Значи гледах в търсачка но не видях нищо .. много ви моля помагайте че ми трябва до утре ... Иван Вазов Българският войник АНАЛИЗИ

Редактирано 11 март 200818 г. от stanley56 (преглед на промените)

Значи гледах в търсачка но не видях нищо .. много ви моля помагайте че ми трябва до утре ... Иван Вазов Българският войник АНАЛИЗИ

Само това намерих:

В следващия текст - "Българският войник" - ако се доверим на заглавието, вниманието се концентрира върху единицата." Членуваната словоформа (българският) отвежда към общовалидността на поетическите внушения за всеки един от войската. Множественото число на поетическия изказ усилва подобно внушение. В "Българският войник" няма и намек за митологизиране. Поетическият "разказ" (текстът има лирически сюжет) е за пътя на войните от дома, през изпитания към победи, към мечтаното завръщане; от унилото и жалко войнишко битие, през неудържимия летеж ("полудяхме, като бесни"), през носталгия по дома, към очакваното признание. В монолога лирическият субект (ние) се изживява не само чрез спомнянето на пътя и чрез видението на завръщането, а и чрез другите - чужденците, враговете, крал Милан. "Цитираните" от него чужди оценки (в края на всяка строфа), които варират от презрителното, насмешливо, злорадо отрицание, през страха и респекта до възхитеното признание, прави текста обективен и достоверен (срв. акта на цитиране). Освен това те са белег и на войнското самочувствие, и на гордостта от победата. Мотивът за славата се осъществява чрез метаморфозата на страничната гледна точка, която в текста мултиплицира и е във възходяща градация. Връх в тази градация е светът, покорен от венценосните войски. Пожеланието на Ние: "нека чуем в оня миг / що светът ще пак да каже / зарад българский войник" - пожелание за поредна реабилитация на българската идея, за признание... Пожелание на анонимния български войник, един от многото, тъждествен на множеството.

И това:

"Чада на България, увенчали Майката-родина и себе си със слава. В назоваването им се съдържа винаги оценка: синове на България, чада на Балкана, юнаци безпокойни, лъвове безстрашни, деца бурливи, лавроносни войски, "войска, дето мръзне на полето вън", солдати чудесни, войници невенчани, сеячи... Бащи, които тръгват след синовете си, бащи, оставили чадата си... Те са синове. Поради спонтанността на обичта и на дълга им към България в текстовете липсва драматизма на персоналния избор - "Щом войната се захвана, / ний простихме се в часът / с майки, братя и с Балкана"."

"Поетът е директен, когато романтизира свръхестествената мощ на българските воини (разбира се, историческата реалност дава достатъчно основания за това). Пътят на (онаците е белязан с драматизъм - от раздялата с близките, с родното, от несгодите на войнишкия живот."

източник: http://www.liternet.bg/publish5/rjoveva/vazov.htm

Ето го и стихотворението:

Българският войник

Щом войната се захвана,

ний простихме се в часът

с майки, с братя - и с Балкана

и потеглихме на път.

Но тъгата бе разляна

по лица ни в оня миг...

Чужденците туй видяха

и презрително казаха:

Ето българский войник!

Преди боя да достигнем,

ний борихме се на смърт

седем дена, без да мигнем,

с калта, гладът и студът.

В нас душите не остаха,

ний изплезихме език.

Чужденците ни видяха

и насмешливо мълвяха:

Що за български войник!

Ний веч мязахме на сянки,

на разсипана войска.

Едвам тежките берданки

ний крепяхме ги с ръка.

В миг горите заехтяха:

пред нас беше бой велик!

Чужденците ни видяха

и злорадостно шептяха:

Клети български войник!

Чухме ги и подлудяхме

и във сливнишкия дим

като бесни полетяхме

да умрем ил победим.

И победата я взехме

с бодила на наший щик!

Враговете се слисаха

и уплашени крещяха:

Бежте! Българский войник!

И на Драгоман проходът

много къс им се видя,

удиви се Царибродът:

вчера той ги посреща!

И Милан отседна клети

да почине бар на миг,

но и там го страх връхлете:

Бре, я коня доведете,

ето българский войник!

Ех, ний скоро ще се върнем,

ако бог ни поживи,

мили майки ще прегърнем

с лавров венец на глави.

И когато се покаже

полкът ни в града със вик,

нека чуем в оня миг

що светът ще пак да каже

зарад българский войник!

източник: http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&...420&Level=2

Тук ще намерите следните произведения на Вазов:

* романи

Под игото

Нова земя

Светослав Тертер

* повести

Митрофан и Дормидолски

Немили-недраги

Чичовци (Галерия от типове и нрави български в турско време) ZIP

Кардашев на лов

Нора

* сборници

Разкази 1881-1901

Драски и шарки

Видено и чуто

Пъстър свят

Утро в Банки

Разкази 1901-1921

* поеми

Грамада (Поема из шопския живот)

* стихосбирки

Пряпорец и гусла

Тъгите на България

Избавление

Майска китка

Първи стихотворения (1870-1876)

Стихотворения, печатани през 1877-1880

Гусла

Епопея на забравените

Поля и гори

Стихотворения за малки деца

Италия

Сливница

Звукове

В лоното на Рила

Скитнишки песни (Впечатления и усещания в Малката и Голямата Стара планина)

Под нашето небе

Стихотворения, печатани през 1900-1910

Под гръма на победите

Песни за Македония

Нови екове

Какво пее планината

Люлека ми замириса

Не ще загине

Стихотворения, печатани през 1913-1921 г.

* пътеписи

В недрата на Родопите

* драми

Хъшове

Борислав

Към пропаст ZIP

* комедии

Службогонци

мЕрси МЕрси мЕрсиии много arti

Трябва ми съчинение - разсъждение по темата : "Речта на странджата" от "Немили - Недраги" Предварително Благодаря

Трябва ми съчинение - разсъждение по темата : "Речта на странджата" от "Немили - Недраги"

Предварително Благодаря

Ето тук-http://download.pomagalo.com/8116/

и ето тук-http://download.pomagalo.com/10262/

Спешно ми трябва съчинение разсъждение на някоя от тези теми: "Българският език" - 1.Вазовата защита на българското слово 2.Езикът - гордост и болка "Опълченците на Шипка" - Понеже е състояние на духа, свободата не може да се подари МН ви моля намерете ми нещичко мн е спешно

Спешно ми трябва съчинение разсъждение на някоя от тези теми:

"Българският език" - 1.Вазовата защита на българското слово

2.Езикът - гордост и болка

"Опълченците на Шипка" - Понеже е състояние на духа, свободата не може да се подари

МН ви моля намерете ми нещичко мн е спешно

източник: http://www.teenproblem.net/school/index.php?m=s&id=893

Иван Вазов ”Българският език” - чудесно пасва на темата: 1.Вазовата защита на българското слово

Автор: Василев

Вазов се утвърждава като творец в годините непосредствено преди Освобождението, когато националното самосъзнание, родено през Възраждането, празнува своята зрелост. Висша проява на това съзнание е възрожденският патриотизъм като култ към ”всичко българско”-към българската земя, към народа, към родния език. В поезията му родолюбивото чувство се извисява до религиозното: България е ”свещена” и ”родина света”, ”свещени ” са народните жертви, ”свещен” е и езикът на нашите деди. Абсолютната ценност и светост на това триединство определя благоговейното отношение на народния поет към всяка от съставките му. Затова още в първите години след Освобождението той порицава равнодушието към родната земя /”Отечество любезно, как хубаво си ти!”/, а скептичните оценки за нашето минало и език, засягащи националното ни достойнство, той отхвърля чрез страстна полемика /”Опълченците на Шипка”, ”Българският език”/.

