Оф, помислих, че haidukpikaso се прощава с форума и влязох да я изпратя. Разочаровах се...

на 4.03.2018 г. в 23:50, Белгиеца написа:

Научавам интересни нещо от тебе, мерси. 

Струва ми се много неща не знаеш  . Животните ни правят по добри и по силни.

Човече, виждам, че плачеш, защото моето време дойде.
Моля те, не плачи! Искам да ти обясня някои неща.
Тъжен си, защото си тръгна и съм щастлив, защото ми беше позволено да се запозная с теб!
Колко животни умират всеки ден, без да познават никого?
Прекарваме толкова много време, за да сме щастливи сами!
Ние знаем само студа, жаждата, опасността, глада....
Борим се всеки ден за нещо за ядене и за настаняване за нощта....
Виждаме много лица всеки ден, които прекарват дните си без нас, дори не ни възприемат. но може би е по-добре, защото те дори не ни виждат.
Но понякога имаме голям късмет, че между тези хора е ангел, който ни получава.
Понякога ангелите работят в организация, а понякога са ангели, които не гледат и не получават помощ за нас.
и тогава всичко се променя!
Те избират странни думи, за да ни се карат всеки път, когато ни видят. мисля, че го наричат "име" и той ни прави уникални за тях. вече не сме "един от многото".
и ние знаем какво е дом можеш ли да си представиш колко е важно това за нас? Не трябва да се страхуваме, нито глад, нито скръб, нито опасност, нито студ. Това ни прави щастливи! За всеки от нас, този дом е дворец!
Сега не се притеснявам, къде мога да отида, когато започне да вали, какво ще стане с мен, ако някой от нас бъде наранен от кола. Най-красивото нещо е да не си сам вече! Никое животно не обича самотата! Какво искаш още?
Знам, че ти е мъчно за това, но трябваше да тръгвам. Искам да те попитам, не се обвинявай!
И те чувам да плачеш и да ти казвам, че може да не си направил достатъчно за мен....
Не говори така! - ти направи много за мен! Без теб, не трябваше да се срещам с всичко това. Без теб, никога нямаше да разбера колко красив може да бъде животът. Трябва да знаете, че ние, животните, живеем много интензивно. Не вземаме много неща и сме много мъдри. Ние се наслаждаваме на всяко малко нещо. Всеки ден! И забравяме лошите преживявания от миналото много бързо.
Животът ни започва, когато ангелите без крила ни подарят с любов, както ти направи за мен.
Искам да знаеш, че дори и за животно, е много сериозно, ако той няма много време на този свят. Ангели като вас ни показват най-голямата услуга, ако ни придружат на последния ни път - не ни оставят на мира.
Никой от нас не обича да е сам... най-малко ако осъзнаем пътя си към края..
В този момент, една ласка е толкова важно за нас. Това ни дава силата да отидем в мир.
Не плачи повече... моля те....
Сега съм щастлив! Взимам в спомените си името, което ти избра за мен... топлината, която почувствах с теб.... звукът на гласа ти, който говореше толкова много за мен... дори и да не разбрах винаги какво искаш да ми кажеш - да.
в сърцето си взимам всичко, което си ми дал. Всичко, което направи за мен беше безкрайно ценно за мен. Никога не съм говорил езика ти, но може би можеш да видиш благодарността за всичко това в очите ми.
Искам две неща: измий сълзите от лицето си и се усмихни! Винаги помни, колко красиво е времето, което прекарахме заедно. Колко ни беше хубаво да се смеем.
Приеми доброто с това време, както и аз.
Не казвай, че не искаш друго животно, защото те боли толкова много.
Без теб, никога нямаше да имам такъв прекрасен живот. Моля те, не се отказвай от друго животно.
Има толкова безкрайно много животни, които чакат някой като теб!
Дай им това, което ми даде. Имат нужда от него, точно както аз се нуждаех.
Ти се поддавай в тази прекрасна любов на страха, за да страдаш.
Следвайте съвета ми и вижте доброто, което споделяте с всеки от нас. Осъзнаваш ли, че си ангел за нас и без теб светът щеше да е много по-труден за нас.
Продължете тази задача! Сега е мой ред да бъда твой ангел.
Ще ви придружа по този път. Помогни им, както на мен.
Ще кажа на всички животни, които са тук с мен сега, и с гордост, че сте "моето семейство"
Първата ми задача ще е да ти помогна и да се уверя, че вече не си толкова тъжен. Погледни на небето тази вечер и ще видиш как блести звездичка. Искам да знаеш, че ти изпращам тази звездичка, за да знаеш, че съм пристигнал добре и че съм добре. Също така искам да ви изпратя знак за моята благодарност. Благодарност за любовта, която ми даде.
Не казвам сбогом сега, но "ще се видим скоро". Защото ако има рай за ангели като теб, това е същото нещо, което ще намериш.
Чакам те!

