24chasa.bg

 

Мълчаливите битки: защо мъжете още се срамуват да говорят за болката си

---

 

Стигмата е жестока, а "какво ще кажат хората" е по-важно от "как си всъщност"

Не плачи, ти си мъж. Колко пъти сте чували това? Може би още като дете. Може би в казармата. Може би в някой труден момент, когато всичко в теб е искало да се разпадне, но гласът в главата ти – или този на баща ти – е прошепвал: “Стискай зъби”. И ти си стискал. Дълго, здраво, докато болката ти не е станала навик, тревогата – фон, а тишината – убежище. Само че има неща, които не могат да мълчат завинаги.

Стигмата на мълчанието

Въпреки че днес все по-често се говори за психично здраве, мъжете продължават да бъдат изключително уязвими, но по своя си начин, в тишина. Културната нагласа, че мъжете трябва да бъдат стабилни, силни и самодостатъчни, ги оставя без думи точно тогава, когато имат най-голяма нужда да говорят, пише сайтът mila.bg.

Данните не лъжат. Според Националния център по обществено здраве и анализи в България почти 8 от всеки 10 самоубийства са извършени от мъже. При това мъжете са значително по-малко склонни да търсят помощ – само 1 от 5-има с депресивни симптоми се обръща към психолог, сочи изследване от 2023 г. Това не е защото страдат по-малко. Просто са научени да не го показват.

Личните истории зад цифрите

“Татко така ме възпита – да не се оплаквам. Научих се да търпя всичко – болка, тревожност, безсъние… докато не издържах. Сринах се, но дори тогава се срамувах да кажа, че не съм добре”, разказва П. В., 36-годишен мъж от Варна, който преживява паническо разстройство след години на натрупан стрес. Първия път, когато се осмелил да отиде на терапия, напуснал кабинета след десет минути. “Чувствах се като провал. А просто бях човек.”

Историята на Петър не е изключение. Тя е правило. При мъжете симптомите на депресия често не се разпознават, защото се проявяват различно – раздразнителност, злоупотреба с алкохол, физически оплаквания. Но рядко – сълзи.

Българската реалност:

между срама и оцеляването

Мъжете в България живеят в културна среда, в която уязвимостта продължава да се възприема като заплаха. Търсенето на помощ се разглежда като капитулация. Особено в по-малки населени места, където няма нищо по-важно от това “какво ще кажат хората”.

Дори езикът ни е пропит с осъждане: “Разлигавил се е”, “Тоя що се депресира, да иде да копа малко”. Обществото не само че не разбира мъжката болка – то я подиграва.

Как се случват нещата по света

Във всички големи и развити държави има кампании, които открито насърчават мъжете да говорят за чувствата си. В новозеландските училища например момчетата се учат да разпознават и назовават емоциите си още в ранна възраст. Публични личности – спортисти, актьори, дори политици, споделят лични преживявания с депресия и паник атаки.

Резултатът е по-нисък процент на самоубийства, по-висока търсеща активност сред мъжете и по-здравословно разбиране за това какво значи да си мъж. И не, това не прави мъжете “по-слаби”. Прави ги по-истински. 

Нова мъжественост

Добрата новина е, че нещо започва да се променя и у нас. Все повече млади мъже в България се осмеляват да говорят открито – в интернет форуми, подкасти, социални мрежи и терапевтични сесии. За младите хора, които постоянно гледат свои идоли и връстници в социалните мрежи, е ясно, че психичното здраве и неговите проблеми нямат пол. И ако мълчиш за тях и си безучастен, това не те прави по-силен, а по-малко образован и по-глупав.

Новата представа за мъжествеността бавно си проправя път: мъже, които се грижат за себе си, говорят за тревогите си, плачат и после продължават напред – не по-слаби, а по-съзнателни.

В България също се предприемат стъпки за насърчаване на мъжкото психично здраве. През ноември миналата година фондация Emprove организира изложбата “Чуй гласа ми”, в която осем популярни български мъже, сред които актьорът Александър Кадиев, писателят Георги Господинов и музикантът Wosh MC, разказаха лични истории за борбата с тревожността и депресията. Целта на инициативата беше да се разбие стигмата около мъжката уязвимост и да се насърчи откритият диалог по темата.

За младите хора също се полагат усилия. УНИЦЕФ България стартира безплатна онлайн платформа за самоподкрепа и психично здраве за тийнейджъри, наречена “Как си всъщност? Разкажи ми”. Нейната цел е да помага на младите хора да изградят психическа устойчивост и да преодолеят негативните емоции, през които преминават.

Силата да си уязвим

Да бъдеш мъж, не означава да носиш света сам на плещите си. Означава да имаш смелостта да кажеш: “Не съм добре”. Да признаеш страха си, болката си, нуждата си от помощ – това не е слабост. Това е смелост от най-чист вид.

Дойде време да пренапишем мълчаливия сценарий, който поколения мъже са следвали. Защото колкото повече говорим, толкова повече ще чуем. И може би някой син ще порасне, знаейки, че не е нужно да стиска зъби, за да бъде достоен. Нужно е просто да бъде човек.

Мен ме кара да се чувствам слаб...

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Да бъдеш мъж, не означава да носиш света сам на плещите си. Означава да имаш смелостта да кажеш: “Не съм добре”. Да признаеш страха си, болката си, нуждата си от помощ – това не е слабост. Това е смелост от най-чист вид.

Дойде време да пренапишем мълчаливия сценарий, който поколения мъже са следвали. Защото колкото повече говорим, толкова повече ще чуем. И може би някой син ще порасне, знаейки, че не е нужно да стиска зъби, за да бъде достоен. Нужно е просто да бъде човек.

Да, да ... и това с пълна сила се отнася и за теб!

Крайно време е да станеш човек, а не да криеш комплексите и травмите си с непрекъснати нападки и критики към другите!

преди 3 часа, _ramus_ написа:

актьорът Александър Кадиев, писателят Георги Господинов

Да, добре, ще му кажа.

Solly, ти не правиш ли същото като рамус? !(Нека се подмажа малко...)

преди 3 часа, The Lone Star написа:

Solly, ти не правиш ли същото като рамус? !(Нека се подмажа малко...)

Не мога да бъда толкова гадна колкото Рамус... 

А ти за пореден път се опитваш да защитиш човек, който не желае защита!

не съм чел за какво став въпрос

но младите  мъже  приемат нещата тежко 

когато  мъжете направят  30-40г нещата са лесни 

преди 7 часа, plmen88 написа:

Мен ме кара да се чувствам слаб...

а когато се чувсваше  силен какво беше

преди 14 часа, _ramus_ написа:

 

24chasa.bg

 

Мълчаливите битки: защо мъжете още се срамуват да говорят за болката си

---

 

Стигмата е жестока, а "какво ще кажат хората" е по-важно от "как си всъщност"

Не плачи, ти си мъж. Колко пъти сте чували това? Може би още като дете. Може би в казармата. Може би в някой труден момент, когато всичко в теб е искало да се разпадне, но гласът в главата ти – или този на баща ти – е прошепвал: “Стискай зъби”. И ти си стискал. Дълго, здраво, докато болката ти не е станала навик, тревогата – фон, а тишината – убежище. Само че има неща, които не могат да мълчат завинаги.

Стигмата на мълчанието

Въпреки че днес все по-често се говори за психично здраве, мъжете продължават да бъдат изключително уязвими, но по своя си начин, в тишина. Културната нагласа, че мъжете трябва да бъдат стабилни, силни и самодостатъчни, ги оставя без думи точно тогава, когато имат най-голяма нужда да говорят, пише сайтът mila.bg.

Данните не лъжат. Според Националния център по обществено здраве и анализи в България почти 8 от всеки 10 самоубийства са извършени от мъже. При това мъжете са значително по-малко склонни да търсят помощ – само 1 от 5-има с депресивни симптоми се обръща към психолог, сочи изследване от 2023 г. Това не е защото страдат по-малко. Просто са научени да не го показват.

