Гробът привързва душата към нашия свят.

От една страна е хубаво за нас,които сме останали тук,да знаем че те бдят над нас и ни обичат както и приживе.

Това се усеща на самия гроб-присъствието им.

Ние си тръгваме някак по-спокойни от там.

Бях на гроба на баба Ванга и просто я усетих,все едно че беше до мен.

Аз се разплаках,а тя само ми повтаряше:

"Не плачи,недей,не трябва да се плаче,а и аз съм добре."

Но от друга страна измъчваме тях-да ги връщаме тук отново.

Имат си достатъчно работа там,у Дома,те не си почиват.

А ако те кремират няма да имаш вече никаква връзка със земята.

Имам двама починали в семейството си, единия е кремиран, а другия е погребан.За мен е без значение това.И двамата обичам и помня еднакво.И двамата усещам...и съм сигурна, че и двамата могат да са тук.Едва ли се губи връзка със Земята след кремация, духа е извън физическата обвивка - погребана или кремирана, или балсамирана...и те не се интересуват повече от нея...

Самата Ванга го е казвала...

На мен гроба и не ми носи успокоение.Както и праха му...не ми донесе забрава...

Учуден съм, но не чак толкова, че абсолютно всички досега искат да бъдат кремирани!

Интересно е защо толкова много се налага това мнение, защо не се е налагало преди години, по време на войните? Наистина все по малко като че ли младите хора ходят на гробища, имат много динамичен живот - аз съм един от тях!

Но като православен християнин съм за трупополагането, което се практикува още в Древната Църква! Казах младите, защото наистина ми се струва че човек когато остарява има нужда да посещава гробища! Струва ми се че е вътрешно чувство, ще го разберем като поодъртеем!

При кремирането се превръщаш в пепел, като че ли се налага сега много от гледна точка на динамичния живот и на това че все повече не могат да се намират свободни места за погребение! Пак наложено от Запада! В градовете няма място за гробища, те не са печеливши! Няма място и за паркове - не можеш да изкараш от тях пари! И не на последно място кремирането се налага и от разрастващият се атеизъм!

Да сложа аз едно цитатче, а пък който както иска да си го тълкува - "Иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий

и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане." (Иоан 5:28-29).

Та това е ! Да променим малко резултата ! Вече е 99 : 1 !!!

Ами не знам какъв провославен християнин си, ама с тези класации и резултатчета ми приличаш на протестант повече, щото явно протестираш срещу мнението на други...а всеки си има право на мнение и отношение по въпроса

Можем и без да крититкуваме кой е атеист и кой не щом предпочитате атеисти, то не крититкувайте атеизма не е толерантно и не е приятно да определяте и критикувате хората....

Ето и малко цитатче от местенцето, което сте взел своя цитат

Колосяни 4:6

Това, което говорите, да бъде винаги с благодат, подправено със сол, за да знаете как трябва да отговаряте на всекиго.

Аз лично предпочитам Погребението в гроб, макар да ми е рано да мисля за там....

ако не пазиш хората в сърцата и в мислите си...все тая дали някой ходи на гробищата или не да посещава гробове...и ако приживе не си почитал човека много важно, че след като умре ще му ходи ти или някой друг на гроба...ми той човека вече го няма какво ще го почиташ на гроба му...Нека бъдем истински хора, за да ни помнят с добро и другите след като си преминем от този свят....

С уважение към всички писали по темата: Дими

Кремация.

Аз съм категорично за нормален гроб и ще обясня защо!

Ако тръгнем по логиката да се гориме и да не спазваме ритуалите,то защо не отхвърлим и кръщенето,венчавката в църквата,кумуването и т.н.

Вие всички трябва да се замислите над ритуалите които се извършват когато се погребва един човек или при задушница и т.н.,това не са някакви си измислици,това са неща които може би ние не разбираме,но за мъртвия те са от голямо значение,тоест за преминаването му в отвъдното.Ние приживе не осъзнаваме това,защото живеем тук и сега,но една душа преди да потегли за оня свят може да бъде много объркана,защто доколкото аз знам и вярвам тя си отва след 40 дни,тоест тя е на земята до тогава,та многобройните ритуали не са без значение,чрез тях ние им помагаме.

ВАНГА примерно казва че помен без пчелен мед,не е помен тъй -като ако го няма душата не може да се прилепи.Незнам какви са физичните закони там,но изглежда че такова дребно нещо за нас като носенето на мед на помен е без значение, а за мътрвия е от огромно.Или пък преливането на гроба с вода,много пъти ВАНГА е казвала на посетители да отидат да прелеят гроба с вода щото мъртвия е жаден(кой както иска така да си го тълкува) и още стотици примери за които в момента ме мързи да пиша.

Но ние всички сме се запътили натам и рано или късно ще разберем.

