Жена, която не е била в казармата, не е истинска жена. Носталгията на онези времена, когато момичетата ходеха на свиждане на своите войници, свършиха. Свършиха наборите, които служеха на страната си за един лев и 50 стотинки на месец за редниците, два лева за ефрейторите и пет лева за младши сержантите. Свършиха котловата храна, въшкарниците, ракетите СС-22, белите якички, които лесно ставаха черни, кубинките, произведени наистина в Куба. Свършиха новобранските вечери, където цяло село изпраща едно момче да стане мъж. И да се сражава за Родината. Ако трябва. Когато трябва. Свършиха разказите за войнишките курви, за мешката с пиене, за геройството да отидеш до кръчмата в селото и да станеш стар войник. Няма ги свижданията, като в затвора (и не точно). Няма го уволнението. Няма вече кой да каже - "Огин, служба не остана!", както няма кой да напише и да снима титаничната битка на момчетата на една епоха. Епохата свърши. Пийнете една пълна чаша водка - тая вечер по тоя повод. Сега какво ще правим без новобрански вечери и войнишки изпращания

- не знам. Животът на мъжете в тази страна е с един житейски жалон по-малко. И с един смисъл по-малко. Смисълът, кодиран в песента "Щом на гарата пристигне/дизелът червен/ний на него ще напишем/набор уволнен!"

Преди мъжкият живот беше така подреден, знаеше се - раждане, кръщене, войнишко изпращане, сватба, мъжко чедо, челяд, смърт. Сега - само раждане, кръщене, сватба-развод, сватба-развод, трета сватба, последен развод (макар че не се знае дали е последен!). Не се живее така.

През 1988 година на територията на България имаше 111 000 щика. По един за всеки квадратен километър територия. Не я сравнявайте с днешната бройка бойци. Армията никога не е била просто политически или военен еквивалент на историята. Армията беше човешки параметър на нацията, на жизнеността й, на проверката и формирането на правилата, живота и всичко останало. Така беше - нищо че като пишеш за армията, винаги звучиш като много тъп военен.

Едно от момчетата, завършили вчера със службата си цялата тази историческа епоха, каза нещо просто - армията те кара да откриеш едни неща в себе си, които не можеш да откриеш сам. Прекрасно момче. Точно така е. Един английски писател беше казал - във всяка една къща на благородник трябва да има револвер. На балкански преведена, тази суетна мъдрост звучи така - винаги е добре да познаваш устройството на автомата "Калашников". За какво ни е?! - казват децата тия дни. За да не ти потрябва - би трябвало да им отговорим.

Нищо не може да лиши поколения български момчета, които отидоха и стояха в казармата, от гордостта, че са били там и че знаят неща, които само там можеш да разбереш. Неща за себе си, неща за живота, Вселената и всичко останало. Всеки български човек днес има запазена територия или чекмедже за спомените от армията - номер на автомата, откраднат патрон за АК47, парче от ракета със среден обсег, снимка на ротата, приятел от казармата. Направо не е за вярване колко е романтично. Подигравахме се с това, мразехме го, а то някак ще вземе да ни долипсва.

Старата казарма е като комунизма колкото и да не е справедлив тоя строй, все пак в него ти е минала младостта и няма как да не ти е мил. Това не е просто носталгия - това е парче от живота, което ще се отбранява до последната амбразура, за да запази правото си да бъде разказвано и преувеличавано.

Никой не съжалява за казармата, в която е бил. Ако въобще е бил, човек може само да се гордее, че е бил. Нещо, което никога няма да стане ясно на жените и на следващите поколения мъже. Единственото, което трябва да си пожелаем тия дни, е: историята и новата епоха да не ни наложат да си я върнем - наборната казарма. Ако се наложи да си я върнем - значи много ще сме я закъсали.

Мартин КАРБОВСКИ

www.standartnews.com

Амин

То за умрял или добро или нищо, но едва ли на някой ще му липсва.

Аз много исках да не махат казармата . Исках да съм си редовен войник ама е на махнаха я . Сега вместо да лъскам калашник ще лъскам бастуна

Абе готино си беше.Аз поне имам много добри спомени оттам. В началото я мразех,естествено,но после не ми се уволняваше...Беше си един вид Сървайвър,само че си имаше и ядене,и пиене,и контакти с цивилизацията. 1 годинка не я усетих кога мина...

Абе готино си беше.Аз поне имам много добри спомени оттам. В началото я мразех,естествено,но после не ми се уволняваше...Беше си един вид Сървайвър,само че си имаше и ядене,и пиене,и контакти с цивилизацията. 1 годинка не я усетих кога мина...

