Хайде почнахме да изкукуригваме и да внушаваме на останалите фантазиите си. Имат медицинско обяснение случаите ви и е добре да четете малко медицинска литература от колкото да се навивате помежду си. Всичко що сте преживели страхове и т.н. църквата какво ви е набивала в главите , всички страхове от живота в такъв момент на някой му изплуват от фантазиите на мозъка до като е под въздействието на райски газ или други силни опиати .

На някой маи не им се иска да повярват че живота свършва след смъртта и се успокояват по хиляди начини.

Ами всъщност е много лесно да си го фантазирате, просто сте чули че някой е видял такова, и вие също го виждате. Това си е психология де...

Им атеория, че даже целия свят си е един вид фантазия, а вие за един тунел спорите

Дълго време се чудех дали да публикувам, моите преживявания в един друг свят, но ето, че след година се усмелих, защото вярвам, че ще се хамерят хора, които да ми споделят и обяснят това което ми се е случило.Сигурно много от вас са чували за разкази на хора които по време на операция виждат някакъв тунел. Е при мен не беше само тунел. Реших да се подложа на операция, която преди време се е извършвала с местна упойка, но сега не можело. Когато ми казаха, че ще е с пълна упойка малко се притесних. Имах вътрешното усешане, че нещо ще се случи, което ще преобърне живота ми. Стана така, че от операция която продължавала макс. 20 мин. при мен се случи 5 часа. Ще се постарая до колкото мога да бъда последователна.

По време на операцията(най-вероятно когато момента е бил критичен) се събудих, но не в тялото си, а някъде горе и гледах като мълчалив наблудател. В стята имаше 7 лекари, които отчаяно се бореха за живота ми. Бяха изклучително притеснени. Аз не знаех какво става в действителност, само чувах мислите на докторите. Бях като зашеметена и не знаех какво става в действителност, само чувах мислите на докторите.зКогато едната лекарка каза "Господи, не може това момиче да си отиде така нелепо" някава сила ме привлече и се озовах в широк и светъл тунел и започнах да се нося по него в някакво опиянение. След това се събудих и излязох от някакъв сандък(все едно съм била положена там и съм спяла). Всичко ми беше сиво, а под мен мъгла. Започнаха да се приближават към мен фигури, но те по никакъв начин не ме обезпокоиха, а ми бяха познати. Чувсвах се страхотно.Беше ми леко и приятно, знаех че тези "хора" ме обичат и ми мислят доброто(даже имах усещането че са мои близки починали, всичко там е усещане). Погледнах назад към сандъка и от там излизаше светлина изключително ярка. Тогава фигурите ми казоха че ме е нямало само секундичка.Чувството е все едно си припаднал, но вместо черно петно си спомняш, че си живял на Земята. Казох си, но как там имаше минути часове и т.н. , а в действителност те е нямало само секунда. До тогава бях изключително спокойна, но се сетих за синът си за никой друг нито за майка нито за баща, съпруг само синът ми. Осъзнах какво е станало и ми стана много мъчно. Голяма болка ме свиваше в "гърдите" така както като изгубиш много близък, болка, която те оставя без сили. Казох им не не мога да остана тук, живота може да е секунда, но аз искам да ги изживея заради това дете. Те ми казоха "Но те (може би са имали в педвит и съпругът ми) ей сега ще дойдат". Знаех, че само да се обърна и те вече ще са до мен, но не можех да приема мисълта че това дете ще израсте без мен. В следващия момент се носих между непознати планети този път сама без тунел, преминавах някави цикли, мислех че съм се изгубила, започнах да се чувствам много странно. Уж се движех, а в последствие установих, че не съм се движела, а всищност съм се движела в самата себе си. Много е странно и аз самата не знам какда ви го обясня. В началото си малка частичка и всичко е изклучително очестено, т.е процесите вътре в теб са много бързи и не можеш да ги проследиш, нещо което се случва на много бързи обороти. Докато протичат тези процеси ти си мислиш че пътуваш. През това време малката частичка расте и става все по голяма и по-голяма всичко започва да се развива по-бавно и по-бавно . Частицата се върти по-бавно и пътя ти става все по-широк> за да си го представите някък съм направила импровизирана картинка (по-долу прикачения файл)Разбрах това което ми се случва и си казох колко елементарно било всичко, но нещо не ми достигна за окончателното заключение, бях толкова близко.А без него не можеш да наредиш пизела. Тогава чух глас който ми каза хайде даваи мини си нивото. Поогледох се и видях че се намирам в някакво конично сияние. Гласът пак ме подкани Хайде давай тъй и тъй си тук мини си нивото. Сега си на 5-то ниво виж тя е на 3то и видях една моя дружка и ми стана много чудно. Погледнох напред и на най-отперд имаше едно момче. Спрях се и си казох че не ми е сега времето, че трябва да се върна при детето. Излязох от конуса и се озовах на някаква метална платформа. започнах да си мисля че съм сгрешила кто съм излязла и ми стана самотно и пусто. И тези чувства, които изпитах всъщност бяха породени от мой преден живот живян във Франция за който не смятам да разказва. После ми се случиха още много неща, но накрая се озовах пред нещо като телепорти и там бяха наредени хора, които също като мен чакаха да се завърнат, но много от тях не осъзнаваха какво им се случва, просто се бяха отдали на "течението". Връщането беше ужасно. Движех се през тъмен тесен тунел с голяма скорост и болката беше ужасна. На няколко пъти се спирах, защото беше непоносимо, но усещах някакви шамари през лицето си(най-вероятно, за да ме свестят са ме удряли през лицето), които ме ускоряваха и когато всичко свърши се почувствах като претисната в нещо и си казох "о!! Не, пак ли съм тука".