Уважавай останалите потребители във фолума и техните мнения!

Редактирано 7 декември 200619 г. от tigertron (преглед на промените)

Кремация със сигурност.Кой иска неговите близки да скърбят на гроба му?До връщат стари спомени от които да ги боли?Защо даден човек да си разваля настроението и да скърби за някой които вече е изчезнал и го няма?Кремацията поне си на прах хвърлят те и всичко се забравя.Но според мен не е важно дали си кримиран или си погребан важното е какви следи си оставил зад себе си.Като си направиш една равносметка в края на живота си - аз бях ли полезен тук? и си отговорите ще разберете дали вашето съществуване е било оправдано.Поздрави ,trabant4e.

кремация... все пак всяко парче земя се плаща .. а така или иначе след 50 години изравят гробовете поне тук е така ...

абе хора дайте дещо да измислим с тая кремация,аз също имам желанието на момието което първо е пуснало темата,но нямам такива близки които ще ми свършат тая услуга,освен това нямам семейство а и нали разбирате може и да нямам смейство и деца,в смисъл хора на които мога да кажа как искам да стане,та няма ли някакви агенции,в които овек да си направи една сметка,която да се декларира от нотариус,и някакси средствата за погребение или кремация да се отпускат при установяване на смърт,защото знаете ти може да искаш нещо но откаените ти близки да са против.някой знае ли нещо

Абсолютно съм за кремацията ,не че ще ми пука след като умра дали ще ме нагризят плъхове или чистичко ще бъда изгорен...Единствено бих се радвал,ако органите ми са полезни за някой друг

Гроб ....

http-~~-//www.vbox7.com/play:e961c318&start=2

Не сипвайте на гроба ми вода! На Онзи Свят не искам да се мия, и ако възкръсна нявга из пръста, ще бъде само за да се напия!

Предпочитам кремацията, вече съм предупредила близките си и, след 40 ден, да разпръснат праха ми сред природата, където пожелаят.

Не сте ли прекалено млади,за да мислите по този въпрос ? Радвайте се Днес и Сега ! Радвайте се,че ви има,че сте Вие ! А Вие сте Уникални ! Сега и днес ! Бих прибавил-И сте млади ! Живейте !

Според Кабалата и в костите има душа. Така че... това е връзката, която чувстваме с близките на гроба. Снимката с алените макове ме подсети за една мисъл на класическият индийски поет Галиб: “Кой знае колко красиви човешки същества лежат под тази земя, та всяка пролет тя отново разцъфва в рози и лалета”. Всъщност за мен няма значение дали ще съм в гроб, дали кремирана. Дори няма значение дали ще бъда помнена. Старая се да изживея правилно дните си. Правилно, според мен.

Само да ви кажа, че в България не е разрешено да си приберете урната с праха от кремацията. Даже напротив, екскорт до избрания гроб и там тя се заравя. Не съм сигурен дали ви дават да я подържите даже. И нямам идея какво е чуждестранното законодателство по въпроса. Така че ритуалите са същите, с разликата, че не се заравя ковчег с тялото, ами урна с пепел. Иначе и аз предпочитам да ме кремират и да ме разпръснат от някой планински връх. Не ми трябва гроб, тези, които са ме обичали, ще си спомнят за мен и без него.

Само да ви кажа, че в България не е разрешено да си приберете урната с праха от кремацията. Даже напротив, екскорт до избрания гроб и там тя се заравя. Не съм сигурен дали ви дават да я подържите даже. И нямам идея какво е чуждестранното законодателство по въпроса. Така че ритуалите са същите, с разликата, че не се заравя ковчег с тялото, ами урна с пепел.

Иначе и аз предпочитам да ме кремират и да ме разпръснат от някой планински връх. Не ми трябва гроб, тези, които са ме обичали, ще си спомнят за мен и без него.

Всъщност, както почти във всички други сфери на живота и смъртта в нашата страна, никой не контролира дали и къде щя си я завреш урната. Закарават ти близкия с колата до София и после ти връщат урната с удостоверение за извършена кремация. Единствено се изисква да има запазено място където да я сложиш, ама дали ще го направиш, или ще си я дършиш над камината в къщи или ще изхвърлиш пепелта... ти си знаеш.

Редактирано 18 април 201016 г. от yvsot (преглед на промените)

Всъщност, както почти във всички други сфери на живота и смъртта в нашата страна, никой не контролира дали и къде щя си я завреш урната. Закарават ти близкия с колата до София и после ти връщат урната с удостоверение за извършена кремация. Единствено се изисква да има запазено място където да я сложиш, ама дали ще го направиш, или ще си я дършиш над камината в къщи или ще изхвърлиш пепелта... ти си знаеш.

