http://www.kaldata.com/forums/index.php?s=...st&p=332517 ЧитЪ и язе ,да знаИш....

Муахахахаааааааа,

Чело коте,

Чело коте,

Чело коте книжки.

Как се хващат,

Как се хващат,

Малки сиви мишки...

Коя ли котка ни пробутва четивата си

Първо правило това е- с фигура тихо стъпвай към мишока,към мишока леко се промъквай...

Виж на ватарчето ми как тихичко се спускам върху мишока...

Много се разиграхте

Таааа....

Преминаването отвъд ума е възможно единствено чрез добре организиран хаос./Не Бг политика /

Мисълта (какво би трябвало да бъде) насърчава суетата. Истината (това, което е) запазва жизнеността. Единственото важно нещо е да приемаш “това, което е”, а не да формулираш “това, което би трябвало да бъде”.

С други думи - хаос.

Хаосът е мисъл, а мисълта е хаос.И любовта е хаос.И лудостта.И друго не ти трябва.

И какво от това?

Много се разиграхте

Таааа....

Преминаването отвъд ума е възможно единствено чрез добре организиран хаос./Не Бг политика /

Мисълта (какво би трябвало да бъде) насърчава суетата. Истината (това, което е) запазва жизнеността. Единственото важно нещо е да приемаш “това, което е”, а не да формулираш “това, което би трябвало да бъде”.

С други думи - хаос.

Хаосът е мисъл, а мисълта е хаос.И любовта е хаос.И лудостта.И друго не ти трябва.

И какво от това?

Хъх! Дори не е нужно да пишеш какво мислиш... Само погледни аватара си...

Дам - madness

Ако по моя аватар съди човек - направо умряла работа

Сериозната част от мнението, за да не се превърне в спам:

Хаосът, който аз противопоставям не на реда, а на спокойствието, се крие в крайна сметка там, където има много въпроси - спокойствието - мястото, където на тези въпроси е намерен отговор. С това ще обобщя своята теза.

По - голям хаос от твоя аватар има ли

Куче и коте релаксират заедно.Няма да кажа, че това е любов, понеже любовта е хаос. А два хаоса на едно място вече са хармония, следователно - ритъм.И се потвърждава теорията на житената питка, а аз не искам това.

Сигурен съм, че ще откриеш това, което искаш , но в крайна сметка ще заплатиш за това, не с друго, а точно със спокойствие

Редактирано 22 октомври 200619 г. от proletsearch (преглед на промените)

Дам - madness

Ако по моя аватар съди човек - направо умряла работа

По - голям хаос от твоя аватар има ли

Куче и коте релаксират заедно.Няма да кажа, че това е любов, понеже любовта е хаос. А два хаоса на едно място вече са хармония, следователно - ритъм.И се потвърждава теорията на житената питка, а аз не искам това.

По - голям хаос от твоя аватар има ли

Куче и коте релаксират заедно.Няма да кажа, че това е любов, понеже любовта е хаос. А два хаоса на едно място вече са хармония, следователно - ритъм.И се потвърждава теорията на житената питка, а аз не искам това.

Ще дойдеш ти на моето мнение,ама защо ти трябваше толкова време?

А любовта наистина е хаос,но води към ред (целта на любовта е бракът,а той от своя страна е знак на реда).Тоест любовта можем да разглеждаме като временно проявление на хаоса,стремящ се към реда и по този начин да я игнорираме като значима величина в хаоса или реда.

Ще дойдеш ти на моето мнение,ама защо ти трябваше толкова време?

А любовта наистина е хаос,но води към ред (целта на любовта е бракът,а той от своя страна е знак на реда).Тоест любовта можем да разглеждаме като временно проявление на хаоса,стремящ се към реда и по този начин да я игнорираме като значима величина в хаоса или реда.

Ех, теория, теория...

"Човек, който живее в състояние на непривързаност и е освободен от егото, неизбежно навлиза в царството на мира и спокойствието." - една много любима мисъл.

Но ако продължим, ще трябва да се разберем и за това, какво е Любовта.

И ще стане една...

Дамици и Господарки, Присъстваме на философски побой. С елементи на посъгласяване. Предлагам неделните нощи да носят само мир на мислите ни. А такива вихрени сражения да има само в скучните петъци. Хаоса и редът са едно и също нещо. А тука нема ни хаос - ни ред. Хайде засрамете се! Поздрав най-сърдечен, Ваш приятел вечен, Весел Терминалчо

Ех, теория, теория...

"Човек, който живее в състояние на непривързаност и е освободен от егото, неизбежно навлиза в царството на мира и спокойствието." - една много любима мисъл.

