преди 14 минути, Śūnyatā написа:

Разбирам,

като част от манията ти че си "разбиращ". В това беше и залитането ти в другата тема, в която ти си чудесен пример за явлението "ЗАБЛУДАТА/ИЛЮЗИЯТА за дълбоко разбиране" и разновидност на по-общия синдром на Д/К

Психозите ви са от този тип, който задушава отвътре и напират за изразяване. Превърнахте КАЛДАТА в паметник на делюзиите си само заради облекчението, което си търсите. Минало и заминало, тема след тема... ден да мине, вчерашната глупост да си остане и днешна "истина",  щото така е важно да е, за да носи нужното. 

преди 14 минути, Śūnyatā написа:

Да бъдеш означава да си свързан.

Ми не - свързан с какво и защо да си свързан, ако отвътре си "развален" и ако ти не вземеш мерки. С кой ще се свържеш като отвътре си пълна бъркотия? И за какво ще си му?

На кой в живота ще минат тия възвишени приказки, родени от манията на травмирания, търсещ утеха - с какво точно и с кои да си 'свързан' за да си играеш на "бъдене"... Бъдене... ама някъде сред игрите си във виртуала. И... това ли ти е 'бъденето'?  

Всяко "сакато" дете жадува да е "свързано" и най-големият му страх е да не изгуби "връзката", да не го отхвърлят, да не го одобрят, да не го харесват... Това е спасителна приказка за всеки комплексар - всички сме едно, всичко е свързано. Ами ти какъв си че да си свързан - какво ще донесеш на "едното" и докъде си, след като си спрял да растеж? 

Ама аз съм уникален и единствен по рода си, щот имам "невронна архитектура", повторено по амнайсет пъти, щото като си нагласи поредната си мема и що да се мъчи с друго. Но защо да си ценен с нещо, след като си детерминиран.

Ама аз съм си ценен по принцип  щото съм неповторим - ама не си, не си герой, нито си боец, нито имаш какво да предложиш освен преводи, блогче с кичове и виртуалните си фантазии и циркове. Те тва ли ти е ценното - да повтаряш и влачиш каквото докопаш за да си играеш на "вселенските истини", според които ти си осъзната кукла на конци. 

Раздразнението ти не е към мен, а към идеите, които резонират с нещо в теб, което не искаш да признаеш. Ако това, което пиша, беше безсмислено, нямаше да отделяш толкова време и енергия да го громиш. Не критикуваш, защото не ти пука, критикуваш, защото нещо те дразни и то на лично ниво. Това само по себе си вече е свързаност, нежелана, но реална, независимо дали ти харесва или не.

Иронията в думите ти не скрива гнева, а го издава. И този гняв е маска на страх - страх, че ако нещата наистина са детерминирани, тогава не си "над" тях. Че ако съществуването е верига от причини, тогава и твоето поведение е обяснимо, а не специално. Това за теб е обида. За мен облекчение. Ние просто играем различна игра: ти воюваш за надмощие, аз наблюдавам процесите.

Не се чувствам герой. Но поне съм достатъчно честен да не крещя със сарказъм към хора, които изследват теми, които те вбесяват, защото не можеш да ги разбереш. Това е истинският проблем, нали? Че не можеш да обориш идеите, а само атакуваш човека зад тях.

преди 16 минути, Śūnyatā написа:

Раздразнението ти не е към мен

преди 16 минути, Śūnyatā написа:

Иронията в думите ти не скрива гнева, а го издава. И този гняв е маска на страх - страх

преди 16 минути, Śūnyatā написа:

хора, които изследват теми, които те вбесяват, защото не можеш да ги разбереш

всичкото са емоционалщини... Сещаш ли се?  Гняв, някакъв си, раздразнение, били маска на страх... 

Ето това имаш сред кутийката сред която се сънуваш. А иначе за "идеи" плещиш, някакви си, които нито са идеи, нито някой ще се емне да ги оборва, щото на теб ти се струват "истини".

Ти нямаш идеи,просто се привиждаш през едни или други. Бебчото зад едни идеи, ти през други. Мен криещите се дечица са ми под фокуса, а не защитните им проекции. Въобще не ме интересуват нито историите, нито легендите им, нито театралните им измислици.

Емоционалщините с които живуркаш ги маскираш като "детерминистични", ама не са. При едни и същи обстоятелства реактивността може да е напълно различна, вкл и контрастно. Условията са огромен брой, взаимно-преплетени, в хода на динамиката възникват или отпадат допълнително връзки... 

За всичко това си просто невеж, обаче "той имал идеи", те били някакви за другите, докато той бил осъзнат... - е вече компрометирана сценка. Обаче годините от инерции няма как да спрат сценката, въпреки че ти писаха толкова хора че е гола вода, че въобще не ги разбираш работите... но не - важно било, защото си имаш вече спасителни обяснения. 