Личните истории зад цифрите

“Татко така ме възпита – да не се оплаквам. Научих се да търпя всичко – болка, тревожност, безсъние… докато не издържах. Сринах се, но дори тогава се срамувах да кажа, че не съм добре”, разказва П. В., 36-годишен мъж от Варна, който преживява паническо разстройство след години на натрупан стрес. Първия път, когато се осмелил да отиде на терапия, напуснал кабинета след десет минути. “Чувствах се като провал. А просто бях човек.”

Историята на Петър не е изключение. Тя е правило. При мъжете симптомите на депресия често не се разпознават, защото се проявяват различно – раздразнителност, злоупотреба с алкохол, физически оплаквания. Но рядко – сълзи.

Българската реалност:

между срама и оцеляването

Мъжете в България живеят в културна среда, в която уязвимостта продължава да се възприема като заплаха. Търсенето на помощ се разглежда като капитулация. Особено в по-малки населени места, където няма нищо по-важно от това “какво ще кажат хората”.

Дори езикът ни е пропит с осъждане: “Разлигавил се е”, “Тоя що се депресира, да иде да копа малко”. Обществото не само че не разбира мъжката болка – то я подиграва.

Как се случват нещата по света

Във всички големи и развити държави има кампании, които открито насърчават мъжете да говорят за чувствата си. В новозеландските училища например момчетата се учат да разпознават и назовават емоциите си още в ранна възраст. Публични личности – спортисти, актьори, дори политици, споделят лични преживявания с депресия и паник атаки.

Резултатът е по-нисък процент на самоубийства, по-висока търсеща активност сред мъжете и по-здравословно разбиране за това какво значи да си мъж. И не, това не прави мъжете “по-слаби”. Прави ги по-истински. 

Нова мъжественост

Добрата новина е, че нещо започва да се променя и у нас. Все повече млади мъже в България се осмеляват да говорят открито – в интернет форуми, подкасти, социални мрежи и терапевтични сесии. За младите хора, които постоянно гледат свои идоли и връстници в социалните мрежи, е ясно, че психичното здраве и неговите проблеми нямат пол. И ако мълчиш за тях и си безучастен, това не те прави по-силен, а по-малко образован и по-глупав.

Новата представа за мъжествеността бавно си проправя път: мъже, които се грижат за себе си, говорят за тревогите си, плачат и после продължават напред – не по-слаби, а по-съзнателни.

В България също се предприемат стъпки за насърчаване на мъжкото психично здраве. През ноември миналата година фондация Emprove организира изложбата “Чуй гласа ми”, в която осем популярни български мъже, сред които актьорът Александър Кадиев, писателят Георги Господинов и музикантът Wosh MC, разказаха лични истории за борбата с тревожността и депресията. Целта на инициативата беше да се разбие стигмата около мъжката уязвимост и да се насърчи откритият диалог по темата.

За младите хора също се полагат усилия. УНИЦЕФ България стартира безплатна онлайн платформа за самоподкрепа и психично здраве за тийнейджъри, наречена “Как си всъщност? Разкажи ми”. Нейната цел е да помага на младите хора да изградят психическа устойчивост и да преодолеят негативните емоции, през които преминават.

Силата да си уязвим

Да бъдеш мъж, не означава да носиш света сам на плещите си. Означава да имаш смелостта да кажеш: “Не съм добре”. Да признаеш страха си, болката си, нуждата си от помощ – това не е слабост. Това е смелост от най-чист вид.

Дойде време да пренапишем мълчаливия сценарий, който поколения мъже са следвали. Защото колкото повече говорим, толкова повече ще чуем. И може би някой син ще порасне, знаейки, че не е нужно да стиска зъби, за да бъде достоен. Нужно е просто да бъде човек.

Поплачи си ...Време ти е ...

И жените също.

Винаги ще се намери някой да каже - "Тая какво се прави на жертва" или да я обвини, че драматизира (защото било типично за жените, според много мъже) или още по-лошо - че лъже и клевети по адрес на някой мъж.

Затова много жени също премълчават и често агресират по случайни хора(близки), за да отпушат негативното.

За да се срамуваш = значи имаш гузна съвест. 

НО, за коя болка става въпрос?! Душевна или физическа!? 

Принципно мъжете са по действието, т.е. те при физическа болка не говорят, а реагират първосигнално. 

Друг е въпроса когато са засегнати душевно. В повечето случи това отключва агресията в тях! 

И се връщаме към срама. 

Когато един мъж изпитва физическа болка, то изобщо не му е до сълзи. А, що се касае до това, когато изпитва душевна болка, то в кой момент не се въздържа и плаче?! => Само при "загуба" на близък човек! 

Защо мълчете мълчат?! Защото по предпочитат да действат. И в този аспект, то кога при тях може да има гузна съвест?! Ако не са реагирали на момента. 

Има златно правило при мъжете: Първо действай, а после е без значение дали ще ти простят или не! 

 

жените не мислят рационално 

трябва да  им се забрани достъп до власт 

само достъп до печката и метлата  а понякога  да им се забрани и този достъп 

преди 29 минути, Banesc написа:

жените не мислят рационално 

трябва да  им се забрани достъп до власт 

само достъп до печката и метлата  а понякога  да им се забрани и този достъп 

И каква роля има жената за срама в мъжа?!  Излиза, че за да се срамува един мъж, то трябва да има жена!  

п.п. И до тиганите трябва да им се отнеме достъпа!  

Значи: Един мъж набил жена си. После изпаднал в депресия, щото а е започнал да говори = ще го осъдят за домашно насилие!  

 срамът представлява осъзнаване  за излизане от правилния път на стадото и усещане  за вина 

казано просто излизане извън нормите и  гузност

ако нямаш чувство за норма то следователно не изпитваш срам

при положение че съм разбрал че човекът е пещерна маймуна

и го знам а другите не го знаят се отнасям с малко пренебрежение към тях

имам някакво чувство за срам но то е вродено  възспинато в ранните ми години

срамът както е полезен така е  и вреден ограничава човекът да не прави глупости за които може после да съжалява

ако хората бяха по-читави и казваха истината  нямаше да има чувството на срам щото щеше  да се знае реалността  

преди 18 часа, (:IdioibI:) написа:

 

Има златно правило при мъжете: Първо действай, а после е без значение дали ще ти простят или не! 

 

 Това е правилото на тъпаците. Които рано или късно ще се нахендрят много здраво и няма да знаят на кого да прехвърлят вината.

преди 1 час, Муца написа:

 Това е правилото на тъпаците. Които рано или късно ще се нахендрят много здраво и няма да знаят на кого да прехвърлят вината.

Myца, дефинирай вина?! Тя ядели се или е най-малката отговорност!?

преди 7 минути, (:IdioibI:) написа:

Myца, дефинирай вина?! Тя ядели се или е най-малката отговорност!?

Пише в Уикипедия.

преди 6 минути, Муца написа:

Пише в Уикипедия.

Вина (сериал) – Уикипедия

Значи се пие. ОК. Благодаря ти!  

преди 22 часа, Banesc написа:

ако хората бяха по-читави и казваха истината  нямаше да има чувството на срам щото щеше  да се знае реалността  

Точно обратното. Склонните да се срамуват биха се срамували оше повече. А склонните да се възползват, биха злоупотребявали повече. Ако някой разкрие това от което се срамува, със сигурност ще последват реакции и на приемане/подкрепа, и на отхвърляне/обвиняване. Вторите така или иначе пак ще предизвикат срам и то по-голям, защото противодействието вече е открито, а не предполагаемо. Но срам ще има и от подкрепящите, нищо че няма обвинения от тяхна страна. Срамуващият се сам се обвинява и оценката, че другите ше видят проблем в действията му, е важната в случая, а не действителността. 

Откритостта и срамът са тясно свързани с доверието. И докато при откритостта е ясно, то за срама не е лесно-забележимо. Границиге на срама падат при наличие на доверие.

преди 2 часа, Theros написа:

Ако някой разкрие това от което се срамува, със сигурност ще последват реакции и на приемане/подкрепа, и на отхвърляне/обвиняване. Вторите така или иначе пак ще предизвикат срам и то по-голям, защото противодействието вече е открито, а не предполагаемо.