Стихотворението ”Българският език” Вазов създава през 1883г. и го преработва след близо тридесет години, за да го включи в пълното събрание на съчиненията си /1911/. То е близко до одата ”Опълченците на Шипка” не само по времето на създаването им, но и по своя патос, който съчетава възхвалата и прославата , характерни за одата, със защитата, опираща се главно върху логическите доводина полемиста. Тезата, срущу която воюва стихотворението ”Опълченците на Шипка”, е вградена в самия текст: ”нака таз свобода да ни бъде дар”. При стихотворението ”Българският език” тезата на опонента е изложена в ІV-V строфа, но още заглавието насочва към нея чрез бележка под линия, която би могла да бъде и епиграф на творбата: ”Написаното в ответ на единодушните почти тогава твърдения за грубост и немузикалност на нашия език, твърдения, давани от чужденците, които пишеха за нова България, в това число и русите. В хармония с тях повтаряха това и самите българи!” И това не е единствената отлика между двете творби. Докато в лирическото встъпление на ”Опълченците на Шиепка” тезата и контратезата са изложени последователно, в обособени контрастни части, в ”Българският език” те се редуват и противопоставят по протежение на целия текст. Той се изгражда върху непрестанното им сблъскване, в което надделява ту апологията на родния език, ту гневно-саркастичното осмиване на хулителите му.

В първите строфи на стихотворението доминира възхвалата. Четири от стиховете започват с думата ”език”, която свързва текста със заглавието и темата на творбата. В такъв смисъл ”език” е тематична /ключова / дума, която в следващите отрязъци на текста се появява многократно чрез синоними /”реч”/ и чрез условно назоваване: мелодья, звуци, звукове. Честото повторение на ”език” съсредоточава вниманието на читателя върху смисъла на думата и в същото време активира нейните определения, които характеризират езика като национална духовна ценност и изразяват отношението на поета към тази ценност. Основната негова теза вероятно би могла да бъде изразена и само с един от епитетите ”свещен” или ”прекрасен”, защото всеки от тях сам по себе си означава най-висока степен на ценност-религиозна и съответно естетическа. Но поетът е предпочел натрупването на характеристики, които взаимно се допълват и осветяват, за да изтъкнат неделимостта на езика от историческата съдба на народа / ”език на мъки, стонове вековни”, ”език страдални”/ и неговото интимно-съкровено значени за отделната личност /език на дедите, език на майките/.Художествената значимост на повторението се повишава от факта, че навсякъде ”език” е ядро на обръщение, а в този риторичен /ораторски/ похват се отразява диалогичният строеж на цялото и одухотворяването на такъв абстрактен адресант, какъвто е езикът.

Още в края на първата строфа антитезата ”за радост не-за горести отровни” загатва за противоречивия емоционален свят на стихотворението. Той се разгръща чрез поредица от ритирични въпроси. Въздействието на риторичния въпрос се състои в това, че кото придава на отрицанието или потвърждението въпросителна форма, той привлича вниманието на слушателя /читателя/ и предизвиква по-силен емоционален отклик у него. Поредицата от въпроси отхвърля хулите срещу българския език-”хули гадки”, - за да утвърди реалните му достойнства - ”звуци сладки”. Като всеки риторичен похват, въпросът има твърде широк адрес-той въвлича читателя в полемиката, водена от лирическия говорител, и без да го призовава пряко към това, изисква от него да определи своята позиция спрямо отстояваната кауза.

В първата редакция на стихотворението /от 1883г./ като основни достойнства на родния език са изтъкнати неговото мъжество и сила, т. е устойчивостта му през вековете на робството. Във втората редакция от 1911г. р с ”мощта”, синоним на сила, поетът въвежда ”хубост” – качество, което съответства много повече на творческите му намерения. Новият вариант премества ударението от ”език страдални ” върху ”език прекрасен”, върху звучността и мелодичността на родната реч. Стихът ”в мелодьята на твойте звуци сладки” получава цялостна и адекватна конкретизация в преработената трета строфа. Отново обилието от синонимни характеристики придава тежест на главния довод: родната реч е гъвкава и звънлива, тя е поток от руйни тонове, отличава се с размах и изразителност. Тези определения въздействат както със смисловата, така и със звуковата страна на думите, коита съставят- с повторителността на отделните звукове /зВънлиВа, гъВкаВа, жиВА/, на срички /РАЗкош, РАЗмах, изРАЗитост/, а анаграмата ГЪВКАВа- КАКЪВ. Звуковите повторения създават впечатлението, че ”Сякаш границите между думите се отварят, те проникват една в друга” /Р. Коларов/, за да потвърдят с умножена сила тезата на поета за изразителността на родната реч.

От такава позиция вече може да се пристапи с уверенност към същинската полемична част /ІV-V строфа/, която трябва да даде отговор на въпроса: може ли българският език да бъде инструмент за поезия. Ядро на тази част е строфата:

Не си можал да въплатиш във теб

съзнаньята на творческата мисъл!

И не за песен геният ти слеп-

за груб бъртвеж те само бил орисал!

Тази строфа сблъсква две позиции, два възгледа за родния език, като сечиво на поетическото творчество. ”Песен” и ”груб бъртвеж” се противопоставят както със смисловата си страна, таса и със звуковия си строеж. Неблагозвучното и трудното за произнасяне ”груб брътвеж” / в първа редакция ”глупав шум”/ съзнателно огрубява тезата на опонентите, за да подчертае нейната тенденциозност и несъстоятелност. С такава цел са изролзвани и преизказаните форми ” не си можал” и особено ”бил орисал”, които оценяват иронично чуждите твърдения. Тук ирония и несъгласие внушава дори пунктоационният знак-удивителният.

Редом с иронията поетът полемист използва и гневния патос- като оръжие за по-пряка атака срещу хулителите на родното. Техните твърдения са изобличени като ” ругателство” и ”низка клевета”, те са хули и ”думи кални”, насочени колкото срущу нашия език, толкова и срещу националното ни достойнство. ”Общият позор” и клеветата срещу ”всичко мило нам и родно” разширяват границите на пламенния спор, като отъждествяват езика с българското изобщо и отпращат към други Вазови творби, проникнати от изобличителен патос.

И последните строфи на стихотворението ”Българският език” са полемично обагрени , но в тях доминира обетът на твореца, който съзнава, че значителната поезия е най-убедителният отговор на съмненията в пригодността на българския език за поетическо творчество. Тържественото и приповдигнато звучене на обекта се подсилва от аналогичния строеж на двете заключителни строфи, който обхваща както цялостната им синтактична структура, така и началото на отделните стихове / възклицанието, съюзът ”и” /. И тук смисълът и патосът се оценяват от противопоставянето: ”черния ти срам”-”светли звукове”, ”калта”- ”чистий блясък”. А заплахата към клеветниците е просветлена от благородството на твореца:

и с удара на твойта красота

аз хулниците твои ще накажа.

Тази метафора е неочаквана и изненадваща , защото съчетава в себе си несъвместими на пръв поглед понятия- ”удар” и ”красота”. Но тя е убедителна и запомняща се, защото насочва към единствено възможното възмездие, диктувано от достойнството на твореца и неговия език.

