Съвсем си може! В моя дом живеят мирно и съвместно хъски и персийски котарак. При това не са расли заедно. Котан го осиновихме, защото семейството му емигрира. Фуча два месеца срещу всички и се примири. Кучето иска да играе с него, защото израсна в присъствието на друга котка. Котьо му мацна два по носа, взе му страха и сега достолепно го избягва.

Отплеснах се, но мисълта ми беше, че на тоя свят всичко може

зависи от характерите

Дейв, когато го взехме беше палю... на 40 дена... а Рони на 9 г. Палю, като стана хлапенце, почна да гони Рони и да си играе с нея. След няколко гоненици из апартамента, и фъскания от Каката, един ден Дейв квикна и доприпка до мен облизвайки си нослето. Каката го беше цапнала. Оттогава играта спря... и станаха брат и сестра. Дотолкова се привързаха един към друг 4е като се карах на един от двамата, за някоя беля, другия припкаше да го защитава. Спяхав една стая - но на дистанция - Дейв на дивана, а каката на високо - само това не успяха да преодолеят...

Един ден Рони се бе покрила в апартамента на съседите и 3 дена я нямаше - Дейв откачи от мъка - нито ядеше, само скимтеше и я търсеше като хала из стаите...

Един ден прибрахме Дейв от клиниката - беше му се вмъкнал осил в нослето, и се наложи операция - упойка, отваряне на носния канал, вадене... ужасия... татко го пренесе на ръце до вкъщи и го положихме на пода,. на одеалце... Дейв заспа уморен, упоен. А каката се доближи до него, почна да го бута с лапичка, да го ближе по нослето, и като не реагираше - зави жално жално...

та такива ми ти истории с кака котарана и клепоушо.

но има и другия вариант...

Марк е немска овчарка - не е моя, а на приятелката ми. когато й го подарихме, тя живееше с две котки - мъжкаран и дама. мъжкаря избяга на 3тия ден от вкъщи - падна му ревност към бебока - така и не го намерихме. А Лизи за 6 месеца откачи. Марк си я беше взел за жива игграчка. Разнасяше я като парцалче - хване я за вратлето и айде из къщата - или я лигаваше цялата, докато стане моккра вълна. Що бой съм го тупала, не успях да го отуча. Последните си месеци от съжителството с Марк, Лизи прекара затворена в гардеробите в коридора. Там спеше, там се**ше. Нали се сещате каква приятна миризма се носеше из апартамента. За лудостта да си затворен по цял ден да не говорим. От пухкава красавица, Лизи се превърна в оръфана топка с косми - проскубана, измършавяла... Беше мъка да я гледаш как вехне пред очите ти.Накрая приятелката ми се принуди да я изсели от вкъщи, та да си живее котешкия живот нормално.

Преди 3-4 години майка ми донесе в къщи едно чисто черно котенце,съвсем малко.По онова време имахме женско куче,далматинка, на 3-я ден пусна мляко иииии откърми котето ^^ Така че отговорът е ясен мисля : )))

Напълно яъзможно, особено ако са заедно от малки. Знам го от собствен опит с моите питомци...

Как мислите, дали ще се понасят?

Споделете с нас мненията си .... пък ако имате и снимки още по добре

Не съм експерт,но според мен - да.Стига да се опознаят.

Възможно е да съжителстват заедно, да си играят дори, но ако се "познават" от малки... Иначе принципно мишките ги е страх от котки, а котките от кучета. В къщи обаче се наблюдава нещо друго - кучето го е страх от малкото коте, което му краде от храната и го съска...дори в колибката му се нанесе...

Не е задължително да се познават от малки. Куче и котенце могат да живеят и се разбират прекрасно в един дом.

Аз имах преди 18 години женски пудел с 4-те си бебета и сиамска котка също с 4 бебета. Спяха заедно в един огромен камъшитов панер и много добре се сработваха.

Ами мисля,че е възможно Нямала съм вкъщи куче и котка заедно,но мисля,че могат да се понасят

Изключително добре се понасят, за разлика в анимираните филмчета .

Важно е от малки да са свикнали заедно, или поне кучето да има поносимост и търпимост към котките, тогава нещата са наред. В противен случай не се знае какви биха могли да са последиците. Аз имам куче болонка и персийска котка, живеят от малки заедно и са като братче и сестриче.

Естествено че може, бащи например доведе една Кавказка Овчарка в апартамента ни (тогава беше малка). Котката ми вече беше на година и малко. В началото се посдърпваха, но Джиджа (така се казва котката ми) все успявяше да избяга от Сара (кучето ми). Със времето обаче се "опознаха", и си играеха заедно. Сара беше "малко" по голяма и тук-таме я настъпваше и Джиджа пищеше, но след това и го връщаше тъпкано. Когато отида да разхода Сара, тя като видя една котка, направо не можеше да се удържа, ако я бях пуснал тогава ще да я здави, убеден съм. Също подобна случка, взехе едно малко коте, за да го дадем на едни приятели, то стоя един ден у нас, едвам удържахме Сара да не го здави.

Като цяло изглеждаха добре, но котката ми беше по притенциозна и искаше много внимание, но като викнеш котката идва и кучето, и някак не се получаваше. От както Сара избяга(за съжаление) Джиджа стана доста по гальовна, а и напълня. Мисля че котките са по притенциозни и искат повече внимание, и за това правят проблем.

Редактирано 1 ноември 200916 г. от todiros95 (преглед на промените)

Възможно е, преди години имахме коли и сиамка. Спяха заедно в една кошница и общо взето бяха като дупе и гащи, все заедно бяха. Сега имаме един котарак, преди година донесохме едно ловджийско куче, което беше на 6 месеца. Отначало котката гледаше кучето като извънземно и го избягваше, след време почнаха да се закачат и накрая станаха колеги по ядене, спане и ср**е.