Кремация или гроб ?

То не че тогава някой ще ви пита

Аз искам да кажа отсега на близките си:

Моля ви,не ме затваряйте в ковчег,не искам в пръстта,не искам там долу в земята.

Мразя тъмно и студено.

Искам да бъда кремирана.

Изгорете ме-

-и праха ми да се разпръсне над морето,което толкова обичам.

Така ще се слея с него.

Душата ми и в двата случая ще бъде жива.

И аз също.

Защото вярвам в Бог,в прераждането.

Но с това тяло душата ми е извървяла някакъв път и не ми е безразлично какво ще го правите.

А на вас ?

Щом вярваш в прераждането,би трябвало да ти е все едно какво става с дрехата,която вече не ти трябва...Поне на мен не ми пука изобщо... Цитат "Ние не сме човешки същества с духовни преживявания.Ние сме духовни същества с човешки преживявания"

Все ми е тая... каквото искат да ме правят!

Хич не желая да си обременявам децата да ми трънтуват на гроба...да ме горят...общто взето като мене вече ме нема кво ми пука? Важното е да не ги ангажирам с глупости...остава от гроба да ги командвам...пълно безумие...

Хич не желая да си обременявам децата да ми трънтуват на гроба...да ме горят...общто взето като мене вече ме нема кво ми пука? Важното е да не ги ангажирам с глупости...остава от гроба да ги командвам...пълно безумие...

Децата??? Народи ли ги вече?

Децата??? Народи ли ги вече?

Не се заяждай на дребно! Ако не са децата ще е някой друг от родата...аз съм дете от село...и ги мразя тези традиции с ходене на гробища и т.н Вижда ми се голяма простотия и не желая да ангажирам когото и да е било...

Не се заяждай на дребно! Ако не са децата ще е някой друг от родата...аз съм дете от село...и ги мразя тези традиции с ходене на гробища и т.н Вижда ми се голяма простотия и не желая да ангажирам когото и да е било...

Да де,и аз съм на същото мнение. Пошегувах се за децата,не се впрягай...

Хич не желая да си обременявам децата да ми трънтуват на гроба...да ме горят...общто взето като мене вече ме нема кво ми пука? Важното е да не ги ангажирам с глупости...остава от гроба да ги командвам...пълно безумие...

Е затова иде реч-че като те изгорят и няма къде да ти трънтуват.

Както ти казваш.

Да ми реват над някакво си парче пръст.

Ами аз не съм там-какви панахиди,и свещи,цветя,опело,пък паметник

Искам да съм във вятъра около тях.

И в душите им-да ме помнят.

Пък ако искат нека пак ми направят паметник-над морето,на облаците горе

Не се заяждай на дребно! Ако не са децата ще е някой друг от родата...аз съм дете от село...и ги мразя тези традиции с ходене на гробища и т.н Вижда ми се голяма простотия и не желая да ангажирам когото и да е било...

Това ли е най-важното ? (да не се правят аналогии с рекламата на бира )

Ако идеята е никой да не идва на гробищата (и аз не ги разбирам тези неща и традиции), така и така няма гаранция че някой ще се чувства толкова задължен да го прави.

По-скоро аргументите трябва да са други : кремацията е по-добрия вариант, защото тялото не претърпява някои естествени трансформации под земята, а се изгаря докато е цяло и все още запазено (звучи ужасно).

А и някакси се постига внушението, че душата е по-свободна.

Това ли е най-важното ? (да не се правят аналогии с рекламата на бира )

Ако идеята е никой да не идва на гробищата (и аз не ги разбирам тези неща и традиции), така и така няма гаранция че някой ще се чувства толкова задължен да го прави.

По-скоро аргументите трябва да са други : кремацията е по-добрия вариант, защото тялото не претърпява някои естествени трансформации под земята, а се изгаря докато е цяло и все още запазено (звучи ужасно).

А и някакси се постига внушението, че душата е по-свободна.

Ще ти го обясня така...

От 92- ра година ме мъкнат по гробища тогава почина прабаба ми смятай на колко съм била, та баба все ме водеше за компания да и правя. След това почина чичо ми, дядо ми, друг дядо...Толково, колкото аз съм ходила на гробища друг на моята възраст едва ли е го е правил и така и не успях да прозра смисъла. Моята баба задушница до ден днешен не е пропуснала и все ходи на гроба на майка си и братята си като те са починали значи единия и брат когато тя е била още момиче, а майка и както казах 92г. Не е имало задушница, в която тя не се е отчела убий ме не мога да го разбера понякога ми се струва, че някои възрастни хора обичат повече мъртвите отколкото живите.