Още като дойдох на себе си знаех че това не е било никакъв сън. Ако бях чела тези форуми преди случая щях да си кажа че вие не сте добре да вярвате в някави измишльотини. Не съм вярваща нито пък съм си мислила, 4е има живот след смъртта. За мен всичко си е имало обяснение и ако някй дойдеше и ми споделеше тези неща, щях да го "успокоя", 4е са го натъпкали с прекалено много упойващи и е бил яко надрусан. Знам 4е има много хора като мен, които са виждали този тунел и ги моля да си споделят. А някой който има мнение по въпроса нека го изкаже, ще му бъда благодарна. Имам още много за писане, но да не ви отегчавам.

http://www.kaldata.com/forums/style_images.../attach_add.png

Да, наистина страшничко...

Ами щем не щем има живот след смърта...аз преживях нещо подобно, но не същото...Може би под въздействието на упойката също да се получават някакви странични ефекти, не знам!

Господата,които са чели медицинската литература нека разкажат понеже ми е много интересно да разбера?

Господата,които са чели медицинската литература нека разкажат понеже ми е много интересно да разбера?

На мене все ми се струва че разказите от срещите с всевишния са къде къде по интересни и унасящи читатели и слушатели .

Господата,които са чели медицинската литература нека разкажат понеже ми е много интересно да разбера?

На мен още повече ми е интересно-понеже съм го преживяла

Не употребявам и никога не съм употребявала такива л...а като изброените по-горе

И ако съм сънувала защо после се учех близо два месеца отново да ходя,да координирам цялото си тяло

Бях като новородено бебе,само Душата ми си беше същата

На мен още повече ми е интересно-понеже съм го преживяла

Не употребявам и никога не съм употребявала такива л...а като изброените по-горе

И ако съм сънувала защо после се учех близо два месеца отново да ходя,да координирам цялото си тяло

Бях като новородено бебе,само Душата ми си беше същата

При тебе явно са прекалили с дозировката и нещата са излезли извън контрол. Да си чувала че хора с мозъчни травми след дълга кома , после се учат да говорят и ходят отново.

