преди 21 часа, Śūnyatā написа:

Абсолютно всяко нещо е едновременно причина за бъдещи неща и следствие от предишни неща. Едно „нещо“ не може да съществува, без да е част от причинно-следствена верига. Причинно-следствената връзка действа, а свободната воля е заблуда.

Не виждам никакъв, ама съвсем никакъв проблем за съществуване на свободна воля в причинно- следствената връзка, дори и в твоето определение.

Ще го преправя за да изясня възгледа си:

"Абсолютно всяко нещо е едновременно причина за бъдещи неща и следствие от предишни неща, включително свободния избор. Едно „нещо“ не може да съществува, без да е част от причинно-следствена верига".

Просто свободният избор е от ония неща, които са също част от причинно- следствената верига. Свободният избор обаче не е като твърд лост, който става причина за задвижване, защото често се основава на непълно знание и ограничено мислене. Ако знаехме всичко, щяхме да посъпим така, но понеже знаем малко и не го осмисляме пълноценно, постъпваме онака.  

преди 1 час, marv написа:

Съзнанието може да има роля във „вторичния контрол“.

Самият Либет вярва, че съзнанието може да постави вето (отмени) несъзнаваното решение малко преди изпълнението – т.нар. “свобода на спирането”.

Субективната интерпретация на Либет не променя резултатите от експеримента. Съзнанието е сцена, на която мозъкът играе своите игри, взема решения, отменя ги, взема нови, действа, радва се, съжалява и т.н. Много е трудно да се приеме сигурна истина, която не е емоционално удовлетворяваща.

Стандартният, общоприет модел за съзнанието (който е погрешен, въпреки че е почти универсално приет) е този на свободната воля – че мозъците ни създават мисли, а тези мисли съзнателно правят избори и така предизвикват действия. Но истината е, че когато умът ни „взема решение“, това не е избор, който води до действие, а по-скоро оценка на действие, което мозъкът вече несъзнателно (не „подсъзнателно“, а просто без съзнание, осъзнаване) е инициирал. Умът ни разбира, че тялото ни е на път да се движи около дузина милисекунди след като мозъкът вече е направил това неизбежна реалност. Нито „избор“, нито решение, желание или намерение могат да променят това, което вече се случва. Ако не можем да избираме мислите си, не можем да контролираме и действията си. В действителност не избираме мислите си, а всъщност не избираме нищо и няма такова нещо като „избор“.

Безспорно, ако мозъкът е под влияние на мема "аз има свободна воля", резултатите от работата му ще бъдат различни от тези, в които е под влияние на мема "свободната воля е заблуда". "Свобода на спирането" е друг мем, друга игра. 

преди 21 часа, Banesc написа:

когато се натрупа опит и станат по-големи  взимат по- добри решения 

 

Точно децата понякога вземат много по-добри решения от възрастните, защото са по-интуитивни, някои.

 

преди 9 минути, Мери) написа:

Точно децата понякога вземат много по-добри решения от възрастните, защото са по-интуитивни, някои.

 

например ?

 зависи и на какво   казваш деца

30 годишни толупи 

щото ако си на  90 и 70 годишните са ти деца 

преди 25 минути, Мери) написа:

Точно децата понякога вземат много по-добри решения от възрастните, защото са по-интуитивни, някои.

 

УАУ ти сериозно ли предлагаш децата да вземат решения вместо възрастните. Според мен опита и мъдроста от годините са много по важни от интуицията на момента. Прибързаните решения на база интуиция не водят до нищо добро в бъдеще.

преди 21 минути, Banesc написа:

например ?

 

Ето, чети и се образовай: https://www.haskovo.net/news/406137/kak-mozhem-da-ubiem-detskata-intuitsiya

преди 6 минути, Belefor написа:

УАУ ти сериозно ли предлагаш децата да вземат решения вместо възрастните. Според мен опита и мъдроста от годините са много по важни от интуицията на момента. Прибързаните решения на база интуиция не водят до нищо добро в бъдеще.

Не предлагам такова нещо ,затова съм писала "понякога вземат много по-добри решения",  което означава, че възрастните не винаги взимат по-добри решения въз основа на опита и мъдростта. Това ,че едно решение е прибързано и необмислено, изобщо не означава, че е интуитивно.