На мен и след годинка и половина не ми се уволняваше. Бяхме си напарвли саморъчно една лежанка, скрипец, имахме и гирички, лост, успоредка, две псевдощанги от вагонетки и всичко това на поляната. След 5 часа блъскахме яко (не бастуна), а в артелната като стари кучета, ни се полагаше едно цяло прасе и пражолки на корем, мляко, сиренце и така. Всички викаха "Уво", а на мен още тогава, 1992 -ра ми бе ясно, какво ме чака следващите 10 години - глад и мизерия. Защо да се раздвам, че се уволнявам?

Като новобранец, набивах крак яко, гледайки българското знаме, на което бе изписано - "Мизия, Траки, Македония". Не обръщах внимание на болката от кубинките, които бяха с номер по-малки и на умората и стреса от първите дни в казармата. Само това ме крепеше тогава - българското знаме и един лост, на който от умора, не можех да направя и едно коремно, а преди да вляза в казармата, се въртях като пумпал. Ами спомени много. Влизаш хлапак, излизаш не точно мъж, но малко поумнял. Имал си време, по време на нарядите да гледаш звездите и да мислиш, мислиш, мислиш... Хубавото е, че времето за мислене е точно време за мислене, а не нещо инцидентно, както в цивилния живот. Знаеш, че така или иначе за година или две, си вързан в казармата и си спокоен. Не се притесняваш за нищо. Имаш време да станеш и мъж. Сега не мога да си представя как е. Всъщност мога. Завърших вишето си образование след казармата, а повечето ми колеги не бяха ходили войници. Тогава ми беше интересно, че мисленето на тия, които са били в казармата и тия, които не, е различно. Определено едните бяха почти мъже, макар и на 20-21, а другите деца. Ми това е. Сега ми е интересно, кога децата ще станат мъже и как.

Сбогом мила родна казарма!!!

Гот си беше имаше и минуси - веднъж чистихме плаца от лед с прави лопати по джапанки

Гот си беше имаше и минуси - веднъж чистихме плаца от лед с прави лопати по джапанки

Да не сме служили заедно?

Абе готино си беше.Аз поне имам много добри спомени оттам. В началото я мразех,естествено,но после не ми се уволняваше...Беше си един вид Сървайвър,само че си имаше и ядене,и пиене,и контакти с цивилизацията. 1 годинка не я усетих кога мина...

Нали знаеш, че лошите неща се забравят и накрая си спомняме само хубавите моменти

Стига бе, какво и харесвахте на тая казарма

Точно като завършиш училище или още по-лошо - висше, когато си най-надъхан да се реализираш, жизнен и пълен с идеи, тогава те пращат в мелачката, да те командват някакви изпростели тъпаци, били те стари войници или старшини, все тая . Да те заключат, като куче в колиба на двора, а ти да се радваш, че те били хранили. Ай сиктир, бе ... казарма

Стига бе, какво и харесвахте на тая казарма

Точно като завършиш училище или още по-лошо - висше, когато си най-надъхан да се реализираш, жизнен и пълен с идеи, тогава те пращат в мелачката, да те командват някакви изпростели тъпаци, били те стари войници или старшини, все тая . Да те заключат, като куче в колиба на двора, а ти да се радваш, че те били хранили. Ай сиктир, бе ... казарма :angry22:

Това също е част от израстването.Естествено,че имаше и много гадни моменти,но именно те помагат да станеш по-силен. Това да не ти е детската градина...

Стига бе, какво и харесвахте на тая казарма

Точно като завършиш училище или още по-лошо - висше, когато си най-надъхан да се реализираш, жизнен и пълен с идеи, тогава те пращат в мелачката, да те командват някакви изпростели тъпаци, били те стари войници или старшини, все тая . Да те заключат, като куче в колиба на двора, а ти да се радваш, че те били хранили. Ай сиктир, бе ... казарма :angry22:

Не съм съгласен с теб. Вярно е, че на никой не му е приятно да го командват и да седи затворен, но казармата си има и положителни страни. Малко или много те научава на самостоятелност, отговорност, подготвя те за живота. По-горе bildera_ го е казал много добре -

Завърших вишето си образование след казармата, а повечето ми колеги не бяха ходили войници. Тогава ми беше интересно, че мисленето на тия, които са били в казармата и тия, които не, е различно. Определено едните бяха почти мъже, макар и на 20-21, а другите деца. Ми това е. Сега ми е интересно, кога децата ще станат мъже и как.

