Чочо Владовски ни напусна, едва навършил 50

Бившият вокалист на рокгрупа "Тангра" изпя техни класически хитове като "Богатство", "Любовта, без която не можем", "Нашият град"

11.12.2006

Бившият вокалист на рокгрупа "Тангра", изпял техните хитове "Богатство", "Любовта, без която не можем", "Нашият град", си отиде едва 50-годишен.

Чочо (Цветан) Владовски страдаше от диабет, а последната му публична поява беше през септември - на представянето на петата компилация "Любими песни за любими хора" от поредицата на "БГ радио", в която е включена песента му "Безсъние".

Роден е на 20 март 1956 г. в София в семейство на класически музиканти. Самият той също се специализира в класиката - като флейтист, но още като ученик в музикалното училище свири в попгрупи, между които "6 + 1".

През 1974 г. е вокалист на първата формация на "Диана експрес", после работи със "Сребърните гривни" (основана от големия му брат Трошан, който емигрира зад Океана) и оркестъра на Емил Димитров "Синьо-белите".

Истински популярен става в периода 1979-84 като вокалист на "Тангра", в която са пели също Вили Кавалджиев и Станислав Сланев-Стенли.

По това време групата свири в стил мелодичен рок и си сътрудничи с композитора Борис Карадимчев, а текстовете за повечето песни в репертоара й пише Александър Петров.

След 1984 г. започва солова кариера, а в началото на 90-те живее и работи с Лили Иванова (Lili.bg), с която записва кавърверсия на "Чико от Порто Рико" от репертоара на Леа Иванова.

Заедно с първата дама на българската попмузика създават звукозаписно студио и Владовски става музикален продуцент на албума й "Хазарт". В едно интервю тя го описва като човек, музикант и певец с изключителен интелект; който умее да предразполага и да работи, създал чудесен уют в студиото.

В едно от последните издания на фестивала "Златният Орфей" (1997 г.) печели голямата награда като съавтор на песента "Огън и дим", изпълнена от дует "Ритон". Година по-късно печели и първо място.

"Безсъние", позната още под заглавията "Спомени от бъдещето" и "Дон Кихот", е най-популярната песен от соловия му репертоар (вж. текста й в Textove.com). Обичам с песните си да разказвам истории, споделяше той.

източник: Нетинфо - http://netinfo.bg/?tid=40&oid=977744

-----------------

Много съжалявам за Чочо, дали успя да намери своята "мансарда под звездите"?

Поклон пред паметта му.

Лека му пръст :-(

Отраснах с неговите песни и никога няма да го забравя.....

Пропадах някъде, но всичко беше истинско -

страха от удара, очакването, сблъсъка.

А после кацнах върху мислите

и тръгнах по света, нарамил кръста си.

Като медал върху ревера сив на времето

оглеждах от високо всички улици.

И виждах рицарите, стъпили във стремето

на своите мотори с малки блудници.

А Дон Кихот прегърнал смело чашата

във кръчмата спореше със неверници,

които го закачаха от масите,

че днес дори в музея няма мелници.

И тъй загубил в сетен дъх доверие

започнах да разпитвам плахо хората:

къде започва пътя към надеждата

и свършва кръстопътя на умората?

Пропадах някъде, въртях се във доспехите

и се събудих гол от писъка на вятъра.

Моторен шум потъваше във ехото

Със рокерите, тръгнали нанякъде.

"Тежко, тежко, вино дайте..." Не е от негова песен, но смятам че е подходящо...

Лека му пръст!

Не мога да повярвам,Дон Кихоте,че си тръгна от нас

Ще ни липсваш много на всички,които израснахме с твоите песни.

С песните ти,на които се влюбвахме и разлюбвахме...

Няма мелници,прав си,Чочо

Вече си у Дома и с китарата пееш на Господ:

"Да си вземем сбогом..."

Една добавка от мен за спомен

http://store1.data.bg/danibo/Chocho%20Vladovski/

Лека му пръст

Лека му пръст.....Беше истински творец.!

RIP...

Обичах песните му

Ще продължа да пазя както плочата на "Тангра", така и спомена за "Вечните" му песни...

Свирехме и пеехме песните му.Сбогом Чочо.Ще продължим да го правим.Те ще останат вечни и винаги ще ни напомнят за теб.Почивай в мир.

Израстнах с тези групи-те даваха надежда за по-добро,за промяна на една обречена идея . Ходил съм на концерти на Тангра и другите култови групи-тръгнали от подземията на Софийският университет-търсихме в текстовете на песните им отговори,намирахме ги и се бунтувахме,по наш си,детски начин...!

Лека ти пръст,Чочо !

Няма да те забравиме !

Никога !

Да си вземем сбогом със онази любов

без която никак не можем

не е лесно, не е лесно

у дома да се връщаш, да се връщаш...

бездомен.

Спи булевардът след дългия ден,

спят уморени тротоарите пусти,

през града аз вървя с подранилата зима

и събирам своите чувства.

И все по-далече, и все по-назад,

стъпки остават, остават във мене

и от просяк по-беден

и от крал по-богат,

аз вървя и раздавам надежда.

И събирам, раздавам, дори не броя

своите срещи в града милионен.

Аз вървя, за да търся в теб любовта,

любовта, без която не можем.

Без която не можем!

Вечна му памет!

Редактирано 12 декември 200619 г. от stilian30 (преглед на промените)

За мен отдавна хората говорят,

че вечно съм без пукната пара,

но аз със всеки съм готов да споря

дали това е най-важно на света?!

Живея на последния етаж

в една мансарда точно под звездите,

прозорецът е моята врата

и аз вървя към тях и ги разпитвам.

Дали след време тука под звездите

в прозореца ще има светлина?

Дали тогава пак ще слушат "Битълс"

и вечните поети ще четат?

Дали хазайката ще идва рано

с виенска кифла, с каничка кафе

и вместо да попита тя за наема

ще се усмихне: "Спахте ли добре?"

И пак ли ще звучи невероятно

за някой, ако някой пак твърди,

че имам най-голямото богатство

един прозорец и безброй звезди.

Почивай в мир ЧОЧО!