Здравейте!  Преодолима ли е загубата на близък човек? Сблъсквали ли сте се с това и как го преживявате?   Много близък за мен, Татко почина, и ми беше много близък и имахме силна връзка, не мога да повярвам че сега го няма, не мога да се осъзная и да го приема!  С татко бяхме толкова много близки и силно привързани, всеки ден се чувахме по телефона, много ми е помагал и беше страхотен човек, винаги съм се гордял с него и ме е допълвал. Но не знаех че това ще бъде за последно, свикнал съм да го виждам, чувам, изобщо физически, и гласът му, говор и приказките му, абе всичко, а сега изведнъж го няма, и си отивам на село и не го виждам и това адски боли, и съм в голяма депресия, бих казал шок буквално. По тъжното е че всичко стана рязко, разви се за час, майка извика бърза помощ и го приеха в болница, а мен ме нямаше, понеже съм на друг адрес от две години и в същото време бях на работа. Исках да го видя, обаче не пускат в болницата, а сега тъгата, болката е неописуема и имам чувството че не мога да го преодолея и нито да го възприема.  Знам че рано или късно всеки губи близък, но аз съм чувствителен и ми е за първи път, и не виждам изход! Питам се, само аз ли? Други преживяват ли подобна болка и как се справят, не знам, просто съм шокиран.   Ще се радвам на всеки един отговор, предварително ви благодаря за вниманието.😪

 аз се сещам когато ми се е карал и не е бил прав и се успокаявам че не е бил  чак толкова добър

в твоя случай ще е

абе защо не ме  е направил по- корав да не ми пука ...

трябва да обърнеш така нещата  на психическо ниво  в твоя полза 

един път ми се скара  и ме би понеже  едно момиче ми взе една вещ и го ударих

 и ме накара да и се извиня а тя беше виновна  

също така позволи на учителката да ме бие когато не уча

не знам  на колко си години

 но трябва да се превъзпиташ

 от наученото досега

и живота да работи в твоя полза

 сигурно  има неща  дето те е  учил

и сега от твоя гледна точка да ги преработиш и да ти е удобно 

 твое си семейство жена деца  или някакви  приятели 

и да си кажеш тука баща ми не беше прав за това и онова дай аз така ще го направя

ползвам и друг похват

 обвинявам го за несполуките си

 тук се провалих защото  баща ми така ми каза  да направя и възпита

и леко полеко се превъзпитавам

 много обръщаше внимание на хората какво ще кажат 

и почнах и аз да  им обръщам

обаче разбрах че не трябва да се интересувам от хорското мнение 

преди 54 минути, Iliqn Todorov написа:

Ще се радвам на всеки един отговор, предварително ви благодаря за вниманието.😪

Може би ще е банално, ако кажа, че смърт не съществува.

Човекът се състои от материална и нематериална част, тяло и душа.

Всяко физическо тяло има начало и край. Всички живи същества се раждат и умират. Това е необратим процес и се отнася за абсолютно всички същества, които са се родили на тази земя.

Трудно ни е да се разделим с любимите и близки хора, но времето помага да забравим болката и остават само спомените, които живеят в нашите сърца.

Душите не умират. Те живеят в едно друго невидимо за нашите телесни сетива състояние и измерение.

Баща ви живее и със сигурност ви вижда. Чела съм, че до 40-тия ден душата витаела около близките.

Любимите ни хора са винаги до нас, около нас ... винаги когато си помислим за тях. 

Така че, приемете, че само физическата същност на баща ви вече я няма. Но той съществува и винаги ще е до вас, когато си помислите за него. 

Може би ще ви е по-лесно да приемете, че баща ви е отишъл на пътешествие във вселената. 

 

Някои неща са неизбежни и просто трябва да се приемат. В случай на подобна загуба не мисля за удачно да се опитваш да откриеш някакви успокояващи думи и съвети. Намирам само приемането на действителността, колкото и да е тежко първоначално за добро решение. Запази хубавите спомени и опитай са продължиш напред, въпреки липсата, която усещаш - без да търсиш заместител или да се опитваш да забравиш. 

При мен мина по- леко, първо защото тате бе продължително болен и смъртта дойде като облекчение за него и за нас. Другото е, че вече бях самостоятелен и се виждахме по- рядко.