преди 7 минути, Мери) написа:

Ето, чети и се образовай

 да ясно

обаче не младите са умни а старите са изпростели 

преди 5 часа, Śūnyatā написа:

е този на свободната воля – че мозъците ни създават мисли, а тези мисли съзнателно правят избори и така предизвикват действия. Но истината е, че когато умът ни „взема решение“, това не е избор, който води до действие, а по-скоро оценка на действие, което мозъкът вече несъзнателно (не „подсъзнателно“, а просто без съзнание, осъзнаване) е инициирал.

безспорно... отново списваш старите кукленски глупости. 

Всеки може да си намери нещо си за въпросния ЛИБЕТ. Спорните му интерпретации са си просто нещо негово, а не принципно вярно. Експериментите които е описал никой повече не ги е повторил според опоисанията му. Всеки в нещо може да си интерпретира, но да се вкопчи в един вариант - говори ли достатъчно за ;'свободния избор' или че е роб на своето несъзнавано?

Детерминизмът е като свободната воля - два алтернативни полюса на обяснения за някои от аспектите на живота. И двата са философски и са просто размислителни абстракции. Това да се вкопчиш в единия, или в другия - е само по една причина. А че тя е толкова силна, е това че никога повече не можеш да се откопчиш от нея и се скриваш в нея като в утроба като тя ти става начало и края на света. И всичко това - само защото на някого му олеквало  

преди 6 часа, Търсещ истини написа:

защото често се основава на непълно знание и ограничено мислене. Ако знаехме всичко, щяхме да посъпим така, но понеже знаем малко и не го осмисляме пълноценно, постъпваме онака.

Няма такова нещо. СВободен избор... е просто обикновена философска концепция, основана на опростена абстракция. Изборите, които човек му се налага да прави в живота си са изключително широка гама и за всеки от тях се грижат различни типологии механизми, при това - в различни етапи от битието му механизмите се променят.

Основното звено за "решенията" е несъзнаваното у всеки човек. СЪЗНАНИЕТо е твърде малка "зона" от всеки психичен свят и с твърде малка роля за "решенията", като в по-голямата част от тях, то само ги предлага като "свързани" с други негови представи. Свързаността и обективизацията предлагат усещане за сигурност, намаляват естествения "фонов" емоционален дистрес.

Голяма част от процесите едновременно са детерминирани, но флуктуациите им на всяко пресечно звено са доста широки и предлагат в съчетание огромна и разнообразна палитра. Съвсем малка част от това, което хората наричаме "избор" се основава на "постъпваща информация", като дори тази "малка част" е зависима от важността на това, което се избира, и това дали ще си наясно и важността на останалите възможности.

Проектирането на последствието от даден избор - също има голямо значение и именно заради това е достъпно за опит и резултат и така дори малките деца започват опитността си сред живота.

Никое знание няма как да е "пълно" - знанието отваря нови граници, при които отново има нещо "неясно и неизвестно". И така - до новите граници. 

Взимането на решения винаги е налице несъзнавано субективно влияние и то е с основната роля. Основния фактор в субективното влияние е дали някакъв избор би донесъл полза, в някакъв аспект, в някаква степен. Това е основната роля и функция на несъзнаваното - да съхрани ... като държи "събрано в едно" (доколкото, докато може).

Тия общи приказки са популярна опростена версия ставаща само за празни приказки и само показват че нито един няма да се емне да се ограмоти, да научи нещо ново, да се задълбочи... а само да си плямпа нещо си... Интересно - дали се струва на някого че това е "свободен избор"? .

преди 1 час, Banesc написа:

 обаче не младите са умни а старите са изпростели 

Нали преди малко обратното твърдеше:

Цитат

човекът се стреми да  направи най-добрия  рационален избор за себе си

децата нямат достъп до информационното поле и затова правят лоши избори

когато се натрупа опит и станат по-големи  взимат по- добри решения 

Сега се обърна на 360 градуса и почна да твърдиш противоположното. Що така?  🙄

 

преди 4 минути, Мери) написа:

Нали преди малко обратното твърдеше:

хубаво е човек да има функционална  грамотност

да разбира това което чете

иначе става жертва  на  политици

и телефонни изманици 

преди 4 минути, Мери) написа:

децата нямат достъп до информационното поле и затова правят лоши избори

информационното поле е задръстено с фалшиви новини

и мисирки 

и  лелки партийни секретарки наливат масло в огъня.