Поезията на Вазов е най-доброто доказателство за достойно изпълнен обет. Неговите песни- жив отклик на народния дух- художествено претворяват защитаваната и в други творби истина, че родният език е ”сечиво благородно” /”Родната реч”/, ”чудесно сечиво за творби идеални” / ”Езикът наш”/. Всепризнати са заслугите му за развитието на нашия поетически език, който той завеща на ”бъдещето бодро поколение” с надеждата, че то на свой ред ще съдейства за усъвършенстването и облагородяването му / статията ”Нашия поетичен език”/.

1. Апология-възхвала или защита на лице, учение, идея.

2. Антонимната рима ”гадки-сладки” е поредният израз на олемичната стратегия на поета

3. Анаграма-дума, образувана чрез разместване на букви, сътавящи друга дума срвн.- нива-вина

Ето и нещо кратко за "Опълченците на Шипка"

"Героичният и оптимистичен финал на националноосвободителните и революционно – епични борби на българския народ е славната епопея, възпята във финала и на самата ”Епопея на Забравените”, в одата ”Опълченците на Шипка”. И тук в центъра на вниманието е колективния подвиг на широките народни маси. На упреците от европейците, че свободата ни е подарена от русите, Иван Вазов противопоставя фрагменти от действителните исторически събития:

”дружините наши, оплискани с кърви,

пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,

всякой гледа само да бъде напред

и гърди геройски на смърт да изложи,

и един враг повеч мъртъв да положи.”

Българските опълченци са готови ”до крак да измрат”, но да не отстъпят от заветния хълм, чието запазване гарантира победата и постигането на мечтаната с векове свобода. Тази решимост най – ярко проличава в съдбовните мигове, когато свършват куршумите. Опълченците се хвърлят в битката, въоръжени с камъни и дървета, дори труповете на мъртвите гори служат пак като оръжие срещу пълзящите по хълма турски орди. Това е картина, достойна за перото на най – великия художник, за да бъде увековечен величавият героизъм на българския народ от последната победоносна разправа с поробителите.

Чрез ”Епопея на забравените” националноосвободителната борба и народния героизъм намериха в лицето на Иван Вазов своя най – възторжен певец, който с огненото си слово обезсмърти оная бурна епоха. На него поклоненията дължат своята любов и преклонение пред героите от славното ни героично минало."

Подробен анализ на "Опълченците на Шипка"

Автор: Георги Цанков

източник: http://www.teenproblem.net/school/s/503.html

Когато остават с голи ръце срещу щиковете на врага, бранителите на Шипченския проход -

желязото срещат с железни си гърди.

Желязото се сблъсква в желязо, твърдостта в твърдост. Но колко различна е тяхната привидно еднаква и еднакво назована сила: желязото със своята сурова и бездушна вещност се удря в желязната устойчивост на духа, грубата материя - в окрилената воля. Както би казала стилистиката, Вазов е съчетал метонимичната събирателност на оръжията, направени от желязо, с метафоричния пренос на желязната устойчивост в света на духа и волята. желязо се удря в желязо, но тъкмо това голямо сходство ярко подчертава контраста между бездушната маса на насилието и порива към свобода и национално достойнство.

Прозвучал в решителния миг на одата "Опълченците на Шипка" - в мига между поражението и победата, - тоя стих събира главната идейно-образна насоченост на творбата, тъй както и цялата тази творба, последна подред и в определен смисъл ключова за разбирането на "Епопеята ", събирай увенчава мъчително величавия развой на най-хубавия и национално най-значимия български одаичен цикъл.

Противоборството между железните гърди и железите щикове не е ограничен романтичен миг - то е сложно и двупосочно сплитане, върху чиито везни трептят между поражението и победата стоте паметни български години, обхванати в "Епопеята". Ето дори в началото на нейната последна и победно увенчана творба старопланинският проход многозначително е облъхнат със спомена за един друг проход и друга битка в древността:

едно име ново, голямо, антично,

като Термопили славно, безгранично

В присъщото за одата позоваване на величави имена и събития от миналото споменът за прохода, който тристата Леонидови войни са отстъпили на персийските пълчища едва след гибелта и на последния от тях, идва напълно естествено и дори някак "между другото". По-нататъшният развой на творбата обаче скоро доказва,че сравнението с Термопилите не е обикновен спътник на одаичната стилистика. Старопланинският проход не е просто свидетел на славен родолюбив подвиг - в него се срещат шумящите вълни на безчисления враг с гранитната устойчивост на шепата опълченци, бесните рояци с юнашкия орляк. Така аналогията с тристата спартански хоплити, вметната някак незабележимо в началото, се разгръща в идейно-образната тъкан на творбата и точно в композиционния център, когато напливът на поробителя започва да взема превес, определено заговорва за своя смисъл:

Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх,

кат шепа спартанци под сганта на Ксеркса...

И тоя смисъл става един от стожерите на одата и на цялата "Епопея", от чиято устойчивост решително зависи прозрението ни в националната ни съдба и успехът на народния ни поет в неговото нравствено отговорно, художествено трудно начинание. Защото, ако изходът от Термопилската битка е добре известен /а и самата творба напомня за него/, ако падането на заветния хълм става безпощадно неизбежно, както и на толкова предишни пориви от Паисий до Бенковски, и ако бранителите му, виждайки края, се хвърлят срещу врага, за да паднат с "една смърт юнашка и с една победа", какъв е смисълът на тази победа и къде е границата между нея и поражението? И каква нравствена сила, какво художествено равновесие изправя тази заключителна победна ода върху ръба на погрома и победата? И как тази сила застава пред парещия спомен за толкова досегашни погроми?

Дванадесетата, завършила с военна победа творба от "Епопеята", започва с мрачно и настойчиво примирено изживяване на отколешните и неотколешните погроми на българския народ - толкова настойчиво, че утвърдителността му започва вътрешно да се разколебава: "Нека носим йоще срама по челото... нека ни отрича историята, века... нека Беласица стара и новий Батак..." А ето как завършва тя:

И днес йощ балкана щом буря захваща,

спомня тоз ден бурен, шуми и препраща

славата му дивна като някой ек

от урва на урва и от век на век!

Заключителното четиристишие се връща към сегашността на началната част "нека носим йоще" - "и днес йощ балкана", но с какъв удивителен преход - с прехода от срама към дивната слава, от лютия спомен към героичната легенда на вековете! И което е все така изумително, той протича върху общи опорни точки:

и днес йощ балкана

славата му дивна... от век на век

спомня тоз ден бурен -->

-->

--> нека носим йоще срама

нека ни отрича историята, века

нека спомен люти от дни на позор

Наред с противопоставянето си на началото последните четири стиха сплитат в едно мотиви от цялостния път на творбата:

щом буря захваща

шуми и препраща

като някои ек

от урва на урва

славата му дивна -->

-->

-->

-->

--> буря подир буря, рояк след рояк

душманските орди, бесни и шумещи

топовете екнат

гъсти орди лазят по урвата дива

по урвата дива

И в цялото това контрастно единство непоклатим и монолитен се издига балканът, спояващ одата, спояващ героите с България и с вечността...