Ивайло Томов

С раждането на времето , Бог обеща
специален приятел да ни даде....
– Неговото време на земята е късо ,каза Бог
за това го обичайте докато е жив.
Може би шест или седем години ,
или дванадесет дори шестнадесет..
Ще се грижите ли за него докато си го повикам обратно ?
Ще клати опашка ще има студен мокър нос
ще има сърце голямо като необятното за да ви дарява с любов през годините .
Неговите дечица ще са ваша радост. Неговите лудории ще ви карат да се усмихвате ,като пазител и приятел той ще ви е винаги верен .
Той ще донесе магия и светлина в живота ви въпреки че неговия живот ще бъде кратък ,а когато си отиде спомените ще бъдат лекарство за мъката ви .
Не мога, каза Бог, да обещая ,че той ще остане тъй като всичко земно се връща при мен ,но мога да обещая ,че той ще ви научи на уроци на които само едно куче може да ви научи и които искам всички вие да научите .
Каквато обич ти му даваш ,той връща в троен размер .Следвай го и се наслаждавай на живота с него .
Наслаждавай се на всеки идващ ден и остави сърцето да те води ,бъдете верни и непоколебими в любовта си както той ще ви научи .
Сега му дай цялата си любов ,не прави труда ми напразен и не ме мрази когато дойда да си го прибера ,аз също имам нужда от такъв приятел!
– Нека бъде твоята воля Боже ..
За цялата радост която това куче ще ни донесе ,дори страха от загубата ще забравим .Ще го подслоним и ще го обичаме докато самите ние можем и за щастието което Ти ни пращаш с него вечно ти благодарим .
Но когато ангелите Твои призоват го по-рано от колкото очакваме ще се опитаме да преборим горчивата мъка и ще се опитаме да те разберем.

Учените обясняват защо загубата на куче се равнява на загубата на близък човек

 

Всеки стопанин на куче знае, че то е нещо като сродна душа, като приятеля, който е винаги тук за теб, който споделя и добрите, и лошите ти моменти. Научно доказано е, че кучетата могат да подобрят дори физическото здраве на своя собственик. Те са причина да се будите сутрин. Какво става обаче, когато тази причина си отиде?

Връзката, която се изгражда между човека и кучето, е искрена и задушевна. Един от нейните аспекти се нарича „ефектът на сигурността”. Това е нещо подобно на връзката между родител и дете. Родителите са сигурната територия, спасителният остров, вечното убежище за своите деца. Проучванията сочат, че поведението на кучетата в това отношение прилича много на поведението на децата. Ето защо по някакъв начин стопанинът се „привързва” към ролята си на грижовен „родител” за своето куче.

Със загубата на кучето вие губите също един безкраен извор на чиста обич, радост, подкрепа. Загубата може да бъде още по-тежка, ако живеете сами с кучето или ако то е ваше куче водач например.

Освен това загубата на куче може сериозно да се отрази на живота ви. Сбогувайте се със сутрешните разходки, игрите в парка, вечерното боричкане и гушкане. Неизбежно е да усетите изведнъж по-пуст дома си, по-тъжни дните си. Само като се замислите, че тази невероятна връзка е загубена завинаги и никога повече няма да изпитате това чувство, можете лесно да изпаднете в депресия. Особено ако хората около вас ви повтарят, че е време да продължите с живота си и да го преодолеете. Не всички могат да разберат болката ви, защото за другите това е било просто… куче.

Хората, които нямат куче, ще намерят лесно решение на проблема ви: „Е, какво толкова, ще си вземеш друго!” Само че както с хората, така и с кучетата – не можеш просто да заместиш един с друг. Затова много стопани, които преживяват твърде болезнено загубата на своя домашен любимец, никога повече не си взимат куче. А дори да си вземат, няма да бъде същото. Може да бъде дори по-хубаво, но никога същото.

Ето някои съвети как да се справите със загубата:

1. Дайте си време. Всичко, което изпитвате, е нормално. Не сте длъжни да давате обяснение на другите. Отдайте се на мъката си – поплачете си, затворете се известно време вкъщи, вземете си отпуска. Не потискайте чувствата си.

2. Потърсете подкрепа. Но само от хора, които са преживели подобно нещо или които имат домашен любимец. Другите няма да ви разберат, колкото и да се стараят.

3. Измислете си някакъв ритуал, за да намерите вътрешен мир. Когато загубим близък човек, правим погребение – това е начин да се сбогуваме и да намерим упование в Бог, като се успокояваме, че душата му е на по-добро място.

obekti.bg/zemya

преди 45 минути, haidukpikaso написа:

Днес видях един помияр ,говодят на каишка изкъпано нахранено,и помяра се усмихваше.

Ето някои съвети как да се справите със загубата:

1. Дайте си време. Всичко, което изпитвате, е нормално. Не сте длъжни да давате обяснение на другите. Отдайте се на мъката си – поплачете си, затворете се известно време вкъщи, вземете си отпуска. Не потискайте чувствата си.

2. Потърсете подкрепа. Но само от хора, които са преживели подобно нещо или които имат домашен любимец. Другите няма да ви разберат, колкото и да се стараят.

3. Измислете си някакъв ритуал, за да намерите вътрешен мир. Когато загубим близък човек, правим погребение – това е начин да се сбогуваме и да намерим упование в Бог, като се успокояваме, че душата му е на по-добро място.

Не искам да ви връщам към болката

Гробище за домашни любимци

Ален Делон иска да го погребат до скъпите му животни

Само които сме изпитали тази болка можем да разберем тази снимка

Мишо и Сиси, моите добри звездички!

Колко много ми липсвате...

Редактирано 23 юли 20197 г. от Adelina Stoyanova
Не мога да изтрия излишните снимки?! Аделина (преглед на промените)

" Една последна дума за сбогом, любими мои Господарю и Господарке . Всеки път, когато дойдете на гроба ми, спомнете си с тъга , но и с любов за моя дълъг и щастлив живот с вас ,кажете си" Тук почива онзи, който ни обичаше и когото ние обичахме " .И тогава , без значение колко дълбоко съм заспал ,аз ще ви чуя и дори цялата мощ на смъртта няма да възпре моя весел дух да хукне към вас с размахана опашка " .

Из " Завещание на едно достойно куче " на Юджийн О" Нийл

на 9.05.2019 г. в 18:22, haidukpikaso написа:

Ален Делон иска да го погребат до скъпите му животни

 Как ще стане ? Когато почине да  убият и домашните му  любимци?

преди 3 минути, Omelette du Fromage написа:

 Как ще стане ? Когато почине да  убият и домашните му  любимци?

само Лубо, белгийската му овчарка

иска да си отидат заедно

аз не мога да го направя това

току-що, haidukpikaso написа:

само Лубо, белгийската му овчарка

иска да си отидат заедно

 Само Лубо да убият  ? 

току-що, Omelette du Fromage написа:

 Само Лубо да убият  ? 

е не я ли прочете цялата статия - само Лубо си иска с него си

преди 8 минути, haidukpikaso написа:

е не я ли прочете цялата статия - само Лубо си иска с него си

 Мисля , че не е честно и другите трябва да ги убият 

преди 1 минута, Omelette du Fromage написа:

 Мисля , че не е честно и другите трябва да ги убият 

те другите са му в приютите

не би трябвало, дано са живи и здрави и двамата дълги години

Умря ми паякът в банята😭

И аз имах един любим комар... От известно време го няма, вероятно е в Рая

Пускат ли животни в Рая ?

Наскоро, по време на редовното си седмично слово на площад Свети Петър във Ватикана, папа Франциск заяви, че всички животни отиват в Рая.

Той направи това изявление, за да успокои момченце, разстроено от смъртта на кучето си, съобщава "Сайколъджи тудей".

Това може да е утеха за всеки, който някога е оплаквал загубата на домашен любимец, но също така е и основна точка на противоречия в католическата църква.

В началото на историята изобщо не е имало съмнение дали кучетата имат души и ще бъдат ли пуснати на небето.

Рамзес III, фараон на Египет през 1198 г. пр.н.е, погребва любимото си куче Ками с цялата церемония, дължима на велик човек, включително ковчег, тамян, буркани с миро и ритуален свитък, който ще му е нужен при влизането му в Рая.

С възхода на християнството обаче изглежда е въведено и убеждението, че за кучетата няма място в Рая.

Независимо от факта, че английската дума за животно "animal" произхожда от гръцката "anima", което означава "душа", християнството (особено католическата църква) по традиция учи, че кучетата и въобще животните нямат съзнание и интелект повече от скалите или дърветата.

Според религиозните доктрини по онова време всичко, което има съзнание, има и душа, а всичко, което има душа може да спечели влизане в Рая.

Да се твърди, че животните имат душа е просто неприемливо за католическата църква.

В по-късни години от църквата ще искат подкрепа от някои учени и философи, като Рене Декарт, който би описал кучето ви просто като една машина, пълна с биологичния еквивалент на зъбчати колела и ролки. Тази машина не мисли, но може да бъде програмирана да прави някои неща. Машините нямат душа, затова не е нужно едно механизирано куче да премине през перлените порти на Рая.

Тези мнения са силно поддържани и от папа Пий IX, който оглавява католическата църква по-дълго от всеки друг папа (1846 – 1878), всъщност повежда кампания в опит да предотврати създаването на италианско дружество за превенция на жестокостта към животни именно с мотива, че животните нямат души.

В своя подкрепа папа Пий често цитирал Тома Аквински, който отбелязвал, че животните не са хора, а просто "неща".

Въпреки това Аквински явно имал някои съмнения, тъй като предупредил: "Ние трябва да използваме животните в съответствие с божествената цел в Деня на страшния съд да не дадат показания срещу нас". Това е предположение, че животните ще бъдат с нас в отвъдното.

Интересно е да се отбележи, че папа Пий (който е създал учението за папската непогрешимост) е опроверган през 1990 г. от папа Йоан Павел II, който казва: "Животните също притежават душа и хората трябва да обичат и да са солидарни с по-малките си братя".

След това той казва, че животните са "близо до Бога, колкото и хората".
Въпреки че изявлението му е отразено в италианската преса, то не е било подлагано на широко обсъждане, може би за да се предотврати срамът от факта, че двама непогрешими папи си противоречат един на друг.

Само три години след смъртта на папа Йоан Павел II, наследникът му папа Бенедикт XVI сякаш отново залоства райските порти пред домашните любимци и другите животни. Въпреки че той лично е обичал котки, папа Бенедикт поддържал традиционната доктрина, че само хората имат безсмъртни души.

След кратък мандат на мястото на папа Бенедикт XVI идва настоящият папа Франциск. След като приема папското си име в чест на свети Франциск от Асизи, изглежда не е изненадващо, че той застава на страната на папа Йоан Павел II и отново отваря вратите на Рая за животните.

Изявлението, направено от папа Франциск, е недвусмислено. Той заяви, че "един ден ще видим нашите животни отново в непреходността на Христос. Раят е отворен за всички Божи творения".

vesti.bg

В памет на всички звездички, които носим в сърцата си