Тези хора не са легнали в гроба да умират или да са тръгнали да деградират - продължават напред - но не забравят и това, което е било преди. Това за тях е изказ на обич - техният начин да се преодолее болката от липсата... Просто това... Нищо повече... Няма оправдание или упрек.

За мен това е мазохистично, но всеки си има право на избор. Аз не бих могла да живея по подобен начин...

За мен това е мазохистично, но всеки си има право на избор. Аз не бих могла да живея по подобен начин...

Това го повтори след 10 после след 20 и после след 30 години...

От будистка гледна точка новия живот започва около 49 дни след физическата смърт. Тогава умът (това, което гледа през очите ни и слуша през ушите ни точно сега) се среща със сперматозоид и яйцеклетка и започва ново приключение, в ново тяло.

Няма особено значение какво ще се направи с трупа. Ако се погребе - става храна за разни животинки. Но пък създава ненужни (според мен) ангажименти за роднините и близките. Погребването и паметниците като че ли са част от стремежа ни да се увековечим.

Тъй като всяка мисъл, дума или действие имат значение, когато се сетим за някой починал е хубаво да му "изпратим" най-добрите си пожелания. Рано или късно те стигат до него.

Просто спирам за момент усмихвам се и пожелавам нещо хубаво.

Редактирано 8 ноември 200619 г. от Вало (преглед на промените)

Една позната постоянно ми се караше и ме упрекваше,че не ходя на гроба на баща си.

"Нали вярваш в Бог,днес е Задушница,върви на гроба му.

Не те ли е срам от хората "

Аз данък обществено мнение не плащам.

И какво да правя там като него го няма под онова парче пръст,под паметника.

18 години аз не съм преставала да си спомням за него.

Татко е в душата ми и е жив повече отвсякога.

И знам че не ми се сърди че не ходя на гроба му.

Лично на мен много ми харесва тибетското въздушно погребение - нарязват трупа и го оставят на някой хребет,за да бъде изяден от орлите и лешоядите. Някак красиво ми звучи...После ще бъдеш по-близо до небето...

Учуден съм, но не чак толкова, че абсолютно всички досега искат да бъдат кремирани!

Интересно е защо толкова много се налага това мнение, защо не се е налагало преди години, по време на войните? Наистина все по малко като че ли младите хора ходят на гробища, имат много динамичен живот - аз съм един от тях!

Но като православен християнин съм за трупополагането, което се практикува още в Древната Църква! Казах младите, защото наистина ми се струва че човек когато остарява има нужда да посещава гробища! Струва ми се че е вътрешно чувство, ще го разберем като поодъртеем!

При кремирането се превръщаш в пепел, като че ли се налага сега много от гледна точка на динамичния живот и на това че все повече не могат да се намират свободни места за погребение! Пак наложено от Запада! В градовете няма място за гробища, те не са печеливши! Няма място и за паркове - не можеш да изкараш от тях пари! И не на последно място кремирането се налага и от разрастващият се атеизъм!

Да сложа аз едно цитатче, а пък който както иска да си го тълкува - "Иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий

и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане." (Иоан 5:28-29).

Та това е ! Да променим малко резултата ! Вече е 99 : 1 !!!

Редактирано 8 ноември 200619 г. от Galleony (преглед на промените)

Лично на мен много ми харесва тибетското въздушно погребение - нарязват трупа и го оставят на някой хребет,за да бъде изяден от орлите и лешоядите. Някак красиво ми звучи...После ще бъдеш по-близо до небето...

Това би било малко зловещо в наше време. Тибет е огромен с малко население, вероятността да попаднеш на труп е минимална.

Мотивацията всъщност е - непотребния труп да послужи за храна за други живи същества.

Мисля, че е смислено в днешно време е да сме съгласни да дарим органите след смъртта си, защото можем да спасим живот, а на нас така или иначе няма да ни трябват.