При тебе явно са прекалили с дозировката и нещата са излезли извън контрол. Да си чувала че хора с мозъчни травми след дълга кома , после се учат да говорят и ходят отново.

А ти да си направи труда да прочетеш темата-или сме тука да пишем глупости

Първо - това не е моя тема - ако върнеш няколко странички назад ще прочетеш какво съм споделила

Второ - ако те мързи да четеш - аз не съм била оперирана,когато съм преживяла това,нито съм била под упойка

Трето - ето това е моята тема,в която съм разказала всичко :

http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=12997

Четвърто - все така съм добре с мозъка,слава на Бога-и не съм била никога в кома,та не се притеснявай-вече 11-та година кръстословици съставям нонстоп,а скоро ще издам и още две книжки с такива

Та не пиши без да знаеш изобщо за какво иде реч

Прочетох ви историйте (до някъде..просто нямах нерви да чета толкова глупости). Та чета и забелязвам, че двете истории нямат нищо общо. И стигам до въпроса как така и двете вярвате, че се били по пътя за някъде си, но в пътя няма аболютно нищо общо. Не би ли следвало като и двеет сте поели за ..вие си знаете къде да минете по един и същ път?

1 -

Започна да се върти лента.

Все едно че ме бяха сложили в кино,само че този филм беше живота ми-до тук.

2 -

По време на операцията(най-вероятно когато момента е бил критичен) се събудих, но не в тялото си, а някъде горе и гледах като мълчалив наблудател.

Нищо общо!

1 -

После се отвори Вратата. Видях светла пътека,по която трябваше да мина.

2 -

След това се събудих и излязох от някакъв сандък(все едно съм била положена там и съм спяла).

Същата ситуация.

Сега искам да ми обесните как става този номер. Защо минаате през съвсем различни пътища след като сте тръгнали към 1 място и би трябвало пътя ви да е идентичен. Не се ли замислчте, че в подобно състояни може да сте навлезли в състояние подобно на сън и самия ви мозък да сътворява истоии повлияни от това, че някога сте чували подоба история..

Прочетох ви историйте (до някъде..просто нямах нерви да чета толкова глупости). Та чета и забелязвам, че двете истории нямат нищо общо. И стигам до въпроса как така и двете вярвате, че се били по пътя за някъде си, но в пътя няма аболютно нищо общо. Не би ли следвало като и двеет сте поели за ..вие си знаете къде да минете по един и същ път?

1 -

2 -

Нищо общо!

1 -

2 -

Същата ситуация.

Сега искам да ми обесните как става този номер. Защо минаате през съвсем различни пътища след като сте тръгнали към 1 място и би трябвало пътя ви да е идентичен. Не се ли замислчте, че в подобно състояни може да сте навлезли в състояние подобно на сън и самия ви мозък да сътворява истоии повлияни от това, че някога сте чували подоба история..

За това обяснението ми е следното-как да ти го обясня по-просто-ами примерно пътищата до магазина ти са различни,мда-та така и за у Дома явно са различни

Аз не съм виждала тунел,нито пък съм била в него

При мен беше пътека и бях до Вратата

Аз не съм си гледала тялото отстрани,но и тоя шок ми стига-да си загубя тялото

Та дали е тунел или пътека пътят води само до там,до Дома-

както твоите пътища - до магазина ти,до работата ти

Редактирано 11 декември 200718 г. от haidukpikaso (преглед на промените)

Нем, просто един отива към рая, друг към ада xD

Нем, просто един отива към рая, друг към ада xD

Е кой каквото си е надробил-макар че там Ад няма

Той е тук,на земята

А ходила ли си там, че да знаеш, че няма ад?

Мноого съм сигурен, че не

А ходила ли си там, че да знаеш, че няма ад?

Мноого съм сигурен, че не

Ами нали от Там сме дошли-и ти,и аз

Извинете ме, но твърдението, че ада е на Земята е пълна глупост, според мен !

Просто защото и тук се случват неща, които ни карат да се чувстваме добре, да се усмихнем. А за ада се "говори", че хубаво няма.