преди 13 минути, Banesc написа:

хубаво е човек да има функционална  грамотност

да разбира това което чете

 

Напротив, много добре те разбрах - ти твърдиш, че рационалното вземане на решения, опряно изключително на информация води винаги до вземане на правилни решения, което не е вярно. Разбирам, че не можеш логически да обосновеш и защитиш това си становище, затова се въртиш като ветропоказател и се чудиш накъде да отклониш темата. 😉

преди 10 минути, Мери) написа:

Напротив, много добре те разбрах - ти твърдиш, че рационалното вземане на решения, опряно изключително на информация води винаги до вземане на правилни решения, което не е вярно. Разбирам, че не можеш логически да обосновеш и защитиш това си становище, затова се въртиш като ветропоказател и се чудиш накъде да отклониш темата. 😉

нищо не си разбрал

когато имаш грешна информация

 взимаш грешни решения

освен когато  си глупав

и взимаш  невярното решение на предоставената информация

тук идва анализата на кое е вярно и  кое е грешно

ако нещо е  грешно се прави еди какво си

ако нещо е  вярно се прави еди какво си

като 100 човека ти кажат че нещо е вярно

ти го приемаш  за вярно

но са единиците като мен които си защитават мнението 

с аргументи .

Цялото човешко поведение е продиктувано от комбинация от инструкции, заложени в ДНК и в психичните програми, които хората получават в процеса на развитието си - с други думи, като комбинация от гени и меми. 

 ако няма енергия

никакви решения  не могат да се джуркат в мозъка 

преди 10 часа, Śūnyatā написа:

Субективната интерпретация на Либет не променя резултатите от експеримента. Съзнанието е сцена, на която мозъкът играе своите игри, взема решения, отменя ги, взема нови, действа, радва се, съжалява и т.н. Много е трудно да се приеме сигурна истина, която не е емоционално удовлетворяваща.

Стандартният, общоприет модел за съзнанието (който е погрешен, въпреки че е почти универсално приет) е този на свободната воля – че мозъците ни създават мисли, а тези мисли съзнателно правят избори и така предизвикват действия. Но истината е, че когато умът ни „взема решение“, това не е избор, който води до действие, а по-скоро оценка на действие, което мозъкът вече несъзнателно (не „подсъзнателно“, а просто без съзнание, осъзнаване) е инициирал. Умът ни разбира, че тялото ни е на път да се движи около дузина милисекунди след като мозъкът вече е направил това неизбежна реалност. Нито „избор“, нито решение, желание или намерение могат да променят това, което вече се случва. Ако не можем да избираме мислите си, не можем да контролираме и действията си. В действителност не избираме мислите си, а всъщност не избираме нищо и няма такова нещо като „избор“.

Безспорно, ако мозъкът е под влияние на мема "аз има свободна воля", резултатите от работата му ще бъдат различни от тези, в които е под влияние на мема "свободната воля е заблуда". "Свобода на спирането" е друг мем, друга игра. 

Да, резултатите на Либет са интересни – но не доказват, че няма свободна воля. Либет установява, че * readiness potential * (RP) предшества съзнателното усещане за „вземане на решение“, но:

RP не е специфичен за волеви действия. Изследвания след Либет (напр. Schurger et al., 2012) показват, че RP може да е резултат от спонтанни колебания в мозъчната активност, които не водят задължително до действие. Самото осъзнаване на „решение“ е субективно и трудно измеримо. Моментът, в който съзнанието „решава“, е реконструкция в паметта, не абсолютна точка.

Да сведем цялото човешко поведение до автоматизъм е прекалена редукция. Ако цялата човешка дейност е само реакция на несъзнавани импулси, как обясняваме дългосрочни намерения, отлагане на удоволствие, морални дилеми, планиране?

Съзнателните избори често забавят импулсивни действия, поставят ги в контекст, обмислят последици. Това не е илюзия – това е интегрирана функция на мозъчната кора и съзнанието.

Свобода на спирането“ (free won’t) не е просто мем.

Дори самият Либет вярва, че съзнанието има времеви „прозорец“ (~100–200 мс), в който може да спре действие, което мозъкът е подготвил. Това не е „илюзия“, а реален механизъм, който работи в правния, моралния и личния ни живот.Свободната воля може да не е абсолютна, но е условна, степенувана и контекстуална.