това са "страшните фантазии" на един малък пъзльо. То ако ги нямаше параноите всеки щеше да е смел, да е пораснал да застане и да премине достойно и през това. То с "доверие" всяко дете може да се подпира и го мечтае... именно защото е "дете" и ражда бляновете за 'подкрепа' чрез доверие, приемане... - дето от "родителите" трябва да дойде в ранните му етапи. 

Ама 'другите', ама " и ония" - ще се срамуват, ще са 'виновни'...  направо духовното те е награбило и те ръфа на залци. Добре че владиката не се е засрамил още от теб - че ще му дърпат ушите там сред по-висшите от 'вселенската йерархия на белите братя'.

Тия "страшни сценарии" те описват чудесно, бебчо. За пореден път съвсем сам.... После рамус пак ще е комплексаря, той ще реве и грачи.  Лошите, нисшите и злото пак ще са далеч от теб, бебчо... само и само ти да цуцкаш духовно млекце... 

преди 2 часа, _ramus_ написа:

това са "страшните фантазии" на един малък пъзльо. То ако ги нямаше параноите всеки щеше да е смел, да е пораснал да застане и да премине достойно и през това. То с "доверие" всяко дете може да се подпира и го мечтае... именно защото е "дете" и ражда бляновете за 'подкрепа' чрез доверие, приемане... - дето от "родителите" трябва да дойде в ранните му етапи. 

Ама 'другите', ама " и ония" - ще се срамуват, ще са 'виновни'...  направо духовното те е награбило и те ръфа на залци. Добре че владиката не се е засрамил още от теб - че ще му дърпат ушите там сред по-висшите от 'вселенската йерархия на белите братя'.

Тия "страшни сценарии" те описват чудесно, бебчо. За пореден път съвсем сам.... После рамус пак ще е комплексаря, той ще реве и грачи.  Лошите, нисшите и злото пак ще са далеч от теб, бебчо... само и само ти да цуцкаш духовно млекце... 

Вагинчо прост. Спести си тъпите анализи за майка си, дето те е родила по погрешка. 

на 5.08.2025 г. в 7:07, Theros написа:

Точно обратното. Склонните да се срамуват биха се срамували оше повече. А склонните да се възползват, биха злоупотребявали повече. Ако някой разкрие това от което се срамува, със сигурност ще последват реакции и на приемане/подкрепа, и на отхвърляне/обвиняване. Вторите така или иначе пак ще предизвикат срам и то по-голям, защото противодействието вече е открито, а не предполагаемо. 

 

Абсолютно прав си. Нежеланието на много хора да споделят с когото и да било е, защото знаят или поне подозират, че такива хора съществуват. И те често са "дружелюбни", усмихнати и позитивни. Точно на такива би се доверил всеки. 

Когато такъв пред теб ти казва колко те разбира и те подкрепя, а зад гърба ти говори, че си мекушав и "си приел ролята на жертва", това как да не те направи още по-потиснат. 

на 5.08.2025 г. в 11:50, Theros написа:

Вагинчо прост. Спести си тъпите анализи за майка си, дето те е родила по погрешка.

Пенисчо умен,  твърде си малък за да те съжалявам.

Нямам нужда да пестя, бебчо - аз съм широка и щедра душа...  и ще ти покажа колко. 

Сбогува ли се с глупашкия си театър, който игра толкова години и се прави на възвишен?   Ако не си - да си, щото вече е късно за него.

Малкото ти озъбенко личице е вече в ника ти, бебчо - копирах всички изцепки от последните ти дни и ще ти ги навирам в "лицето'' и в очите на всеки четящ, след всеки твой коментар, в който се опитваш да си закрепиш обратно духовната ти маска и шарада от измишльотини, зад които толкова години се крѝ .

На владиката много ще му хареса да забележи един свой провален фен, който се беше вживял на представител и носител на  "красивото, възвишеното, идеалното и висшето"... На всеки ще му е доста весело да зачете "чистите ти помисли", така че вече си носител само на твоето си... 

Не за друго - просто лицемерието и лъжите, тънките сметки и себичния ти нарцис, ти объркаха ролите, бебчо. Толкова години се стиска, опитва да неглижираш, да контриш, да увърташ, да повтаряш... накрая се изтърва, и то достатъчно дълго, за да не бъде обикновен афект.

Кофти е, но все някога всеки лицемер се дъни. Даже и пред владиката и останалите ти  комиксови фантастични папагалщини, които беше превърнал в твоя маска - точно на това озъбенко "личице".  

Радвай се - вече си автентичен. ИЗглежда че много ще те харесат останалите ти "колеги" - провалените клоуни винаги "много ги харесват" именно такива като тях. Просто защото именно така се усещат някак си... 'близки'.  

=======

Гледай си на "таро"то - да се успокоиш. Може да опиташ на розов телефон или направо се пробвай със секс някакъв, че липсата му много ти личи.

И този никнейм  - верно е, че винаги е имало изтрещели "магьосници", особено в сънищата им. Но не само мъжете се страхуват да се разкрият - наранените малчугани, които се крият в тях, са проблема и това е така и при двата пола. 

`що па да се срамуват? Чувал съм мъже да казват за най- съкровеното си "БОли ме уйя"

преди 8 часа, _ramus_ написа:

Пенисчо умен,  твърде си малък за да те съжалявам.

Нямам нужда да пестя, бебчо - аз съм широка и щедра душа...  и ще ти покажа колко. 

Сбогува ли се с глупашкия си театър, който игра толкова години и се прави на възвишен?   Ако не си - да си, щото вече е късно за него.

Малкото ти озъбенко личице е вече в ника ти, бебчо - копирах всички изцепки от последните ти дни и ще ти ги навирам в "лицето'' и в очите на всеки четящ, след всеки твой коментар, в който се опитваш да си закрепиш обратно духовната ти маска и шарада от измишльотини, зад които толкова години се крѝ .

На владиката много ще му хареса да забележи един свой провален фен, който се беше вживял на представител и носител на  "красивото, възвишеното, идеалното и висшето"... На всеки ще му е доста весело да зачете "чистите ти помисли", така че вече си носител само на твоето си... 

Не за друго - просто лицемерието и лъжите, тънките сметки и себичния ти нарцис, ти объркаха ролите, бебчо. Толкова години се стиска, опитва да неглижираш, да контриш, да увърташ, да повтаряш... накрая се изтърва, и то достатъчно дълго, за да не бъде обикновен афект.

Кофти е, но все някога всеки лицемер се дъни. Даже и пред владиката и останалите ти  комиксови фантастични папагалщини, които беше превърнал в твоя маска - точно на това озъбенко "личице".  

Радвай се - вече си автентичен. ИЗглежда че много ще те харесат останалите ти "колеги" - провалените клоуни винаги "много ги харесват" именно такива като тях. Просто защото именно така се усещат някак си... 'близки'.  

=======

Гледай си на "таро"то - да се успокоиш. Може да опиташ на розов телефон или направо се пробвай със секс някакъв, че липсата му много ти личи.

И този никнейм  - верно е, че винаги е имало изтрещели "магьосници", особено в сънищата им. Но не само мъжете се страхуват да се разкрият - наранените малчугани, които се крият в тях, са проблема и това е така и при двата пола. 

 

на 5.08.2025 г. в 11:50, Theros написа:

Вагинчо прост. Спести си тъпите анализи за майка си, дето те е родила по погрешка. 

 

преди 7 часа, Търсещ истини написа:

`що па да се срамуват? Чувал съм мъже да казват за най- съкровеното си "БОли ме уйя"

Е да, един дебелокож човек не би се срамувал. 

Срамът понякога може да е свързан и с чувството за отговорност, но според мен по-скоро се явява негово изопачаване, неправилно възприемане. 

преди 1 час, Theros написа:

Срамът понякога може да е свързан

 недей се измъква с "някакъв си там срам, някъде там", при това с фейкове и ала-бала, ами си напиши за твоя срам в първо лице. Така поне ще е автентично и задължително достоверно. 

Напиши си - нали си пенисчо, при това "умен". 

Стреляш на сляпо, надявайки се да уцелищ нещо, от което да се възползваш. И по-ниско ще паднеш