Ясно.Тук наблизо има една върба.Намислил съм да я катурна за сал.Та идея ме споходи.На тази сал разкрасен в хавайски цветя и погребение в морето.И така плаване безгрижно като капитан Кук.То от умрял по жив няна да станеш...морско погребение...като при викингите.Може даже един меч върху тялото, за респект и според традициите.Какво ще кажеш? Не рипай, не го брой за оферта, имаш правнуци да гледаш, но тези прашинки ми подействаха подтискащо.Всеки иска да живее завинаги и да бъде млад завинаги.Избърши си сълзите.

Хайде сполай ти, че днес за някой слънце, за други сняг.

И това също ми харесва-да си плувам на сал в морето,което толкова обичам.

Покрита с много,много цветя.

За съжаление обаче бързо ще стана вечеря на някоя акула

При това с гарнитура

За съжаление обаче бързо ще стана вечеря на някоя акула

При това с гарнитура

Викаш за кво да си даваш органите на някое болно човече като може да подсладиш обяда на някой морски хищник с тях...

Викаш за кво да си даваш органите на някое болно човече като може да подсладиш обяда на някой морски хищник с тях...

Не знам дали има такава тема в Калдата.

Ако я знаеш къде е дай линк-защото това е съвсем друга тема.

А ако няма дай да пуснем.

Разбира се че съм ТВЪРДО ЗА-да даря органите си.

Дано помогнат на някой болен и нуждаещ се.

Имаше тема за евтаназията.

Ами защо да съм в кома и я се събудя я не,когато други могат да живеят-със сърцето ми,с каквото там им трябва.

Всичките ми органи да вземат.

http://www.kaldata.com/forums/index.php?sh...=22815&st=0

Няма особено значение какво ще се направи с трупа. Ако се погребе - става храна за разни животинки. Но пък създава ненужни (според мен) ангажименти за роднините и близките. Погребването и паметниците като че ли са част от стремежа ни да се увековечим.

Съгласна съм. В края на август почина майка ми. Мъката ми естествено, че бе голяма. Тогава нямах сили да се противопоставям на хилядите ненужни ритуали и бабини деветини. Просто изпълнявах всичко като робот, обяснимо защо. Но все имах чувството, че майка ми гледа отнякъде и се е хванала за главата и ни се смее какви ги вършим: Бдения, свещи, баници, питки и т.н. и т.н. Да не говорим за паметниците и бюрократщината. Просто в днешно време човек не може и да умре спокойно.

Съгласна съм. В края на август почина майка ми. Мъката ми естествено, че бе голяма. Тогава нямах сили да се противопоставям на хилядите ненужни ритуали и бабини деветини. Просто изпълнявах всичко като робот, обяснимо защо. Но все имах чувството, че майка ми гледа отнякъде и се е хванала за главата и ни се смее какви ги вършим: Бдения, свещи, баници, питки и т.н. и т.н. Да не говорим за паметниците и бюрократщината. Просто в днешно време човек не може и да умре спокойно.

Моите съболезнования и най-искрени съчувствия,миличка

Чувството,което те е споходило, е самата истина.

Тя е жива повече отвсякога,повече от нас.

Помни че е добре.

За тези,които са се завърнали вече у Дома,всичко това е нещо безсмислено.

Също така не трябва да плачем,да носим черно-защото по този начин задържаме душите им тук.

Където те отново ще се върнат.

Някога.

Но сега от обич им дължим поне това-да ги пуснем да отлетят.

Абе , да си кажа право, това с кремацията по- ми допада! Идва ти времето - умираш ... и айде. Няма смисъл в днешното забързано и обгрижено ежедневие да създаваш още грижи на роднините. Който скърби за мен го чувства с душата си , а не да ходи да ми копа над главата и да сади нек'ви си цветя. Какъв е смисъла?! Ами ако няма време да поддържа гроба? Хората щели да кажат нещо - еееееее , тва ми е най- отвратителното. Да се оправя който ,както може!!! Данък обществено мнение не плащам и по- добре в устите на хората, отколкото в краката им!!!