Но ако продължим, ще трябва да се разберем и за това, какво е Любовта.

И ще стане една...

Тя Любовта Е неопределима и меобяснима с думи, думите не могат да я обеснят...

До като, четох написаното от вас и видях толкова Мъдри глави, че си мисля как е възможно да има хора които толкова да мъдруват, а не са на толкова години колкото Е голяма мъдростта Им....много ми стана интересно, защо сте се привърнали в такива мислители... ?

Pax intrantibus, salus exeuntibus,както са казали древните

еt Pax vobiscum,чада мои,Pax! Аз отивам да си лягам.

Мир да бъде и в твоята къща Космоглавий. Лека ти нощ...

Pax intrantibus, salus exeuntibus,както са казали древните

еt Pax vobiscum,чада мои,Pax! Аз отивам да си лягам.

ами понеже сега се събудих То аз се питах, защо още не сте заспали

а пишете неуморно.....???

Лек сън...

Тя Любовта Е неопределима и меобяснима с думи, думите не могат да я обеснят...

До като, четох написаното от вас и видях толкова Мъдри глави, че си мисля как е възможно да има хора които толкова да мъдруват, а не са на толкова години колкото Е голяма мъдростта Им....много ми стана интересно, защо сте се привърнали в такива мислители... ?

Само с мислене ще я измислим...мисълта що е.Казал мислителят.И се замислил...

Всичко е взаимосвързано и взаимозависимо.

Всичко, което се случва вътре и вън,

показва богатство и потенциал.

Съвършенство и красота

във всеки момент.

Трабва само промяна на

гледната точка.

Отваряш очи и виждаш:

Ахаа.. светът е съвършен!

Всеки атом трепти с радост и се поддържа от любов!

Всичко е свежо и ново!

Тук и сега.

Може би не му е тук мястото, ама тук ми идва да го пусна:

Беше през Ноември 1998. Пътувах със самолет за моята първа Пхова от Тексас към Ню Йорк. Винаги съм се страхувал до вцепеняване от летене. На няколко пъти наистина е трябвало да се кача на самолет, без да мога да намеря добро оправдание да сляза. Обикновено прекарвах целия полет с уши в състояние на тревога, проверявах отново и отново всички шумове в самолета. Особено вибрациите на двигателите, най-малката промяна в оборотите ме караше да се вкопча в облегалките на стола с потни длани, и най-малката турбулентност ме караше незабавно да мисля за позицията ни над земята. Земя или вода? Припомнях си инструкциите за безопасност (любимото ми забавление на борда на самолет). При плавен полет и когато звука на двигателя беше наред се отпусках малко, но започвах да проверявам другите пътници. Особено тези с бради и екзотични дрехи, някои от тях се застояваха по-дълго в тоалетната, това ме напрягаше, очакващ неизбежна експлозия. На няколко пъти бях на косъм да обсъдя със стюардите силните си подозрения които имах за някой от пътниците. Винаги осъзнавах когато самолета сменяше височината, много преди пилота да обяви, че ще кацаме бях седнал със силно стегнат колан. Понякога бях толкова уплашен, че се потях изобилно с тази миризлива пот която произвеждаме когато ни е страх. Винаги пристигах изключително уморен, с много лоша миризма и често тотално пиян.

Така че, решението да летя до тази религиозна сбирка с този странен Скандинавски Лама, беше трудно. Лесно можех да се откажа. Честно казано не знам защо тръгнах. Качих се на самолета в Остин уплашен както винаги. После полета стана плавен и стабилен, и всички пътници изглеждаха наред. Така че, просто за да убия времето започнах да прелиствам една будистка книга, която бях взел с мен. Текста на деветия Кармапа за Ньондро и Махамудра. Бях впечатлен от приложението, дълга красива поема/молитва/призоваване наречено „Петдесет строфи за отдадеността към гуру”. Разказваше за правилното отношение, което трябва да имаме, когато се срещаме лично с учителя си. Поведението и вътрешното състояние на ума за да получим най-много полза от срещата. Тъй като целта на това пътуване беше да проверя този учител, да видя дали е истински или поредния Гуру Шарлатананда, този текст ми се струваше невероятно подходящ за ситуацията в която бях. Наистина „влязох” в текста, препрочетох го и прегледах всички бележки накрая на текста.

Удивително е колко бързо лети времето понякога. Внезапна промяна във височината на самолета бързо ме извади от книгата обратно в самолета. Погледнах през прозореца и ... уау!