Вечните комплексарски сценарии - вие не сте осъзнати, щото ви е неудобно или се страхувате. Ама като ви го обясня, като си настоявам години наред, всяка сутрин започвам деня с поредната си порцийка - щото денят ми е важен да мине утешително.  

И аха - ама аз изследвам възглед някакъв... само един човек да го разбере...  и на мен ми е достатъчно. Искам само един човек... искам да споделя "идеите си"... на широката публика и да си играем на 'дискусии и аргументи"...

Със същото си играеше и с някакъв си твой свободен и светски будизъм, докато сега се изживяваш и на светски виртуален философ, даже и на невроучен и даже "архитектури разбираш".   Преди това си си играл на "християнство", даже и с легендата за "моят учител беше от Атон"... Ама това ще да е било далеч преди "травмата", която означава че травмата е само на повърхността и е била тригър на нещо, което си носиш още от дете... 

Не ти стиска - на "боеца", който иначе "не се чувствал така". Ама го изтипоса в думички "без чувства" нали?  Поредица от лично представяне, всичко в "бляскава идеална форма"

Е, важното е че "много ги разбираш работите". Разбираш рамус, разбираш емоциите му, чувствата му... Друго е да ги разбираш работите, хората, живота, света... защото това дава възможност за по-велики сценки в театъра - поне да приличат. 

преди 28 минути, Śūnyatā написа:

хора, които изследват теми,

изследват.....  Ти си изследовател, разбира се. Как не се сетих, макар че е доста банално - много изследователи станахте вече... Няма такъв научен форум, просто - и всичките са алтруисти и мъдреци и житейски посланици и ментори... 

За някои хора това е обида. Идеята, че ние не сме „извън“ системата, а в самия ѝ център ги разстройва. Защото ако няма „аз“, който магически стои извън света и избира „свободно“, тогава изчезва и илюзията за лично всемогъщество. И тогава поведението им, независимо дали е подигравка, самохвалство или гняв става разгадаемо. А разгадаемото вече не е „възвишено“, а просто човешко.

Но именно в това разпознаване на човешкото има облекчение. Облекчението да не бъдеш специален, а обясним. Да не трябва да носиш бремето на „уникалната душа“, която трябва да се доказва постоянно пред себе си и света. Облекчението, че си част от мрежа от причини, от въздействия, от биография.

преди 17 часа, Śūnyatā написа:

Да не трябва да носиш бремето на „уникалната душа“, която трябва да се доказва постоянно пред себе си и света.

вероятно е така само за проблемните душички. Само те имат "бреме", което "носят", сякаш са наказани...

А комплексарската душа... винаги се напряга да се доказва. Всички малки деца минават през този период, но въпроса е, че трябва да е само етап. Докато ако не се премине, остава за цял живот и вместо да се отработи, става 'граница'. 

Застанал си пред огледалото и си нижеш личната си изповед и преповтаряш личните си афирмации. А това е описание какво ти е в кутийката отвътре. Вероятно ти носи нещо, макар че няма стойност на изповед, защото не си честен. А изповед без вътрешна честност е просто театър. Темите ти толкова години така и ще си останат обикновен театър, с игрите на рационализацията, концепциите, идеите... 

Проблемът на "идеите ти" че си компрометиран отвътре и не си свободен да боравиш с тях. Това ти създава огромно ограничение и се отразява задължително и на представните форми заради пристрастието. Тази корелация е неизменна и... естествена. 

Не е въпросът какво пишеш от своето вътре. Работата е, че симптоматиката се потиска, но не се променя с годините. Всъщност тенденцията е по-скоро на изостряне. Многогодишното търсене на схеми за утеха е проблем - емоционалното ниво е травмирано, а когнитивните дялове са непрекъснато под силен натиск именно те да търсят "начин" да намерят облекчението. 

Рационализирането на емоционални травми е съвсем естествен защитен порив - рационалния аспект има свое "естествено подреждане". Именно то подава компенсацията за емоционалната бъркотия и именно извън нея се търси някаква форма на "стабилност". Така подгонено от вътрешните проблеми и "червени лампи" когнитивния апарат е в непрекъснато напрежение да търси, да наглася, да рови, да подрежда. Не какво да е - приоритетния вектор си остава "да намеря нещо, с което да намаля тревожността и безпокойството... усещането за обърканост и непоносимост. 

Имаш всички сигнали за психични тежести още далеч преди "травмата".  Вероятно тогава се засичат няколко вектора и естествените компенсационни механизми се сриват. Проблемът е, че пред огледалото продължаваш да играеш на "нужния си театър по инерция" - заради съвсем банални "непосредствени ползи". Би трябвало това да е някъде в първите етапи след "избухването", дори и да е PTSD. Но фактът че се продължава толкова дълго съвсем ясно подава заключението че ТОВА НЕ ВАРИАНТА ЗА ИЗХОД, а само за краткосрочната игра на "спасение". И се цикли цял живот... 