Физически пет пари не давам какво ще стане с тялото ми.

Моите аргументи са само едни не искам някой да преживее това, което съм преживяла аз...човек се обича приживе...

Бях чел преди доста време (не си спомням вече заглавието на книгата), че душата напълно се освобождава от тялото едва след като минат 30-40 дни. Не съм суеверен до такава степен и не вярвам на всичко, което прочета, просто споделям... За мен не е от значенение какво ще се случи с тялото ми след моята смърт. Надявам се хората около мен да не тъгуват и скърбят много за мен. Днес дишаме, смеем се, плачем, ядосваме се, копнеем, обичаме, мразим, обичаме...Един прекрасен ден тялото ни сдава багажа и единствено душата остава...Какво се случва с нея...можем единствено да правим предположения, догатки...

По желание според мен.

...човек се обича приживе...

Много точно казано. В никакъв случай и аз не съм прижърженик на тези "отреждания" и на някой вярвания : като например това, че след смъртта на близък човек не трябва да се гледа телевизия 40 дни, да се слуша музика или каквото и да е друго, което да напомня на развлчение. В моментите, когато ти е най-тежко, ти се забраняват елементарни неща, с които можеш поне да направиш опит да се разсееш - и трябва още повече да потънеш в мъката си.

Няма да споменавам и много други "обичаи" - някои от които са и малко зловещи. А близкият човек така или иначе вече го няма - всичко се прави уж за "наше успокоение", че всичко е било какво ми е редът - звучи ми лицемерно, колкото и да е неумсетна тази думичка в случая.

Така че, по отношение на така нареченото в нашия край "отреждане" съм напълно на твоето мнение.

Но, нашият народ има един традиционно много развит култ към мъртвите - не мога точно да се сетя дали това тръгваше от траките или славяните , но май беше от траките : с пищните погребения с всички принадлежности и се стигне даже до доброволните жертвания на жените, които сами пожелават да бъдат убити и положени до съпрузите си, за да са винаги заедно - и в отвъдния живот. После тези древни схващания се смесват с т.нар "простонародно християнство" ("раждат" се и вампирите, върколаците и всичките им разновидности - имаше такава изчерпателна тема във форума) от средните векове и се получава една традиция, която в никакъв случай не може лесно да се пренебрегне - винаги българинът се е разделял много трудно с мъртвите си, с поредица от ритуали.

Така че - от тази гледна точка, разбирам защо кремацията е основен аргумент ако искаш да избегнеш всичко това.

П.П. Препоръчвам ви много да не се задълбаваме по тези теми - въпреки че са част от живота

Да изгориш или да те изядат червеите? Звучи ми еднакво ужасно, просто се радвам, че едва ли ще ми се случи приживе. И все пак кремацията като по-модерен метод е по-приемлива - няма кой знае какъв остатък, на наследниците им се спестява надгробното подгъзуване и като цяло е по-уместно с оглед на личното ми предпочитание.

Предпочитам да ме кремират.. Аз не обичам да ходя на гробищата и все си измислям причини да не го правя, когато се налага.. Така че не искам да обременявам близките ми с това мъчение.. Предпочитам тялото ми бъде изгорено и разпръснато из Природата... на място, където душата ще полети свободно...

За мен е без значение дали ще ме заровят в черната земя или ще ме кремират.Тялото е нашата временна обвивка."Човек е направен от пръст и на пръст ще стане."

Липсват избори криогенизация и балсамация. Иначе щях да направя анкета...

Липсват избори криогенизация и балсамация. Иначе щях да направя анкета...

Stalik,Извинявам се за дилетантския въпрос, но.... криогенизация за мен е непознато понятие, има ли нещо общо с криониката, което ми е известно?

Иначе по темата.....

Кремация …. Искам да ме кремират и после праха ми да бъде разпилян из моя роден край… Така всяка прашинка от мен ще отиде и ще живее някъде. И аз ще се върна там, откъдето съм и дошла – моята Земя, моята любов, моята мъка… не искам да ме ядат червеите..ще ги натровя ...

Предпочитам да ме кремират.. Аз не обичам да ходя на гробищата и все си измислям причини да не го правя, когато се налага.. Така че не искам да обременявам близките ми с това мъчение.. Предпочитам тялото ми бъде изгорено и разпръснато из Природата... на място, където душата ще полети свободно...