Мислите не винаги се „появяват“ – можем да ги насочваме. Много когнитивни практики (медитация, когнитивна терапия, философия, обучение) учат ума да наблюдава, избира и модифицира мисли.Тези процеси не биха били възможни, ако съзнанието беше само пасивен зрител на невронната сцена.

Интерпретацията „няма избор“ също е философска позиция – не факт. Детерминизмът е едно философско виждане, но не единственото.

Много учени и философи (Daniel Dennett, Karl Friston, Thomas Metzinger) предлагат модели на съзнанието, в които волята е реална, но разпределена, многослойна, и частично несъзнавана – но не илюзорна.

Съзнанието не е всемогъщо, но не е и напълно безсилно. То не е „диригент“, но е редактор, коректор, интегратор и понякога – създател. Свободната воля, макар и ограничена, работи в реалния свят – в отговорността, морала, закона, ученето и личностното развитие.

Ако кажем, че няма избор, това е също „мем“ – но един, който може да деактивира човешкия потенциал вместо да го освободи.

преди 43 минути, marv написа:

Да, резултатите на Либет са интересни – но не доказват, че няма свободна воля. Либет установява, че * readiness potential * (RP) предшества съзнателното усещане за „вземане на решение“, но:

RP не е специфичен за волеви действия. Изследвания след Либет (напр. Schurger et al., 2012) показват, че RP може да е резултат от спонтанни колебания в мозъчната активност, които не водят задължително до действие. Самото осъзнаване на „решение“ е субективно и трудно измеримо. Моментът, в който съзнанието „решава“, е реконструкция в паметта, не абсолютна точка.

Да сведем цялото човешко поведение до автоматизъм е прекалена редукция. Ако цялата човешка дейност е само реакция на несъзнавани импулси, как обясняваме дългосрочни намерения, отлагане на удоволствие, морални дилеми, планиране?

Съзнателните избори често забавят импулсивни действия, поставят ги в контекст, обмислят последици. Това не е илюзия – това е интегрирана функция на мозъчната кора и съзнанието.

Свобода на спирането“ (free won’t) не е просто мем.

Дори самият Либет вярва, че съзнанието има времеви „прозорец“ (~100–200 мс), в който може да спре действие, което мозъкът е подготвил. Това не е „илюзия“, а реален механизъм, който работи в правния, моралния и личния ни живот.Свободната воля може да не е абсолютна, но е условна, степенувана и контекстуална.

Мислите не винаги се „появяват“ – можем да ги насочваме. Много когнитивни практики (медитация, когнитивна терапия, философия, обучение) учат ума да наблюдава, избира и модифицира мисли.Тези процеси не биха били възможни, ако съзнанието беше само пасивен зрител на невронната сцена.

Интерпретацията „няма избор“ също е философска позиция – не факт. Детерминизмът е едно философско виждане, но не единственото.

Много учени и философи (Daniel Dennett, Karl Friston, Thomas Metzinger) предлагат модели на съзнанието, в които волята е реална, но разпределена, многослойна, и частично несъзнавана – но не илюзорна.

Съзнанието не е всемогъщо, но не е и напълно безсилно. То не е „диригент“, но е редактор, коректор, интегратор и понякога – създател. Свободната воля, макар и ограничена, работи в реалния свят – в отговорността, морала, закона, ученето и личностното развитие.

Ако кажем, че няма избор, това е също „мем“ – но един, който може да деактивира човешкия потенциал вместо да го освободи.

Съгласен съм, че "решенията" са субективни и трудно измерими. Интересно ми е какво разбираш под "човешки потенциал", защото това което наблюдаваме е разрушително за екосистемите.

„Аз реших“ звучи смислено само защото не усещаме предварителните несъзнателни процеси. Но липсата на осъзнаване не е доказателство за липса на процес – напротив.

Според теб, има ли теоретична причина да не съществува Вселена, в която съществата нямат свободна воля, но да усещат сякаш я имат?

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

Цялото човешко поведение е продиктувано от комбинация от инструкции, заложени в ДНК и в психичните програми, които хората получават в процеса на развитието си - с други думи, като комбинация от гени и меми.

Тц, това е фейк - от твоите ти. Тотален фейк - напълно погрешен. Всичко се свежда до некомпетентност от една страна и нуждата да се вкопчиш в поредната си фикция - заради личната си психична полза. Толкова години обикаляш около едно и също и се въртиш в кръг.

Моделна схема в поведението на няколко ника е упоритостта да наложат личната си заблуда като я презентират настоятелно като обективна истина, вън от тях. Налична е една единствена причина за това. Само една...  

преди 2 часа, marv написа:

Ако кажем, че няма избор, това е също „мем“

Но за въпросния е проблем да е "също мем", той избира определени меми като "истина", а други - като заблуда. Пристрастията колкото и да се завоалират и прикриват зад имитационна релативна или рационална маска, са основните и това е интересната част от проблема в самия казус.

Да има избор... и да няма избор - са моделни и описателни концепции които не са нищо особено. Но за Вкопчения в едната... не е така и няма как да бъде.  

Нашите физически сетива ни подтикват да приемем, че информацията, която съзнанието (аза) получава директно, е с практически съвършена точност и неоспорима достоверност. Единствено чрез интелектуално съзерцание ние осъзнаваме и взаимно се съгласяваме, че сетивата ни могат, трябва и дори е редно да бъдат поставени под съмнение. Вече дадох примера с усещането за неподвижност на Земята. 

Относно усещането за свободна воля всеки може да направи един лесен експеримент. Просто наблюдавайте следващата мисъл, която се появява в ума ви. Откъде дойде тя? Избрахте ли свободно да я мислите? Очевидно не. Ако внимателно наблюдавате собствения си ум, ще осъзнаете, че нямате контрол върху случващото се в него и че не избирате свободно какво да мислите, какво да чувствате и какво да желаете.

Светът е детерминиран; свободна воля не съществува. В рамките на това разбиране, ако първото е вярно, то и второто трябва да бъде вярно – детерминизмът и свободната воля са несъвместими. Аз изхождам от тази перспектива.

Да предположим, че човек натиска спусъка на пистолет. Мускулите на показалеца му се свиват, защото са стимулирани от неврон, който има потенциал на действие (т.е. е в състояние на възбуда). Този неврон, от своя страна, има потенциал на действие, защото е бил стимулиран от предходния неврон в веригата, който е имал свой потенциал на действие благодарение на предишен неврон, и така нататък.

А ето и една задачка за тези, които вярват в свободната воля: покажете ми неврон, който е задействал този процес в мозъка – неврон, чийто потенциал на действие е възникнал без никаква причина, без преди това към него да се е свързал друг неврон. А след това ми докажете, че работата на този неврон не е зависела от това дали стрелецът е бил уморен, гладен, под стрес или в болка; че върху него не са повлияли образите, звуците и миризмите, които човекът е възприемал няколко минути преди изстрела; че не е бил повлиян от нивото на хормоните, които са „мариновали“ мозъка му през предходните дни и часове, и от факта, че преди месеци или години може би е преживял събитие, което е променило живота му. Докажете ми, че този своеволен неврон не е бил повлиян нито от гените на стрелеца, нито от доживотните промени в регулацията на тези гени, предизвикани от преживяното в детството му; нито от хормоните, на които е бил изложен в утробата на майка си, докато мозъкът му се е формирал. Че не са му повлияли векове исторически събития и екологични фактори, които са формирали културата, в която е израснал. Покажете ми неврон, който е „безпричинна причина“ в пълния смисъл на думата. Изтъкнатият философ-компатибилист Алфред Мили от Държавния университет на Флорида е убеден, че да се изисква нещо подобно от свободната воля означава да се поставя летвата на „абсурдна височина“. Не, тази летва не е нито абсурдна, нито прекалено висока. Покажете ми неврон (или мозък), който поражда поведение независимо от сумата на своето биологично минало – и в рамките на тази книга ще ми демонстрирате съществуването на свободна воля. А задачата на първата половина на книгата е да покаже, че това е невъзможно.

Робърт Саполски "Детерминиран"

преди 37 минути, Śūnyatā написа:

Относно усещането за свободна воля всеки може да направи един лесен експеримент. Просто наблюдавайте следващата мисъл, която се появява в ума ви. Откъде дойде тя? Избрахте ли свободно да я мислите? Очевидно не

Първо, за да направиш експеримент, трябва да го избереш пред алгернатината да не го направиш. В случая кое ще е по-трудно зависи от желанието и навиците. Но възможностите са налице.

Самият експеримент в случая предполага следващата мисъл, появяваща се в съзнанието да е автоматична, а не съзнателно избрана. Но възможността мисли да възникват автоватично в съзнанието, не изключва възможността такива да се формират целенасочено. Какво са въображението и творчеството? Композиторът не чака мелодията случайно да се създаде в ума му.

 

Всичко започнало с Бенджамин Либет, невробиолог от Калифорнийския университет в Сан Франциско, който през 1983 г. провел толкова провокативно изследване, че поне един философ го нарекъл „злощастно известно“. На него са посветени цели конференции, а за някои учени се казва, че правят „изследвания в стила на Либет“.

Експерименталната постановка е добре позната. Ето бутон. Натиснете го, когато поискате. Не обмисляйте предварително; гледайте този необичаен часовник, който позволява точно отчитане на части от секундата, и ни кажете кога решихте да натиснете бутона, в кой момент осъзнахте, че сте направили свободен избор. В същото време ще записваме данни чрез ЕЕГ и ще проследим момента, в който пръстът ви започва да се движи.

Така били получени основните резултати: участниците съобщавали, че са решили да натиснат бутона около 200 милисекунди (0,2 секунди) преди пръстът им да започне да се движи. Освен това, в мозъка им се регистрирал характерен ЕЕГ сигнал, наречен „потенциал на готовност“, още в момента, когато се подготвяли за движение. Той идвал от част на мозъка, наречена „допълнителна моторна област“ (ДМО), която изпраща сигнали надолу по гръбначния стълб, стимулирайки движението на мускулите. Но най-изненадващото било, че този потенциал на готовност – свидетелство за това, че мозъкът е решил да натисне бутона – възниквал около 300 милисекунди преди моментa, в който участниците осъзнавали, че са направили този избор. Усещането за свободна воля се оказало просто постфактум илюзия, фалшиво чувство за контрол.

Оттук започнало всичко. Ако прочетете научни статии по биология и свободна воля, в 99,9% от тях ще се споменава Либет, обикновено не по-късно от втория абзац. Същото важи и за публикации в масовите медии: „Учените доказаха, че свободната воля не съществува; мозъкът взема решението още преди да си помислите, че сте го взели“. Експериментът на Либет вдъхновил множество последващи изследвания и теоретични разработки; учените все още правят проучвания на негова основа, въпреки че от първата му публикация през 1983 г. са минали почти 40 години. Например, през 2020 г. излиза статия, озаглавена „Докладите на Либет за намерението са невалидни“ (Libet's Intention Reports Are Invalid). Ако работата ви е толкова значима, че десетилетия по-късно хората все още я оспорват, за един учен това е почти безсмъртие.

Чувството за осъзнато намерение е просто закъсняла мисъл, която не оказва никакво влияние. Този извод се подкрепя от изследвания, които демонстрират колко гъвкаво и подвеждащо може да бъде усещането за намерение и контрол. Да се върнем към основната парадигма на Либет: този път натискането на бутона било последвано от звуков сигнал, а изследователите варирали продължителността на закъснението между натискането и звука в части от секундата. Когато звукът се забавял, участниците съобщавали, че са възнамерявали да натиснат бутона малко по-късно от обичайното, въпреки че нито потенциалът на готовност, нито моментът на започване на движението в действителност се променяли. Друго изследване показало, че ако човек се чувства щастлив, усещането за съзнателен избор се появява по-бързо, отколкото ако е разстроен, което само подчертава колко субективно и ненадеждно може да бъде то.

Психологическите изследвания показват, че и чувството за контрол може да бъде илюзорно. В един експеримент светлина се включвала веднага след натискане на бутон… но само понякога. Честотата, с която светлината се появявала, варирала, а след това участниците били питани до каква степен, според тях, контролират включването ѝ. Хората системно надценявали връзката „натискане – светлина“ и вярвали, че я контролират. В друго изследване участниците мислели, че сами избират с коя ръка да натиснат бутона. Без тяхно знание изборът на ръка бил тайно манипулиран чрез транскраниална магнитна стимулация (ТМС) на моторната кора на мозъка. Въпреки това участниците били убедени, че решението е било тяхно. В други експерименти били използвани трикове, взети направо от арсенала на илюзионисти и екстрасенси, но въпреки това участниците вярвали, че контролират събития, които всъщност били предопределени и напълно извън техния контрол.