Всичко това се отразява чудесно в избора ти на представни и идейни форми. И вярвания. Всъщност ти разказваш за "проблемния себе си" именно през тях - поне сред форума. А собствената ти игра на заблуда пред огледалото е съвсем друга...

А е можело да събереш кураж и да се довериш специалисти, щяха да ти съдействат за проблемите, защото някои от тях дори са специалирани именно в това и нито си някакъв особен случай, нито си единствен с тия проблеми. Но ти имаш и проблеми с доверието, защото си отхвърлян многократно ...

Вместо да се насочиш към основата като вектор, вместо да задълбаеш и да използваш каквото имаш като ресурс, да вложиш упоритост и постоянство в друга посока, ти толкова години играеш по инерцията от първите импулси. И веднъж тръгнал залитнал натам... имаш страха че "ако спреш" и се завръща 'дупката'. И всеки "ден" има ритуал да се потопиш сред вече създадения си рационален свят от "фантазии, идеи и концепции", където всичко ти изглежда подредено, свързано, стабилно... и сигурно. Ама не са - идеите само за вкопчените изглеждат 'спасение' от останалата им вътрешна бъркотия. 

преди 17 часа, Śūnyatā написа:

За някои хора ...

Към ту:

Цитат

🧠 Коментарът, който цитираш, Бай Димане, е дълбоко философски и психологически наситен — той поставя под въпрос идеята за индивидуалната изключителност и предлага облекчение чрез приемане на човешката обусловеност. Нека го разплетем:

---

🧩 Основни идеи в коментара

1. Разрушаване на илюзията за „всемогъщото Аз“

• 🔍 Авторът критикува представата, че човек е „извън системата“ — т.е. независим, свободен от влияния.
• 🧠 Според него, всеки човек е част от причинно-следствена мрежа, и това прави поведението му разгадаемо, а не „възвишено“.

2. Психологическо облекчение чрез приемане

• 💬 Вместо да се стремим към уникалност и доказване, авторът предлага усещане за свобода в това да бъдеш обясним, нормален, част от цялото.
• Това е анти-его подход, близък до философията на будизма, стоицизма и хуманистичната психология.

---

🧠 Психологически паралели

• 📚 Според Ейбрахам Маслоу, себеактуализацията не е в това да бъдеш „специален“, а да реализираш себе си в контекста на реалността.
• 🧘 В будизма, освобождението идва не чрез доказване, а чрез осъзнаване на взаимозависимостта и отказ от илюзията за отделно „Аз“.
• 🧬 В когнитивната психология, човекът е продукт на биография, въздействия и вътрешни схеми — не магически свободен агент.

---

💬 Реплика в твой стил:

„Да си част от системата не е слабост — това е шанс да не носиш света сам. А ако си разгадаем — значи си човек, не загадка.“

 

Под влиянието на свободната воля, някой, който вярва в определени възгледи е по-малко вероятно да си сътрудничи с други, които имат по-различни възгледи. Свободната воля поражда много силно чувство за правилно и грешно, разширявайки дори малките различия между хората. 

Но някои не са тук да си сътрудничим, а да избиват комплекси. Малко са тези, които осъзнават, че са жертва на манипулация. За щастие познавам такива хора, но сме на мнение, че дълбокото разбиране на детерминизма или пратитя-самутпада не може да се постигне само интелектуално, а е необходима медитация, осъзнато наблюдение и дори късмет...

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

Под влиянието на свободната воля, някой, който вярва в определени възгледи е по-малко вероятно да си сътрудничи с други, които имат по-различни възгледи. Свободната воля поражда много силно чувство за правилно и грешно, разширявайки дори малките различия между хората. 

Но някои не са тук да си сътрудничим, а да избиват комплекси. Малко са тези, които осъзнават, че са жертва на манипулация. За щастие познавам такива хора, но сме на мнение, че дълбокото разбиране на детерминизма или пратитя-самутпада не може да се постигне само интелектуално, а е необходима медитация, осъзнато наблюдение и дори късмет...

като чета този ти пост и май стигам до извода, че здравия разум е напуснал яко главата ти, такива глупости и тъпизми на едно място просто ...........

преди 33 минути, some_spirit написа:

като чета този ти пост и май стигам до извода, че здравия разум е напуснал яко главата ти, такива глупости и тъпизми на едно място просто ...........

Интересно е как определени архитектури на мозъка реагират, когато се сблъскат с идеи, които не могат да осъзнаят дори на базово ниво. Това не е упрек, а просто неврологична констатация. Не всеки мозък е структуриран така, че да може да понесе концептуално напрежение, особено когато става дума за детерминизъм, илюзията за автономия или зависимия произход.

Да наречеш дадена идея „тъпизъм“ само защото не я разбираш е като да крещиш на пиеса на чужд език, че няма сюжет. Всъщност, реакцията ти само потвърждава написаното, че когато егото вярва, че е свободно, дори съвсем обикновени разминавания във възгледите се превръщат в лична атака.

