j

Редактирано 1 юли 200916 г. от Drago Dochev (преглед на промените)

На мен "Граф Монте Кристо"- направо оставах без дъх, докато го четях

Още като дете... "Без Дом".

Остана много силно в съзнанието ми...

На мен "Граф Монте Кристо"- направо оставах без дъх, докато го четях

И на мен най ми е повлияла "Граф Монте Кристо", той е първата книга, която съм чела денонощно, която не е била детска, и която ме запали да чета книги изобщо, преди него хич не обичах книгите А сега чета при всяка свободна минута

Редактирано 22 май 200719 г. от Ralna (преглед на промените)

"Пепеляшка" не е книга, а приказка, но и до днес я обожавам. Кара те да вярваш, мечтите се сбъдват.

"Златният телец"- прочетох го на един дъх. Ода за глупостта и невежеството с написано с невероятен хумор. Една от малките книги, които след като затворих си казах- "Заслужаваше си"

"Мъртви души"- учих я в средното, но определено остави отпечатък в съзнанието ми. Ужасно полезна книга.

"Сидхарта" на Херман Хесе - уникална книга, която не мога да я опиша, просто тярбва да се прочете.

"Силмарилион" - J.R.R. Tolkien - за почитателите на фентъзито

"Алхимикът" - Paulo Coelho наскоро я прочетох и мога да кажа че е изключително добре написана

"Хамлет" - Шекспир - няма какво да коментирам

Ех, че ме изпревариха Още един твърд глас за проф. Tolkien и "Силмарилион".Повлия ми най-вече легендата за принц Берен, син Барахиров-още ми излизат сълзите на очите, като се сетя

"Владетелят" Н. Макиавели.

Мисия Земя на Л.Рон Хабърд неворятна книга щом като имах търпението да намеря 10 книги и ги прочета на 3 различни езици смятам че поредицата си заслужава просто има от сичко което ти прябва за 1 велика история

а др. която ме накара да чета е Властелина на Толкин просто велик

Вероятно "Празни мисли на един празен човек" на Джером К.Джером и "Птиците умират сами" на Колийн Макълоу, а книгата, която четох почти 2 денонощия без спиране бе "Наследникът от Калкута" на Роберт Щилмарк.

Може да е от възрастта но книжките на Дан Браун доста ми повлияха... като четях 6-тото клеймо е имало нощи в който ме е била страх да отида да пия вода

Като се замисля всяка една книга,която съм прочела ми е повлияла по различен начин в зависимост от момента и периода,в който съм я чела.Доста поезия ми се е набила в главата и ме е карала да препрочитам някои стихове,защото у тях намирам ,,топлата вода``,някоя истина за себе си или за света около мен...в този аспект Байрън ми е оказал влияние,Емили Дикенсък,макар да ми идва малко черногледичка и депресирана....да не забравям гениалната /за мен/ Камелия Кондова.

Ако трябва да говоря за романи,то тези на Стайнбек играят голяма роля в живота ми поради простата причина,че го съпътстват от много време насам.,,На изток от рая`` и ,,Полет над кукувиче гнездо`` обаче са двата ромата,поставили най-силен отпечатък върху психичния ми и неосъзнат понякога свят.Карали са ме да мисля и да спирам да мисля /едновременно/,да плача и да спирам да чувствам /пак едновременно/,да съжалявам,че съм ги прочела,защото тръпката да ги прочета за пръв път няма да я има вече и да ме карат да съм щастлива,че съм попаднала в техния свят /пак едновременно/...

Трудно ми е да кажа само една книга, която ми е повлияла. Всяяка една книга ми е повлияла по някакъв начин.

Като се замисля, май Достовески, Буковски и Стайнбек са писателите, които наистина са ме карали да се замислям за някой неща.

За Пърл Бък се сещам и "Източен вятър, Западен вятър" - невероятна според мен книга, която може да те научи да бъдеш толерантен към различното...

Иначе има разни философи - Лао-Дзъ, Ницше, които също са повлияли на мисленето ми.

Това са книгите на Александър Дюма-баща и на Карл Май. Всеки който се чувства човек трябва да ги прочете!

"Път към висшето общество" и "Живот във висшето общество" - бях поразена от тези книги. Все още се питам дали си струва да се загубиш като личност само и само да бъдеш някой в очите на определен кръг...

"Параграф 22"... още не мога да се оправя...

"Живот ли бе да го опишеш"

авторът не е Петър Берон

"9,99лв." на Фредерик Бегбеде (една от книгите която ми повлия) - общо взето вече гледам на билбордовете, кориците на списания и реклами по телевизията по друг начин

Книгата, която ми повлия най-много, е "Скарамуш" на Рафаел Сабатини, бях в 7-ми клас, когато я прочетох и тогава страшно много ми хареса, преди не обичах да чета Тази книга ме накара да почувствам удоволствието от четенето.

Доста книги са ми повлияли, понеже чета още от малък, но най-много са ме задържали "Емил от Льонеберя"-Астрид Линдгрен, препрочитал съм я поне два пъти. По късно много се бях увлякъл по книгите на Емилио Салгари - най-вече "Сандокан" и някои от книгите за Дивия запад. По късно попаднах на "Конникът без глава" на Майн Рид, прочетох я на един дъх. После започнах да се занимавам с фентъзи литература, "Песен за огън и лед" на Джордж Мартин също много ме беше заинтригувала, по късно четох и "Властелинът на пръстените" и "Силмарилион"-също шедьоври, особено като се има впредвид времето по което са писани. Последното литературно произведение, което трябва да спомена е повестта "Шинел"-бива си го.

Редактирано 14 септември 200718 г. от Shadowflame (преглед на промените)

Определено "Заленият път" на Стивън Кинг!Книгата е ужасяваща-действието се развива сравнително бавно и зловещо за да тостигне своя кулминационен момент със смърта на "едно чудо".Краят на книгата е потресаващ.Главния герои губи всичко любимо и живее в агония в един старчески дом с надеждатап скоро смърта да го прибере.

"...Всички ние дължим една смърт и изключения няма,зная това,но понякога ,о ,Господи, Зеленият път е толкова дълъг."

Последно... "Хайнрих фон Офтердинген"...

"Жерминал" на Емил Зола

"Жерминал" на Емил Зола

Изключително тежка книга. Лично мен ме подтисна...След като прочетох някои бележки от автора и разбрах какво проучване е направил, за да напише книгата направо се подтиснах, че въпреки художествената измислица "Жерминал" е отразила една жестока реалност в същността си.

"Дао Дъ Дзин" - Лао Дзъ