Какво като цяло показва цялата тази литература, започвайки от самия Либет? Можем да изпитаме илюзорно усещане за контрол, а чувството ни за свободен, съзнателен избор може да бъде откъснато от реалността. Възможно е да бъдем манипулирани чрез промяна на момента, в който за първи път усещаме съзнателен контрол. И най-важното – това чувство за контрол възниква едва след като мозъкът вече е взел решение. Свободната воля е мит.

Робърт Саполски "Детерминиран"

преди 32 минути, Greta Simmer написа:

Ела в темата за себеактуализацията, да ти обяснят, че всичко е предопределено и никой нищо не решава.

 

Ако всичко е предопределено, следва никой да не трябва да носи отговорност за деянията си. Следва, че не трябва да съществуват нито полицията, нито прокуратурата, нито затворите, защото ако всичко е предопределено, следва, че никой не върши съзнателно престъпленията. 

преди 55 минути, Solly написа:

Ако всичко е предопределено, следва никой да не трябва да носи отговорност за деянията си. Следва, че не трябва да съществуват нито полицията, нито прокуратурата, нито затворите, защото ако всичко е предопределено, следва, че никой не върши съзнателно престъпленията. 

Няма свободна воля, това е заблуда, но ние все пак сме отговорни за своите постъпки. Отговорността съществува на друго ниво на организация: социално, а не на нивото на нашия мозък, който е изцяло детерминиран. Свободната воля е заблуда, но за практични цели обществото ни счита за отговорни за нашите постъпки, защото така коригира своите алгоритми.

преди 8 часа, Śūnyatā написа:

В друго изследване участниците мислели, че сами избират с коя ръка да натиснат бутона. Без тяхно знание изборът на ръка бил тайно манипулиран чрез транскраниална магнитна стимулация (ТМС) на моторната кора на мозъка. Въпреки това участниците били убедени, че решението е било тяхно.

Симулация в реалния живот! 😃

преди 1 час, Solly написа:

Ако всичко е предопределено, следва никой да не трябва да носи отговорност за деянията си. Следва, че не трябва да съществуват нито полицията, нито прокуратурата, нито затворите, защото ако всичко е предопределено, следва, че никой не върши съзнателно престъпленията. 

Много престъпници пледират невменяемост по време на деянието. С отричането на свободната воля става още по-лесно.

Всеки може да направи разликата между изцяло автоматичното при повечето хора (рефлекторно) съзнание по време на сън и съзнанието в будно състояние.

 

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Няма свободна воля, това е заблуда, но ние все пак сме отговорни за своите постъпки. Отговорността съществува на друго ниво на организация: социално, а не на нивото на нашия мозък, който е изцяло детерминиран. Свободната воля е заблуда, но за практични цели обществото ни счита за отговорни за нашите постъпки, защото така коригира своите алгоритми.

Лично аз смятам, че свободната воля съществува — но не така, както хората обикновено я разбират. В класическия смисъл (като напълно независим избор, направен от “аз-а” без външни влияния), тя изглежда като заблуда. Нашият “аз” е резултат от гени, възпитание, култура, минал опит, моментно състояние на ума и тялото. Почти никое решение не се ражда във вакуум.

Но въпреки това — има пространство за свобода. Не абсолютна, а относителна свобода. Тя се проявява в способността ни да:

*осъзнаем вътрешните си импулси, а не да действаме автоматично;

*забавим реакцията и да изберем как да отговорим;

*рефлектираме върху миналото си и да го променим чрез осъзнато поведение;

*изберем нагласа, дори когато нямаме контрол върху обстоятелствата (нещо, което Виктор Франкъл много красиво описва).

Според мен свободната воля не е онова право на избор, което егото си въобразява, а способността на по-дълбоки слоеве в нас да пренапишат сценария. Това се случва рядко, трудно, и почти винаги е свързано със страдание, катарзис или сериозно вътрешно усилие.

Може да не сме напълно свободни, но можем да се учим да ставаме по-свободни. И това е най-ценният вид свобода — не даденост, а път.