Плаща ли се за водосвет? За кръщене и всякакви ритуали, молитва за здраве?

Като искаш услуга от някакъв жив човек, той трябва да яде, да си купи въглища или да си плати парното, галоши да си купи и някоя дрешка. Всичко това пари струва, пък те парите не растат по дърветата. Значи като ходиш при попа, си плащаш и не се пазариш.

Тука в Белгия държавата дава пари за заплатите на поповете, ама услугите при тях пак са платени. Иначе няма да може да ти дойде ред да се уредиш с попска услуга, щото ще го побъркат вярващите да се занимава с техните лични проблеми от сутрин до вечер.

Между другото, аз съм навит да стана поп, ако ми дават по 3000 евро на месец.

Що не?

Ще се правя успешно на вярващ, колко му е.

на 5.07.2016 г. в 9:55, Белгиеца написа:

Като искаш услуга от някакъв жив човек, той трябва да яде, да си купи въглища или да си плати парното, галоши да си купи и някоя дрешка. Всичко това пари струва, пък те парите не растат по дърветата. Значи като ходиш при попа, си плащаш и не се пазариш.

Тука в Белгия държавата дава пари за заплатите на поповете, ама услугите при тях пак са платени. Иначе няма да може да ти дойде ред да се уредиш с попска услуга, щото ще го побъркат вярващите да се занимава с техните лични проблеми от сутрин до вечер.

Между другото, аз съм навит да стана поп, ако ми дават по 3000 евро на месец.

Що не?

Ще се правя успешно на вярващ, колко му е.

А познаваш ли материята? Щото вярващите са я изяли а кориците и ще трябва да отговаряш на конкретни въпроси...

на 26.03.2013 г. в 21:55, Merryl написа:

И като останат костите какво?! Това ли е храма на душата?!

Виждал ли си ново погребение в стар гроб?!

Аз съм. Повечето сме...

За да погребат баща ми, трябваше да събират разпилените кости на баба и дядо в един найлонов чувал, който после да положат върху ковчега на покойния ми родител.

Ще ми повярваш ли, ако кажа, че тази част от погребението ме потресе повече от скръбта, която изпитвах в онзи момент...

Е, какво толкова - има си традиция за вадене на костите от гробовете. Обяснение от наш етнолог http://www.blitz.bg/article/35799:

Цитат

- Скръбни моменти и дни има във всеки живот. Особено при загуба на близък човек. Затова особено се спазват и почитат помените за мъртвите. А в селищата на Странджа и Родопите има една характерна особеност. Там на седмата година след смъртта се прави “второ погребение”.

Изваждат се костите от гроба, измиват се с червено вино и ако са на жена, се увиват в кърпа, ако са на мъж – се поставят в калпак
Оставят се да пренощуват в събота срещу Великден една нощ в черквата, след което отново се заравят в гроба. Така душата на мъртвия е доволна и щастлива на оня свят.

И от книгата "Време разделно":

Цитат

Манол коленичи пред гроба на жена си, който беше хлътнал през зимата, и почна да го разравя с широкия си нож. А пръстта гребеше с ръце и слагаше до себе си. И разни дребни животинки мърдаха в шепите пръст, а земята все шушнеше нещо. Скръстил ръце, шепнех молитва.

Тогава се показа скелетът, ала най-напред се оголиха костите от кръста до коленете и кафявожълтата паница на женската утроба, разтворена, сякаш смазана от тежестта на пръстта. И имаше тя баграта на земята, на още мокра паница от непечена глина. В костите на тая утроба бяха узрели Маноловите синове, тия кости се бяха разтваряли да излезе от тях плодът, за да ги изпълни нов плод.

Полека-лека, като милваше костите, Манол ги разкри една по една и накрая извади жълтата мъртвешка глава. И както стоеше на колене на ръба на гроба, така и остана, като държеше в двете си длани черепа на жена си и я гледаше с наведено лице. Тъй беше седял той преди години, та беше държал в дланите си главата на жена си, топлите й длани и тежките й коси. А не се познаваше дали черепът е на стар, или на млад, на мъж или жена, на хубав или на грозен — беше си само една мъртвешка глава.