Там беше тя, Статуята на Свободата, Дакини на Американската революция, после двете високи кули, гората от сгради, най-красивата от тях, Емпайър Стейт Билдинг, централната част на града, тъмната прохлада на Сентрал Парк, Бронкс, Куинс, Ла Гуардия, кацнахме.

Нямах никакви мисли! Просто гледах и плачех, сълзите се стичаха без контрол. Всичко беше толкова красиво и удивително. Заря оцветяваше полумрака на небето в цветовете на дъгата. Нямаше страх, нямаше самолет, нямаше аз. Всичко което можех да правя е да плача с радост и да чувствам огромна благодарност към моят учител, който говореше някъде долу в Манхатън в този момент. Моят учител, когото щях да срещна за първи път на следващия ден.

След това, никога не съм се страхувал от летене.

Надявам се това да ви помогне и ви пожелавам непоклатима отдаденост към Ламата.

Много любов от Ню Йорк,

Балдо

Хаосът е илюзия, съществува пълен ред при всички събития. Нищо не става без причина.

Хаосът е илюзия, съществува пълен ред при всички събития. Нищо не става без причина.

Ха, така - внесе нова нотка в темата - добре дошъл Можеш ли да приложиш като пример нещо реално като случка, което смяташ, че потвърждава философската мисъл: "Всяка случайност е една необходима закономерност" ?

Редактирано 23 октомври 200619 г. от proletsearch (преглед на промените)

Хаосът е илюзия, съществува пълен ред при всички събития. Нищо не става без причина.

Хаосът и редът са две измерения на едно и също нещо. Също както светлината и мракът. Топлината и студът. Кое обаче е първичното състояние...

Хаосът и редът са две измерения на едно и също нещо. Също както светлината и мракът. Топлината и студът. Кое обаче е първичното състояние...

Хаосът и редът са едно и също нещо. Различна е само гледната точка.

Ами хаос чисто и просто няма. Вселената е устроена перфектно и си функционира прекрасно и без нашето мнение за нея.Какво е хаос? Движението на песъчинките при пясъчна буря? Това не е хаос - движението им се подчинява на определени закони,на влиянието на съседни частици,на взаимна обвързаност.С всичко е така - днес учените са на крачка от откриването на Универсалната теория за всичкото,която ще ни помогне да разберем как функционира заобикалящата ни реалност, и тогава ще можем да видим неоспоримата логика във всичко случващо се. От друга страна,ако погледнем върху нещата от квантова гледна точка,ще видим,че всичко е пълен хаос - на квантово ниво всичко е възможно, и можем да възприемем Вселената като една илюзия - днес е тук,утре я няма...Но дори и този хаос е организиран - Вселената продължава да съществува,слоновете не летят, врабчетата нямат рога. Така че според мен всичко е закономерно,и всичко си е съвсем,съвсем наред. Няма страшно!

@WhiteHart - Крачката за която говориш е все още много далеч във времето, нещо непостижимо за науката в близко бъдеще. Вселената не е илюзия - а слоновете от къде знаеш, че не летят - може един ден и на това да станем свидетели. Днес се пробужда агностицика в мен...

@WhiteHart - Крачката за която говориш е все още много далеч във времето, нещо непостижимо за науката в близко бъдеще.

И на мен така ми се струва.

Вселената не е илюзия

Зависи от гледната точка. И от дефиниция на понятия.

На относително ниво вселената съществува. Планети, галактики, звезди, хора и цветя.

От друга страна нищо не същствува само по себе си. Всяко нещо е изградено от други неща, всичко е взаимосвързано и взаимозависимо, нищо не е трайно в същността си. Затова се казва, че всичко е илюзия.

Като сън. Голям колективен сън. Всичко съществува, но като съвкупност от условия. Като дъга след летен дъжд. Като рисунка върху вода. Появава се, съществува като последователност от промени и изчезва.

Само едно "нещо" винаги е. Това, което познава феномените, това което осъзнава света, това което гледа и слуша точно сега, това което мисли мислите ни и е зад тях. Нашият ум.

Редактирано 27 октомври 200619 г. от Вало (преглед на промените)

жИВОТЪТ Е ТрУДЕН.Хаос,море от любов.Живей така-много малко хора го могат и искат.Понякога аз самата имам чувството че живея на такава граница,между два свята-моят и този,който понякога искам да е

жИВОТЪТ Е ТрУДЕН.Хаос,море от любов.Живей така-много малко хора го могат и искат.Понякога аз самата имам чувството че живея на такава граница,между два свята-моят и този,който понякога искам да е

Тук добавям само една Въздишка

моя вътрешен свят е най-красив....

Редактирано 31 октомври 200619 г. от ^^ANGELSING^^ (преглед на промените)