Учуден съм, но не чак толкова, че абсолютно всички досега искат да бъдат кремирани!

Интересно е защо толкова много се налага това мнение, защо не се е налагало преди години, по време на войните? Наистина все по малко като че ли младите хора ходят на гробища, имат много динамичен живот - аз съм един от тях!

Но като православен християнин съм за трупополагането, което се практикува още в Древната Църква! Казах младите, защото наистина ми се струва че човек когато остарява има нужда да посещава гробища! Струва ми се че е вътрешно чувство, ще го разберем като поодъртеем!

При кремирането се превръщаш в пепел, като че ли се налага сега много от гледна точка на динамичния живот и на това че все повече не могат да се намират свободни места за погребение! Пак наложено от Запада! В градовете няма място за гробища, те не са печеливши! Няма място и за паркове - не можеш да изкараш от тях пари! И не на последно място кремирането се налага и от разрастващият се атеизъм!

Да сложа аз едно цитатче, а пък който както иска да си го тълкува - "Иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий

и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане." (Иоан 5:28-29).

Та това е ! Да променим малко резултата ! Вече е 99 : 1 !!!

Какво значение има?В пеща или в пръстта.Вие, аз няма да имем нужда нито от едното нито от другото.И аз имам починал дядо през 1992, баба ми оттогава все е на гробищата.Плаче, скърби, един ден й казах: бабо, дядо го няма тука, не можеш да го върнеш, не си късай сърцето.Знам, любов е било, за разлика от днешната такава.Но човека е мъртъв и дали е под земата тялото или във огъня, няма никакво значение.Един ден ще си имаме телата обратно, 1:1.Не се тревожа особенно какво ще правят с тялото ми близките след смъртта ми.Повече се тревожа какво ще стане с мен след нея и къде ще отида.

Моите съболезнования и най-искрени съчувствия,миличка

Чувството,което те е споходило, е самата истина.

Тя е жива повече отвсякога,повече от нас.

Помни че е добре.

За тези,които са се завърнали вече у Дома,всичко това е нещо безсмислено.

Също така не трябва да плачем,да носим черно-защото по този начин задържаме душите им тук.

Където те отново ще се върнат.

Някога.

Но сега от обич им дължим поне това-да ги пуснем да отлетят.

Така е. Аз чувствах същото. Чувстваш как всичко което правим /дребнавостите, караниците, стресовете, които сами си предизвикваме и т.н./ са тотално безсмислени и че времето и енергията, които сме изхабили за тях са можели да отидат за нещо много по-съществено. Отплеснах от темата, извинявам се. Сещам се за един израз: "Остави мъртъвите да погребват своите мъртви!" /цитирам по памет/. Дали ще го погре**м или ще го горим или ще го хвърлим в морето има ли някакво значение?

Така е. Аз чувствах същото. Чувстваш как всичко което правим /дребнавостите, караниците, стресовете, които сами си предизвикваме и т.н./ са тотално безсмислени и че времето и енергията, които сме изхабили за тях са можели да отидат за нещо много по-съществено. Отплеснах от темата, извинявам се. Сещам се за един израз: "Остави мъртъвите да погребват своите мъртви!" /цитирам по памет/. Дали ще го погре**м или ще го горим или ще го хвърлим в морето има ли някакво значение?

Цитираш думи на Исус, отправени към един човек.А на въпроса, сама си си отговорила.

А-а-а-а-а-а....твърде силно желание за живот имам, за да си мисля,какво ще е като умра....Така или иначе няма да ми избяга умирачката,тъй че гледам да се кефя на факта,че още съм на този свят....

Кремация! Дори съм си написала бележцица при документите с това си мое желание, ако някой ден умра неочаквано.

А-а-а-а-а-а....твърде силно желание за живот имам, за да си мисля,какво ще е като умра....Така или иначе няма да ми избяга умирачката,тъй че гледам да се кефя на факта,че още съм на този свят....