За много глави ще се говори в тия летописи, преди да се напише „амин“, и стояха сега те на раменете на людете, усмихваха се и гледаха.

Тогава Манол тихо издума:

— Нищо не пише на челото й. А тя казваше, че всекиму пише на челото какво ще му се случи.

И като извади бяла кърпа, той почна да измива с мляко кост по кост и да ги бърше, и да ги слага в сандъчето. А в това време се разнесе звънът от камбаните на скрития в гората манастир „Свети Илия“.

 

И каква е връзката на най-обикновените чувства и лични преживявания, споделени от мен, с всички цитирани писания, че не разбрах. Това, че нещо е традиция, трябва ли да се приема безусловно и без лично отношение... Нали се сещате, че чуждите писания и филми, колкото и академични да са, не са определящи за личните преживявания на човек и начина, по който той отразява света.

Понеже съм чел за ваденето и миенето на костите на починалите, бих приел по-спокойно ако се наложи да се направи подобен ритуал пред мен - пък дори и на гроба на роднина да е. Мисълта ми е, че ако се познава тази традиция, едно такова преживяване няма да предизвика задължително недобри чувства - даже напротив, човек може да си тръгне оттам с лекота в душата защото е извършил едно добро дело...

въпроса с деленето на прахта се разреши - защото което не става с пари - става с много пари

и в крематориума в началото така са й казали на моята позната - даваме една единствена запечатана тчк

да ама не - плати им подобаващо за две урни и ще я разделят, че и клетка в Правителствения парцел даже й дали

та на 40-те дена там ще го изпращаме светла му памет

преди 18 часа, веселия Роджър написа:

А познаваш ли материята? Щото вярващите са я изяли с кориците и ще трябва да отговаряш на конкретни въпроси...

Аз ще им разправям каквото искат да чуят и готово.

преди 17 часа, Tiho написа:

Понеже съм чел за ваденето и миенето на костите на починалите, бих приел по-спокойно ако се наложи да се направи подобен ритуал пред мен - пък дори и на гроба на роднина да е. Мисълта ми е, че ако се познава тази традиция, едно такова преживяване няма да предизвика задължително недобри чувства - даже напротив, човек може да си тръгне оттам с лекота в душата защото е извършил едно добро дело...

И преди да прочета поста ти се сетих, че говориш теоретично, а не от опит и за това отделих едното от другото. Това, че някой реагира емоционално на определено събитие, не може автоматично да води до извод, че не е чел и не е запознат с теорията за него. Нито това, че всички имаме някаква информация за бедствия и катаклизми автоматично ни прави хладнокръвни, когато се случат наистина. Повечето хора наистина се ужасяват и не си пият шампанското спокойно, докато се случват.

Е, чак пък бедствия и катаклизми да намесваш, не приемам :). Едно изравяне на гроб не е като да преживея земетресение или буря в планината.

Опит си имам напълно достатъчно и точно в разни по-екстремни случаи когато съм имал повече информация ми е помагало да запазя спокойствие и да правя това, което е по-добро за мен и близките ми.

Виж, повтарям, че аз споделям мое мнение и мой опит. Не убеждавам никого в нищо. Времето показва практиката. Усмихва ме упорството, с което се опитваш да убедиш някого, реално попаднал в определена ситуация, как е нормално да се реагира на нея, само с теоретически познания. Просто се опитвам да кажа, че човек не бива да бъде толкова категоричен за това как би реагирал в ситуация, в която не е попадал лично. Времето и опитът учат и изненадват за това как младежките ни теоретични категоричности се променят с практиката. Опитвам се да бъда тактична и преценявам, че ще е по-добре да спра да пиша. И за да бъда възможно най-тактична ще кажа само, че личните трагедии на хората, в които са сами, понякога са много по-страшни от катаклизмите. Огънят гори единствено там, където падне и прогаря този, върху когото попадне. Всички останали, колкото и да са съпричастни, просто гасят от разумно безопасно разстояние.

Интересно ако не беше кремиран и трябваше да се раздели, как щеше да бъде разделен...Ама сериозно ми звучи повече на касапщина, отколкото на почит към починалият.

п.п. Дано стане ясно, че не говоря за огъня буквално или поне не само.

току що, Merryl написа:

п.п. Дано стане ясно, че не говоря за огъня буквално или поне не само.

Уф, тъкмо приготвих тубата с бензина. Ама изяснявайте се, мама му стара, че ще стане някоя беля така.

Редактирано 8 юли 20169 г. от Гост (преглед на промените)

преди 32 минути, simtech написа:

Уф, тъкмо приготвих тубата с бензина. Ама изяснявайте се, мама му стара, че ще стане някоя беля така.

Ами аз да изясня. Че то виж какво става. Аз пиша, че само с теория човек не може да твърди категорично как би реагирал в реална ситуация, той обаче така го извъртя, че ми отговаря, че като знаел теорията, по-добре реагирал в реална ситуация. Аз да съм казала противното?!

Цитира ми разни книги и филми... Какво ли си представя, че мангото, дето изравя гроба, много му пука къде удря с лопатата и че размества кокалите и ги разбърква и дори една от костите изхвърчава в шумата на пътеката чак...и че наблъсква всичко в една черна торба, без да му пука, че там има погребани повече от един човек и въобще не му пука кое на кого е. Той си мисли, че някой ще му ги гали и ще му ги къпе в мляко и вино и ще му ги отделя и завива в разни шалове и шапки. Сигурно си мисли, че всички като гледаме хилядите криминални сериали, които дават, като попаднем на едно местопрестъпление, оплискано в кръв и човешка бълвоч, ще сме ок все едно гледаме Хорейшио и хапваме пуканки. Карай да върви.

Редактирано 8 юли 20169 г. от Merryl (преглед на промените)

преди 4 минути, Merryl написа:

че като знаел теорията, по-добре реагирал в реална ситуация.

Теорията се разминава с практиката само когато си учил теорията през пръсти. Практиката е теория с повече променливи.

преди 1 минута, simtech написа:

Теорията се разминава с практиката само когато си учил теорията през пръсти. Практиката е теория с повече променливи.

Бе бая дързост се иска да се опитваш да убедиш някой, че не е почувствал това, което е почувствал или поне, че е нямало да го почувства така, ако е знаел теория... 

преди 1 час, simtech написа:

Интересно ако не беше кремиран и трябваше да се раздели, как щеше да бъде разделен...Ама сериозно ми звучи повече на касапщина, отколкото на почит към починалият.

Тази псевдо-почит е за собствено успокоение на собствената им страх от смъртта.

Виж сега, едно време като ставало слънчево затъмнение примерно, всички са изпадали в потрес от гледката . Ама сега не го правят, нали (и предполагам се сещаш защо...)?  Та така - теорията си е много важна за начина, по който ще се почуствам ако ми се случва нещо, дори и за първи път да е. И това важи според мен за мнозинството от хората.

Жените по принцип драматизирате повече, нормално е, разбирам го. Но все пак смятам, че не си знаела какви традиции има по отношение на костите. Ако сте били предварително наясно, толкова притеснения нямаше да има. И мангала не е проблем - вие му казвате какво да прави или да не прави, и да внимава. По-миналия месец погребвахме дядо ми и човекът с лопатата свърши каквото поискахме. И си заслужи парите (май е прието да му се даде нещо след работата - допълнителна причина за него да се държи прилично).

преди 3 часа, simtech написа:

Теорията се разминава с практиката само когато си учил теорията през пръсти. Практиката е теория с повече променливи.

И аз съм на това мнение. Процеса "намери правилния източник на информация, чети, и след това го направи" съм го изпълнявал доста пъти, и то с отличен краен резултат, коeто учудва някои професионалисти, мислещи си, че само след дълго практикуване е възможно да се придобият знания и умения като техните .

Редактирано 8 юли 20169 г. от Tiho (преглед на промените)

на 08 Юли 2016 г. в 14:22, Белгиеца написа:

Тази псевдо-почит е за собствено успокоение на собствената им страх от смъртта.

по-скоро да си имат от него и едните тука и другите там, да има къде да ходят да почитат паметта му

то не че него го има и в прахта де