На Земята може да се каже, че е някакъв вид кастинг за подбиране кой ще ходи в ада и кой в рая.

Лично аз нямам спомени от там, друг ако има...

Ще го посетим, само ми трябва адреса на заведението за абстрактни душевни заболявания...

ПП

Не забравяйте, аз съм Свети Петър...

Извинете ме, но твърдението, че ада е на Земята е пълна глупост, според мен !

Просто защото и тук се случват неща, които ни карат да се чувстваме добре, да се усмихнем. А за ада се "говори", че хубаво няма.

На Земята може да се каже, че е някакъв вид кастинг за подбиране кой ще ходи в ада и кой в рая.

Много дълъг кастинг-някои чак след 100 години ги класират.

Процесът, който е протекъл при теб се нарича излизане от тялото. Повече за това може да научиш, ако прочетеш книгата на Робърт Монро "Пътуване извън тялото".

Дам, ясно как хората печелят пари в днешно време. Пишат книга, където събират глупостите от 9 земи в 10та, и после такива като вас ги купуват...

Имате пари, харчете си ги...

Ама сериозно, вярвате ли в тия неща, или само за на приказка?

Фондация за Изследване на Преживявания Близки до Смъртта

Основни факти за преживяванията близки до смъртта

Статия от Wiki

Не може да се отрича ,вярвам на тези ,които со го преживели.

Не съм го преживявала,но за да се коментира толкова много значи има нещо вярно.

на 16.10.2007 г. в 21:36, haidukpikaso написа:

 

Гадното е че трябва още да живеем с такива-в този Ад,наречен земя

 Не е толкоз гадно,понякога си е чист рай.

преди 14 минути, Anjel Dimitrov написа:

 Не е толкоз гадно,понякога си е чист рай.

Знам. Научих се да премахвам гадините.

 

Преживях го и аз, а бях девойка! При операция обикновен апендицит, но хирургът беше некадърен или просто му направиха мръсно ,защото преди да ме хване упойката, а те явно мислеха, че ме е хванала и чух сестрите как казват на софиянчето доктор- "замърсили сме ти инстументите, върви си в София" Дали беше майтап не знам, но моето стана перитонит и после запушен дренаж, усложнения, едва оживях, а баба ми починала същите дни. Сънувах я в лилава рокля , в каляска с мъж костюмиран я караше и не поиска да вземе и мене, като каза ми ,че иска само нея засега. ГОДИНИ след смъртта на баба, почина мама от рак в ръцете ми, но преди това дойде същият мой сън при едно от ражданията ми при които бях побъркала родилното - умирах! Тогава пак този мъж взе мама в розов влак - и пресече сребърните блестящи релси на влака и така краката ми се заковаха и не можах да ида и аз с мама с влака, който гонех, а исках! Розов влак бе в него в розов ковчег мама, но не я видях. Костюмираният мъж много красив висок с брада, като Иисус, но не бе той ми каза ядосан, че третия път ще дойде за мене, да се спра, че не съм решавала аз нещата. Беше ми криво и в двата случая бях в тунел, който се разцепи и лампичката в дъното му изчезна, а аз се озовах на повърността на ЗЕМЯТА СРЕД СИВИ ПАМЕТНИЦИ...ЗЕМЯТА БЕШЕ ГРОБИЩЕ! МОЖЕ И ТОВА ДА НИ ЧАКА. Ако искате ми вярвайте, аз наистина съм започнала книга, но съм много заета и не знам дали ще я довърша. Много богат живот имам и не с мъжете, както някои си мислят! Когато почина синът на колежка , а бяхме в учителската стая на съвещание, тя бе до мене и започна да ми мирише на гнило, гадно. Нямаше как да и кажа , а и аз да се махна, но я извикаха в канцеларията и я чухме тя как изкрещя там...синът и бил хвърлен от скала в морето в курорт "Албена" от хора в някаква кола. И.Т.Н.