Редактирано 28 ноември 200718 г. от Geronimo (преглед на промените)

Ха-ха, ние с моята приятелка също ходехме редовно на свиждания-първо на брат й, после на гаджето й, после на един приятел от компанията....Тука в Плевен май имаше някакво "Изпращане" на площада като за последно

За щастие пропуснах казармата, е сега не съм истински мъж ама карай ще го прежевея някак.

Стига бе, какво и харесвахте на тая казарма

Точно като завършиш училище или още по-лошо - висше, когато си най-надъхан да се реализираш, жизнен и пълен с идеи, тогава те пращат в мелачката, да те командват някакви изпростели тъпаци, били те стари войници или старшини, все тая . Да те заключат, като куче в колиба на двора, а ти да се радваш, че те били хранили. Ай сиктир, бе ... казарма

Аз не подлежа на командване и доста хора го разбраха ако сам не поискам нещо имаше си арест

Не съм съгласен с теб. Вярно е, че на никой не му е приятно да го командват и да седи затворен, но казармата си има и положителни страни. Малко или много те научава на самостоятелност, отговорност, подготвя те за живота. По-горе bildera_ го е казал много добре -

Така е а колкото до въпроса ти - 28880 - Белене ?

На мен и след годинка и половина не ми се уволняваше. Бяхме си напарвли саморъчно една лежанка, скрипец, имахме и гирички, лост, успоредка, две псевдощанги от вагонетки и всичко това на поляната. След 5 часа блъскахме яко (не бастуна), а в артелната като стари кучета, ни се полагаше едно цяло прасе и пражолки на корем, мляко, сиренце и така. Всички викаха "Уво", а на мен още тогава, 1992 -ра ми бе ясно, какво ме чака следващите 10 години - глад и мизерия. Защо да се раздвам, че се уволнявам?

Като новобранец, набивах крак яко, гледайки българското знаме, на което бе изписано - "Мизия, Траки, Македония". Не обръщах внимание на болката от кубинките, които бяха с номер по-малки и на умората и стреса от първите дни в казармата. Само това ме крепеше тогава - българското знаме и един лост, на който от умора, не можех да направя и едно коремно, а преди да вляза в казармата, се въртях като пумпал. Ами спомени много. Влизаш хлапак, излизаш не точно мъж, но малко поумнял. Имал си време, по време на нарядите да гледаш звездите и да мислиш, мислиш, мислиш... Хубавото е, че времето за мислене е точно време за мислене, а не нещо инцидентно, както в цивилния живот. Знаеш, че така или иначе за година или две, си вързан в казармата и си спокоен. Не се притесняваш за нищо. Имаш време да станеш и мъж. Сега не мога да си представя как е. Всъщност мога. Завърших вишето си образование след казармата, а повечето ми колеги не бяха ходили войници. Тогава ми беше интересно, че мисленето на тия, които са били в казармата и тия, които не, е различно. Определено едните бяха почти мъже, макар и на 20-21, а другите деца. Ми това е. Сега ми е интересно, кога децата ще станат мъже и как.

А и реално погледнато - това май е последното място на което се грижат за теб

Всичко което не ни убива,ни прави по силни.Не всички успяха да преживеят казармата.В "мирно " време.Помен и памет за тях,които завинаги останаха на една далечна гара,на 20 или 20 без 2....Имах си една мечта,ама тя се сбъдна малко късно.Казармата свърши завинаги в този си вид.Остава само живота и кармата... Не е вярно че се помни само хубавото.Това си е безценен опит,с всичките му предимства и недостатъци.Сега нещата сигурно са много различни.

За щастие пропуснах казармата, е сега не съм истински мъж ама карай ще го прежевея някак.

Не за щастие.А поговорката е-Бързата кучка ,планина повдига,а сговорна дружина-слепи ги ражда.

Това бе последното поколение мъже!

Третия вид хора можеш да ги разпознаваш по:

1. Увиснали дънки до колената (непрани 1 година)

2. По нежни от момичетата в училището

3. На всяко публично място можеш да и чуеш псувните (най- вече в градския транспорт)

4. Мутирали крака (минимум 47 номер обувки)

5. Долните гащи трябва да се виждат над дънките, не е важно че са му влезли в "гъзето".

6. Чалгата е най-лошата дума (абсолютно табу)

и още .......

В неделя от 18:30 ч по бТВ в "бТВ репортерите" ще се дават живота на последния набор в казармата - от влизането до уволнението ! Трябва да се гледа !

По темата - е служилсъм в "Триъгълника на смъртта" / по големите знаят за какво иде реч / по точно в с. Звездец , и не беше чак толкова зле ! Майка ми искаше да ходи да дава пари да ме преместят , не и дадох, е жив и здрав съм ! Така че с носталгия ще си спомням за родната казарма !

Жалко за казармата ,но още по-жалко за тези като мен,които няма да изпитат това преживяване.Като малък ме плашеха,че един ден ще стана войник и наистина до 9-10 годишна възраст това беше най-големият ми страх .Е ,детските ми страхове не се сбъднаха,но в момента съм с различна нагласа.Вярно,че животът в казармата е труден и може би затова повечето хора я плюят,но явно само там момчето става мъж ,както беше написано по-горе.Уви ,казармата е вече история .

........ Завърших вишето си образование след казармата, а повечето ми колеги не бяха ходили войници. Тогава ми беше интересно, че мисленето на тия, които са били в казармата и тия, които не, е различно. Определено едните бяха почти мъже, макар и на 20-21, а другите деца. Ми това е. Сега ми е интересно, кога децата ще станат мъже и как.

Ха-по същия начин бях и аз

Стига бе, какво и харесвахте на тая казарма

Точно като завършиш училище или още по-лошо - висше, когато си най-надъхан да се реализираш, жизнен и пълен с идеи, тогава те пращат в мелачката, да те командват някакви изпростели тъпаци, били те стари войници или старшини, все тая . Да те заключат, като куче в колиба на двора, а ти да се радваш, че те били хранили. Ай сиктир, бе ... казарма

Не сатава въпрос за харесване-а за разбиране Опитът, опитът е важен.опитът как не само да оцелееш в едно спално с още 40 озверели момчета като тебе, не само да оцелееш, ами и да си извоюваш сам име и достойнство.Съвсем сам.Без протекции, без никой около теб.

Това бе последното поколение мъже!

Третия вид хора можеш да ги разпознаваш по:

......

5. Долните гащи трябва да се виждат над дънките, не е важно че са му влезли в "гъзето".

.......

.......

това последното може и да им харесва

По темата - е служилсъм в "Триъгълника на смъртта"

А аз на много места, включително и в "Черния полк"...2 години 3 месеца и 5 дена, 1 месец ставане всеки ден под тревога, 2 месеца мизерия в палатка, 3 месеца всекидневно пиянство, над 100 караула...

Жалко за казармата ,но още по-жалко за тези като мен,които няма да изпитат това преживяване.Като малък ме плашеха,че един ден ще стана войник и наистина до 9-10 годишна възраст това беше най-големият ми страх .Е ,детските ми страхове не се сбъднаха,но в момента съм с различна нагласа.Вярно,че животът в казармата е труден и може би затова повечето хора я плюят,но явно само там момчето става мъж ,както беше написано по-горе.Уви ,казармата е вече история .

Като ти е толкова мъчно за казармата просто върви и стани воиник ,кой те спира.Това е хубавото сега ,че на който му се ходи там отива на който не ,не.

Не смятам ,че съм загубил от това ,че не съм ходил ,за всяко място си има хора .А ,че казармата прави от момчетата мъже е пълна глупост.

m75,и аз служех 27 месеца !

Научих се на доста неща,като войник ! "Разхайтеният" софиянец,за първи път пипна лопата,кирка,бърка бетон/ръчно/,кормува/бях шофьор/ на РК-1...!

/РК-1 се нарича строителната количка с едно колело/. Така се служеше по времето на Варшавският договор-затова и не оцеля !

Имам и много хубави спомени от тогава ! Опознах доста хора,характери,маниери...!

Въпреки това мисля,че това е професия и затова не бива да бъде задължителна. Има хора родени за войници и съм сигурен,че именно такава армия е нужна на нашата страна !

Майната й

Тая казарма ми отне любимото момче,моето Слънчице

http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=57401

служил съм две години и три месеца на границата ни с братската турска република ....За мен това време не бе пропиляно въпреки , че там...загубих много......, там погребах приятел..., но там получих и силата да приемам тези неща от живота които се случват и които всеки е длъжен да понесе. Правил съм неща , които никога не съм подозирал че мога ......Откривал съм черти от характера си , които не мислех че са ми присъщи..., там разбрах какво значи да пазиш гърба на приятеля до теб , както и тои твоя..., да делиш и малкото което имаш и да бъдеш щастлив че го правиш... Благодарен съм че от мамино детенце се превърнах тогава в мъж......Съжалявам...темата ми е много трудна за коментар......

Да си призная честно, и аз исках да отида в казарма...жалко...