Хммм нямам представа наистина как вървят нещата извън София, но тук така действат. Може би само в София извършват кремации и е трудно после да съблюдават дали урната се заравя. Всъщност могат да го направят до някаква степен, но явно не го правят защото е по-лесно, а и няма кой да ги контролира.

Всъщност, както почти във всички други сфери на живота и смъртта в нашата страна, никой не контролира дали и къде щя си я завреш урната. Закарават ти близкия с колата до София и после ти връщат урната с удостоверение за извършена кремация. Единствено се изисква да има запазено място където да я сложиш, ама дали ще го направиш, или ще си я дършиш над камината в къщи или ще изхвърлиш пепелта... ти си знаеш.

Между другото май никой и не контролира какво точно ти връщат :

1.)дали е праха на покойния твой близък ( може да е просто прахоляк от пролетното почистване)

2.)на кой по-точно покойник ти връщат праха ? ( може и да е на друг покойник - как ще разбереш разликата ) ?

Гробовете и сега са кът.Бъдещето е на кремацията и щем-нещем трябва да я приемем.

Гроб или кремация? Аз бих го формулирал така: какво предпочитате - тялото ви да се върне в земята, да натори почвата и от нея да растат цветя, или да се превърнете в поредното екологично замърсяване на въздуха? Ако не знаете, за кремация на 80 кг тяло е необходимо изгарянето на около 250 кг въглища или съответното количество петролни деривати. За това предпочитам едно семпло, класическо погребение - без лъскави ковчези от махагон, без гранитни паметници за хиляди левове, без букети цветя (малко неща са ми по-отвратителни от връзка безсмислено убити растения)... Просто една талашитена кутия за 59 лв (толкова струва в момента най-евтиният ковчег) и заравяне в земята. А като ми дойде времето да умирам, ще се постарая да го направя по най-приятния начин, ще си спестя агонията с една хубава свръх-доза опиат, така че ще им е весело и на червеите, които ще ядат трупа ми

Гроб или кремация? Аз бих го формулирал така: какво предпочитате - тялото ви да се върне в земята, да натори почвата и от нея да растат цветя, или да се превърнете в поредното екологично замърсяване на въздуха? Ако не знаете, за кремация на 80 кг тяло е необходимо изгарянето на около 250 кг въглища или съответното количество петролни деривати. За това предпочитам едно семпло, класическо погребение - без лъскави ковчези от махагон, без гранитни паметници за хиляди левове, без букети цветя (малко неща са ми по-отвратителни от връзка безсмислено убити растения)... Просто една талашитена кутия за 59 лв (толкова струва в момента най-евтиният ковчег) и заравяне в земята. А като ми дойде времето да умирам, ще се постарая да го направя по най-приятния начин, ще си спестя агонията с една хубава свръх-доза опиат, така че ще им е весело и на червеите, които ще ядат трупа ми

Кога умра вий ме заровеете

в една маза със готино винце

в една маза - о, да да да!

извън мазата - не не не!

в една маза със готино винце.

Краката ми да сочат към вратаата

а главата - под канелката

краката ми - о, не не не!

главата ми - о, да да да!

а главата - под канелката!

На вратата с тапи напишеете -

"Тук почива царят на пиячите!"

на вратата - да да да!

под вратата - не не не!

- Тук почива царят на пиячитеее!!!

Студентска песничка;)

Преди да се анагжирам с отговор, имам една препоръка към тези, които биха били заинтересувани. А именно: да се запознаете с "Космогонията на Розенкройцерите" от Макс Хайндел. Там всичко е доста ясно изложено...

Кремация или гроб ?

То не че тогава някой ще ви пита

Аз искам да кажа отсега на близките си:

Моля ви,не ме затваряйте в ковчег,не искам в пръстта,не искам там долу в земята.

Мразя тъмно и студено.

Искам да бъда кремирана.

Изгорете ме-

-и праха ми да се разпръсне над морето,което толкова обичам.

Така ще се слея с него.

Душата ми и в двата случая ще бъде жива.

И аз също.

Защото вярвам в Бог,в прераждането.

Но с това тяло душата ми е извървяла някакъв път и не ми е безразлично какво ще го правите.

А на вас ?

Тъй, да речем, че съм попрочел нещо от "Космогонията на розенкройцерите" на Макс Хайндл И к`воооо?

Тъй, да речем, че съм попрочел нещо от "Космогонията на розенкройцерите" на Макс Хайндл

И к`воооо?

Аз това не съм го чела.

Много ли съм пропуснала?

Аз това не съм го чела.

Много ли съм пропуснала?

Не си,

ма защо в стария си пост от 2006 ни караш тогава да я четем?!

Не си,

ма защо в стария си пост от 2006 ни караш тогава да я четем?!

Не съм.

Това е поста на Assett - виж по-горе,вмъкнала го е в моя цитат.

http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif