Днес , преди няколко години , се наложи да се разделя с един мой верен  приятел .

Важното да ги помним и уважаваме

 

на 9.10.2007 г. в 1:44, haidukpikaso написа:

С тази болка не се свиква

Това е болка,която винаги ще я има,там от ляво

Това е болка,с която ще си отидем-отново при тях

 

Близо 15 години живяхме с Джеки-първата ми писанка,и още ме боли

Боли ме и за Хайдучето ми,което отиде при нея

Но аз просто не мога без коте-предпочитам го пред "хората"

 

Сега имам Хари Мата Хари,която обожавам

Но спомня ли си за тях и се разплаквам веднага

Джеки и Хайдук Пикасо знам че ме чакат и знам че са добре

Заедно с вашите палавници-повярвайте ми

С тази болка никога не се свиква...

АБИ И МЕРЕДИТ

Нашето 14-годишно куче, Аби, почина миналия месец. На следващия ден моята 4-годишна дъщеря Мередит, плачейки, ми каза колко много ù липсва Аби. Тя ме попита дали би могла да напише писмо на Бог, за да може Той да разпознае кучето, когато то отиде на небето. Аз се съгласих и Аби ми продиктува следното писмо:
„ Мили Боже,
Моля те, грижи се за моето куче! То почина вчера и е при теб на небето. Много ми липсва! Щастлива съм, че ми позволи да я имам като мой приятел, въпреки че се разболя. Надявам се , че ще си играеш с Аби – тя обича да гони топки и да плува. Изпращам ти нейна снимка, за да я познаеш като я видиш. Много ми липсва!
С обич,
Мередит”
Сложихме писмото в плик заедно с една снимка на Аби и Мередит и го адресирахме до „Бог на небето”. Мередит залепи няколко марки на плика, защото, според нея, разстоянието било много голямо и написа обратния адрес. После отидохме до пощата и моята дъщеря пусна писмото. След няколко дни Мередит ме попита дали Бог е получил вече писмото и аз я уверих, че сигурно е така.
Вчера получихме пакетче опаковано в златиста хартия. Отгоре пишеше „ За Мередит ” с непознат почерк. Дъщеря ми отвори пакета. Вътре имаше книга със заглавие „ Когато загубиш приятел ”, а на корицата стоеше залепено писмото, което бяхме изпратили до Бог и снимката на Аби и Мередит. На първата страница беше прикрепена следната бележка:
„ Скъпа Мередит,
Аби пристигна благополучно на небето. Добре е, че ми беше изпратила нейна снимка, за да мога веднага да я позная. Тя вече не е болна. Нейният дух е тук с мен, точно както той е и в твоето сърце. Аби е била много щастлива с теб. Тъй като тук на небето ние не се нуждаем от нашите тела, аз нямам джоб, в който да пазя твоята снимка и затова ти я изпращам обратно заедно с тази книга. Нека ти остане малък спомен от твоето вярно приятелче!
Благодаря ти за прекрасното писмо и благодаря на майка ти, че ти помогна да го напишеш и изпратиш. Каква чудесна майка имаш! Аз я избрах специално за теб!
Изпращам ти моята благословия и помни, че много те обичам!😪💔

от интернет

ПРОСТО ЕДНО КУЧЕ.....

1. Моят живот трае 10-15 години. Всяка раздяла с теб ми причинява тъга. Помисли си за това преди да ме вземеш.

2. Обичай ме такова, каквото съм, защото ти си ме избрал. Аз нямам възможност да си избирам приятелите и господаря.

3. Дай ми време да разбера какво искаш от мен, когато ме възпитаваш. Преди да ми се скараш, изпитай себе си - може би аз не разбирам какво искаш от мен.

4. Обичаш ли ме, аз живея от твоята любов.

5. Недей да ми се сърдиш и наказваш. Ти работиш, имаш приятели и развлечения, а аз имам само теб.

6. Приказвай ми! Може би ще ти се стори, че не те разбирам, но аз зная какво мислиш и чувстваш.

7. Знай, че аз не забравям как се постъпва с мен.

8. Помисли си преди да ме удариш, защото аз мога и да те ухапя, но това аз няма да направя.

9. Не ме взимай като играчка докато съм малък и сладък, а като порасна да ме изхвърлиш, защото моята любов към теб е вечна.

10. Грижи се за мен, когато остарея, остана без зъби, оглушея, ослепея или престана да ходя. И за теб някой ще се грижи - старостта е еднаква за всички.

11. Изпрати ме в моя последен път. Недей да казваш: "Аз не мога да направя това". С теб всичко ми е леко. Нека това бъде отплатата за моята вярност и нашата красива младост.

12. Когато вече ме няма, недей да тъгуваш, а си вземи друго куче и го обичай така, както си обичал мен.

от нета

Звездата ни в спринта загуби най-добрия си приятел, който бе неотлъчно до нея през последните девет години.