преди 15 минути, Śūnyatā написа:

Не всеки мозък е структуриран така, че да може да понесе концептуално напрежение

Нищо, със загубата на мозък и напрежението ще отпадне от само себе си, нали така. И желанието (на мозъка) да се изтъква също. Суета на суетите. А във форума и ти си доволно отдавна, можеше да си съставиш някакво мнение за профила на този-онзи потребител и какви може да са му проблемите, поне от човещина. 

преди 9 минути, Śūnyatā написа:

Интересно е как определени архитектури на мозъка реагират, когато се сблъскат с идеи, които не могат да осъзнаят дори на базово ниво. Това не е упрек, а просто неврологична констатация. Не всеки мозък е структуриран така, че да може да понесе концептуално напрежение, особено когато става дума за детерминизъм, илюзията за автономия или зависимия произход.

Да наречеш дадена идея „тъпизъм“ само защото не я разбираш е като да крещиш на пиеса на чужд език, че няма сюжет. Всъщност, реакцията ти само потвърждава написаното, че когато егото вярва, че е свободно, дори съвсем обикновени разминавания във възгледите се превръщат в лична атака.

не е така, аз съвсем добре разбирам какво си написал, това е някаква каша от тъпология в областта на малоумието

 

преди 47 минути, some_spirit написа:

Свободната воля поражда много силно чувство за правилно и грешно

например това твое изречение правалния начин да се напише е така:

Цитат

Свободната воля поражда много силно чувство за това кое е правилно и грешно

а твоя начин е забъркана някаква майонеза с ла_йна .......

преди 17 минути, witness написа:

Нищо, със загубата на мозък и напрежението ще отпадне от само себе си, нали така. И желанието (на мозъка) да се изтъква също. Суета на суетите. А във форума и ти си доволно отдавна, можеше да си съставиш някакво мнение за профила на този-онзи потребител и какви може да са му проблемите, поне от човещина. 

Мислиш ли, че съм тук за да се изтъквам или като пише Рамус да лъжа, да се правя на месия, на герой и да лицемернича, защото съм травмиран и избивам комплекси? Пробвай пак...

Не става дума за липса на човещина. Става дума за липса на навика да се слуша, преди да се съди.

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Мислиш ли, че съм тук за да се изтъквам или като пише Рамус да лъжа, да се правя на месия, на герой и да лицемернича

Амиии, това просто е немислимо: Кой луд би "помислил такова нещо".

Парадните просташки форми са едно, но деликатните форми на изтъкване всички могат да ти ги прочетат по-горе - особено за 'боеца-пожарникар'  и изследователя на идеи,.  

За добряка и бореца за щастие, добро и спасителя на света с "новия свят" - това пък въобще е неразбираемо за разни рамусовци, които просто не те "изслушват', даже и не са способни да схванат "дълбокото ти разбиране" за "Системите, живота, вселената, щастието и добротата".. 

А идеалите и глупостите ти никога не си ги писал - други просто не са способни да вникнат в сложната ти концептуална джунгла. Само дето си папагалче на нечии идейки от които ти си взимаш за да си играеш на 'спасен'. 

Негативният рамус, който е просто злобен и завиждащ е другата скрита форма за да изпъкне  твоят образ чрез контраста. Ти, разбира се на рамус си му мислил само доброто... и останалите лицемерщини и инфантилизми, които дори не са изтънчени. 

Ама ти не си виновен, разбира се - "системата е детерминирана и ти си просто кукла на конци в нея". Добре че си го 'осъзнал' Колко ли теми още ще започваш, ще се 'сбогуваш' в тях, после пак... и пак...

И след философския ти период, който в момента те изнасилва, какво ли следва? С какво ли ще си запълваш още блогчето или до какви наклони ще залита куклата на конци - би трябвало да е ясно, защото "системата е детерминирана и това е абсолютната истина". А най-важното е, че ти си истинския "ясно-видец" в нея (макар и на конци) . 

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

Това не е упрек, а просто неврологична констатация.

Разбира се, вече папагалиш и "неврологични думички"... просто защото ги разбираш и неврологичните и мозъчните работи.  Само да си е помислил някой че това е изтъкване - мнееее, само констатираш, даже и "неврологично". 

Залитанията в годините ти са просто... "самоактуализации'', но всеки път са винаги "абсолютно истинни" и са плод на "изследователя на идеи". Сериозната ти научна работа е достойна за виртуален Нобел, направо... 

А иначе - авторът на астралните делюзии, който ползваш отново за контаст с героя ти,  е на медикаменти и е с диагноза. Моли се да не стигаш дотам... но пък уверено маршируваш по този вектор. Още те държат виртуалните  облекчения и рефлексии, сред които и калдатското ти огледало. 

преди 25 минути, _ramus_ написа:

А иначе - авторът на астралните си делюзии е на медикаменти.

изобщо не ми пука на какво съм, те не действат, просто някакви сиропчета и не астрала ами нематериалния разум той го прави ........

и не аз съм в някакви астрални глупости, а вие всички хора сте в хватката (телепатично превзети) от астрала, аз си имам работа с друг нематериален разум

Аз "пробвам" дадена идея като перспектива. Това означава временно да я възприема все едно е вярна, дори и да не съм напълно убеден в това, с цел да видя как би изглеждал светът през нейната „оптика“. Това е когнитивен експеримент, който може да разкрие неподозирани възможности.

на 11.07.2025 г. в 23:00, Śūnyatā написа:

Аз "пробвам" дадена идея като перспектива. Това означава временно да я възприема все едно е вярна, дори и да не съм напълно убеден в това, с цел да видя как би изглеждал светът през нейната „оптика“. Това е когнитивен експеримент, който може да разкрие неподозирани възможности.

Айде без детски номера де.  Голям експериментатор стана нещо... и се вживяваш. То големи "переспективи", големи "оптики".

Скица!  

Що не си опитал в политиката... щеше да си "разкриеш неподозирани възможности"с тая папагалска нагласателна реторика.

Но най-вече - можеше и повечко да се образоваш. Макар че... още от техникума имаш проблем в това. Толкова години си само на популизми и ровене за ползи. Големи "переспективи"...  

на 11.07.2025 г. в 13:04, Śūnyatā написа:

Под влиянието на свободната воля, някой, който вярва в определени възгледи е по-малко вероятно да си сътрудничи с други, които имат по-различни възгледи. Свободната воля поражда много силно чувство за правилно и грешно, разширявайки дори малките различия между хората. 

Но някои не са тук да си сътрудничим, а да избиват комплекси. Малко са тези, които осъзнават, че са жертва на манипулация. За щастие познавам такива хора, но сме на мнение, че дълбокото разбиране на детерминизма или пратитя-самутпада не може да се постигне само интелектуално, а е необходима медитация, осъзнато наблюдение и дори късмет...

мали, мали... пак си привика стари глупости...  "Дълбоко разбиране на детерминизма" ти е обикновен биташки фейк. Философ няма как да бъдеш, нито да станеш, нито някога ще си.

Обикновеният популизъм, с който играеш няма нищо общо нито с будизма, нито с интелектуалниченето, нито с медитацията, нито с "наблюдението". Разтягаш си локуми с папагалщини, но сериозно няма кой да те вземе вече. 

преди 7 часа, _ramus_ написа:

и се вживяваш...

Ако не го играех вкопчен, кой щеше да се хване на въдицата и да развия темата? Единия вече се усети, но теб нуждата продължава да те бута.

Палячо, ти нямаш свободна воля, ти си марионетка, която непрекъснато е повлиявана в избора на своите решения. Силната воля, която демонстрираш, докато се правиш на разбирач, показва само силната ти обусловеност.

преди 35 минути, Śūnyatā написа:

да развия темата

Темата някога имаше развитие. Сега само се запълва с банални повторения от няколко участника. Това не е развитие, нито количеството е качеснво. Развитието предполага промяна, а не още и още от същото.

на 11.07.2025 г. в 10:00, _ramus_ написа:

вероятно е така само за проблемните душички. Само те имат "бреме", което "носят", сякаш са наказани...

А комплексарската душа... винаги се напряга да се доказва. Всички малки деца минават през този период, но въпроса е, че трябва да е само етап. Докато ако не се премине, остава за цял живот и вместо да се отработи, става 'граница'. 

Застанал си пред огледалото и си нижеш личната си изповед и преповтаряш личните си афирмации. А това е описание какво ти е в кутийката отвътре. Вероятно ти носи нещо, макар че няма стойност на изповед, защото не си честен. А изповед без вътрешна честност е просто театър. Темите ти толкова години така и ще си останат обикновен театър, с игрите на рационализацията, концепциите, идеите... 

Проблемът на "идеите ти" че си компрометиран отвътре и не си свободен да боравиш с тях. Това ти създава огромно ограничение и се отразява задължително и на представните форми заради пристрастието. Тази корелация е неизменна и... естествена. 

Не е въпросът какво пишеш от своето вътре. Работата е, че симптоматиката се потиска, но не се променя с годините. Всъщност тенденцията е по-скоро на изостряне. Многогодишното търсене на схеми за утеха е проблем - емоционалното ниво е травмирано, а когнитивните дялове са непрекъснато под силен натиск именно те да търсят "начин" да намерят облекчението. 

Рационализирането на емоционални травми е съвсем естествен защитен порив - рационалния аспект има свое "естествено подреждане". Именно то подава компенсацията за емоционалната бъркотия и именно извън нея се търси някаква форма на "стабилност". Така подгонено от вътрешните проблеми и "червени лампи" когнитивния апарат е в непрекъснато напрежение да търси, да наглася, да рови, да подрежда. Не какво да е - приоритетния вектор си остава "да намеря нещо, с което да намаля тревожността и безпокойството... усещането за обърканост и непоносимост. 