Ако си ангажиран покрай погребение, документация, делби и наследства, срещи с роднини, това означава, че си силен характер и ще го преживееш по- леко. Ако имаш депресия, което мисля, че е пресилено, по- добре е да взимаш нещо леко успокоително като валериан или предписаните от лекар лекарства. Без много алкохол, а за прекаляване- абсурд. Дано имаш семейна подкрепа, в смисъл, да не те дразнят с допълнителни дразнещи натоварвания. А иначе обичайното натоварване е нещо което отвлича. Ако имаш малки деца, те са вълшебници. Ако си ерген, то виждаш колко е ценно да имаш син, който те обича и жали.

Да допълня, на 31 години съм, и живея сам, нямам жена и деца, но е много тежко и не знам как ще се справя!

преди 4 минути, Iliqn Todorov написа:

Да допълня, на 31 години съм, и живея сам, нямам жена и деца, но е много тежко и не знам как ще се справя!

Аз съм на 35 и аз съм ерген и знаеш ли колко ми е добре за сега поне ...Бачкам си в офиса , имам спестявания , не се оплаквам от женско внимание но не съм готов все още да правя семейство за сега само флирт и това е .Не съм лишен от нищо .

преди 11 минути, adersa написа:

Аз съм на 35 и аз съм ерген и знаеш ли колко ми е добре за сега поне ...Бачкам си в офиса , имам спестявания , не се оплаквам от женско внимание но не съм готов все още да правя семейство за сега само флирт и това е .Не съм лишен от нищо .

Предполагам и Александър е бил опечален, когато баща му Филип Македонски  е починал. Обаче пред него е имало още толкова много неотложни задачи, които е трябвало да свърши сам.

Може да потърсиш психолог при нужда , но времето също лекува.

Бях много близък и с брат ми и с баща ми, изгубих и двамата, майка ми почти не я помня защото е напуснала този свят когато съм бил много малък...
Как да ти кажа, болката няма да мине просто ще свикнеш с нея, най елементарни неща ще ти напомнят за баща ти особено там където сте живяли заедно, ще си поплакваш и така.
С времето ще свикнеш, пак ще те боли но вече ще си претръпнал.
И за двамата съм изплакал сума рев, не помага, но пък си ги сънувам често и съм благодарен за което, дето има една дума все е начин да ги виждам.

Кураж!

преди 1 час, Iliqn Todorov написа:

Да допълня, на 31 години съм, и живея сам, нямам жена и деца, но е много тежко и не знам как ще се справя!

Ами те добрите психоложки са учили точно за да помагат в такива случай на чувствителни хора като тебе.

Майка ми отказа категорично да ходи на психоложка като умря брат ми на само 52 години и след 3 месеца беше вече станала алкохоличка от непрекъснато пиене от мъка.
Ако искаш и ти можеш да станеш алкохолик, лесна работа, пиеш големи количества алкохол всеки ден и си повреждаш окончателно мозъка безвъзвратно.

А 2024 г. умря една братовчедка, ами ... приемам го и така.

А твоят баща е забравил да те подготви да можеш да си живееш сам живота.
Забравил е да ти намери булка да ти роди дете.
Като си толкова смотан и неоправен у живата е трябвало той да те заведе още преди години при добра психоложка предварително да те подготви тя как да се справиш след смъртта му. Те дъртите много са загрижени понякога да си правят предварително гробници по селските гробища, ама да се погрижат за дефектните им отрочета забравят.

Търси бързо психоложката, това е заповед!

Ти си щастливец, че си имал добър и подкрепящ баща. Такива бащи са рядкост. Направо трябва да си щастлив, че си бил с него и негов син. Не трябва да тъжиш дълго. 

моя баща почина толкова зле че  направо  ми стана смешно

направо  като гръм от ясно небе

самоуби се на коледа ....  след това сестра ми  умря на нова година  и племенника  в катострофа  .... и ходих да им разпознавам труповeте....  а зет ми ме заплаши с убийство и имаше пистолет  и ,каза че аз съм виновен а реално той беше виновен но исакаше да прехвърли  вината на друг и да  му стане по-леко на душата 

не съм вярвал че такова нещо  може да се случи   

а може да живее поне още 3-4 години 

сигурно 5 години  постоянно си мислех 

 но   50 % от вината  е на държавата  защото  полицията можеше  да го предотврати  но заради еврогейските психо десни ценности  нищо не направи 

и баба ми почина зле  толкова зле че  щеше да е хубаво да има евтаназия

мани другото и  ми казва бръкни  ми в джоба и и набарах ковидното  кръпче и мен ме зарази  

обаче тя имаше  диабет и  беше на  95 г  и неможа да го изкара  грипа

мисля че искаше  нарочно да ме зарази  и мен да ме повлече в гроба 

не ми каза че е болна 

и зет ми като ходи го пази а аз като ходя ми кашля в лицето  

и тъй се  справям със ситуацията 

 като  се  сещам какви лоши  неща са ми направили 

знам че са направили и добри

и затова 

 на пролет ще ходя да им заравня гробовете 

казва се  за умрял добро или нищо  НО

 аз се придържам към реалността...