Последното четиристишие изплита от одата победен венец - но не венец на леката фраза и леко постигнатата победа. Към тържествената възмогнатост на победното четиристишие тя върви през трагичните провали на миналото, през кървавата битка за прохода, през трепета за възможното ново поражение. Две много сходни, много прости, но сурово звучащи в контекста си думи - "нека" и "нищо" - бележат най-ниските точки на погрома и най-смелото възправяне срещу жестоките истини и полуистини на историята. В първата част отсеченото "нека" удря седемкратно, като с камшик върху най-болните места в нашия труден национален развой, а във втората мъжествено примирената категоричност - "нищо" - прозвучава в мига, когато поражението надвисва над поредното усилие на българите да отворят нова страница в историята си: "Три дни веч се бият, но помощ не иде... Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх." Пътят от "срама" към "славата" се огъва между поражението и победата, което придава на одата много нравствена доблес и художествена убедителност. При това поражението не е еднозначна единица, защото трагичната Беласица и Батак и славните Термопили са не само противопоставени, но и сближени - на основата на загубеното сражение! С тая смела крачка Вазовата ода навлиза както в драматизма, така и в сложната перспективност на националната съдба, за да тръгне към внушението, че грубата маса на желязото може да сломи железните гърди, че насилието може да надделее над правдата, но че победа може да има и в това, което "историята" оценява като поражение, защото важен е не само външният резултат, но и духовното величие и вътрешната несломимост на победените. Умират ли "с една смърт юнашка", победените умират и "с една победа"... Разбира се, в единството на творбата това внушение нито е така безконфликтно, нито дори е единствено. То ту потъва в бездната на погрома, ту се възмогва в опиянението на победата и в тези извивки носи живото преживяване на всяко падение и полет и противоречивото единство на човешките и историческите ценности. Това доказва развоят на целия цикъл, доказва го и развоят на неговата заключителна ода.

По подобие на ред други големи оди в цикъла "Опълченците на Шипка" е също триделна: встъпителна част с размисли за историческата ни съдба, средищна част, описваща тридневната битка, и заключително победно четиристишие. Вазовата ода обаче е достатъчно сложна, напрегната, мисловно-емоционално богата, за да остане в границите на този общ композиционен дележ. И наистина вътре във всяка отделна част се сблъскват по две различни събития, състояния или оценки и се обособяват по две контрастно противоположни и художествено "по-дълбочинни "подчасти. Първите тринадесет стиха на първата част, групирани около мъчително настойчивото "нека", съживяват живия спомен за най-черните страници на нашето минало. В кулминацията на техните удари обаче, в средата на първата част, прозвучава едно голямо и решително "но" - "но ний знаем, че в нашто недавно свети нещо ново, има нещо славно" - и мрачният тон на изложението се пречупва в пресния спомен за подвига край връх Шипка. Сходно е положението и във втората част. Нейните първи двадесет и пет стиха описват упорната борба на опълченците, които устояват на ужасните пристъпи и отстояват върха и честта си. И тъкмо в миговете, в които везната на победата трепти между двете страни, тъкмо след обобщителния стих "Щурмът е отчаян, отпорът е лют" прозвучава ново и вече застрашително "но": "три дни веч се бият, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види ". Сходно е положението и в третата част, чиито четири стиха се делят на две точни половини, третата част се подчинява на този принцип малко по-своеобразно, а пък е и твърде далеч в реда на един последователен анализ на творбата.

Началните тринадесет стиха на одата "Опълченците на Шипка" прекрасно онагледяват специфичната възможност на художествената литература да сгъстява в една точка диаметрално противоположни оценки и многогласието на различни гледни точки. "Нека носим йоще срама..." Какво означават тези думи и последвалите ги още шест сурови "нека"? Примирение или бунт? Истина или лъжа? И чие е твърдението, че свободата ни е дарена? На самите "нас" или на "другите"?

Помагалата по стилистика от Аристотел до наши дни назовават не една стилова "фигура", в която изразът казва дословно едно, а означава нещо различно или противоположно, но нито една от тях не може да покрие сложността и богатството на тези стихове. Началните тринадесет стиха на одата с нищо изрично не отхвърлят жестоките упреци към миналото на българския народ. Ослепената Беласица и залетият с кръв Батак, старите окови и следите от робството са като че ли неоспорима истина. Така е и "нека" е така. Под това признание обаче напират сили, които, без да го отричат открито, скрито му противопоставят друга гледна точка и друга истина. Хора, които така смело напомнят своите минали погроми, не могат да бъдат духовно разгромени - достойнството си на народ и на човеци те очевидно са запазили. От друга страна, многократното наблягане върху пораженията се обръща срещу собствената си убедителност - в тази прекомерна настойчивост зазвучават нотки на зложелателното преувеличение, на озлобеното клеветничество. Двугласността на оценките се подкрепя и от следния важен белег на началния откъс: носител на нападките са почти изцяло "другите". В първия стих призивът "нека" за първи и последен път е насочен към "нас" /"нека носим йоще"/, при което подлогът "ние" е премълчан - тънкост, която скоро ще разкрие дълбокото си значение. Оттук нататък подлози на изреченията са само други: "спомен", "историята", "века", "нека да ни сочат /неназованите "други"/ с присмехи обидни" и пр. А когато на тринадесетия стих идва рязката промяна, голямото "но" на прехода веднага се свързва с появилото се за първи път в пълна и активна форма "ний": "Но ний знаем, че в нашто недавно..." Ето защо отношението между двете подчасти не се свежда до простото отрицание "другите ни хулят и отричат", но ние имаме подвига си на Шипка. Първата подчаст не е само клевета, на която втората чрез спомена за Шипка "строшава зъба". Изразена в словата на българите, тя е мъчително-страстно изживяване на мрачните спомени, чиято истинност те са достатъчно доблестни да не отричат и прикриват. Тя е изстрадано възмущение срещу жестоката орис на един народ. Тя е протест срещу лекотата, с която се сипят върху него "присмехи обидни". Тя е бунт срещу едностранчивите оценки на "историята" за същността на поражението и позора - каква по-точно едностранчивост, одата ще разкрие по-нататък, а засега с горчивото и гневно наблягане върху старите погроми тя по обратен път внушава, че в истината за Батак и Беласица има и някаква друга - по-дълбока и по-различна истина.

В мрачните тринадесет стиха ударите върху българската памет се сипят с нарастваща сила. Това градационно движение е изявено в техния синтактичен строеж - постъпателното скъсяване на изреченията към края - и в общия им смислов развой от по-конкретните изяви на "срама" и "теглото", през по-широкия, хилядолетен замах от Беласица до Батак до най-жестокия за един народ удар: "нека таз свобода да ни бъде дар". За напоритостта на ударите много допринася и ключовата дума "нека" - седем пъти тя въвежда изречение подир изречение, удар подир удар. Този начален /анафоричен/ повтор носи градационно наслояване и постоянно възвръщане към една и съща изходна точка, но едновременно с това неговата множественост подкопава убедителността му, като го превръща в стремеж да се изчерпят всички - възможни и невъзможни, справедливи и несправедливи обвинения срещу българите. И когато пасажът завърши с последното отсечено "нека", тоест завърши с думата, с която е започнал, и се затвори в собствения си кръг, тоя стремеж става още по-откровен. Казано е, дори е "надказано" всичко; това е крайната сила на ударите, това са те, изчерпани до широкия си и все пак ограничен предел, извън който остава ядрото на българското национално достойнство. Този умел полемичен похват окончателно раздвоява насоката на първата подчаст и със заключителното повторение на "нека" подготвя прехода към противопоставянето във втората.