Определено съм на същото мнение. Предпочитам кремация. Едно че не обичам да ходя на гробища винаги са ми навявали тъжни спомени, освен това едва ли една плоча би носила някакъв спомен за мен при който ще спират моите приятели и роднини. Предпочитам праха ми да бъде разпъснат в планината, място което много обичам и на което се чувствам истински освободена от товара на живота.

Ще ти го обясня така...

От 92- ра година ме мъкнат по гробища тогава почина прабаба ми смятай на колко съм била, та баба все ме водеше за компания да и правя. След това почина чичо ми, дядо ми, друг дядо...Толково, колкото аз съм ходила на гробища друг на моята възраст едва ли е го е правил и така и не успях да прозра смисъла. Моята баба задушница до ден днешен не е пропуснала и все ходи на гроба на майка си и братята си като те са починали значи единия и брат когато тя е била още момиче, а майка и както казах 92г. Не е имало задушница, в която тя не се е отчела убий ме не мога да го разбера понякога ми се струва, че някои възрастни хора обичат повече мъртвите отколкото живите.

Физически пет пари не давам какво ще стане с тялото ми.

Моите аргументи са само едни не искам някой да преживее това, което съм преживяла аз...човек се обича приживе...

А какво става с чувствата Динди, към тези които си обичала приживе? Закопаваш ги, забравяш ги - мислиш за тях с добро, споменаваш ги, търсиш нов контакт - какво?

Кремация естествено, тия гробове само заемат излишно място, а и не се чуствам полезно закопаемо че да ме третират като такова

Редактирано 8 ноември 200619 г. от voxy (преглед на промените)

Кремация …. Искам да ме кремират и после праха ми да бъде разпилян из моя роден край… Така всяка прашинка от мен ще отиде и ще живее някъде. И аз ще се върна там, откъдето съм и дошла – моята Земя, моята любов, моята мъка… не искам да ме ядат червеите..ще ги натровя ...

Ясно.Тук наблизо има една върба.Намислил съм да я катурна за сал.Та идея ме споходи.На тази сал разкрасен в хавайски цветя и погребение в морето.И така плаване безгрижно като капитан Кук.То от умрял по жив няна да станеш...морско погребение...като при викингите.Може даже един меч върху тялото, за респект и според традициите.Какво ще кажеш? Не рипай, не го брой за оферта, имаш правнуци да гледаш, но тези прашинки ми подействаха подтискащо.Всеки иска да живее завинаги и да бъде млад завинаги.Избърши си сълзите.

Хайде сполай ти, че днес за някой слънце, за други сняг.

Липсват избори криогенизация и балсамация. Иначе щях да направя анкета...

Ами направи-някой може да иска да бъде замразен,друг може да иска да го балсамират

А какво става с чувствата Динди, към тези които си обичала приживе? Закопаваш ги, забравяш ги - мислиш за тях с добро, споменаваш ги, търсиш нов контакт - какво?

И какъв нов контакт мога да търся? Изведнъж да стана много вярваща? Или както направи отчаяната ми от мъка леля да дам храна на повече от половината столични врачки и тем подобни?

Отчасти те се забравят с времето се сещаш по - малко за тях. Но те никога не могат да изчезнат напълно от спомените ти и от мислите ти, но при мен те идват рядко аз живея с живите не с мъртвите. А когато ги споменавам ги споменавам с това, което ги помня обикновено то е добро.

Смъртта се приема много трудно особено когато е на близък човек, но никой не ти дава избор, ти трябва да го приемеш и да продължиш напред...

И какъв нов контакт мога да търся? Изведнъж да стана много вярваща? Или както направи отчаяната ми от мъка леля да дам храна на повече от половината столични врачки и тем подобни?

Отчасти те се забравят с времето се сещаш по - малко за тях. Но те никога не могат да изчезнат напълно от спомените ти и от мислите ти, но при мен те идват рядко аз живея с живите не с мъртвите. А когато ги споменавам ги споменавам с това, което ги помня обикновено то е добро.

Смъртта се приема много трудно особено когато е на близък човек, но никой не ти дава избор, ти трябва да го приемеш и да продължиш напред...

Не съм те упреквал в нищо. Разбирам те дори - не е лесно да споделяш чужда мъка - знам го по себе си. Това, за което писах е по-скоро начин да погледнеш и разбереш подобно поведение, а не да го приемеш за свое. Тези хора не са легнали в гроба да умират или да са тръгнали да деградират - продължават напред - но не забравят и това, което е било преди. Това за тях е изказ на обич - техният начин да се преодолее болката от липсата... Просто това... Нищо повече... Няма оправдание или упрек.