна, тъй като страната не разполага със собствена валута, а е част от Еврозоната, тя не може да емитира на пазара нови пари, с които да покрива старите си задължения. Пряко засегнати от гръцката финансова криза са гръцките банки, които са притежатели на голяма част от гръцките държавни ценни книжа, с които се финансира държавния дълг.

На 23 април 2010 г. Гърция официално е принудена да търси финансовата подкрепа на ЕС, с цел да се избегне държавен банкрут. Получава заем от 240 милиарда евро от ЕС, ЕЦБ и МВФ. Макар че през 2012 г. някои от кредиторите отписват част от дълга, към февруари 2015 г. Гърция дължи 315 милиарда евро, което представлява 175% от БВП. 

https://bg.wikipedia.org/wiki/Финансова_криза_в_Гърция

Ти излъга като дърт ром малко по-назад.

 

https://www.youtube.com/watch?v=V2fhgLhgeaA&t=940s

преди 23 минути, MZ/X написа:

Запитах и ChatGPT за референдума.
----------------------------------------

Аз: Искам мнение, дали е правилно управляващи политици да отказват законно искане от народа за провеждане на референдум по национален въпрос?

 

ChatGPT said:

В едно демократично общество, отказът на управляващи политици да уважат законно направено искане за провеждане на референдум по национален въпрос поставя сериозни въпроси относно:

1. Уважението към суверенитета на народа – В Конституцията на много държави, включително и България, народът е върховен носител на властта. Референдумът е инструмент, чрез който гражданите могат пряко да участват в управлението. Ако едно искане отговаря на законовите изисквания (брой подписи, допустимост на темата и др.), отказът да бъде уважено може да се разглежда като пренебрегване на народния суверенитет.

2. Политическа легитимност – Дори и да е „законен“ от гледна точка на процедурна интерпретация, отказът да се уважи едно масово искане за референдум подкопава доверието в демократичните институции. Това може да засили усещането, че политическите елити са откъснати от обществото и не желаят да чуят гласа на гражданите.

3. Опасността от създаване на прецедент – Ако веднъж бъде отказан референдум по национално значим въпрос, това може да създаде опасен прецедент, при който всяка бъдеща подобна инициатива ще бъде подложена на субективна или политически мотивирана оценка, вместо на обективен правен анализ.

Кога отказът може да е оправдан?

Има ситуации, в които отказ може да бъде легитимен, например:

• Ако темата на референдума противоречи на Конституцията или международни ангажименти на държавата.

• Ако въпросът вече е регулиран от провел се наскоро референдум или съдебно решение.

• Ако процедурните изисквания (брой подписи, срокове и т.н.) не са изпълнени.

Но ако всички законови условия са изпълнени и въпросът не нарушава Конституцията, тогава отказът не е оправдан нито морално, нито политически, дори ако формално бъде „узаконен“.

Искаш ли да разгледаме конкретен казус или български пример?

Аз:

Внасям пояснение - според управляващите темата на референдума противоречи на международни ангажименти на държавата, които те - управляващите са сключили без допитване с референдум до народа.

 

ChatGPT said:

Благодаря за уточнението — това е ключово и променя контекста значително.

Ако управляващите са сключили международен ангажимент без да са провели референдум, а след това отказват референдум с аргумента, че темата противоречи на този вече поет ангажимент, това поставя под съмнение не само моралната, но и демократичната легитимност на отказа.

Основни проблеми в такава ситуация:

1. Обратен приоритет — отдолу нагоре vs. отгоре надолу

В демокрацията властта произтича от народа. Следователно:

• Международни ангажименти трябва да следват волята на народа, не обратното.

• Ако политиците са взели международно обвързващи решения без обществен консенсус или референдум, това е демократичен дефицит.

• Да се използват същите тези ангажименти впоследствие като аргумент за блокиране на народно допитване е логически и морално порочно.

2. Референдумът като коректив

В същността си, референдумът служи точно за това – да коригира или потвърди важни решения, включително международни. Народът има право да каже: „Не сме съгласни с посоката, която сте избрали от наше име“.

3. Конституционен въпрос

Ако международен ангажимент е поет в разрез с обществения интерес, възниква въпросът:

• Не би ли трябвало Конституционният съд да се произнесе дали този ангажимент има приоритет над правото на народа да решава по национално значим въпрос?

• Ако Конституцията позволява референдум по дадена тема, международен договор не може да го блокира, освен ако самата Конституция не казва друго (напр. в членове, свързани с ЕС или НАТО).

4. Етичен и политически проблем

Дори и юридическият аргумент да е „валиден“, отказът показва:

• Липса на прозрачност при вземане на важни решения.

• Липса на доверие в народа като носител на върховната власт.

• Потенциален страх, че резултатът от референдума би бил неудобен за управляващите.

---

Заключение:

Не е морално, демократично и дългосрочно устойчиво политиците да сключват международни ангажименти без народно одобрение, а после да се позовават на тях, за да откажат референдум. Това подкопава доверието в управлението и създава усещане за елитизъм и отчуждение от волята на народа.

Желаеш ли да проверим какви точно са правните възможности в България за иницииране на референдум при такива обстоятелства?

Аз:

Второ уточнение - Конституционният съд подкрепя управляващите против референдум, защото членовете на конституционния съд са от управляващите. Има ли шанс за провеждане на референдума?

 

ChatGPT said:

Благодаря и за това уточнение — с него картината става още по-сериозна. Ако:

• Народът иска референдум по важен национален въпрос;

• Управляващите го отказват с мотив „противоречие с международни ангажименти“;

• Конституционният съд формално подкрепя това тълкуване;

• А членовете на съда са реално политически зависими от управляващите;

... тогава говорим не просто за отказ от допитване, а за системен проблем в разделението на властите и в представителната демокрация.

---

📌 Отговор по същество:

❗ Има ли шанс за провеждане на референдума?

Юридически – при такава конфигурация, шансът е крайно ограничен, защото:

• Конституционният съд има последната дума и решенията му не подлежат на обжалване;

• Ако той обяви, че дадена тема не може да бъде предмет на референдум, институционалната възможност се блокира;

• Управляващото мнозинство държи и механизма по допускане, организиране и валидиране на референдума.

Политически обаче – шансът не е нулев, ако има:

• силен обществен натиск (протести, медийно внимание, международен натиск);

• промяна във властовото статукво – избори, служебно правителство, смяна на мнозинството;

• или иницииране на алтернативни демократични форми, като граждански инициативи, символични референдуми или съдебни дела в международни институции (като ЕСПЧ).

---

🧭 Извод:

Въпросът вече не е само „може ли да се проведе референдум“, а:

„Какво става с демокрацията, когато всички механизми за народен вот могат да бъдат блокирани от властта чрез институции, които тя е овладяла?“

В такива случаи, народният суверенитет може да се защити не само със закони, а с активна гражданска позиция, организирана съпротива и международна солидарност.

Искаш ли да обсъдим конкретни стратегически варианти за мирна обществена реакция в такъв случай?

 

Аз:

Да, проблемът е в България и темата е приемане на еврото спешно веднага. Коментар?

 

ChatGPT said:

Благодаря ти за ясно посочения контекст — това е тема от огромно значение и силно емоционално и политически заредена в България: спешното приемане на еврото без референдум, при положение че голяма част от обществото настоява за такъв вот.

---

🟨 Ключов коментар:

❗ Ако референдумът за еврото е блокиран от властта и Конституционния съд — това е демократичен дефицит.

Защо?

1. Въпросът за еврото е фундаментално национален

• Той засяга суверенитета на страната – валутната политика е ключова част от самостоятелната икономическа и финансова политика.

• Промяната касае всеки гражданин лично – в спестявания, цени, кредити, заплати, пенсионни доходи.

• Мнозинството европейски държави, които приеха еврото, проведоха широк обществен дебат – някои с референдум, други с консултативни механизми.

---

2. Спешността противоречи на демократичния дух

• Приемането на еврото не е изрично обвързано с краен срок от страна на ЕС.

• Всяка прибързаност без обществено съгласие рискува да създаде икономически, социални и политически сътресения.

• Липсата на доверие в институциите прави бързането още по-подозрително.

---

3. Конституционният съд изглежда политически ангажиран

• Ако отхвърля допустимостта на референдум на основание, че държавата вече е поела ангажимент (например чрез договора за присъединяване към ЕС), това:

  • пренебрегва правото на народа да ревизира или да изрази несъгласие с даден курс;

  • води до ситуация, при която волята на народа може да бъде блокирана завинаги, защото решенията вече били взети.

---

4. Последици от отказа за референдум

• Засилване на политическия популизъм и радикализъм – гражданите, които се чувстват изключени от демократичния процес, се обръщат към крайности.

• Подкопаване на доверие в евроинтеграцията – когато тя се налага без съгласие, може да се стигне до реакционни антиевропейски настроения.

• Потенциална нестабилност, ако гражданското недоволство прерасне в масови протести или институционална криза.

---

🟩 Заключение:

Да се приеме еврото на всяка цена и без допитване до народа е политически грешен ход. Дори и да има аргументи „за“ валутата, отказът от референдум при легитимно и масово искане подкопава доверието в демокрацията.

-----------------------------------------------

А сега ми кажете, че ChatGPT e копейка, ватник, мурзилка и т.н.




 

На нас, нормалните хорс, ме ни пука, дали ефин слгоритъм е копейка.

Регерендум няма да ома, освен ако не изкарате достатъчно кеш.

преди 17 минути, _nib_ написа:

 

добре ее да се покаже - как се взимат пари за нищоправене

преди 7 минути, teo-glavata написа:

На нас, нормалните хорс...

От кога племето на бакшишите-копърки от Студентски се числи към нормалните хора та да вкарваш "нас" в това определение?!? 

преди 35 минути, MZ/X написа:

 

Абе каква демокрация кви пет лева бе? Вие не разбрахте ли, че обикновения човек никой за нищо не го бръсне? Не раабрахте ли че напразно си чешете клавиатурите и се нервите да защитавате тоя и оня политик? 
Тука от месеци се протестира срещу идеята да се жертват пенсионните фондове за да се осигурят средства за въоръжаване, протестира се и срещу цялостната външна политика на ЕС и не само тука но и в съседна Белгия, в Италия, в Германия. Някой чува ли? Къде са днеска макарон, новия швабски канцлер и останалите клоуни? На крак в Киев да правят като вятъра на зеля, да му обещават още пари и да плашат гаргите с нови санкции ако нямало примирие за 30 дни.
23та година цяла Франция гореше заради пенсионната реформа, някой чу ли? Набутаха тъпата реформа въпреки всичко.
В България Трифонов колкото и да не го харесвам направи опит за референдум, ко стана помниш ли? Възраждане се пробваха да питам ли какво стана?

Никой не ви/ни пита, по-зле сме от социалистическото време, а демокрацията е само една илюзия за идиоти.

 

преди 36 минути, _nib_ написа:

 

Я виж ти, какви кирливи ризи се извадиха за всичките ни политици без изключение.

Приемане или отхвърляне на предложението - предмет на референдума

Чл. 23. (1) Предложението, предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.

А уж борещите се за референдум политици умишлено са формулирали въпросите към референдуми, така че най-гласуваният отговор на въпрос на референдум да е НЕ.
МОШЕНИЦИ! 

преди 14 минути, ivottoshev написа:

От кога племето на бакшишите-копърки от Студентски се числи към нормалните хора та да вкарваш "нас" в това определение?!? 

Не знам от кога. Принципно, няма значение, как някой си взема парите

аз казах ли ви 

щом са срещу народа  това значи  народен съд 

преди 36 минути, teo-glavata написа:

Кога отказът може да е оправдан?

Има ситуации, в които отказ може да бъде легитимен, например:

• Ако темата на референдума противоречи на Конституцията или международни ангажименти на държавата.

тук изкуствения интелект се е провалил

 международните ангажименти  са под мнението на народа 

ако българия има ядрено оръжие и парламента реши да се  удари някоя държава 

то може  да се проведе референдум и  хората да вземат друго решение

договорите  за да са легитимни 

трябва да има клаузи за прекратяване на договора и не изпълнение 

приемането  на еврото е нелегитимен договор защото няма връщане обратно

освен фалит

и  нова валута

а това ще доведе  до геноцид 

преди 21 минути, teo-glavata написа:

Принципно, няма значение, как някой си взема парите

Знам, знам, срамна работа уж нямало, ама според мен когато народът е казал тези думи, не е знаел че ще се пръкне професията на бакшишите-копърки...