"Да се сбогувам с теб беше най-трудното нещо, което ми се е случвало. Ти дойде в живота ни точно преди 9 години и 2 дни и винаги си бил до мен през щастие и сълзи. Имам хиляди спомени как сме станали семейство и ме накара да се чувствам твоя мама... Толкова много тичане и плуване заедно и много безсънни нощи, когато ти не беше добре. Всеки, който някога е имал домашен любимец, знае силата, която малките същества могат да имат върху нас.

Ти беше повече от куче. Ти беше мой приятел, мой спътник в дългите възстановявания след тренировки и контузии, ти скачаше в колата, независимо къде отивам, защото трябваше да си с мен. Обичаше хората и партитата. И сега виждам колко много хора са те обичали. Защото ти беше невероятно мое момче и искам да ти благодаря за безусловната любов, която ми даде. За това, че избра нас и седна до крака на Симоне в деня, в който ви срещнахме, и прекара живота си с нас. Ще останеш завинаги в сърцето ми. Обичам те!".

Ивет Лалова

Едно от моите котета (Чернооско) си замина.

Сбогом!

 

 

Съболезнования

 

 

на 2.09.2020 г. в 5:12, iИ.дИоNд.Ni написа:

Едно от моите котета (Чернооско) си замина.

Сбогом!

 

 

Знам как боли, тая болка три пъти ме разкъсва.

Съболезнования и от мен.

Вече е с моите дечица при Моста на Дъгата и ще ни чакат там.

Пак ще сме заедно.

4 години без моята Хари Мата Хари.

Липсваш ми много миличка.

Чакай ме, отново ще сме заедно.

Обичам те безкрайно в безкрайността ❤️

Преди 15 дни си отиде моя любим домашен Тигър. Моята съседка го намерила преди 9 години в гората. Съвсем малък и сам. Прибрала го и го гледала 6 години. Тигър продължаваше да оди в гората. Може би е търсил майка си и своите братчета и сестричета. После съседката продаде къщаъа и помоли да се грижа за него. Беше видяла, че го храня и галя. Бях изключително щастлив! Отново имах коте! В пристъп на чувство за вина съседката ми идваше редовно и ми носеше платена сметка за ваксинирането на Тигър. Забелязах, че всеки път след ваксината той не се чувствапе добре. Но, лекарите ме убеждаваха, че е необходимо. После откриха, че е развил тумор който притиска сърчицето му и му пречи да диша! Заведох го при друг лекар и той потвърди моите съмнения: прекалено честото ваксиниране убива моето коте! Не знаех какво да направя... Една сутрин видях, че не успява да се движи и не може да диша, ако не е на лапичките си. Обадих се на доктора и започнах да се подготвям да тръгвам. Извадих транспортната клетка. Тигър ме погледна, залитна, измяука и след няколко секунди спря да диша... Сега е погребан в градината. На мястото на което обичаше да стои и да гледа. Никога няма да си простя, че се доверих на хора които се полакомиха за пари. Чакай ме, мой малък и обичан Тигре! Идвам и аз! Ще мина по моста на дъгата за да сме заедно завинаги!

преди 2 часа, nikolaustirol написа:

домашен Тигър

По-късно като му направя снимка, ще ти покажа къде се е "преродил" 

Да се надявам, че ще го разпознаеш... хм ...  по-някакъв начин мога да ти го пратя, ако желаеш ...  

преди 13 минути, dioib написа:

По-късно като му направя снимка, ще ти покажа къде се е "преродил" 

Да се надявам, че ще го разпознаеш... хм ...  по-някакъв начин мога да ти го пратя, ако желаеш ...  

Ако се е преродил при теб - обичай го както и аз го обичах! Той е част от моето семейство!  

преди 3 минути, nikolaustirol написа:

Ако се е преродил при теб - обичай го както и аз го обичах! Той е част от моето семейство!  

Все още е малък, но хвана мишка.  Ще ти пратя снимка при първа възможност.

преди 2 минути, dioib написа:

Все още е малък, но хвана мишка.  Ще ти пратя снимка при първа възможност.

Тигър беше отличен ловец и ми носеше редовно "подаръци" за да ми покаже благодарността си за всичко което правех за него. 3 пъти виках пожарникари да го свалят от дървета в гората. Последния път отрязаха 2 дървета. Водих го в клиниката в Клагенфурт (на 75 км от мен) през нощта за да му помогнат. И той ми се отблагодаряваше както може. 

преди 5 минути, nikolaustirol написа:

Тигър

Чудото стана:

 

специално за теб ...  Малко е побелял. но то ед от времето ...  

преди 35 минути, dioib написа:

Чудото стана:

 

специално за теб ...  Малко е побелял. но то ед от времето ...  

Красавец! Пазете го и го обичайте!

на 13.02.2020 г. в 15:29, haidukpikaso написа: