преди 25 минути, dioib написа:

Ти не можеш  Аз вече на правих!

Тази плат форма  не видя  нещо, защото не е социална .....  

А и аз съм извършвал чудеса 😄. Щом до тук я докарахме  да сме чудотворци...

преди 39 минути, _Aumi_ написа:

Той твърди, че това противоречи на учението на Исус и на пророците:

Твърди го, но обосновката му е невярна. Идолопоклоничество е ако вярата в светеца замести тази към Бог. Или пък към иконата - идолопоклоничество е вярващият да приеме, че силата е в самата икона. Но иконата е само символ, изображение. Тя не е светията. А светията не е Бог. Но светията действа не от свое име и не само със собствените си сили, а със силата на Бог и от негово име. Така не може да има идолопоклоничество, ако се осъзнава това. Ако се знае, че силата зад светията е тази на Бог. 

преди 53 минути, _Aumi_ написа:

Да, но след като този който е канонизиран за светец, е мъртъв, следва, че се покланяте на духа на светеца. Т.е. на духа на мъртвия.

Духът е от Бог. А почитта е по-скоро към извършеното от светеца, към вярата и жертвата му. Поне за мен. Но виж как се опитваш да насочиш почитта към идолопоклоничество. Няма нищо лошо да почиташ нечии заслуги, но според реалната им стойност. Вече посочих, че проблемът е ако почитащият приравни светеца с Бог. Тогава бихме имали идолопоклоничество.

преди 55 минути, Just a Stranger написа:

Духът е от Бог. А почитта е по-скоро към извършеното от светеца, към вярата и жертвата му. Поне за мен. Но виж как се опитваш да насочиш почитта към идолопоклоничество. Няма нищо лошо да почиташ нечии заслуги, но според реалната им стойност. Вече посочих, че проблемът е ако почитащият приравни светеца с Бог. Тогава бихме имали идолопоклоничество.

Да, но по мои наблюдения, хората не само почитат многобройните канонизирани светци, но вярата в тях, е изместила вярата в Бог. Те се прекланят по-скоро пред светците и отиват в църквите да им палят свещи и да им отправят молитви за разни неща.

преди 20 часа, Anzhel Dimitrov написа:

 Правилно знаеш . Единствено ,когато правиш добро има значение за Бог .

Има значение за човека, а не за Бог.

Що се отнася до иконите и светиите. Идеята на протестанството за това се основава на един стих от Библията, където се казва, че има само един посредник между хората и Бог и това е Исус Христос.

Няма две основни деноминации, а три.

 

преди 12 часа, _Aumi_ написа:

Да, но по мои наблюдения, хората не само почитат многобройните канонизирани светци, но вярата в тях, е изместила вярата в Бог. Те се прекланят по-скоро пред светците и отиват в църквите да им палят свещи и да им отправят молитви за разни неща.

Аз пък нямам такива наблюдения. Вярно е, че в обкръжението ми от близки и приятели, няма много религиозни, но все пак основните обичаи, празници, именни дни (а те са свързани със светии) и т.н. се спазват. Повечето си имат икони вкъщи и те служат повече за почит, закрила, късмет и др. под. Не знам някой да им се моли.

преди 8 часа, Just a Stranger написа:

Аз пък нямам такива наблюдения. Вярно е, че в обкръжението ми от близки и приятели, няма много религиозни, но все пак основните обичаи, празници, именни дни (а те са свързани със светии) и т.н. се спазват. Повечето си имат икони вкъщи и те служат повече за почит, закрила, късмет и др. под. Не знам някой да им се моли.

Достатъчно е да идеш в която и да е църква, за да се убедиш.

 

Какво означава ,, Господи Боже " :Господи - Исус Христос , Боже - Бог отец ,Бащата на Исус Христос .  

 Господи Боже , опази ни от гордост , дай ни смиреност , нека имаме сили за добри дела , нека обичаме ближните  както себе си , моля те направи така ,че войните в Украйна и Ивицата Газа да свършат с мир .

Господ Бог се споменава още в Битие. Какво мислиш за това?

преди 29 минути, bioid написа:

Господ Бог се споменава още в Битие. Какво мислиш за това?

Затова е ,, Света Троица " - триединството.

"Да бъде Твоята Воля, Господи". Като се замисля, всяка молитва, трябва да включва тази формула. За каквото и да се молим, то последната дума за неговата разумност и удачност да оставим на Бог или по-висшите разумни сили от нас. Дори и Исус на кръстта изразява тази идея - личността иска освобождаване от страданието, "да го отмине тази чаша", но с думите: "да бъде Твоята Воля" към Отеца, тя, личността бива подчинена на духа. После Духът може да възкръсне, не и преди да е победил личността, земните въжделения (или т.нар. пазач/обитател на прага).

  Молитвата е свещен акт на общуване между молещият се и Бога . Молитвата е висше свързване на човека с Бога . Чрез молитвата може да се иска напътствие , опрощение , може да се ползва за сливане между молещият се и Бог .

 Затова аскетизмът е много удачен вариант за живот .

 

  Молитвата е като сливане с Бог , и акт на признателност че Бог е над всичко .

Молитвата като зов за помощ, може да осигури именно помощ, ако това за което се молим е добро и в съгласие с Божията Воля. Но ако пречките са в нас самите, помощта няма как да е ефективна (по-мощ - колко изразителна дума), а възможностите ще бъдат пропуснати. Помощта предполага, че основната тежест ще падне върху нас самите - ние трябва да заплатим съответната цена, да направим нужната жертва и да променим това, което пречи (преди всичко в себе си). Търсейки положителен резултат, трябва да сме в състояние не само да го постигнем, но и да го задържим. А това е по-трудно, защото постигайки желаното, веднага ще се активират сили, действащи в посока на възвръщане на старото статукво. 

Всеки стремеж изисква сила, но на молитвата не трябва да се гледа като на слабост, а точно обратното. Личността е крайна, възможностите й ограничени, и ако не излезем от черупката й, възможностите ни ще са малки. Нужно е смирение и осъзнаване, че силата с която разполагаме не е наша, а ние само я използваме, доколкото действията ни са в съгласие с Божественото. Молитвата може да ни даде много, но това е свързано и с по-голяма отговорност от наша страна, съответстваща на дадените ни сили и възможности.

на 12.04.2025 г. в 12:25, Theros написа:

Молитвата като зов за помощ, може да осигури именно помощ, ако това за което се молим е добро и в съгласие с Божията Воля. Но ако пречките са в нас самите, помощта няма как да е ефективна (по-мощ - колко изразителна дума), а възможностите ще бъдат пропуснати. Помощта предполага, че основната тежест ще падне върху нас самите - ние трябва да заплатим съответната цена, да направим нужната жертва и да променим това, което пречи (преди всичко в себе си). Търсейки положителен резултат, трябва да сме в състояние не само да го постигнем, но и да го задържим. А това е по-трудно, защото постигайки желаното, веднага ще се активират сили, действащи в посока на възвръщане на старото статукво. 

Всеки стремеж изисква сила, но на молитвата не трябва да се гледа като на слабост, а точно обратното. Личността е крайна, възможностите й ограничени, и ако не излезем от черупката й, възможностите ни ще са малки. Нужно е смирение и осъзнаване, че силата с която разполагаме не е наша, а ние само я използваме, доколкото действията ни са в съгласие с Божественото. Молитвата може да ни даде много, но това е свързано и с по-голяма отговорност от наша страна, съответстваща на дадените ни сили и възможности.

Молитвата вече е прераснала в ,,ченълинг " ,което според психолозите е шизофрения .