Правилно, така е но...аз предпочитам да е ясно какво ще стане след моята смърт, за да не се чудят децата ми.Например - ако ще трябват пари за закупуване на гроб, ще ги подсигуря преди да умра/надявам се/

И аз съм избрала кремация.Първо органите, после огъня.Няма причина да ангажирам с присъствието си и след смъртта.А един гроб точно това прави.Те ако искат да ме помнят, не са нужни паметни плочи...

Правилно, така е но...аз предпочитам да е ясно какво ще стане след моята смърт, за да не се чудят децата ми.Например - ако ще трябват пари за закупуване на гроб, ще ги подсигуря преди да умра/надявам се/

И аз съм избрала кремация.Първо органите, после огъня.Няма причина да ангажирам с присъствието си и след смъртта.А един гроб точно това прави.Те ако искат да ме помнят, не са нужни паметни плочи...

Права си...но знаеш ли как успокоява, когато отидеш на гробищата и поседнеш до гроба на близкия си човек. Наясно съм, че там са само тленните му остатъци. Но там се успокоявам. Замислям се за живота. Толкова много ценна енергия хабим за глупости! Вместо да се обичаме един друг, без някаква определена причина, вместо да си даряваме усмивки и топлина, ние се вкопчваме в някакви дребни и ненужни неща и хабим живота си!

П.п. Простете ми...пак се отплеснах от темата!

Не мисля, че има нещо успокоително до гроба на който и да е. Спомена за човек, който вече го няма е мъчно. Дори и хубавите спомени носят само тъга, липса и т.н. Както казва infinity1305 - не паметната плоча е важна. Гроб или кремация? Избирам кремация.

Не мисля, че има нещо успокоително до гроба на който и да е. Спомена за човек, който вече го няма е мъчно. Дори и хубавите спомени носят само тъга, липса и т.н. Както казва infinity1305 - не паметната плоча е важна.

Гроб или кремация? Избирам кремация.

Гробът като ГРОБ няма никакво значение. Но там човек може да се замисли над много неща. Нещо като асоциация може би. А що се отнася до близкия, той не е на гробищата. Той е в друга форма и друго измерение. Той просто си ворви по Вселенския път. Мъката е за нас самите, защото този човек ни липсва. Мъчно ни е за нас.

Това за мен е една ужасно сложна дилема.

Не мога да се съглася с повечето от вас че ходенето на гробища е едно досадно и излишно задължение. Баща ми почина преди повече от 10 години - умря за да спаси моя живот. Оттогава насам много често ходя на гроба му. Всъщност той е кремиран, но останките му са положени в гроб. Не ходя там по задължение - майка ми и сестра ми вече все по-рядко го правят (не ги съдя - това не значи, че не тъжат). Не съм и религиозна и не го приемам като християнски дълг или нещо подобдно. Истината е че аз имам нужда от това и наистина чувствам едно истинско успокоение, когато съм там при него.

Интересното е, че същото чувствам и аз. Просто имам нужда да отида там и да поседя малко. Имам чувството, че така осъществявам някаква връзка. Нямам представа, още не мога да си го обясня.

Гробът привързва душата към нашия свят. От една страна е хубаво за нас,които сме останали тук,да знаем че те бдят над нас и ни обичат както и приживе. Това се усеща на самия гроб-присъствието им. Ние си тръгваме някак по-спокойни от там. Бях на гроба на баба Ванга и просто я усетих,все едно че беше до мен. Аз се разплаках,а тя само ми повтаряше: "Не плачи,недей,не трябва да се плаче,а и аз съм добре." Но от друга страна измъчваме тях-да ги връщаме тук отново. Имат си достатъчно работа там,у Дома,те не си почиват. А ако те кремират няма да имаш вече никаква връзка със земята.

Гроб или кремация дали е толкова важно, когато човек не е на този свят...Да в представите ни гроба е мястото където ходим роним сълзи спомняме си и т.н. ,но важното е какво сме направили за човека докато е бил до нас ,а след края решението е без особено значение ако те е страх от огън те ядат червеи или обратно ...