Човече, Banesc, това което говориш всичкото вярно ли е?

преди 1 минута, Муца написа:

Човече, Banesc, това което говориш всичкото вярно ли е?

има ли причина да не е вярно

преди 6 минути, Banesc написа:

има ли причина да не е вярно

Просто прекалено много твои близки са починали млади.

преди 1 минута, Муца написа:

Просто прекалено много твои близки са починали млади.

какво да се прави  вината е на държавата.ако беше  комунизъм нямаше да се случи... полицията  щеше да им наруши "правата "  и да  го предотврати....

преди 10 часа, Solly написа:

Може би ще е банално, ако кажа, че смърт не съществува.

Човекът се състои от материална и нематериална част, тяло и душа.

Всяко физическо тяло има начало и край. Всички живи същества се раждат и умират. Това е необратим процес и се отнася за абсолютно всички същества, които са се родили на тази земя.

Трудно ни е да се разделим с любимите и близки хора, но времето помага да забравим болката и остават само спомените, които живеят в нашите сърца.

Душите не умират. Те живеят в едно друго невидимо за нашите телесни сетива състояние и измерение.

Баща ви живее и със сигурност ви вижда. Чела съм, че до 40-тия ден душата витаела около близките.

Любимите ни хора са винаги до нас, около нас ... винаги когато си помислим за тях. 

Така че, приемете, че само физическата същност на баща ви вече я няма. Но той съществува и винаги ще е до вас, когато си помислите за него. 

Може би ще ви е по-лесно да приемете, че баща ви е отишъл на пътешествие във вселената. 

 

Странно твърдение. Най-малкото - как ще докажете, че душа съществува (за да е вярно твърдението)?

преди 14 минути, Петър Ангелов написа:

Странно твърдение. Най-малкото - как ще докажете, че душа съществува (за да е вярно твърдението)?

https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/107049

преди 40 минути, Solly написа:

https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/107049

Аз вярвам в Библията и на Бог! В интернета има различи статии, и не всичко е вярно, но все пак сблъскалите се, как го преодолявате? Понеже не мога да го приема и сттрашно много ми тежи!

преди 3 минути, Iliqn Todorov написа:

Аз вярвам в Библията и на Бог! В интернета има различи статии, и не всичко е вярно, но все пак сблъскалите се, как го преодолявате? Понеже не мога да го приема и сттрашно много ми тежи!

Иди се разходи някъде сред природата. Приеми, че бащата ти ще върви до теб, макар и да не го виждащ физически.

Приеми, че той ще живее на едно много по-добро място и един ден и ти ще идеш там, както и всички които са се родили на тази земя.

Ние сме временно тук, както казват сме гости на тази Земя. Но не преставаме да съществуваме, когато нашето физическо тяло навърши отредените му на тази земя дни. 

 

Нужно е време. Не си казал кога се е случило, от написаното заключих, че е скоро. Ако още не са минали 6-7 седмици, сега се бориш с естествествените си навици на тялото и ума. След време тази "безтегловност" ще се връща само понякога, когато си спомняш. 

преди 11 минути, Iliqn Todorov написа:

Аз вярвам в Библията и на Бог! В интернета има различи статии, и не всичко е вярно, но все пак сблъскалите се, как го преодолявате? Понеже не мога да го приема и сттрашно много ми тежи!

Посети свещеника. Това му е работата, да дава утеха. 

преди 24 минути, witness написа:

Нужно е време. Не си казал кога се е случило, от написаното заключих, че е скоро. Ако още не са минали 6-7 седмици, сега се бориш с естествествените си навици на тялото и ума. След време тази "безтегловност" ще се връща само понякога, когато си спомняш. 

Най-шокиращо и болезнено е, когато близкият е починал внезапно и ако не е боледувал дълго, и ако не е много възрастен.

Също така, най-голямо влияние оказва степента на привързаност към починалия. Колкото даден човек е бил по-привързан - толкова повече страда от загубата.