Имаш всички сигнали за психични тежести още далеч преди "травмата".  Вероятно тогава се засичат няколко вектора и естествените компенсационни механизми се сриват. Проблемът е, че пред огледалото продължаваш да играеш на "нужния си театър по инерция" - заради съвсем банални "непосредствени ползи". Би трябвало това да е някъде в първите етапи след "избухването", дори и да е PTSD. Но фактът че се продължава толкова дълго съвсем ясно подава заключението че ТОВА НЕ ВАРИАНТА ЗА ИЗХОД, а само за краткосрочната игра на "спасение". И се цикли цял живот... 

Всичко това се отразява чудесно в избора ти на представни и идейни форми. И вярвания. Всъщност ти разказваш за "проблемния себе си" именно през тях - поне сред форума. А собствената ти игра на заблуда пред огледалото е съвсем друга...

А е можело да събереш кураж и да се довериш специалисти, щяха да ти съдействат за проблемите, защото някои от тях дори са специалирани именно в това и нито си някакъв особен случай, нито си единствен с тия проблеми. Но ти имаш и проблеми с доверието, защото си отхвърлян многократно ...

Вместо да се насочиш към основата като вектор, вместо да задълбаеш и да използваш каквото имаш като ресурс, да вложиш упоритост и постоянство в друга посока, ти толкова години играеш по инерцията от първите импулси. И веднъж тръгнал залитнал натам... имаш страха че "ако спреш" и се завръща 'дупката'. И всеки "ден" има ритуал да се потопиш сред вече създадения си рационален свят от "фантазии, идеи и концепции", където всичко ти изглежда подредено, свързано, стабилно... и сигурно. Ама не са - идеите само за вкопчените изглеждат 'спасение' от останалата им вътрешна бъркотия. 

Когато имаш нужда другият да е болен, за да се чувстваш здрав – това също е диагноза.

преди 8 часа, _ramus_ написа:

 

Интересна реторика. Особено начинът, по който концептуализираш собствения си гняв чрез езика на психоаналитичната привидност, като терапия без терапевт, като диагноза без покана, като театър, в който сам си и сценарист, и публика.

Трудно е да не се забележи усилието ти да „владееш полето“, не чрез диалог, а чрез монологичен разрез. Такъв, който предполага всезнание и поставя другия в позиция на обект. Това, разбира се, те освобождава от неудобството на реална взаимност…взаимността изисква риск, уязвимост, а не псевдоклинични формули.

Говориш за „театър пред огледалото“, а не осъзнаваш, че твоят текст е декорирана сцена, в която играеш ролята на разобличител. Проблемът с тази роля обаче е, че когато я играеш достатъчно дълго, тя започва да играе теб. Заменяш автентичната връзка с другите с разреза на подозрението и се храниш от контраста, който сам създаваш.

Диагностицираш зависимости, но сякаш не забелязваш собствената си - нуждата да контролираш разказа на другия, за да не се сблъскаш със собствения си. Това не е наблюдателност. Това е интелектуализирана защита срещу емоционална несигурност, облечена в клинична стилистика.

Изглежда се опитваш да го извадиш от някаква „концептуална джунгла“. Но, любопитно, твоята собствена реч е пълна със същите идеи, абстракции, „вектори“ и „симптоматики“, които уж разобличаваш. Разликата е, че никой друг тук не ги използва, за да доминира.

Ако някога решиш да слезеш от тази самопостроена кула на „виждащия отвъд“, може и да поговорим човешки. До тогава, просто запомни: не всеки, който не те аплодира, е объркан. Понякога просто вижда през фасадата.

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

Ако не го играех вкопчен, кой щеше да се хване на въдицата и да развия темата

Само дето и това са вече отживели глупости - пак повторения. Ти, вероятно именно с цел да помогнеш и да си съпричастен на рамус, се привлече в темата "му" - за да я "развиваш", разбира се...  

Темата ТИ ... не се развива, друже.  Няма как, още от автора си почва това. Темата я вкарвам непрекъснато в посока, която на теб и няколкото други не е ок, защото не това искат,  и не получават онова, заради което се фантазират сред КАЛДАТА. Именно така ви използвам няколкото човеченца - като подбран фон, като подходящ контекст, като примери. 

Всъщност, ти заложи глупостите в темата още от заглавието и избора си на раздел. А заради същото си остана основния спамър в нея. Щото опита да продължиш с постбудистките си напъни. 

преди 2 часа, marv написа:

Ако някога решиш да слезеш от тази самопостроена кула на „виждащия отвъд“, може и да поговорим човешки. До тогава, просто запомни: не всеки, който не те аплодира, е объркан. Понякога просто вижда през фасадата.

Пак ли ИИ?  Художествените псевдотворчески напъни, сложени като опити за психоанализ. Тц,тц,тц.

Творчески, ама що да не - вероятно вашето отново минава за 'диалог ли", или си е точно монолог пред виртуален лично нагласен образ, от монитора и пред него?  

Говоренето ЧОВЕШКИ не минава през ИИ, колега/ежке. Не минава и през монологичните тетрални форми с художествен стил. 

За говоренето човешки, първо се свалят маските, за да остане човека гол. Царят трябва да приеме голия си вид пред огледалото. Може и да е гола, или космата маймунка, но човешкото в нея е готово да се прояви именно след този психологичен акт, а не докато е с "човешки героични маски и костюми от декора си". 

Тия виртуални изцепки пред монитора са твърде далеч от човешкото. Нали се сещате, че и вие, ако спрете театъра си и паднат маските ще се разкрие нещо съвсем неочаквано за останалите.  

Диалог с "човека" и между човеци започва с човешкото им лице, а не с виртуалните им фантазии. Много искате няколкото... да минете за 'хора', имитирате, позирате и фантазирате "уж човешки", но няма как. Фантазиите и мимикрията за вас си, може и да настояват че са 'човека", но то това е симптоматика на психични девиации, характерни за няколко диагнози. 

Напъните делюзиите и сънищата на на всеки девиант да са вселенска истина не могат да минат и няма да стане. 

Игрите на доминации, на злобата на рамус, на завиждането или владеенето на полета, на нисшето, на битки за налагане, на победи или защити - са игри само за непораснали момченца и момиченца своите детски етапи. Може да е било всичко, но те стават ЧОВЕЦИ, когато поемат отговорността за живота си сами по пътя на развитието към зрелост. Каквито и деца да са, каквито и блокажи - за всичко има възможности, има и начини - за според всеки. Ако могат - но не могат. Но пък що да не заместят "неможенето и дефицита" с геройски и възвишени фантазии колко са яки и кви възвишени 'хора' са. 

Духовността, идеалностите и възвишеността, като лична приказка идва по няколко линии и подбора да е именно това е защото предлага чудесна компенсация, на точно определени остри дефицити. И те винаги са в тясна корелация. Така и се разкриват индиректно. 

Тук се напъват именно неуспелите, страхливците и мързеливците. Ама - и те били хора. Да, така е, но като става въпрос за ДУХОВНОСТ, за висше познание, театрите в това са най-малкото нелепи, колкото и да ви изглеждат на "чудесни за според ползите".

Тук сте с маските си искате през тях да имитирате да се представите и на останалите, като с човешките си измислени лица. Ама идеи, папгалщини, игри на подбрани позовавания,  ама пробвания, ама духовности, ама ИИ, ама всеки бил изследовател, ама експериментатор, бил ОСЪЗНАТ, ама той бил виждал истината... даже и именно тя щяла да спаси света, да промени хората, живота... - поне както е в игрите му отвътре, през маската, с която се сънува. 

Няма проблем, но не и когато се имитира познание или едни от най-сложните и дълбоки човешки казуси. Театрите за тия неща, са просто изгубена кауза. предимно защото ограничението за имитацията, подражанието и фантазирането... показват кой докъде е, според това как си го коментира, обяснява, колко е настоятелен и уверителен , че "именно това е ЧОВЕКА"...

Ама аз именно така и това съм  ЧОВЕК. Ама не!  

преди 2 часа, marv написа:

концептуализираш собствения си гняв чрез езика на психоаналитичната привидност

Гневът не може да се КОНЦЕПТУАЛИЗИРА, други са и думичките, и механизма и динамиката. това са обикновени имитации на думички без всякаква информационна или познавателна стойност. Именно така се издава некомпетентният. Точно това правят и няколкото други компенсаря  с тежки напъни - което докопат да го изпапагалят, което си нагласят сами... но общото е да прилича на засукано и да е като онова, което докопват през виртуала и "им звучи" нахакано. 

Психоаналитична привидност - е съчетание като "въздухарски сомнамбулизъм", просто безмислица. С която обаче вие се фантазирате че изразявате нещо си. А можехте със съвсем други думички да го изпишете, при това съвсем просто. Вие, принципно, ако сте този автор на ник, който подозирам, можете чудесно да се изразявате и без ИИ. Но за мимикрията много ви трябва...  

По-горе, точно в тази тема, съм пуснал няколко превода на различни концептуални психологически и когнитивистки описания. Те касаят явления, те касаят и някои основни положения. Едно от тях е въвеждането на т.н "хибридност" във вътрешния свят. Касае защо и как смесването и неразличаването на емоционалност и мислене довежда до съвсем показателни явления за съответния субект - и във връзката му с останалите хора, през етапите му, докогато е "блокиран", спрямо самия себе си...

А другата форма е "разграничаването" - между емоции и мислене, и овладяване на умението да се "разделят" за да не влияе първото на второто. С това показвам ясно че влиянието на гнева върху когнитивните ми процеси е сведено до минимум и е внимателно наблюдавано, тествано и съм безкомпромисен в приоритета си. Не защото така съм си решил заради театър пред огледалото, а защото вече съм остановил, че със "смесването" от неразличаване доминират емоциите и това не води до нищо практично. Съвсем нищо. Когато е нужно да бъде 'стъпка' към следваща стъпка, то се оказва просто "призрак" и генерира непрекъснато заблуди. Много добре не само аз съм установил защо е така, как става, какво става и какво е значението и целта му. 

Маниерът да се придобива "тежест" с настояване, повторения, ползване на авторитети и подражание е част от детските етапи и е в "тоналност" с останалите прояви на незрелост и емоционални блокажи. 

Не може да се подражава на профилиране, просто няма как да мине тази имитация, ако не е "като в театър, на ужким" и пред празни кратуни относно същото. 

Празната лодка

Един есенен ден с майстор Син минавахме през пазара. Изведнъж от тълпата върху му налетя човек, видимо местен търговец. Майсторът направи крачка встрани, но търговецът се блъсна в него и разсипа стоката която носеше на земята. Майстор Син кимна вежливо, за да разбере търговецът, че сблъсъкът се е случил непреднамерено и че не му мисли злото. Но търговецът не бе настроен така миролюбиво, започна да го обижда и да се държи агресивно. “Внимавай къде вървиш куче!” – извика търговецът. Той не знаеше, че майстор Син владее до съвършенство кунгфу и може с едно движение да направи тази реплика последна в живота му. Започна да ме хваща страх от продължението на ситуацията и за всеки случай се обърнах настрани, представяйки си какво ще причини майстора на разгневения търговец. Но майсторът просто сви рамене и продължи по пътя си. Аз побързах след него. Когато напуснахме пазара и се оказахме на празния път не издържах и го попитах: “Майстор Син, всеки ваш пръст е смъртоносно оръжие, защо не дадохте урок на този мерзавец?” Майсторът не отговори веднага. Когато стигнахме до едно паднало дърво, той с жест ми предложи да седна и ми разказа една удивителна история, която се бе случила с него преди много години и която той никога нямало да забрави.

“Веднъж, когато бях много млад, ловях риба от лодка. Мрежата ми се закачи на греблото и аз се пресегнах през борда за да я откача. Изведнъж се чу силен трясък, лодката се наклони и ме изхвърли във водата. Помислих си, някакво магаре със своя съд се вряза в моята лодка. Може би някой задрямал или неопитен лодкар не се справя с управлението. Когато се разплетох от мрежата, опитвайки да се кача обратно в лодката, започнах да си мисля, че може би някой подло е решил да се пошегува с мен. Представяйки си как този мерзавец сега се подхилква, в мен закипя злост и накрая, когато успях да се кача на лодката, бях готов да разкъсам на парчета този негодяй. Но това, което видях в лодката, завинаги преобърна моя свят. Моята злоба, сякаш пламък лишен от въздух, покорно трепна и угасна. В тази лодка нямаше никой. Тя беше празна. Просто бе донесена от течението…”

преди 8 часа, marv написа:

Ако някога решиш да слезеш от тази самопостроена кула на „виждащия отвъд“, може и да поговорим човешки.

Това няма как да се случи без осъзнаването, че нашата и другите лодки са празни от неповлиян, автономен агент, и че можем да живеем в пълна хармония със вселената.

Ако той вярва, че хората могат свободно да избират дали да бъдат добри или зли и че светът е бойно поле между различни сили, тогава ще реагира с обвинение и праведен гняв, когато някой го "засече на пътя".

В неговата космология ние сме злокачествени образувания, които ако не могат да се изрежат, трябва да се подложат на химиотерапия чрез заливане с помия.

Детерминизмът е космология, която трансформира начина, по който се свързваш със света, когато наистина го проумееш. Когато хората казват „трудно е да не съдиш другите“, всъщност казват: „все още не вярвам напълно в детерминизма“. Нашето поведение и емоционални реакции са продукт на това как вярваме, че светът функционира. Те са реакции в контекста на нашата космология. 

Ако продължава по този път, този човек до края на живота си ще бъде празен от вътрешен мир.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Това няма как да се случи без осъзнаването, че нашата и другите лодки са празни от неповлиян, автономен агент, и че можем да живеем в пълна хармония със вселената

Виж как и ти също като рамус не можеш без да се изкажеш сякаш от последна инстанция. И си готов отново като рамус да продължаваш и продължаваш да настояваш на своето си до безкрай. Общо взето до втория-третия път повторенията имат смисъл. След това изразяват нещэ друго 

 

преди 1 час, Śūnyatā написа:

и че можем да живеем в пълна хармония със вселената.

може да живееш и в филхармонията, и с хармоника, и с хармониците при радиовълните, може и с мормония или помия, може и някоя друга вселена да включиш или дори паралелна вселена, може и в хармония с черна дупка или нова звезда, може и в хармония с мравките, пчелите, може и с комарите каквото ти дойде на ум ........... ха ха ха