След като досега "другите" са изчерпали упреците и обидите си, а гласът на българина наистина или привидно, но винаги мъжествено се е съгласявал с тях, идва ред на неговия собствен глас и оценка. Големият преход от приглушеното достойнство към прямото изтъкване на собствения подвиг започва от съпоставката "другите - ние" и продължава с противопоставянето между външната видимост на събитията и вътрешното самопознание и духовни ценности. Ние знаем нещо, което другите не знаят или не искат да знаят - нещо, което разтупква сърцата ни и ражда в тях големи чувства. Така досегашното противоречие се задълбочава в несъответствието между видимото и съкровеното, между чуждо знание и себепознанието, между присъдата на историята изобщо /"нека ни отрича историята, века"/ и собствените националноисторически ценности /"и в нашта история кат легенда грей"/. Към досега изградения образ на българщината се прибавя още една черта - нежеланието или неспособността да се разтръбяват пред света собствените подвизи, и заслуги.

Втората подчаст противопоставя на първата и убедителността на своята причинна аргументираност. Докато в първа част упреците и нападките се редят едни подир други, свързани помежду си само от общата си тема, от външната опора на началното "нека", но не и от някакво причинно, вътрешно обусловено развитие, втората част се разгръща в двойно подчертаната причинна връзка между вътрешното самочувствие и неговата външна първооснова:

Защото там нейде навръх планината,

що небето синьо крепи с рамената,

издига се някой див, чутовен връх...

защото в Балкана има един спомен,

има едно име, що вечно живей...

що отговор дава и смива срамът...

Казано с понятията на граматиката, първата част се развива паратактично /съчинително/, а втората - хипотактично /подчинително/. Казано пък с езика на идейно-художествената функционалност, на фона на съединителното напластяване в първата част причинно-следственото обвързване във втората внушава логичността и убедителността на нейната правда - реторическата повторителност отстъпва пред последователния развой на аргументите. В подкрепа на причинното обвързване във втората подчаст идва и обстоятелството, че цялата тя е изплетена от две главни и. ..единадесет подчинени изречения! "Ний знаем, че...", "що гордо разтупва...", "защото...", "едно име, що вечно живей", "що отговор дава" и пр. А лексикално-коренната връзка между двата основни съюза "защото" и "що" допълва със свои средства мисловно- аргументационната връзка на изложението...

Двете подчасти са ярко контрастни и в своето образно построение. В първата пораженията се изразяват в метафори с мрак, тъмнина, сянка: "в миналото наше, хвърлят своя мрак", "да виене кат облак в наший кръгозор". Във втората пък - "свети нещо ново, има нещо славно", "и в нашта история кат легенда грей". В първата подчаст метафорно-пространственото движение е потискащо, в посока от горе на долу: "да виене кат облак", "хвърлят своя мрак", "нека носим". Във втората пък движението е въздигащо и извисяващо: "защото там нейде на връх планината", "издига се някои див, чутовен връх", "паметник огромен". И което е особено показателно за единството на творбата, извисяването не е просто метафора, а е органично свързано с образа на балкана, който споява одата с дъха на българското и устойчивото. Така още тук се утвърждава едно основно пространствено-идейно измерение, което по-нататък ще добие още по-ярък облик: турците са долу, мътни и шумящи вълни, а опълченците са горе, слени с върха, заедно с който извикват своето "ура", слени със скалите му, на чиято непоклатимост достойно съперничат.

Двете подчасти са контрастни и по своята насоченост във времето. В най-общи линии първата се отнася към миналото, към "Беласица стара", "следи от теглото", "хомота стар", а втората към "едно име ново", "има нещо ново". Това деление обаче е само начално, защото вододелът между минало, настояще и бъдеще в истеричното съзнание далеч не е така прост. Срама по челото, и когато иде от миналото, го носим "йоще "; поражения сме търпели не само в далечното си минало, не само с "Беласица стара", но и с неотколешния "новий Батак" /думата "нов", вижда се, не е "патент" на втората част/. От друга страна, преходът към новото и бъдещето е опрян върху събитие от "нашто недавно", преминава през сегашността и вече през нея неусетно преминава към бъдния живот на подвига.

/Преплитането на минало, настояще и бъдеще в национлния духовен процес се отразява и в следния тънък детайл, в стиха "е име ново, голямо, антично". Не ще и дума, че едно от значенията на "антично" е "древно", "старо" и че то не заглъхва дори под натиска на непосредното съседство с определението "голямо" и на общата насоченост на пасажа, която осмисля "антично" в посока към "трайно, величаво, неоспоримо в ценностите си ". Ето защо едно от значенията, макар и неводещо, на този стих е... "име ново, голямо, древно"! И тъй като думата "антично" е първата стъпка към съпоставката с Термопилската битка, умело тушираният оксиморон "старо ново име" е и стъпка към вярата, че в борбата между истините и клеветите в историята има устойчиви ценности, твърди измерения./

Преплитането и противопоствянето между двете подчасти Вазов и тук е изразил на основата на общи ключови думи, повторени в противоположен контекст и с противоположен смисъл:

нека спомен люти от дни на позор --> балканът има един спомен

нека е трагично името ни --> има едно име, що вечно живей; име ново, голямо, антично

нека ни отрича историята --> и в нашта история кат легенда

нека носим йоще срама --> и смива срамът

При това разностранно преливно противопоставяне между двете подчасти втората не застава до първата като бялото до черното, истината до лъжата, просветлението до мрака. Разколебаването, отрицанието кипи глухо още в първата подчаст и още там подготвя обрата на първото голямо "но". Самата втора подчаст върви по своя път бавно, с вътрешна увереност, без да бърза да разкрие какво се крие зад недоизречените загатвалия "свети неащо ново, има нещо славно", "там нейде на връх планината", "издига се някой див, чутовен връх", "има един спомен, има едно име" - съсредоточена преди всичко върху вътрешното себепознание на българите. И едва след това, в заключителното си двустишие, разкрива далечната цел на своя сдържан развой:

що отговор дава и смива срамът

и на клеветата строшава зъбът

Пътят е извървян и завършекът отвежда смисловоемоционалния развой в посока, противоположна на начално подхванатата. Едва тук - каква сила на националния дух, какъв успех на художественото аргументиране! - творбата заговорва пооткровено за истината и лъжата в нападките върху българите и това поантиращо избухване най-добре внушава неспособността да се говори по-нататък за неправдата със същата горчиво-гневна сдържаност. В същото време обаче, макар и по-рязък спрямо сложната двугласност на първата подчаст и по-определен спрямо недоизречеността на втората, тоя завършек не прекрачва границите на художественото единство, което го е породило, не разрешава спора между истината и лъжата - по-скоро го определя и тепърва го започва. Недоизречеността на втората подчаст продължава да очаква отговор - кое е това име, кой е този чутовен връх, - а цялата първа част поставя и още един въпрос, не така осезателен, но затова пьк още по-решителен: откъде иде силата да се приемат такива сурови обвинения и, без да се отхвърлят мигом и изцяло, да бъдат разколебани от някаква по-висша истина и увереност и какво стои зад самочувствието, което така смело се изправя над бездната на най-мрачните погроми. "Що отговор дава и смива срамът" казва предпоследният стих, но сам той, а и цялата първа част не дава отговор на тези въпроси. Сдържаната съсредоточеност и проблемност достигат тук крайния си предел, подготвяйки изблика на широкото възклицание "О, Шипка" и прехода към живото дело.

След досегашния протяжен развой на мисълта и фразата, след сгъстяването на толкова чувства и проблеми, след забавеното кръжене около името и същността на българския подвиг възклицанието "О, Шипка!" - определено, кратко, волно - сякаш отприщва преживяването към нещо наистина ново и героично. Смислово-емоционалната тежест на този израз е така голяма, че в епохата на строго графично единство на стиховете Вазов е "дръзнал" да го обособи на отделен ред, създавайки един от далечните предходници на начупения стих в българската поезия. А с него развоят на одата действително се пречупва в нова насока: вместо досегашната универсалност на вековете и историята идват трите дена на битката, вместо общите измерения на националното пространство - съсредоточаването в един кът от Стара планина, вместо крайните резултати от миналите поражения - кипежът на битката непосредните лъкатушения между победата и поражението. И докато в първата част минало, настояще и бъдеще се преливат в трудния път на един народ, тук многозначното, но категорично определение "младите дружини" пряко заговорва за прилива на свежа кръв в неговото изстрадало тяло.

Преходът между първата и втората част е широк и многостранен, но в дълбочината си израства върху общата тема за същността на победата и поражението в националната история и общия конфликнто-съчетателен подход към нея. Тази общност се проявява и очебийно композиционно: и втората част, описанието на битката, се дели на две противопоставни подчасти. Едната, 29-53 /описва мъжествената защита на прохода, която за шепата храбреци е вече равносилна на духовна победа, а другата /стих 54-93/ се наклонява над пропастта на ново катастрофално поражение. С тоя дележ одата вече определено очертава своя труден композиционнен път в извивките между поражението и победата, победата и поражението, а с втората част - средищна композиционно, обемно, смислово - тя разгръща, вече сред грохота на битката, заложения преди това проблем за видимостта и същността на историческото явление и спомен.

Описанието на битката започва с пряк сблъсък между противоборстващите страни, постигнат и чрез последователното редуване между тях: опълченците /стих 29-31/ - турците /стих 32-39/ - опълченците /стих 40-46/ - турците /стих 46-50/ - опълченците /стих50-52/. Това движение на описателния поглед носи ожесточената напрегнатост на сражението, ударите гръд в гръд, приливите и отливите на атакуващите вълни. При цялата си рязкост обаче преходите от едната към другата страна свързват отделните пасажи в здрави възли - както са сплели ръце и двата противника. Изразът "пристъпи ужасни" застава на границата между първите два от тях и събира в едно гледната точка на бранителите и действията на нападателите; фанатичното "Аллах" и героичното "урра" спояват чрез съседния си контраст следващите два пасажа; "един враг повеч мъртъв да положи" завършва този "опълченски" пасаж, а началото на следващия показва плодовете на самоотверженост: "турците реват, насипа налитат, и падат, и мрат "; от своя страна този пасаж се свързва с последния преход към опълченците чрез богатия контраст и антитеза между тях: "идат като тигри, бягат като овци" и "кат левове тичат по страшний редут".

Тези постъпателни сблъсъци напрегнато скъсяват словесния си обем и завършват с един обобщителен стих, афористично обединяващ в двете си полустишия усилията на нападателите и защитниците:

Щурмът е отчаян, отпорът с лют...

С тоя стих завършва първата част от описанието на битката. /Неговата обобщителна сила се увеличава и от това, че той единствен в цялата ода се присъединява към предходната римова двойка "редут-труд": и в него, както и във всички други части и подчасти Вазов е използвал завършващото въздействие на мъжките рими.

Този стих обобщава във външно равновесие силите на защитниците и нападателите, но в дълбокия си смисъл досегашното описание и преди още военната победа дава нравствено право на опълченците. Те, шепата храбреци, млади и като хора, и като войни, и като устрем, отстояват напора на "гъстите орди", чийто духовен вдъхновител е Аллах, чието бойно напътствие са обезумелите крясъци на пашата, чиято храброст е в сляпата фанатична ярост, готова да се превърне в животински страх при удара с достоен противник. Оттук вече започва все по-ясно да се налага основният идеен център на одата, отговорът на въпросите, казани и подсказани в първата част; налага се органично, здраво изплетен от всички смислови и образни съставки.

Назовани пет пъти "орди ", сравнени със "сганта на Ксеркса", лазещи вълни, поробителите са не само груба сила, но и безлична маса, лишена от духа и съзнанието на съставящите я индивидуалности. За разлика от тях опълченците действат както в единството на "младите дружини", "орляка юнашки", така и чрез съзнателната роля на всеки отделен войн - "всякой гледа само да бъде напред". /Измежду турците в единствено число се говори само за Сюлейман паша!/ И сливането на тези индивидуални воли носи много по-голямо единство от дисциплината на безличната военщина; именно като воюват "без сигнал, без ред", но с въодушевлението от голямата идея, опълченците воюват много по-добре от "истинската" войска. В изтъканата от разколебани и преобърнати "общоприети" оценки Вазова ода този нов "парадокс" допълва борбата за същинската стойност на силата и слабостта, поражението и победата.

Пространствените значения са друг важен фактор в идейно-образното изграждане на творбата. Още в първата част появата на чутовния планински връх пречупва преживяването в нова и по-ведра насока. Във втората част образът на балкана, на върха и низините разгръща в широка конструктивна мрежа, която и обвързва, и поляризира действията на двете сили. На тиранските орди принадлежи "урвата дива", а на опълченците - върхът, изразител на духовната им извисеност, а и на високата отговорност на делото им.:

България цяла сега нази гледа!

Тоя връх висок е: тя ще ни съзре,

ако би бегали да мрем по добре

Тук има следните теми за

"ПОД ИГОТО "

!С десен бутон на мишката върху "изтегли", избирате Save Link As и го записвате някъде на компа си, разархивирате и готово!

Похвати за изображение на литературен герой - виж

1. Атмосферата в дома на чорбаджи Марко ( глава I - "Гост" ) - виж

2. Животът на българина в навечерието на Априлското въстание ( глава I "Гост" ) - виж

3. Радини вълнения ( глава XI ) - виж

4. Урок по родолюбие ( глава XI - "Радини вълнения" ) - виж

На този сайт има:

# "Под игото" - енциклопедия на българския живот през Възраждането

# "Под игото" – епично повествование за живота на българите преди Освобождението

# "Под игото" - енциклопедия на българския живот през Възраждането

# РЕВ. ИЗРАСТВАНЕ НА НАРОДНИТЕ МАСИ В РОМАНА "ПОД ИГОТО" НА ИВАН ВАЗОВ

# "Под игото" – епично повествование за живота на българите преди Освобождението

# ”ЕПОПЕЯ НА ЗАБРАВЕНИТЕ” - ВЪЗХВАЛА НА ГЕРОИЧНИЯ ПОДВИГ И САМОЖЕРТВАТА

# Мисионерското съзнание на Иван Вазов

ИВАН ВАЗОВ - "ИДЕ ЛИ ?"

1. Войната - жестока и безмислена драма ( размисли върху раказа " Иде ли?" от Иван Вазов ) - виж

На този адрес има следните теми:

!С десен бутон на мишката върху "изтегли", избирате Save Link As и го записвате някъде на компа си, разархивирате и готово!

Иван Вазов

"Немили-недраги"

1. "Немили-недраги" - Анализ - изтегли

2. "Немили-недраги" - Смъртта на Странджата - изтегли

3. "Немили-недраги" - Образите на родината и чужбината в повестта (план-конспект) - изтегли

4. "Немили-недраги" - Българските хъшове - мъченици и герои (I вариант)- изтегли

5. "Немили-недраги" - Българските хъшове - мъченици и герои (II вариант) - изтегли

6. "Немили-недраги" - Българските хъшове - мъченици и герои (III вариант)- изтегли

7. "Немили-недраги" - Българските хъшове - мъченици и герои (IV вариант) - изтегли

8. "Немили-недраги" - Хъшовете с техните мечти и идеали - изтегли

9. "Немили-недраги" - Животът на хъшовете в Румъния- изтегли

10. "Немили-недраги" - Раздвоеният свят на хъшовете - изтегли

11. "Немили-недраги" - Образите на родината и чужбината в повестта (I вариант) - изтегли

12. "Немили-недраги" - Образите на родината и чужбината в повестта (II вариант) - изтегли

13. "Немили-недраги" - Страдание и мечта в човешкото битие на хъшовет - изтегли

14. "Немили-недраги" - Изстраданото, но желано изгнаничество на хъшовете- изтегли

15. "Немили-недраги" - Жалкото и величавото у човека (I глава) - изтегли

16. "Немили-недраги" - Когато един млад човек избере мъченичеството - изтегли

17. "Немили-недраги" - Речта на Странджата - (I вариант) - изтегли

18. "Немили-недраги" - Речта на Странджата - (II вариант) - изтегли

19. "Немили-недраги" - Речта на Странджата - (III вариант) - изтегли

20. "Немили-недраги" - Речта на Странджата - (IV вариант) - изтегли

21. "Немили-недраги" - Речта на Странджата - (V вариант) - изтегли

22. "Немили-недраги" - Речта на Странджата - (VI вариант) - изтегли

23. "Немили-недраги" - Мястото на Странджата в живота на хъшовете - изтегли

24. "Немили-недраги" - Странджата - героят на високото българско време - изтегли

25. "Немили-недраги" - Заветът на Странджата - "Умри за България!" - изтегли

26. "Немили-недраги" - Мисията на Македонски в X глава на повестта - (I вариант) - изтегли

27. "Немили-недраги" - Мисията на Македонски в X глава на повестта - (II вариант) - изтегли

28. "Немили-недраги" - Мисията на Македонски в X глава на повестта - (III вариант) - изтегли

29. "Немили-недраги" - Различните лица на Македонски - изтегли

30. "Немили-недраги" - Героичното и комичното в образа на Македонски - изтегли

31. "Немили-недраги" - Македонски - пример за себеотрицание и героизъм - изтегли

32. "Немили-недраги" - Македонски между авантюризма и героизма - изтегли

33. "Немили-недраги" - "Македонски бяга от глада, но не бяга от смъртта" - изтегли

34. "Немили-недраги" - Исторически факти и художествена измислица в повестта - изтегли

35. "Немили-недраги" - Робството и свободата в повестта- изтегли

Иван Вазов

"Опълченците на Шипка"

1."Опълченците на Шипка" - Анализ - изтегли

2. "Опълченците на Шипка" - Величието на oпълченците - изтегли

3. "Опълченците на Шипка" - Защо одата започва с "Нека носим йоще ..." - изтегли

4. "Опълченците на Шипка" - Драматизмът в лирическия увод на одата - изтегли

5. "Опълченците на Шипка" - Гордостта на българина според лирическия увод на одата - изтегли

6. "Опълченците на Шипка" - "България цяла сега нази гледа" - изтегли

7. "Опълченците на Шипка" - Как Иван Вазов разказва за голямата българска победа - изтегли

8. "Опълченците на Шипка" - Как Иван Вазов обезсмъртява подвига на опълченците - изтегли

9. "Опълченците на Шипка" - Образът на Балкана - на границата между мита и реалността - изтегли

10. "Опълченците на Шипка" - Пътят от срама към дивната слава - изтегли

11. "Опълченците на Шипка" - Саможертвата - път към свободата - (I вариант) - изтегли

12. "Опълченците на Шипка" - Саможертвата - път към свободата - (II вариант) - изтегли

13. "Опълченците на Шипка" - Възхвалата на народния подвиг в борбата за свобода - изтегли

Иван Вазов

"Българският език"

1. "Българският език" - Анализ - изтегли

2. "Българският език" - Защо Вазов се обръща към родния език в одата си? - изтегли

3. "Българският език" - Възхищението и възмущението на поета - изтегли

4. "Българският език" - "Език свещен на моите деди" - изтегли

5. "Българският език" - Художественият образ на родното слово - изтегли

6. "Българският език" - Нравствената и естетическа значимост на родния език- изтегли

7. "Българският език" - Родното слово през погледа на Иван Вазов - изтегли

8. "Българският език" - Връзката роден език-човек - изтегли

9. "Българският език" - Защита и възхвала на родната реч - изтегли

Иван Вазов

"Една българка"

1. "Една българка" - Анализ - изтегли

2. "Една българка" - Измеренията на човешката добрина - изтегли

3. "Една българка" - Разумът и безумието в страшното време - изтегли

4. "Една българка" - Доброто - порив към човека и свободата (I и II епизод) - изтегли

5. "Една българка" - "Божичко, закрили го, българин е" (II епизод) - изтегли

6. "Една българка" - Дългът срещу егоизма (III епизод) - (I вариант) - изтегли

7. "Една българка" - Дългът срещу егоизма (III епизод) - (II вариант) - изтегли

8. "Една българка" - Дългът срещу егоизма (III епизод) - (III вариант) - изтегли

9. "Една българка" - Житейските позиции на баба Илийца и на отец Евтимий (III епизод) - изтегли

10. "Една българка" - Лицата на страха (III епизод) - изтегли

11. "Една българка" - "Бабо, благодаря ти, ти си добра жена" (V епизод) - (I вариант) - изтегли

12. "Една българка" - "Бабо, благодаря ти, ти си добра жена" (V епизод) - (II вариант) - изтегли

13. "Една българка" - "Аферим, бабо, машаллах !" - изтегли

14. "Една българка" - Баба Илийца - една необикновена българка или една от многото - изтегли

15. "Една българка" - Една българка по пътя на доброто - изтегли

16. "Една българка" - Ето това е българинът, ето това е българката - изтегли

17. "Една българка" - Митологични, фолклорни и библейски мотиви в разказа - изтегли

18. "Една българка" - Нравствена сила и човешко милосърдие - изтегли

19. "Една българка" - Обикновеното и необикновеното у баба Илийца - изтегли

20. "Една българка" - Подвигът на баба Илийца - изтегли

21. "Една българка" - Ролята на деня и нощта в разказа - изтегли

22. "Една българка" - Страхът на героите в разказа - изтегли

23. "Една българка" - Страшното време, страхът и свободата - изтегли

Духовният подем на народа

източник: http://referati.com/content/view/144/

Публикувал yes_yes_yes

Литературно инпретативно съчинение “И в няколко дена тайно и полека народът порасте на няколко века” Иван Вазов Летописец на националните съдбини в цялото си творчество Иван Вазов представя многообразието на богатия български бит и душевност. След Освобождението в своите произведения той непрекъснато се връща към “наш’то недавно”,защото иска да изгради мост между минало и настояще,стреми се да припомни величавата и трагична епоха на подвизи и самопожервувания по време на борбата за свобода. В романа “Под игото” е описана духовната еволюция на българина,която сякаш променя хода на времето и прекроява пространствените измерения на българското ежедневие.Подзаглавието “Из живота на българите в предвечерието на Освобождението” ни насочва към жанровите особености на произведението за родово –семейното българско общество. В трите части на романа са проследени значими сабития,които са пряко свързани с “пробуждането” и духовната еволюция на българина и водят до навлизането на “новото”(идеите за национална свобода) в бита на жителите на Бяла Черква. Ключов момент в романа е появата на Бойчо Огнянов,защото той носи в себе си идеята за бунта ,а и е пряко свързан с подготовката на въстанието. Въпреки това,обаче,Вазов не си поставя за цел да опише Априлското въстание в неговите национални мащаби.Той формулира своята художествена задача с думите:”да изобразя живота на българите в последните дни на робството и революционния дух на епохата на Априлското въстание.” Тоест той ькцентира върху действията на образите и техните настроения.Навлезлите идеи, които бързо се превръщат в идеали,се сливат в едно с бита. Ето защо робството,въпреки ,че присъства в заглавието на романа “Под игото”,не е основен мотив в произведението.То е фонът,върху който се проектира нравствената еволюция на българския народ. Нуждата от незабавни действия е показана в епизодите,където са изобразени зверствата на поробителите.Тези моменти са основата на зараждащото се желание на българите за свобода.Назрява чаканият от пет века момент,в който поробените единно ще се вдигнат на бунт,за да извоюват своята свобода.Вазов,благодарение на богатия си жизнен опит и непосредствени наблюдения,успява да опише атмосферата в навечерието на Бунта чрез своите герои. Неволната грешка на Събка,по време на представлението на “Многострадалната Геновева”, предизвиква вълнение и одобрение сред присъстващите.Един глас запява Чинтуловата песен “Къде си вярна,ти, любов народна?” и въпреки присъствието на бея песента бива подхваната от всички. Тя “сбра всичките души в едно,сля сцената със залата и се издигна в небето като молитва”-пише Вазов. Особено важна за автора е подготовката на самото въстание и начинът ,по който се организират българите-единството ,което се създава между различните прослойки и взаимния труд в името на борбата за свобода. Ганковото кафене се превръща в “един малък парламен”, където се обсъждат външните новини и проблеми.Ентусиазмът на младите е основен двигател на организирането на въстанието.Всички аспекти от ежедневието са подчинени на идеята за борба:”…жените тъчаха навуща,плетяха връви за тях,увиваха фишеци,а бабите месеха и печаха сухари…”Обикновените ежедневни дейности са заменени от революционно-организационни:”…Селяните не доораваха нивите ,за да леят куршуми,и гражданите зарязаха търговията.” Дори Чорбаджи Марко, който е здраво стъпил на земята ,благославя лудите-млади и се моли пред иконостаса за България,въпреки ,че осъзнава колко многобройни ще са жертвите от борбата. В гланата “Пиянството на един народ” Вазов сравнява Западна Тракия с “един вулкан, който издаваше глух тътен, предвестник на избухването”. Вазов поставя акцент и върху дейността на революционерите-апостоли, разпространяващи идеите за борба и свобода сред народа.Те са лидерите на народа,които организират борбата и затова са приети навсякъде:"Рояк апостоли и проповедници кръстосваха планини и полета,организираха борбата. Те намираха навсякъде добър прием…” Нуждата от такива водачи свидетелства за готовността на единния български народ за решителни действия в името на свободата. Въпреки трагичния завършек на въстанието ,Вазов оценява общонационалната му стойност.Множеството жертви и реките от кръв са пътят,който трябва да бъде извървян докрай,за да се достигне до свободата, а саможертвата на българските юнаци показва,че българите са готови да минат по този път:”Та ако Клисура загине,няма да загине България ,а !”-казва Боримечката. Героите в “Под игото”-техните действия, мотиви и въжделения, характеризират цялага историческа епоха,наричана от мнозина”най-българското време”.Това е времето, в което коренно се изменя ценностната система на българина,за да еволюира в нравствените идеали, които са основната причина за крайния успех в борбата с поробителите.

Редактирано 31 януари 200719 г. от arti (преглед на промените)

Много ти благодаря!!

умолявам ви спешно ми е нужен Само да не е от pomagalo.com, защото не знам защо но последно време свалям файла и не ми го отваря

умолявам ви спешно ми е нужен

Само да не е от pomagalo.com, защото не знам защо но последно време свалям файла и не ми го отваря

Има анализ на разказа в учебника по литература за 11 клас на Валери Стефанов и Александър Панов. Там има и въпроси, на които ако отговориш, ще се получи анализът ти.

Съчинението трябва да е върху темата: "Образът на Бойчо Огнянов" благодаря предварително !!!

Редактирано 10 януари 200719 г. от benabolcho (преглед на промените)

Виж това-http://download.pomagalo.com/7252/?search=185798

умолявам ви спешно ми е нужен

Само да не е от pomagalo.com, защото не знам защо но последно време свалям файла и не ми го отваря

ами ако искаш да го отваря промени разширението от *.zip на *.rar и така се помъчи да го отвориш

надявам се да съм ти бил достатъчно полезен

Здравейте. Търсех в Google, но не успях да намеря информация или готова интерпретация. Ще може ли да ми дадете линк към готова такава или поне одата. Благодаря ви предварително.

www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=913&Level=2 - 9k - Тук можеш да намериш текста на стихотворението.

Ето линк-http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&...913&Level=2

Някой, ще може ли да ме намери съчинение-разсъждение на тема Словото на Знаменосеца от III-та глава на "Немили-недраги" ?

Заповядай-http://download.pomagalo.com/11641/

и още-http://download.pomagalo.com/9864/

Какво внушава описанието на обстановката в началото на повестта Немили Недраги. Трябва ми план да доказателствената част. Моля помоглнете

Редактирано 15 януари 200719 г. от nebraska (преглед на промените)

Здравейте, бихте ли ми дали ! много ! бързо съчинение разсъждение на тема "Баба Илийца пред изпитание на силата и волята" ,а може и направо на 4 част от "Една българка" !!! Най-важно е да е на 4 глава,а ен на целия разкар ! Много Ви моля,защото ми трябва за утре,а чак сега се усетих ! Благодаря предварително ! С уважение:

Здравейте! Трябва ми спешно ЛИС на тема: Идеята за българското в поетичното творчество на Иван Вазов или Образът на България в поетичното творчество на Иван Вазов. Ако някой може да ми помогне ще съм му много благодарна!

Мале хорааа моля ви много ама много спешно ми трябва съчинение разсъждение на тема "Поривът на опълченците към свободата". Става дума за " Опълченците на Шипка" - Иван Вазов. Моля ви дайте нещо, че ще имам 2 за срока плс.

Редактирано 24 януари 200719 г. от n_u_f_c_h_e (преглед на промените)

Мале хорааа ноля ви много ама много спешно ми трябва съчинение разсъждение на тема "Поривът на опълченците към свободата". Става дума за " На прощаване" - Иван Вазов. Моля ви дайте нещо, че ще имам 2 за срока плс.

Извинявай,обаче колко очакваш да имаш за срока при положение,че не знаеш, че "На прощаване"не е на Иван Вазов, а е на Христо Ботев,а опълченците , за които трябва да пишеш са от "Опълченците на Шипка" , което вече е на Иван Вазов!!!!!

Извинявай,обаче колко очакваш да имаш за срока при положение,че не знаеш, че "На прощаване"не е на Иван Вазов, а е на Христо Ботев,а опълченците , за които трябва да пишеш са от "Опълченците на Шипка" , което вече е на Иван Вазов!!!!!

Оффф сори.Извинете ме, т.е. не мен а сестра ми.Оставих форума включен с мойта регистрация и сестра ми е писала от моята регистрация за нейното съчинение Извинете ме плс. Благодаря ви за вниманието

На някой намира ли му се нещо по темата "Образите на Бойчо Огнянов и Рада" ("Под Игото" - Иван Вазов) Благодаря предварително

Редактирано 26 януари 200719 г. от La_piovra (преглед на промените)